selsal

Шехина, Юнг нарича своето направление “аналитична психология”, така че основната причина Юнг да е психиатър не е в това, че по негово време е нямало психология. В същото време Ницше (поне 30 години преди Юнг) говори за психология, а в неговите книги психологичната дълбочина така и не е надмината. Всъщност темата никак не беше кривнала, напротив, тя доби острота на смислите, влагани в отделните дейности, на теоретическия им капацитет и тяхната адекватност, в действителност се говореше по същество. Ала темата ще кривне когато се заговори с формален език: за образование, професия, за дължина и брой на сесиите, като в същото време се избягва говоренето за съдържанието на отделните психологически пропозиции. Аз съм удивен, когато казваш, че когнитивната психотерапия повтаря стъпките на анализата и като пример за приемственост даваш желанието да се вземат бързи решения, щото, видите ли, светът днес бил динамичен. Това някаква психологическа приемственост ли е, понеже на мен ми прилича на маркетингов подход. И всъщност психоанализата никога не е претендирала за бързина на решенията, а за качество на анализата и качество на лечението (ако става дума за лечение). И сега най-щекотливият въпрос! Наистина е забавно, когато науката психология се отнася по автоматизъм към терапията. Психологическата причина за тоя автоматизъм е несъзнаваното разбиране, че психологията е истинска психология, само когато ти носи пари. А без терапия пари няма. Предприемачите – всички сме чували – твърдят, че са добри психолози, защото улавят желанията и нагласите на своите контрагенти. А те са сигурни, че ги улавят, защото печелят пари. Днешните психотерапевти са наследници не на психологическото знание, натрупано през последните два века, а на пазарната налудност, обзела света. Болният човек е клиент, защото е източник на доход, а дори се стига дотам, да се убеждава обществеността, че дори ако не си болен, би трябвало да идеш на психотерапевт, защото – именно в динамичния свят – всеки се нуждае от психологическа помощ. Психотерапевтите днес са един нов клир, който вика хората в кабинетите си, както йезуитите са привличали новопокръстени, но не за вяра или помощ, а за пари и налагане на професионална власт. Разбира се, целият този процес се осъществява от терапевтите несъзнавано. “Те не знаят какво правят”, ако се допитаме до Лука. Знаят единствено да инвестират в образование и да търсят възвръщаемост.

Е, то именно интуицията води до философия. Думата, аналогична на понятието за философия, в източния свят е “даршана”, а там разбирането за карма е развивано все в даршани. ---- Да излезеш извън закона за кармата, означава да излезеш извън Божествените/Природните закони, да "съществуваш" в състояние на хаос. - Станимир Тук наистина залагаш единствено на онова, което наричаш своя интуиция. Шанкара, един от двамата основни философи на Веданта (философията за Висшия Аз) твърди, че божествеността се проявява в света чрез творческото начало, което е първопричина на целия ред от последици, които виждаме всеки ден. Но този причинно-следствен ред не е самата божественост, а “мая” – забулването на божествеността. Именно обвързването с “мая”, илюзорността, е причината за преражданията. Да имаш карма е да не си се отърсил от “мая”. Твоето разбиране за карма аз отнасям до западното разбиране за предопределение, но не в отрицателния му аспект, като фатализъм, а като предначертан божествен път, който човек трябва да открие сам. Думата карма просто придава ореол на произход, на автентичност на разбирането, щото нали уж всичко иде от Изтока.

Непристойността иде, щом съзнанието ми бъде споходено от мисълта, че съм видян какво върша. Коренът на непристойността е в очите на другите. Тоалетната е уединено място, за да не бъде виждан човек. И макар почти всеки да е убеден, че в тоалетната не се вършат непристойни неща, други очи, освен моите очи, най-често са нежелани в уединеното място. Спалнята е уединено място, за да не бъдат виждани двама души, от някой трети. Докато моралистът се възмущава от непристойността, воайорът е привлечен от нея. Но и моралистът и воайорът са третият, който по един или друг начин, винаги се намъква в чуждите спални. Духовното учение, за да е духовно, винаги страни от обичайната светска нагласа и в тоя смисъл е уединение. В случая група от хора имат неща, които не разкриват на всички. Много привидно духовни учения са ексхибиционистични, те крият, за да разкрият изведнъж всичко. ---- Непристойността е разбирането за недопустимост в очите на другите. Защо една постъпка би била недопустима?

Щом държиш да наложиш мнението си… - Станимир Ако се опитвах да наложа мнението си, щях да го облепя с целувка и напълня с тлъстина от доброжелателства. И да пожелая в душата си да стана модератор. ---- Нека вземем две твои изречения: Всяко движение е безкрайно. Може да му бъде променена посоката, да бъде трансформирано, но не може да изчезне. – Станимир Примерно универсална будистка теза е: че не всяко движение е безкрайно, а съзнанието, подвластно на карма, изпада в илюзията, че всяко движение е безкрайно. И онзи, който не разбира тая истина, се намира в авидя (невежеството). Дори и да не сме привързани към резултатите, мотивите си остават. Кармата се създава от мотивите, те са истинските действия. – Станимир Грешката не е в това, че човек е извърнал очи към резултатите, наместо да се преборва с мотивите, а грешката (авидя) е в това, че човек изобщо е погълнат от връзката между мотивите и резултатите. Това ясно ли е или да добавя – че причинно-следственият закон е върховният закон, който движи профанното съзнание. Според Мадхямика (едно от водещите течения в будизма) нещата са празни (шуня), тоест лишени са от собствено битие. И понеже непросветленият човек не осъзнава това, той отнася нещата едно към друго, за да опита да ги изпълни със смисъл, но единствено произвежда причинно-следствения принцип, който пък натрупва карма (деяния) и завърта самсара (колелото на страданията). Индивидуалността, Висшият "Аз", Душата е сбор от висшия ум, будхи и атма. Когато се казва, че човек се преражда, трябва да се има предвид именно душата. – Станимир Това е кармичният сценарий! Една дълбока неосъзната инстанация в човек, която го кара да изпада в илюзията, че нещо свръхценно у него – Висшият “Аз” – се преражда. Къде това в основополагащите източни учения? Нека вземем класическия индуизъм, в него Висшият Аз (Брахман) се постига, осъзнава се. А след това от карма не остава нищо, никакви прераждания. Но, от друга страна, кармичният сценарий никак не желае унищожението на кармата. Затова внушава един друг, по-приемлив Висш “Аз”, дето се ниже покрай обикновените азове в преражданията и не престава да съществува, но пък се за-висш-ава с всяко прераждане. И тъй от цикъл в цикъл. Това е лоша безкрайност – любимото внушение на кармата. Хем се осъзнаваш на степени, щото окончателното осъзнаване прекратява преражданията, хем все пак си осъзнат, понеже правиш разлика между аз и Висш “Аз” (Тоя Висш “аз” веднъж си го за-висш-ил, но и кавички му слагаш, та да не би някой да го обърка с обикновения аз, ех). ---- Другия вариант е да продължиш да си пишеш в характерния за тебе стил, но без да се опитваш да налагаш мнението си. – Станимир Ето отново кармичният сценарий (модераторската жилка): тя предлага варианти, като опитва да впише нещата в шаблона си; същото правиш с интерпретацията си за Висшия ““Аз””. Колко пъти аз съм казвал на някого “така трябва да правиш, а не така”. Кой се опитва да наложи мнението си, аз или ти?

Също така да се етикира нечий мотив като "конформистко оправдание", си е вид манипулация. - Диана Илиева Както кармата произвежда действия и това са действията, с които човек се идентифицира, така и конформизмът подтиква човек да извършва действия, които приема за свои. Кармичният сценарий и конформисткият сценарий следват своя сюжетна линия. Но понякога събитията се стичат по начин, който възпира произволния сюжет на тия сценарии. Общуването е класически пример за опасността спрямо всяка карма и всеки конформизъм. Човек не знае какво ще му се каже по време на един свободен разговор, всяко разбиране може да бъде оспорено, да бъде подронено, а оспореният и подроненият е възможно да се почувства поруган. Ако четеш Платон, то в една голяма част от диалозите (които най-често са между няколко човека) може да се забележи как самият диалог създава правилата на общуване и няма субект, който да ги гарантира. Всъщност наличието на правилоприлагащ субект е условие за задушаването на разговора. В моменти когато един разговор добие размах, всички конформистки наченки отстъпват, но пък тогава възникват следните режисьорски намеси: антагонистите (лошите) се отстраняват, а ако това не е по силите на кармичната режисура, протагонистите (добрите) изведнъж остават без време и заменят декорите на своя сценарий. “Да съм модератор” е формата да наречеш кармата си и уклона си към конформизъм – правила. Така се позоваваш на една уж над-кармичност, която изтрива усещането, че действително си подвластен на кармата си. Най-лесният път!

Имало е – някога – две момченца (второто момченце било момиченце). Случило се и двете момченца да извършат нещо… порицателно. Тогава били попитани: - Ти, моето момче, защо направи това? - Без да искам – с мъка отговорило второто момченце, и срам било, и наведена глава. - А ти, моето момче, защо направи това? – обърнали се към първото момченце. - Нарочно – отговорило то и никак не отстъпвало в очите си от извършената непристойност. - Но защо го направи нарочно? – попитали отново първото момченце. А то рекло, посочвайки второто момче: - Ами той защо го е направил без да иска? ---- Коя постъпка е непристойна? Непристойна ли е непристойната постъпка? Какви са мотивите за непристойната постъпка? Какво означава срама от собствената непристойна постъпка? Какво означава отказа от осъзнаване на непристойната постъпка? Кой си ти? Първото момченце? Второто момченце? Занимаващият се с постъпките на двете момченца? Или някой четвърти?

"Изтриването на кармата" е ежедневно човешко деяние. При форумното общуване - в частност - то се появява в много ярък и непосредствен вид. Колко теми има, в които е оформен един цялостен и разгърнат разговор? Почти... николко. Защо е така? Защото оня, който казва нещо, го цвъква веднъж, случва се да го повтори - понякога, и... желанието му да общува се изчерпва. Причина за такова поведение е липсата на способност да се мисли и чувства живо, а вместо това се мисли и чувства в щампа. Живото мислене и чувстване допускат всяко говорене и всяка позиция и разколебават несъзнаваните податки на кармата. Отказът от последователна линия на изложение винаги показва властта на импринтите в човек, власт, която под предлога на конформистки оправдания (правила, липса на време, добро сърце...) прекъсва срещата на една мисъл с друга, на едно чувство с друго. ---- Например, какъв мотив имаш ти, Диана, да си модератор?

Основната реакция срещу негативния ефект на кармата е изтриването на кармата. "Изтриването на кармата" е ерзац не само на изгарянето на кармата (като осмократния будистки път), но е заместител и на изкупуването на кармата (в качеството му на проста сделка). Един факт завихря читта (ума) и води до последици, чието широко ветрило може да отнесе човека и да го отдалечи от спасението. Но нека никой не се подвежда, че посредством "изтриването на карма" се превъзмогва кармичния факт. Никак даже не се цели това! С "изтриването на карма" се затрива съзнанието, което поставя ударение върху съществуването на кармичния факт. Така че, самото "изтриване на кармата" е една от последиците на кармичния факт. Затова деянието по "изтриване на кармата" не само не желае кармичността да липсва, а напротив, поддържа я, унищожавайки онуй, което я снема (разкрива). То е като корумпирания правоприлагащ, дето укрит зад закона, по инстинкт - по карма - се опитва да заличи всяка законност. Или както сектанта, който благоговее пред фетиша си и задрасква живота.

Ти, Диане, си говориш с проповедниците?! Охо! И те ти обясниха, че ако не си прероден и в същото време си сляп по рождение, то имаш “пренатален грях”? Занимателен разговор ще да е било това; и при всички случаи не е напомняло на някакви “закачки”. Според християнската ортодоксия всички християни носим първородния грях (Павел), а според думите на Исус (и отново на Павел), грехът се вменява на човек, за да може да се прояви благодатта. За един атеист (по сърце) това може да звучи несправедливо, но подобна религиозна теза изисква осмисляне, а не заместването й с опростенческото разбиране за пренаталния грях. ---- Надявам се, всички които нямат време и в същото време са участници в тоя форум, да използват ценното си време, за да целуват жените си – например, а не да се чудят как да увеличат брутния вътрешен продукт. Щото да нямаш време си е карма. Тежка карма! Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук

Ако компетентността се определя от академичното образование - а не от широчината и дълбочината на възгледа, - то и Ницше не е психолог. Ами... Дънов? Каква е неговата психологическа компетентност? Още в темата за регресивната хипноза се видя "висшата математика", която професионалистът прилага - трудна ли беше за възприемане? Та тия неща ги говори всяка втора лелка. От друга страна психоаналитичните интерпретации далеч нямат същността на булевардното психологизиране, което се академизира в доходни кабинети... Всъщност несъзнаваното на професионалните психотерапевти е предприемаческо, то иска лиценз и доход (диплома и хонорар). И нищо друго. А да "лекуват" - за тях - е просто анонс към препотвърждаване на дипломата и осигуряване на дохода. Да получаваш пари, защото искаш да дадеш психологическа помощ, е като да вземеш пари, защото даваш любов. Любовта, която дава проститутката и лечението на психотерапевта имат еднаква стойност. И еднаква продължителност като резултат и последици.

Доколкото съм запознат, е добре да се прави разлика между будистката интерпретация за скандхите (групите), които съставляват кармичния поток и съответно формират аза, от една страна, и юдейската представа за приемественост, изразена в “И ако искате да приемете, Той е Илия, който има да дойде” (Матея 11:14), имайки се предвид Йоан Кръстител, от друга страна. Изобщо прокарването на паралели въз основа на повърхностен признак, на бледо сходство, е… именно схоластика. Основната и най-ярка разлика в случая е, че скандхите (“качествата”, както ги нарече Диан) изграждат илюзията за аза и водят до прераждане, което – ! – е страдание, а появата на Илия в образа на Йоан е благодат. Именно, ако е грешка – отново както казва Диан – да се казва “аз това” и “аз онова”, то би било грешка пък да се твърди, както Христос го е направил, че Йоан е този или онзи (Илия в случая). Нали все пак и Илия не е някакъв аз и в тоя смисъл не е Илия, а Авраам, например. Авраам пък е… И тук стигаме до договора, сключен с Бог и идеята за приемственост. Въобще будистката трактовка за прераждането е включена в контекста на една изумителна духовност, но западното й преекспониране, смесването й напълно неаналогично с юдейството, християнството и античните религии, е наивност, която крие отказ да се вниква, както и желание да се прокарат несъзнавани желания за вечен живот, но с профанни трактовки.

Орлин, какво направи? Та ти така спонтанно постави етикет върху онова, което каза Mecholari! И в същото време се отказа от психологически прочит на въпроса му, или поне на намерението му да напише онова, което той написа. По същия начин ли би реагирал в терапевтична или аналитична ситуация? ---- Има поне 300, ако не и повече видове психотерапии. Нищо не ни дава основание да извадим една от тези психотерапии и да я сравняваме като отделна дисциплина с психотерапията като цяло и още по-малко с психологията. Това си е неправилна дедукция, водена единствено от пристрастие. - Орлин Баев Ами, ако приемеш да проведем "вреемкия" разговор, който отклоняваш, ще се постарая да ти предоставя основанията, които мислиш, че липсват. Дедукция ли? Кое е дедуктивното в онова, което казвам? Това, че отличавам един метод от останалите ли? Всъщност... нямаше ли да бъде дедукция, ако бях казал: "да те лекуват с ток е отживелица, да те лекуват с "леене на куршум" е суеверие, така че навярно да те лекуват с когнитивна психотерапия си е претенциозен жест, който се изчерпва със самия жест". Така както нарече думите на единия "вулгарни цинизми", така и нарече думите на другия "неправилна дедукция", поставяйки етикет, който отлепяш от едно място, за да си послужиш с него върху друго място.

Аз съм "за" и що се отнася до мен разполагаме с два въпроса, които обладават почти неограничен потенциал (вторият въпрос би ни отнесъл към това, как терапевтите са все по-убедени, че повечето от нищо неподозиращите нетерапевтирани съвсем немедлено се нуждаят от терапия).

Хайде тогава - аз и ти - да вземем един психологически въпрос и да приложим спрямо него теоретичните познания. Аз ще ти задавам въпроси и ти ще ми задаваш. Целта ще бъде да вникнем в действителните му психологически характеристики. Това ще бъде своеобразна игра и упражнение - за да се видят основанията, върху които лежат отделните подходи.

Всъщност цялата психология и психотерапия (с изключение на психоанализата и с изключение на философите, засягащи психологически въпроси) е етикиране. Например Кен Уилбър (знам, че ти съответстват текстовете му, затова го споменавам). Неговите книги са само квалификации и предлози. Няма концепция, няма изложение и доводи, има наниз от "това е това", а "това е това", както и някои препратки към други текстове, които препратки целят да заместят аргументацията. Изобщо терапевтирането в света се изчерпва в забождането на усещанията като термини и - забележи! - в конвенции (общоприети разбирания). А психоанализата и философията не правят това; те изграждат понятиен апарат въз основа на отчетлив (оригинален) свой метод; затова и двете са тъй трудни за опознаване.

Това са двете водещи тихи (медитативни) настроения у мен. Нетихите ще ги споделя друг път. Deep Purple - Lalena Manowar - Courage

"Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората. ..." – Атлантида Земята е най-хубавото място сред всички нехубави места (пък и сравнение с хубавите места). Приключването с кармата на личността далеч не означава, че индивидуалността не е подвластна на закона за кармата на едно по-високо равнище. – Станимир Преминаването от едно еволюционно ниво в друго е трудно отнесимо към източните учения, то има своето място единствено в западната интерпретация. Тая теза напомня на замисъла на Архитекта от “Матрицата”, където Избрания е избран не да постигне окончателно освобождаване (“окончателното освобождаване” е съвсем източна формулировка), а да презареди Матрицата и да се премине в своего рода нов кармичен цикъл. На Изток, ако циклите се повтарят, те се повторят без качествена разлика. Когато Буда е постигнал Нирвана, а след смъртта си е достигнал Паранирвана, той се е освободил окончателно. Прероденият Буда, онзи, който се въплъщава в отделните будистки водачи, не е индивидуалност, която подлежи на развитие. Тук, наистина, става дума за идеала за бодхисаттва – просветленият, който не може да премине отвъд, без да спомогне това да се случи с всички останали. Но този бодхисаттва, който “помага на всички да прекосят реката”, е просто носител на будността, на вече постигната от Буда просветленост. Освобождение се постига когато човекът достигне максимума, който е определен за съответния еволюционен цикъл. – Станимир Буда сравнява бог Ишвара с отделния човек, като казва, че богът може и да превъзхожда човека, що се отнася до способностите и добродетелите, но както бога, така и човека, изживяват самсара (еволюционното съществуване). Докато самият Буда, за разлика от боговете и хората, вече не е подвластен на никаква карма. Освобождението е много относително нещо. – Станимир То е все едно да се каже: абсолютът е много относително нещо. Не относителността снема абсолюта, а обратно – освобождението снема всяка относителност (това и базовата будистка теза). Втората будистка истина, причина за страданието е желанието, налага еволюционността, а оттук и закона за относителността, докато третата будистка истина, има път към спасението, е пълно отрицание на относителното светоусещане (на закона за зависимия произход). Отказът от постъпки е също постъпка – Късметче Да. Сартр казва, че “отказът от избор е също избор”. Но има революционна разлика между постъпката в кармичен смисъл и избора. Кармата налага последователност, характерна за неосъзнатия човек, а изборът в своя автентичен вид е съзнателен. Отказът от постъпки е да избера да не постъпвам неосъзнато (да не се поддавам на кармата). Пракрити = Цялостният човек,състоящ се от сатва = Дух, раджас+тамас (приблизително) = душа+тяло. Пуруша = Бог авидя (приблиз.)= неверник, непокръстен – Късметче Е, май не е така.

Християнската религия не отнася към себе си източното разбиране за карма. Да се говори в един контекст за кръщение и карма не е лесно. Християнинът не се преражда, а източният човек не получава опрощение за греховете си чрез вяра. От друга страна няма нищо лошо в това да се търсят смисловите паралели между отделните религии, но никак не е малка опасността да се изпадне в произволно смесване на понятия и идеи. На изток – когато се наложило разбирането за “изкупване на кармата” – се появили монаси, които си водили своеобразна сметка: разходват порочни постъпки и заприхождават добродетелни постъпки. Така че, при тия монаси, лявата ръка е знаела какво прави дясната; с други думи казано, целият низ от добродетели в своя корен и в своята съвкупност е порок. Затова, ако се следва стриктно линията на Веданта и най-вече на будизма, то кармата не трябва да се изкупва, а да се изгаря. Дали ще вредиш, или ще подпомагаш, има значение най-вече в един западен смисъл; на Изток – и вредата, и помощта, са карма (деяния), които пораждат (натрупват) карма, а кармата задържа човек в самсара (кръговрата на житейските страдания) и го отдалечава от мокша (спасението). Например йогинът: той има за цел да е добродетелен, но тая негова добродетел не се състои в добрите постъпки, а в отказа от всякакви постъпки. Или пък Самкхя: при нея саттва е светлата гуна (страна, аспект, качество) на Пракрити (първичната материя, същност на света), за разлика от раджас и тамас, които носят предимно или само негативния аспект на Пракрити, но и трите гуни, положителни или не, в крайна сметка нямат нищо общо с Пуруша (спасителният бряг, отделящ същинския Аз от Пракрити). Истинската разлика е не между сатвичното (добродетелното), от една страна, и раджастичното или тамасичното, от друга, а между Пракрити и Пуруша. Онзи, който не разбира тая разлика (вивека) – според Самкхя – се намира в авидя (незнанието) и няма да бъде спасен. В същото време – тук ми се иска да подчертая своето мнение – аз никак не считам, че човек се преражда. Психологически: хората, които ползват понятието за карма, го правят не от духовни търсения, а поради желание да валидизират светоглед, който включва в себе си разбирането за неокончателното умиране. Нещо като “успокоявам се, че ако съм живял преди петстотин години, то някак все ще живея и след петстотин години”. Това е тъжно душевно състояние (макар да е разбираемо). Ако на един будист му се каже, че след петстотин години ще живее, той ще разбере само едно нещо: че спасението му се отлага, а страданието ще продължи.

Макар кръщението да има привкус на единствено формален акт, то създава чувството, че си бил приет; и то приет във времето на една несъзнаваност, а това означава – приет на доверие. Много радост носи разбирането, че едно такова доверие те е достигнало, някога. Така грешките – възможността за грешки – стои по-малко заплашителна. ---- Довери се на свещеника, той ще те напъти как да се венчаеш по начина, който желаеш. Ако ли пък свещеникът не оправдае доверието ти, довери се на идеята за свещеника. Може и да не давам практически съвет, но нали си кръстена, това някак значи нещо.

Аз съм хубаво момче.

Играта

Несъответствието! Несъответствието е най-лесният за откриване елемент в един сън. Пътят към верния прочит на съня започва с посочването на несъответствията в него. След това иде далеч по-трудната за изпълнение задача - да не се премахнат, заобиколят или оправдаят вече посочените несъответствия. Сън: изкачвам стръмна улица. С всяка следваща стъпка, улицата става все по-стръмна. Наближавайки края й, улицата е вече вертикална. И аз изпадам. В деня улиците може и да ме затрудняват, докато преминавам по тях, но при всички случаи не ми се противопоставят така, както в съня. На какво се дължи това отклонение на съня от деня? Ако кажа, че сънят ми има семантична стойност и е просто израз на "предусещането за обратен ефект на действията ми", ако си въобразя, че съновидението е метафора на някакъв личен фатализъм, то наместо да разтълкувам съня, ще съм го замазал. Несъответствието от съня не бива да се подчинява на сухата логика от дневните съответствия. Напротив, несъответствието е добре да се подчертае. Как? Като притиснем дневните съответствия да не се налагат, а да се подчинят на съновното несъответствие. Улиците от обичайния живот по начало са пригодени за придвижване, те го улесняват. Равни, с отчетливи граници от двете си страни, с ясна посока; улицата просто те води. Всъщност не улицата от съня ми е знак за моите склонности, а улиците от деня са знак за... Улицата. За духовния път. Обществото създава улици не просто за практическо приложение, а като израз на несъзнаваното си желание улицата на живота да е гладка, с ясна посока и отчетливи граници. Колкото по-малко се вижда, че пътят не е лесен, толкова по-лесни стават пътищата от деня. Несъответствието на съня посочва несъответствията в деня. Прочитът на съня: истината е, че Улицата в идейния си смисъл е стръмна. Стръмнината прави улицата Улица. Причина за катастрофите са не лошите пътища, а удобните пътища. Аз изпадам от улицата не защото тя е стръмна, а защото крача по нея с разбирането, че тя е длъжна да бъде равна и удобна. ---- Несъответствието от съня е като свредел в ежедневния свят, коректно би било да му позволим да пробие своята дупка.

Може би е добре - с времето и с много осъзнати сънища - първо да се научиш да задържаш състоянието си на сън, да задържаш осъзнатостта в тоя сън, да се научиш да задържаш картината (да не се озоваваш от сън в сън), както и да се научиш да се придвижваш в съновната обстановка. Да отиваш на определени места, които предварително са набелязани, май никак не е лесна работа; и наистина много дарба и дисциплина се иска за постигането на тия неща. Един вид - овладей собствения си айдент в съня преди да търсиш някой друг.

Има текстове, които принуждават ума да бъде ум. Има “умове”, които не обичат принудата. Това са стомасите.

Педагогът има за цел да въздейства благотворно на детето, като не просто го научи на нещо, а да го научи по най-подходящия начин. Но целта на ученето в педагогиката, като цел на въздействието върху детето, стои водеща, докато познаването на детската душа, стои спомагателно - само доколкото това ще благоприятства възпитанието и обучението на детето. И ако детският психолог се интересува от душата на детето изобщо, тоест познавателността при него е водеща, то един педагог не би се интересувал от детската сексуалност например, или би се заинтересувал от нея, щом тя засегне процеса на възпитание (водещата му въздействаща цел). Така че, да "водиш" наистина изисква да "познаваш", но то е винаги едно целесъобразно познаване. Според мен всяка гогична позиция трябва да внимава със самосъзнанието за логосните си възможности. Както пък всеки психолог, поради това, че знае, не бива да решава, че може (да въздейства). Докато психологът е психолог, то педагогът никога не е педагог; той може да е единствено педагогстващ (деятелността е специфика на всяка гогичност). Да се педагогства спрямо повече от едно или две деца, струва ми се, е невъзможно. И само родителстването е педагогиката, която може да открие възможността за душевна пълноценност на детето. Педагогът, който не е родител на детето, което се възпитава, може единствено да го научи на определени (профилирани) неща. Ако тия деца са много - един клас например - унификацията е неизбежна, самата педагогика пропада, а профилът не се научава, а се закача (като чуканче). Педагогът никога няма ученици; той има ученик. За сравнение в духовните учения (където всички са деца) Учителят може да има ученици, но той не ги учи на профили, а на една наджитейска концепция. Като заключение: педагогът трябва сам да се научи на две основни неща: - да не надценява познанията си, претенцията за тяхното количество има обратен ефект върху способността му да води. - да не е учител на всички (много) деца, така ще се превърне във фабрикант, произвеждащ ученици, и то не за живота, а за пазара на профанната социалност. ---- Само по горния начин педагогът ще придобие оная пестеливост на отношението, която е ключът към плодотворното въздействие.