Диляна Колева

Много често благотворителността е подтикната от чувство за вина или желание за собствено удовлетворение. Човек си казва:Аз съм добре и нищо не ми коства да дам малко от моето. Съвсем не искам да изкарам благотворителите егоисти, но тази мисъл често е съпътстваща. И мисля че точно тогава, идва раздразнението от новината че някой е злоупотребил с парите. Например момичето в будна кома Мануела. Предполагам че доста хора дадоха там своя принос. Оказа се, че бащата е проиграл голяма част от парите за лечението. В този момент аз не се ядосах, нито се възмутих, стана ми само много тъжно. За бащата. Това е голям товар, нещо което не всеки може да издържи и хората по различен начин преживяват премеждията си. В никакъв случай не мисля че дадената благотворителност е отишла напразно. И ако е дадена от сърце, човек не бива да съди. Това според мен е духовната част от благотворителността. Щом някой се е нагърбил с тежката задача по организиране, действие и осъществяване не мисля, че заслужава порицание пък бил той и малко кривнал от правия път. Това тежи на него повече от колкото на всеки друг. На чужд гръб и 100 тояги са малко.

Практически всеки ден, е свързан със събитие или среща, която не ни удовлетворява и това е безпорен факт. Хората понякога трябва да правят неща, които не обичат да правят. Като се огледам наоколо във всяка една минута някой се оплаква от нещо. Някой прави нещо , което не му доставя удоволствие. Не знам дали това е така само в България, но разни статистически проучвания доказват, че ние българите сме най-недоволната нация. Нещастни, роптаещи, винаги в опозиция. Разхождам се по улицата,мрачни лица,вглъбени в себе си хора,често говорещи си сами, това е общата картина на масата хора запълващи градския пейзаж. Това са недоволни хора.Хора правещи неща, които не обичат да правят. Дали само тежкото социално положение е фактора предизвикващ това състояние, не зная. Но най -напред и преди всичко българина не харесва това което работи. И тъй като това е по -голямата част от ежедневието, няма как да остава достатъчно време за обичните неща, които да компенсират загубата на радост. А с нейната загуба, започват проблемите, къде здравословни, къде емоционални. И така човек без да се усети потъва в собственото си недоволство и го превръща в начин на живот. Най-лошото е, че няма борба, личноста деградира напълно доброволно и целенасочено. Приема нещата които не обича да прави като неотменни задължения, слага ги в графата “трябва” и ги обгрижва с цялото си същество. В този момент идва въпроса:Защо трябва да правим нещо което не обичаме?” Понякога се налага. Да. Налага се тъй като ние хората в отделните общества сме се подчинили на определени норми, морал, правила, които не желаем или ни е страх да прекрачим. Трябва да правим неща които не обичаме, защото системата казва така, защото е по- лесно понякога, защото се страхуваме, защото не искаме до покажем себе си. Но от това не следва нищо хубаво, в частност за отделния човек, по принцип за цялото общество. А едно общество от недоволни хора не ражда нищо хубаво. Може би за да не изпадаме в кръговрата на безизходицата е хубаво да помислим, кое ни кара най- често да правим нещо което не обичаме. На първо място според мен стоят предразсъдаците, гарнирани със солидна порция страх, насадените ни от детството морални норми, като прибавим и капаците, които често сами си поставяме, се получава много горчив коктейл, който изпиваме безропотно всеки ден. На второ място ,но никак маловажно е факта, че много молко хора знаят какво обичат да правят и как да го използват в полза за себе си. Как мислите вие?

Зправей Ralna, добре дошла във форума ! Изчетох те до край и смея да кажа, че те разбирам. Нито си първа, нито ще си последна с този проблем.Бих казала от личен опит и от наблюдения. Щом си на 30г с деца и съпруг, значи подобно на мен и на много други хора си се задомила около началото или средата на 20-те години. Обикновенно при това положение точно около трийсетте настъпва въпросната криза в брака и за самата личност. И ако няма реални проблеми съзнанието започва да ги гради и често успява да си докара съвсем реален и неприятен такъв. Няма нищо лошо в това , че си сменила работата, само не бързай да сменяш мъжа, още повече щом нямаш реален повод за това. Обикновенно в този етап връзката между двамата съпрузи преминава на следващ по-дълбок етап. Много често единия е готов преди другия.И от него зависи дали ще успее да привлече партньора си. Да обичаш по друг начин -да.Точно това трябва да се случва в една връзка. Любовта между двайсет годишните , не е като любовта между трийсет годишни(говоря за продължителна връзка). Както каза и Станимир ценностната система се променя.Ако до сега е доминирала материалната част-дом, деца, отглеждане, добра работа, прехрана-сега идва ред на духовната част.Хубаво е ако успяваш да говориш за това със съпруга си, защото няма нищо по- хубаво от това заедно да вървите напред в промяната. За съжаление физическата храна -не нахранва и както разбирам ти си го усетила. Нужно е да се нахрани душата, а там е доста по- сложно. На трийсет и при мен започнаха големите промени противоречия, смяна на работа, преусмисляне на партньорските взаимоотношения и куп други неща -превърнах се в нещо съвсем различно. Много ми е трудно но вече започвам да дишам по- лесно и въпреки , че знам, че няма да спре това което е започнало вече очаквам новостите с интерес. Много е важно да не правиш неща които не обичаш, защото трябва. Като за начало се усмихни. Много е важно да му се усмихваш на този живот , за да ти се усмихва и той.

Wizzard във връзка с това което наричаш визуална памет и виждането ти в 3 и 4измерното. Това се нарича астрално виждане, ще ти пусна цитат, защото винаги ми е било трудно да преразказвам и обяснявам такава материя.А и за теб е по- добре да си ги прочетеш тези неща. "Когато бъдат гледани от тази различна позиция, с помощта на астралните сетива, даже чисто физическите предмети представляват нещо съвсем друго.Както вече споменах , предметите там се виждат едновременно от всички страни, а не само от една, както обикновенно виждаме-една представа сама по себе си твърде сложна.А когато прибавим още и това, че всяка частица във вътрешността на едно твърдо тяло е също тъй ясно видима, както и тези отвън, то става ясно, че даже и най- обикновените за нас предмети в първия момент ще бъдат неузнаваеми Например , гледайки един стъклен куб в астралния свят, човек вижда всичките му страни еднакви, както те действително са, докато във физическия свят отдалечените страни се виждат в перспектива. Поради тази именно характеристика на астралното виждане, понякога се казва, че то е виждане от четвъртото измерение-съждение пълно с дълбок смисъл."Чарлз Ледбийтър "Астралният свят-чакри,кундалини,прана"

Това с егото и аз не го разбрах, но това всъщност няма никакво значение. Не приемам нещата лично, не само по форумите, а и в живота по принцип. Всъщност темата е благотворителност и духовност и въпреки, че повдигнах въпроса с набирането на средства чрез смс-кампании(които аз подкрепям), всеки може да коментира в каквато насока го вълнува. Моя позната с дете в будна кома, също прибегна до вариянта с концертите за набиране на средства, тъй като това е най-ефикасното в момента.А защо хората даряват най- много когато се забавляват!? Това не знам, явно усмивките, музиката и позитивизма събуждат по някакъв начин духовноста и желанието за благотворителност.

По принцип, когато се правят толкова мащабни проекти за благотворителност става въпрос за каузи свързани с много пари милиони, които за жалост не могат да се съберат от частни дарители. Такава благотворителност има по цял свят.Както се каза по горе има много благотворителни концерти с цел набиране на средства, но тук в България хората са изключително негативно настроени към тези прояви.Абсолютно непонятно за мен. Едноличната благотворителност е прекрасна и предполагам, че много хора които имат време, възможност и желание се занимават с това. Има доста фондации и организации в които в малки размери всеки може да помогне и според това което съм разбрала има някакъв интерес. Но тук става въпрос за мащабна кампания, която първо трябва да се популяризира, да се организира, за да се съберат милиони за кратко време и идеята да започне да функционира.Медиите са най- добрия начин за реализирането на такива кампании Факт известен в цял свят.Но в България -Не. За пример последната мащабна кампания с децата в Могилино. Трябваше света да ни шамароса, за да се огледат някои хора, да го организират и благодарение на цяла България и на хората които участват в тези кампании, се събра милиона и резултатите са налице. Изобщо, ама никак не ме интересува, кой какъв хонорар е взел и какъв е. За мен важен беше репортажа в който мръсния дом се затвори и децата сега живеят в къщи из цяла България.Дадоха видимото подобрение и справянето им със здравословното състояние. Интересно е, че във всички подобни кампании Винаги има и дарителски сметки, но в сравнение с парите от смс-те те остават почти празни. Когато се насложат фактите и се прояви нужния интерес ще се види, че тези кампании никак не са неефективни или маловажни. Но за съжаление българина си е вълк-единак и не осъзнава силата на глутницата. Харесват ни западните модели, но нямаме съзнание за тях. Не може човек да помага на нещо за което не знае, тук е силата на медиите. Също така не може да помага на всички, затова този род благотворителност е най-ефективния. Всъщност предварително се извинявам, ако постовете ми се приемат за агитация.Не е така. Просто видях, че повечето са на противоположното мнение и ми беше интересно обяснението на противната позиция. Но се повтаря едно и също-как някой щял да вземе пари които явно не заслужава. Но се пропуска другата страна, колко неща се променят за тези за които се прави.

Никола, ти си противоречиш във всеки следващ пост. Само мнението ти против въпросната благотворителност остава непроменено.За съжаление твоята позиция се споделя от много хора, поради тази причина негативизма просперира. Но аз по- горе зададох въпрос -Какво ще направиш ти? Интересното е че многократно се зададе този въпрос на хора поддържащти гръмогласно и цинично твоето гледище, отговор обаче не последва,само безкрайни увъртания и отново хули по хората които искат да направят нещо. Това е положението, добре че има тихи хора, които се усмихват и имат какво да дадат. А за спекулациите-да има ги.И какво?Да не правим благотворителност!?Да не правим нищо, защото някой щял да вземе част от сумата!?Ами странна ми е тази позиция. А който казва -Аз съм,За благотворителността, но този начин не ми харесва, обикновенно има конкретно предложение, за начин който му харесва, а не безкрайно и ненужно плюене. До момента се е установило, че подобни каузи са най- успешни има и доста примери -реални -за това. По тази причина, този начин за събиране на средства се популяризира. И слава Богу, че въпреки всичката мръсотия която се хвърля по основателите на поредната кампания, хората не се отказват. Само така може да се промени нещо. А кой министър и защо не си върши работата, това е нещо което аз не мога да поправя и обиждайки или не , нещата няма да се променят, но ако пусна 1 смс мога да променя нещо и това не е заради някаква си съвест. Дон Мигел Руис и Петър Дънов ,също, (няма да цитирам)казват, че във всеки един момент човек е хубаво да прави най-доброто на което е способен.Най-доброто в различните ситуации ще бъде различно, но ние трябва да се постараем да постъпваме по най-добрия начин на който сме способни. Прави най-доброто на което си способен във всеки момент, в човека виж първо доброто. Оплюването и съденето не влиза в моите критерии за добро. Ако един човек е застанал пред нас да събира благотворителност, той може да е всякакъв,но в този момент той иска да ни покаже най-доброто от себе си, за да ни помоли да бъдем по- добри и хубаво е ние да му повярваме. Наистина ли е толкова трудно?

Точно за този род изказвания става дума. И въпроса към този тип мислещи е- А какво направи ти?-За тези деца в частност. Благодарение на тези "тъпи " смс-и за 1 нощ се събраха 70 000 лв.Колко хора биха дали на куп толкова пари?В България -николко. Има много хубава българска поговорка- "Задружна дружина, планина повдига." Но нашето колективно мислене куца и то много. Всички тези хора -недарители, които са си направили труда да пуснат по 1 смс, защото нямат желание или възможност за друго, дружно събират пари за една красива кауза. Всички останали, които не пускат, защото това било фалш-какво правят?Освен антиагитациите и негативните изказвания?

Всъщност тъжно ми стана от факта, че с поредната благотворителна кампания, започна поредното черногледство и оплюване. Когато човек не може да даде е хубаво да се зарадва от факта ,че има някой който може да даде. Да замълчи и да помисли как би могъл да помогне. В България се наблюдава интересно развитие на този тип взаимоотношения.Голяма част от хората не искат да дадат, но не просто не искат, а започват да викат и дуднат с пълно гърло, че няма смисъл да се дава, едва ли не всички трябва да се съгласят с тях и трябва да прекратят доброто начинание. Тъжно ми стана, защото го гледам 2 вечери в национален ефир. Хората които са застанали да ни забавляват, дават това което могат за едно добро дело, а отстрани сякаш има само негудование и порицание.Много странно поведение е това, но за съжаление е факт. В тази ситуация дори Бай Ганьо с прословутата си фраза "Имал си бол пари, дал си"звучи по разумно. Който не иска да дава, нека не дава, но защо се опитва до спре другите да дават, с манипулации и анти агитации. Един смс по принцип не коства нищо на никого, а повечето благотворителни кампании вече са точно такива. За мен думата благотворителност означава даване на любов(с каквото може)с даването на пари(например)аз давам част от своята любов, нямам надежди, нямам и очаквания.Не това се иска от мен, а и не това е моето усещане когато искам да дам.А когато дадеш любов е някак нелогично да искаш отчет за нея.Или другата крайност да оведомиш гръмогласно какво си дал.

Тези дни стартира ново реалити шоу с цел набиране на средства за деца в неравностойно положение и първата мисия беше -набиране на средства за развиване на децата таланти в домовете за сираци.(Вип Брадър) Аз лично изключително се радвам на тези инициативи и с радост участвам в тях. Хората които отделят време за да ни забавляват са изключително приятни и симпатични. Интересно защо, но отново всичко започна с прословутия български скептицизъм, оплюване на личностите, подозрения и едва ли не мотото -благотворителност стана мръсна дума. От това следва извода - българина е далеч Не духовен. Ако човек има в себе си някяква духовност - ще погледне позитивно, ще се усмихне и ще даде пари без да иска отчет. Всичко останало не е благотворителност, не е духовно. Харчещия парите отговаря за себе си -пред себе си. Защо ни е толкова трудно да дарим безвъзмездно?

Първо може би трябва да се дадат възможно най -стегнати определения за това какво е его и какво интуиция това разбира се е много трудно, примерно: "По какво се отличава интуицията?Интуицията или Божественото чувство в човека се отличават по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека.В интуицията има единство на нещата.Това е настоящето.Аз наричам настоящето Божественото в света, бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото...........Миналото принадлежи на онези същества които са изостанали.Бъдещето-на онези които са напреднали, а настоящетето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание."П.Дънов "Интуицията гласът на душата" В тази насока Дънов говори и за обективния и субективния ум, примерите които Донка е дала в първия си пост са точно примери за обективен и субективен ум.Субективния ум е миналото бъдещето и настоящето-истинския човек. Обективния ум спъва човека с размисли и догатки. Според мен обективният ум е един вид проява на егото, ръзмисли и съмнения свързани с изводи от миналия опит на човека.Т.е. когато човек взема решения изхождайки от позицията на опита си и знанията си това е егото или е в ход обективния ум.А интуицията е нещо съвсем различно, както се вижда от цитата по горе.А ето какво казва Дънов за обективния ум. "Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него.Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред ,ту отлага.Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи:пак се качи на плета, пак слезе.Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който до го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна."П.Дънов "Интуицията гласът на душата"

Здравей Мария добре дошла във форума! Ще споделя една мисъл, която не ми е любима от днес,но я чух преди няколко дена и много ми хареса. "Бъди красотата, която искаш да видиш в света"

Това не го казвам аз моето мнение е под цитата, ето доста обширна и разбира се твърде обща информация, но обхващаща всички аспекти на хомосексуалността. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%....80.D0.B8.D1.8F

За съжаление данните и проучванията сочат обратното, колкото по -демократично е отношението към това явление толкова по- бързо се разпространява то.Ето малко последни проучвания. "Общата тенденция е, че в страни с по-либерална култура и с по-развита демокрация, повече хора дръзват да заявят своята сексуалност и в резултат там хомосексуалните са по-голям процент. Повечето източници са единодушни по въпроса, че броят на поддържащите продължително време хомосексуални интимни контакти е далеч по-малък от тези, които са имали инцидентни такива. Докладите на Кинси — едно от най-мащабните проучвания на човешката сексуалност — посочват, че 37% от изследваните са имали поне един еднополов контакт, завършил с оргазъм,[5] а 10% „на възраст между 16 и 55 години са повече или по-малко преимуществено хомосексуално ориентирани в продължение на повече от три години“.[6] Според изследването на Алфред Кинси общият процент жени, които до 45-годишна възраст са имали някакъв хомосексуален контакт, довел ги до оргазъм, е 13%. Според Световното сексуално интернет проучване за 2003 г. 8% от населението на Земята са имали хомосексуални контакти. По страни: САЩ, Австралия — 17%, Канада — 14%, Великобритания, Дания, Нова Зеландия — 13%, Белгия, Финландия, Франция — 11%, Русия, Чехия — 10%, Унгария — 9%, Индия, Малайзия, България — 6%, Китай — 4%, Виетнам — 3% и др. Същественото разминаване в процентите се обяснява с факта, че в по-консервативните общества по-малък брой хомосексуални хора изявят своята сексуалност и се страхуват да се въвлекат в хомосексуални контакти. От друга страна процентите може би включват и хора, които не са поначало хомосексуални, но по една или друга причина са имали хомосексуален контакт. Според някои това е основание надеждността на тези данни да е спорна. Следващите издания на същото проучване отбелязват прогресия в данните си. Така, например, изследването от 2005 година показва, че броят на хората които някога са имали хомосексуално преживяване се е увеличил както в глобален план (12%), така и по страни: България — 9%, Австралия — 22%, Нова Зеландия, САЩ, Ирландия - 20%, Канада — 19%, Великобритания - 17%, Франция — 16%, Белгия, Австрия - 15%,Нидерландия, Норвегия, Италия, Китай — 14%, Финландия, Швеция, Швейцария - 13%, Чехия — 12%, Малайзия - 10%, Испания, Гърция - 9 %, Словакия, Португалия - 8 %, Виетнам — 7%, Полша - 6 %." Уикипедиа Източник Подчертавам, че за мен хомосексуалността Не е проблем, а явление(между двете понятия има съществена разлика). В древните култури където хомосексуалността е била приемана на равно с хетеросексуалната (в определени периоди)първата е ставала силно разпространена. Това според мен не добре, защото през тийнеджърството младежа е все още объркан и не разбиращ себе си, не случайно според проучванията най-често в тази възраст хората имат еднократни хомоконтакти, в чисто сексуални отношения.След това болшинството не желаят да повторят или да говорят за еднополовото си взаимоотношение. Колкото по разпространено става това виждане за интимните отношения толкова повече младежи биват завличани (по еда или друга причина)необратимо в тази насока. Но в никакъв случай не отричам, че хомосексуализма е реално съществуващо явление и има хора в които то е вложено.Не случайно индианците са го определяли като трети пол. Имало го е винаги, има го и сега интиресното е че периодите на неговото приемане и силно разпространяване съвпадат с периодите на бедствията и края на отделни общества.В никакъв случай не искам да кажа ,че хомосексуалността е причината, а просто че има съвпад. Също така основните религиозни и езотерични течения, го обявяват като отклонине, въпреки че винаги има канал по който да се насочи и тази енергия,за да се поддържа видима.

Това което казва Вендор, че хомосексуалност е имало от древен Египет до днес е верно.Също и проституция-така известната най-древна професия,групавите оргии в древен Египет дори е имало храмове за тази цел и богиня са си имали и т.н.Но интересен факт е ,че тези всички цивилизации изчезват, като края им се бележи с прогрес на разврата и израждането на отношението към човешката материя. Към това прибавят и климатичните промени и болестите. И това е с всяка една цивилизация, като най -големия прогрес на разврата се причислява на Римската империя в края на нейното съществуване. Ако сега започнем да наблюдаваме същите промени -разпадане на семейната единица, хомосексуалнастта, груповите оргии, педофилията, като прибавим и безпорните факти за промените в климата се получава едно повтарящо се явление. Ако се върна към Щайнер и теорията за работат със свободната воля,означава че налице е не прогрес ,а регрес в човешкото съществуване. Като прибавим и казаното от Станимир: "Най-общо това са енергии, които трябва да се проявят чрез групата и ако не могат да бъдат изразени по друг начин, избиват в точката (конкретен човек) на най-малкото съпротивление." Това означава, че съпротивителните сили на човечеството отслабват, защото тези енергии започват да избиват във все повече хора.Като върнем фактите и от миналите цивилизации + климатичните промени ,някак си не виждам нищо хубаво. По принцип в момента по-важно е защо човека не може да се справи с това явление,а не защо то съществува. Тъй като за съществуването му има много теории и материал, но с трансформирането му не са се справили и предните цивилизации, фактите са, че са се отдали и са изчезнали.

Като се замисля ,не мога да определя себе си към нито една от двете категории нито съм добра ,нито съм щастлива. Но по- хубавото за мен е ,че започвам да разбирам ,защо не съм. А пътят по който трябва да вървя ,за да ги постигна се припокрива. Но виждам една съществена разлика, да бъдеш добър не винаги е приятно и здравословно дори,но да бъдеш щастлив винаги е прекрасно.И ако изходя от чисто егоистична гледна точка, предпочитам да съм щастлива . Но тъй като щастието е твърде мимолетно изживяване, все пак ако човек е постоянно щастлив, значи нещо в него не е съвсем добре , предпочитам да работя над добротата,която от своя страна развива редица други качества, колкото и трудно да е на моменти. И в този ред на мисли стигам до извода ,че не мога да бъда добра или щастлива.Мога да работя над добротата си и ако вървя правилно ще се срещна с щастието за малко в някакъв момент от живота си.

Темата е за помощтта ,а не за злото,следващи постове с тази тематика ще бъдат преместени в разговорки.

tomodashi мисля че не разбираш дори смисъла на "помощтта". А това което е писала Донка е точно на място и много добре казано. Паразити колкото искаш в този живот. Но те не съзнават ,че са вредни не толкова за околните ,колкото за себе си и в това се състои невъзможността им да излезнат от омагьосания кръг в който са се насадили. Но в крайна сметка всеки сам избира какъв да бъде:вечно мрънкащ ,търсещ помощ паразит или силния организъм ,който успява при нужда да се справя и за двама.

Тъй като не намерих по- подходяща тема реших тук да споделя едно мое притеснение. Поддържам близък контакт с една млада жена роднина на моя съпруг, в момента тя има нужда от подкрепа ,тъй като съпругът и я изостави преди няколко месеца с детенце на 1 годинка и 2 месеца.Тя преживява тежко тази раздяла и намери в мое лице приятел.В момента живее с баба си която е на 75г. и никак не и лесно. Та какъв е проблема конкретно като грешка в отглеждането. На 1.03 отидох(те живеят в друг град) да занеса мартеничка на детенце и да ги видя, останхме за обяд и какво беше изумлението ми когато те ми показаха как детето пие вино. Стана ми изключително криво.Първо бабата решила да му дава хляб натопен във вино за да се успокоява и да спи защото му растат зъби.Майката няма нищо против защото и на нея го били правели.Но вече са на вариянт да му дават просто да пийва вино.За половин час то изпи половин ракиена чаша.Най- ужасното беше ,че те се радваха и ръкопляскаха.Опитах се да кажа нещо , но последваха обикновенните реплики как и на тях им давали като деца. Лошото е ,че това се повтаря и на обяд и на вечеря всеки ден, това означава грубо ,че около 50 грама алкохол влизат всеки ден в организма на това дете. Ще се радвам ако ми пуснете информация подкрепена с факти за вредата , за да мога да информирам майката по някакъв начин.Няма смисъл да и говоря, защото тя сега е и в лошо емоционално състояние заради раздялата и само конкретни примери и факти може би ще променят нещата.

Скоро прочетох следните думи на Руис: "Първата стъпка е истината да отвори емоционалните рани,да извлече отровите и да излекува раните напълно.Как става това?Трябва да простим на хората,които са ни наранили-не защото заслужават прошка,а защото обичаме себе си толкова много,че не желаем да плащаме за несправедливостта.Прошката е единственият лек.Можем да изберем да простим,защото изпитваме състрадание към себе си." Това в първия момент ми прозвуча егоистично,но когато се замислих и си дадох примерите,осъзнах дълбочината на думите. За да може човек да прости на себе си първо трябва да прости на всички останали,за да преодолее -самоотхвърлянето,Съдника и Жертвата. Тогава човек става свободен.