Венцислав_

Евангелие от Йоан: "Бог е Любов". Я, със сметалото сега, сметни какво му е отношението към човешките ни спънки и мисълчици. После поеми дълбоко въздух, ама много въздух, че максимално да се издуеш и измери дали можеш да приемеш тази любов, че да я излъчваш после. Аз мисля, че можеш, ама не и с човековостите, с които си мислиш.

Вярно, че си го чел, ама... Излъчваме позитивността и отвореността си. Любовта е друго и не си прави гнездо само от положителни мисли.

И самото възпитание също е само условие. И донякъде то също е предопределено, защото, така или иначе, не може да се изпълзне от ауричните рамки на родителите. Все пак, те не са чак толкова тесни... Струва ми се, обаче, че ако специално за целта на възпитанието и само заради дететето се предприемат опити за астрално очистване, то по-скоро ще се постигне по-голяма обвързаност и зависимост между дете и родител. Мъдрите хора казват, че детето е ничие. Кръвната връзка, така или иначе, е налице и сякаш не е добре да се утвърждава, защото нововъплътената душа губи от свободата си. Тук дори се борят влияния на нейната лична карма и семейната... Не, че това е свобода, но... Най-доброто, с устрем към свободата, което родителите могат да направят, е да осигурят чиста (астрално) и хармонична среда. Обаче това означава, че самите те трябва да са постигнали това и лично за себе си. Тогава кръвта в самите тях вече притежава по-малка тежест, рефлективно и за детето. То сега развива фините си тела (личността), като за целта събира и уплътнява около себе си астрални атоми от средата. Ясно е, че родителите не могат да го държат постоянно в конкретна обстановка, но събирането на астрални атоми се извършва и на принципа на съответствието - ако бебчо е понасъбрал чистички финоматериални съставки, няма да лепва много от "мръсна" среда. По-горе използвах "астрал" като събирателно за финоматериалната земност - етер, астрал, ментал. В начална възраст детето развива основно физическото си тяло, в първоучилищна - етерното, в гимназиална - астралното, след пълнолетие и менталното. Това, разбира се, е малко или много - условно. Освен това (то е и поради условността де), според споменатата съвместимост, телата донякъде се и определят едно-друго.

Тъкмо по-рано днес имах мераци да заявя, че все ми се е струвало, че баба Яга има някаква скрита, много красива страна... Аз като чуя имцето и - си представам босонога, млечнобяла девойка с черна коса до земята, неземна усмивка - стъпваща по венчелистчетата на цветята, обменяйки с тях красота... Тъй де, това е било красиво заз-преживяване.

Съгласни сме, ама ние сме малко по-преправяни и от нея. Съжалявам, че като питаш за Библията ти отговарям с нея. От бога слова няма, има само Едно Слово (Абсолют, Логос, Христос)

Предлагам ти да видиш този постинг и следващите няколко на Благост: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...post&p=3887 А може и този да погледнеш: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...post&p=9416

Мразя тапите за уши, но ми свършиха работа.

С красоти ли ще се замеряме? Тази е малко по-красива от предишните, ама пак не бих и лепнал етикетчето. Ей ти и на теб една подобна:

В християнството самата троица си има женски аспекти, които въобще не е нужно да се отделят. Но по-важно е, струва ми се, че самото християнство, като път, е само за жени. То започва винаги от Девата Мария и минава през венчавка с Жениха. *- жена - душа

Ъъъ... Физическа - не само във физиката? Иначе, хем си мисля, че красотата е там, където формите губят грубостта си, хем самата красота е определена форма, която вероятно се явява като еталон за нас. Да, най-изявената красота е животът, недокоснат, незатворен. Красотата е актуалната модна линия на Любовта. Следата, която Любовта е оставила по повърхността на душите. Онази Любов, невеста и сестра на Словото. Ама темата е сякаш за физики. Та красиви ще са ми онези, които успяват да ме заблудят, че са манифестации на близостта до Онази...

Аз не мога да разбера защо виждаш ирония. Бих се изказал с такава за оня пост горе, със снимките на полуголи момичета, които аз в никакъв случай не бих нарекъл дори добре изглеждащи.

Аз просто ви се радвам. Не съм по-знаещ. И повтарям, защото е най-важното, не познавам красотата. Радостно посрещане на новата година! я, чакай, че се сетих нещо... Ето: http://elfyourself.jibjab.com/view/hUyjBS5wSKcK5eRvAxfK и това, и това: http://elfyourself.jibjab.com/view/EhXANchaag9zRaXv1pJR

Ще ме попилеете от смях. Забравете какво съм казал, аз не познавам красотата.

Красивите жени не носят само чертите си, а и заряди, които се приемат различно от различните красиви мъже.

Не бих говорил за развитие, но вероятно за преодоляване на нещо по-конкретно... Но красотата има различни форми и различни огледала, в които може да ги отразява. Определението "физическа", само по себе си, се отдалечава от формите, които моята психика харесва да отразява. Примерно.

Аз ли?! Не точно... Не бих използвал думата "заслужена", а по-скоро - моментно необходима и то, само като условие.

А може човек доброволно да се променя към по-истински страдания. Ако някой би обичал истински загиващия свят и изгубилите се човечета... вероятно много би страдал. Тази приказка ни е разказвана вече. Но всички тези форми и те не са Пътя. Той е нишката, която ни води отвъд тях... отвъд нас. Не е търсенето, а крачките, които не можем да измерим със себе си. Не е ръката ни, протегната към вътрешното Слънце, а лъчите му, непознаваемо галещи тази ръка...

Бре, как отнесохте физическата красота към ангелите, мога само безпомощно да се питам. Но... тя е само резултат и то такъв, че трудно би бил определен за дар, поради това, че никой не го е принасял от вън и по-лесно за изпитание, поради това, че ни убягват предназначенията и. Но... май тя не понася много обсъждания за себе си.

Защото там, където си чел, са писали за промяната, която се наблюдава на физическо ниво. А физическата промяна се предпоставя от етерната поддръжка на съответната форма. А дамското етерно тяло е положително (това е условност, разбира се) и му е присъщо да отдава, докато мъжкото лесно приема...

Женихът (духът), може да приеме невестата (душата) само ако тя е в бяла дреха (чисти тела) и постилат, защото влизат от светилището (главата) в светая светих (сърцето).

Ти пое ли си дълбоко дъх?

Стереометрията нищо ли не значи за теб? Да не говорим, че тези фундаментни колони имат и допълнителни дълбочинности... Ако елиминирам нисшето, за да спечеля придобивка, то изкачвам крайна стълбичка. Жертва тук няма, а само желание за самоутвърждаване. Жертвата ни открива друг вид стълбичка, която е била по-близо от ръцете и краката ни, но съвсем недостижима от земните пътища. Да изгубиш живота (душата) си, за да го спечелиш - това не е продължаване по познатите ни друмища, а отказване от тях. Не е нищо друго, а инодумно: "Да бъде твоята воля", но изживяането не се осъществява чрез прашната ни запъхтяност към "духовно усъвършенстване". Стремежите човешки създават кристализации и закостенелости - макар да звучи радикално и да е трудно да бъде приемано (от стремежите човешки), то е съвсем логично и обяснимо, както за езотерика, познаващ природата на финоматериалните сфери, така и за физика, занимаващ се с квантово-механични и вероятностни полуопределености. Нека да поемем дъх, след миг да го изпуснем, но да издишаме и себе си, напълно. И краткият миг, преди следващото вдишване, ще ни прошепне нещо за жертвата (и света, човека, пътя, истината, живота - в една дума, неизречима).

Не е ли парадокс, че именно онези, които смятат, че бог може да се изявява и в сегашното ни състояние и да действа чрез нас... (горкият) именно те поддържат тезата, че човекът може да прави добро?! Ами, в тази ситуация ми е малко трудно да разбера конкретно - кой какво прави. Но бързо ми се набива една логична връзка - човек прави бог. То така си е, ама сега и други въпроси възникват - какъв човек и какъв ли бог прави... Сякаш започвам да прозирам същината на света - егоцентризмът се яви Първоизвор.