Уникален...
Ако обонянието му е добре развито, той ще може да помирише златото и да каже, каква е неговата миризма. И златото има миризма, както мирише карамфилът, розата и други цветя. Това не са го постигнали всички хора. Напротив, сегашните хора миришат, миришат и пак не могат да познаят, дали нещо мирише или не. Ако усетят някаква миризма, не могат да кажат, на какво именно мирише. За мен това е лесна работа. Туря носа си и мириша. Питате, как се познават хората, дали миришат или не. И това се лесно познава, но остава тайна, само за мен. Обонянието на сегашните хора е доста затъпяло, вследствие на което, не могат да възприемат тънките миризми на нещата. „Как придоби това знание?“ С много учене. Цели 20 години съм учил по този въпрос. „Как познаваш, дали хората миришат или не?“ Много просто. Помириша човека и казвам: „Този човек е добър, защото мирише добре, помирисвам го.“ После казвам: „Този човек е лош, защото мирише лошо.“ Това са научни работи. Когато вземете едно ядене, трябва ли да дойде при вас някой авторитет, да ви доказва, дали яденето е добро или не е. Щом го вкусите, вие казвате: „Много вкусно, много добро е това ядене.“ Значи в устата си вие имате един авторитет – езикът, чрез който опитвате вкуса на яденето. Та, хората по наследство от миналите поколения и до днес, носят в себе си известни схващания и разбирания, които ги спъват. Спънката се заключава в това, че всеки човек иска да мислят само заради него. Това е невъзможно. Законът е такъв, че всеки човек мисли само за себе си. Обаче, като мисли за себе си, в това [себе си] са вложени три неща. Като мислиш за себе си, ще мислиш за своя ближен, ще мислиш и за Бога. Ти, човекът, който мислиш за себе си, си едно дете. Като мислиш за себе си и за своя ближен, това е твоята майка. Кой е твоят ближен? Майка ми и нищо повече. И после, като мислиш за Бога, това е баща ти. Бог заема мястото на баща ти. И обратно: баща ти заема мястото на Бога. Следователно ти ще обичаш трима души: баща си, майка Си и себе си. Понеже си излязъл от майка си и от баща си, ще ги обичаш. Вие можете да имате друга някаква философия, то е ваша работа. Но аз, след като съм опитал всички философии, дойдох най-после до тази. Как опитвам аз философиите? Като дойде някоя философия при мен, аз я помирисвам, да видя хубаво ли мирише. После я чукна да видя, какъв тон издава. След това я слушам да говори. После я разглеждам, как гледа на нещата. И най-после гледам, дали добре ходи и работи. Ако приятно мирише, има хубав тон, сладко говори, добре гледа на нещата и добре ходи, и работи, аз я приемам. Няма ли тия качества, казвам ѝ, че не е за мене.
Казвате: „Коя религия е по-реална?“ Религия, в която Бог не живее е мъртва. Всеки човек, в когото Бог не живее е също мъртъв. А всеки човек, в когото Бог живее има дух, има сила. Силата на човека е в духа. В душата пък е любовта. Такава душа при никакви условия не се разклаща. Човек, в когото Бог живее има и ум, който работи и мисли. В този човек има и сърце, има и топлина, от която всички хора могат да се сгреят.
Учителя