mecholari

Maнтрата е скок в неизвесността.

А има ли източник, който споменава, как можеш да си върнеш загубената енергия обратно?

Понякога Отшелникът може да означава самозаблуждение. Това е да кажем по важността на проблема, неговата "реалност". Затъването във страстите не носи трайна удовлетвореност, въпреки, че е част от желаното семейно щастие. Напълно възможно е да греша, но "накланям", че това не е твой "проблем"?

Свалих мантрата и я преслушах през Windows Media Player. Пък той ми нарисува чудни картинки. Осмица и кръст.

А, крал мечове , след него следват значими въпроси за напреднали.

XX. СТРАШНИЯТ СЪД Възраждане. Прераждане, обновление. Разплащане на стари сметки. Преобразуване. Но и отказ от разбиране и промяна, зацикляне, загуба на цялостния смисъл. Божествената справедливост. ”Пробуждане”. КРАЛ МЕЧОВЕ Човек на компетентното успешно разрешаване на проблемни ситуации /от бойното поле през съдебната зала до хирургическата маса/. Решителен, непреклонен, с ясен ум, стратегия и тактика. Но може да бъде жесток, коравосърдечен, безпощаден , нараняващ, но и защищаващ. Може да рискува в името на някаква кауза. Проверих за значения тук: http://www.astrohoroscope.info/taroarkani.htm Чудно е, споменава се хирургическата маса. Лично на мен ми е интересно, ако човек се смята за жесток, коравосърдечен и безпощаден, дали едно заболяване не е израз на Божествената справедливост? Плаща стари сметки? Мнението е преместено от Таро за напреднали. Мона

На дъното на отчаянието е молбата със сърце.

Понякога, съзнанието ми си прави странни шеги. Преди малко прочетох заглавието на темата:" Нужно ли е да правим нещо за да обременим другите"?

Има и мисли които не вкарват съзнанието в дуалистично противоречие. Както и изразяват времево обединение. "И пак със плътта си ще видя Бога". Минало, сегашно и бъдеще се сливат в непоколебима увереност, която наричам "знаене".

Всичко мога чрез Христа, който ме укрепява. Фил.4:13 Aз и Отца едно сме. Сега виждаш ли "противоречие", "неточност" или нещо друго?

А пък Христос е олицетворение на "всичко мога и всичко постигам". Даже на повечето икони е "направил знак", символизиращ точно това.

Ако съществува разделение, "усещам" като проява на "низше его", моментите, когато правя отговорни хората за вътрешното ми емоционално състояние. Това е момент на "безсилие". Нямам намерение, да изпълвам думите в кавичките със съдържание. Моето. "Смирение" .

Наблюдавайки сюжетната линия на темата, болните хора отиват при лекаря, вече регистрирали някакво заболяване. На доктора му остава от купищата знания да "прасне" компетентно диагнозата. Но за самия себе си - погледнал да види светлината и паднал мъртъв на земята... Сещам се за един Библейски лечител, изрекъл : "Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци. А вие вървете и ме следвайте". Разбира се неговата митохондрилна ДНК била съвършенно копие на първоизточниковата. "Преди да е бил ???? Аз съм" (Още нямаш 50 години и казваш , че си видял ????? незнам кой си?). Всичко, което говорел се случвало, сам бил изрекъл, че ще дойде на "второ пришествие". Времево погледнато, щело да бъде трето , може би. Метнал се бил на Баща му, който Е бил, който Е и, Който ще бъде. Разбира се лекувал и смъртта, клосните, немите и слепите по рождение генетично увредени хора ,им изменял носителите на общочовешката информационна "еднаквост" в рамките на един живот. Давал им копие на "нормалната" сетивност. Но днешните доктори не могат да излекуват деградацията на ДНК.. Деградация на лечителската практика... Тука моят асоциативен ум се сеща за едни думи на Учителя Дънов "Ако искате да ви излекувам, трябва да ми вярвате". Но всеки си изразява, колкото си може, вътрешното си състояние. И говори : К-ала-бала. Постоянното присъствие на смъртта би ли помогнала в осъзнаването на живота? Възможно е да започнеме да наблюдаваме неговите проявления, и да грабва вниманието за себе си, тъй както сега упорито , нежелано , смъртта. Някакъв парадокс на съзнанието. А свети Иван Рилски, бил ли е лечител?

Две ръце изскачат от нищото и те "гепват". Това е смъртта ако не мислиш за нея.

Moжеш да опиташ, с тази мудра: http://www.dobra-magia.com/%C5%E7%EE%F2%E5...%F0%E8%F2%E5/1/

Воистина воскресе!

A на коя фирма мотото е "Копието, по-добро от оригинала"? "И пак с плътта си ще видя Бога". "С кожа и плът си ме облякъл, с кости и жили си ме оплел, живот и милост си ми дарил". Последните две копи-пейсчета си ги намерете от къде са.

За да бъде човек щастлив, необходимо е да спре да се страхува. http://vbox7.com/play:4366ca2d

Господ казва каквото си иска, на който си поиска. "Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог". Пс 46:10 "Бог на всяко утешение". НО "Знае Бог тези, които са Негови" II тим.2:19

Maгията на мисълта е много силна. Много внимавам какво си мисля за другите хора. Защото ги превръщам в такива, за каквито ги мисля. Защото понякога мислите могат да се чуват много силно. И се "превръщат в окови". Това е нещо като да си "умираш да се подмажеш" на някого и същия да сподели, че хората обикновено това правят когато го срещат.

"Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, който всичко преодоля". Петър Дънов, 64 стр. от Завета на цветните лъчи на светлината. Тези думи "ми звучат много силно' и са тема за размисъл за мен. Тука сякаш се съдържа "преодоляване" на егоистичното съзнание. То много неща може да си стори, но са недостатъчни.

Съгласен съм с мнението на мекота. Страховете отключват собствената агресия. Но има и друг момент-енергията може да се почувства "физически". Има и един въпрос, който също е небходимо да се зададе, когато се почувстваме "кофти": "Господи, тези мисли мои ли са"?

Новородените къде са? Има възможност да нямаме интуицията да ги усетим . Може би това е причината да избираме втвърдена едновариантност.

Надменността ми е нещо като да си мисля, че има по-слаби от мен. Така отнемам силата на хората. "Бог твой отреди силата ти". Между моята преценка и това, кото притежават хората, там е интуицията. "Заедно с изкушението, се дава и средството за преодоляването му". Т.е. ,може би ,на всекиму се дава толкова, колкото може да понесе.

Това написаното от тебе, как кореспондира с приказките ти - mecholari за павета, счупени прозорци,"шлянци" и прочие физически дейсвия? Май се опитваш да се поставиш самоволно над закона, ако говориш сериозно и без да се майтапиш? Страха води до агресия. А понеже казваш, че съм пристрастен може би, това не е ли нещо като да имам известен опит в сферата на магиите? Та искам да те питам, ти имаш ли опит в тази сфера, или си чешаш фантазията? В реда на "здравомислието ми", благодаря ти за критериите, които ще ме направят "безопасна игла". Защото шубето е голям страх. Но който го шубе е подвластен на магия.