wonderful

Благодаря за пожеланията! От твоя аватар ме(ни) гледаш ти. Когато чета мненията ти винаги виждам този поглед и това изражение. Сериозно, проницателно и замислено. Вдъхновяваш ме, Мона. Много пъти!

Ето ме с нов аватар. Както казват хората: Таз' година булка, догодина люлка.

Разбира се, че имаш данни! Имаш сила и точен ум, имйаш женска интуиция и смелост! Излъчваш я с всяка дума! Е вие ме "разбивате" тази сутрин! Благодаря ти, Орлин! Не очаквах такава подкрепа. Мислех си, че постът ми ще мине незабелязано като полъхът на вятъра, а какво се случи?! Само какъв старт ми давате по този начин, точно когато съм на крачка да се откажа. За да отправя сега поглед по пътя на една моя мечта. Бъдете здрави и сбъдвайте мечтите си!

О, благодаря ти, Добромир! Насълзиха ми се очите! Какво насълзяване, направо се разплаках. Колко много може да означава подкрепата в точният момент. Много. Няма да се отказвам. Та това ми е мечтата от 15 годишна.

Е не е лошо. Легнах в два, събудих се в шест. Явно нуждата ми от сън е намаляла тези дни. Така поне има повече време за всичко.

Да, едва когато помогнем на себе си ще знаем как да помогнем и на други. Сега се чудя дали ще ми се отдаде да уча и да се занимавам професионално с психология. Имам някакъв опит със справянето със себе си. Ще видим. Не ми се иска да се отказвам...

Напоследък има много котенца аватари във форума. Ние пък си имаме четири мъничета. Котката ни роди на 16 април. Бели котенца с малко петна. Йоанна много им се радва. Големи сладури са.

Ей сега ми хрумна една идея за аватар(за моя). Да се овъргалям цялата в кал, да се усмихна щастливо и да се снимам. За съжаление не мога да го направя в момента, но поне мога да си го представя. Мона, писах за конфликтите, защото усетих, че някои хора тук имат такива. Темата много ми харесва. Лично аз нямам конфликт с никой(поне от моя страна). Най-малко със себе си. Аз съм си най-добрият приятел. Ето че и тази нощ не ми се спи. Сара, твоето безсъние да не е заразно?

Защо се получават конфликти и някъде се усеща агресия? Това ли търсим? Толкова ли е трудно да се разбираме? Иначе чрез аватарът и подписа си аз изразявам себе си, не демонстрирам нищо. Сега се чудя ако се оженим скоро с Г. дали да не седна да се снимам до някой красив диван. Пък вие после ще кажете дали има прилика между мен и аватара ми. Нека се забавляваме. Стига с тия конфликти.

Привет xameleona! Много ме развесели А как разбра? И защо си толкова сигурна и категорична? ------------------------------------------------------------------------------ Силвия ми е много симпатична. Има много любов в сърцето си. Максим е ведър човек. Различен в изборът си. Според мен е общителен, но според събеседниците си. Ако имат общи теми, ще се разговорят. Като прочетох отново диалога ви и ме досмеша. Извинявам се за това. Не знам, аз ви харесвам и двамата. Харесвам и темата. (Силвия няма нищо общо с депресиите.) Вие се познавате от повече време и вие си знаете какви са ви взаимоотношенията. Аз просто тази нощ не искам да заспя и си мисля. А аватарът на Вендор с Мъпет Шоу героите ми е толкова сладурски, едно голямо забавление оттук чак до Луната. И тъй като с Вендор сме се разговаряли мога да кажа, че е много готин, открит и приятен млад човек.

Тази нощ и аз не мога да заспя. А може би просто не искам. И като гледам не съм сама

Мило дете! Младо и хубаво! Не зная. Не питай нас, питай сърцето си.

Каквото и да решиш Анелия, живей! Възможно е да напуснеш своят приятел и тогава да видиш какво си загубила. Възможно е момчето с красивите очи да бъде голямата ти любов или просто едни красиви очи. Възможно е любовта да те чака при друг мъж. Живота е твой. Ти решаваш и носиш последствията за своите решения.

За мен изневярата не съществува като понятие. По-скоро ви "гледам" отстрани като говорите за нея. Това е една голяма лъжа и измама. Такова разпиляване и губене на време. Какво правим с човек, когото не обичаме и мамим? Защо продължаваме да живеем с него и го лъжем? Защо се страхуваме да потърсим истинската си любов? Защо когато я намерим не я запазим?

Но делата са най-важни. Защото после не можем да ге върнем Всичко е важно. Думите също не можем да ги върнем.

Ти си тази Анелия, която трябва да отговори на тези свои въпроси.

Нека да внимаваме с думите. Да не свързваме по този начин в едно изречение думите болест и дете. Права си за всичко, което казваш! Така чувствам и аз.

Когато срещнеш Човекът(твоят човек) за нищо на света, никога не би искал(а) да й(му) изневериш. Както и той(тя) на теб. Оставате само вие двамата. Останалите могат да ви бъдат скъпи приятели. Така чувствам аз.

АНЕЛИЯ: видоизменено от Ана или Ангелина; разпространено покрай героинята на Х. Сенкевич Анеля Виж тук

Много са ми интересни аватарите, които всеки един от нас си избира. Когато аз менях своите се ръководех от чувствата, мислите и настроенията си. И ми е било винаги приятно. Забавлявам се като наблюдавам аватарите на Мона, някои от тях са толкова красиви, миниатюрни шедьоври, които тя сама си прави. Харесват ми аватарите на Вендор и Силвия. Показват ми моментното им състояние и настроение и вече съм настроена да очаквам нещо ново и различно, когато чета мненията тук. Създават ми настроение. Когато попаднах в Порталът, аватарът, който много ме впечатли беше на Иво. Един много благ и красив старец, побелял и помъдрял. Честно казано за мен нямаше значение как изглежда в действителност Иво. Аз го видях светъл, красив и мъдър. (Удивително е как всяка възраст има своята неповторима красота и очарование.) Другият човек тук, който също ми направи много добро впечатление беше Добромир. С отзивчивостта си, вниманието и готовността си да помогне и със знанията си също. Другият беше Максим. Не аватарът, а името му. И човекът с това име. Всички познаваме Максим. Искрено му симпатизирам. След това Мона и Силвия. Това бяха първите ми впечатления от това толкова приятно и уютно място. Това, което мога да кажа за всички участници тук, е че всички вие сте много силни личности. Така ви усещам.

Още преди да се роди детето ми(и преди да познавам баща й) много ми харесваше името Йоанна, то беше любимо и на майка ми. Много исках да имам момиче и то си дойде с името. Нейната баба по бащина линия се казва Иванка, а майката на моят баща, Анна. Но името Йоанна бях избрала предварително. След това видях, че има общо със споменатите две. Но дъщеря ми си има свое начало, своя буква "Й", която си е нейна. Другото име, което много харесвах беше Георги. Дъщеря ми се казва Йоанна Георгиева. А мъжът до мен Георги. Аз отдавам голямо значение на името на човека. Лично за мен е добре да има някаква приемственост с някой родственик. Примерно първата буквичка или нещо друго. Но и името да се доразвие, да има нещо ново. И родителите да се доверят на своето усещане. Името е хубаво да е звучно, красиво, в съзвучие с фамилията. Харесвам българските имена за моите деца. Много ми допадат имена на цветя(Невена,Маргарита, Венета, Лилия), дървета(Явор, Елица, Ива), имена, които означават радост(Радостина), светлина(Светлозара), зора(Зорница, Деница), имена на светци(Йоан, Георги, Димитър, Павел) и още-Силвия, Северина, София, Свилен(а), Любов,Магдалина, Мара, Мария, Ема, Калоян, Ивана, Дамян, Дарин... Имената, които харесвам в моят род са Елена, Стела, Стоян, Анна, харесвам и своето име.

Много е хубаво!

Благодаря ти, принцесо! Красива, екзотична и истинска! Прости ми откровеността! Усещам много топлина, знание, мъдрост и желание да ги споделиш.