Йордан Анов

Съвсем схематично ще отбележа, пък всеки да се чувства, колкото си иска свободен. "Всяко събитие е аспект, но не всеки аспект е събитие!"

Именно, имаме си манджа от натални аспекти, която може да подправим с малко транзитиращи подправки и прогресивни сосове. Лошото е че главният готвач не се съобразява с нашите предпочитания към кисело и солено. Можем да решим, единствено колко бързо да яден, но винаги трябва да платим, а е желателно и бакшиш да оставим, дори да се мръщим от обслужването.

Станимир, звучиш ми като бивш хомосексуален, надмогнал грешната си природа. Естествено това не е вярно, но ми е странно от къде познаваш толкова добре естеството на хомо- желанията. Предполагам че отново теоретизираш, без да имаш преки наблюдения. За нещастие повечето хора говорят на теория, излагайки собственото си отношение, без да познават проблема отблизо, само от книги и тн.

Хубаво е да търсиш отговори в авторитета на Учител, още по - хубаво е да се стремиш към качествата на ученик, но явно не сме толкова специални, да се радваме нито на покровителството на учител, нито на уюта на отбрана школа. За щастие обаче сме попаднали на най - суровия възпитател в образа на Живота, станали сме най - специалния послушник в лицето на душата, която носим. Един ден ще държим матура, тогава ще видим, кой е готов за кандидатстване във висшите училища. Дотогава нека учим и да не гледаме в тетрадката на другарчето си.

Това което казваш като мнение е интересно, но в полето на добрите пожелания. Мога да се съглася с теб, само ако огранича погледа си до наталната астрология, но това е само основата. Техниките на прогресиране на радикса са конкретни и дават точни резултати относно поведението на човека във всяка област на живота. Движим се по предварително начертан сценарии, нищо в живота ни не може да ни се случи ако не е заложено в наталната карта, а няма как да се прояви ако не е освободено от транзити или прогресии. Това говори и за крайната цел на живота ни, която може да се види в радикса, но това вече е друга тема.

Благодаря Ви!

Изглежда че се заформи приятна компания, на приятно място + и аз!

http://www.youtube.com/watch?v=xQ2cXGDqWNo

В този случай е много важно да се знае точния час на раждане. Това се налага, защото Асц се намира на границата между Рак и Лъв, разлика от минути може да промени Владетеля от Луна, на Слънце. Но все пак може да се направи една проверка, на базата на това колко добре познаваш себе си. Дали би се определил, като човек който защитава собствена философия, индивидуалността си, или като безпристрастен анализато, който говори и говори

Усещане...! Асо мечове, Паж чаши, 3 мечове.

Кармична астрология

Понякога човек се нуждае да живее, понякога се моли да умре, понякога и болката в сърцето раздира с черни мисли очите на дете. Понякога душата бяла полита в чисти небеса, понякога в очи зелени сълзи оставят спомена за любовта. Понякога във теб остава горчивината от деня, понякога любовен шепот дочуваш ти във тъмнина. Понякога, но не и винаги, до теб стои човек, понякога - даряващ светлина.

За мен 5 пентакли е: Неяснота, очакване. Желанието и невъзможността.

Преходът, развитието на всеки е индивидуален процес. На различните етапи отговаря карта или комбинация от карти, но те се явяват в различно време при всеки, точно в момента когато е готов да приеме промяната и да разчете картата. Всяка крачка напред е революция в психиката, но мисля че картите които акцентират върху архетипното съдържание в личността са четири, като те се различават при мъжа и жената. В мъжката психика изграждащите карти, според мен, са Императрицата, Слънцето, Висшата Жрица и Папата, докато при женската, това са Императорът, Луната, Магьосникът и Смъртта. Разбира се брачната двойка между Имрератора и Императрицата е валидна както за мъжа така и за жената, но Императрицата, като образ на Майката е много по - силен фактор в мъжката психика, докато Императорът (Бащата) в женската. Те оказват и силно формиращо флияние върху Висшата Жрица (Анимата) и Магьосникът (Анимусът). Слънцето и Луната представляват азовото ядро, а Смъртта и Папата допълват поредицата с архетипа на Прамайката и Стария Мъдрец. По този начин цялата поредица от четири карти отбелязва основните действащи архетипи в човека и сформира архетипа на брачната четворица, символ на завършеност и цялост. Отношението към тези карти и значението, което виждаме в тях, би могло да разберем как "работим" ние самите, да се опознаем и да се подготвим за следващият Преход.

Темата има интересен замисъл, макар той да се е загубил в опитите на автора й да подиграе принципите на Астрологията. Спорове за това, коя дата да се ползва за построяването на хороскопа е имало още от античността. Но като практика се е наложило да се ползва датата на раждане. Според Кабала душата на човека влиза в тялото си с пъвият дъх, от този момент и детето, започва личния си живот като индивид. Зодията не поставя рамки на индивида, защото тя не е единственият фактор, който изгражда хороскопа. Всеки има индивидуалност, и звездите я описват. Всеки си има своята пътеводна звезда, звезда която се усмихва на душата му и ако ние я следваме ще бъдем себе си, ще бъдем пълноценни и щастливи!

Ще те чакам хиляда години. Ти нали затова ме избра? Ще намеря хиляда причини да живея и да не умра! Ще настъпват големи промени, ще се сменят слънца и луни, ще пресъхват морета, но в мене нищо няма да се промени. Ще си взема за четене книга, ще отглеждам в саксия звезда, ще живея сам - ще ми стига малко въздух и малко вода. Трубадури, поети, пройдохи ще се спират под моя балкон. И мъже от различни епохи ще ми правят любовен поклон. Но ще бъда суров и хладен. Ти нали затова ме избра? Ще остана докрай безпощаден, само с тебе ще бъда добър. Всяка лоша мълва ще отмине, ще ни срещне добрата съдба. Ще те чакам хиляда години ако ти пожелаеш това.....

По улиците днес се разминаваме и всяка стъпка точно сме отмерили. Защо сега дори не се познаваме, загубили предишното доверие. Къде са неразделните приятели, един до друг навсякъде до вчера. Защо са днес открити неприятели, две думи искрени те не намериха. Защо не сме едни и същи винаги, дори да сме почувствали умората, дори да ни делят различни истини, не сме ли все едни и същи - хора.

Когато си помисля, че и ти ще си отидеш някой ден от мене и подир тебе пътните врати ще се полюшват празни и студени, и небесата ще се вкаменят, и птиците от скръб ще остареят, аз ще стана празен кръстопът, който само ветрове ще веят. Едно небе ще смазва моя гръб, в гърдите си ще нося тежък камък и хорските усмивки ще са скръб - когато си помисля, че те няма. Но ти си тук - усещам те във здрача. Заспивайки на твойте колене ще се насмея и ще се наплача... Да, ти си тук! Усещам, че си тук по утрото, което пак възкръсва.

Силве, за да лети душата ти волна, твоята песен!

http://www.youtube.com/watch?v=YPkFeC-kZmw&feature=related