Диляна Колева

Това е типичното мислене за всички жени в твоята ситуация. Живеят с вменено чувство на вина, което обръщат срещу себе си, във вид на свръх изисквания - "да мълча, да бъда по- послушна, да не го нараня, да му угодя" . Това съответно оформя едно самопогубващо поведение на постоянен страх и ниска самооценка, непрекъснати самообвинения и в крайна сметка стъпкване на Личността. Народопсихологията ни, векове наред е толерирала подобен тип поведение и жените много бързо го припознават като правилното. Един път случил се този процес или изградил се като мисловен модел много трудно се повлиява терапевтично. Дори и да се стигне до раздяла, много вероятно е следващия партньор също да е агресивен в една или друга форма. Съпругът ти е дълбоко наранен и вероятно много страхлив човек, това е класическата характеристика на агресивните поведения. За да обслужи този свой страх, той има нужда да властва, а това най - добре става чрез подчиненото положение на някого. Най - лесно е това да се случи със съпругата, която често е характер, който позволява подобен тип отношение и се пренася към децата. Вие сте като скачени съдове, той има нужда да обслужва страховете си чрез властване и ти му помагаш, а ти имаш нужда да обслужваш своите, чрез подчинение и ти го правиш. Проблемът е, че в цялата ситуация най - потърпевши са децата. За да добиеш представа какво се случва ти давам линк към конкретната глава в книгата "Отровните родители" , като съвета ми е да я прочетеш, за да добиеш цялостна картина, за това какво се случва с вече порасналите деца от подобен тип семейства и какви са стратегиите за справяне. http://chitanka.info/text/26986/9#textstart През терапевтичните курсове, които водя на тази тема ежемесечно минават много, вече пораснали деца, които едва в средата на живота си осъзнават, колко ниско е качеството на живота им, заради израстването им в изброените родителски модели. Съветвам те да попиташ психолога за центрове за работа с жени жертви на домашно насилие, там ще се срещнеш с хора преминали през подобни ситуации и варианти за справяне. До колкото знам, голяма част от тези центрове са финансирани по проекти и консултирането в тях е безплатно.

Здравей, не знам дали го осъзнаваш, но ти попадаш в групата - Жертви на домашно насилие - което е сериозен психологичен проблем. Не случайно има цели центрове за подкрепа на жени в подобно положение, по простата причина, че те дори и да искат често не успяват сами да се измъкнат от тази ситуация. В много случаи жените дори измъкнали се от ситуацията се връщат при съпруга след поредното извинение и съжаление, и така докато нещата не станат наистина с фатални последствия. Ти не можеш да промениш мъжа. Той има психологичен проблем, който ако не желае да работи над него дълго, упорито и с много мотивация, нищо не може да се получи. До тук с илюзиите. Детето ви вече е приело последствията, за съжаление без да го съзнава майката в тази ситуация става пасивен участник в програмираните травми, които се нанасят на децата. Пасивен, тъй като подкрепя модела на поведение на агресора и не изважда детето и себе си от тази ситуация. Срещата с психолога е добър вариант, но ако тя се случва инцидентно с много усилия, няма да има резултат. Необходима е работа за повишаване на твоята самоувереност и вяра, за да успееш да промениш ситуация.

Здравей, за съжаление с теб се е случило това което се случва с повечето хора след първата им паническа атака: Отиват на лекар, той им мери кръвното и ги препраща по клиничната пътека до кардиолог, който в по - добрия случай ги изпраща на невролог и става ясно, че проблема е психологичен или в по - лошия вариант, като при теб го уплашват едно хубаво, че така да си стои с години. Състоянието ти не може да се повлияе с антидепресанти трайно, но за сметка на това пък с тяхна "помощ" ще се хронифицира и дълги години твоя мозък ще вярва, че хапчето е единственият вариант за изход. Всъщност, както много пъти сме писали тук, тревожното разстройство няма общо с хормона серотонин, за който са предназначени антидепресантите. А се случва заради активирането на адреналина. Адреналина пък е един добър хормон, който винаги идва на помощ в страшни за нас ситуации, за да ни активира и защити. Проблемът идва от това, че ти не правиш нищо за адреналина, а се опитваш с хапчета да повлияеш на серотонина. Т.е. "боли те корем, гълташ хапче за глава" Ако още тогава лекарката беше ти обяснила какво се случва с теб и как спокойно да овладееш състоянието нищо от последващо нямаше да ти се случи. В момента имаш нужда точно от това, но вече заради годините вреди, които си нанесъл с мислите си, се налага и малко по - дълга работа с твоите мисловни модели, вярвания, страховете и най - вече с мисълта "Аз съм болен" , която е в основата на илюзията крепяща състоянието ти. Хапчета за страх няма, но пък има техники и методи за промяна на мислите, които на свой ред ще се отразят на преживяванията ти и така до промяна на живота. Десет години си в измислен филм, в който вярваш, че гълтайки хапче, ще се справиш със състояние, което се базира на страха. Сега ще ти е необходимо да проведеш няколко месеца терапия, за да промениш това вярване. Като за начало е добре да знаеш, че това състояние е преодолимо, напълно. Че много хора всеки ден се справят с него и ти не си по - различен от всички тях, просто трябва да промениш стратегията. За да добиеш по - точна представа поразгледай темите за тревожности в този форум, виж препоръките, много са, разгледай представените техники, помагат, опитай да приложиш наученото, то може да облекчи състоянието ти. За да стане всичко по - бързо и точно, разбира се необходим е специалист.

Да ти отговори просто някой, не ти върши работа. Спирането на ривотрила не става изведнъж и напълно нормално са се получили всички симптоми. Да изпробваш лекарства на принципа проба - грешка е най - малкото безотговорно към твоя организъм. Посети психиатър и там ще ти дадат алтернатива според дозата ривотрил, която си приемала досега и в зависимост от другите медикаменти които взимаш. Ако искаш трайно подобрение на състоянието е необходимо да проведеш психотерапия. Насоките са добър вариант, в този форум и темите има много такива, но да ти помогнат до там, че да спреш сама медикаменти, които взимаш от години не знам дали ще успеят.

Ривотрила не е болкоуспокояващо и от тази година е спрян от продажба на българския пазар, да води до пристрастяване. За да може да му помогнете, той първо трябва да признае пред себе си, че има проблем и да е силно мотивиран да се справи с него. Освен психиатър е добре да се включи и психотерапевт, но до колко ще е ефективна психотерапията пък зависи от това как работи с българския език. Най - добре е това да се случи с психотерапевт от неговата националност. За да сложи ред с приема на медикаменти е важно да отиде на психиатър, който да се заеме с медикаментозната терапия.

Ако ще ползвате клиничната пътека, започвате от личния лекар, за да ви даде направления. По това което описвате много наподобява на психотично разстройство, с този проблем се занимават психиатрите. Разбира се, казано от тук това може да бъде само предположение, така че започнете от личния лекар.

Направете среща с психиатър.

Мисля, че дори една, две консултации биха ти били от полза, затова е добре да потърсиш такъв специалист в най - близкия по - голям град.

Много добра тема Донче, имам чувството, че все повече хора се изгубват в понятията. "Любов" наричат всичко, и все повече представата за нейната истинска същност се губи. От друга страна има един засилен стремеж за познание и откриване на съдържанията.

Никак не е смешно, а си е проблем, с който трябва да се справиш. От какво се получава трудно може да се каже, предвид липсата на всякаква информация. Добре е да се обърнеш към психолог, по възможност занимаващ се със сексуални проблеми.

Препоръчвам ти книгата на Екхарт Толе " Силата на настоящето", в която вероятно ще откриеш част от отговорите, които търсиш. Относно задушаването, това е чувство (нереално в своята същност, тъй като това не може да се случи), което е част от психосоматичните симптоми на тревожните състояния. Проявява се при хората, в чийто основа на тревожността стои страха от смъртта. За теб е важно да знаеш, че това е напълно нереално състояние плод на твоя страх.

За да стане ясно ,какво можеш да направиш, най - напред е добре да знаем какво си направила до момента. Как са се развили събитията след твоите опити и какво е това, което би могла да направиш. Имаш ли някакъв конкретен план?

Напълно нормално е приятеля ти да е под стрес. От една страна е притиснат от родителите и особеностите на баща си ( които според описаното минават към психологичен проблем), от друга страна е притиснат от теб. Родителите му имат едни претенции към него, ти други, той е, както се казва метафорично, "между чука и наковалнята". За теб обаче е по - важно да изясниш за себе си, как си представяш партньора и партньорската връзка: като човека, на който да "помагаш" доминирайки и определяйки посоката на отношенията , с по - скоро майчинска загриженост от колкото с женска любов. или: като Жената, която обича, разбира, приема човека до себе си такъв какъвто е и дава времето, което му е необходимо, за да вземе сам решенията за живота си, да определи сам посоката на развитието си и ако това съвпада с нейната да вървят заедно.

Здравей Лейди, прави ми впечатление разминаването в съдържанието на заглавието и поста ти. Властните родители ли те притесняват или сестра ти? С кого живееш и на колко години си?

Здравей, до колкото знам добре повлиява подобно състояние, билковата алтернатива на антидепресант Ремотив. Разбира се, най - точна информация за медикамента ще даде д-р Първанов, но ако не си използвал нищо билково до момента, много добри отзиви има и за така популярните капки ( не сиропа) мента, глог и валериан, които се взимат при криза, докато започнеш психотерапия.

Здравей ami- sega, Нека да махнем "Ами" от ника ти и да остане "сега". Сега ти си тревожна и за това си има конкретни причини. Не случайно в народопсихологията на всички народи има ритуали около младата майка, най - вече свързани с пазене на нейното спокойствие, усамотяване и комфорта нужен и да остане с бебето. При теб това не се е получило, нещо повече в тези така важни и необходими моменти на грижа ти си била подложена на системен стрес, в друга страна, далеч от близките и зоните ти на комфорт, това те е стресирало в момент на уязвимост. Разбира се, най - добрия вариант е отдалечаването от средата, която те стресира, но както разбирам това е невъзможно. Колкото и да ти те трудно, обърни се към своите инстинкти и интуиция и с тяхна помощ започни да укрепваш самоувереността си. Ти си майката и ти най - добре знаеш как се чувства детето, никой друг не е толкова добър капацитет, колко ти. Дали детето яде или не, определените статистически грамажи, няма никакво значение, ако то е жизнено и енергично. Подобно състояние изживях, когато родих първото си дете и лекарите в продължение на месеци, ме стресираха по всякакви начини, че детето не било в норма, била слабо и нямало килограми, че не съм го хранела и т.н., да, но то на 4 месеца беше с 4 зъба в устата си, на 6 месец седеше на гърне съвсем стабилно и на 10 месеца проходи, на годинката си бягаше. Никакви лекари не ми бяха нужни, за да ми кажат, добре ли е детето ми или не, аз вярвах само на това, което виждах и усещах. Но тук наистина остава капана с мисълта, дълго време след това храненето остана идея фикс. Ако можете да се отдалечите от свекърва ти, отдалечете се, ако не можете започни да тренираш слушането - избирателна пропускливост. Има хора и ситуации, в които не можем да спрем думите, но можем да изберем как да ни подействат. Ето две техники, които биха могли да ти помогнат: 1. Станете прозрачни пред нещата, които ви дразнят. Когато нещо предизвиква у вас негативност, си представете как ставате прозрачни пред него и то не ви дразни, защото това, което се дразни, го няма, егото го няма. Това може да бъде аларма на автомобил или гласовете на каращи се съседи. Спрете да се заблуждавате, че дразнейки се, ще премахнете дразнещия звук. Съпротивата ви разстройва много повече от самата причината, която я предизвиква. По същия начин можете да се упражнявате с думите на хора, които ви разстройват. Вместо да допускате да се разстроите, просто ги оставете да преминат през вас и да излязат от вас, без да засядат във вас като обида. Няма смисъл да оказвате съпротива, да се борите, да нападате или отвръщате. Така само правите човека, който ви е подразнил, господар на вашите състояния. Можете да изразите спокойно несъгласието си с това поведение, но не го оставяйте да заседне вътре във вас. Така вие сте господарите на състоянията си и никой няма да има властта да спекулира с вас. 2. Внимание. Стой тук и сега. Събуди се. Излез от ума. Присъствай. Когато почувствате, че във вас възниква негативност, независимо дали е причинена от външен фактор, мисъл или дори без конкретна причина, гледайте на нея като на глас, който казва: “Внимание. Стой тук и сега. Събуди се. Излез от ума. Присъствай.” Обърнете внимание на негативността и я разтворете с наблюдение. Не й позволявайте да заседне във вас и да започнете да взимате решения на базата на негативността. Не забравяйте, че състоянието на равновесие, радост и любов е най-добрата основа за всичко – от големите до най-малките решения през деня. Изпуснете ли от наблюдение дори най-дребното раздразнение, то ще започне да определя деня ви. Намери в интернет има много медитации или релаксиращи техники, изпробвай, докато откриеш своята, имаш нужда от отпускане и връзка със себе си. Ти имаш ресурса нужен ти да се справиш със себе си, просто не знаеш как. Не знам дали медикаментите са добро решение, ако имаш възможност направи психологична консултация.

Съветът ми е да започне психотерапия, при психотерапевт. Само с медикаменти няма да успее да се възстанови.

Трудно е да се каже нещо конкретно, от няколко реда информация. Уплашила си се при разболяването от пневмония. Останал е страх, който в момента не работи в твоя полза. Детето е още много малко, а твоя майчин инстинкт е много силен, което провокира засилването на страха преминаващ в тревожност. Тъй като страха е възникнал в следствие на реална случка, нормалната реакция е страдащия да се опитва да избегне всичко свързано със случката. Ако това състояние продължава повече от 2-3 месеца и наблюдаваш задълбочаване, както каза Орлин, най - добрия вариант е да потърсиш специализирана помощ и всичко да приключи възможно най - бързо.

Това е официалния сайт на Дружеството по позитивна психотерапия в България, акредитирана школа по психотерапия - http://www.dppb.org/ В този сайт е актуалната информация, сертифицираните треньори и групите в различните модули според степента на образование и поредност в обучението в школата. За да е сигурно, че човекът, който обявява такъв курс е сертифициран треньор и психотерапевт от дружеството е добре да се провери в сайта или дружеството.

Проблемът не е в семейната история, а в това, че ти вече си се отказала. Всички хора имат някакви семейни истории, но само някои се отказват да сътворят свои собствени.

Чувството ти за вина не е преминало, а се трансформира в самосъжаление, което е също толкова неприятно. Здравословната реакция тук е напълно нормалното чувство за загуба, да се ядосаш, да потъгуваш, да изговориш чувствата си, да приемеш факта и да продължиш напред. От това което пишеш, се усеща деградивното състояние на самообвинението, самосъжалението и демобилизацията, които според мен са свързани не толкова със самия аборт, колкото с цялата ситуация около бременността. Колкото и да ти е трудно, това, което е добре да направиш е да се мотивираш за някаква дейност, може да е напълно безсмислена на пръв поглед, но е важно да те концентрира и да те мобилизира да върши нещо. В момента по някаква причина си програмирала в твоя мозък изборът да бъдеш нещастна. Това положение може да се промени само, ако пожелаеш и положиш усилия да го случиш. "ТРУДНО Е ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА НЕ БЪДЕТЕ НЕЩАСТЕН Не е лесно да започнете да мислите по нов начин. Привикнали сте към определен ред на мисли и произ­хождащите от тях пораженски чувства. Необходимо е голямо усилие, за да се отучите от всички мисловни на­вици, които сте поддържали досега. Да се научите да бъдете щастлив е лесно, трудно е да се научите да не бъдете нещастен. Щастието е естествено състояние, съпътствуващо чо­века. Доказателството е очевидно, ако погледнете мал­ките деца. Трудно е отучването от всички „би трябвало" и „редно е", които сте попили в миналото. Поемането на контрола над самия себе си започва от бдителността. Следете се, когато произнасяте фрази от рода на „Той нарани чувствата ми". Мислете за това, което правите в момента, в който го правите. Новият начин на мислене изисква да бдите и да улавяте стария си начин на мисле­не. Привикнали сте към мисловни стереотипи, които откриват причините за чувствата ви извън вас. Израз­ходвали сте хиляди часове, за да затвърдите това мислене, и сега ще са ви нужни хиляди часове мислене по нов начин — мислене, което поема отговорността за собст­вените ви чувства. Дяволски трудно е, но какво от това? Трудността не е причина да не го направите. Спомнете си времето, когато се учехте да шофирате лека кола. Трудността ви изглеждаше непреодолима. Три педала, които се натискат само с два крака. Първо­то нещо, което ви направи впечатление, бе сложността на задачата. Бавно отпускайте лоста на съединителя — уф, не така бързо и рязко, — натискайте педала за газта със същата бързина, с която освобождавате лоста на съ­единителя, после десният крак върху спирачката, но съ­единителят трябва да влезе надолу — ако не, отново го натискате. Милион мисловни сигнали: вие непрекъснато мислите, използувате мозъка си. Сега какво? С неот­клонна бдителност и след хиляди опити, грешки и нови усилия идва денят, в който се качвате на колата и потег­ляте. Без да глъхне двигателят, без колата да подскача и без да мислите. Шофирането е станало ваша втора природа, но как постигнахте това? Извънредно трудно. С обмисляне на всеки момент, с напомняне, с усилия. Човек умее да контролира ума си, когато трябва да изпълнява физически задачи, например да учи ръцете и краката си да правят съгласувани движения при шофи­ране. Процесът в света на емоциите не е добре изучен, но е подобен. Вие сте усвоили настоящите си навици, като сте ги затвърждавали през целия си досегашен жи­вот. Автоматично ставате нещастен, ядосан, обиден и фрустриран, защото преди много години сте се научили да мислите така. Приемали сте поведението си и никога не сте правили усилия, за да го промените. Вие обаче можете да се научите да не бъдете нещастен, ядосан, обиден или фрустриран така, както сте се научили да изпитвате всички тези пораженски чувства.Например учили са ви, че посещението при зъболе­кар е отвратително преживяване, свързано с болка. Ви­наги сте чувствували, че то е неприятно и дори си казва­те: „Мразя бормашината." Това обаче са заучени реак­ции. Вие бихте могли да обърнете цялото преживяване в своя полза, като изберете да го превърнете в приятно, вълнуващо изживяване. Ако решите да си послужите с мозъка си, бихте могли да превърнете шума на борма­шината в сигнал за приятно сексуално усещане. Бихте могли да тренирате мозъка си така, че при всяка проява на стържещия звук от зъболекарската машина да си представяте най-приятния момент от живота си. Може­те да мислите и нещо друго за това, което сте свикнали да наричате „болка", и да изберете да чувствувате нещо ново и приятно. Да чувствувате, че владеете и ръководи­те околната среда на зъболекарския си свят, е много по-вълнуващо и ценно, отколкото да се придържате към стереотипите и да не правите нищо друго, освен да стра­дате. Може би гледате скептично на всичко това и си каз­вате: „Мога да мисля за каквото си искам, но започне ли зъболекарят да работи с машината, ми прилошава." Спомнете си пак за шофирането. Кога повярвахте, че можете да шофирате? Една мисъл се превръща в убеж­дение, след като многократно я преобръщате в ума си — не след като сте я подхвърлили само веднъж и първоначалното си неумение сте използували като по­вод да се откажете. Да станете господар на себе си, означава нещо пове­че от това да изпробвате нови мисли. Нужна е реши­мост да бъдете щастлив, да прогонвате и потискате вся­ка мисъл, която поражда у вас отрицателни емоции."

Здравей ЛияХал, в момента имаш нужда да простиш само и единствено на себе си. Да си простиш за това, че си повярвала в думи, които не са верни. Нормално е да се случи всичко това с теб след подобен разговор, който вероятно не е първи, нито ще е последен. Думите са мощна магия, но мислите са не по - малка магия. Разликата е, че с думите омагьосваме другите, а с мислите себе си. Допуснала си лоши мисли и си позволила да бъдеш "омагьосана" и то лошо. Това което можеш да направиш сега е да се разомягьосаш, чрез собствената си мисъл. "А как да простим на себе си? А сега, помислете дали не изпитвате известни обвинения към себе си. Вече уточнихме какво означава вината. Може би постоянно се критикувате, че не сте на определено ниво. Самосъжалението също означава, че не си си простил. Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Да ги обикнеш всичките, защото си разбрал, че има защо да са там. Да обичаш всяка своя мисъл и чувство, независимо дали ги определяш като лоши или добри, да ги обикнеш, но не с ума си (защото примерно много е чел, че така трябва), а истински, да го почувстваш със сърцето. Достатъчно е да знаеш накъде вървиш, да имаш отправна точка и посока в живота, ценност – примерно, да си изпълнен с любов, за да отеква тази ти ценност във Вселената и да ти служи за пътеводна светлина. Междувременно е важно да си прощаваш за всяко „отклонение” от това ти решение – ти не си робот все пак. Ние правим най-доброто, на което сме способни, във всеки един момент, а ако следваме сърцето си, то синхронизира това, което сме възнамерили и имаме като ценност (примерно, да действаме в любов) с това, което ни е възможно да извършим в момента, вследствие на обусловеностите ни (примерно - днес не ни е възможно да действаме в любов, защото изпитваме гняв и чувстваме необходимост да се освободим от него)." Ето няколко техники, които могат да ти помогнат да помислиш в друга посока: „Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да мо жеш да видиш друг като благословен. Ако поставиш каруцата пред коня (както повечето религии те карат да сториш) и потвърдиш святостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание. Ако има едно нещо, което никой от вас не може да търпи, то е някой друг да бъде по-свят от вас. И въпреки това религиите ви насилват да наричате другите по-святи от себе си. Вие така и правите ... за известно вре ме. А след това ги разпъвате”, Нийл Доналд Уолш Упражнения за себе-прощаване: 1. Утвърждения. Моля, упражнявайте ги всяка сутрин пред огледалото в следващата седмица, за да се запечатат у вас и да се сещате за тях в моменти на нужда и самоизтезание: Аз си прощавам за всичко казано, намислено и направено. Прощавам си всичко несправедливо, което някога съм направил/ казал. Аз се обичам и се приемам точно такъв, какъвто съм. Аз се освобождавам от чувството за вина. Опитайте се да ги чувствате – да усещате състоянията, в които ще пребивавате, когато наистина чувствате тези неща. 2. Защо привличам това? Припомнете си отново на кои ситуации и хора не можем да простим. А сега, погледнете от друг ъгъл на тях – помислете защо сте ги привлекли? Какво у вас би могло да привлича такъв тип отношение или случка? Какво у вас позволява точно на този тип ситуация да ви наранява? Припомнете си, че целият свят е в нас и щом извън нас нещо се случва, корените му задължително са вътре в нас. Открийте ги или запишете предположенията си. Простете си. Простете. Освобождавайте горчивината – тя не ви е нужна. 3. Изграждане на състояния. Помислете какво състояние всъщност се стремите да постигнете вътрешно, когато сте си простили и сте в мир със себе си? Опитайте се всяка вечер да си го визуализирате, да го усещате да вибрира вътре във вас, защото то е вече там, във вас, няма защо да го чакате да дойде. Само като го визуализирате и почувствате, вие започвате да го интегрирате, да се приравнявате към него. Пробвайте да си го представите и забележете разликата. Колкото повече го правите, толкова по-трайно ще започне да става и от само себе си да променя ситуациите в живота ви.

Ти си направило всичко възможно , за да се справиш - психотерапия, медикаменти. Говори с психотерапевта си, за това, че не усещаш подобрение или, че си изгубила вяра и той би трябвало да ти даде насока как да продължите, тъй като е най- добре запознат със състоянието ти.

Чувство за вина. От къде и как се е зародило в теб, не знам. Религията по начина по който ни се представя е наситена с варианти за засилване на чувството за вина. Религията , а не вярата, това са различни неща. Църквите символизират религиите, вярата, с която влизаш там е определяща, дали ще получиш покой или напрежение. Имаш нужда да поработиш над вярата си - принципи, ценности, морални норми и чувството си на вина свързано с тях.