Диляна Колева

Отвори линка, който ти изпратих и започни да четеш книгата. Ако и това е твърде сложно, наистина не знам, какво да се предложи. Там има методи за справяне.

Ами ти си в изпитателен срок, дръж се като човек в изпитателен срок. Очакваш с интерес какво ще се случи. Не натоварваш ситуацията с изисквания, решения, предположения или фантастични сюжети. Просто отиваш всеки ден на работа с онази детска способност - да бъдеш любопитна. Какво ще стане днес? Какво ще се случи? Поиграй. Приеми, че това е просто проба, търси си друга работа дори междувременно. Все пак ти си на изпитателен срок, което означава , че не само работодателите избират, но и ти избираш тях. Поогледай се харесва ли ти? Това ли е твоята работа? Потъни в усещане за нея. Мисли за себе си, а не за оценката която очакваш. 
Т.е. обърни наблюдението от: "Да видя дали ще ме харесат!!!!"   ВЪВ   "Аз харесвам ли ги всъщност??????"

Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор.
Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? 
Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише.
Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.

Това е основната грешка на хората, които се регистрират в социалните мрежи.
Да се регистрираш някъде не защото искаш и знаеш как да използваш социалната мрежа, а за да си актуален, неизбежно води до резултата в края на статията.
Социалните мрежи имат много предимства, но хората трябва да са наясно със себе си защо и как ги ползват.
Ако започнат да влагат прекалено много себе си, да се вземат на сериозно и да гледат на буквите изпратени от някого отсреща, като на нещо супер важно, вече са си изгубили времето и са изхабили излишна енергия.
Естествено, че всяка социална мрежа има десетки приложения, никъде обаче не пише, че трябва да се използват всичките.
Във всеки форум има десетки потребители, никъде обаче не пише, че трябва да са ми приятели, никъде не е упоменато, че някой е длъжен да се съобразява с моя комфорт.
Има стандартни правила, които са с много обширни граници.
Също така има изход, както и вход. И е хубаво, като човека от горната статия, всеки да може да кликне на изхода не само на монитора, но и в главата си , ако почувства дискомфорт от присъствието си в дадена социална мрежа или форум.
Относно откровеността.
Ако сте изправени на сцена в зала с 5 000 човека, до колко ще сте откровени?
Е, не забравяйте, че дори и да не виждате вие сте на виртуална сцена в зала с минимум 5 000 човека.
Същото и със споделянето.

Интернет пространството е поредната свободна зона за проява на човека.
Искаме свобода, ето ни свобода.
Но не е хубаво, когато видиш, че свободата може да се изразява по различни начини. За сметка на това пък имаш възможност да го видиш. Другото е затворен кръг, пространство, морални норми и ограничения. Колко от хората са дорасли за тази свобода и колко не, то се вижда - в начина на общуване, в начина на използване на информацията, в желанието за споделяне.

Всяка свободна зона разбира се е чудесно поле за изява на крайностите. И тези крайности не закъсняват, крещят от всякъде в нет пространството. Въпрос на израстване е виждаш ли ги , чуваш ли ги, влияят ли ти.
Не мога да се съглася, че всичко в нета влияе, въпрос на фикция е.
Когато човек влиза с конкретна цел и интереси, трудно може да го грабне нещо, което не го интересува.
Едни реклами, например изобщо не ги забелязвам, не са ми интересни и фокуса ми ги игнорира, ами до тук с рекламите, за мен.
А съответните слабости, често избиват в пристрастености, когато им се даде свобода, анонимност и безнаказаност.
И от тук започва разглеждането на новата - интернет зависимост, зависимоста от нет игрите, все по- трудната жива комуникация и т.н. и т.н., това не означава, че нещо трябва да спре, че нещо е добро или лошо, означава, че хората са слаби, твърде слаби за това което си позволяват да сложат на раменете си - не могат да го носят.
И по един естествен природен закон - който не умее да плува, ако влезе в дълбоки води или се научава или потъва. В случая, може и да стигне до дъното преди да се научи.
Днес ние родителите се учим как да приобщим по безопасен начин децата си към интернет културата. Ние самите е добре да сме информирани и да знаем границите на собствените си възможности, знания, слабости и да сме ориентирани в интернет пространството. Крайното отричане(заклеймяването) или пълното приемане не е от полза за никого.
Харесва ли ни или не, това е света, който ние изградихме за нашите деца и е добре да сме ориентирани в него, за да им бъдем добри водачи.

Ами ти си в изпитателен срок, дръж се като човек в изпитателен срок. Очакваш с интерес какво ще се случи. Не натоварваш ситуацията с изисквания, решения, предположения или фантастични сюжети. Просто отиваш всеки ден на работа с онази детска способност - да бъдеш любопитна. Какво ще стане днес? Какво ще се случи? Поиграй. Приеми, че това е просто проба, търси си друга работа дори междувременно. Все пак ти си на изпитателен срок, което означава , че не само работодателите избират, но и ти избираш тях. Поогледай се харесва ли ти? Това ли е твоята работа? Потъни в усещане за нея. Мисли за себе си, а не за оценката която очакваш. 
Т.е. обърни наблюдението от: "Да видя дали ще ме харесат!!!!"   ВЪВ   "Аз харесвам ли ги всъщност??????"

Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти.
Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи"  Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване.
Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. 
Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава.
Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо. 

Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти.
Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи"  Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване.
Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. 
Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава.
Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо. 

Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти.
Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи"  Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване.
Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. 
Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава.
Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо. 

Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти.
Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи"  Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване.
Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. 
Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава.
Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо. 

Електра, съпругът на моята приятелка, за която ти писах в предния пост, безумно я тормози, с постоянните си забележки, че тя пали цигара след цигара. Тя изразява своя гняв към неговия контрол, като пуши още повече. Той стои в страха си да не я загуби. Дълбока несъзнателна уплаха - губя я "ще умре". Фактически, той я губи като емоционално свързване с всяка една забележка която и прави.
Страх те е да не изгубиш приятеля си, но не заради цигарите. Фиксираш ли се в това - сигурно е, че ще го изгубиш като отношение. Но и никога няма да разбереш защо се страхуваш толкова. Твоят страх е в основата на тревогата за приятеля ти, а не неговото пушене. Губила си, нещо, някой, непреодоляно е, създава ти тревоги в другите отношения. Това е важно да се отработи.

Ами ти си в изпитателен срок, дръж се като човек в изпитателен срок. Очакваш с интерес какво ще се случи. Не натоварваш ситуацията с изисквания, решения, предположения или фантастични сюжети. Просто отиваш всеки ден на работа с онази детска способност - да бъдеш любопитна. Какво ще стане днес? Какво ще се случи? Поиграй. Приеми, че това е просто проба, търси си друга работа дори междувременно. Все пак ти си на изпитателен срок, което означава , че не само работодателите избират, но и ти избираш тях. Поогледай се харесва ли ти? Това ли е твоята работа? Потъни в усещане за нея. Мисли за себе си, а не за оценката която очакваш. 
Т.е. обърни наблюдението от: "Да видя дали ще ме харесат!!!!"   ВЪВ   "Аз харесвам ли ги всъщност??????"

Ами ти си в изпитателен срок, дръж се като човек в изпитателен срок. Очакваш с интерес какво ще се случи. Не натоварваш ситуацията с изисквания, решения, предположения или фантастични сюжети. Просто отиваш всеки ден на работа с онази детска способност - да бъдеш любопитна. Какво ще стане днес? Какво ще се случи? Поиграй. Приеми, че това е просто проба, търси си друга работа дори междувременно. Все пак ти си на изпитателен срок, което означава , че не само работодателите избират, но и ти избираш тях. Поогледай се харесва ли ти? Това ли е твоята работа? Потъни в усещане за нея. Мисли за себе си, а не за оценката която очакваш. 
Т.е. обърни наблюдението от: "Да видя дали ще ме харесат!!!!"   ВЪВ   "Аз харесвам ли ги всъщност??????"

Орлин е описал прекрасно, какво представлява емоционалната зависимост. Аз само ще вмъкна един друг аспект, често емоционално зависими ставаме и благодарение на общуването ни с емоционални изнудвачи. Хора, които се залепят за слабите ни места/ които всеки има/ и през тях управляват нашите избори, действия, в състояние сме твърде дълго време да гледаме на света през страха, дълга и вината, без да осъзнаваме, че някой ни държи в тази мъгла. 
Препоръчвам ти по темата книгата "Емоционалното изнудване" изключително практична с бонус няколко стратегии за осъзнаване и излизане от подобни контакти.

Подчертах думите "спася" и "жертва", защото те показват отношение към проблема. Тежки думи са, задават тежест и сериозност. Семейството преминава през кризи, понякога по - тежки, понякога по - леки. Те са неизбежен спътник на партньорския живот. 
За да се преосмисли едно партньорство и да продължи по- дълбоко и по - зряло като отношения, не се започва с поставяне на условия и правила, които стоят на "болните" места. Най- напред се хваща здравото ядро, а то започва с отговора на въпроса: " Къде съм аз в твоя живот? Коя част от моето присъствие е важна за теб?"  
Семейството е екип, а работата в екип изисква обща цел, планове и приоритети. Те се изясняват и виждате къде са ви допирните точки. Преглеждате "основата", ако тя е здрава има на какво да се гради, ако не е, каквито и тухли да полагате, каквито и правила да измисляте те ще паднат при първия лек трус. 
Разделянето е лесно, другото е трудно, но и градивно - да се прибирате всяка вечер на едно място, да лягате в едно легло, да споделяте обща храна, да се сблъсквате с ежедневните проблеми. Това е което свързва и то довежда до отговори. Другото е лесно, но и деградивно. Разделени, постепенно всеки започва да гради своя собствен свят, насочва мисли в други посоки, започва да прави индивидуални планове, отхвърля част от общите отговорности. До момента, в който връщането обратно ще стане трудно, дори нежелано. 
Когато проверите "основите" градежът изключва условията, а се държи в общото, в компромиса /което е от едното и от другото да създадем нещо ново, трети вариант/ В компромиса / приет по описания начин/ се състои творчеството на новото семейство. 
 

Здравей VIN, жената до теб всъщност винаги е била такава, просто си започнал да го забелязваш след втората - третата година, когато всичкото влюбване и илюзии падат и когато партньорите поживеят достатъчно дълго, за да се видят в различни ситуации. Поведението на жена ти е породено от страх. Дълбок несъзнателен страх, че ще те загуби. Вероятно той се засилва още повече, когато се появява детето и твоето присъствие става важен фактор. Т.е. загубата ти ще е фатална за нея. Разбира се това е несъзнавано и се проявява в различни страхове, които се отразяват на взаимоотношенията ви. От къде идва нейния патологичен страх от изоставяне и загуба не зная. Това се обследва в терапия. Вероятно е преживяла загуба под една или друга форма - физическа или емоционална, която е непреодолима за нея. Тя ще проектира страховете си върху най- близките си обекти - теб, детето и ще ги изживява под формата на преувеличени ситуации и измислени такива. 
Трудността тук идва, ако тя не осъзнава, че вреди на себе си и на семейството си и не предприеме мерки за решаване на този свой проблем. Ти за съжаление не можеш да решиш проблема, можеш да подпомогнеш под насоката на специалист.

Всичко, което описваш до тук са симптоми на тревожността. Те са много добре познати на всички, които ги изпитват и на всички, които работим с тях. Проблемът при теб и хората, които ги изпитвате е, че не ги възприемате като временно усещане, а като застрашаващо преживяване с неизвестен край. Тук е разликата например между теб и мен. Когато аз получа такова усещане, ЗНАМ, ВЯРВАМ и третирам това усещане като временно явление, което ще отмине в рамките на минути или час. Ако имам действително преживяване, което е провокирало тези усещания, отшумяването може да е и няколко дена. Но съм дълбоко убедена, знам че то ще мине. При теб е друго. Ти НЕ вярваш, НЕ знаеш и наблюдаваш. Какво наблюдаваш, честно казано не знам. Това са си най- обикновени телесни реакции, които нищо не предизвикват, освен мисловно предъвкване на НИЩОТО и с това задържане на чувството за страх. Единственото което правиш е да превърнеш тялото си в затворник на фантазията, защото /замисли се сега/ всичко което ти минава през главата в тези моменти е в БЪДЕЩЕ неопределено време. Не е в сегашно. В сегашното ти време, всъщност нищо особено не се случва.
За да спреш с анализите върни се в настоящето където няма нищо, и спри да бягаш в бъдещето. Това е основно умение на мисленето. С него ще решиш много проблеми.
Чисто технически това става по много начини. Един от тях е да приемеш усещането, да му дадеш време да съществува/например ще се чувствам така днес, приемам и не го мисля, просто днес ще е така/. Друга техника /споделям ти я от архивите на моя баща/ когато той е тревожен за нещо и това нещо продължава с дни, той си избира теми по които да чете. Като усети тревожността, особено тазил която го буди вечер, става и започва да чете по предварително избрана от него тема, която му е много интересна, последно беше за фалшификатите на ракията. Разфокусиране се нарича на психологичен език. Това което те насочваме към приоритети, имаш важни за теб неща насочи се към планове и действия, т.е. поработи малко в сферата на дейностите и контактите си с фантазията, дай и малко материал за работа извън тялото. Това дава много добри резултати. С две думи, прави нещо интересно за теб.
Но най - вече работи правилно с информацията. Това е само нереален страх, породен от фантастичните мисли, които развиват сюжети в бъдещето, където теб те няма. 
 

Симптомите могат да са най-различни, да се местят, преобразуват в други. Всичко идва от преактивиран симпатикус, зад което стои страх. Спортът частично спомага и е важен. Но това, което наистина стапя страха, е осъзнаването му в дълбочина, с любов. Технологиите за това са много, а степените на случването му далеч надхвърлят едното казване. Пробвай сама - ако става, добре, ако не, работата с психотерапевт е подходящата насока!
Това че практически възприемаш готините симптомчета като нападащо връхлитане, означава, че приемаш паниката за нещо заплашително, че се дисоциираш от нея, че отношението ти към нея не е на сприятеляване и учене на загуба на контрола, смирение и извличане на даровете, които ти носи, а на битка. Тоест, прочела си някои неща от нас, но между прочитане, дълбоко преживелищно осъзнаване и прилагане, има разлика и нива в случването им. 

Привет Анатоли, взимам тези твои думи, защото за мен те са основния "зациклящ" механизъм.
Има една българска поговорка "На страха очите са големи" Това се случва с теб. Така си се уплашил от тези усещания, че си се фокусирал в тях, вливаш им енергия нон стоп и ги засилваш, без да си даваш сметка, че сам правиш това.
Нищо особено му няма на състоянието ти, но виж с мислите не е така.
Имаш, вероятно, една или няколко основни мисли, вредни, лъжливи, но много устойчиви. От прочетеното предполагам, че една от тях е "Има ми нещо, не съм добре, полудявам ли, ще умра....... и т.н от серията" Те са твоят основен проблем, насочват цялото ти внимание към тялото, приковават те там и съответно създаваш усещания. СЪЗДАВАШ ги, ти сам го правиш това. Но първо е мисълта, без нея никакво усещане не може да се случи. Съответно започваш да правиш поредица от подкрепящи мисълта и усещането действия. Ти най- добре си знаеш кои са те, но това са затварящите кръга елементи.
Имаш основно два варианта, да започнеш отзад напред , да уловиш действията си, да ги прекратиш и да спреш да наблюдаваш усещанията и да промениш вътрешния диалог, т.е. анализа на мислите.
Или в обратна посока, да разпознаеш мислите си, които провокират усещанията и да изместиш фокуса, съответно фиксацията в тяло.
Твоята фантазия /работеща през мислите ти/ е направила тялото ти затворник и го управлява както си пожелае. Създава му усещания, провокира го към действия или бездействия или папагалски повторения на нещо, което уж го успокоява. Целия този механизъм трябва да спре. Префокусираш фантазията .
Някъде по - нагоре Георги те е насочил да поработиш с приоритетите си, това е важно, защото е бърз начин да изместиш смисъла. От фантастично търсене на "спасение" на тялото към другите основни структури на развитие на личността - дейност и контакти.

Привет Анатоли, взимам тези твои думи, защото за мен те са основния "зациклящ" механизъм.
Има една българска поговорка "На страха очите са големи" Това се случва с теб. Така си се уплашил от тези усещания, че си се фокусирал в тях, вливаш им енергия нон стоп и ги засилваш, без да си даваш сметка, че сам правиш това.
Нищо особено му няма на състоянието ти, но виж с мислите не е така.
Имаш, вероятно, една или няколко основни мисли, вредни, лъжливи, но много устойчиви. От прочетеното предполагам, че една от тях е "Има ми нещо, не съм добре, полудявам ли, ще умра....... и т.н от серията" Те са твоят основен проблем, насочват цялото ти внимание към тялото, приковават те там и съответно създаваш усещания. СЪЗДАВАШ ги, ти сам го правиш това. Но първо е мисълта, без нея никакво усещане не може да се случи. Съответно започваш да правиш поредица от подкрепящи мисълта и усещането действия. Ти най- добре си знаеш кои са те, но това са затварящите кръга елементи.
Имаш основно два варианта, да започнеш отзад напред , да уловиш действията си, да ги прекратиш и да спреш да наблюдаваш усещанията и да промениш вътрешния диалог, т.е. анализа на мислите.
Или в обратна посока, да разпознаеш мислите си, които провокират усещанията и да изместиш фокуса, съответно фиксацията в тяло.
Твоята фантазия /работеща през мислите ти/ е направила тялото ти затворник и го управлява както си пожелае. Създава му усещания, провокира го към действия или бездействия или папагалски повторения на нещо, което уж го успокоява. Целия този механизъм трябва да спре. Префокусираш фантазията .
Някъде по - нагоре Георги те е насочил да поработиш с приоритетите си, това е важно, защото е бърз начин да изместиш смисъла. От фантастично търсене на "спасение" на тялото към другите основни структури на развитие на личността - дейност и контакти.

Ето го твоят искрен и точен мотив /Благодаря ти/- страх ме е и искам някой да се пострахува с мен. Затова нищо от написаното не стига до теб, защото всъщност на несъзнателно ниво ти не ни питаш това. Не те интересува смъртта. 
На моята покана от по- горе, в която всъщност ти кавам: "Хей, заинтригувай ме, привлечи ме за събеседник, за участник в твоя живот." 
Първото, което направи, съвсем първосигнално беше пост, с който ми каза: "Няма да полагам такива усилия ти не ме интересуваш, аз съм важна, чуй ме, влез в моя страх и върви с мен."
Аз отказах, с молба да се опиташ все пак: Ти стигна до капитулация - "Ами не мога да вкарам никого в страха. "
Всъщност дори няма значение какъв е страха ти, той се е появил, защото ти липсва нещо, което се намира в живия живот край теб. Дали е сигурност, дали е личност или факт, който се страхуваш да не загубиш, дали е промяна, която несъзнателно те тревожи и не можеш да осмислиш или е просто житейска криза на израстването, това не мога да кажа от няколко поста във форума. Важното е, че тук смъртта няма нищо общо, животът те тревожи, вътрешно и несъзнателно имаш съпротива да влезеш в следващия епизод.
А сега въпреки, че вероятно не разбираш защо, помъчи се да ми обясниш, смисълът на това да си говорим за смъртта.

Зависимостта е липса. Нямане и искане е. Другият полюс е любовта. А тя е преливане, вътрешна радост, смисъл, пълнота и оттам, даване. 
„Всичко, пред което се прекланяме за сметка на любовта, трябва да бъде загубено. Ако се прекланяме пред живота, ще го загубим. Ако се прекланяме пред вилата си, ще изгори. Ако се прекланяме пред любимия си човек, той ще ни напусне или ще умре. Това просто правило е непоклатимо.“ Сергей Лазарев, Оздравяване на душата, стр. 125   Привързаността не е любов, а липса на любов. Когато живеем от позицията на любовта, нормално е да имаме добри взаимоотношения, да се караме, да се стремим  към професионално и социално-статусно развитие, да се проваляме, да се въздигаме, да изживяваме телесните радости и да ги влагаме в огъня на любовта, да страдаме и се дивим на красотата и чудото на Живота. Няма ли я любовта обаче, желанието ни за правилност, сърдечни взаимоотношения, социално налагане и удоволствия, се превръщат в компенсаторно бягство от безлюбни страхове. Божественият закон е такъв, че всяко нещо, което поставяме по-високо от любовта и заради което жертваме любовта, трябва да бъде загубено. Такова преобръщане се явява нарушаване на първите две Божии заповеди: единобожие и отсъствие на кумир. Когато се отречем поради нещо от любовта, вече в центъра на мотивацията и стремежите ни стои не тя, а моралът, фините чувства, парите, властта, удоволствията и т.н., които сами по себе си автоматично въздигаме в кумири. (извадка от тази статия)   „Любовта е най-голямата сила във вселената. Тя трябва да е правилно ориентирана. Ако на първо място е насочена към Бог, ще дава разцвет и развитие. Но ако с любовта правим от любимия човек Бог, той или загива, или си отива. Любовта, превърнала се в привързаност, е смъртоносна.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 1, стр. 75
  На изток съществува тантричната практика на обожествяване на партньора, виждан като проявление на великото, вечното, на безсмъртно богочовешкото. Обожествяване, винаги предхождано от доста продължителен самостоятелен вътрешен стремеж към Бога. Търсене на Бога в себе си и партньора, надхвърлящо телесния носител, егото и социалната персона. Обожествяване, при което един стремеж към Бога се слива с друг стремеж към Бога, на всички нива. Такова обожествяване е коренно противоположно на привързването. Привързването „обожествява“, тоест залепва собствената си несигурност за другия, поставя го на мястото на Бога – така увековечава тревожната си несигурност, а чрез зависимостта си от партньора прекъсва собствената си връзка с любовта/ Бога. Нещо повече, зависимо привързаният агресивно се стреми да прекъсне връзката с Бога/ любовта и на партньора, за да постави себе си на мястото Му. Каква гордост, често прикрита зад думи на любов, докато паразитната закаченост реално убива любовта. 
  Тантричното обожествяване е изцяло различно. Един зрял индивид, преливащ от самостойна любов през сливането си с Бога, обича самостойната любов, обича божественото в друг зрял и поставил Бога на първо място индивид. Разликата е огромна! 
  Естествено, че е добре да обичаме партньора си – прекрасно е. Казвам обаче, че любовта надхвърля несигурната привързаност. Любовта е да поставиш Бога на първо място в живота си. Тогава Го виждаш и в партньора и с Него общуваш в него. Да, такава любов не е привързаност, но не е и студ. Гореща е, огнена е, преливаща от смисъл е, обгръщаща както щастието, така и неизбежните трудности и болки е. Готова е във всеки миг да загуби партньора и затова преживява всяко мигновение с него на сто процента. Приела загубата е такава любов и затова е постоянно в присъствието на смисъла. Прегърнала е самотната изоставеност и затова е постоянно свързана с организма на безкрая, безкрайно далеч от каквато и да е самота. При привързването, представяно лъжливо за любов, една несигурност се вкопчва в друга несигурност, взаимно прерязвайки сигурността на Любовта. Едно шише пие от друго малко шише, игнорирайки океана от амброзия в невежеството си. 
  При зрялата любов две цялости гледат заедно в общата посока на Бога! (извадка от този текст)

Преди 10 години Силвия (Шехина) предложи да направим рубрика за насочващи отговори, отправяни към хора с тревожни и др. душевни трудности. Админите оформиха визията и започнахме да отговаряме. В самото начало се включи психиатърът-психотерапевт Тодор Първанов, а Силвия изчезна нанякъде. Ние двамата продължихме. В течение на годините колеги психолози се включваха за малко и се оттегляха, но ние продължавахме. След време се ангажираха колежката от Варна Диляна Колева, а по-късно и Георги Балджиев. В момента пишат и Андрей Филипов, Лина Коцева, Василена Христова - надявам се да продължат в дългосрочен план! 
Десет години - не са малко... Почнахме като на шега, но постепенно да проверим "Психотерапия онлайн" и отговорим, се превърна в част от ежедневието ни. Защо го правим? Очевидно не за пари, нито за слава. Защото да помагаме, е част от призванието ни на тази земя - затова. Защото любовта, проявяваща се през нас и искаща да се влее в хората в нужда, го изисква. За Бога го правим - изцяло благосърдечно и алтруистично. Понякога да се отговори на питане, отнема по час или повече да се прочете и осмисли казусът и още два пъти по толкова, за да се даде качествен отговор... Рубриката е наречена от админите "Психотерапия онлайн" не изцяло точно - отговорите ни са в консултативна и психотерапевтична посока, но реалната психотерапия далеч надхвърля тези ни трасиращи, словесни щрихи. 
В българското нет пространство вероятно са се появявали и други подобни форумни платформи, но единствено тази се задържа устойчиво и продължава да се развива и помага качествено и неуморно. Вероятно защото сме искрени и го правим от сърце и душа, изцяло доброволно и непринудено. Без в "Психотерапия онлайн" да правим актуална психотерапия, спазваме етичните принципи в духа на едно качествено психотерапевтично консултиране, като се стараем да бъдем максимално полезни и обективни, доколкото форматът на обмен на писма го позволява. 
На снимките: Тодор Първанов, моя милост, Георги Балджиев, Диляна Колева, Василена Христова, Лина Коцева. Празнуваме десет годишнината на "Психотерапия онлайн" в италианския ресторант в Софарма бизнес кулите, София. 
Желая на всеки един от нас лични и професионални успехи, а рубриката :Психотерапия онлайн" - възнамеряваме да я има и върши чудесната си функция още дълго. Времето (с наша помощ), ще покаже!
Орлин

Душата ни се проявява през физическо тяло, ако не беше така, нямаше да сме на земята. Една от основните функции на физическото тяло е размножаването и то се извършва, чрез сексуален акт. Ако това беше нещо, което трябваше да унищожим или да държим под катинар, нямаше да е дадено като основна функция, чрез която материята да продължи.
В духовните учения, които аз познавам и припознавам себе си, не се говори за въздържание, а за правилно насочване. Това са две крайно различни проявления.
Препоръчвам ти книгата " Сексуальная сила или крылатый Дракон" на Омраам Айванхов /можеш да се поинтересуваш, ако не знаеш как писателя е свързан с Бялото Братство/
Ето как започва тя:
"Сексуалната сила или Крилатия Дракон

В много народни традиции, приказки и митове може да се срещне образа на дракона или змея, символично изразяващи едно и също. В многобройните приказки се разказва за дракона, който е отвлякъла в плен и заточил в замък, прекрасната чиста и невинна принцеса. Бедната принцеса плаче, стене и умолява Небето да и изпрати нейния спасител. Но Дракона един след друг поглъща всички рицари, които се явяват за да я освободят, завладява  техните богатства и ги складира в подземията на замъка.

Накрая един ден се появява принц – най – прекрасния, благородния и чистия в сравнение с другите, рицарят на който вълшебницата открила тайната , как да победи дракона, показвайки неговата слабост: как и в кой момент може да го завърже и рани.....

И ето, този избран от съдбата принц, добре въоръжен и обучен, побеждава: на него му се дава възможността да спаси принцесата и с нежна целувка те се обвързват!

Всички съкровища, трупани векове в подземията на замъка, принадлежат вече само на този принц, този прекрасен принц, побеждаващ, благдарение на своите знания и своята чистота, победител в битката. След това възсяда дракона, който сега се подчинява на принца, повежда го към небето и политат из света.

Тези приказки, които обикновенно са предназначени за деца, всъщност имат заложени идеи, които, за да се изтълкуват е необходимо да се знае езикът на символите. Dragon не е нищо друго освен една сексуална мощ. Замъкът – това е човешкото тяло. В този замък си почива принцеса – това е човешката душа, която се държи в заточение от лошо управляемата сексуална сила. Рицарят – това е човешкия дух. Оръжията, които той ползва, за да победи дракона са същите средства,  с които разполага Духа: воля, знание за управление и използване на тази сила. И така победеният Дракон става слуга на човека, средство за придвижване в пространството, у дракона има и крила. Дори когато Дракона се проявява през опашката– символът на подземните сили- той също има крила. Да това е ясно, просто, това е вечния език на символите.

Друг вариант за такова приключение се явява митът за Тезей, който благодарение на кълбо конци, дадено му от Ариадна успява да излезе от лабиринта, да убие Минотавъра и да намери обратния път. Минотавъра – това е друго символно представяне на сексуалната сила: мощния и плодовит бик, нисша натура, която човекът трябва да впрегне и използва така както вола при обработка на земята. Лабиринта – това също е символ, както замъка – това е физическото тяло, а Ариадна символизира висшата функция на Душата, която извежда човека към победа.


 
В християнската и еврейската традиция, Дракона се асоциира с Дявола, както казват издиша сяра. Всички възпламеняващи продукти: бензин, нефт, барут, газови смеси произвеждат пламъци и взрив, - всички тези елементи и явления в природата символизират Дракона, бълващ огън. Този Дракон съществува и в човека, подобен на горещо вещество. Ако човека умее да го използва, то той ще се издигне на високо, а ако не умее, ако не е добре информиран, пренебрегва това или просто е слаб човек, той ще бъде изгорен, ще се превърне в пепел и изпратен в бездната."

Детето ще обясни защо е тайна, от него е важно да излезе обяснението. Другото е здравословно любопитство, нещо, което иска да си обясни.