Рассвет

Спиридон Дмитриевич Дрожжин *** Я для песни задушевной Взял лесов зеленых шепот, А у Волги в жар полдневный Темных струй подслушал ропот, Взял у осени ненастье, У весны благоуханье; У народа взял я счастье И безмерное страданье. 1891 Аз за песента радушна от горите взех тих шепот, а от Волга в пладне душно хлад загребах пълни шепи. Взех дъжда от есента, а от пролетта – ухание, от народа – радостта и безкрайното страдание. 1891 превод: Диана Павлова *** Когда тоска Меня берет, Не я пою – Душа поет; Душа поет, Что жизнь дает, В чем горе Выражается, На каждый вздох Другой души Тоскою отзывается; И в радости, – Как жизнь красна, Когда шумит, Гудит весна, И мне в лицо Она дохнет, – Не я пою – Душа поет. 1912 Когато мъка ме завладее, не пея аз – душата пее; душата пее, каквото в нея е. Как мъката си изразява – когато друга душа въздъхне с тъга се отзовава. Животът хубав и в радостта е – ще зашуми тук пролетта, тя с дъх и моето лице ще сгрее – не пея аз – душата пее. 1912 превод: Диана Павлова Стихотворения (архив творчества поэтов «Серебряного века») Стихотворения (библиотека М. Мошкова) Спиридон Дрожин (Електронно списание «Литературен свят») Википедия

Честит Рожден Ден, Розалина!

…Духовният свят е свят на музика. Тази музика е изкуство на ангелите. Тя е съединителна нишка между ангелския и човешкия свят. Когато за първи път се събудили ангелите в небето, започнали да пеят. Тогава светът почнал да се създава. Те и до сега пеят. За кого пеят ангелите? За хората. В красивата форма на ангелите е скрита разумността, която иде да помогне на човечеството. Духовният свят е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него. Духовният свят представлява абсолютна реалност по форма, съдържание и смисъл. Физическият свят е реален само по форма. За да влезе в духовния свят, човек трябва да расте в Дух и Мъдрост. Хората ще разберат .духовния свят, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш в себе си, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния. Във физическия свят има граници, а в духовния – няма. Едновременно човек е същество духовно и същество физическо. Връзката, която съединява духовното и физическото, това е душата. Тя е съзнанието на човека, чрез което той се проявява в духовния свят между ангелите, където всичко е музика. И затова, за да се прояви душата тук долу, на Земята, пак е нужна музиката. Тя е една среда, чрез която душата се проявява. Ние още не сме готови: ако се изпее един тон тъй, както е в органическия свят, малко хора ще издържат на трептенията. Ако се изпее така, те ще се стопят като восък. Сегашният тон е нагоден според сегашните условия. Сегашната музика, технически както са наредени тоновете, тя механически е много вярна. Но тази музика в органическия свят не е вярна. Не е вярна, понеже като свириш органически, като пееш, едно растение расте, ако свириш технически, спира се растенето. Може да направите опит. Може да свирите с тъпан на някое цвете. Правили са опити: свирили са му с медна тръба, свирили са му с кавал, пели са на цветето... Музикалните тонове имат каймак, тъй както е млякото от кравата. Няма да го кръщаваш, да му туряш вода. Като го издоиш и го свариш, образува се дебел каймак отгоре. Някои изяждат каймака на тона и остава само суроватката. Аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. За мене музиката съставя съвсем друго нещо. Има една Божествена сила и там правят фалшификации. Като чуеш, веднага разбираш какъв е тонът. Онзи, който е страхлив, предава на музиката страх, онзи, който е недоверчив, предава на музиката недоверието си. Още като запее, предава ти недоверие. Онзи, който няма вяра, чрез пеенето ти предава и ти се обезвериш. Музиката е туй, което предава, понеже тя е един от най-добрите методи да се предаде едно качество на духовния свят. Музиката е най-добрата среда. Ако чрез музиката не можем да предадем Божествените качества, за които човешката душа мечтае, защо ни е такава музика? Музиката в духовния свят, това е свободата на живота – свобода в ума, свобода в чувствата, свобода в духа. Тя е възходящ път към Бога. И затова всеки, който иска да влезе в духовния свят, трябва да се стреми към възвишеното, т.е. към един идеал, който да го освободи от ограниченията на обикновения живот. Този идеал човек може да намери в изкуството. Две са главните качества, които изкуството трябва да притежава: първо, то трябва да събуди в човека подтик, стремеж да се приближи към Бога, и второ, то трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Музиката е изкуство във възходяща степен и всеки, който иска да бъде духовен, трябва да пее и свири по всички правила на онова изкуство, което ще внесе в него възвишения живот и ще му покаже пътя към свободата. … Животът може да се разглежда от три становища: индивидуално, социално и общочовешко. Индивидуалното гледище има отношение към материалния живот на човека, т.е. към земеделието; социалното гледище има отношение към духовния живот на човека, т.е. към музиката и пеенето; общочовешкото гледище има отношение към умствения, идейния или Божествения живот, т.е. към поезията. Значи земеделието, музиката и поезията представят живота. Който може да оре, да пее и да поетизира, той разбира живота и се справя с него. Ако не може да оре, да пее и да поетизира, той не разбира живота и гледа на него като на загадка. Ние отделяме духовния живот от музикалния, от светския, разпокъсваме живота. Ние разглеждаме живота по един особен начин, който не е полезен. Ако ти искаш да разгледаш един човек, ще му отделиш пръстите, главата, брадата, броиш костите, мускулите и търсиш човека – така ти никъде не може да го намериш. Трябва да търсиш човека в онази цялост вътре, която съществува. Музиката е една дреха, в която човек е облечен. Музиката е една дреха, говорът е друга дреха. Ти с тия двете дрехи трябва да бъдеш облечен. Едната дреха е поезията, с която е облечен човешкият ум. Музиката е една дреха, с която е облечено човешкото сърце. Музиката е забавление за сърцето, музиката е създадена за забавление на човешкото сърце. Поезията е забавление за предметния ум на човека. Певците се раждат при особени условия. В тази епоха има добри условия за музика и могат да се развият някои певци. Слънцето много благоприятства за развитието на музиката и поезията. Ти си одарėн, не ударен, но одарėн – имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в себе си, това е равнодействащата сила. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството. … Музиката и поезията са най-хубавите пътища за възприемане на Божествената мисъл. Някой път хората сравняват музиката и поезията. Музиката и поезията вървят заедно. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. И музикантът не може да бъде музикант, ако не е поет. Едновременно те вървят. Поетът, за да изрази своя опит, той трябва да има музика вътре в себе си. Ако няма музика, той не може да бъде поет. Онова, което прави впечатление на хората, е не само изказването на думите, но и гласът, с който се изказват думите. Много пъти ти може да изнесеш думата любовно, но ако тази дума не произнесеш музикално, ще направи друго впечатление. Колкото един човек е по-музикален, толкова е по-благороден. … Музикантът същевременно трябва да бъде и поет. При окултната музика поезията е скрита вътре в самата музика. В нея има образи, израз има, идея има. Онези от вас, които искат да бъдат поети, езикът им трябва да бъде картинен, идеен, образи да има. И бъдещите поезия и музика трябва да бъдат картинни, да имат много живи образи. … Музика е това, което туря нещата в порядък. Онова нещо, което туря нещата в един порядък, в знаен порядък, което можем да го слушаме, да говори порядъкът, то е музика. Поезията е обяснение. Поезията дава ценност на този порядък. Музиката го създава, поезията го прогласява. Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща. Музиката днес е по-напреднала от поезията. Това, което художникът не може да нарисува, поетът може да изкаже. Това, което четката не може да обхване, словото го изнася. Но това, което поетът не може да изкаже, музиката го изнася. Там, където художникът спира, почва поетът, а там, където поетът спира, почва музиката. За благородството на човека е нужна музика и поезия заедно, затова човек трябва да ги обикне. Писането, пеенето – това са средствата за развитие на човешката душа. Те имат висока цел. Чрез тях човек се учи да концентрира своя ум. Истинска музика, истинска поезия е тази, която засяга целия душевен живот на човека. Скръбта е създала истинската музика и поезия в живота. Тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Никаква музика, никаква поезия не могат да съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, олтар, на който ангелите да принасят своята жертва на Бога. Поезията и музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях човек ще влезе в този висш Божествен път и като слезе, пак ще го носи със себе си. Съзнателният живот всякога започва с музика, без нея не може да се мине в духовния свят. Тя е признак на висока култура. Цялата природа пее, всички велики същества пеят. Без пеене никой не може да се домогне до музиката на висшите светове. Само пеещият може да се хармонизира с духовния свят. Чрез песента той може да разговаря със съществата там. Затова човек трябва да се занимава с музиката като изкуство. Тя е едно необходимо условие за изграждане на човешкия характер. Чрез нея се дава подтик на Висшето, Божественото в човека, за да създаде най-възвишеното. Петр Дънов – Музика (Електронна Библиотека star05.net)

http://www.youtube.com/watch?v=w1rWk8zRt6s&feature=related

Мудрость Дома Земля. О мировоззрении XXI века. (Под редакцией В. А. Зубакова. Санкт-Петербург. 2003)

Аполлон Николаевич Майков *** Ты не в первый раз живешь, Носишь образ человека; Вновь родишься, вновь умрешь, Просветляясь век от века. Наконец достигнешь ты Через эти переходы До предела красоты Человеческой природы; Здесь уж зрелый плод – тогда, Высоко взойдешь над нами Вдруг, как новая звезда Между звезд в ряду с богами. Произведения А.Н. Майкова (библиотека М. Мошкова)

Съгласна съм с Донка: «Човешкото ни съзнание е твърде ограничено за да си състави понятие какво е Бог». Ода "Бог"

Елф, благодаря! Бъди здрава и щастлива!

Сърдечен поздрав и всичко най-добро! http://www.youtube.com/watch?v=zBnz4hJp-ks

Анна Савкина

Алексей Степанович Хомяков *** Подвиг есть и в сраженьи, Подвиг есть и в борьбе; Высший подвиг в терпеньи, Любви и мольбе. Если сердце заныло Перед злобой людской, Иль насилье схватило Тебя цепью стальной; Если скорби земные Жалом в душу впились,– С верой бодрой и смелой Ты за подвиг берись. Есть у подвига крылья, И взлетишь ты на них Без труда, без усилья Выше мраков земных, Выше крыши темницы, Выше злобы слепой, Выше воплей и криков Гордой черни людской. (начало 1859) Произведения А.С. Хомякова Википедия

Развращать – ... совращать с пути истины; искажать умственно, лжеученьем, или нравственно, склоняя на распутство, на дурную и преступную жизнь. Даль В.И. Толковый словарь живого великорусского языка. В 2 тт. Т. 2: П—v (стр. 461)

Юрий Поликарпович Кузнецов То не лето красное горит… То не лето красное горит, Не осенний пламень полыхает,– То любовь со мною говорит, И душа любви благоухает. Пролетают где-то стороной Городские грохоты и свисты. И стоят в окне передо мной Все мои желания и мысли. Все они певучи и легки, Все они цветны и ароматны, Все они отсюда далеки, Все передо мной – и невозвратны. Я уже не знаю, сколько лет Жизнь моя другую вспоминает. За окном потусторонний свет Говорит о том, что смерти нет, Все живут, никто не умирает! 1982 Тёмные люди Мы тёмные люди, но с чистой душою. Мы сверху упали вечерней росою. Мы жили во тьме при мерцающих звёздах, Собой освежая и землю и воздух. А утром легчайшая смерть наступала, Душа, как роса, в небеса улетала. Мы все исчезали в сияющей тверди, Где свет до рожденья и свет после смерти. 1997 Последняя ночь Я погиб, хотя ещё не умер, Мне приснились сны моих врагов. Я увидел их и обезумел В ночь перед скончанием веков. Верно, мне позволил Бог увидеть, Как умеют предавать свои, Как чужие могут ненавидеть В ночь перед сожжением любви. Жизнь прошла, но я ещё не умер. Слава – дым иль мара на пути. Я увидел дым и обезумел: Мне его не удержать в горсти! Я увидел сны врагов природы, А не только сны моих врагов. Мне приснилась ненависть свободы В ночь перед скончанием веков. Я услышал, как шумят чужие, А не только говорят свои. Я услышал, как молчит Россия В ночь перед сожжением любви. Вон уже пылает хата с краю, Вон бегут все крысы бытия! Я погиб, хотя за край хватаю: – Господи! А Родина моя?! 1993 Последната нощ Аз загинах, без да съм умирал, видях какво сънуват враговете ми. Обезумях, мечтата им прозирайки в нощта пред свършека на вековете. Вярно, позволи ми Бог да видя как предават своите с коварство, чуждите как силно ненавиждат в нощта, когато любовта изгаря. Животът мина, без да съм умирал, славата е дим от прах и пепел. Аз обезумях, дима съзирайки – няма да го удържа във шепи. Сънувах враговете на земята, прозрях не само свойте врагове. Видях ненавистта към свободата, преди да свършат всички векове. Чуждите как шепнеха аз чух, не само своите да разговарят. Чух Русия как мълчеше глухо в нощта, когато любовта изгаря. Ето, пламна къщата открая, бягат плъховете паникьосани! Аз загивам. От ръба отчаяно викам: А Родината ми, Господи! превод: Диана Павлова Стихотворения Юрий Кузнецов (Списание "Литературен Свят")

Лечение мыслью Книга "Здоровье и болезни" Глава «9. Лечение мыслью» (раздел «IV. Лечение болезней»), стр. 215 - 230 "Здраве и болест" "9. Лечение с Мисъл"

Лечение музыкой Книга "Здоровье и болезни" Глава «7. Лечение музыкой» (раздел «IV. Лечение болезней»), стр. 198-203 "Здраве и болест" Песни от Учителя

Лечебное воздействие солнечных лучей Книга "Здоровье и болезни" Глава «5. Лечебное воздействие солнечных лучей» (раздел «IV. Лечение болезней»), стр. 183 - 190 "Здраве и болест" "5. Лечебно действие на слънчевите лъчи"

Добрият живот

Talented Vietnamese violinist Do Phuong Nhi

Умих се и гледам

http://www.youtube.com/watch?v=jMfy4z80R8A

Алексей Николаевич Плещеев Дума Как дети иль рабы, преданию послушны, Как часто в жизни мы бываем равнодушны К тому, что сердце нам должно бы разрывать, Что слезы из очей должно бы исторгать. Мы плакать не хотим, мы не хотим терзаться И предрассудкам казнь в сомнениях искать; Не лучше ль слепо им во всем повиноваться, А в бедствиях судьбу спокойно обвинять! И, мимо жертв идя шумящею толпою, Вздыхать и говорить: так велено судьбою! Когда же совесть вдруг, проснувшись, скажет нам: "Виновник бед своих – ты, жалкий смертный, сам... Ты глух, как истукан, на глас мой оставался И, призрака создав, ему повиновался!" - Вопль сердца заглушить мы поспешим скорей, Чтобы не отравить покоя наших дней! Когда ж среди толпы является порою Пророк с могучею, великою душою, С глаголом истины священной на устах,- Увы, отвержен он! Толпа в его словах Учения любви и правды не находит... Ей кажется стыдом речам его внимать, И, вдохновенный, он когда начнет вещать - С насмешкой каждый прочь, махнув рукой, отходит. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1844 Стихотворения (поэтическая библиотека "Стихия")