Подобна идеалистична представа за брака е красива, но живота не е съставен от идеални ситуаций.Срещаме се с хора, учим се, развиваме се и продължаваме.
Брака е край на търсенето и начало на омагьосания кръг на еднообразието и монотонността.В един прекрасен момент разбираме, че по познаваме партньора си и той не е това, за което сме си го представяли, започваме да гледаме настрани и така започва робството на подписа.
Душата е женена за живота, а в него няма нищо окончателно, за да е щастлива тя трябва да диша от вятъра на свободата.