selsal

Едно твърдение "Няма Бог" би могло да обогати хармоничната мисъл на Белия учител, но пък би разрушила фанатичната му нагласа, че "Бог не е в спора". Тая нагласа е неговата необходимост. Той нея пази, както при привидното съгласие с Черния учител, така и при схоластиката, която развива пред своите ученици. Насаме, в сектантското ъгълче, заобиколен от едноцветните си ученици, всяка лична позиция се превръща в единствената позиция. Това е целта на Белия учител. Тоест той не казва на Черния учител "твоето мнение е просто една гледна точка", а казва опакото на това - "ще се съглася с теб само да не те чувам повече, щото моето мнение е тъй слабо, тъй невярно, че аз го чувам само когато съм сам и единствено когато съм с верните си агънца".

Съгласието на Белия учител с Черния в тезата “Няма Бог” не е консонанс. Аз съм удивен, Станимире, как може да отнесеш привидното съгласие към съзвучието. Театъра на Белия учител има за цел не да даде урок на учениците му (тая цел е оправдание), а точно обратното: негова същинска цел е да избегне да въведе себе си в дисонанс, който би разкрил дисхармонията в неговото учение. По-лесно е да имаш различна (дисонираща) позиция спрямо собствените си ученици, отколкото спрямо друг учител. В тоя смисъл обяснението на Белия учител пред учениците не е на по-високо ниво, а напротив – то е завръщане на обичайното (затворено в бялата секта) по-ниско ниво на обяснение, което е горният праг на “белите” интерпретации. В действителност белият ученик, който предложих аз, извършва онова, което неговият учител няма смелостта да стори. Истински приема опониращата (черната) теза, за да изгради синтез, а не разиграва консонанси, за да утвърди фалшивата си бяла хармония. Ето го по-високото ниво.

Онзи, който отхвърля спора, го прави защото не иска да чува нещо различно от това, което казва. Ето тая безспорност е изнасилена и любовта у нея е такава. А Богът на подобна любов е мъртъв. Колкото до ученика, то съмнявайки се в Белия Учител, вече не е ученик, независимо дали го е обявил гласно или не. – Ани Щом видиш в Белия учител черното, а в Черния бялото, започва истинското ученичество. Не учителя, а предмета на учителстването създава желанието да си ученик. Фиксацията у носителя на Бялото, или у носителя на Черното, е празна вяра (корона върху задните части). ----

mvm се постара добре да покаже, че имам корона и тя не ми е отзад. Все още нямам сигурност, да ли новото място ще е по-подходящото място. ---- Fut, и аз като mvm, искам да "обогатявам" предложените истории. И тъй, твоята история свършваше така: ...Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил: - Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма. Всички ученици поклатили глава в съгласие. Това сторил дори и ученика, който стоял по встрани и не бил съгласен с учителя на Бялата ложа. Той знаел, че божията хармония не се съдържа в отхвърлянето на споровете (да отхвърлиш спора е да изпаднеш у себе си в караница с него). Но не изявил несъгласието си, понеже не искал да наруши крехката вяра и меланхоличната любов на своя Учител. Но пък ученикът се досетил, че Черният учител отдавна познава душата на Белия учител, където "Бог е мъртъв" (Ницше), и че бялата дреха и белите слова не могат да заместят този негов душевен факт. ---- Ех, Орлине - "персоната на сянката"!? Можеш ли да обясниш този юнгиански каламбур? (Но! обясни го добре, за да не се налага да катурна обяснението ти.

Аз съм този, който се отегчава от "признанията" на ония, които им се свива сърцето, щом някой каже нещо за думите им. Но съм и този, който се забавлява от неспособността на "признаващите" и честолюбиви хора да говорят по същество (да вникват в повдиганите въпроси), щото дълбоко в тия въпроси, те ще изгубят представата за собственото си същество. ---- Да се отегчавам и забавлявам е добър начин да се уча.

Имало шут. Тоя шут, като всеки шут, бил обзет от себе си, макар да опитвал да се представи за друг. Негово любимо занимание било, когато царят не е в тронната зала, да отива на царското място, да навира носа си в свивката на трона, да вирва задните си части високо и да поставя отгоре им царската корона. Леко поклащайки се, той разсмивал всички придворни. Единствен, министърът на законите, се мръщел и не одобрявал това. Веднъж, докато министърът едва преглъщал поредната шутовска церемония, дочул кикот иззад завесите в края на тронната зала. Приближил се, отметнал ги и видял… самия цар. За да не издаде присъствието си, царят с мъка удържал главоломния смях, който го напушвал. - Но, Ваше Величество, вие сте тук? - Да, всеки път съм тук. - Всеки? – недоумил министърът. – И всеки път се смеете. - Единствената причина да напускам тронната зала е за да съм тук и да наблюдавам онова, което прави шута в нея. И да, всеки път се смея. - Но… но… - заекнал министърът. – Той Ви пародира, Ваше Величество, защо се смеете? - О, не, приятелю – отвърнал царят. – Не той ме пародира. Аз, когато малко по-късно седна на трона, ще пародирам него. Тогава, след минута размисъл, за първи път в живота си, министърът се засмял. И, наистина, много се смял.

Този аналог е верен. Но той ни отпраща към първородния грях.

Имало един "клиент", който си мислел, че е царевично зърно и петелът ще го изяде. Когнитивният терапевт му казал, че невярно възприема себе си и за нуждите по изправяне на възприятието, многократно го карал да гледа веднъж отражението си и веднъж едно царевично зърно. Само след половин месец "клиентът" вече не бил клиент. Убеден бил, че не е царевично зърно. Терапевтът съвсем заслужено заприходил половинмесечния си труд, но миг пред да се раздели с бившия си клиент, човекът се обърнал към терапевта и казал: цялата ми когнитивност е в ред, уважаеми, о, аз знам, че не съм царевично зърно, но... дали и петелът го знае. ---- За теб, Орлине, ей тоя петел е първопричината (а не кокошката или яйцето). Хормоните си знаят работата.

1. ...да се компенсира чувството за малоценност, което иде поради усещане за липса на фантазия. 2. И ако човек се чувства малоценен, когато не може да направи нещо, тоест когато волята му не извиква исканите действия, то на още по-голямо основание тоя човек би се чувствал малоценен, ако няма фантазията да съобрази същността на всички противоречиви тенденции, които го пресрещат. ---- Може би, Диана, си чела с известно невнимание. В първия пост се казва, че усещането за липса на фантазия е причина за чувството за малоценност, което от своя страна се явява последица (реакция) на въпросното усещане. Във втория пост се казва... същото - че човек се чувства малоценен, ако няма фантазия.

Фройдовата интерпретация на мита за Прометей опитва да вникне в психологическото естество на престъплението, което титана извършва спрямо боговете. А тоя акцент е следният: - огънят представлява човешката сексуалност; - неспособността на човеците да създават огън е израз на неспособността им съзнателно да насочват сексуалната си енергия; - дарът на Прометей е силата да не удовлетворяваш сексуалността си при всеки свой порив, а да се въздържаш, като превръщаш сексуалността в културни постижения (Есхиловият “Прометей” дарява не само огъня, но и уменията в изкуството). - престъплението на Прометей спрямо боговете е престъпление срещу нагоните на човек, които признават единствено мигновеното и абсолютно удовлетворяване на сексуалната нужда. ---- Най-обичайната ценност в обществото е нуждите да бъдат удовлетворявани. Всеки е от нещо недоволен, всеки има претенции, има права, има лични пространства, има дяволи безброй. Дарът на Прометей е една способност да създаваш и съхраняваш напрежението у себе си по начин да не го разсейваш или потушаваш, тоест да не си къткаш “своите си неща”, а да трансформираш либидото в “нови неща”.

Само не ми стана ясно, защо "чувството за малоценност иде от усещането за липсата на фантазия". – Диана На човек му се налага да избира. Изправен пред избор, той се нуждае от воля да следва принципите си. Но много преди това тия принципи трябва да бъдат положени. Най-често човек взаимства принципите си от социални схеми, религиозни и философски учения. В това няма нищо лошо. Лошото иде когато принципите се окажат недостатъчно гъвкави, недостатъчно живи, за да решат конкретната ситуация. То е когато да взаимстваш се е оказало недостатъчно. Фантазията е основният ресурс при изграждането на принципи и по подържането им в жив режим. Волята е способна да наложи един принцип в живота, но това не означава, че принципът е адекватен на житейската ситуация. Фантазията надраства взаимстването на идеи и сътворява идеи. И ако човек се чувства малоценен, когато не може да направи нещо, тоест когато волята му не извиква исканите действия, то на още по-голямо основание тоя човек би се чувствал малоценен, ако няма фантазията да съобрази същността на всички противоречиви тенденции, които го пресрещат. Много хубав пример е изневярата (в любовта или приятелството). Онзи, който е предаден, се чувства малоценен, независимо дали е бил искрен в любовта си, или само честолюбив. Неговата малоценност иде не поради неспособността да промени нещата (не “не мога” го мъчи), а щото не разбира причините за изневярата, още повече, не разбира смисъла на това, че са му изневерили (мъчи го “не знам”). Именно в часове на малоценност мисленето и емоцията на човек формират бляскави идеали, които да компенсират малоценността. Обратно, колкото по-балансиран е един човек, той в по-голяма степен изгражда сложни, контрастни идеали, които имат за цел да откликнат на богатия живот, а не да го компенсират.

Добре. След като казваш, че не е вярно, можи бе е ред да дадеш примера (примерите).

W.A.S.P са една от любимите ми групи. При тях музиката успява да те извлече от обичайния шум на света, от повърхностните пластове на ежедневието, и да те постави в един своеобразен център. При W.A.S.P много осезаемо се усеща оная специфика на хеви метъла, където мощта, звука и мелодията се намират в контекста на съвършена тишина. И също ми се иска да кажа, че при всяко слушане се впечатлявам от дълбочината и бекрайната индивидуалност на вокала. I can`t

Но, mvm, предложеният от теб "различен изход", според който Тантал е трябвало да бъде благороден, умен и благодарен, е не друг, а "общоприетият изход". То е първото нещо, за което се сеща всеки. Ти просто си учудена, че Тантал не е приложил клишираните разбирания за добро поведение. А за разлика от теб, митът е тоя, който предлага "различен изход". Този изход може и да не се вписва в нашия морал, но наша задача е не да го четем, единствено изхождайки от логиката на морала си, а да видим основанията за това защо някой постъпва по начина, по който постъпва Тантал. (във всеки мит основният сюжет разкрива поведение, което подлага на обезценка обичайните социални ценности). Аз съм напълно сигурен, че в началото ти си помислила, че някак аз нося отговорност за поведението на Тантал, че съм си измислил постъпките му. Ти смеси моите интерпретации с опасността да съм повлиял на самото изложение на мита. И макар вече да не мислиш така, у теб е останало чувството за моята отговорност. А когато питаше за оригинал, ти чакаше текст, който да покаже Тантал в по-приемлива от предложената от мен светлина. И да те питам: къде в твоето разбиране го има момента с криминалната загадка? Та ти беше тая дето каза, че нещата са прости и ясни, и ти си тази, която не желае да говори за лошия Тантал, а предлага уж различния и затова добър Тантал. Не правиш ли обратното на криминалния прочит. ---- Едно е да се палиш, друго е да гориш.

Човешката любов е идентична със зависимостите, например с пристрастяването към хероина. - Орлин При мъжа любовта се разпознава като зависимост, когато госпожицата у него (анимата) го ревнува от жената до него. ---- (Хей, ти наистина ли поставяш равенство между любовта и хормоналната активност?)

Ти с мъка ще научиш нещо ново, понеже имаш грижата да внасяш новите неща в тесния калъп на малкото неща, които знаеш. Аз обясних фантазма в контекста на фанатичното мислене, но в същото време го определих и сам по себе си, но ти прие най-познатото и съвсем пропусна по-малко познатите неща. ---- Фантазмът е нереалистична представа, която душевността използва като защитен механизъм, за да поддържа статуквото (една познатост), поради страх от действителна промяна. В контраст - фантазията е една ареална представа, която душевността сътворява като висша своя способност и така открива възможността действителността да бъде променена. ---- Много хора поддържат фантазми "аз съм добър човек", "аз давам на другите", "аз съм умен", "другите не виждат ли онова, което виждам аз", "в мен има неща, които никой не забелязва"... Десетки са тия формулировки, които често се визуализират в съзнанието, а тяхната несъзнавана цел е да се компенсира чувството за малоценност, което иде поради усещане за липса на фантазия. Най-яркият признак на фантазма (за разлика от фантазията) е определянето на едно мислене, или постъпка, като изцяло положителни, а други като изцяло отрицателни. Това е когато разни неща се приемат с отворени обятия, а други по никакъв начин не се приемат. Това е неосъзнато "мислене в сблъсък", то най-често се случва с "добрите хора".

Ти гледаш на Тантал все е едно някой твой съсед, или герой в криминалната хроника от местния вестник (това е и причината да търсиш първоизточник, щото искаш да бъдеш наведена на фактите от събитието). Митът изразява не поведението на един човек, а определена вътрешно-психологическа ситуация на човека изобщо. Митът не е исторически момент, който е фактологически обоснован, митът е израз на архетип, на базова човешка душевност. Говорейки за мита, аз не оправдавам Тантал (нито Зевс, нито никого), това не е съдебен или морален казус. Да обясниш, да осмислиш митологичната фабула, е да вникнеш позициите на митологичните персонажи, а не да реагираш като комсомолка "туй аз няма да направя, а туй препоръчвам да се направи". ---- Какво да ти кажа - като цяло може би се налага да ми помогнеш още, за да помисля по-надълбоко, както предлагаш.

Въпросът е: "какво разбра момичето".

По какво се различават смелия човек от фанатичния човек? Смелият е смел, поради това, че деянието му е себеотрицателно; смелият не се мисли. А мисли онова, което прави. Страхливият обратно – мисли себе си, цялата му грижа е заета със собствената съдба. И докато съдбата не пропуска страхливия, то смелият надскача всяка съдбовност. (Утрешният ден на смелите не може да бъде провидян и от най-великия пророк). Но фанатичният също е себеотрицателен. Да се самозачеркне, за фанатичния човек, е най-първа страст. В същото време онова, което фанатичният най-презира, е малодушието. Малодушният човек не притежава нито кауза, нито зачатък на идея, той е сърце, което едновременно заглъхва и тупти по ритъма, който му налага всяка нова ситуация. Аз никак не приемам, че разликата между смелия и фанатичния е, че смелият върши добри неща, а фанатичният недобри. Способни ли сме всички ние, несмелите, да прозрем кое е добро и кое недобро в очите и постъпките на смелите хора? Те, и двамата, пренебрегват за миг, а защо не и за цял живот, чувството за реалност. Всичко онова, с което се съобразяваме ние, потънали в ежедневията си, е нещото, на което нито смелостта, нито фанатичността, обръщат внимание. Малките нужди, дребните неудовлетворения, ситния морал, те нямат място в душата оня, който е себеотрицателен, който сякаш е без “его”, което да му тежи като воденичен камък. Разликата между смелия и фанатичния човек е във фантазията. Поривът, дето води смелия, е една творческа сила, която разбива рамките на реалността. Силата на силния като характер човек е видима, неговата воля проличава във всяко действие. Но силата на смелия винаги се изплъзва на обикновените очи. Тая сила е фантазията му. При фанатика порив (дух) няма, има страст (магма, влечение). При фанатика я има силата на силния, но без никаква част от силата на смелия. Фанатикът е способен да стори всичко, което може да ни мине през ума, а смелият извършва онова, за което така и не се сещаме. За лекомисления казваме, че е неразумен; за смелия, че е харизматичен (или анти-харизматичен, на Разпети Петък Христос е бил такъв), а за фанатика се казва, че е налуден, че е психотик. Фантазията, която не осенява духа на човек под образа на идея, онова празно място, което остава, когато волевите хора насилват душата си, за да родят творческа идея, се заема от издънката на всяка фантазия – фантазмът (налудността).

Не би ли могло да се приеме, че убивайки сина си и отправяйки чудовищното си предизвикателство към боговете, той отчаяно се опитва да изрази колко угнетен се чувства, в сянката на великия си баща, смачкан от нея... - Атлантида Усилието да вникнем в душевността на оня, който е постъпил погрешно - особено с погрешността, която трудно се вписва в каквато и да е мяра, - е усилие, което заслужава уважение, или най-малкото внимание, както и е усилие, което може да ни даде много. Усещането, че бащата в своето бащинство е твърде могъщ, но пък пренебрежителен, е усещане, което спохожда всеки човек. Дали подобно усещане ще се отнесе към собствения баща, към общественото управление, или към бога, то винаги намира начин да ни засегне. Всички отрицателни характеристики на патриархалността идат с това усещане. Това усещане трябва да се осъзнае на време и да се прецени вярно. Щото ако това не стане, човек няма да се усети, че от пренебрегнато дете, ще се превърне пренебрегващ родител. И да! Понеже Тантал се чувства сготвен, обработен, натъкмен на божествената трапеза, той прави същото със своя син. Нали човек понякога казва: "защо, Господи, ме създаде (създаде тоя свят), за да ме оставиш на произвола ли, или поради своето желание да ми сториш цялото зло, което ми се случва".

Вярно, ти особено много и добре разсъждава върху тоя мит. Достатъчно е. ---- Хайде, потърси и си избери един мит, който и да е (нека да ти по сърце), и да поразсъждаваме заедно. Отново!!!

Хайде да направим нещо друго. Порови се още, създай си добра и солидна престава за двете понятия, и да говорим пак. Щото сега не разговаряме. Ти просто се палиш, а оставаш за мен грижата (забавлението) да се закачам с пламъците ти. А аз не желая да се отнасям недобре с теб.

Освен, че Металика ще идват това лято в България, те записват и своя нов 9-ти студиен албум. Тук има малко загряващи сола и рифове. Металика

Аз не желая да нарушавам текущото ти обучение чрез интернет, или посредством общообразователни речници, но ти - поне за малко – не допусна ли възможността, че съм чел едно друго за понятието "фантазъм" и може би го знам не от вчера. Наистина ли мислиш, че с едно твое кликване, или разтваряне на книга, ще научиш толкова, че да поправяш, чиито и да били грешки? Фантазия и фантазъм са две различни неща (да обяснявам ли защо?). Така както различни са идеал и идеализъм. (Ех, че хубаво словосъчетание си ползвала – “трудно достижима”).

Първо, ти като си решил да правиш тема и да обсъждаш някакъв мит, би било редно да дадеш мита в оригинал, или поне линк към някой сайт.....и след това да си пишеш гледната точка. – mvm Един мит не е авторов текст. И понеже не е авторов текст, той няма оригинал в обичайния смисъл на думата. В същото в първия пост от тая тема аз съвсем съвестно предадох повествователната част от мита за Тантал, така както е познат в литературата. Нито съм прибавил, нито съм отнел нещо от събитията в мита. Митът за Тантал е ясен и обяснението му е просто. Тантал е бил горделив, себелюбив, неблагодарен и самонадеян. Освен това и жесток и крадлив. Затова са го наказали боговете. – mvm Ако има нещо просто в нашия случай, то със сигурност не е обяснението на мита за Тантал. Цялата маса от определения, с които си накичила Тантал, никак дават яснота защо Тантал е такъв. Толкова е лесно – толкова обидно лесно е – да кажеш, че някой е такъв и такъв, и затова е постъпил по начина, по който е постъпил. И какъв е тоя комплекс, ти ли си го измисли. – mvm Ето виждаш ли? Ти с лекота даваш отрицателни характеристики на Тантал, но сама се съпротивляваш на изводите, на които ме навежда твоята претенция за “оригинал”. Митичните герои са основни модели на поведение, които са характерни за човека изобщо (в тоя смисъл беше и поста на Magee по-горе). Ония от нас, които не се разпознават в сложните, противоречиви и особено натоварени с емоции митични персонажи, така и няма да разберат дълбочината на митовете и ще търсят в тях само обикновената и самоясна история. Selsal, следващият път като решиш да ми набутваш такъв дребен шрифт, първо ми прати една лупичка по куриер, да мога да чета. Въпреки това си навих на ината да ти прочета поста. – mvm Дребният шрифт започва с ината на човек да не се съгласява независимо дали е разбрал. Тук лупата не може да помогне.