wonderful

Винаги съм проявявала любов към литературата и българският език. Правописните грешки ме дразнят, говорят ми за по-слабата езикова култура на пишещият. Но само за това. Това не е съдене, а наблюдение. И забелязване/отбелязване. И с грешки и без грешки, мнението ми за конкретният човек тук не се е променило. Но това е моето виждане, а аз съм свикнала винаги да говоря за конкретният проблем, а не да премълчавам. Такава съм и с близките си хора.

Аз също смятам, че човек трябва да обръща повече внимание на себе си и на собствените си недостатъци, отколкото постоянно да критикува и да оценява другите.

Не искам никого да засегна или обидя, но ми прави впечатление, че някои от пишещите допускат правописни грешки. Добре е да си правим проверка, за да е красив текста ни. Предполагам и модераторите биха могли да поправят някои от грешките, докато четат. В някои сайтове има и програми, с които може да се направи проверка на правописа. Поздрави! За съжаление 20 мин след написаното от мен правописните грешки продължават да се множат.

Мен ме вдъхновява едно цвете в градината, един красив зюмбюл. Цветовете на цъфнала праскова. Едно борче. Топлите лъчи на слънцето. Зеленият цвят на тревата. Всичко!

Да се радваме тогава. Нека всеки ден да бъде нашият малък празник.

Да се чете тогава спътник в живота.

Според мен се случва това, което желаем силно. Когато вярваме и искаме нещо, то предстои.

Но се случва.

Мона, пожеланието за бебе беше към adelaida. Но когато публикувах отговорът си, ти вече беше написала твоят. Хубаво е когато децата са желани. Така би следвало да бъде. Днес има методи за контрацепция, достатъчно ефективни, за да се планира бременността. Нищо не мога да кажа за/ на приятелката ти. Всеки случай е индивидуален. Тя сама знае защо, как и какво се е случило. И какво следва оттук нататък. А що се отнася за самотните майки и изоставените жени. Те никак не са самотни, защото си имат детенце. И това, че за момента отглеждат сами децата си не ги прави нещастни. Радостта и обичта на малкото човече стоплят сърцето на майка му. Която един ден ако иска ще намери грижовен татко, който да сподели живота им.

Ето сега, стоим двете с дъщеря ми, която вече е на 3г и половина и аз и прочетох преди минутка това, което съм написала тук и съм чувствала още преди зачеването й. А тя каза, че иска да й чета още. Много е палава Малки немирници, които постоянно се закачат и както се смеят, в следващият момент се обливат в сълзи за нещо. Пожелавам ти скоро време едно малко съкровище.

Парите са една необходимост и в никакъв случай не са лошо нещо. Даже не мисля, че трябва толкова много да се обсъждат. Толкова радост, толкова помощ, толкова добри неща се създават посредством тях.

Явно всяко правило си има изключения. И аз попаднах в такова. Но не мисля да споделям ситуацията, която ме провокира да пиша. Пък и лошите хора, особено много се забавляват да мразят и да напакостят на малко по-добрите от тях. Освен това така се чувстват по-силни. Видиш ли като създаваш злини, като променяш историята се чувстваш по-велик от този, когото прецакваш. А за моята ситуацията важи правилото: всяко зло, за дваж пъти по-голямо добро.

Как сте? Наистина свикнах с този сайт и с хората в него, с вас. Интересно ми е да чета мненията ви. Изпращам ви много любов. Обичайте се, радвайте се, веселете се!

Ако някой човек наистина ви е наранил, какво е отношението ви към него? Или пък ако знаете, че някой ви мрази? Не е трудно да си безразличен към "лошият" човек". Един ден му прощаваш и изпращаш от любовта си към него. Но ако той продължава да ви мрази искрено, защото по природа обича най-вече себе си, а вас възприема като заплаха.

Когато намериш подходящият човек, партньор, той ти дава всичко. Ценя верността, човекът до мен също я цени. Странични хора не са ни нужни. Индивидуалността на човек лично аз не я свързвам със секс извън семейството. За мен това е разпиляване на самият човек и неоценяване на другият. Съществуват щастливи семейства. Ако не пазим това, което имаме, един ден го губим.

Лично аз се старая да не вредя на никого. И нямам желание, който и да е друг да ме оценява. Не преча, не навлизам в чужда сфера. Според мен нека всеки види и оцени себе си. Ей така просто да оценяваме другите-едва ли имаме това право. Иначе за всяко навреждане, за всяко престъпление си има и наказание, действащи органи, закони и механизми.

Всеки човек е безценен. Не мисля, че подобно на стоките трябва да бъдем оценявани.

Съгласна съм, че бедността е порок. Какъв е критерият, за да наречете един човек беден? Какъв е минимума?

Xameleona, защо е нужно да им обясняваш? Храни се и живей както ти харесва. Не мисля, че някой би следвало да държи сметка на друг. Защо допускаш тяхното отношение да ти влияе? Хората, достигнали определена степен на духовно развитие не се чувстват обидени. Никой не може да засегне чувството им за чест и достойнство.

Колко е хубав денят навън. Не се ли замисляте понякога, че от прекалено много разсъждения върху понятията пропускаме една приятна разходка сред природата. Ето сега аз ще се разходя и ще се радвам на това. Щастлива съм. Достатъчно ми е да съм здрава и близките ми хора също. Оттам насетне следва всичко. По спомени: Дишам, работя, живея и стихове пиша, тъй както умея. За него животът направил бих всичко. Най-големият дар това е нашият живот.

Силви, като казах познавам, не бях точна. Въпросният субект се намеси в живота ми. Срещала съм се два пъти наяве, един път случайно с това създание и нямам никакво, никакво желание да го опознавам.

Като дете (до 17 г. възраст) бях много слънчева, усмихната, добронамерена и никак неподготвена за живота. Не изпитвах омраза, още по-малко пък завист. Радостта бе най-естественото ми състояние. След това срещнах различни хора, голяма част от тях не бяха като мен. Те умееха да мразят, да се подиграват, да се наслаждават на болката на другите, да я причиняват, да мислят само за себе си. Наистина се удивлявах колко много вълци и лисици има около мен. Съгласна съм със Силвия, че страданията идват когато сме се отклонили от пътя. Тогава се научаваме как да се справим и със себе си в тази ситуация и да се завърнем към предишното състояние на жизнерадост. Това, което ни се случва оказва голямо влияние и на психиката ни. Мога да кажа, че сама за себе си съм си лекар. Защото от чувствително, ранимо дете, сега съм една млада жена, която е наясно със себе си, знае какво иска и е запозната със света около себе си. Самият живот ме научи на всичко. Както знаем живите същества, особено човека има голяма способност да се приспособява към условията, затова и оцелява. Сега отново не завиждам, но имам изградена защита. Не обръщам внимание на негативните енергии, когато ги срещам, най-много само да ги забележа, нищо повече. Специално за едно същество,което познавам, мога да кажа, че вместо клетки за градивни единици, е изтъкано от злоба и омраза. Старая се да съм далеч от подобни хора. Колкото може по-малък досег да имат с мен. Искам животът ми да е слънчев и хубав, да съм заобиколена от светли и добри хора. Нямам нужда от повече страдания, за да зная коя съм, какво искам и по кой път да вървя. Тези, които съм преживяла, съм ги допуснала, защото съм била наивна,глупава, неподготвена за света около мен. В крайна сметка се справих сама с това, което сама си причиних. Но и преди това и сега аз съм си същият този човек. Съгласна съм напълно с написаното от Станимир. Много добре ги е разграничил.

Колко си права, Мона! Така е! Хубав ден ти желая!

Аз не правя това, Вендор! Аз се радвам на настоящето, което имам. Но не искам да забравям корените си. И тази, която преди много години ме е създала, създавайки майка ми и която успя да ме обича винаги. Пазя нейната любов, а не горчивина. Когато видя дъщеря си, която дружелюбно тича и се сприятелява с хората и не се притенява да ги заприказва, независимо на каква възраст са, аз виждам част от наследството на моята баба Елена. Живеем в нейната къща. Радвам се на цветята в градината, които тя е сяла. Тя се е докосвала и е влагала себе си във всичко, което е около мен. И вечната усмивка. Колелото на живота се върти. Искам да съм един достоен наследник на Елена, доколкото мога. Е аз до 23 преживях доста, даже съм се чувствала като старец. Но все пак един човек на 70 години е познал повече радости и тревоги от по-младият на 30. И сега ми се иска да ме съпътства радостта, а не болката.

Такава всеотдайна обич като обичта на баба ми, която може да се види във всеки един нейн поглед отправен към мен, аз не съм получавала. Писах, че са минали две години откакто не е сред нас, за да почета паметта й. За да споделя с вас колко красив човек бе тя. А тази нейната любов е жива. Част от нея живее в мен. За съжаление в живота ни има трудни моменти, който е живял повече ще го потвърди. Нека бъдем здрави всички ние и хората, които обичаме. И да се радваме на живота в цялата му пълнота.