wonderful

Силната положителна мисъл и вяра в хубавото, което се случва като че ли проправя пътя напред. Като силен вятър, който разчиства прахоляка и камъчетата настрани. Изпълнена с любов и добро отношение към хората, поглеждайки ги с усмивка усилвам вярата си, че човек е дошъл на тази земя за радост и щастие и колкото е по-доброжелателен, толкова повече истинска радост ще има.

Христос Воскресе, добри хора! Бъдете здрави!

Много се радвам Kompi, че се включваш в тази толкова актуална тема. От известно време започнах сериозно да се замислям какво мога лично аз да направя, за да помогна на страдащата ни природа. Свободното си време го прекарвам или в парка, или в гората. Когато съм сред дърветата, поляните, цветята и птиците аз съм у дома. Лятно време, ако нямах други ангажименти бих стояла по цял ден на някоя слънчева поляна и бих слушала песента на птичките. Обичам я, обичам безкрайно родният си дом. Още от дете майка ми ме беше научила да не хвърлям боклуци по земята. Ако нямаше кошче стисках боклучето си през целият си път (инстинктивно) и си го носех дори вкъщи. Когато приятелките ми хвърляха по някоя хартийка от дъвка, аз го взимах,на тях им ставаше неудобно и спряха да изхвърлят боклуци. Вкъщи си изхвърляме боклука разделно. Аз живея в малък град, където транспорт не ми е необходим ежедневно. Ходим пеша. Всеки човек на тази Земя следва да съдейства за опазване на околната среда. Да си мислим, че сами не бихме променили нищо е най-лесното и грешно оправдание. Количественото натрупване неминуемо води до качествена промяна. Колкото повече хора съзнателно(ежедневно) се грижат за природата, толкова по-добре. Както мислим какво да сготвим и какво да облечем, така трябва да се замисляме и къде какво да изхвърлим и кой лош навик да преодолеем. За мен един човек не е духовен, ако си изхвърля безразборно боклука и руши и застрашава красотата наоколо. Не е достатъчно само да не ядем живи същества. Не е достатъчно само да се изразяваме с красиви думи. Да не забравяме, че личният пример е изключително важен за възпитанието не един малък човек и за израстването на едно общество. Едно разочарование днес. Ходихме на разходка до една горичка, където има хубава полянка и детска пързалка. Около пързалката винаги има разхвърляни пластмасови бутилки и др. боклуци. Но днес и пързалката беше оплюта със семки и оповръщана. Не зная защо и какви са тези хора, които причиняват всичко това и с какво мнение са за себе си.

"СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗДРАВЕТО" Можете да прочетете от тук

Добро е и да пазим природата чиста, да направим нещо добро и за нея. Да събираме разделно боклука си и да се опитаме да го намалим. Има такава тема във форум екология.

Като казвам, че ще пазарувам с торби от плат, означава, че ще ползвам две, три, които ще пера, ще съхнат и отново ще употребявам. Освен това ще си закупя кошница за плодовете и зеленчуците. Не мисля да се заривам в текстил. Тук проблемът не е само с разхвърляните отпадъци на горската поляна, където има удобни места за пикник, боклуците в парка, фасовете по пътищата или прочие. Комините на големите заводи, автомобилите и много други замърсители, които тровят въздуха и в тези градове, които нямат разхвърляни боклуци по пътищата и на пръв поглед изглеждат чисти. Ето малко новини от последните дни, само три от тях: новина от актулано, новина от BTV, новина от BTV Проблемът е глобален. "Вместо заключение Пътят към очистване на средата, която обитаваме, от продуцираните от нас отпадъци преминава през три основни стъпки: съзнателно намаляване на отделяните от всеки от нас отпадъци, повторно използване на някои от отпадъците (опаковки от стъкло, пластмаса и др.) и разделно събиране на отпадъците с цел рециклиране. Универсалният принцип е: по-добре да се потърсят начини за намаляване на акумулираните отпадъци, отколкото начини за тяхното рециклиране, депониране или друг вид оползотворяване. Ето няколко начина за намаляване на планините от отпадъци (можете да прочетете на стр. 39). Източника е: тук И още по темата: тук и тук

Adelaida, Какво ми даде форума? Много. Даже вече си мисля, че ме разбирате с малко думи и не е нужно да обяснявам. Чувствам се в равновесие. Благодаря ви!

" Хубаво е, че Земята скоро ще се оттърси от нас, както звяр от въшките си! Радвам се, че съм свидетел на всичко това! Хубаво е!" Защо човекът, уж разумно същество, разрушава собственият си дом? Това удивително място, с толкова богато разнообразие от растения и животни. С толкова живот и красота. На човека нищо никога не му е достатъчно... Замислям се за тези, които идват след нас. В каква среда ще живеят? Какъв въздух ще дишат? И ми е мъчно. Мъчно ми е, че не сме си научили най-големият урок, от който е трябвало да започнем. Да съхраним природата, нашият дом. Защото колкото и малки прашинки да сме, сме способни да унищожим всичко, което ни заобикаля. Аз ще пазарувам с торбички от плат. Ако знаете как по друг начин можем да бъдем полезни, кажете.

Много ви се радвам! Браво! Става ми топло и хубаво отново. Моята баба е сяла градината ни с цветя (както не един път съм казвала) и сега има толкова много пролетни цветове на двора. Навеждам се до тях и вдъхвам от аромата им. И уча дъщеря ми да ги гали. Чудесни са! Чудесни сте и вие! Очаквам скоро и лалетата да разтворят чашките си.

Инатари, аз не ги късам. Само им се радвам. Красиви са, свежи и ароматни. Оставям ги да изживеят своят живот на зелената поляна, под топлите лъчи на слънцето.

Какви манипулации, каква вредна атмосфера. Пропуснала съм нещо. Или пък може и аз да я създавам. Дайте без недомлъвки. Добре е да си казваме какво мислим в очите. И да не се опитваме да засягаме други хора. Ведро ми е, среднощно, приказно. ??? Да седнем на откровен разговор зад кръглата маса.

Тръните не са ми в очите. Внимавай с тези сравнения. Не ми прозвуча особено приятно. Ако искаш да отворим отделна тема за тръните(ако ни разрешат). В добро настроение съм. Дайте да се веселим, пък лошото забравете.

Забавлявам се чудесно във вашата компания, но дойде момента да ви кажа лека нощ. Хубави сънища от мен. Синева, пинсетата тук няма да ми помогне. А иначе като имам трън си го вадя с игла.

Сев, аз вече не го мразя. След това винаги сме разговаряли приятелски. Но стига вече за мен. В този форум се изповядах, разказах си историите, споделях. А иначе животът в определени периоди е като сапунен сериал. Разкажете нещо и вие, за да сменим филма.

И нарочно ли пишеш с грешки? Ще ми се да имам възможност да ги коригирам. Дали да не поискам разрешение от модераторите? Тия грешки са ми като трън в пръстта! Но поне ми е весело

Едва ли самият живот е идеален. За да е щастливо едно семейство, не е нужно да е идеално. А относно отношенията ни, ние винаги разговаряме за всичко. Аз съм инициатор на тези разговори. Като бях дете майка ми казваше, че се инатя, че се сърдя. И си го обясняваше с това, че явно съм си такава- инат. Но за всяко нещо си има причина. И аз искам да разбера тази причина. Когато дъщеря ми се сърди, настоявам да ми обясни защо го прави, за да я разбера. За всяка реакция си има причина. И на малкият човек, и на големият. Проблеми, трудности винаги има, самият живот ни ги поднася. Моят мъж е близък като светоусещане до мен самата. Стараем се да ги разрешаваме(трудностите) заедно. Мога да оценя какво е да имаш човек до себе си. Знам също какво е и да си сам. Обичаме се и се чувстваме като двете части на едно цяло.

Синева, присмиваш ли ми се нещо. Аз нося на хумор. Много често се самоиронизирам. Така, че ако искаш да се посмееш на воля забавлявай се И аз ще се забавлявам като наблюдавам твоите настроения.

Не е така, Сев. Омразата ми помогна да преживея болката. В случая самият човек нямаше как да ме нарани повече, беше направил предостатъчно. Може би във всеки конкретен случай омразата си има своите причини, които са различни. Както различни са и хората, които я изпитват. За себе си предпочитам да оставя всичко това в миналото. И без това са минали няколко години от тогава.

Лично аз съм изпитвала омраза единствено в случаите, когато някой човек силно ме е наранил. Случвало се е три пъти. Когато ми е причинил болка. Страхът за мен няма нищо общо с омразата. Даже не се сещам в момента от какво се страхувам.

Колкото повече красота има в споделените мисли, толкова по-хубава е атмосферата тук. Ако по някакъв начин съм нарушила хармонията във форума се извинявам. Характерно за мен е, че винаги казвам каквото мисля и чувствам. И не се сърдя, когато друг сподели своето мнение, ако то по някакъв начин се отнася за мен.

Не харесвам много обобщенията. Не е лесно да се определи какви хора пишат тук, особено, когато човек не ги познава. За мен моите истини са прости и хубави. Успявам, досега винаги съм успявала да преодолея омразата. Изпитвала съм я съвсем за кратко. В един такъв момент тя ми помогна да преодолея случилото се. И когато нещата се уталожиха, когато бурята попремина, се усмихнах на този, който ме беше наранил. А след време разбрах, че случилото се е за мое добро. Когато почувствам любов и едновременно простя се чувствам радостна, по-лека и по-щастлива. Освободена от лошите мисли,от лошото чувство. Защото любовта дава крила.

Спокойно ми е, уютно и топло, когато съм си вкъщи. Домашното огнище приютява семейството, закриля, успокоява. РОДНА СТРЯХА Бяла, спретната къщурка. Две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред. Тука под липите стари неведнъж играх тука с весели другари скачах и се смях... Къщичке на дните златни, кът свиден и мил! И за царските палати не бих те сменил. (Ран Босилек) Едно от нещата, които винаги съм искала е да имам любящо семейство. Съпруг и три дечица, които да се смеят, да играят и да си помагат. Мъжът и малката палавница вече са при мен. Рисуваме с дъщеря ми картина, на която сме всички, мама, тате и дъщеричка. А на детската люлка, вързана на едно дърво се люлее нейното братче, което още не се е родило. Говорим за него, представяме си го, чакаме го. Не го забравяме и в рисунката. Това за мен е щастливо семейство.

В никакъв случай не мога да сравня красотата на езика с лъскава кола. По-скоро с каручката на Сали Яшар! Мога само да съм благодарна на учителката си по литература, която освен, че ни научи да пишем и да говорим, винаги е ценяла индивидуалността ни. А освен това ни показа светът през очите на Йовков, Елин Пелин, ... И тъй като дъщеря ми има много по-голяма нужда от мен в момента, отколкото вие, още веднъж лека нощ!

Синева, спорът го търсиш ти. Аз съм искрена и казвам това, което мисля. Написах "тихичко" какво ми направи впечатление. Желая ви спокойна нощ!

Любов към всичко! И към красотата на езика, на който общуваме. Иначе е лесно да си търсим оправдания. Ако живеем във времето, в което болшинството от хората не са можели да четат и пишат, добре. Но при днешните възможности за образование и за развитие, неграмотното писане прави много лошо впечатление. Получава се едно несъответствие: духовно търсещ човек, стремящ се към съвършенство, но за съжаление неграмотен. И все пак грешките не са чак толкова много. А нали приятелите би следвало да се подкрепят, показвайки грешките си един на друг.