Диляна Колева

Тази "любов" към "чужбината" е някак вменена и наистина все повече не я разбирам. Много от моите познати, /тази година нови две семейства/ на средна възраст с по една две деца, със собствен бизнес и добри професии, градили години това което са постигнали, с добри доходи, сега, на по 40 години, разпродават всичко, напускат работа, приключват кариерата и отиват в САЩ и Германия, за да работят като шофьори и кухненски работници, за много по - дълго работна време, за "повече" пари, които всъщност там, съвсем не са повече. Не го разбирам, наистина, а е масово, като под хипноза. Ето тази "любов" не разбирам. Масовата психоза, че в България няма бъдеще, дава послание за "край" , безнадежност и план за бягство. Никой не вижда шанса да се реализира в една ниско конкурентна среда, в която може да се развие много бързо Това е факт. И по - този начин да подобри живеенето както на себе си, така и на останалите. Масово в транс се повтаря "Няма бъдеще, няма бъдеще....." невероятна хипноза на национално ниво. Всъщност това не е вярно. И аз съжалявам за хората, които знаят и могат в дадена област, но не искат да го правят в България и не защото няма условия. Разбира се, тук не мога да развивам ядрена физика или генно инженерство, все пак всеки район си има специфика. Но има хиляди други възможности. Психозата е толкова силна, че сигурно сме единствената страна, която е обявила за "елитни" училища - езиковите си гимназии, в които директно се подготвят децата за екстрадиране в чужбина. На тях дори не им се дава алтернатива. Защото всички възрастни "реват" - Чужбина, а после "Защо децата ни заминаха?" Самосъботираме се, това е факт.

Да, знам точната причина за медикаментите при шведите. Идеята ми беше, че подредеността и сигурността на живота, не е всичко от което човек има нужда. Задушаването тук си го правим самите ние. Това е жалкото и аз наистина съжалявам много за това. Но работейки с хората все повече установявам, че е много по - лесно да се подсили вяра и да се промени живеенето на човек, чийто проблем е основно липсата на пари, от колкото човек, който има достатъчно пари, но не знае как да бъде щастлив с тях. Сигурен, осигурен и спокоен - да, но не и щастлив. Започват компенсации с екскурзии, скъпи процедури, екзотични дестинации. Има впечатления, емоция, за кратко. Септември направих плаване с малка яхта из гръцките острови на Йонийско море, то е буквално претъпкано с малки яхти наети от 65-75 годишни "западни" пенсионери. Говорихме с доста от тях, тъй като попадахме на едни и същи пристани. Повечето от тях бяха чакали пенсионирането си, за да направят нещо такова. Помислих си, какво възхищение буди това у българина, а как пропуска момента, че той, ако е по - креативен, може да го направи сега, а не в някакво неясно бъдеще, когато стане на 65. Не искам да попивам мисленето на западняците, то не ми харесва, иска ми се българина да използва прословутия си индивидуализам за свои ползи, а не за вреди. Който е успял да го направи тук, се чувства добре. Но тези които се чувстват добре не се хвалят, затова чуваме основно жалващите си.

Можеш ли да се опиташ в 3 изречения да формулираш точния проблем. Това, че не харесваш мъж, който родителите ти харесват, ясно, това се случва често. Учиш, искаш да завършиш, нормално. В какво се състои проблема? Практически, никой не може да те омъжи насила. Това, че си позволила да ти се "качат на главата" с приказки е избор, който можеш да промениш. Какъв е точния проблем?

Максим, ти ме накара да се замисля. И ми стана някак тъжно. Не за друго, а защото моята работа се състои в това да спомогна за усилването или възстановяване вярата на човека. Вярата преди всичко в себе си, няма значение какво ще се използва за катализатор. В 90% от случаите, хората се сриват, защото вярата им се е крепяла на преходни неща - кариера, партньор, дом, финанси. Идва момент и нещо от всичко това изчезва. С това изчезва вярата и поради липса на алтернатива - срив. Хората от т.нар. цивилизовани страни, които всъщност са една шепа в сравнение с цялото човечество, са програмирани с вяра точно в това - преходните неща. Ако проследим най - елементарно пирамидата на Маслоу, в която базата е сигурност, храна, сън ,секс, разбираме, че системата е устроена така, че да задоволи базата, която , ако се отнеме, следва срив. Това е много тънък психологичен момент, който е създаден с цел да има една маса от лесно управляеми хора. Да, хората са доволни, - ядат редовно, каквото пожелаят, ходят на 2-3 почивки годишно. През останалото време сигурност, храна ,сън, секс. Спазване на правилата и всичко е ок. И в България си има такива хора, много са. Идват на психолог, точно когато фокуса на тяхната вяра изчезне, те не знаят как да продължат, неспособни са. В Германия също има много такива хора. Не случайно точно в Германия е най - голямата клиника по психотерапия, която работи със здравното осигуряване и германците имат възможност за психотерапевтична грижа поета от държавата. Не случайно задоволените датчани са първи по самоубийства в света, или норвежците при които зад добре подредената система е страшно да влезеш в тайните на семействата им или шведите, които през половината година гълтат витамин Д и антидепресанти. Не искам да идеализирам или да превъзнасям България в никакъв случай, просто ме накара да се замисля, защо човек започва да мисли по този начин. В България изключително много хора променяйки фокуса на вярата си преобръщат живота си и парите стават инструмен, а не цел. Не е трудно да печелиш пари и в България, просто изключително голям "бъг" имаме в мисловната си система. Внушено ни е, че ресурсите не са в нас, а извън нас и някой трябва да ни ги даде. Ако това не се случи обявяваме действителността за несъдържателна. По тази причина много българи заминават навън и се чувстват добре, защото ползват готови дадени ресурси, не е нужно да ги търсят в себе си. В което няма нищо лошо, до момента, в който нещо от тях не изчезне или не изгуби смисъла си. В България е трудно, защото се изисква творчество. Страната ни е търговски, туристически и земеделски район, но ние не искаме да се занимаваме с това. Тук е чудесно място за развиване на хуманитарни дейности, но никой не иска да го прави. Просто ни объркаха, опитаха се и продължават по инерция да се опитват, да ни внушат, че ние сме индустриална страна. Докато не проумеем първото никога няма да се чувстваме добре тук.

Здравей, това което ти се е случило е много стресиращо /не искам да използвам по - тежки определения/. Последната случка, която описваш е довела до посттравматично стресово разстройство. Това е изпитване на силен страх свързан с преживяна травма. Стандартно отминава за около 6-8 месеца, но е добре да се работи с психотерапевт, за да не остави последствия в психиката. В такива ситуации е силно нарушено чувството за сигурност и безопасност, а тяхната липса е водеща при развиването на тревожност от всякакъв характер. Не случайно в миналото, а и до днес се е извършвал ритуал за възстановяване на чувството за сигурност - баене, леене на куршум, връзване на кончета и всякакви подобни процедури, целящи да "излъжат" мозъка, че сигурността е възстановена и страха е изведен от тялото. В основата на това обаче не стои нищо друго освен вярата на човека. Т.е. възстановяването на твоята вяра, че ти си силен и можещ човек е най - доброто лекарство. Поговори за това със съпруга си, разбирам, че той те подкрепя по свой си начин и се опитва въпреки традициите да слуша родителите си, да те защити. Да Усетиш неговата подкрепа, ще е най - доброто лекарство за теб, а от там нататък и личното ти възстановяване. Вярата в себе си, се подсили, чрез вяра в Бог, Буда, Аллах или водещия образ на религията, в която вярваш. Уплашила си се, това е, а "уплаха", както го наричат си има своите последствия и те се изразяват основно с избягване на всичко свързано с травмата.

Не бих казала, че просто мъж с пари е добра комбинация. За мъжът е изключително важно да има ясно изразена и осъзната цел и точно подредени приоритети. Само тогава финансово ще може да обгрижи себе си и това за което е поел отговорност. Когато се зададе на мъж да подреди приоритетите си на първо място почти винаги е работата, бизнеса, т.е. онова, което го прави независим, силен, можещ. На второ и трето място се сменят приятелите и семейството, според зависи от възрастта и семейния статус. Кризата при мъжа идва, когато не успява да вложи творчество в обслужването на първия приоритет, следва финансова криза, неудовлетворение и т.н. При жената подредбата е различна почти винаги на първо място е семейството, следват останалите две. Напоследък ми се налага да работя с жени, работещи в мъжки сектори, IT сферата, които някъде в началото на двайсетте си години са подредили приоритетите си по мъжки - на първо място е работата. Кризата настъпва в края на двайсетте, когато започва осъзнаването, че "нещо не е наред". Пари има, работа има, мъже има, но........ "нещо не е наред", а именно те не обслужват приоритета, който природата и инстинктите при Нея са сложили на първо място. Така че, не знам до колко просто парите са определящи за някакво състояние. Те са инструмент, който може да си набави всеки творчески мислещ, правилно ориентиран човек. Който има проблем с това, трябва да преразгледа приоритетите си, да промени мисленето и да се опита да види отвъд нормите, които смята за единствени възможни.

"Всичко е от пубертета" е изключително общ отговор, който не носи в себе си информация. Ако на разтревожен родител или дете, се каже подобно нещо, тревожността не спада, а се покачва. Нужна ти е информация. По време на пубертета, заради хормоналния дисбаланс, следствие на развиващия се млад организъм състоянието на нервност и превъзбуденост се смятат за нормални. Дори и те, обаче , си имат някаква норма. Когато тревожното състояние започне да създава физически дискомфорт и психично напрежение е добре да се обърне внимание и да се разбере какво го провокира. Онзи момент, който наричаш "началото на всичко" е моментът , в който си се уплашила. Този уплах, тъй като е бил необясним за теб, се е превърнал в страх, който е задвижил процес в мозъка, целящ да те държи постоянно нащрек. Така започват тревожните състояния. Свързани са с хормона адреналин. Не умението и не знанието да се овладеят тези първи прояви води до хронифициране и задълбочаване на състоянието. В основата на тревожността стоят няколко основни страха, от където идват проблемите с увереността, изразяването на някои емоции. Липсата на вяра и смелост пречат да се продължи напред. За да се появят те, най - напред е нужно да знаеш какво точно се случва с теб, как да го овладяваш чисто "технически", чрез упражнения и техники и едновременно с това да се работи по създаването на нови мисли и емоции. Това се случва на психотерапевтичните сетинги. Погледни темите тук за тревожностите има много препоръки. Консултирай се с психолог, психотерапевт.

Здравей, ние хората имаме уникалното умение да се самосаботираме, чрез вредни мисли, оценки и етикети на които робуваме, често до гроб. Ти си тръгнала точно по този път. Колко "грозно" може да е едно минало? Точно толкова, колкото може да е и "хубаво". Това са оценки, които ние сами поставяме, сами по себе си те не съществуват. Ти и само ти си решила да определиш миналото си като нещо не красиво и си го окачила като товар на гърба си. Всъщност тежи само онова, на което решим да сложим тежест, ако я махнем то спира да тежи. Но.. ние и само ние сме тези, които можем да го направим. Да избягаш, да забравиш или да скриеш преживяване...... това е невъзможно. Можеш единствено да го приемеш. А да го приемеш означава да му махнеш всички етикети. Докато ти го определяш като грозно и страшно, някой ще има коз в ръцете си, с който да те плаши и тормози. Когато събереш смелост и поемеш отговорност за всичко, което си направила и се изправиш с високо вдигната глава, никой няма да има нито силата, нито инструмента, с който да вреди на психиката ти. Страхът е бил сила от време оно, най - мощното средство за подчинение. Негов най - голям враг е смелостта. Тогава става ясно, че онзи, който използва страха на другите като инструмент за подчинение, всъщност го използва, като щит, за да скрие собствения си огромен страх.

Състоянието е като десетките описани тук, погледни последно добавените две теми в този форум, само там са дадени поне 10 препоръки. Разгледай темите със заглавие Панически атаки, тревожно състояние и подобни и ще видиш много подробно описание на това какво ти е. Всъщност, ще разбереш, че ти няма нищо. Ситуация или друг тип напрежение е покачило нивото на стрес и от там е започнало състояние на тревожност с изброените от теб, характерни за това състояние симптоми. Хапчетата, както разбра не помагат. Главоболите ще премине, когато спадне напрежението, замайването също. Най - важно е да отхвърлиш мисълта "болен съм" и да я замениш със "здрав съм", просто си се претоварил. Започни да спортуваш, каквото искаш, но да е поне 1 час на ден. В началото без да пропускаш ден. Симптомите са провокирани от повишеното отделяне на адреналин, което се случва при подобни състояния. А адреналина иска изразходване. Спортувай не гълтай хапчета, те няма да го изразходят. Започни да заспиваш на избрана от теб приятна музика, като се опитваш да не мислиш за проблеми или негативни неща. Мисли за нещо приятно, дори и да ти е трудно в началото, повтаряй го всяка вечер, фокусирай вниманието върху приятното. Нужно е да го изградиш като навик, а това изисква време. Лягай си рано и не яж сладки неща 2 часа преди лягане. Изпивай силна, сладка запарка от жълт кантарион вечер. Прочети и другите теми, ще намериш още много полезни неща. Ако ще посещаваш специалист, това е добре да е психолог , психотерапевт.

На прав път си, добави и малко спорт, активен. Включи вечер медитация, прави съня ти добър и ти дава положително настроение на сутринта. Когато усетиш, че атаката идва включи дишане, стани потичай или пък тичай докато не ти остане дъх. Все пак тялото ти задава команда - "идва лъв" и не случайно състоянието е било известно като "бойна невроза" Всичко идва от начина по който са се подредили невроните в мозъка ти и пътя, който са изградили на страха, чрез мисълта. Ти ще ги промениш, със смелост - друга мисъл. Възможно е, описано е, случва се на много хора всеки ден. Давам ти линк, към един хубав филм, за това как се случва промяната на мисълта, насочен е към изграждането на Убеждения. Много ме впечатли трансформацията на мислене на един младеж във филма: " Вече не ме интересува от какво ще умра, а защо живея." Надявам се да ти бъде от полза, това е един от важните аспекти по преодоляването на състоянието. https://www.youtube.com/watch?v=hjOOjMR5FnA&t=43

Медикамент, който е приеман толкова дълго време, се спира по схема направена от психиатър. Паралелно с това, обаче е важно да се случва терапевтичен процес с психолог, психотерапевт, за да не се повтаря състоянието. Ако просто се спре медикамента, а не е повлияно тревожното състояние през терапия, ефект няма да има или ще е временен. Всички симптоми, които изброяваш си имат техники за повлияване, и методи за работа по тяхното облекчаване / без хапчета/. Цялостното преодоляване на тревожното състояние е процес, който трае няколко месеца при активна психотерапия. Същото се случва и с ривотрила, и с ципралекса, серопрама и т.н.

Всички тези състояния са въпрос на избор, мързелив мозък, неефективно възпитание и следване на погрешни социални модели. Съществуват, защото този тип хора ВЯРВАТ, че не могат да направят нищо повече с живота си. Това е ИЗБОР. Няма нищо по - сложно и трудно от промяната на вярванията. Но когато се случи, живота добива съвсем друг изглед.

"Фантастичните победи на съвременната психология" Пиер Дако Там е обяснено научно, но много синтезирано и общодостъпно, какво се случва с невронните пътища. Как протичат мислите и какво представляват тревожните състояния. И доста друга информация, разгледана през призмата на основните терапевтични школи.

Здравейте, психолога е бил прав, състоянието е следствие на преживения стрес, в следствие на рязката промяна на семейния статус. Общото напрежение в семейството и липсата на план, създават чувство за безнадежност, което покачва силно нивото на безпокойство. Това което се е случило е физиологичната реакция на тялото към състоянието "Стрес". И е "нормално" за това състояние. Задачата е да излезете от него. Гаденето много добре се повлиява, като дъвчите дъвка, така лъжете мозъка си, че хапвате, а когато човек яде, значи е спокоен. Има и други техники, но тази е доста ефективна, ползва се и при морска болест и при прилошаване в кола. Мислите за болести са типични за тревожните състояния, свързани са със страха за собственото оцеляване, по скоро на подсъзнателно ниво, силно изкривени и преекспонирани от мозъка. Тук най - добре е да различавате тези мисли и да ги наблюдавате, да ги оставяте да отминат, защото те не са истински, а идват с цел да ви уплашат , да засилят и да поддържат тревожността. Ако пиете чай, правете си силна запарка от жълт кантарион, като киснете билката ( а не я варите) 10 мин във вряла вода и след това изпивате чая силно подсладен наведнъж. Правете го 3 пъти на ден но 200 мл. Добавете към дневните добавки рибено масло 1 път от 1000 мг. Прекратете негативната информация от всички източници - приятели, телевизия, погрижете се за доброто си настроение. И на последно, но не по важност място, задължително включете в деня си физическа активност - бързи едночасови разходки, 40 минутни упражнения или кардио тренировки, правете го всеки ден. Направете още няколко консултации с психолога, за да работите и стабилизирате подобрението на състоянието.

Вината не е твоя, тя ти е вменена. Най - често това се случва в детските години. Откриването на вътрешния център или на твоята същност, на това, което си, не става чрез други хора. Ако го правиш по този начин, не само че не стигаш до себе си, но и предоставяш правото на някой друг да определя каква си, коя си и какво правиш. Имаш огромна нужда от увереност. Онази вътрешна силна увереност, която те прави личност. Докато нея я няма и теб те няма. Има един човек, който оценява и чака да бъде оценен, съди и чака да бъде осъден, има очаквания и следи за очакванията към себе си. Завърта се един омагьосан кръг от който няма излизане. "Сега имам малко повече контрол над мислите и емоциите си,но разбира се аз никога не съм убедена дали съм на правилния път, от което произлиза и голям мой страх и съотвено, и съответно търсенето да се прилепиш към нещо сигурно, човек, Бог, и т.н." Търсенето на сигурност е вторият основни източник на вина и безпокойство, след родителската намеса. Бог ти е нужен, за да укрепва вярата, че ти си Човек, който има всичко, само трябва да се научи да го използва, а не като източник на сигурност. За връзка може да мислиш, само след като си наясно коя си, каква си и каква е твоята мечта/цел. Преди това поддържаш "болни" взаимоотношения. За да разбереш малко повече за връзката между поведението, чувствата, които то поражда и убежденията, които обслужва, поработи върху трите въпросника в тази глава на книгата и ако видиш полза прочети я цялата. http://chitanka.info/text/26986/14#textstart

Здравейте, след като провеждате психотерапия, надали тук бихте получили по - адекватна помощ. До колкото разбирам ви притеснява факта, че това състояние се е върнало и ви плаши, че няма да можете да се справите. Не случайно тревожните състояние са разделени на няколко основни групи, които ще ви изброя по - надолу. Идеята на това разделяне е, че всяко едно от тях има своята спицифично характеристика и терапевтично се повлиява по различен начин. Ако не бъде правилно определено тревожното състояние, то ще се третира по начин, който може да доведе до краткотрайно подобрение и след това състоянието да се върне. Това са основните групи: 1. Паническо разстройство, епизодична паническа тревожност Основната характеристика на това разстройство са многократно повтарящите се пристъпи на паника (собено засилена тревожност, до степен на ужас), които са периодични и настъпват без явна провокираща ситуация, имат различна интензивност и са съпроводени от силен вегитативен дистрес. 2. Генерализирано тревожно разстройство То е вероятно най- познатото от всички състояния на тревожност, макар че може би е най- ненадеждно диагностицирането. Тревожността при тези пациенти е постоянна, неопределена и безповодна. Тя не е свързана нито с панически атаки и техния силен вегитативен дистрес, нито с определен провокиращ обект или ситуация. 3. Фобийни тревожни разстройства Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опастност. 4. Социална фобия Социалните фобии не са свързани със страх за живота или здравето, а за социалния престиж на личността, от унижение пред другите. 5.Специфични (изолирани) фобии. 6. Обсесивно- компулсивно разстройство До скоро това разстройство се наричаше предимно натраплива невроза. 7. Посттравматично стресово разстройство Възниква в резултат на много силни и значими психотравми 8.Неврастенна невроза Това е състояние на класическа невроза и възниква в резултат на хронични психотравми. Пациентите се оплакват от осбен тип главоболие- чувстват я стегната като в обръч (каска). Имат проблеми със съня, лесна преуморяемост. Ако например вие имате обсесивно - компулсивно , а ви терапевтират като паническо или генерализирана тревожност, твърде вероятно е състоянието да се повлияе само временно. А до колкото разбрах, периода на терапия продължава, което означава, че тя все още не е завършила, а по време на терапия, често се случва временно, кратко връщане към старото състояние

Има, разбира се, но не при лекарите и психиатър ще го научиш. Важно е преди всичко да знаеш, че чувството за задушаване е мним симптом, т.е. нереален. Дори и да искаш, опитай, не можеш да се задушиш. Той е следствие на цялата реакция на страх, която се отключва в тялото ти. То е запаметило дадена ситуация, в която да се активира и го прави. По точно не страха , а твоя мозък пуска целия този механизъм. Една добра практика е дишането 3 - 6- 3. както и разсейването, и най - вече убеждението, че това е само чувство, а не реален симптом.

Здравей, състоянието, което описваш е много неприятно. Когато човек се "закачи" за подобно настроение, "откачането" често е твърде болезнено. Не искам да разглеждам положението от неговата СЕРИОЗНА страна, тъй като това само ще му навреди, ще му придаде тежест и ще го захрани, а в момента на теб това ти е най - малко нужно. Ще ти предложа една техника, за да не се получи като играта "развален телефон" ще я цитирам дословно, с нейната сериозна и несериозна страна, така както я е написал, този, който я е написал / за теб това в момента не е важно/. Има нещо друго много важно, обаче. Ако погледнеш на тази техника несериозно и си кажеш " О, глупости, няма да я правя" само ще изгубиш вариант за нова опитност. Ако пък решиш, да я направиш просто ей така, да пробваш, също нищо няма да се получи. За да се получи нещото, което сме решили да пробваме, то има нужда от цялото ни внимание, пълната ни вяра и концентрация. Ето я: "Повечето хора, които не познават себе си, сами си правят мръсен номер, а после се чудят защо еди - кое си не стана и не се получи. Ами защото тук се нанизва цял затворен кръг "искам" се закача за "не искам", "не искам" се закача за "искам" - и така до безкрайност. По - точно до пълно превъртане, безсилие и нежелание за действие. А как да заобиколите това препятствие? Как да промените това състояние? Как да разкъсате кръга на несполуките? Ето как. Днес приключвате тренировката, а вдругиден ви предстои нова. Изкуствено - ВНИМАНИЕ! - изкуствено си създайте такова настроение, сякаш вдругиден ви предстои огромна радост, огромна наслада, огромно удоволствие,...... но за съжаление, чак вдругиден. Ще трябва да потърпите, ще трябва да изчакате ех, че жалко. А как да го създадете изкуствено? Представете си, ако обичате, как нищо не ви засяга, нищо не ви интересува. Отпуснато състояние. Просто си седите и гледате тавана.Представихте ли си? Получи ли се? Добре. А сега си създайте отчуждение.Никакви емоции. Нито радост, нито мъка. Няма нищо. Пустота. Ходили ли сте някога да ловите риба? Щом заметнете въдицата, точно след половин час изпадате точно в това интересно състояние. Ето това усещане трябва да си създадете. Ясно ли е? А сега, ако обичате, си създайте усещане за омерзение. От нещо изведнъж ви става гадно, отвратително. Добавете фантазия. Представете си, обличате си новия костюм, бръквате си в джоба, а там нещо студено, лепкаво, хлъзгаво. Вдигате го - къс развалено, червясало месо.... Как е? Получи ли се? Сега пак си създайте състояние на отчуждение, ако обичате. Обърнете внимание, че всичко се получава. Можете изкуствено да си създадете всяко състояние. Вие можете да си създадете цялата гама емоционални състояния. Когато се упражнявате, следователно ще трябва съзнателно да добавяте усещане за наслада, предчувствие за нещо прекрасно, предвкусване на радост, блаженство, завладяващо щастие, и тогава ще видите, как мързелът от само себе си ще започне да чезне. Когато се стремите към някое удоволствие, обажда ли се мързелът? Не! Това беше пример, как желанието страдание, може да се замести с желанието радост. За да разкъсаме веригата желание страдание, трябва изкуствено да си създадем удоволствие. За да задържим това удоволствие, трябва да го пренесем къде? В мускулите. Да го запишем в мускулната памет. Сега приложете всичко това към своята цел. Вие имате цел. Искате да постигнете нещо в живота. А защо не сте го постигнали? Пак по същата причина: постигането на целта за вас е свързано със страдание. Какво ви говори жизнения опит? Нещо сте опитали- не е станало. Нещо сте опитали - не се е получило. За нещо сте мечтали - пълно фиаско. В резултат на което ви е останал навикът за болезненост, за страдание, за поражение. И повече не ви се опитва. При всяко желание изпитвате вялост, страх, така че се ограничавате с мечти, без действия. Значи вашата цел, също здраво е свързана със страданието. И това се е превърнало вече за вас в навик, в черта от характера ви. Значи със съвместни усилия, трябва да дадем на характера ви нов навик, нова наклонност. Тоест изводът е: всяко упражнение се прави в създадено с усилие на волята състояние на удоволствие, на радост, на щастливо очакване. Нека още веднъж избръмча, та да отекне ехо. Настроението се създава изкуствено, изкуствено, иииизкууууственоооо." Когато давам тази техника, първо говорим доста, правим подготовка, разчитам, че ще успееш да я направиш със самоподготовка. Ако успееш и ти се получи и имаш интерес към подобен подход за справяне с негативни мисли, емоции и усещания, ще дам и следващата стъпка. Успех!

Ситуацията на стрес и преумора е активирало тревожността ти, която не е повлияна от терапията. Ако е била само медикаментозна, разбираемо е защо, тук из форумите го пишем във всяка тема. Страхът от дефекация и провокирането на процеса ги предизвикваш ти. По същия начин, можеш и да обърнеш ситуацията. Ако искаш да стигнеш до специалист, ще ти се наложи да се мобилизираш и да промениш мисълта, която стимулира състоянието. Всъщност всичко, което ти се случва е следствие на една мисъл, ти най - добре знаеш коя е, вероятно нещо от сорта - страх ме е, че ще ми се приходи до тоалетна и ще се изложа. В основата на страха ти стои "излагането". Ако успееш да повярваш, че си по - силна от мисълта ще успееш да я игнорираш или да я опровергаеш - всъщност на теб не ти се ходи до тоалетна, това го казва страха ти. Или ще приемеш, че ще се изложиш, но ще отидеш до кабинета на терапевта. Каквото и да направиш да си помогнеш в началото, без психотерапия няма да има трайни промени.

Има начини да се повлияе това състояние и то доста бързо, но няма как да се случи през форума. Въпреки това има теми тук, в които е описано доста подробно как да се повлияе мисълта, ако насочиш енергията си в откриването им и използването на предложената информация, мисля, че голяма част от напрежението ти ще спане. Потърси все пак помощ от психотерапевт, това е най - сигурния начин да се справиш бързо.

Повлияването на симптомите е временно. Медикаментозната терапия на тревожни разстройства хронифицира състоянието, а не води до справяне с него. Ако сте избрали този тип терапия, въпреки, че имате странични реакции от медикаментите е важно да съобщите това на психиатъра, който води терапията. Той е специалиста, който може да прецени, с какъв медикамент да замени настоящия. За да получите тази информация, не е нужно да ходите до психиатъра на личен преглед, ако той е лекуващия ви лекар и е запознат със състоянието и разговор по тел, може да е достатъчен.

Мъжът трявба да е възпитан да прави пари и трябва да има воля да го прави, да му идва отвътре, защото това определя битието му, социалния му живот и всичко, свързано с това, останалото е хленч. Жестоко е жена да страда, че мъжа до нея не може да й направи подарък, че е дърво или че е е неадекватен, от глупост, от простотия, от каквото си искате, а е радост за всеки мъж да направи жената до себе си щастлива, защото той е щастлив. Нищо повече. И отново опираме, до възпитание. И проблемът пак идва от това КОЙ възпитава синовете. Властните или нещастни майки, са твърде много. Те създават материални или хленчещи мъже. Или напълно изгубени в междуполовите различия. Съгласна съм, че жените не трябва да стават жертва на слабите мъже, но "мъжкарството" стоящо на материална основа, също е слабост и то голяма. Огромен брой са жените, които страдат от финансова зависимост, до едни богати "мъжкари", които се забавляват да им угаждат и да подаряват подаръци до към 35-40 тата им година и след това със садистично удоволствие "им показват", как те нищо не струват. И за това има статистика, огромна и практиката ме сблъсква всеки ден с подобни жени. Да се грижиш и да уважаваш, също е въпрос на възпитание и то не се случва едностранно от единия родител, то е модел на поведение, видяно, усетено, преживяно. И пак ще кажа, НЕ е въпрос на националност иначе маса американски и западни психолози ще се окаже, че пишат и изследват само българите. Казвам го от позицията и на практиката.

Не е въпрос на националност. Като цяло с навлизането в технологичния век, възпитанието на децата влезе в нова фаза. Без да се усещаме започваме да усъвършенстваме създаването на нов пол - унисекс. И това не е просто изречение във въздуха, а много сериозна тенденция, която се наблюдава от началото на 90 - те и се оформя като доста бързо развиваща се. В момента жените не намират мъжкото в мъжете, а мъжете женското в жените. Все още обаче сме от поколение, което знае какво търси, имайки предвид "мъжко" и "женско". Само след 15 - 20 години, тези понятия напълно ще се размият и ще са лишени от смисъл. В момента се занимавам с темата възпитание и разликите при момчетата и момичетата и как това повлиява психическото им състояние. Съчетавайки теория и практика виждам пораженията върху женската и мъжката психика в следствие на объркан или липсващ възпитателен процес. Неумението да възпитаваме момчета и по различен начин момичета, нещо, което си има древни традиции, довежда до моментното объркване. В инстинктите ни обаче, мъжкото и женското е дълбоко заложени и не откривайки го в действителността си като проявление, се преживяваме като неудовлетворени. В стремежа си за баланс, се опитваме да развием и другата половина и съвсем се объркваме. Това ще продължи още доста време, освен, ако не се случи рязка промяна в действителността, в която се намираме.