mecholari

А не ти ли прави впечетление, че в едната има "ценни мисли" на хора не участващи в Портала. След като беше преместен поста на един съфоромец, за когото ценна мисъл беше на един ЖИВ потребител на портала, и ми дойде да попутам - мислите на живи хора пишещи в Портала не са ли достатъчно ценни за тази тема?! или трябва да има две теми за ценни мисли?!? Сякаш се опитваш да мислиш. А Айнщайн е изрекъл: "Великите духове винаги намират яростна опозиция сред посредствените. Посредствените не могат да разберат, когато човек не се придържа към безмислените предразсъдъци, а честно и смело използва своя интелект." (Алберт Айнщайн) Според мен разликата идва в приемането. Ти се опитваш да мислиш може би а на някой му се струва, че му се правиш на велика, може би. НО това е грешка в процесирането, според мен. Та Еси, правиш ли се на велика или се опитваш да мислиш? П.П. За да няма недуразумения, аз в момента се правя на велик и за това така ми се струва. Модераторска бележка: Моля да се придържате към формата на темата - събиране на ценни мисли

Като намерите камък на пътя, отместете го, за да не се спъват хората. Кой го е сложил, защо го е сложил, не е ваша работа. Учителя

Двете души се сливат, "чувстват" се една друга. И знаят "това ми е от теб но е и мое, защото сме едно". А Любовта е толкова силна, че едно малко дете би могло да разтвори ръце и да обгърне целия свят, и да остане още непрегърната Любов.

http://nestinari.eu/video.html

Ако споделя нещо, което е ценно за мен и някой го подритне, наистина е било истински ценно. И е само за мен - и е за всички. Нека всеки вземе толкова, колкото може, без уговорки. E, харесва ми... НО принципно моето беше интерпретацията на "Не хвърляйте бисерите си пред очите на свине, защото ще се обърнат и ще ги стъпчат". Според Евангелията, думи Христови. Просто грубичко ми звучеше и си го промених. Че има хора, където съм им казал, че са "свине" иначе, едва ли не.

Ако споделя нещо, което е ценно за мен и някой го подритне, наистина е било истински ценно. И е само за мен.

..................................... ПОСВЕЩАВАМЕ НА МЪРТВИТЕ: ДА ПРЕГЪРНЕМ АНГЕЛА НА СМЪРТТА Последният метод за постигане на лична свобода е да се подготвим за посвещаването на мъртвите, да приемем смъртта за свой учител. Защото ангелът на смъртта може да ни научи как да бъдем истински живи. Даваме си сметка, че може да умрем всеки миг; живи сме само в настоящия момент. Ние наистина не знаем дали няма да умрем утре. Кой може да каже със сигурност? Смятаме, че разполагаме с много години живот. Но така ли е? Ако отидем в болницата и лекарят ни каже, че ни остава една седмица, какво ще направим? Както вече казахме, имаме две възможности. Едната е да страдаме, защото ще умрем, да се оплакваме на всички: „Горкият аз, ще умра", и да направим истинска трагедия. Другата възможност е да използваме всеки миг, за да бъдем щастливи и да правим онова, което наистина ни е приятно. Ако ни остава само една седмица, нека се порадваме на живота. Нека бъдем живи. Можем да кажем: „Ще бъда самия себе си. Вече няма да се старая да угаждам на другите. Няма да се интересувам какво мислят за мен. Какво ме засяга мнението на другите, след като ще умра след една седмица? Ще бъда самия себе си". Ангелът на смъртта може да ни научи да изживяваме всеки ден така, сякаш е последният в живота ни, сякаш няма да има утре. Можем да започваме всеки ден с думите: „Буден съм, виждам слънцето. Ще благодаря на слънцето и на всичко и всички, защото съм още жив. Още един ден, в който да бъда себе си". Така трябва да приемаме живота, на това ме научи ангелът на смъртта - да бъда напълно отворен, да зная, че няма от какво да се боя. И, разбира се, показвам на любимите си хора своята обич, защото това може да е последният ден, в който мога да ви кажа колко ви обичам. Не зная дали ще ви видя пак, затова не желая да се караме. Ами ако се скараме жестоко и аз ви изпратя цялата си емоционална отрова, а вие утре умрете? Олеле! Мили Боже, Съдникът добре ще ме нареди и аз ще се чувствам виновен за всичко казано. Ще изпитвам вина и че не съм ви казал колко ви обичам. Любовта, която ме прави щастлив, е любовта, която мога да споделя с вас. Защо трябва да отричам, че ви обичам? Няма значение дали вие отвръщате на чувствата ми. Може утре да умра, вие също. Онова, което ме прави щастлив сега, е да ви покажа колко много ви обичам. Можете да живеете по този начин. Така се подготвяте за посвещаването на мъртвите. А при посвещаването на мъртвите ще се случи следното: старият сън в ума би ще умре завинаги. Да, ще си спомняте за паразита - за Съдника, за жертвата и за предишните си убеждения - но паразитът ще е мъртъв. Ето какво ще умре при посвещаването на мъртвите - паразитът. Не е лесно да се решиш на посвещаването на мъртвите, защото Съдникът и жертвата ще се съпротивляват с всички сили. Ще ни се струва, че ние ще умрем, и ще се боим от тази смърт. Когато живеем в съня на планетата, все едно вече сме мъртви. Но който оцелее след посвещаването на мъртвите, получава най-прекрасния дар: възкресение. Да възкръснем означава да се изправим из мъртвите, да бъдем живи, отново да бъдем самите себе си. Да възкръснеш означава да бъдеш като дете - да бъдеш див и свободен. Но с известна разлика. Разликата е, че свободата е съпроводена от мъдрост, а не от невинност. Способни сме да се отърсим от опитомяването, да станем отново свободни и да излекуваме умовете си. Предаваме се на ангела на смъртта, знаейки, че паразитът ще умре, а ние ще продължим за живеем със здрав ум и съвършен разум. Тогава ще сме свободни да използваме собствения си ум и да управляваме собствения си живот. Ето защо толтеките смятат, че ангелът на смъртта е наш учител. Той идва при нас и казва: „Разбираш, че всичко, което съществува, е мое, не твое. Къщата ти, партньорът ти, децата ти, колата ти, кариерата ти, парите ти - всичко е мое и мога да си го взема винаги, когато пожелая, но засега можеш да го използваш". Ако приемем ангела на смъртта, ще бъдем вечно и винаги щастливи. Защо? Защото той премахва миналото, за да позволи на живота да продължи. От всеки минал момент ангелът на смъртта взима мъртвата част и ние продължаваме да живеем в настоящето. Паразитът иска да носим миналото със себе си и затова е толкова тежко да бъдеш жив. Нима можем да се радваме на настоящето, когато се опитваме да живеем в миналото? Защо да носим товара му, когато мечтаем за бъдещето? Кога ще живеем в настоящето? Това ни учи да правим ангелът на смъртта. ...................................... А сега да зачетем "Житие, чудеса и акатист на преподобния наш отец Иван Рилски, чудотворец" издадено от СВЕТА ГОРА, АТОН Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" 2002г. Зачитаме и "дрън ,дрън, дрън ,дрън...." стигаме до 24 стр., и от съветите, които св. Иван Рилски дава на българският цар Петър прочитаме "СПОМЕНЪТ ЗА СМЪРТТА ВИНАГИ ДА ПОСЕЩАВА УМЪТ ТИ". На същата страница можем да прочетем от лестовицата на преподобни Йоан Лествичник:"Придобий спомена на смърта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки"(Слово 3:14). На страницата можем да прочетем и "животът е Христос, а смъртта-придобивка".

Едно от нещата, за които съм си прощавал е за това, че не съм съвършен по критериите на другите. Както и по моите собствени. Култовете за съвършенство са ми напълно безполезни. Не мога да отговоря на тях. Не съм нито Христос , нито Дънов. Нито съм велик. Аз съм този, който много е страдал и е разбрал , че не му се страда повече. И не съм снизходителен. Практичен съм. Просто страданието не ми харесва.

Все едно се напъвам нещо да напиша а от него няма нужда. Не знам. Линк забранен за модератори: http://vbox7.com/play:48c37516

Моля. Да плачеш от радост ти пожелавам.

Моника, подарявам ти това мое стихотворение: Кръв Такава сила е кръвта, шуртяща по дървото на живота. Разпънат в тъмното вървях, преди да срещна те ,...Любов. И бях вода , нечиста кал, и давех се в душевната помия... И толко мразех те, животе, преди кръвта му да отпия. Тогава малка част от мен,сълза вода, превърна се във глътка вино. Венеца трънен Той взема, с духа ,плътта си, нахрани ме. И вече имам с него дял, взема нозете Той уми ми... Духа в кошмарите заспал, събуди Той, щом грешките прости ми. О, Христе! Получих твоята Любов, от друго нямам нищо нужда! Сега обичам го живота мой , Любовта ми както Теб Възкръсна! И трябва да знаеш, че докато чувстваш вина, раздразнение и "негативни" емоционални състояния, тогава всъщност губиш жизнената си енергия (Кръв). Това за никой не е по-важно, отколкото за самата теб. Така, че прошката е ключ, който отваря всички врати. А сърцето се изпълва с Любов защото това е неговото естествено състояние. А големи са сърцата на хората, могат много да обичат.

O, kak сама да бъда убедена, че аз съм всичко, за което съм предназначена? Какъв е моят смисъл, как изглеждам извън това, в което погледа се вглежда? Животът-ту нагоре, ту надолу; ту нося се безгрижна, ту залитам по неволи. И ту се пътят равен разпростира, ту без да ща, без изход в него се намирам. Изчиствам си ума, сърцето и очите и виждам цялата измамност, под която скрит е на вещите примамливият трепет, слава, възторг, наслади, що успехът сякаш обещава. Вървя напред, навътре и нагоре. Живота-сън обичам, ала нещо ми говори че има друго, че съм само посетител, ще се стопя и ще премина в другата обител, а тя дали на тука ще прилича, и там коя ще бъда аз и как ще се наричам? Дали там с мен ще бъдете и вие? Сърцето ми дали ще ви познае и открие? Любов от мен за вас, от вас към мене. Какво съкровище е щом е споделена! От топлината ви и там ще се нуждая. През бързите ята на времето и през безкрая най-важното за мен ще бъде, знам, отново да сте с мен и там. Рона Хърман

Това е нещо, като да си "Велик човек". Руис, дон Мигел и Джанет Милс "Гласът на знанието" От линка на Fut. "Върху криле от светлина" от Рона Хърман

Аз съм искал прошка много пъти, но има хора, които чувстват необходимостта да бъда грешен пред тях. Това им дава сили за живот, може би. Да се опитват да ме задържат в греха. Затова се освобождавам от очакванията си. И работя с прошката към себе си. Може би там всичко зависи само от мен и от Бог.

Всъщност, прошката винаги е била на първо място от "практиките" с които съм се занимавал. Мога да кажа, че без да си простил не можеш да изпиташ "истинска любов". Под написаното в кавичките разбирам "безусловната любов" описана в Толтекската книга на мъдростта. Преди това любовта е "избирателна". Обичаш защото някой нещо прави или дава за теб. И да кажеме не осъзнаваш положителната роля на "лошите хора". Всъщност, те са ме научили толкова много, толкова са необходими. Да осъзнаваш, че има за какво да си прощаваш на самия себе си, това е много важен и ключов момент. Преди това си бил "съдник" на хората, а това е момента на осъждане на самия себе си. Само, че колкото по-силно се съдиш толкова по-малко се обичаш. Загубил си любовта към себе си. А можеш ли да обичаш другите без да обичаш себе си? Т.е. има много хора, които живеят без да могат да обичат. "Обичам и одобрявам себе си" . "Аз желая да се освободя от потребността да чувствам, че не заслужавам. Заслужавам най-доброто в живота и сега с любов си позволявам да го получа". "Благословен съм в много по-голяма степен, отколкото съм мечтал." "Влизам в кръга на победителите". "Всичко до което се докосна е успех". Това отново са сугестиращи упражнения от книгата на Луиз Хей. "Господи , благодаря ти". Винаги след всяко, лично за мен.

Е, в книгата на Луиз Хей е написано нещо от рода: "Ако някой с поведението ви дразни, помислете точно кои негови качества и постъпки и къде ги проявявате вие самите в живота. И работете в тази насока". Така, че когато говоря нещо "отрицателно" за някого, за мен означава, че аз има върху какво да работя. Че другите мога ли да ги променям? Освен това е твърде егоистично да им го налагам, може би.

"Всичко, от което имам нужда идва при мен. Всичко, което трябва да знам ми се разкрива". "Господи, благодаря ти." И светът се променя...

Глава 11 22. Иисус им отговори и рече: 23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.swf Да прощаваш на себе си е възможно да бъде наистина трудно. Когато съм го правил съм използвал "техники" от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си". "Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам." "Желая да се освободя от потребността във себе си, която е причина за това състояние." "Аз желая да се променя. Желая да се освободя от всякаква съпротива." Но "прегледът", извършван от учениците на дон Хуан е наистина магически. http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=29538

Спящите красавици Затворени, копнеещи очи в очакване на истинска любов. Целувка нежна ще ги семени със дарове на нов живот. Когато принцът ги прегърне и нежно ги погали по бедрата, те ще завибрират бърже във трескава възбуда, непозната... И танци във вълни от радост, на тласъци ще гърчи се снагата... "О, принце, целуни ме бърже, копнее ми за теб душата..."

Искам и аз. Димитър 07.04.1980 Благодаря.

Образовах се толкова години а правописни грешки още си допускам. От личното желание зависи всичко. Не само в България. Необходима е самомотивация, защото мотивацията от социума е твърде противоречива. И на моменти "фалшиво-добронамерена". Така, че "Кой каквото прави, за себе си го прави" .

"Човек на изкуството"- това е човек, който сякаш изкуството го притежава. Това е нещо като да си "обречен" на изкуството ,може би. Сякаш си е загубил свободата ми звучи. "Изкуството на човека"- това ми звучи като да бъдеш творец. Сътворец, защото самият си творение. Петър Динев. Преподавал ми е за лазера. И не ми беше скучен. http://tu-sofia.bg/bul/nta/nta458/nta2006_3_4.htm

http://www.youtube.com/watch?v=a6nSzuHD46I...feature=related

От това, което съм чел дон Хуан го нарича "енергийно" или "сънувано тяло", в древноегипетските вярвания е "Втората душа Ка". Траките го наричат или Аполон или Дионис. Едно от двете беше. Не задълбавам в подробности. Това тяло е нашия резервоар на енергия. Някои го наричат "висша същност', "висш аз", "енергиен двойник на човека" и др. Когато човек е в него губи представа за времето. И по този начин провокира и "синтез" в съзнанието. Не само "анализ". Имаше и някакъв принцп "МерКаБа". Не знам дали се пишеше така. Но "Ба" е наименовние за небесната душа при "колобърите". Но човек събира енергия за да достигне до него. Енергията се събира, когато чувстваш вътрешна хармония и мир, напук на света.