Диляна Колева

Здравейте, загубата на килограми или наднорменото тегло, често има връзка с психологичното състояние на човека. Често това е свързано с функциите на щитовидната жлеза, нейната хипер или хипо функция или с други хормони. Затова преди всичко е добре да се изследват хормоните. Като се има предвид, че тяхното функциониране също е свързано по един или друг начин с психологичното здраве. Тъй като не виждам ясно оформено питане, предполагам, че става въпрос за проблема с наднорменото тегло. В този случай първо се отхвърля физиологичния проблем, след това се прави консултация с диетолог в съчетание с психотерапия, състоянието би трябвало да се подобри в рамките на няколко месеца. Относно съня, той е свързан със състоянието на стрес и повишената тревожност.

4-5 юли и на мен ми е най - спокойно. Няма значение от мястото.

Не, не трябва. Антидепресантите са за хора, които имат депресия. Ти нямаш депресия, а тревожност. Високото ниво на тревожност е следствие на уплахата ти от първите реакции след приема на марихуана. Ако продължиш да гледаш на себе си като на човек, който му има нещо страшно, ще изпращаш на мозъка отново и отново сигнал "Опастност". В един момент този сигнал ще се припознае като истина и ще ти трябва повече време, за да преодолееш процеса. Затова сега, както ти каза д-р Първанов, спортувай. Направи си дневен режим. Игнорирай мислите, които ти предизвикват страх и ги замени с мисли, които дават друга информация- това е временно състояние, добре съм, преминавам го и продължавам. Много важно е сега, кой мисловен модел ще поддържаш. Бъди настоятелен с налагането на положителната мисъл.

Страхът от полудяване не е нищо повече от страх от загуба на контрол. Кое е най - страшно за нашето Его, за нашия Аз? Да го няма, да не съществува. Този страх поражда мисли, които имат за цел постоянно да търсят отговори и да правят анализи, на това, до колко е защитен Аз-ът ни. Тези мисли изкривяват реалната ни представа за опасност и когато ги "храним" и засилваме те добиват размери причиняващи тревожни състояния подобни на тук описаните. ПРОИЗХОДЪТ НА СТРАХА Казахте, че страхът е част от нашата дълбоко скрита емоционална болка. Как възниква страхът и защо има толкова много страх в живота на хората? Не е ли страхът донякъде здравословна самозащита? Aкo не се страхувам от огъня, може да бръкна в него с ръка и да се изгоря. Вие не бъркате с ръце 6 огъня не защото се страхувате, а защото знаете, че ще се изгорите. Страхът не е нужен за избягването на излишната опасност - достатъчни са известна интелигентност и здрав разум. За такива прак­тически неща е полезно да прилагате уроците, научени в миналото. Ако обаче някой ви заплаши с огън или с физи­ческо насилие, възможно е да изпитате нещо като страх. Това е инстинктивно отдръпване от опасността, но не психическото състояние на страх, за което говорим тук. Психическото състояние на страх не е свързано с конк­ретна, реална, непосредствена опасност. То се явява в много форми: дискомфорт, безпокойство, тревога, нерв­ност, напрежение, ужас, фобия и т.н. Подобен психически страх винаги е свързан с нещо, което може да се случи, а не с нещо, което се случва сега. Вие сте тук и сега, докато умът ви е в бъдещето. Това създава празнота от тревож­ност. Ако се идентифицирате с ума си и сте загубили връзката със силата и простотата на Настоящето, тази пропаст от тревожност ще бъде ваш постоянен спътник. Винаги можете да се справите с настоящия мо­мент, но не можете да се справите с нещо, което е само проекция на ума - не можете да се справите с бъдещето. Нещо повече, докато се отъждествявате с ума си, как­то вече изтъкнах, егото ръководи живота ви. Поради фантомната си природа и въпреки изтънчените му меха­низми за защита егото е много уязвимо и несигурно и пос­тоянно се възприема като изложено на заплаха. Така е, впрочем, и когато външно егото изглежда много самоуве­рено. Спомнете си сега, че емоцията е реакцията на тя­лото към ума. Какво послание получава постоянно тяло­то от егото, от фалшивото умотворно „аз"? Опасност, над мен е надвиснала опасност! А каква емоция предизвик­ва това постоянно послание? Страх, разбира се! Страхът има разнообразни причини. Има страх от за­губа, страх от неуспех, страх да не бъдете наранени и така нататък, но в крайна сметка всички страхове се свеждат до страха на егото от смъртта, от унищожени­ето. За егото смъртта дебне зад всеки ъгъл. В състояни­ето на себеотъждествяване с ума страхът от смъртта засяга всички страни на живота ви. Например, такова привидно тривиално и „нормално" нещо като натрапчи­вата потребност да бъдете прави в спора и да докажете, че другият греши - да защитите позицията на ума, с кой­то се отъждествявате - се дължи на страха от смърт­та. Ако се отъждествявате с позицията на ума, това оз­начава, че ако сте неправи, себесъзнанието ви, което се опира на ума, е сериозно заплашено от унищожение. Зато­ва вие като его не можете да си позволите да бъдете неп­рави. Това би означавало смърт. За това са водени войни и са се разпаднали безброй лични връзки. След като прекъснете отъждествяването си с ума, за себеусещането ви вече няма никакво значение дали сте прави или не, затова ще изчезне непреодолимата, натраплива и дълбоко несъзнателна потребност да бъдете прави - потребност, която е форма на насилие. Можете да заявите ясно и категорично какво чувствате или какво мислите, но В това няма да има нито агресивност, нито самозащита. Себеусещането ви идва от едно по-дълбоко и по-истинно място вътре във вас, а не от ума. Наблюдавайте всякакъв вид опити да се отбранявате. Какво защитавате? Една илюзорна самоличност, мисло­вен образ, измислено същество. Осъзнавайки този модел, наблюдавайки го, вие прекъсвате отъждествяването си с него. Под светлината на съзнанието ви той бързо ще се стопи. Това е краят на всички спорове и игри на власт, които разяждат взаимоотношенията. Властта над дру­гите е слабост, маскирана като сила. Истинската сила е вътре във вас и тя ви е достъпна още сега. И така, всеки, който се отъждествява с ума си и така губи връзката с истинската сила, с дълбоката си същ­ност, вкоренена в Битието, ще бъде постоянно съпътс­тван от страх. Все още броят на хората, надмогнали ума, е изключително малък, затова можете да приемете, че практически всички, които познавате, живеят в състоя­ние на страх. Те се различават само по силата му - тя ва­рира между тревожност и ужас в единия край на диапазо­на до смътно безпокойство и далечно усещане за застрашеност в другия край. Повечето хора осъзнават страха, едва когато той приеме някоя от по-острите си форми.

Здравей Елица, ясно е, че си попаднала на човек, който не е специалист в това, за което има диплома. Добре е, когато посещаваш психолог, психотерапевт, да го правиш по препоръка от негови клиенти, насока от колега, ако си била на негови представяния, като семинари, групи, лекции или си чела позициите му във форуми, блогове, негов сайт. Това не е гаранция, че това е твоя терапевт, но поне е някаква база на която да се довериш. Не се отчайвай, просто направи по - внимателно подпора си следващия път.

Това за което говориш - прокрастинацията си има по- просто име - отлагане. И си има решение, което изисква първо желание за промяна или по - скоро премахване на страха от промяна /това, което е в основата и на тревожните състояния/ и поемането на отговорност. МЕХАНИЗМЪТ НА ОТЛАГАНЕТО Доналд Маркис[1] нарича отлагането „изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден". Аз ще добавя: „и да отбягваш днешния". Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите — не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избра­ли това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извър­шите. Тази удобна система действува по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави удоволствие да го върша. Затова си казвам, че ще го направя в бъдеще. Така не е необходимо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И така по-лесно мога да приема самия себе си." Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато трябва да извършите нещо неприятно или труд­но. Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации. Вие сте човек, който винаги отлага и никога не свършва нещата, които трябва да свърши. Разбира се, съществуват различни степени на прота­кане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизма­ма. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълни­те дадена задача, то тогава можете да оправдаете ни­ските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време". Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хо­ра свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплак­вате колко много неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в настоящия момент, за да ги свър­шите. Някога имах колега, специалист по отлагането. Той непрекъснато отказваше да поема нови ангажименти и говореше колко много неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха само като си предста­вят ритъма на живота му. По-внимателен анализ би разкрил, че моят колега всъщност върши твърде малко неща. В ума му се въртяха безкрайно много идеи, но той никога не се зае да осъществи някоя от тях. Пред­ставям си как всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че утре ще свърши дадена задача. Как иначе би могъл да заспи, без да наруши целостта на механиз­ма си за самозалъгване? Той сигурно е знаел, че утре няма да свърши задачата, но дотогава, докато си обещава, че ще я свърши, настоящите му моменти са в безопасност. Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте, от думите. Това, което вършите в настоящите си моменти, е единственият показател за това, какъв сте като човек. Емерсон е писал следното: „Не говорете.'" Това, което сте, непрекъснато се изди­га над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното." Следващия път, когато кажете, че ще свършите не­що, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си ду­мите на Емерсон. Те са противоотрова срещу протака­нето. ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ОТЛАГАТЕ? Причината, поради която отлагате нещата, се състои от една трета самозаблуда и две трети бягство. Ето ня­кои от най-значимите печалби от придържането към по­ведението на отлагане: — Първо, отлагането ви позволява да избегнете не­приятни дейности. Може би има неща, които се страху­вате да извършите, или такива, които отчасти искате, отчасти не искате да извършите. Помнете, че нищо не е само бяло или само черно. Системата ви за самозаблу­да може да ви вдъхва спокойствие. Като лъжете сам себе си, не е необходимо да признавате, че в дадения мо­мент не сте „човек на действието". — Докато продължавате да отлагате нещата, може­те да останете вечно такъв, какъвто сте. Така премахва­те промяната и всички опасности, свързани с нея. — Като изпитвате досада, вие имате кого или какво да обвинявате за състоянието си и прехвърляте отговор­ността от себе си върху досадната дейност. — Когато критикувате, вие се чувствувате важен за сметка на другите хора. По този начин използувате ак­тивността на околните, за да се издигнете в собствените си очи. Нова самозаблуда. — Като изчаквате нещата да се оправят, можете да обвинявате света за нещастията си — вашите проблеми никога не се оправят. Това е полезна стратегия за без­действие. — Винаги ще успявате да избегнете провала, като отбягвате всички дейности, свързани с рискове. Така ни­кога не ще ви се наложи да се сблъсквате лице с лице със своята несамоувереност. — Като мечтаете да се случат различни неща — фантазии за Дядо Мраз, — вие можете да се върнете в спокойното и безоблачно детство. — Можете да спечелите съчувствието на околните и, собственото си самосъжаление за тревожността, която изпитвате, като не правите това, което бихте желали да направите. — В състояние сте да оправдаете небрежно или по­средствено изпълнение на която и да е задача, ако до­статъчно дълго сте я отлагали и след това сте я изпъл­нили в съвсем кратък срок. „Просто нямах време." — Като протакате нещата, някой друг може да ги свърши вместо вас. Така протакането става средство за манипулиране на околните. — Отлагането ви позволява да се самозаблуждавате, че сте различен от това, което сте в действителност. — Като отбягвате една задача, можете да избегнете успеха. Ако не успеете в нещо, няма да се наложи да изпитвате приятно усещане за себе си и да приемете по­стоянната отговорност, произтичаща от успеха. След като разбрахте защо отлагате, можете да пред­приемете нещо, за да премахнете това саморазрушава-що ви слабо място. НАЧИНИ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО НА ОТЛАГАНЕ — Вземете решение да живеете по пет минути навед­нъж. Вместо да правите дългосрочни планове, мислете за момента и се опитвайте да използувате всеки петми-нутен период, за да правите това, което искате. Не допу­скайте да отлагате нещо, което ще ви достави удоволст­вие. — Седнете и започнете нещо, което отдавна отлага­те. Започнете да пишете писмо или книга. Ще установи­те, че протакането до голяма степен е ненужно, тъй като заниманието сигурно ще ви е приятно, след като сте престанали да го отлагате. Заемете ли се с някоя задача, ще изчезне тревожността ви за целия проект. — Запитайте се: „Какво най-лошо може да ми се случи, ако извърша това, което сега протакам?" Отгово­рът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установи­те, че нямате причини за него.Определете си някакъв час (например сряда от 22,00 до 22,15 ч.), който ще посвещавате изключително на от­лаганата задача. Ще откриете, че 15-минутните ви уси­лия често пъти са достатъчни, за да ви пренесат през пропастта на протакането.— Живейте със съзнанието, че сте твърде значим, за да се тревожите за това, което трябва да свършите. Следващия път, когато усетите тревога поради протака­нето си, кажете си, че хората, които се уважават, не се самоогорчават по този начин. — Вгледайте се във вашето „сега". Разберете какво отбягвате в настоящите си моменти и започнете да се борите със страха си да живеете ефективно. Протакане­то заменя настоящето с тревожност за бъдещо събитие. Ако събитието стане настояще, тревожността естестве­но трябва да изчезне. — Спрете цигарите... сега! Започнете да спазвате диета... от този момент! Престанете да пиете... тази се­кунда. Оставете тази книга и направете една лицева опо­ра като начало на програмата ви за физически упражне­ния. Така ще решавате проблемите... с действие сега. Действувайте! Единственото, което ви тегли назад, сте вие самият и невротичният избор, който сте направили, защото не вярвате, че сте толкова силен, колкото сте в действителност. Съвсем просто е... направете го) — Започнете творчески да използувате ума си в об­стоятелства, които преди са ви били отегчителни. Кога­то сте на събрание, прекъснете еднообразието, като за­дадете подходящ въпрос или накарате мозъка си да за­работи в нови насоки. Измислете стихотворение или за­помнете 25 числа отзад напред просто за да използувате и тренирате паметта си. Вземете решение никога повече да не се отегчавате. — Когато някой започне да ви критикува, запитайте го: „Смяташ ли, че сега имам нужда от критик?" Или ако усетите, че самият вие критикувате, попитайте събе­седника си дали държи да чуе критиката ви и ако държи, защо държи да я чуе? Това ще ви помогне да минете от критикарството към действието. — Вгледайте се внимателно в живота си. Правите ли това, което бихте избрали да правите, ако имахте само 6 месеца живот пред себе си? Ако не го правите, започнете веднага, защото, общо взето, това е всичко, което имате. В безкрайността на времето почти няма разлика между 30 години и 6 месеца. Целият ви живот е само миг и няма смисъл да отлагате. — Смело предприемете дейност, която отдавна от­лагате. Едно смело действие може да сложи край на це­лия ви страх. Престанете да си внушавате, че всичко трябва да се върши добре. Напомняйте си, че много по-важно е задачата просто да се свърши. — Вземете решение да не се изморявате, преди да е дошъл моментът за лягане. Не си позволявайте умората или болестта да бъдат претекст,' за да избегнете или да отложите нещо. Ще установите, че след като отстраните причината за болестта или умората — т. е. стремежа да избягвате дадена задача, — физическите неразположе­ния „като по чудо" ще изчезнат. — Изхвърлете от речника си думите „надявам се", „бих желал" и „може би". Те са инструментите, с които протакате нещата. Ако усетите, че тези думи се промък­ват, подменете ги с нови. Сменете: „Надявам се нещо да излезе" с „Ще го накарам да излезе". „Бих желал нещата да се оправят" с „Ще направя това и това, за да съм сигурен, че ще се почувствувам по-добре". „Може би всичко ще излезе добре" с „Ще го нака­рам да излезе добре". — Водете дневник за собствените си оплаквания или критикарско поведение. Като записвате тези прояви, ще постигнете две неща: ще следите как се проявява крити­карството ви — честотата, моделите, събитията и хората, свързани с него. Освен това ще започнете да се въз­държате да критикувате, защото ще ви е досадно всичко да описвате в дневника си.— Ако протакате нещо, което засяга и други хора (преместване в ново жилище или в друг град, сексуален проблем, смяна на работата), разговаряйте с всички за­сегнати и ги попитайте за мнението им. Споделяйте сме­ло страховете си и преценявайте дали причините за про­такането не са у самия вас. Като се доверите на някого и поискате помощ от него, за да преодолеете склонност­та си към отлагане, и двамата ще положите съвместни усилия. Скоро ще се разсее и голяма част от тревож­ността ви, свързана с отлагането, тъй като и нея ще спо­делите с другия човек. — Сключете договор с близките си, че ще осигурите това, което искате, но отдавна отлагате. Всеки ще запа­зи копие от договора, като ще бъде предвидено и нака­зание за неизпълнение на обещаното. Независимо дали става въпрос за игра на топка, вечеря в ресторант, отиване на почивка или посещение на театър, ще уста­новите, че тази стратегия е полезна и резултатна, тъй като ще участвувате в събития, които и на вас ще доста­вят удоволствие. Ако искате светът да се промени, не се оплаквайте от него. Направете нещо. Вместо да запълвате настоя­щите си моменти с всякакъв вид демобилизираща ви тревожност за нещата, които протакате, овладейте това отвратително слабо място и живейте сега Щействувай-те, вместо да желаете, да се надявате или да критику­вате.

Здравей, имайки предвид възрастта, в която си /предполагам в пубертета/; смяната на държавата, и целия ти свят, всичко, което ти се случва е следствие на силен стрес. Най - добре е да споделиш на родителите си, че имаш подобни фантазии и си силно тревожна от тях. Може би имаш нужда да споделиш притеснения и тревоги.

Здравей Гери, ​Това е част от натрапливостите, за които говориш. Те са част от тревожното състояние, за което ти е споменал психотерапевта, но излизането от това състояние не са медикаментите, а правилния терапевтичен подход. Добре е да се насочиш в тази посока, тъй като с времето те ще променят вида и съдържанието си и ще ти е все по- трудно да ги различаваш. както и сега не виждаш в тази своя фикция за приятелство намесата на натрапливостите, а я приемаш за истина. В момента, в който натрапливостта се приеме за истина, тя започва да покачва вътрешното напрежение и ето ти проблем. Завърташ се в омагьосан кръг. Нужно ти е да се научиш да ги различаваш и да ги повлияваш, като за начало, от това ще спадне напрежението ти и общото състояние ще се подобри, след което се работи по основните ти страхове и причините довели те до него.

"— Знаеш ли какво казват будистите? Не се привързвай към вещите, защото всичко е нетрайно. Чакай, чакай, прекъснах го аз. Нали все казваш, че трябва да изживеем живота си пълноценно? Всичко хубаво, както и всичко лошо? — Да. Добре, но как да стане това, ако решиш да се откъснеш? — Хубаво е, че мислиш, Мич. Но откъсването не означава, че не бива да позволиш на преживяването да проникне в теб. Точно обратното, оставяш го да проникне в теб изцяло. Точно тогава вече си готов да го оставиш. Нищо не разбирам. — Вземи което и да е чувство — любов към жена, скръб по близък, или това, което преживявам аз, страх и мъка от смъртоносна болест. Ако сдържаш чувствата си, ако не се оставиш да ги преживееш изцяло, никога няма да стигнеш дотам, че да се откъснеш, защото ще си зает с това да се страхуваш. Страхуваш се от болката, страхуваш се от скръбта. Страхуваш се от уязвимостта, произтичаща от любовта. — Но като се отдадеш изцяло на тези чувства, когато си позволиш да се потопиш изцяло в тях, докрай, да си потопиш и главата, тогава ги изпитваш наистина пълноценно. Знаеш какво представлява болката. Знаеш какво представлява любовта. Знаеш какво представлява скръбта. Едва тогава можеш да кажеш: „Добре, изпитал съм всички чувства. Това чувство ми е познато. Сега ми необходимо за миг да се освободя от това чувство.“ Мори спря и ме изгледа от горе до долу, може би за да се увери, че разбирам какво ми казва. — Знам, че според теб ние си говорим само за смъртта — рече той. — Но аз пак ще ти кажа. Когато знаеш как да умреш, тогава знаеш как да живееш. Мори заговори за най-страшните си моменти, когато усещал, че гърдите му се свиват в неудържими спазми или когато не е сигурен дали ще успее да поеме дъх отново. Тези били най-ужасяващите моменти, сподели той, и тогава на повърхността излизали чувства като ужас, страх и безпокойство. Но след като веднъж разпознаел тези чувства, когато ги опознаел отблизо — тръпката по гърба, горещата искра, преминаваща през мозъка — тогава вече можел да каже: „Добре. Това е страх. Освободи се от него. Откъсни се.“ Замислих се колко често е необходимо това във всекидневието. Как понякога се чувстваме толкова самотни, че чак ни се плаче, но не позволяваме на сълзите да потекат, защото не бивало да се плаче. Или как понякога усещаме прилив на внезапна обич към партньора си, но не казваме нищо, защото сме сковани от страх, че това може по някакъв начин да повлияе на отношенията ни. Философията на Мори беше точно обратната. Завърти кранчето докрай. Нека чувството те залее. Нищо лошо няма да стане. Това само ще ти помогне. Ако пуснеш страха да влезе, ако го нахлузиш като стара риза, тогава можеш да си кажеш: „Е, какво толкова, това е просто страх, няма защо да му позволявам да ме командва. Познавам го.“"

Стелистар, направи ми впечатление, че от 1 месец задаваш почти едни и същи въпроси. Ако за това време беше направила 2-3 консултации при психолог, психотерапвет, състоянието ти щеше да е съвсем различно. Ясно е, че страхът е в основата на всичко. На теб ти трябва вариант да се справиш със страха. След това и мисленето и преживяването ти ще са в съвсем друга посока. Ще мислиш смело, целенасочено и позитивно. Как ще стане това според теб, ако постоянния ти фокус е в страха и страха от страха? В този омагьосан кръг си попаднала и изхода не е във форума. Човешкото преживяване действа по една простичка схема: мисъл- чувство- действие - действителност Твоята действителност ще се промени само и единствено тогава, когато се променят мислите ти. Докато мислите ти са за страх, действителноста ти ще е тревожно преживяване. Въпросите които задаваш са насочени да "обслужват" мисълта за страха. Освен всичко друго използваш думата "излекувам", което означава, че ти дълбоко в себе си поддържаш вярването "Аз съм болна" докато това стои в теб ти ще търсиш лекарство. А такова няма, защото ти не си болна, помощта не е отвън, а е вътре в теб. Стигането до нея е терапевтичен процес. Някои хора успяват и сами, но ти от един месец си във форума и въпреки огромната информация за тези състояния, явно не успяваш да овладееш състоянието.

Първата стъпка е осъзнаването. Ти вече си я направил. Ясно ти е, че всичко зависи от теб. За момента не ти се получава, просто защото вероятно насоката ти не отговаря на твоите потребности. Пълна промяна на дневния режим. Изключително важен момент. Няма как да стоиш и да вършиш старите неща и да ти се случат нови състояния.

Мотивацията е състояние, което се създава от самия човек. Когато човек е тръгнал в живота с мисловния модел, че някой друг трябва да направи нещо за него, за да се чувства той добре, това рано или късно го съсипва. Това се възпитава като поведение от най - ранна детска възраст, през "любов и разбиране". Без родителят да си дава сметка какво прави. Тези дни една майка сподели, че три годишната и дъщеря, като се почувства зле от нещо, започва да я удря. Съпругът и обърнал внимание, че до сега тя учела детето, като падне и се удари за успокоение "набива" стола, земята или предмета, в който се е ударила. Така детето е приучено да "наказва" онова или онзи, който му е причинил дискомфорт. Така то не получава вниманието, от което има нужда от майка си, а започва да търси виновници и в крайна сметка съвсем се обърква и не се научава да разпознава и да работи с чувствата си. Този пример е една частичка от начините по които сме приучавани да НЕ поемаме отговорност за себе си, за чувствата си и за емоциите си. Израстваме като хора не познаващи реакциите си, не умеещи да изразяваме емоцията и да споделяме чувството. В крайна сметка се стига до тревожно състояние или невроза, които са следствие на неумение да се разбираме. Когато не можем да изразим една емоция ние я изтласкваме, задържаме или още по - лошо не я осъзнаваме и я потискаме. Тогава тя рано или късно създава проблем на физическото ни тяло. Ако задържаме много гняв, ще имаме проблеми със стомашно чревния тракт, например. Страдащите са неспособни да се справят с тези задържания сами, не за друго, а защото не ги познават, не са запознати с трансформацията, която се е случила. Често стигат до някакви обяснения, но те са субективни, през познатото, което така или иначе не им е вършело работа до момента. Необходима е правилна насока, подпомагане тези чувства да бъдат разбрани, емоциите да бъдат изразени, гледната точка да бъде променена. Сам човек се лута с години, прочита куп неефективни книги, залита по духовни практики, които още повече го объркват, но давайки му някакво обяснение го задоволяват частично. Преживява ситуация, след ситуация, която му доказва че нещо трябва да се промени. Или просто се изплашва от този свят и се затваря, неспособен да разбере защо се страхува. Всичко това го написах, за да дам яснота, защо няма начин тук да получиш отговор на въпроса си - "Защо нямам мотивация да живея пълноценно?" Каквото и да ти напишем вероятността да няма отношение към същността на проблема ти е голяма.

Предполагам, че става въпрос за дефлорация. Добре е ти сама, а след това и с приятеля ти да направите една консултация, за да се разбере от къде идва проблема. Няма как да ти съдействаме през форум. Не случайно точно за този акт на първа интимност младата жена е била подготвяна предварително от друга жена. В днешно време липсата на токова споделяне е причина за често срещаното неудоволствие на жените от сексуалния живот.

Здравей independent Това, което описваш е характерно поведение за тийнеджърите. Между 12 и 18 тата година, започва оформянето на идентичността. Тялото се развива бързо и настъпва рязкото разграничение на половете. Вече не говорим толкова за Деца, а за момичета и момчета. Различните потребности, задачи, сексуални нужди. Като повечето тийнеджъри и ти си започнала с безобидните игри. Това се случва най - вече, когато детето няма други начини за изява и търсене на собствената си идентичност. Не случайно предупреждаваме родителите, че възрастта след 12 е много важна да бъде насочено детето в дейност или изяви, в които да се чувства част от общество, група, място на което да се идентифицира, кой е, какъв е, какви цели гони. Това е възрастта на най - бърза смяна на интересите, желанията, спортовете, клубовете. Възрастта, в която родителя трябва да насърчава и насочва търсенето на младия човек. Когато наставника или авторитета липсва в този период, започва голямото лутане. Намирането на среда в неподходящи групи и неподходящи занимания. Там често се случват объркванията, както на моралната и ценностна система, така и на половата идентичност. Нещо подобно се е случило и с теб. Невъзможността да разговаряш с някого за това и да добиеш ясна представа, какво компенсираш с подобна игра, какво ти носи това, каква е липсата, емоцията, усещането, което си познала само по този начин, е предизвикало в теб объркване. Когато тийна е наясно, че това е игра с която си доставя кратка емоция и веселие, той няма проблем. Когато неусетно е започнал да ползва играта за донор на липсваща емоция, спира да разграничава ситуациите и се изгубва в тях. Това се е случило с теб. Това което наричаш депресия, по - скоро е реакция на раздяла, ти си в състоянието на човек изгубил нещо или някой, който му е доставял удоволствие. Реакцията ти е подсилена от силно чувство за вина и неумение да стигнеш до себе си и да осъзнаеш, какво стои зад целия театър. Първо е необходимо да се справиш с вината и срама. А това със стоене в къщи и затваряне не става. Хубаво е, че си го споделила тук, но това е само началото на пътя към себе си. Категоризации свързани с хомосексуализма са напълно неуместни в случай, че не се познава човека и неговото преживяване!

Хипохондрията и останалите симптоми, които описваш са характеристика на тревожно състояние. Т.е. ти си тревожен, трудно успяваш да се справиш с ежедневния стрес. Независимо дали ще са физически симптоми, натрапливости или хипохондрични мисли, зад тях стои неумението ти да се справиш със своя страх. При подобни състояния, страхът идва от липсата ти на самоувереност и себеприемане. Фокусирането в симптомите не води до изход от състоянието, а го превръща в част от твоя ден. Всичко, което правиш е много хубаво, важна е, обаче, мисълта, с която го правиш. Ако това е съпротива, ако цялото ти същество прави всичко това стегнато и през страх, нищо няма да се получи. Т.е. важно е не какво правиш, а с каква мисъл го правиш. Необходима ти е психотерапия при психотерапевт или психолог работещ с тревожни състояния.

Допълвам отговора, който съм ти дала в другата тема. Започни с малки промени в живеенето си. Започни да спортуваш, каквото искаш, но не по - малко от 3-4 дена на седмица. Вслушай се в себе си, какво ти харесва да правиш. Помисли как можеш да го превърнеш в свое хоби. На 15 години е важно за теб да си част от някоя социална група, дали ще се запишеш на танци или в някой клуб по твой избор, просто го направи. Ако започнеш подобни промени и повярваш в тях, ще се чувстваш доста по - добре след около месец. Посети психотерапевт, който работи с тревожни разстройства.

Здравей Недялко, да, това е хипохондрично състояние. Описал си го добре, какъв е въпросът ти? По принцип това състояние се повлиява чрез психотерапия. В основата му стоят емоции и чувства, като страх, вина, нерешителност и т.н.

Според мен, в твоя случай , не. Ако си прочел правилно поста на д-р Първанов, в натрапливите мисли няма смисъл. Ако ти започнеш да правиш това, което си решил, ще им дадеш сила, ще започнеш да ги мислиш още повече и да ги обслужваш, било то и чрез съпротива. Идеята е да ги отстраниш от себе си. А това започва най - напред с различаването им. Когато започнеш да отличаваш мисълта, като натраплива, ти просто ще я игнорираш. "Ще скочиш от терасата" - казва мисълта "Това е натрапливост и не е моя мисъл, отделям я от себе си" - казваш ти След това се опитваш да я "видиш" извън себе си, нарича се да "да спреш да се идентифицираш с нея". Това не си ти, това е част от твоята невроза, точка. Всяка подобна мисъл, ако не бъде "обслужена" по какъвто и да е начин, а бъде разпозната и игнорирана, отминава за около 15 - 30 мин. През това време просто извърши нещо, което ти доставя удоволствие. Лесно е да се напише, трудно е да се приложи, но когато го направиш, ще видиш какво облекчение е. Иначе се завърташ в омгьосания кръг "Тя казва - аз я "обгрижвам"" И така до безкрай. Доказването, чрез действия на мисълта, че тя не е права, и дава сила да съществува. Мозъкът ти е зациклил там, той ще продължава тази игра до безкрай. Това, което мислиш да правиш, наистина е терапевтична техника, нарича се "Имплозия" или потапяне в страха, но тя е подходяща за друг вид страх.

Друг, ясно е, че проблемите ти са на психична основа и ти е необходима психологична помощ, но моят въпрос към теб е: Къде в плановете ти стои психотерапията? При положение, че дори една консултация при психолога е подобрила състоянието ти, логично е поне да направиш проба и да повториш.

Ясно е, че психиатрите, които работят медикаментозно, нямат практика да обясняват какво предизвиква това състояние и да дават съвети различни от "Гълтай тези хапчета". Нито полудяваш, нито ще се самоубиеш, нито ще умреш. Това е състояние на силен стрес. То не се оправя с лежане. Прочети останалите теми и ще видиш колко много, много хора са били и са преминали през това състояние и са живи и здрави и нищо им няма. Има техники, намери ги тук и ги следвай. Преди всичко, стани от леглото и включи 60 минутна аеробика / например/. Правия я всеки ден. Сърцето ще тупти, нека да тупти, това му е работата. При подобни на твоето състояние в организма се отделя голямо количество адреналин, който има за цел да подготви тялото за преодоляване на голям стрес/ страх. Когато дойде страшната мисъл, която разтуптява сърцето, това означава, че адреналина е станал повече. За да го изразходиш е необходимо да се натовариш физически. Когато вместо това легнеш, нормално ти става лошо, защото тялото е подготвено за друг тип реакция. Не знаейки, защо се получава това, засилваш страха. Просто прочети темите с тематика "Тревожност......" в ТОЗИ форум и ще разбереш точно какво да правиш. Ако ти е възможно посети психотерапевт в Чехия, ако работи с тревожни състояния би трябвало да повлияе на състоянието ти.

Максим, това се случва във всяка държава ежедневно. Нека не се заблуждаваме. Ние в България също слушаме новини и филми гледаме и научнопопулярни, не само глупави пародии. Точно в момента в България има бъдеще за всеки креативен човек. Току що, приключих консултация с млада българка в Германия, която се чувства зле. Тя има пари и хубав дом и приятел и работа ..... и пари , и хубав дом, и приятел, и работа ........ и пари....... и толкова. Нейното мнение е, че българите отиват в чужбина за бързи и готови пари - работа, за определени часове, за определени пари, точка. Без много мислене. Сподели и за сайт на българите в чужбина, в който всички тези българи, говорят много хубави неща за България и планират варианти за развитие тук. Тя самата планира да се върни и ДА НЕ ТЪРСИ РАБОТА ЗА ЗАПЛАТА, а да развива чрез уменията си собствения си ресурс. Точно тези хора много ме радват и аз залагам на тях, защото техния избор е съзнателен, те са живели тук, живели са и някъде другаде и избират от две познати за тях възможности. Те ЗНАЯТ, защо се връщат. Другите, които остават ЗНАЯТ, защо остават. Но тези две знания не са съвместими. Т.е. те не подлежат на сравнение, те са две съвсем различни плоскости. Може да се прави сравнение между човек, който е бил и тук и в чужбина и се връща по гореизброените причини и човек, който се връща, защото не е успял да се реализира и в чужбина. Вторият, много трудно ще се реализира и тук без чужда помощ, той ще продължава да преживява себе си като нещастен и понеже не може да обвини себе си / твърде болезнено е/ ще прехвърли обвинението върху държавата. А няколко други, преживяващи същото ще му повярват и пригласят. Първия тип хора, обаче, със съзнателно връщане, въпреки реализацията си в чужбина, ще се реализират и тук. А тези които остават да живеят извън страната си, без значение реализирани или не, те не са база за сравнение с всички останали. С хора, които са направили СЪЗНАТЕЛЕН избор, да не живеят в определена страна, е загуба на време, да се говори за въпросната страна. Ясно е, че те не я харесват. Все едно да споря с някой, който мрази боб, колко е хубав боба. Но той да ме убеди, че любимият ми боб е отвратителен е също толкова смешно, колкото и обратното. Ето защо, мисля, че тази тема започва да добива доста смехотворен вид, освен, ако не се промени акцента.

Здравей, състоянието, в което се намираш е провокирано от страх. Страхът, за който толкова много говорим е всъщност простичко състояние на неизвестност. Когато човек попадне в ситуация, в която не са му познати решения / т.е. намира се в неизвестност/ той се "паникьосва". Погледни постовете си назад и ще видиш, колко пъти си попаднала в това положение и как след всеки следващ път ти се чувстваш още по - зле. Всяка терапия или лечение на това състояние, в която стои елемента на неизвестност, го засилва. Преди всичко, на теб ти е необходимо да знаеш КАКВО СЕ СЛУЧВА. Случва се реакция на тялото ти, поставено в ситуация на стрес, страх. Не разбирането на тази реакция се възприема от мозъка като заплаха и той реагира както при заплашитена ситуация, с което засилва тази реакция, а не я прекратява. Спри да се страхуваш от състоянието, приеми го като сигнална лампа, че не в теб, а в твоята действителност нещо не е наред. Какво? Не знаем, това го разбира терапевта на психотерапията. Но като за начало, важно е да промениш своя ден, основните неща в него - движение, работа, занимания. Това може да се случи, чрез спорт, хоби, медитации, нови занимания. Стресът има нужда от освобождаване, как се разтоварваш, как почиваш, как общуваш, как възприемаш света около себе си? Всичко това вероятно е необходимо да се промени. Това са основните стъпки в психотерапията.

Този тип поведение, е известно като "емоционална незрялост". Характерно е за тийнейджърската възраст, когато личността не познава добре емоциите и чувствата си. Нарича всичко любов, а всъщност става въпрос само и единствено за секс.

Ина, подкрепям те и ти желая успех и занапред, споделям напълно твоето отношение към работата и живеенето в България. Моята динамика към момента е сходна на твоята и мога да кажа, че ми носи огромно удовлетворение. Всеки ден се сблъсквам с хора, на които им пречи да станат успешни, само страхът да бъдат такива. Следва самосъботиране. Изборът - да се "скрият" зад нечие име, нечия компания, в нечия държава. Моето мислене също следваше този ход, и преживяването на нещастност беше голямо. Работа винаги имаше, но винаги някой беше виновен за това, че взимам малко пари, че работя дълго, че условията не са добри. Всичко това свърши, в момента, в който реших, че не държавата и работодателите ще решат, как да се чувствам аз, а аз ще реша как да се чувствам в държавата си. И всичко се промени с промяната на фокуса. Вече не искам да търся просперирала държава с добро заплащане и стандарт, създавам си ги сама. Не искам децата ми да учат и работят в чужбина, защото тук видяха бъдещето си. Много неща се промениха с промяната на фокуса и с изчезването на страха. А този страх е много стабилно подкрепен от хилядите хора, които ежедневно повтарят, колко не можещи, не знаещи и смотани сме ние българите.

Никъде не си написала, каква е позицията на приятеля/мъжа/. Той съгласен ли е да има връзка с жена, която се отвращава от него? Защото ако не е съгласен, всъщност той ще реши проблема.