Венцислав_

Бриз, с оглед намеренията, да се откъснеш от тези натрапчиви мисли, смятам, че отворената тема е нож с две остриета. Ние, уж опитваме да ти помогнем, но и постоянно кръжим около проблема и насочваме вниманието си/ти към него. Лепни един етикет на твое твое усещане - "заблуда". И аз съм имал подобни, включително и за друг. Самата природа на усещането е такава, че не би могло да не се смеси със страхове, а също и чужди напрежения. Кадо предусещане на събитие е съвсем безпочвено. Приеми го така (защото си е баш) и му се оплези едно хубаво. Крис, моята професия не е по-малко рискова от твоята. Не бих се заел да ги сравнявам, но е възможно да съм на най-правилното място. Пък понеже съм и по-младичък, имам по-добри шансове от твоите...

Забелязващата се напоследък тенденция е израз по-скоро на всеобщата необуздана агресия. Малко или много, пострадалите са имали съвсем непосредствен контакт с нейни явни форми, което, смятам, при теб не е точно така. Нужно е да се има предвид и че подобните случаи с млади хора са на фокус пред общественото мнение, но това не означава, че насилствената смърт си избира само тях. Социално, причините за тези събития са чисто психологически и полезното отношение към тях е просто едно полезно отношение към живота въобще. Предполагам, че ангажираността ти в конкретните случаи е свързана с афекта от познанието със съответното момиче. Не би следвало да се притесняваш толкова за себе си, като знаеш, че се случва каквото трябва. Твоята съзнателност ще предизвика достатъчно предстоящи събития, кое от кое доближаващи все повече към живота. Смъртта не я мисли. Аз пък, с половин мозък (тъй да се каже), все съм искал да обера пешкира още млад. Изтръскай се от тези тревоги. Има за какво да мислиш, че живота е малко по-сложен от кака си.

Страшно е онова, което не познаваме. На втория въпрос следва да получииш отговор - точно когато трябва. Но се случва, макар и много рядко и другото. Тогава, обаче, би могло да се каже, че смъртта не е цялостна, защото "душата" се нововъплъщава преди да се е изчистила съвсем от фините тела на старата личност. Това обяснява и някои странни феномени. Тези случаи от една страна могат да се приемат като грешки, но те не са грешки на смъртта или съдбата, а по-скоро - спрямо тях.

След като ние сме стари, то нашата идея за новото ще идва от старото. И ще изглежда баш така, както ти го описваш. Физическата смърт наистина ни помага в това отношение, но не и в споменатия контекст. Там тя е само изпълнител на старото, но предлагаща възможност... Смъртта може би е единственото земно същество, което е напълно откровено с теб, стига да си готов да слушаш. И само тя, когато те държи за ръка, ти дава цялата си любов и подкрепа, стига да си готов да я приемеш. ...

Митовете са символни, описателни формообразувания на универсални взаимовръзки и надпсихологични процеси. Конкретните им форми са минали. Може и да са били действителни, като просто едно отражение в света на явленията. Но отразеното е обвързано с душевни потенциали, които са свързани въобще с човешкото съществуване. Това ги прави всеактуални. Някак много тъпо звучи, но се опитах да обясня това, което ми се замята в тиквата, когато видях повдигнатия въпрос.

http://www.vesti.ru/videos?vid=205992

Странно ми е да те слушам. Кога извеждаш душата си на разходка, че аз още не съм я мяркал? Кармата е следствие, което определя всичко.

Ангелус Силезиус:

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески! Как разбирате за себе си разпъването, заковаването на Старата култура? Защо скърбим, ако разпъването е разпъване на старото, за да остане свободно и да се развие новата култура - културата на Любовта? Случавало ли ви се е да я усещате разпъната в себе си? Това е само едно от тълкуванията на Разпятието. Можете ли да дадете други? А ваше лично разбиране или усещане за него? Как няма да скърбим, след като ние сме, които трябва да бъдат разпнати. Защото много обичаме Христа, затова не можем да си позволим да го освободим от ограниченията на личността. Защото много обичаме и Отца, затова не можем да си позволим да се върнем при него (Христовата ни частичка). Пирончетата са четири - по едно за всяко телце на личността. Най-вече за астралното и менталното, някои аспекти от които все се заблуждаваме, че могат да бъдат проводници на светлинни импулси. И като ще говорим за разпятие, не трябва да пропуснем местонахождението - лобното място, Голгота, което идва да ни каже, че това разпятия се се извършва окончателно в главата. Сетне завесата между светая и светая светих се къса и така сърцето и главата стават едно...

Ди, не знам дали за да поддържат земните си усмивки са го правили, но по този начин безмерно са облагодетелствали първите стъпки на починалия в отвъдния му път. Чисто човешки, емоционално, липсва ми. Тя е като глътка въздух... но... като и дойе времето.

Разбира се, прав си, че си е на нейното ниво. Но въобще не си прав, защото тя там е заключена и няма взаимодействие със самото "ниво". Ама и ти, уж опонираш на задържането, пък си го каза. Ама за взаимодействието на душите - Ц. Ако още бяха запазили способността си да приемат и отвореността си, нямаше да имат материализираната нужда от толкова груби носители, които евентуално, някой път, да им принасят по някое и друго благце. Прав си за астралната черупка, но това е естествения отвъден път. А аз ти споменах за един малко противоестествен. Орли, не знам защо, но на мен ми се струва, че позицията на Стан е окултно-разпространената. Моята, де да знам, не съм я срещал из езотеричните книжки.

Сложен въпрос. Общо взето за да контактува с душите на мъртвите човекът на земята е нужно да издигне съзнанието си до нивото на съзнание на душата на умрелия, а не обратното. Дори и медиумите обаче (вероятно със съвсем редки изключения) не могат да достигнат до това ниво. Това не е астралния свят където това с което медиумите се свързват не са самите души на умрелите, а полусъзнателни отпадъци от психо-емоционалната им природа, които са ненужни на душата, задържали са я на астралния план и тя се е освободила от тях. Самата душа няма как да си взаимодейства с човека във въплъщение, освен чрез собствената му душа. Последната обаче във времето на въплъщението обикновено е силно заглушена, а съзнанието дълбоко потънало и обвързано с грубата материя. Освен това може душата е в състояние на блаженство в Девачан. Това е един вид награда за всички добри и положителни действия, мисли и стремежи които човек е проявил по време на земното си въплъщение. Всяка душа минава през такова състояние, по-кратко или по-продължително, с различна степен на наситеност. Това е състояние на пълна илюзия, човек сам си създава вътрешна изцяло положителна (според неговите представи) субективна реалност и пребивава в нея, почти изцяло откъснат от външното обкръжение. Стан, без душата, която и да е част от етерното и астралното тяло тяло не може да съществува в съзнателност, била и крайно минимална, или по-точно във форма. Затова и душата върви бавно отвъдния си път, а разпадащите се тела я задържат в тежест. За съжаление, онези остатъци, които продължават да пребивават близко до материалната сфера, са си свързани с всички останали тела и с душата и продължават да я държат в плен. Понеже тя, независимо от тяхната воля е принудена да си продължава издигането, те се разпадат. Поради тази причина са принудени да търсят допълнително етери и си ги набавят от нас. Така успяват да задържат и душата си. Но това си е техен, макар и не точно - избор. Точно те са, с които осъществяват контакт медиумите (предимно като инструмент за набавяне на етери, а го правят и по всякакви други начини), но са достойни за съжаление. А като казваш, че самата душа няма как да си взаимодейства с човека, то би следвало да ти е ясно, че е същото и с нашите си...

Защото имат по-важна работа. Пък и като оставят кръвта си тук, явно вече не са ни кръвно близки.

Безкрайна е молитвата на времето, вечността ми - жертвено разсечена... Дори когато искам да приема, надига се от тъмното - обреченост. Когато губя всичко с всеки залез, остава само сянката да свети... Животът уж прощаващо догаря, но единствено е ценното отнето. А липсите ни винаги се връщат, учат ни безгласно да преглъщаме - с лица различни, но в сърцето същите - просторите ни в шипове превръщат. И когато натежаха висините ни, заплашвайки, че ядно ще се срутят, аз звърлих в нищото очите си - да изплачат тихо сетните минути. Там нейде, в крайно малодрумие, душите ни ще бъдат изживяни. Финалът ще е смазващо безшумен и нищо после няма да остане.

Това е безусловно, но е само една гледна точка, един определен ъгъл, който не би могъл да пледира обхватност на визията си.

Но ето, Ди, говориш за диалектиката, в която всичко се трансформира, рано или късно, в своята противоположност. А уж си мислим, че търсим собствената, която, вярно, е и всеобщата непреходност. Изградени сме от елементи, които се разпадат, за да образуват след това други, но вече не за да ни изграждат. Ние, които сами сме тези елементи, няма как да си самопридадем качества, които просто не произлизат от нас. Дори животът не е наш и най-голямата ни грешка е била тогава, когато сме опитали да го затворим в себе си. Нали затова сме тръгнали по онези пътища, дето трошат коленете. По милиони пъти. И на обратно не коленете, обезкръвени, могат да ни водят, а именно онзи Живот, в пълнотата му, който сме загърбили. За целта трябва да се отворим отново за него. Но е нужно първо да прозрем, че сме го изгубили. Защото, съвсем естествено е, докато смятаме, че е в нас, няма как да го открием. Казваш, Бог си. Аз казвам - била си, ще бъдеш. Но връзката между двете сега се намира на друго място. И все си мисля, че е повече от видно.

Ама моля ти се, усмири ги. Не виждаш ли, че някои мислят вавилонската кула за фар?! Не можеш да ги оставиш без отправност в морето.

Не очаквах, че ще използваш паве за описание, но останалото е каквото и аз, само с малко по-други думички, бих споделил като възглед по въпроса. Дай да се позамеряме с философски камъни, може и да им открием приложението. И ние сме алкибици.

Съжалявам. По ми свети откъм Кристиян. Затова и него питах.

Ще те подкрепя, ама ми кажи и как се събужда.

Щом си зрител, значи не си повече в играта, щото са те дисквалифицирали. Да се надяваме поне, че ще е само за този тур. Ако беше изиграл играта (да уточним, че това си е твоя термин, на мен ми звучи примитивно), сега трябваше да помагаш на още играещите, но не със словесни напътствия, а с пътеводна светлина. И Ники, аз вярно, сляп съм, ама би трябвало това да не е причина да не видя светлината ти, щом тя е божествена. Прекланям се пред висотата на твоя авторитет, но навярно нямам уши да го слушам, щото да не ти разправям как ми звучи... То аз, занимавайки се с материя, поглеждам и към материалната физика и дори тя, горкичката, ми казва, че измеренийцата са малко повече отколкото бих могъл да си представя. Разни отправни координатни системи има, с до петнадесет оси - за геометризация на пространството. И как може, тогава, да сме толкова плоски, като боравим с термини като начало и край, тук, там и т.н. Особено ако говорим за Първоизвора, за който отвсякъде е видно, че не тече в нашите вени. И, между другото, темата стана изключително грозна. Радвам се, че не аз съм я отворил, макар друго да казва хронологията. Ама, да не забравям пък, че Бог я е пуснал... Един от приоритетите му е да пописва и във форума.

Ако знаеш къде е границата на високомерието, от една страна и на самосъхранението, от друга, то трябва задължително да вярваш безусловно в себе си. Ако, обаче, не знаеш границите им, понеже те са безгранични, нужно е да спасиш живота си чрез тотална загуба на вярата във вас двамцата. Ако нямаш никаква представа от граници, то, май и вярата е някаква прекалена абстракция.

Включвам се само заради този въпрос. Просто се чудех кога някой някъде ще го зададе и защо още не е зададен. Аз също съм си го задавала и затова ще споделя нещо прочетено наскоро: " Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиономист не е проникнал там. Вдушата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това не се мъчете да проникнете в душата - тази далечна област за вас." Из* Работа на природата - ООК, изд.1948г. - София Което не отговаря пряко на въпроса, но е дълбинен отговор според личното ми усещане. Обаче коментарът по- надолу е меко казано фантастичен . Поздрави! Фюти, мисля, че този въпрос е задаван доста пъти в тези форуми и е опитвано да му се отговаря, доколкото може с думи. Аз го зададох, не за да чакам отговора му, а защото смятах, че ако дори само опита Ники да му отговори, ще види безпочвеността на закачването на дух и тяло върху бездушевната стена. Е, заблудих се. Но трябва да се радвам, нали бог бил в заблудата.

Ники, извинявай, ама като те слушам не ми приличаш много на Бог. Но ще се присъединя към заключението ти, че си от едно порочно потомство. И ще се понадявам, че всъщност знаеш какво си. Станимир, интересни въпроси. Обаче, ако не мога да видя никога кашкавал, то все някаква полза ще има и да знам какво не е. Ама ползата е само за склад де... По важна обаче е следващата асоциация с центровете и перифериите. Именно, че ние се самовъзприемаме като център, което ни пречи да прозрем периферийността си. Защото виждайки и приемайки нея, явно вече можем да се опитаме да се отнасяме и до Абсолютния център. Щото е много глупаво да се мислим за център, а в същото време да се опитваме да показваме колко близо сме до Абсолютния център. И когато някой ми казва, че бог е навсякъде, аз знам, че е прав, но също и че, греши, защото онзи, който по силата на безкрайно голямата си честота на вибрацията е едно и всичко, малко поотделен е от нисичките честоти на кристализацията. И не са много онези, които смятат, че количеството прави качеството. Това с частичките на телата тотално ще го игнорирам. Знам, че разни авторитети са го писали, чел съм го и аз, ама има много неуточнени условности...

Просто тогава е можел да избира, а сега - не. Пък и ако тогава е бил човек, сега не е, а ако искаш - обратно. Ники, ако искаш прегледай пак диалога и прецени как, кой, кого и в какво вкарва. То, за живеенето, много сме добри - старозаветно. Ако искаш букви, виж, че четири пъти е спомената втората смърт в откровението. Ти сигурно добре го разбираш.