mecholari

Някой път, като се уплашите, сърцето започва да бие бързо. Кой не е чувствал сърцето си да бие? Ти си се изпоплашил какво ще стане. Казвам, наблюдавайте на какво се дължи неразположението, да знаете причината на вашето неразположение. Статистиката показва, че Англия има при тази канонада милион и двеста хиляди заболявания от сътресенията, които стават, неестествено разклащане. Когато дойде естествено – буря – хора има, които се усещат като болни. Преди една година бяхме на Витоша. Дойде една буря и тъй духа вятърът – търкаля ги по земята, хващат се по двама, по трима, по четирима, за да се държат. Едного хвърли чак в храстите. След като мина бурята, станаха герои. Често в духовния свят стават бури. Някоя буря ви завари на някой връх. Ако ви кажа на стотната страница от книгата „Пътят на ученика“ какво има, може ли да знаете? Ха да видим може ли да отговорите. Вие може да мислите, че съм го видял. Изберете вие една страница. Коя страница ще изберете? Да имаме стотната страница, пък вие изберете друга, да видим какво ще изберете. („Двеста и пета.“) Съгласни ли сте? Я четете стотната страница, да видим каква добродетел ще има. (Прочете се стотната страница.) Аз искам във всинца ви да съществува тази трезва мисъл. (Прочете се и двеста и пета страница.) Каква е сега връзката между двете? Значи законът е все същият. Първият е по-идеен – той не е свързан с Бога. Вторият е по-материален – той иска да има майка и баща. Значи Божествената идея, материализирана по-близо, по-понятна става. Какво е Бог, не знаеш. Майка си и баща си познаваме. Хубаво е човек да има майка и баща, да се грижат заради него. Идеята е все същата. Онова, което майка ти прави за тебе и баща ти, то е Божественото. И в баща ти е Божественото, и в майка ти е Божественото, което ти помага. Тогава синът по какво трябва да върви, по пътя на баща си или по пътя на майка си? Бащата донася, майката дава. Ако бащата не донася, какво ще даде майката? Майката дава, защото бащата е донесъл. Когато бащата нищо не донася, и майката нищо не дава. Да допуснем, че вие имате едно неразположение. Какво трябва да направите? Сега методът на възпитанието. …………. „Научно да се докаже.“ Как ще го докажеш научно сега? Знаеш колко е мъчно. Някои мислят, че научно всичко може да се докаже. Не може да се докаже. Че умрял човек, как ще го докажеш? „Ама спряло сърцето.“ То ни най-малко не доказва, че човек е умрял. „Ама не диша.“ То не показва, че е умрял. Спряло дишането. Ако дишането започне пак? Животът в дадения случай не се проявява. Казвам, най-първо, трябва да имате правилно понятие какво значи живот. Какво значи живот? Едното е първоначалното начало на живота. Другите линии са проявление: вляво – човешкият ум, вдясно – човешкото сърце. Живот е туй, което освобождава човека от ограничения. Едно семе в хамбара е ограничено. Поставя се в земята, дава му се живот. Под думата смърт ние разбираме крайното ограничение на живота, защото в смъртта хората изгубват своето съзнание. Само че умрелият чувства, че той е умрял. Вие, като умрете – че ръце нямате, крака нямате, очи нямате, уши нямате, сърце нямате, мозък нямате. Съзнавате отрицателната страна – какво нямате, какво ви трябва. Гладен сте, пък не може да ядете. И да имате храна, не може да ядете. При един умрял може да му турите всичкото ядене и понеже вече е излязъл, то е мъчение, то е ад вътре. Има желания, пък тия желания не може да се изпълнят по никой начин. То е ад. Имаш едно желание, имаш една мисъл, пък не може да я изпълниш. Искаш да действаш, пък не можеш. Някой път ти в сън седиш, искаш да станеш, не можеш. Чувстваш, мъчиш се, докато най-после се стреснеш. ………………. Казвам, ние се стремим към онзи пълния живот, който може да ни освободи от всичките ограничения. Смъртта е противоположният живот. Затуй, за да се прояви животът, има начини. Животът не може да се прояви, ако ти, най-първо, не се запознаеш със законите на любовта. Животът не може да се прояви, ако не си запознат със законите на мъдростта. Животът не може да се прояви, ако ти не си запознат с истината, със свободата. Три неща основни има. Животът почива върху един закон на любовта, върху един закон на мъдростта, върху един закон на истината. Ако ти не разбираш закона на любовта, ако ти не разбираш закона на мъдростта и ако ти не разбираш закона на истината, не може да живееш. Щом не разбираш, тогава иде смъртта, иде ограничението. Ако четете Толстой, той се намира в такова едно противоречие. „Учен човек бях, какво съм добил аз, по какво се отличавам? По-добър писател, по-знаменит от Шекспира, от Шилера има ли? Какво от това? Ти си нещастен човек. Писател си, но страдаш, неспокоен си. На хората им давам, на себе си не може да дам. Хората искам да възпитавам как да бъдат щастливи, пък аз сам съм нещастен.“ Трябва да се изучава любовта като един подтик на разумния живот. Толстой намерил едно противоречие в знанието. Знанието мяза да се качиш на някой висок връх. На върха няма всичките удобства, най-малките условия има. На високите планински върхове няма условия, както долу в долината. Често вие ще влезете в едно противоречие. Вие искате един щастлив живот без любов. Искате да ви обичат. Защо ще ви обичат хората? Вие искате да ви обичат тези, които не може да ви обичат. Запример, ако поиска някое дърво да ви обича, как ще ви обича дървото? Допуснете, че седите при едно дърво. Попитайте обича ли ви това дърво, или не. Как ще познаете дали дървото ви обича, или не? Най-първо, ще възприема тази философия. Толстой бил в противоречие. Най-първо, ще съзнаеш, че има Един, Който те обича. В това трябва да повярваш. Толстой казва: „Ти, като повярваш, почни да изучаваш живота на бедните хора. Бедни са, нищо нямат, но са доволни. Учените хора имат много по-големи противоречия.“ Казвам, най-първо ще повярваш, че има Един, Който те обича и те пратил не земята. Ти живееш благодарение на Този, Който те обича. Ако не те обича, няма да си жив. Че имаш този организъм, че имаш тези условия, то е благодарение, че има Един, Който те обича. Ако не те обича, ти не може да се явиш на земята. Туй трябва да влезе като един постулат. Какво значи постулат? Влезли сте в един дом, този човек ви посрещнал, дал една хубава стая. Питате дали ви обича. Туй запитване на място ли е? Аз, който съм влязъл в този дом, обичам ли този човек? Въпросът седи другояче. Той ме е приел в дома си, дал ми вечеря, дал ми легло да поспя. Аз питам дали ме обича – може да има задна мисъл. Как трябва да се постави въпросът? Всички поставяте въпрос дали учителят ви обича. Онези ученици, на които учителят поставил шест, те са убедени, че ги обича. Онези, на които турил пет, те се малко съмняват. Онези, на които турил четири, повече се съмняват. Онези, на които турил три – още повече. На които турил две, единица, нула? ………….. Природата е толкоз скържава. Някои мислят, че е щедра. Не е много щедра. Тя, когато работиш, е много щедра, но когато не работиш, по-скържава от нея няма. Косъма го дели на милионни части. Често вие казвате: „Господ не ме обича.“ Вие не знаете какво говорите – то е само своенравно дете. „Баща ми не ме обича.“ То е своенравно дете. „Майка ми не ме обича.“ То е своенравно дете. Българите са разрешили този въпрос. Българинът често прави някои работи, които не са съгласни с природата. Българинът ще насади квачки. Тури и кокоши яйца, тури и юрдечени, пачи яйца, тури яйца на пуйка. Като се излюпят, като поведе тия деца, чуди се. Някои мязат на нея, другите не мязат. Иде при реката, юрдечетата влязат във водата, плават. Тя се чуди, не може да разреши откъде са, не са нейни, не мязат на нея, но ги търпи. След като израснат, отиват юрдечетата при юрдечката, пуйчетата при пуйката, само пилетата остават при кокошката. Казвам, вие сте измътили някои юрдечета. Казвате: „Не ме обичат.“ Те отиват във водата. Като отидат във водата, там си намерят своята среда. Когато говорят за любовта, когато говорят за Бога, те възприемат светлината – то е любов на Бога. Те възприемат въздуха – това е любовта на Бога. Ядеш – това е на Бога. Отнасят се хората добре с тебе – то е Бог, Който действа навсякъде. Ти си заобиколен с всичката Божия любов, навсякъде тия блага имаш като някое своенравно дете. Какво искаш, сам не знаеш. И тогава Господ заповядва на природата. Казва: „Понеже е недоволен от живота, свържете му крака.“ Още си недоволен. „Свържете му и другия крак.“ Пак си недоволен. „Свържете му ръката.“ Пак си недоволен. „Свържете му другата ръка. Свържете ухото, свържете носа, устата.“ Започват да връзват гръбнака, връзват навсякъде мускулите. Ти започваш да се плашиш. Плашиш се, защото казваш, че никой не те обича. Щом не те обича, ще те свържат. Като признаеш, че те обичат, тогава ще те развържат. Ти си при най-неблагоприятните условия в живота. Мисли, че те обичат. Много мъчно е да повярва човек, че го обичат. Много своенравно същество е човек. Аз не съм намерил [друг такъв] екземпляр за своенравие. Когато искат да намерят екземпляр за своенравие, хората са първи. Човек е своенравен. За упоритостта – там ще търсите дявола. По-упорито същество от дявола няма. Човек е своенравен, пък дяволът е упорит. Тогава мяза на онзи циганин, дето казал: „И чука продавам, и чергата продавам, но не се покорявам. Всичко може да изгори, но не се покорявам.“ Ако сте своенравен – човек сте. Ако сте упорит – дяволът има думата. Ако е за своенравие, хората имат думата. Щом обичаш, то е Божественото. Щом мислиш, то е Божественото. Щом обичаш свободата, то е Божественото. Щом престанеш с любовта, иде безлюбието. Щом не се занимаваш със знанието, ще влезеш в друго противоречие. Знанието е свързано със светлината. Светлината е необходима вътре в човешката мисъл. Знание, което не носи светлина в човешката мисъл, то не е знание, то не е естествено. ……………. Казвам, в какво седи хубостта на едно стъкло? Доброкачествеността на стъклото седи в добрия проводник на светлината, която може да мине през това стъкло. Стъклото е хубаво, ако могат да минат лъчите на светлината. Колкото стъклото е по-чисто, по-прозрачно, толкоз е по-добро. Колкото по-мъчно минава светлината, толкоз е по-лошо. Същият закон е и за човешкия ум. Колкото човешкият ум е по-светъл, по-прозрачен и може знанието да минава свободно, той е отличен ум. …………………. Едно време бях излязъл и деца намазали една пръчка с някакво лепкаво вещество. Децата вземаха такива пръчки, намазваха ги с лепкаво вещество и ги туряха на плета. Като кацне някоя птица, като рече да хвръкне, не може да си отвори краката. Хвърка, хвърка, най-после се обърне надолу с главата. Като дойде детето, казва: „Аз ще те освободя.“ Колко от тия деца имаше, които освобождаваха птичките. Като мина, кажа: „Защо не пуснеш птичката?“ Казва: „Да не е била глупава да каца на пръчката.“ ………………… Вие се намирате в една мъчнотия, не знаете какво да правите. Как ще излезете от тази мъчнотия? Да кажем, вие сте християнин, кажете: „Ако Христос беше на моето място как щеше да разреши тази мъчнотия, тази задача?“ …………………. Да допуснем, че ви приемат, но няма свобода. Какво ще правите? Ще благодарите, че сте на топло. Отвън е буря, студено. Вие седите на топло. Този прием е достатъчен. Някъде може да ви дадат само един обед. Някъде – тъй пълно съчетание – те приемат, с трите работи да дойдете в съчетание. Разумният човек, ако само с едното от тях го приемат, е благодарен. Ако с двете го приемат, пак е благодарен. Ако с трите го приемат, пак е благодарен. …………….. Въпросът е хората да идат при Бога. Ако не идат при Бога, всичко друго е излишно. Разрешението е на сто и петдесета страница. Да имаме любов към Онзи, Който ни е дал всичко. Туй, което сега имаме, Бог ни го е дал. Всеки ден трябва да бъдем благодарни за онова, което имаме. Не да се изпълним с благодарност, но да благодарим. Що са дни и години за бъдеще, носят блага, които ние не подозираме. Бъдете благодарни в дадения момент за онова, което Бог ви е дал. Колкото и да е малко, бъдете благодарни за дадения момент. Следния момент ще дойде друго. Не говоря за целия ден, но за дадения момент. Бъди благодарен за онова, което съзнаваш в себе си, защото ще дойде разрешението. ……………. Вие идвате в света. Утре като си заминете за другия свят, онези, които ви обичат, няма да дойдат. Ти сам ще минеш. Какво ще правиш? Какво разочарование ще видиш. Всички говорят, казват: „Той умря, той си замина.“ Ти си в тялото, чувстваш. Казват: „Да го занесем, да го посеем в земята, да видим дали ще израсте.“ Ти ще започнеш да се чудиш как тия хора са така жестоки да мислят, че си умрял. Знаеш колко страшна работа е. В такъв случай какво ще бъде състоянието на умрелия? Той дава всичко, той не е умрял. Неговото положение какво е, той как ще се утеши? Ще му запалят свещ. Страх, молитви, но какво струват тия молитви? Молитвите не го въздигат. Казват, че той отишъл при Бога. Той не е никак при Бога, той е в тялото си затворен. Казвам, ние се намираме в сегашния живот в големи противоречия. Няма друго разрешение. Та като опитате всичките разрешения, като си блъскате главата навсякъде, най-после казвате: „Я да опитам туй, последното“ – защото вие по-напред няма да идете там – последното място, дето трябва да си ударите главата. Казвате: „Хайде да бръкнем, да видим какво ще стане.“ Едно правило да ви дам. Най-голямата привилегия, която човек има в света, то е да се научи да обикне Бога, понеже Единственото Същество, Което го е обичало досега, то е само Бог. Да се научи да обича Този, Който го е обичал. „Отче наш“ Петнадесета лекция на младежкия клас 7 февруари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев На 31 януари 1941 нямаше лекция. – Бел. стеногр. …………………… Голямата привилегия

Чудно е, току що сънувах черно Лондонско такси, и шофьорът му напираше да излезе, а аз му пречех. А той така буташе вратата ожесточено, и в крайна сметка се озовахме лице в лице. И след това го хванах и го сложих на седалката, и даже успях да му се разгнева, но в този сън както в някои други се усетих, смирих се и помолих му се да ми прости. Но той прояви кучешка похотливост и ме захапа за ръката, и разбрах, че има някакъв проблем в слабините, а преди това на бузата ми се въртеха хартийки за навиване на цигари (сега се сетих). И докато ме беше захапал му помогнах да повърне. После чувах гласа ма майка ми, говореше на брат ми "Ставай, Саше... Време е да тръгваме.". "Майко, колко е часа?" Тука ми се губи "1:15...или (два) без петнадесет", но не съм сигурен. И по едно време разсъждавах в сьня си, дали това не е мъжа на Сиджей? И дойде Дух и нежно ме хвана за ръката, и аз се сетих как днес обяснявах на колегите, защо никой от нас не бива да остава сам. Да има кой да му държи ръката докато умира.

През болката и страданието се раждат нежните Слова. Eвангелие от Йоан 19 глава 25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. 26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! 27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

Аз имам най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремеж да свържа всинца ви с Цялото, с Бога! Това е най-хубавото, което искам да ви дам. Аз не искам да ви уча как трябва да се обичате един друг. На това могат да ви научат и други. Аз искам да ви посоча пътя, начина как да направите връзка с Първичната причина на нещата в Божествения свят – с Цялото! Учителя Хората, които нe са свързани съзнателно с Духът , нямат критерии за Истината. Защото, когато някой вдъхновено запее за Майка си, сърцето ти трепва „Ей, това е сестра ми...“.

Kогато вуйчо ми беше в болницата, и майка ми се беше много притеснила за него. И аз седях си на компютъра, а тя дойде и "Как мислиш, вуйчо ти ще се оправи ли?". . Замълчах и й казах "Има неща, които са неизбежни и необходимо е да се приемат..." А тя не можа да го понесе и "изви". А може би, това беше нейния начин. Баба ми, беше болна от диабет. И затова, минах през аптеката и й купих един шоколад. Тя лежеше на леглото а подпийналите ми роднини я закачаха Така и не разбраха как се разделихме. След време майка ми я беше сънувала на двора на село, отива в къщата на вуйчо ми (този, където още си е жив). И майка ми викала по нея "Майко, майко..." А тя не се обърнала. На другия ден вуйчо ми споделил "Бе, вчера сънувах майка. И чувах гласа ти "Майко, майко...", а майка каза да не викаш, дошла е мене да ме види..." Казвам го това във връзка с мъртвите, случайностите, съвпаденията, спасителите, човешката воля и Божията Воля.

Преди време с малката Маринка ( тя беше на 6 годинки) си играхме на една игра. Аз бях "нейната баба", и й говорех : "Как си, бабе? Какво правиш? Баба дойде да се сбогува с тебе. Дойде време да си ходи...", и така нежни думи, и от време на време по някоя сълза. По-късно разбрах, че баба й по това време е изпаднала в кома. Иначе дъщеря й беше много притеснена, изобщо цялото семейство. Там имаше книга на Учителя, и аз вътрешно се помолих, и попитах какво ще стане, и след това отворих на случаен принцип. Падна се как майка лежи на смъртния си одър, казва последните думи на дъщеря си и след това умира... Тогава майката на Маринка набързо си събра багажа и право на България. Малко по-късно излезе една щастлива новина. Не било рак а кучешка тения. И аз си помислих "дано да съм сгрешил". Но Любка прекара последните няколко дни с майка си. И така , сгрешил съм но пред казаното от Учителя. Иначе когато вуйчо ми почина, дайде и беше недоволен, огорчен. "Пари, пари... Сърцето ли искате да ми вземете?". Изживяването не беше нежно и приятно като с бабата на Маринка. Преди няколко месеца чувствах се зле, напрегнат , подтиснат. И около мене имах един приятел, обличахме се да си тръгваме от работа. "О, Божичко...", чак се изтръгна от мене. Не разбирах какво става. Дойде Боби на другия ден, и ми разправя "Нашите не искали да ме притесняват. Вчера баба ми починала.." И аз: "Около 5:00 часа ли?" "Ще попитам". И после "точно тогава..." И аз го питам:"А тя щастлива жена ли беше?" "Ами, не. Даже наскоро братовчет ми я беше пребил.. Счупил й крака. Смятам да го накажа като се прибера..." И казах му, че според мен, баба му е дошла да се раздели с него. После един библейски тълковател ме обвини, че съм "викач на мъртвите", и съм презрен от Бога заради това. А той самия нямаше такива изживявания. Аз му казах, че не ги викам, те сами си идват, когато Господ ги изпрати да ми кажат нещо. Обясних му и защо: "Преди време, държах ръката на човек, който умираше. Аз вече се бях обадил за линейка. Но вътрешно във мене битуваше желанието да съм като Христос. Да го спася и възкреся както е направил с Лазаря. И започнах да се моля с "Отче наш". А Гришата започна да избистря поглед и набираше сили, и се повдигаше държейки се за ръката ми. Тогава изведнъж се усетих и изрекох "Господи, да бъде волята Ти". И Гришата умря... И обясних, че аз не съм спасител. Тука съм за да извърша на Господа Волята... Всъщност, и Христос това е правел.

Chaos, аз обръщам сериозно внимание на случайността, защото имам сънища, по които хората не изказват мнения. Ето тук , след това разбрах, че детето се казва Даниел. Пък аз случайно, това бях правил малко по-рано (лична кореспонденция): ...... Изпратeно 28 април 2012 - 23:21 25 Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. 26 И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. Ще ти кажа какво си мислех през нощта. Не знам кога е живял Данаил, но по горните цитати е седем седмици ,според мен, преди Христа. Колко години е „живял“ Христос? Според повечето хора е бил разпнат в тридесет и третата си година. Аз го взимам 32 и малко, като няколко месеца между Коледа и Възкресение. Но, календара всяка година датите са различни. И така взимам 32,456789 числата в естествена последователност след запетаята. 1 и 0 са и 10 и съдържат всичките останали. И ако умножа 32,456789*62 седмици=2012.321 . Т.е. 2012 година, а след запетайката имаме обратно отброяване... Т.е, за мен, стартира последната седмица. Колко е дълга? Ако разгледаме Данаил има 12 глави. Колкото е бройката на Христовите ученици... Какво става в последната глава? 1 И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата. Книгата на Живота? 2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Мъртвите се събуждат. Това е Архангел Михаил? 5 Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката. Това за мене е връзка между този свят и отвъдния. Именно, защото когато Илия дава духа си на Елисея, той стои от другата страна на реката... А библията свидетелства, че Илия се преражда в Йоан Кръстител... А ти сега си до Кръстова гора. 6 И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса? 7 И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде. Веднъж с тебе расъждавахме върху седмото изречение и седмата дума в книгата. (поправи ме ако бъркам, карам на спомени). Значи ,половин време? 32:2=16 .16 години? Аз имах сън, където сънувах 06.04.2012 и след това 06.04.2019. Седем години? 16 1+6=7? Това в Техническия университет го наричахме, „Нагоденко“. Т.е. тръгнал съм още от самото начало от моя сън... Защото практически с това разполагам и е истината за мене. Ти имаше мечка и разрушен град. А сега днес по случайност, Слънчева публикува: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13123&pid=167589&st=0&#entry167589 Утринни слова - Трета година (1933 - 1934) Ново разбиране за времето, том 1 СИНОВНО ОТНОШЕНИЕ А ние с тебе си говориме, за Сина и Отца ,и аз ги правя тези сметки през нощта преди да излезе лекцията. А ето това е част от нея: ........ Мечката дошла до един голям камък, извадила една мравка и я дала на едно от мечетата. Той забелязал, че мечката ритнала едно от мечетата. То се търкулило и той видял, че това мече не става, то умряло. Така го шибнала майката. Майката го поклатушкала, поклатушкала и почнала да реве. Тя ритнала това мече, защото то се тикало напред, при майка си за храна, а другите мечета оставали назад. Аз тълкувам сега този разказ: Твоята лакомия става причина за твоето нещастие. Не изкарвай от търпение, със своята лакомия, майка си – мечката, че да те удари. Това се случва често в света. Благото, което имаме в света, ни е дадено. Човек като вземе своето благо, да се радва за благото, което трябва да дойде и за другите същества. В това отношение всички не трябва да бъдете едностранчиви. ........ Съжалявам, ако те натоварвам, всъщност няма с кой друг да споделя какво си мисля. А като го направя Ивета ми трие мненията. Смята, че не са ценни. До това съм стигнал с твоята мечка. Не преставам да мисля за нея. ........................ В съня с мечката имахме разрушен град. А сега къщи започнаха да се рушат в София. Та случайностите са сериозна работа, според мен. ПП.: Случайно разбрах, че имам и грешка с детето. То е на седем години. Това не е детето на Спас, а връзката с името.

Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките тревици. Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на Светлината, които носят храна за Живота. Добрите постъпки са лъчи, цветове на Светлината, които носят живия хляб за душата, за да познае Тогова, Който я е родил. Учителя

Ако погледнеш в темата "астрономия за астролози" пише ,че Венера ще застане пред Слънцето на 06.06. И след това чак след осем години. Тази дата ме накара да си спомня един мой сън, където видях триъгълник очертан в синьо, и вътре в него и под него се извършваха пресмятания, изчисления. И видях датата 06.04.2012, която след това се превърна на 06.04.2019. Седем годишен период. На 06.04. иначе имахме концерт в програмата, наречен "Искра от Слънцето". Аз мойта си я намерих и в сънищата. В съня ми до този триъгълник дойдоха и други такива. Един от тях си, според мене. Колкото до седем годишния период, доверявайки се на личните си преживявания и проявите на собствената ми психика, единственото ми обяснение е, че това е последната седмица от пророчеството на пророк Данаил.

Патриарх Евтимий е "последният български цар", защото царят бяга от Търново, когато идват турците, а Евтимий остава. ........... Наскоро последвало избиването на 110 столични първенци, събрани с измама от врага в една от градските църкви. Тогава патриархът, като истински бранител, смело изобличил лукавия управник, който не щади своите нови поданици и не уважава своята собствена дума. Заради тази му смелост завоевателят го осъдил на смърт чрез посичане при Лобната скала в Търново. Обаче става чудо, толкова необходимо като психологическа поддръжка както за патриарха, комуто предстои още да страда в продължение на останалия си живот, така и за нещастния народ, който в многовековното си робство не трябва да губи упованието си в божествения промисъл: в момента на убийственото замахване, ръцете на палача са вцепенили и мечът паднал на земята. ............ http://www.pravoslav...arh_Evtimij.htm Значи, патриархът дал на българите Дух, да останат християни 500 години под робство,а Васил Левски е апостолът на свободата. Къщата е между двата булеварда. А на "6 септември" се празнува обединена България. На 01.06 е денят на детето. "Ако не станете като деца, не ще влезете в Царството Божие". Ако къщата е периода на турското робство, тя символизира Духовното освобождение на българите.

....................... В някои определени със­тояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обра­тно присъединяване към него. Човек поставя проблема за ре­зултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съз­нанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. При­съствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието раз­бира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за приро­дата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов. ..................... В заключение за категорията Учител биха могли да се фор­мулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеж­дан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориен­тиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Хрис­тос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското право­славие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация. ................. http://petardanov.com/index.php?/topic/8910-01-%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%be%d0%b7%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80/

Христо, като гледам подписа ти, сигурно този прилеп е бил някой свещеник-Батман. . А някой ходжа се е преправил на вуйчо ти. Аз наскоро сънувах мъртвия си вуйчо. Питаше ме „Защо ме събуди толкова рано?“. Вуйна ми, силно начевирана , искаше да й измия чашите. И в съня си й бях обърнал леко гръб, студено дистанциран. Но й казах :“Щом трябва ще ти ги измия.“. И вътрешно се съгласих да го направя. По-късно сънувах мъртвата си баба, като едновременно с това беше и Духът. И след това се сдобих с усещането, че Е едновременно и майка ми, която е жива. И попитах „Как да Те наричам?“. „Искра“ (като майка ми). А аз й в съня си смених ударението. Пък може и да не бях аз. Днес сутринта го споделих с майка ми ,а тя си има приятел ходжа- Орхан. Той веднъж й казал, че Раят е в нозете на Жената. Аз се сетих за един мой сън, който е от преди 15 години, може би. Тогава се сънувах в черквата св.Георги в родния ми град и паднал ничком се молех по „мюсулмански“. А пред мене имаше обути нозе в сандали. По-скоро ги чувствах, отколкото да ги виждам. И не можех да си вдигна главата пред Силата... Майка ми каза, че вчера заваляло дъжд на почивката в нейната работа. И всички тръгнали да бягат а тя им говорела „Стойте ще излезе дъга. Стойте, ще излезе дъга..“. И малко по-късно излезли две, огромни и чудно красиви. Тези, които останали не били виждали скоро, и точно такива. А майка ми ги питала:“Знаете ли, че дъгата е Завета между Бога и Земята?“. А те не били чели Библията. Аз й разказах отчасти лекцията " Майката на съвършенството ", която по същото време излезе със съня ми в сайта. ....... На физическото поле англичаните туриха силата във водата, германците във въздуха взеха силата. Та сега едните по вода са силни, другите по въздух са силни. Кой побеждава? От въздуха е по-опасно, отколкото от водата. И се оттеглят сега и мислят. Казвам: Мнозина сега сте силни като англичаните по вода, по въздуха не сте силни. Германците по ум са по-силни. Англичаните се заблудиха в своето богатство. Казват, 200 години те всякога са побеждавали. Така мислеха и започнаха да уповават на водата. Казват: „Горе въздушните работи не са толкоз важни, но водата.“ Иде вече времето за ума. Мнозина от вас претърпяват крушение по море. По вода трябва да бъдете силни, но колкото сте силни по водата, толкова трябва да бъдете силни и по въздуха. Не само така, но има една сила още по-голяма от англичаните. Ако дойде един от военните капацитети на Бялото Братство, на Всемирното Бяло Братство, той само от брега, като погледне всичките параходи ще останат на мястото си. Всички матроси ще заспят, ще ги приспи, тия които са във водата, ще приспи и тия, които са горе в аеропланите. Какво ще правят тогава, как ще воюват? Вие сега още се биете с параходи. Вие казвате: „Долу оръжието!“ Не долу оръжието, но тази сила седи по-горе от силата на водата и силата на въздуха. Казвам: Доброто е сила вътре. Когато обезоръжиш водата, когато обезоръжиш въздуха, нова сила ще дойде. Казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. Превеждам: Блажени, които любят Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, тяхно е Царството небесно. То е новото учение, което [идва, б.р.] в света сега да спаси света. Казвам: Сега всички трябва да бъдете силни. Едно време бяха силни на земята. После станаха силни на водата. Сега станаха силни на ума. Сега трябва да бъдете силни и в светлината. Казвам: Новите хора трябва да бъдат силни в светлината. Отче наш. ..... Христо, ти да не победи англичаните и германците?

" Живял съм с няколко Зен майстори, всички от тях котки" - Екхарт Толе. Екхарт Толе е написал книгата "Нова Земя". http://kibea.net/bg/author/ekhart-tole Ягода, когато се заговорихме за котките, това "изтече" от един мой приятел във Facebook. http://www.facebook....com/#!/stoychoi Тази книга не съм я чел но преди време видях Учителя да свири на цигулка а до него беше земното кълбо, изчезна и се появи ново такова. Моето тълкувание на това беше: "И ще ви дам нова земя и ново небе, в които царува правда". Това се случи след като изпълнявах мантра от Борислав Русанов върху името на Учителя. А пък Стойчо съм го "намерил" пак през Борислав. Стойчо написа преди време нещо много интересно за планетите на база "случайно хрумване", без да ги е сънувал. Тогава малко си поговорихме и станахме приятели. ПП: След това, на същия или следващия ден си написах "стихотворението" - 2012.

Преди да си легна да спя ,прочетох следните редове: ............ В космичното пространство има области, проникнати от по-гъста или по-рядка материя. Сега Слънчевата система напуска гъстите сфери на космичното пространство и влиза в по-рядка среда, в по-фина материя. Учителя казва: Сега започва възходящият път на Слънчевата система. Тя започва да се издига към по-редки сфери, в нови космични пространства, в които има по- възвишени духовни сили. Слънчевата система сега влиза в една нова зона на Духа. Онези хора, които са готови, ще възприемат тази вълна. ........... Така си затворих компютъра, и сега ми се появиха заедно с твоя сън. Когато Венера се появи в моя сън, в последствие разбрах за картината и сънищата на Pavli. Тогава планетата прояви един изключително тайнствен характер, появявайки се и изчезвайки. А аз разсъждавах за скритата Любов. Тази, за която не се говори а се чувства... По същото време майка ми сподели едно свое преживяване в черквата св. Богородица в родния ми град, как чувствала Майката Господна, като своя Майка, и плакала. И разсъждавах колко малко е написано в Библията за дева Мария, и дълбокия символизъм, който носи. Та в нейната утроба е Бил Духът и е излязал от там... Какво казва Мария спокойно и радостно? 46 И Мария каза: - Величае душата ми Господа, 47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. (Евангелие от Лука 1 глава). Аз след това имах едно преживяване. Чувствах една жена все едно, че е бременна. И цял ден не спрях да се радвам на това. А тя носеше Духът в себе си, все едно Синът на Бащата...

Един нов прилив на Живот, Знание и Сила идва у него. Тогава в човека се ражда Радостта, а с нея и Любовта към Вечния. С този нов подтик той започва да устройва живота си. Когато в душата на човека се роди Любовта, той стъпва в Пътя на ученика. Бог е чувствителен и отзивчив за всеки порив в човешката душа. Той отговаря на тази Любов. И как се проявява Любовта на Вечния към човека? Той съизволява да се прояви като Велик Баща и взема положението на Учител. Той слиза до уровена на човека, за да го повдигне и направи като Себе Си. Човек взема положението на ученик. От този момент започва живот на учение и работа. Човек се подготвя да приеме и изяви Любовта и Доброто и намира мястото си в Целокупния живот. В красивия образен език на мистиците това положение се нарича цъфтене и вързване. При тази степен на ученичеството човек е свободен и неуязвим, има сила и власт, може да помага на своите по-малки братя и да ги повдигне. Това е висока степен в Пътя на ученика. Ала преди да дойде до това положение, човек трябва да мине през големи изпитания, скърби и страдания. В тези страдания той остава сам. Всичко, каквото има, изгубва, жертва личното; в този огън то изгаря. Човек се освобождава от всички връзки и ликвидира с всички дългове на миналото. След като мине през този изпит, той може да създаде пак връзки и отношения, ала вече е свободен от тях. Когато човек издържи този изпит, той става ученик на Единия Учител. Учителя говори за ученика: Пътят на ученика е път на зазоряване, вечен път на съвършенство. Временното, преходното, несъвършеното не може да бъде идеал за човешката душа. Само Великият, Вечният, Съвършеният, Непостижимият може да бъде идеал за човешката душа, идеал, към който тя вечно ще се стреми. Това е пътят на съвършенството. А това е Живот вечен, да познаваме Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил. От „Учителя - обзорна книга“ Попаднах на него току що, иначе препрочетох за да си опресня извесни търсения и намирания в моя път. Така сутринта се зачетох за тракийските Аполон и Дионис. Интересно е , че Дионис се проявява през нощта като oгън, и двамата са наречени Първородния Син, а преди време споменах, че съм видял Христос, и сега споделям, че е именно в такава форма. Затова, струва ми се, разбирам думите на Учителя: „Господи, тури целия свят в огъня на твоята Любов“.

Преди време четох някъде, може би в книгата на Алексей Ксендзюк "Тайната на Карлос Кастанеда" за котките и египетските вярвания. От рода ,че котката живее в този свят и отвъдния едновременно, и тя спомага за осъществяването на тази връзка и у човека. Във тази връзка си спомням за "втората душа-Ка", или така нареченото "сънувано тяло", в което се съдържа цялата магия. То е звезден пътешественик посещаващ необятността. От моя гледна точка в Библията е споменато "И ще дойда и жилище в него ще иззидам". Както и "пак със плътта си ще видя Бога". То е реално съществуващо. Видях своето преди около 13 години. И след това започна едно търсене какво означава. Християните вярват, че след като умрът ще им се даде тяло , с което ще заживеят вечно. Не съм сигурен дали знаят, че участват в неговото изграждане, в "прикачването на рационалния ум" към него. Наскоро един човек ми сподели, че е видял своето "светлинно тяло". Във същия момент е получил усещането все едно, че умира.. Не е чел нищо по въпроса . Докато разказваше и аз му го видях... Виждал съм го и на едно момиче, което работи в черква, както и на един мой приятел. На момичето си беше вътре в нея, а моя приятел го чаках и "то" го изпревари. Аз много се зарадвах. Може би малко се отплеснах за котките, но това е нещо ,с което ги свързвам. Иначе , във връзка на сънищата на Chaos, на моменти Учителя нарича Бог - Слънце. Това е от неговият символизъм. Но това би трябвало да означава, че Бог й казва, че й е Баща.

Ами аз седем месеца го четях преди да обърна внимание на един от символите. Интересно е, че Завета ми го подари един символно важен за мен човек. А сега се постарах да намеря снимките със сините петна.. И историята е свързана със сънища и синхроничност. Тогава още не четях Завета. Но пък спътника ми след време ми го подари.

Отговорите се намират като отстояваш самата себе си.Естествено е, че трябва да обръщаш внимание на собствената си психика. За златистата птица, потърси в обясненията в Завета, там има нещо златно. Изгревът в символизма на Учителя е възкачване на Господа в човешката душа и съзнание.

Радвам се за синхроничността, която изживявате. Това, с което аз се занимавам е наблюдение на цялостното звучене на груповите разговори. Т.е. разглеждам темата, в която пишеме като цялостно внушение. И потичането на разговорите в определена посока. Ако вземеме „халюцинациите“, които хората обикновено подтискат, те са прояви на психиката , с които всъщност не работят. Отричайки възможността да има две луни, едната се скрива дълбоко в подсъзнанието осъдена в своята невъзможност. Това е процес на орязване на информацията от действителността. Така ,ако вземеме дяволът ,внушението „там няма нищо“ от околните ни кара да спрем да го виждаме. Понеже аз работя със своите „халюцинации“ на моменти виждам около мене в пространството „сини петънца“. Преди време открих такива във снимка от коридори на египетска пирамида. И осланяйки се на върешното си усещане прецених, че това са мъртви души. Това е и причината Архангел Михаил да бъде рисуван със сини доспехи от някои художници. Тъй като споменах пророк Данаил, в последната седмица от неговото пророчество, това са времената на княз Михаил. Така че мъртвите ,които ви се явяват, от тази гледна точка ,са в реда на нещата. В момента споделям какво за мен означава синьото петно от съня на Chaos, освен Дух на Истината.

А баба ти, жива ли е?

Това, което не съм ти казал е ,че отворих Завета да го попитам какво ще каже за твоя сън. И се падна точно Духът на Истината, сините лъчи. Така че, ти си предопределена да го четеш.

o.k. Това е от една тема, за която събирам материал от около две годишен. Свързано е със сънищата и избрах да го публикувам днес, защото в "мисълта на деня" има псалом за Кореевите синове. Иначе на Пиер Дако , отворих я книгата и попаднах точно там. Не съм питал нищо.

Mоже да ни го споделиш. Ето ти нащо Библейско за сънищата и крокодилите,. ПСАЛОМ 43. Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове. 19. Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път, 20. когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка. ПСАЛОМ 73. Учение Асафово. 12. Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята! 13. Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете; КНИГА НА ИОВА ГЛАВА 33. 30. за да отведе душата му от гроба и да го просвети със светлината на живите. 31. Внимавай, Иове, слушай ме, мълчи, и аз ще говоря. 32. Ако имаш какво да кажеш, отговаряй; говори, защото желал бих да се оправдаеш; 33. ако ли не, то слушай ме: мълчи, и аз ще те науча на мъдрост. ………. 14. Бог говори веднаж и, ако това не забележат, още веднаж: 15. на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото. 16. Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление, 17. за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта, 18. за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч. …………

Филм с интересни проникновения. Но за възрастта на Земята, ако взема пророк Данаил, преди Христа времето е текло с различна скорост. И от тази гледна точка Земята е много по-стара.