selsal
-
Общо Съдържание
492 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Блог Коментари добавени от selsal
-
-
Да забравиш е да помниш (съзнаваш) истински.
-
Аз също благодаря.
-
Когато се каже, че човек е завъртян в колелото на превъплъщенията (самсара) се има предвид, че тоя човек, поради заблуда, се отдава на извършването на действия, а действията (добри или лоши) винаги водят до последици, тоест създават карма и задвижват самсара. Това, отнесено към разказа, приляга на майката и на престъпника. Те вярват, че онова, което биха извършили (добро или зло) ще ги спаси, ще ги постави във вярна позиция. Но и индуизма, и йога, и будизма (поне оригиналната Хинаяна) откриват спасението в различаването (вивека) между действието и не-действието, като намират, че деятелността е пагубна за човек и израз на невежеството (авидя). Тая е причината на Запад източните учения се разпознават като нихилистични.
Различна е позицията на главния герой. Той рефлектира (разбира) самсара, което значи, че съзнава как правенето на едно или друго нещо е лишено от смисъл. Тази рефлексия извежда героя от самсара. Затова и той е един пасивен, наблюдаващ участник в историята. Но единствено рефлексията не е достатъчна да спаси човек от самсара, да го доведе до самадхи (аз обратно на твоя въпрос никъде не съм казвал, че самадхи може да бъде отнесено коректно към разказа). Рефлексията за самсара (а не простото живеене на самсара, което е характерно за престъпника и особено за майката) отклонява от самсара, поставя встрани (извън пътя, на жп линията), но не спасява. Рефлексията за самсара е достигането на един нихилизъм, едно тотално отречение, без това отречение да се разпознае като позитив, което ако беше се случило, щеше да бъде нирвана.
----
И да добавя: разказът няма за цел да представи “образ на безсмислието”, а “образ на съзнанието за безсмислие”. Ако ли е представил първото, то е постигнал нещо съвсем различно.
-
С тоя разказ исках да изобразя един краен и напълно открит нихилизъм, нихилизъм без обяснения и оправдания. И реших, че такъв нихилизъм може да бъде изобразен, от една страна, на фона на обикновения и всъщност изпълнен със своенравен морал нихилизъм на престъпника, и от друга страна, в контраст на бездуховния морал на майчинството, който обществото внушава, за да не се изправи пред действителните въпроси за живота.
Ако "влакът" бе смазал престъпника и още повече детето-на-майката, то това би било самсара, за която унищожаването и създаването са едно и също нещо; нещо, което е завъртяно в безкрайна празна цикличност. "Влакът", който унищожава главния герой, е с една стъпка встрани от самсара. Той е осъзнаването на самсара. Тоест не е самсара като събитие, като най-характерна черта на живота, като преживяване, а е самсара като смисъл. А същността на самсара, смисълът й, води до пълното безсмислие (това е една самсара без самадхи, една самсара без нирвана).
-
Така е! Рационалното - в своя отрицателен аспект - като стремеж да се опознава чрез вместване в изградени модели, е онова, което в един обичаен контекст наричаме съзнание. Подобно обичайно съзнание винаги извиква своята противоположност - това, което не съзнаваме, това, което не се поддава докрай на моделирането. То е трансценденталното или в нашия случай - ирационалното.
Обратно, когато едно съзнание твърде акцентира на ирационалното, то изтиква рационалното в областта на несъзнаваното. Така рационалността става малоценна /в една парадигма, или в една душевност/. В такива случаи проличава позитивната страна на рационалността - от нея се отделят представите за моделиране и шаблонизация и се проявява Гносиса - една метафизика, която смогва да изрази неизразимото.
-
Смирението е култивирана нагласа за преодоляване на закостенялостта у човек, а умората е естественият процес за това преодоляване. Умората често се задейства, когато смирението не намира път в душата. От друга страна пък има умора, която следхожда смирението, такава умора е нещо като корона на смирението. То е така, щото донякъде смирението не може да бъде пълно и умората винаги е нужна, а донякъде гордостта (античната гордост, рицарската гордост) е част от смирението, като го осмисля и предизвиква умората.
В тоя смисъл смирението и умората (както и включената в контекста им гордост) са преобразуватели, които отменят лекарства.
-
Хората твърде често се учат от живота, едно твърде емпирическо учене, учене от грешките (прекомерния ентусиазъм). И го правят защото без да разбират желаят да се отдалечат от уроците на смъртта, духовното учене.
Като в училищата - междучасията предават истинските уроци.
-
При Лао дзъ има един постоянно провеждан противовес между пълнота и пустота. И в характерната за "Дао Дъ Дзин" парадоксалност се твърди, че пустотата определя пълнотата. В превода, който предлагаш, пустотата е видяна като мистичната майка, а пълнотата е плъттта. Последното изречение "Влез в потока на живота и няма да ти трябва плът", съвсем гностически, е сякаш превод от друга станса, където се излага Пътят (Дъ) - "да действаш бездействайки" (да съществуваш, воден от Дао). Отнесено към моя разказ - всяко вписване се определя от невписаността, рационалното е способно да премине единствено през вратата на ирационалността.
Имаш ли на електронен носител целия превод?
-
-
Колко различни са преводите на стансите от "Дао Дъ Дзин"!
Атмосферата в предложения от теб превод е толкова християнско-езотерична.
-
-
Само щом света наопаки обърнем, ще видим: налице как изглежда.
-
Радвам се. Наистина, като цяло, преследвам дзен внушение. Да опиташ да изметнеш мисълта си е същността на мисълта.
-
Да чакаш някого с безкрайно търпение е по-скоро романтично занимание, а не подтискащо.
Иначе търпението е способността да си при себе си, въпреки всичко. А оня, който е при себе си, умее да е при всички. То е една медитативност, а не самота.
-
Да. Умората стопява формите. И питането тук е: аморфността единствената последица от умората ли е? Казано по-нашироко - дали умората води до сън, изпълнен с хаотични образи, и дори до сън без сънища, или има начин именно посредством умората човек да се озове в богат и смислен сън, чиято реалност е по-непосредствена от реалността, предхождаща и довела ни до умората?
И точно, както казваш, кристалната структура е - може би - възможна, произлизайки не от друго, а от аморфността, създадена от умората.
-
То това е умората - потъване. А шансът, който пропускаме, е да оценим въпросното потъване положително. Умората в социален смисъл може и да е загуба на енергия, или физическо неразположение, но в метафизичен смисъл умората е естествен отказ от натрупаното, от видяното, от цялата маса на вече-преживяното, и съответно е възможност да се прекрачи всичко това, за да се случи нещо същински друго.
Мнемоза - болест от пъкъла
в selsal
Блог от selsal
Добавено
Болката е условие за осъзнаването, превъзмогването (угасването) на болката е самото осъзнаване.
Вентила изразява болката, а Нирвин - угасването.