Рассвет

Замечательный художник Аркадий Александрович Рылов – ученик А.И. Куинджи.
Мне нравятся многие работы А.А. Рылова, в том числе пейзаж «В голубом просторе».


В голубом просторе (1918 г.)


О художнике
Картины

Одним из наиболее близких мне направлений живописи является импрессионизм.

Константин Алексеевич Коровин – представитель этого направления в России.


Портрет артистки Т.С. Любатович (1880)




Сирень (1915)



Уикипедия
Википедия
Сайт, посвященный Константину Коровину

Електронна Библиотека
"Импресионизъм. Постимпресионизъм"

("Импрессионизм. Постимпрессионизм"... представлена история развития направления – от истоков до неоимпрессионизма и постимпрессионизма. Всего 2 000 иллюстраций: живопись, гравюра и рисунок.
В собрание вошли работы более 30 художников...")

http://www.yugzone.r...timpressionizm/

Електронна Библиотека
"Импресионизъм. Постимпресионизъм"

("Импрессионизм. Постимпрессионизм"... представлена история развития направления – от истоков до неоимпрессионизма и постимпрессионизма. Всего 2 000 иллюстраций: живопись, гравюра и рисунок.
В собрание вошли работы более 30 художников...")

http://www.yugzone.r...timpressionizm/

Oo, толкова често наблюдавам видима близост и декларирано братство и загриженост, което, обаче е заредено с безлюбие. Да любя означава ли да се опитвам да поправя някого? Не - категорично не. И най-много страдат децата от това. Миналия ден една разтревожена майка идва да се съветва за детето си - голямо, мъдро за годините си момиче, умно колкото нас с нея двете и прозорливо както са прозорливи сегашните деца, и с особена интуиция. Та майката искаше да поправи решението на дъщеря си, взето съвсем обмислено и трезво - искаше да я убеди да се запише в друго училище (след 7 клас), защото това е по-доброто за нея. След две изречения обаче, се оказа, че така мислят най-близките и приятелки.
Малко вън от темата, но за мен безлюбието се усеща именно по претенциите да решава вместо мен кое е доброто за мен. Надявам се няма нужда да обяснявам защо...

А аз специално най-силно усещам близостта си с някого именно когато малко се отдалеча така, че да мога да го виждам и усещам по-добре, без това да смущава моето лично поле - Роси! Благодаря за думите, които си намерила!. Някак се издигам над конкретиката и тогава усещам не близостта на личностите ни, а на душите ни.

По мои наблюдения в последно време стигнах до този извод ,който зная че не обхваща всичко в цялост.Човек трябва първо да е добър към себе си,да позволи на себе си да бъде щастлив,да разбире какво го прави щастлив,да е щастлив да доститне някакъв баласн във вътрещния си свят.Когато човек е щастлив е добър.

Мисля, че в тази беседа има нещо подобно:


Не веднъж в беседите си Учителя е предупреждавал за опасността от прекалената близост. Мисля, че в тази беседа става дума за духовна близост, но много често се изказва и против физическата близост. Освен тълкуването, което дава Станимир има и нещо друго.

В момента, в големите градове се наблюдава едно сгъстяване на населението. Ако не се съблюдават обикновените правила на ред и толерантност, ще последва хаос, озлобление и тогава ще се питаме защо ли хората са станали толкова лоши.

Правени са експерименти с котки. Една котка в стая скучае, чувства се зле. Две, три е идеалният вариант. Но ако започне да се увеличава броят на котките, изнервянето и агресията им се увеличават право пропорционално на количеството.

Мисля, че и с хората е така. Само дето имаме разум малко повече от котките. Знам, че ще добавите – и любов, осъзнаване и разпознаване на човека до нас не само като личност, физическа единица, но и като душа, носител на Божествената искра. Все пак си мисля, защо Петър Дънов предупреждава за тази близост участниците в събора – 22.08.1926 г.? На този събор не са участвали обикновени светски хора - старозаветни и новозаветни. Според мен там са били в болшинството си духовно търсещи – праведни, ученици или кандидат ученици. Все хора донякъде осъзнали се като дух и душа, не само като физическо тяло.

Но се оказва, че дори и за такива хора близостта е опасна. А може и друг смисъл да влага в тези думи? Не съм много сигурна.

Обаче при прекалено голямата физическа близост, на която сме подложени в големите градове, се получава настъпване на аурите в буквалния смисъл на думата и от там – реакция също като при котките в експеримента.

Да, точно да си смирен и да се раздаваш. Без да очакваш, а защото ти доставя радост.
Его-то иска да си най-отпред, да си най! Дори и да мачкаш другите. А можеш да си вършиш работата кротко, да си удовлетворен, да си вложил себе си и да си щастлив...

Ох, то ако е само срещу мен, нека боли, заслужила съм си го. Обаче последният път се изсипа и върху човек, който не го беше провокирал, но някак беше свързан с мен... Не знам, може и да останах с такова впечатление, а може и да е така. Човекът понесе удара много болезнено, а аз още работя върху прощаването на себе си...Явно като във филмите удара по близък човек е по-ефективен, отколкото по теб самия...
Да обичам отдалеч - имам предвид физически отдалеч. Или ако все пак се налага да работим или дори да живеем недалеч от човека, то вътрешно леко дистанцирано. Осъзнавам, че този човек си има своя път и моето близко присъствие и дори загриженост или помощ всъщност никак не му помагат, напротив. Това ми е било трудно да осъзная дълго време. Надделяваше гордостта "АЗ съм необходима на този човек. От МЕН той само добро може да види..." Не винаги е така...
Понякога така ни се струва, че да се отстраним и да оставим някого без своята помощ и внимание, това означава, че не го обичаме, а защо да не означава, че го оставяме свободен и самостоятелен, например?

Христос го е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Това е (за мен) истинското ясновидство – да имаш необходимата светлина, виделина и яснина, за да виждаш Божествената същност навсякъде и във всичко. Другите неща са дрънкулки, залъгалки, с които (ако сме зрели в духовно отношение) не би трябвало да се задоволяваме. И няма никакви техники, методологии, чрез които по насилствен начин да можеш да развиеш ясновидска дарба! Техниките и методологиите, желанието да станеш ясновидец, са плод на егото, на личността, която е сянка на Божествената същност – индивидуалността, т.е. проявление на личното усилие, подхранвано от човешката гордост или мания за значимост, за величие. А ясновидството е Божа дарба, която се дава не поради ревностната практика и амбиция за себедоказване на даден човек, а по благодат. Но благодатта Божия оживява само в съкрушеното, смирено и пречистено в пламъка на Божествената любов сърце, което по този начин се е освободило от себелюбие, себичност, користолюбие. Тогава нещо се случва, но не защото си го търсил и желал! И то се случва не като някакво изключително, свръхестествено събитие, каращо те да се надуеш вътрешно и да се пукнеш от гордост, подобно на жабата от баснята, която искала да стане вол, а като естествена последица, като спонтанно просветление на чистотата – на сърцето, което откликва на чуждите нужди, без да иска или да задържа нещо за себе си, защото всичко е Божие, но и без да допуска някой да го обсеби, защото то принадлежи единствено на Бога, Който нашепва на човека: „Сине Мой, дай ми сърцето си!”

Много благодаря за темата !

Клод Моне


"Мост Ватерлоо. Эффект тумана"

Много благодаря за темата !

Клод Моне


"Мост Ватерлоо. Эффект тумана"

Импресионизъм

Възниква във Франция, в края на 19-ти век.Основната идея - да се използва светлината,
нейната физична страна и да се представи естествено играта на цветове, тонове и полутонове.
Името на движението произлиза от творбата “Импресия. Изгрев слънце” на

Клод Моне

Автопортрет

"Жена с чадър"

"Пролет в Живерни"

http://www.youtube.com/watch?v=Jdj84IVwv7w&feature=related

Одним из наиболее близких мне направлений живописи является импрессионизм.

Константин Алексеевич Коровин – представитель этого направления в России.


Портрет артистки Т.С. Любатович (1880)




Сирень (1915)



Уикипедия
Википедия
Сайт, посвященный Константину Коровину

Еволюцията-то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон: да обичаш всичко туй, което Бог е създал.
Беседа "Слушай сине мой "от Неделни беседи/ т.1

Мисъл за деня - 23 юни
В Новия Живот разменната монета ще бъде Любовта, а не парите. Когато обичаш някого, ти вече си му платил предварително и той ще извърши нещо за тебе. Всяка работа, колкото и малка да е, извършена в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, добива голяма ценност.
Мъчение труд и работа

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за сряда:

Песен на светлия път – текст + инструментал №98
Молитва на братството
Псалом 19
Псалом 103

Прекрасни мисли момичета, благодаря ви!





Бог ни организира, свързва ни Духът, създават се специфични, вътрешни връзки...
Светъл, слънчев ден!

Спомянм си - бях млада учителка и моя колежка пожела да влезе в един от часовете ми - 3 клас, английски. Никога не съм се притеснявала, защото още първата минута изключвам, че има външни хора - дори понякога ги включвам в играта. Та след часа колежката ми каза загрижено, че ако така горя всеки час, много бързо ще изгоря... От устата ми спонтанно се откъсна "ама аз горях ли? - защото аз останах с усещнето, че цял час играх и се забавлявах заедно с децата." Въобще съ съпруга ми често се смеем, че ние сме си намерили супер професия - цял ден си играем с децата и отгоре на всичко ни плащат.
Та толкова за горенето. Истинската топлина и светлина от човека са от този източник, който колкото повече гори, толкова повече гориво му се събира... В моя случай - колкото повече играеш, толкова повече ти се играе... И ставаш заразен за хората около себе си. Е, на който не му е до игра (все още) - ами да стои и да гледа или да иде някъде и да се наплаче, като се наплаче, да дойде да играе с децата...
Така набързо излекувах едно момиченце, което беше свикнало все да хленчи за щяло и нещяло. Няколко пъти се опитахме да я въвлечем в играта и да я убедим, че няма сериозни основания за тревога, но явно тя беше изработила такъв механизъм на привличане на внимание - любов. Един ден просто я хванах нежно за ръчичка и шепнешком я изведих в празната чакалня - прегърнах я и и казах, че докато ние играем, тя може на спокойствие да си поплаче и потъгува там - щом смята, че има за какво. Ние няма да и пречим. Когато реши, че и се играе, да влезе и направо да започва да играе. Тя ме гледаше изумена... след минута подаде главица, но всики бяха увлечени и никой не я видя (само аз и кимнах). Постоя така още минутка и ... си отиде на мястото... след малко нямаше помен от нацупеното носле... Е, други става по-трудно - зависи и от семейната среда...

За постигането на безусловната любов - ами според мен то не е точно постигане, по-скоро е завръщане към нея, отлюспване на това, което ни е наслоено... Затова моля внимавайте какво наслоявате върху децата си... Нищо по-лесно, просто и естествено от такава любов. Представете си, че на пътечката виждате малко охлювче, което бавно и сериозно си влачи къщурката нанякъде ... вие сте клекнали над него и г наблюдавате с любов и радост и дори разговаряте с него... Това е усещането... И не му правите забележка за нещо неправилно извито по черупчицата или за слузта, която се точи след него, и не му се сърдите, че се скрива в черупчицата си, когато усети присъствието ви, и не искате от него веднага да се покаже и да тръгне... нали? Е, ако когато видите охлювче, мислите за супа - това вече е друг урок. Много труден и стръмен.

Не се полудява така лесно! Дори да искаш, не се полудява. Психиката ни е изключително адаптивна! Колко смърт е заложена в генетичната ни памет, колко преживени войни, катаклизми, бедствия, насилия и какво ли не... Всеки от нас, включително и вие, носите тази обща, колективна памет от милионите ни години развитие - в генната памет, в колективното несъзнавано, което се проявява и на индивидуално ниво... Така че, имунизирана сте срещу полудяване подобаващо!

Бащата на детето ви, или по-скоро подсъзнанието му, е намерило своеобразен изход от матовата ситуация между вас и другите - чрез соматизиране на болест и напускане на този свят... Никой не е виновен. Нито той, нито вие, нито "другите". Подсъзнанието му е реагирало автоматично. Вие сте имала право да търсите щастието си и изисквате промяна. Другото му семейство също е имало своите си основания, макар и заявени по грозен начин. Каквото било, било. Вината ще го върне ли? Няма, нали!

Прочели сте, знаете за фазата на отричане в скръбта, която е последвана от фазата на емоционалните реакции: тъга по мъжа, гняв към другото семейство, несъзнаван гняв към него за това, че "ви е изоставил", гняв към себе си, изразен във вината на автораняването, плач и мъка. За да преминете по-леко през тази най-тежка фаза на тъгата имате нужда от пълна откровеност с доверен човек (ако щете изповед), разбиране от негова страна. Разбиране на самата себе си, на сложното си същество с помощт ана такъв помощник. Прощаване: на себе си, на него, на другите - и продължаване напред. За да се случи прошката, е нужно добре да осъзнаете и разберете собствената си психика и взаимодействията и със всичко наоколо, да рзберете и приемете себе си, да се погледнете отстрани. Отстрани, през очите на терапевта си, но и през собствения поглед върху психиката и живот аси от позицията на самосзъзнанието си. Нормално е да скърбите! Нормално е да ви е тежко! Но доброто решение е да приемете всичко ставащо като част от житейския си опит - и да продължите напред! Да продължите, вече помъдряла и още позряла и стабилна!

Относно смъртта: няма смърт! Има преминаване в друго ниво на играта на живота! при това по-хубаво, светло и радостно от това, което преживяваме тук! Мъжът ви не е мъртъв - не би могъл да бъде! Природата не е толкова неикономична, за да губи ресурси! Просто не го виждате... Възприемете такава гледна точка - тя е единствено адекватната по отношение на смъртта! Прочетете книги за живота след смъртта: например в спиралата.нет

Относно вас: използвайте ставащото, за да се отърсите от излишното в живота си - от излишните насоки, детайли, товари. Нека нормалната тъга бъде като един чистач на малоценности, на повърхностни грижи и проблеми. Наблюдавайте тази тъга: част от нея е за него, нали?! Но друга част от нея е за вас самата, поради несъзнаваното и все по-изплуващо вече усещане за изоставеност. То е нелогично, така е...Когато скръбта идва, отпускайте се в нея, носете се в нея, запазвайки връзка с духа си! Молете се! Уповавайте на висшата сила! усетете свързаността си с тази сила! Никога не можете да бъдете сама - цялата вселена е с вас! Нека скръбта естествено да захрани силата на духа ви! Без борба, спокойно, с разбиране и приемане! Поставете двете си ръце една върху друга на сърцето си и усетете онази тиха и фина тплина, идваща от сърцето и разливаща се навсякъде. Помолете се с няколко думи, простичко и от сърце. Почувствайте как скръбта се влива в това сърдечно горещо чувство на безусловна любов, прпсто любов, без условия, дори без обект, любов извираща отвътре, от душата! Постепенно тази топлина и обич ще се засили, а скръбта, захранила я, ще намалее!

Потърсете терапевт! Или се обърнете към свещеник (за повече от една срещи)!
Знайте - и това ще мине! Цялата Вселена е с вас! Ние тук също!

Елена Николаевна Восинская

Я ЕСТЬ!

Я ЕСТЬ! И Божьей волей
Моя душа и плоть сотворена.
Я ЕСТЬ! И в радости, и в горе
Мой Дух, как нерушимая стена.

Я ЕСТЬ! И жизнь моя творится,
Небесный слыша камертон.
Я ЕСТЬ! Единство воплотится
Здесь и Cейчас, а не потом!


Как научиться ничего не ждать?

Как научиться ничего не ждать?
И Богу жизнь свою вверяя,
Святую волю исполнять,
Молитвой душу озаряя?

И лишь Ему мечту отдать,
Всю сердца боль излив до края.
И свет божественный принять,
Свои глубины обретая.


Во имя Любви

Во Имя Любви – поют соловьи.
Во Имя Любви – и ночи и дни.
Во Имя Любви – прорастает трава.
Во Имя Любви – от сердца слова.

Во Имя Любви – морская волна.
Во Имя Любви – сияет луна.
Во Имя Любви – дыханье души.
Во Имя Любви – песня в тиши.

Во Имя Любви – теченье реки.
Во Имя Любви – касанье руки.
Во Имя Любви – мечты и дела.
Во Имя Любви – тебя я звала.

Во Имя Любви – закат и рассвет.
Во Имя Любви – движенье планет.
Во Имя Любви – солнечный блик.
Во Имя Любви – каждый твой миг.

Во Имя Любви – с небес благодать.
Во Имя Любви – любовь отдавать.
Во Имя Любви – биенье сердец.
Во Имя Любви – приход и конец.

Во Имя Любви – рождения Свет.
Во Имя Любви – от Бога Завет.
Во Имя Любви – Цветок Бытия.
Во Имя Любви – вся Сущность твоя.


Стихотворения: (1) и (2)
"Как научиться ничего не ждать?" (плэйкаст)

Глеб Яковлевич Горбовский

***
Кто я?
3абыл…
Не имеет значенья.
Имя моё улетит, как дымок
спички сгоревшей…
Но было – свеченье!
Что-то и я в этих сумерках
смог.
Что?
В неизвестность разведать дорогу?
Богу желудка курить фимиам?
Ведал… Курил…
Но – не слишком. Немного.
Мог, да не смел уподобиться вам.
Делал свoё.
Улыбался сквозь слёзы.
Пестовал доброе слово во зле.
В небо смотрел сквозь потухшие звёзды,
как сквозь оконную пыль на стекле.
Таяло сердце от ласки свирепой.
Строил себя, суеты убоясь.
Кто я –
травинка, растущая в небо,
или дождинка, летящая в грязь?


Дар

Всяк по-себе… Но исключенья есть.
И все же «эго» – наше кредо здесь,
здесь, на плацу земного бытия…
Превыше всех местоимений – «Я».

А что – любовь? Любовь – есть Божий Дар.
Не та любовь полoв, точнее – пар.
Ей испариться – пара пустяков.
А Дар любви не знает берегов.

Он, этот Дар, и держит на земле
все сущее – в руках, а не в петле.


Стихотворения на сайте "Поэзо Сфера"

Публикации в "Журнальном зале"
Песни на стихи Г. Горбовского

luciddreamm




Първо, може би трябва да уточниш за себе си от какво точно те е страх!? Страхът от тъгата? От депресията? От какво? Защото страхът на всеки човек е свързан с него самия. Не може да те е страх, заради някой друг.
Депресията....тъгата... това са състояния които човек най- добре преодолява, когато ги изживее. Не да живее в тях, а да ги изживее, да потъне, да преоткрие себе си и да излезе по- силен от преди.
Загубата на близък човек, често е съпроводена от чувството- тъга. Няма по- добро средство от това да я изживееш напълно. Ако ти е тъжно, говори за това, казвой го на глас, слушай се дори и да не те слушат, плачи, викай, каквото е вътрешното ти състояние, но в никакъв случай не се затваряй, не се опитвай да я игнорираш или да си мислиш, че ще я победиш.Тук не е нужна борба(всъщност тя никъде не е нужна). Различните състояния ни обземат, за да оформят в нас нещо ново, ние трябва да ги слушаме, да мислим да потъваме в тях, но да не спираме да крачим, след излизането от дадено състояние, обръщайки се назад, човек винаги казва- "аз бях друг човек".
В такива случай най- добре е да бъдеш с хора преживели вече тъгата, те са най- добрите учители. Всичките учения на света не могат да докоснат сърцето и мислите ти така както няколко думи от човек излезнал от там.
Тъгата е емоционален имунитет, преминавайки през нея имаш големи шансове да се научиш да приемаш нещата, такива каквито са. Тогава животът става доста по- лесен. Има неща, които можем да променим, има и такива, които не можем, вторите ни хвърлят обикновенно в различни нежелани от нас състояния и точно те ни учат на приемането.
Хората умират, това е факт. Какво става с тях след това никой не може да каже със сигурност, а и каквото и да ни казват, това не може да ни помогне да прескочим тъгата. Не за друго, а защото трябва да приемем този факт. В него няма нищо лошо, нищо хубаво, нищо необичайно, нищо специално, това е просто естествения край на всяко човешко същество. Приемането на този факт не означава, че трябва да спрем да дишаме или да вървим, означава да преминем през него, да стигнем съзнателно до момента в който ще проумеем, че можем да спрем да чувстваме, ще си починем и след това с нови сили, с нови чувства и с нови емоции ще продължим напред.

Диди, благодаря – възхитителен в своята истинност пост си написала!



Приятелю luciddreamm, сега ми се иска да съм при теб, да те прегърна топло и да те оставя да поплачеш на рамото ми, споделяйки всичко, което ти тежи. Уверявам те – това е най – доброто терапевтично средство в подобни случаи. Сълзите не са срамно нещо. Не са и само за жени. Дай им воля! Те чистят, дават израз на мъката, помагат й да излезе навън, защото ако остане в теб, ще те задуши, ще се превърне в бомба със закъснител. Красивите философии за безсмъртието на душата не помагат в такъв момент, защото смъртта, очевидността на смъртта, с нейната неизбежност и невъзвратимост, е тук и сега, а твоят любим човек го няма – чисто физически той ти липсва. И колкото повече си го обичал, толкова по - дълбоко си му позволил да проникне в теб. С неговата смърт, сякаш умира и нещо в теб. Затова е трудна всяка раздяла. (А смъртта е раздяла). Затова толкова много боли! Но болката е като мътна вода, която просто трябва да оставим да изтече. Необходимо е време, търпение и мъдрост. Когато тъгата отмине, ще откриеш, че от изплаканите сълзи са се родили бисери: очите ти са станали по – чисти и по – проникновени, а сърцето ти – по – състрадателно и милостиво, отколкото е било преди това. Защото цената на това сърце е смиреното и мъдро приемане на личната болка и страдание. Тук няма място за страх. Необходимо ти е мъжество, достойнство. И тогава ще разбереш дълбокия смисъл на думите на Учителя: „Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична!” А Тя наистина е безгранична. Уверявам те! Но до тази истина не може да достигне този, който отхвърля кръстта, отреден му от Съдбата, изпадайки в самосъжаление или ропот срещу Бога, хленчейки малодушно, че този кръст е непосилен за него. Но всичко в тази Вселена е целесъобразно и точно определено (дори и косъм не пада напразно от главите ни, камо ли пък да умре човек!) и на никого от нас не се дава по – тежък кръст от този, който можем да носим. Нека Бог да те подкрепя в скръбтта!

Благодаря на Диди и на Борислав - присъединявам се към тях.
И искам да предложа една може би малко странна, но ... защо не? .... гледна точка. На мен ми помогня тя.
Първо - какво означава "ще загубя"? Губи се нещо, което се притежава. А ти не притежаваш родителите си. Нито те притежават теб. Това е камъчето, което обръща колата ни. Ние все "имаме", вместо да "сме". Ако приемаме близките си като "имам ги", ние ще ги загубим рано или късно. ние смятаме, че причината за нашата мъка е фактът на загубарта. То не е вярно. Причината е, че се опитваме да ги притежаваме, и в момента, в който те по някакъв начин не отговорят на очакванията ни, които имаме към тях, се появява болката.
Какво се получава, ако "сме"? Ами това, че някой ще замине далеч от нас - какво значение дали в друг град, държава или свят - променя ли с нещо факта, че ние сме близки? Времето, пространството, начинът на съществуване имат значение за притежанието, но не и за "бъденето".
Второ - опитах се да се поставя на мястото на човека - душата му, когато идва моментът да си замине - рано или късно идва. Ако аз виждах, че хората, които обичам, страдат, защото си заминавам или съм си заминала вече, то аз също ще страдам много. Ще се чувствам може би виновна за страданието на своите близки, но няма да мога да направя нищо, нали? Ако аз съм вече отвъд физическия план на съществуване, единственото ми желание ще бъде онези близки, които са останали тук, да са щастливи.
Когато всичко това постепенно се проясни в съзнанието ми, аз започнах да усещам връзката си с близките ми, които вече не бяха в този свят. не, не става дума да говоря с духове - не. Това е едно особено усещане, че те са...
И няма борба - има светлина, любов, свобода...

Още една цигулка - Таисия Зинова