mecholari

Сещам се за едни думи на Учителя: ................................ Това са сравнения, аналогии. ................................. ................... Ново сърце Ако човек можеше да хваща нещата , които седят зад думите... И учителят употребява едни и същи думи влагайки им различни значения. Анализирайки постъпките си и съмнявайки се в правотата им, осъзнах неетичността в част от тях и собствения си егоизъм. Мотивите са ми били да мисля единствено за себе си, без да се съобразявам с това какво донасят те на хората. Когато се разкаях за тях и си простих, вече имаше осъзнати грешки, които бях решил да не повтарям. И хората, за които се бях затворил (особено близки роднини) и по сталинския принцип бяха изхвърчали от живота ми, се върнаха в него, защото осъзнах колко много ги обичам. Всеки с писанията олицетворява това, което е в момента. Или показва посоката в която иска да върви. Аз се освободих от желанието да влизам в категории, в които да се самоопределям "съмняващ" или "вярващо-анализиращ". Особено ако едното понятие е прието за "добро", а другото за "лошо", "по-точно" или "по-неточно", "по-подходящо" или "по-неподходящо" Не мога да използвам "правилните" понятия , защото всеки си вкарва различен смисъл в тях. Даже това го имаше в думите на Учителя в "ценна мисъл за деня", като последно изречение за вчера. Затова ви оставям всеки да си види в думите ми това, което може и му се иска.

Разбрах, съмняващият се е колеблив, а анализиращият е уверен. Съмняващият е нестабилиен а анализиращият е стабилен. Съмняващиият се е мек, а анализиращият е корав. Съмняващият се вайка а анализиращият осъзнава грешките си, или е доволен от постъпките си. Съмняващия се страхува, а анализиращия е безстрашен. Съмняващия се не е наясно със себе си, не знае за какво живее, докато анализиращия е наясно. Т.е. има две категории хора, които са коренно различни. Едната е по-добра от другата, може би. Съмнението е липса на разум, може би, а анализът е наличие. Е, съмнявам се...

Да кажем, че те разбирам. Само не ми е ясно как се разбира дали е постъпил добре или зле, след като винаги постъпва правилно и не съжалява.

Добре, ще кажа нещата по друг начин. Според мен е необходимо, когато човек прави нещо, винаги да знае защо го прави, какви са причините. Да няма положения "Не знам защо постъпих така", защото обратното би означавало, че е възможно да бяга от отоворността за постъпките си, не познава себе си и сякаш "друг му дърпа конците". Но да кажем мотив от рода "постъпих така с този човек, защото ме дразни...", т.е. защото го заслужава, и това е достатъчно човек да е убеден в правотата си, това ми се струва твърде повърхностно. Бърз и удобен отговор. Не се ли обмисли добре, какво стои в основата на осъзнатото раздразнение, причината за него е външна, човека е причината. Възможно е тогава да тръгнеш да променяш хората за да можеш да си правиш удобни за собствените си нагласи. Допълнителните въпроси "Какво от поведението и думите на дадения човек ме дразни? Защо реагирам така на думите му? Какво от тях противоречи на вътрешните ми нагласи? Какви са те? Защо са такива? А могат ли да бъдат други?", тези въпроси обаче предполагат работа със себе си. И ако осъзнаваш да кажем, че хората не можеш да ги промениш, но себе си можеш, възможно е да постигнеш едно вътрешно състояние, в което няма раздразнение. Така си подаряваш спокойствие, иначе си обречен на каузата да променяш хората. И сега ще взема твоите думи: " Ако човек се съмнява дори и в себе си, как тогава ще погледне на другите неща и хора от живота?" Ами ако другите са толкова уверени, непоколебими в правотата си, в подхода за постигане на собствените си стремежи, колкото си самия ти, тогава как ще ги промениш? Ако се срещнат двама такива човека и всеки е еднакво и непоколебимо прав, но си имат различни "истини", това не е ли игра на "Кой е по-добър?". А докато се играе ще продължаваш ли да се дразниш? Надявам се, че това не е мотив "страхувам се да не започна да се страхувам", защото би означавало , че човек постоянно се страхува.

А аз говоря за прекалено бързите и удобни отговори при погледа към себе си.

Ако оставя настрана формулировката на въпроса смятам , че е полезно човек да се усъмнява във собствената си правота, както и в мотивите за постъпките си. Особено в мотивите.

Не знам защо не го оставите somespirit да си говори това, което му внушават астралните разуми.

Момък прашен, уморен, седна до една топола. Със ръка я той погали и целуна я по ствола... "Прости ми сестро, имам аз голяма мъка, дошъл съм да сека те тука..." Задуха вятърът, последна песен зашепнаха листата в миг.. А момъкът във себе си унесен сълза отрони, стон, сподавен вик.. Кажи ми Господи, защо за да живея, смъртта по стъпките ми ходи, сърцето ми в любов копнее... ръцете ми, отнемат те животи? Смъртта тогава го погали, целуна го по морната глава... "Ела със мене друже, премного си добър ти за света..."

Ники, смятам, че мотивацията за направата на всяка една постъпка е хубаво да бъде известна. Противното би означавало, че друг ти дърпа конците. Това се включва в изреченията "Нещо ми стана... Не знам защо го направих.". Колкото до отношенията "учител-ученик" при вампирите, ти си много добър и затова смяташ ,че някой го е грижа как се чувстваш. Ще ти разкажа за отношенията ми с вампир "насилник", които съм имал от 9 до 16 си годишнина. Това беше мъжът от втория брак на майка ми. Знаеш ли, малко ми е трудно и не знам откъде да започна. Може би от нещо леко и ненатоварващо: "Ти ми ядеш храната на децата", "Може да си отличник но това нищо не означава. В живота нищо няма да постигнеш", към майка ми "На нищо не си го научила. Ти си некадърен възпитател. Аз ще го превъзпитам.". Превъзпитанието включва "Мога ли да седна да ям?" , отговора включва "Ей сега ще сготвя" (Той е добър - готви вместо майка, която е некадърна и не може) и обяд в 4 часа. "Мога ли да отида до тоалетната?", "Мога ли да се изкъпя?", "Мога ли да се обадя по телефона?", "Мога ли ....? Всичко това е , защото си излишен и трябва да повтаряш репликата "Моля да бъда извинен...." по хиляди пъти на ден, защото носиш вината, че съществуваш. Оказва се обаче, че и малкото ти братче е невъзпитано. Затова 2-3 годишно стои наказано зад вратата, ревящо сред неистови крясъци. Ако много се задъха го вдигат на ръце и го правят "космонавт", който се приземява в спасителна капсула (силни разтърсвания във всички посоки докато се изпусне от страх). И за ужас главно на майка ми, понякога бива надвесвано от 10 етаж, с думите "Сега ще го изхвърля". Иначе "таткото" примерно е хвърлял чанти с чушки и домати, изпратени от баба. А аз седях от страни и не правех нищо, защото бях жалък страхливец. Колкото до мен, лошо е да станеш по-висок от "таткото". Това е некакво заяждане със него. Требе да ти се вземе от рано страха ако станеш силен физически. Това включва лекции от рода "Аз като бях ханбалист, и на един мач на един почти два метров исполин, замахнах да вкарам гол, нарочно изпуснах топката ,... и му извадих очите". Също , понеже "таткото" беше "майстор", по едно време си направи завидна колекция от собственоръчно изработени ножове, и когато седнех на масата ги точеше демонстративно. А от време на време питаше и майка ми "Искаш ли да му видиш червата?". Тука обикновено майка ми започваше да се моли и да ...лази. Виждал съм я много пъти да лази. Веднъж така си лазеше под съпровода на думите "Лази ма ,кучко" и я биеха по главата и тогава си спомням, че ми разбиха носа в първия си опит да я защитя. Оттогава нещата тръгнаха още на по-зле, защото направих "голем врат" и майка ми лазеше още по-често да ме "спасява", а аз се изхитрих и започнах да си лягам с една остра отверка в леглото, а на вратата си лепех тиксо, да се събудя ако някой започне да влиза. И так се стигна до момента, когато 16 годишен се опитаха да ме изхвърлят от 10 етаж, обаче в беса ми направих много силен лев прав. И просто ме изгониха от вкъщи. Започнах да живея при по-малкия ми вуйчо, който чак сега започна да разбира какво се случва в този дом. Той помогна по-късно на майка ми да се раздели с "таткото". А аз си откачих много. Започнах да тренирам здраво за да мога да съм "силен" и да ги наказвам "лошите хора" Даже по едно време започнах да клякам на 215кг, като мотивацията ми беше като ритна някой да го строша. И правех много изцепки също. Примерно един приятел ме "предаде" и колата на баща му я засилих срещу една ограда. А в казармата се събрах с "приятели', с които тармозехме старите войници. "Работата ни" толкова нарастна, че веднъж се напих жестоко и направих ОВС, употреба на алкохол, материални щети, побой над военослужещ, посегателство срещу пагон. И преди да имам 5 месеца служба искаха да ми дадат година и половина дисцип. Запознах се с главнокомандващия на ВВС РТВ поделенията лично, а майка ми я влачиха няколко дена по София и Божурище. Спаси ме "Горкият аз" , семейното ми положение като "глава на семейство". Разминах се с преместване в друго поделение и 10 дена арест. Искам да кажа, че всичко което се случи в "дома ми", ми се отрази по един непривлекателен начин. Намразих много хората, докато един ден не намразих невероятно себе си, защото усетих, че не давам на никой нищо хубаво. Даже на тези, които обичах. Сънищата ми ме обърнаха към Бог, един малък жест на Ванга и желание "да се поправя". А от целия този негативизъм, който описах се получи нещо хубаво по едно време. Примерно "таткото" ми крещеше в лицето и държеше нож в ръка, а на мен не ми пукаше. Оперира ме от такъв страх, бих казал.А "обидните думи" започнаха да ми се струват като добри пожелания "Добър ден" , "Дал ти Бог добро". Също успях да простя за всичко това, и когато някой ми каже "не мога ,това е непростимо" ставам "безчувствена статуя" и не му подарявам съчувствието си. Защото смятам, че всеки си заслужава живота и не харесвам тези, които ми се оплакват, карайки ме да ги съжалявам, защото се изправих сам от "помията". И всъщност , човек избира дали да бъде наранен от хората , а е много егоистично да смята, че може да контролира поведението им. Така, че за мен "духовен" е този, който работи със себе си а тези , които говорят на хората, че са сатани, не са срещали просто сатаната,и няма на какво да ме научат. И тука искам да почета паметта на Ванга, която беше изпратила по един нечакан гост (от родното село село на майка ми), една престилка. Майка ми да я носи, за да я "пази". И това беше, когато бях изгубил всякаква надежда при "таткото". И това, което е Ванга за мен се съдържа в този клип: http://www.youtube.com/watch?v=9yDqsFFA2lU...feature=related

Донке, говорейки за енергийна вълна ме подсещаш да споделя нещо с вас. Понякога седя и си говоря с някой общи приказки, и изведнъж добивам усещането, че сякаш иска да ме удари. А примерно през това време си приказваме за неща по които имаме консенсус, или общ делови въпрос. Неловка ситуация, бих казал и малко "откачена". Започвам да наблюдавам този човек и след време попадам на "видима агресия", на която не съм инициатор. Също ,имах една приятелка, с която си ходехме на гости , харесвах я , и други работи. Общо взето можеше да се получи нещо трайно между нас, въпреки че беше разведена с дете. Но тя ме обграждаше с внимание и добро отношение, и всъщото време се обръщаше към детето за нещо да му се скара или да го напляска, в повечето случаи за мен безпричинно (възможно е оценката да не ми е била правилна и не съм се месил). Това двуличие обаче ме отблъсна.Чак по-късно прочетох "Енергийните вампири" на Александър Александрович, която книга ви препоръчвам. Това, което искам да кажа е, че според мен хората усещат интуитивно и подсъзнателно "енергиите", които се "носят" около човека. И обикновено "тежките" са от неразрешим вътрешен конфликт, "болка", на която не е намерена причината. А тя не е външна "защото ти си такъв" а е вътрешна и изисква обръщане и работа със себе си. Също смятам, че отговорността да "отдадеш" на някого енергията си е всъщност наша, защото "не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава". Лично не се страхувам вече от "вампирите", защото енергия имам в изобилие но и аз като Донка съм решил да не им я давам, даже използвам повечето от нейните техники. И получавам същия резултат. Обичам да им казвам "да прав си", "да такъв съм", когато ме обливат с "обидни слова" а също и много обичам да мълча. Не им се доказвам, че не съм такъв какъвто ме описват, а ако успеят да ме засегнат им прощавам. А когато се научиш да прощаваш, този процес се автоматизира, и дори в момента на словоизлиянията им започваш да не се чувстваш засегнат. А сега смятам да ви публикувам няколко цитата от гореспоменатата книга: ...................... Но ако все пак сте позволили и сте станали енергийна жертва на вампиризъм и искате да спасите себе си, не е достатъчно само да се успокоите, необходимо е да забравите човека, който ви е нанесъл тази огромна болка и беда. И простете на вампира, защото в противен случай ще продължавате да се тресете от нерви, а вашите сили и енергия ще продължават да преминават към него. Вампирът усеща тази невидима връзка помежду ви и в мига, когато помислите за него или споменете името му с раздразнение, той улавя вашия импулс и си казва безпогрешно: “Здравата го наредих днес (вчера, преди седмица, преди месец…) Само като се сети за мен, ще падне.” Независимо от географското разстояние, което ви разделя, тежките енергии на вампира ще пристигат по предназначение, без да се влияят от времето и пространството. Престанете да говорите и да се дразните от енергийния крадец! Забравете обидите му. Простете му. Престанете да се възхищавате на бисерите пред очите на свиня! И помнете, че най-ценното в живота на човека е неговото здраве. Не се самосъжалявайте и не ронете сълзи затова, че сте попаднали в този коварен капан. Постарайте се да осъзнаете истинската причина за случилото се с вас. Намерете отговор на въпроса: защо точно към вас е насочил психическата си плесница енергийният мародер и крадец. Съществуват множество начини за защита срещу вампирите, които могат да се усвоят в различни школи, организирани от йоги, екстрасенси и магове, но те могат да бъдат полезни само ако успеете да запазите душевното си спокойствие и равновесие пред вампира. Няма да има смисъл от това, което сте научили в тези школи, ако продължавате да отвръщате на енергийните атаки и да изпитвате психическо раздразнение. Ако не запазите самообладание и не успеете да премълчите обидата и унижението. За кой ли път отново се налага да повторим, че единствено спокойствието и радостта, която изпълва човешката душа може да се противопостави успешно на психическата атака срещу нея. Ако сте щастлив от живота човек и душата ви е пълна, тогава отдалеч ще усещате тежките вампирски енергии, които мърсят пространството. Ще имате сила и воля да се отвърнете от тях, защото това, което носи със себе си вампирът не е в хармония и не съответства на вашия вътрешен мир. .............. Човек, който постоянно критикува, прави оценки или твърде често осъжда живота и поведението на другите, без съмнение е потенциален вампир. Нормалният, здрав човек има сили да прощава. И още една истина за вампиризма. Колкото по-високо е самомнението, а значи и високомерието, толкова по-лесно този човек попада в примките на вампиризма. Много често т.нар. “високи длъжности” са в ръцете на точно такива самовлюбени и нахални хора-вампири, които можете безпогрешно да разпознаете. Всяка тяхна дума е демонстрация на псевдовеличие, непогрешимост и суета. Това са хора, способни да влязат в ожесточени конфликти или дори война, ако решат, че някой е застанал на пътя им. “Ще те унищожа”, “Ще ти почерня живота” – това е заканата, изписана с черни букви на знамето, което държат в ръцете и душата си, влизайки в битката за чужда енергия. Но тези “величия” безпогрешно се ориентират пред кого да свалят гарда и да направят лъскав комплимент, защото истинската същност на енергийния вампир е прикриваната двойнственост. ......... Не напразно в православната религия Светите Пости се предшестват от Прошка. “Успокой се, прости всекиму, смири се със съдбата си, възлюби ближния си, радвай се на вътрешното си обновление, на духовното си очистване и физическо облекчение”. Без този нравсвен аспект на живота човек всеки път ще попада в мрежата на тежкото минало, а не в светлото и щастливо бъдеще. Нека споменем още една “тайна хватка”, която използват вампирите, за да се доберат до нашата психическа енергия. Това е постоянно изискване на доказателство. Колкото и да се стараете, каквото и да кажете или да направите, бъдете сигурни, че никога няма да успеете да убедите един вампир. Независимо от усилията, които сте положили и аргумените, които сте изложили, той непоколебимо ще остане на своето мнение. Нервите, които ще изхабите и опустошението, което ще изпитате, са част от вампирската агресия срещу вас. На вампира му е необходим конфликт. Той не престава да провокира към психическо стълкновение, при което крещи и ругае, ръкомаха и удря, а вие продължавате да се опитвате да докажете святата истина. Безполезно усилие! Вие се гърчите пред очите му и не подозирате, че тази гледка вдъхновява още повече вампирската агресия, че от това ваше “падение” вампирът изпитва върховно удоволствие. Той е на “седмото небе”, защото е успял дя вие оплете в мрежите си и е щастлив, че ви вижда поразен и смазан. Помнете – мъдрият човек никому нищо не доказва, още повече на енергиен вампир. ......................... Харесах си и много други мнения, но нямам желание да ги посочвам.

Едно стихотворение: Приятелска ръка подавам, болката ще споделя, но като птицата ранена, ще полетя с болка в сърцето, над полета ,планини, болката аз ще разпръсна да не ти тежи. Бездиханна ще се спусна на студената земя, за приятел дала бих всичко, ще му подаря звездите, да му светят в нощта, ще му подаря мечтите и криле-да полети. Хубаво е споделиш с някого любовта си, да си жертвоготовен за ближния... Но на мен ми звучи много вампирско единия да падне бездиханен на земята а другия да "лети". Смятам, че в Любовта е редно и двамата да "летят". И всичко това , заради някаква "болка" в сърцето. Да търсиш любов у ближния преди да си се освободил от "болката", за мен е равносилно, да направиш "ближния" си отговорен за нея. И да си мислиш, че даваш, а всъщност да имаш нужда да си вземаш.

Имало едно време един невероятен пияница. Като бил млад бил весел човек, и нали си бил хубавец, като идвали момите от друго село често питали за него: -Много хубаво момче, игрохорец весел с усмивка на лицето. Какъв е, като не е пиян? -Не знаем, още не сме го виждали трезвен-отговаряли селяните. Но дошла веднъж една мома, влюбила се много у него...И дигнали сватба. А нашия юнак от радост се донапил както никога преди това, качил се на трапезата и... се съблекал гол. -Какво правиш бе , мъжо?-питала го момата. -Е па те... да си видиш подаръко!

Понеже смятам, че бях изключително силен вампир по едно време даже от типа "насилник", газещ хората и най вече "авторитетите" мога да кажа, че на вампирите им е най-трудно да видят и осъдят собственото си поведение. Винаги си намират оправдание у другите, за собственото си "подходящи постъпки". В тази тема сред постовете откривам хора, които оценяват това, което могат да причинят на заобикалящите ги и са решили да поемат своята отговорност за поведението си, и други "които не разбират" важността на темата и я блъскат в "празни приказки и глупости". Нека последните се замислят върху думите ми. Ето нещо, което е възможно да ви бъде полезно. Смекчен вариант. Сценариите, които разиграваме или как да преодолеем нашата властна драма Голямо постижение на психолозите, които се занимават с изследване на това как хората си въздействат взаимно, е, че успяха да обяснят съперничествата и стремежа към власт е дълбокото екзистенциално чувство на несигурност. От Изтока обаче сме получили по-нататъшно проясняване на психологическите процеси, които лежат в основата на тези явления. Както показват и науката, и мистицизмът, по своята същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока нормално нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за абсолютната енергия, която съществува във вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи-енергия - или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия - се повишава така, че преодолява всякакво екзистенциално чувство за несигурност. Но дотогава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора. Да започнем, като разгледаме какво в действителност става с двама души, които общуват помежду си. Съществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам потича и енергията. И така, когато двама души насочат вниманието си един към друг, те буквално сливат енергийните си полета, обединявайки своята енергия. Това бързо води до въпроса: под чий контрол ще попадне така обединената енергия? Ако единият успее да се наложи, като накара другия да сподели неговата позиция, да погледне на света с неговите очи, тогава той е присвоил цялата енергия за себе си. Той чувства внезапен прилив на сили, самоувереност, сигурност и дори еуфория. Но тези положителни чувства са придобити за сметка на другия човек, защото притежаваният човек започва да губи своето равновесие, изпитва тревога и се чувства изсмукан. Всички сме се чувствали така в един или друг момент. Когато сме принудени да се съобразяваме с някого, който ни е изманипулирал и объркал, нарушил е душевното ни равновесие, разобличил ни е, ние внезапно се чувстваме изпразнени, лишени от сили. И естествената ни склонност е да се опитаме да си върнем енергията от онзи, който ни държи във властта си, като използваме всички достъпни средства. Този процес на психологическо доминиране може да се наблюдава навсякъде и той е скритият източник на всички ирационални конфликти в света, като се тръгне от отделния човек и семейството и се стигне до нациите и културите. Ето защо, ако погледнем реалистично на обществото, ние можем да видим в него свят, основан на конкуренция за придобиване на енергия, в който едни хора манипулират други хора по много изобретателни (и често несъзнавани) начини. В светлината на, новото разбиране на вселената можем да видим, че повечето от манипулациите, които се използват за тези цели, повечето от игрите, които разиграват хората, са резултат на техните най-съществени възгледи. С други думи, те формират полето на личностните стремежи. Когато влезем във взаимоотношения с друго човешко същество, трябва да имаме предвид всичко това. Всеки човек представлява енергийно поле със своя система от възгледи и вярвания, които се излъчват от него и въздействат върху света. Тук се включват убежденията на отделния човек за това какво представляват хората и как да спечелиш позиции в общуването с тях. Всеки има свой уникален набор от възгледи и начини на общуване в това отношение, което аз наричам властни драми. Убеден съм, че тези „драми" варират от най-пасивни до най-агресивни. ГОРКИЯТ АЗ Най-пасивната от властните драми е стратегията на жертвата или онова, което съм нарекъл „горкият аз" При тази драма човек не се бори направо за придобиване на енергия, а по-скоро се стреми да спечели внимание и уважение, като манипулира хората към проява на съчувствие. Ние винаги можем да кажем кога влизаме в енергийното поле на „горкия аз", защото биваме непосредствено въвлечени в много специфичен диалог, който ни извежда от равновесие. Изпитваме мъка и започваме да се чувстваме безпричинно виновни, сякаш сме поставени в това положение от другия. Този човек би казал например: „Чаках те вчера да ми се обадиш, но ти така и не го направи", или „Такива главоболия имах, а тебе никакъв те няма". Може и да добави: „Какво ли можеше да ми се случи, а ти и тогава щеше да си кой знае къде." В зависимост от спецификата на отношенията ни с въпросния човек изразите могат да варират вширок диапазон от теми. Ако той е наш колега, съдържанието може да се върти около притеснения относно качеството или сроковете на продукцията - ситуация, в която ти нищо не правиш, за да му помогнеш. Ако човекът е случаен познат, той или тя би могъл да те въвлече в разговор за това колко скапан е този живот изобщо. Съществуват десетки варианти, но основната стратегия и характерният тон са все едни и същи. Винаги става дума за някаква молба за съчувствие и твърдението, че ти не си достатъчно отговорен в тази ситуация. Очевидно стратегията на „горкия аз" е да ни извади от равновесие и да се сдобие с енергия, като ни създаде чувство за вина или ни накара да се усъмним в себе си. Като се отдаваме на тази вина, ние спираме, за да погледнем на света през очите на този човек. Веднага щом направим това, онзи човек усеща прилив на енергия, която ние му предаваме и която го кара да се чувства по-сигурен в себе си. Помнете, че тази драма е почти напълно несъзнавана. Тя произтича от индивидуалния начин на възприемане на света у съответния човек и от стратегията за упражняване влияние над останалите, възприета през детството. За „горкия аз" светът е място, където на хората не може да се разчита за подкрепа и благополучие и твърде опасно място, за да рискува човек да търси удовлетворение на тези свои потребности направо и категорично. В света на „горкия аз" единственият разумен начин на поведение е да се привлича съчувствието на останалите,хора чрез клопки, в които ги кара да се чувстват виновни, а той - пренебрегнат. За жалост тъкмо поради въздействието, което имат върху света неговите убеждения и намерения, същите тези небрежни и студени хора, от които се страхува „горкият аз", са тъкмо тези, които той привлича в живота си. И събитията, които му се случват, са често травмиращи. Вселената откликва, като поражда точно този свят, който човекът очаква, и по този начин драмата се завърта и самопотвърждава. Без сам да разбира това, „горкият аз" се върти в омагьосан кръг. Как да се отнасяме към „горкия аз"? Когато трябва да общуваме с „горкия аз", необходимо е да помним, че целта на разиграваната от него драма е да се сдобие с енергия. Трябва да започнем с желанието съзнателно да му предадем енергия, докато разговаряме с него; това е най-бързият начин да преодолеем драмата. Следващото, което трябва да разберем, е дали внушаваната вина е основателна. Разбира се, съществуват множество случаи в живота, когато трябва да се чувстваме отговорни за това, че сме подвели някого, или да изпитваме съчувствие към човек, изпаднал в затруднено положение. Но ние трябва да определим това, а не някой друг. Единствено ние самите можем да решим кога и в каква степен е наш дълг да помогнем на някого, който е в беда. След като отдадем на „горкия аз" енергия и установим, че си имаме работа с властна драма, следващата стъпка е да назовем тази драма - тоест да разгледаме самата драма като тема на разговора. Никаква несъзнавана драма не може да бъде поддържана, когато се сведе до нейното осъзнаване и се изнесе открито за дискусия. Това може да бъде сторено с думи като например: „Виж, струва ми се, че искаш да ме накараш да се чувствам виновен." В случая трябва да проявим смелост, защото напълно възможно е, докато ние се опитваме да постъпим честно в дадената ситуация, другият човек да интерпретира казаното от нас като упрек. В такъв случай типичната реакция би могла да бъде: „Е, добре. Знаех си аз, че не съм ти кой знае колко приятен." В други случаи въпросният човек може да се разгневи и ядоса. Много важно по мое мнение е да помолим въпросния човек да ни изслуша и да продължим разговора. Но това може да стане само ако даваме на човека енергията, от която се нуждае по време на разговора. И преди всичко трябва да бъдем последователни, ако искаме да се подобрят нашите отношения с този човек. В най-добрия случай този човек ще се вслуша в думите ни, когато му посочим властната му драма, и ще успее да се открехне към едно по-висше състояние на съзнанието. ЗАТВОРЕНИЯТ Не толкова пасивна е драмата на затворения. Разбираме, че сме попаднали в енергийното поле на някого, който използва тази стратегия, когато започнем разговор и осъзнаем, че не можем да получим от него пряк отговор на никой свой въпрос. Човекът, с когото разговаряме, е дистанциран, затворен, загадъчен в своите отговори. Ако например го запитаме за миналото му, ще получим смътно обобщение от рода на: „Пътувал ,съм малко по света", без по-нататъшни обяснения. Докато водим разговора, чувстваме, че непрестанно ни се налага да задаваме допълнителни въпроси, дори и за най-простите си запитвания. Ако кажем например: „А къде си пътувал?", бихме получили отговор: „Ами на много места." В такова поведение ясно можем да различим стратегията на затворения. Такъв човек непрестанно създава смътна и загадъчна аура около своята личност, като по този начин ни принуждава да влагаме енергия, за да измъкнем от него някаква информация, която в обичайния случай се споделя най-естествено. По този начин съсредоточаваме цялото си внимание върху света на този човек, опитваме се да погледнем през неговите очи, надявайки се да разберем нещо за него, като по този начин му предаваме енергията, от която се нуждае. Трябва обаче да помним, че всеки, който е затворен и отказва да дава информация за себе си, не разиграва драма на недостъпност. Възможно е да предпочита да запази анонимност по друга някаква причина. Всеки човек има правото на лична неприкосновеност и може да споделя с другите само онова, което желае. Съвсем различно е човек да използва стратегията на дистанциране, за да се сдобие с енергия. За затворения това е метод на манипулация, който има за цел да събуди нашия интерес, като в същото време ни държи на разстояние. Ако решим например, че този човек просто не желае да разговаря с нас и престанем да се занимаваме с него, много често затвореният ще се опита отново да ни заговори, така че да задържи вниманието върху себе си; за да може и енергията да тече към него. Също както и при „горкия аз", стратегията на затворения има своите корени далеч в миналото. В повечето случаи като дете затвореният не е имал възможност свободно да споделя нещата, защото се е страхувал или се е чувствал заплашен. В такава обстановка затвореният е свикнал да бъде винаги притворен в общуването си с останалите, като в същото време винаги намира начин да бъде изслушван, за да спечели енергия от останалите. Също както е с „горкия аз", стратегията на затворения представлява набор от несъзнавани отношения към света. Затвореният е убеден, че този свят е пълен с хора, на които не може да се довери с интимна информация. Мисли си, че всяка такава информация ще бъде използвана по-късно срещу него или ще даде повод да бъде критикуван. И както става обикновено, това убеждение на затворения влияе върху нещата, които му се случват, за да се осъществи тъкмо това негово несъзнавано отношение. Как да се отнасяме със затворения? За да се справим успешно с човек, който разиграва драмата на затворения, трябва отново да помним, че е необходимо да му изпращаме енергия. Като му изпращаме енергия, изпълнена с любов, вместо да заемем защитна позиция, ние преодоляваме напрежението, за да прекратим потребността от манипулативно отношение. Когато напрежението се изчисти, бихме могли да започнем разговора отново, като назовем честно манипулативната драма, така че тя да се осъзнае и да можем да поговорим за нея. Както и в предишния случай, могат да се очакват две възможни реакции. В първия случай затвореният може да се опита да избегне разговора и да прекрати отношенията. Винаги съществува такъв риск, но той трябва да се поеме, защото да кажеш каквото и да било друго, означава да продължиш да разиграваш все същата драма. В този случай можем само да се надяваме, че нашата прямота може да накара другия да разбере и да го открехне за нова степен на осъзнаване на самия себе си. Друга възможна реакция на затворения е да продължи разговора, отричайки, че е затворен. В такъв случай, естествено, трябва да вземем под внимание, че той може и действително да е прав. Ако обаче сме сигурни в своята преценка, трябва да продължим диалога, като отстояваме мнението си. Можем да се надяваме, че при такъв диалог би се стигнало до ново разбиране и открехване на нов модел на общуване. ВЗИСКАТЕЛНИЯТ ТИП Една по-агресивна властна драма, която е преобладаваща в съвременното общество, е драмата на взискателния тип човек. При тази манипулативна стратегия човек критикува останалите, за да се сдобива сам с енергия от тях. В присъствието на взискателния тип ние винаги имаме чувството, че сме внимателно наблюдавани. В същото време можем да се почувстваме така, сякаш се държим неадекватно, че не се справяме със собствения си живот. Това е така, защото човекът, с когото влизаме във взаимоотношения, ни кара да се чувстваме въвлечени в реалност, в която повечето от хората допускат страхотни грешки в живота си и той трябва да им покаже верния път. Ето например някои типични за взискателния; човек реплики: „Знаеш ли, не се обличаш както трябва за служебното си положение", или: „Забелязал съм, че никога не ти е подредено вкъщи." Възможно е на аналогична критика да бъдат подложени какви ли не особености на нашата личност. Те всъщност нямат значение. Всяка критика е добре дошла, стига да ни разцентрова и да ни кара да се почувстваме несигурни в себе си. Подсъзнателната стратегия на взискателния човек е да ни обърка с надеждата, че ще ни накара да приемем неговата критика и отношение към нещата. Ако успее, ние започваме да възприемаме света през неговите очи и това му вдъхва сили и енергия. Целта на взискателния човек е да упражнява власт над останалите, като ги съди, и общувайки с него, всички да споделят неговите възгледи, като по този начин му осигуряват непрестанен приток на все нови и нови сипи. Също както другите властни драми, и тази произтича от това, че проектираме върху света собствените си предварителни представи. Такъв човек е убеден, че в света не може да има стабилност и ред, ако той не следи как се държат всички и не им дава наставления, изправяйки техните грешки. В този свят той единствен е непогрешим, само той може да гарантира всичко да става така, както трябва, да бъде правилно и съвършено. Взискателният човек обикновено е възпитаван в семейство, в което родителите отсъстват и не обръщат внимание на неговите нужди. Неуверен, лишаван постоянно от сили и енергия, взискателният тип си набавя енергията по единствения възможен начин: като посочва грешките и критикува отношенията в семейството. И когато детето порасте, то продължава да носи в себе си същите представи за света и хората и те създават жизнената реалност на взискателния тип човек. Как да се справим с взискателния тип човек? За да се справим с взискателния тип човек, необходимо е да запазим равновесие и да му обясним как се чувстваме в негово присъствие. И отново най-важното е да не заемаме защитна позиция, а да излъчим към него любов и енергия, докато в същото време му обясним, че в негово присъствие се чувстваме непрестанно под някакво критично око. Взискателният тип може да реагира на това по няколко различни начина. В първия случай той може напълно да отрече, че е бил критичен, дори и когато му го докажем с примери. И в този случай трябва да си дадем сметка дали самите ние не грешим и не виждаме упреци, когато няма такива. Ако, от друга страна, сме сигурни във впечатленията си, единственото, което можем да направим, е да изразим какво мислим с надеждата да започнем някакъв искрен диалог. Друга възможна реакция на взискателния човек е да ни прехвърли топката и да обвини нас самите в прекомерна критичност. В такъв случай трябва отново да преценим дали обвинението му не е справедливо. Ако обаче случаят не е такъв, ще трябва да продължим разговора и да обсъдим това как се чувстваме в присъствието на този човек. Третата реакция на такъв тип човек е да докаже, че критиката му е основателна и че ние избягваме да се изправим пред собствените си грешки и недостатъци. От- ново трябва да преценим дали в такова твърдение няма някаква истина, но ако сме сигурни в становището си, можем да дадем няколко примера, за да покажем на взискателния тип човек, че критиката му е неоснователна или неподходящо поднесена. Всеки от нас се изправя пред ситуации, в които има усещането, че останалите хора не постъпват както е в техен интерес. Това може да ни накара да се намесим и да им посочим къде грешат. Важното е по какъв начин осъществяваме тази намеса. Вече започваме да усвояваме умението да подходим ненатрапчиво, като кажем например: „Ако моите гуми бяха толкова меки, щях да ги сменя", или: „Когато бях изпаднал в сходна ситуация, напуснах работа, преди да съм си намерил друга и после съжалявах." Има начини да се намесим, без да засегнем чувствата и равновесието на другия човек, нито да подронваме неговото самочувствие, както прави взискателния тип човек, и тъкмо тази разлика трябва да му бъде обяснена. Такъв човек може просто да прекъсне отношенията си с нас, вместо да чуе какво му говорим, но се налага да поемем този риск, ако искаме да останем верни на самите себе си. НАСИЛНИКЪТ Най-агресивната властническа драма е стратегията на насилника. Ние винаги усещаме кога сме в близост до енергийното поле на такъв човек, защото не само губим сили и се чувстваме зле, но също изпитваме усещането, че сме застрашени, че сме в опасност. Светът започва да ни се струва някак заплашителен, зловещ, неуправляем. Насилникът говори и действа така, сякаш всеки момент неговият гняв и ярост могат да избухнат. Такъв човек може да прояви своя гняв, като чупи мебели и хвърля предмети. Стратегията на насилника е в това да ни накара да се съобразяваме с него, да внимаваме в неговите действия и да мислим само за него, като ни принуди да се страхуваме. Щом някой създава впечатление, че във всеки момент може да избухне, да загуби контрол над себе си и да стори нещо страшно, повечето от нас много внимават с такъв човек. Ако говорим с него, много бързо сме склонни да приемем становището му. И, разбира се, щом започнем да гледаме на света през неговите очи, опитвайки се да предвидим какво може да се очаква от него (за да се предпазим), той получава прилив на сили и енергия, от които отчаяно се нуждае. Стратегията на насилието обикновено се развива в детството вследствие на жестока липса на любов и ограничения, в повечето случаи вследствие взаимоотношения с други насилници, които се държат властно и оскърбително и спрямо които никоя друга стратегия за спечелване на внимание и енергия не може да има успех. Няма никакъв смисъл да внушаваме на такъв човек чувство за вина и да разиграваме например драмата на „горкия аз" - това няма да ни помогне. А и напълно сигурно е, че никой няма да ни обърне внимание, ако се правим на затворени. А пък всеки опит да бъдем взискателни ще породи само гняв и враждебност. Единственото разрешение е да търпиш и понасяш липсата на енергия, докато порастеш и на свой ред се превърнеш в насилник. В очите на насилника светът е изпълнен със сляпо насилие и враждебност. Това е свят, в който човек се чувства изгубен сред пълна изолация, в която всеки противостои на останалите и не се интересува от никой друг - а тези възгледи пораждат все същите ситуации в живота на насилника отново и отново. Как да се държим с насилника? Подходът към насилника е специфичен. Поради очевидната опасност в повечето случаи е по-добре просто да избягваме неговото присъствие. Ако човек е в дълготрайна връзка с тила насилник, най-добрият начин е да остави ситуацията в ръцете на професионалист. Терапевтичният подход е, разбира се, принципно сходен със случаите на другите властни драми, С такъв човек може да се постигне успех, ако преди всичко бъде накаран да се почувства сигурен, като му се отдава енергията, от която се нуждае, и му се даде възможност да осъзнае истината за своята драма. За съжаление твърде много са насилниците, които не получават никаква терапевтична помощ и които живеят постоянно в редуващите се състояния на страх и ярост. Мнозина от тези хора получават присъди за криминални престъпления и наистина е разумно такива хора да бъдат изолирани от обществото. Но една система, която ги изпраща по затворите без терапевтична помощ, а после отново ги пуска на свобода, не разбира и не се опитва да изкорени проблема. КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НАШАТА ВЛАСТНА ДРАМА Повечето от нас през целия си живот са принудени да слушат упреци за поведението си. Хората са склонни да пренебрегват или да търсят разумни оправдания за подобни упреци, за да поддържат затвърдените си привички. Дори и сега, когато започваме да осъзнаваме в по-голяма степен колко самоунищожителни могат да бъдат утвърдените ни сценарии на поведение, все още ни е трудно да погледнем обективно на тях. В случаите на жестоки властни драми, когато човек е потърсил терапевтична помощ, се появяват кризи, които могат да заличат дългогодишен напредък и развитие в посока на терапията, щом старите модели на упражняване на контрол отново избухнат. Професионалните терапевти започват да проумяват, че за да се постигне истински напредък, не е достатъчно да се постигне онзи катарзис, който се осъществява при разнищване на травмите на ранното детство. Вече знаем, че за да се сложи край на тези подсъзнателни опити за придобиване на енергия и сигурност, трябва да се съсредоточим върху по-дълбоката, екзистенциална основа на проблема и да видим какво има отвъд рационалното разбиране на нещата, за да отключим нов източник на сигурност, който може да функционира независимо от външните обстоятелства. Тук имам предвид различен тип катарзис - онзи, за който са говорили мистиците през цялата човешка история и за който напоследък чуваме все повече и повече. След като знаем за борбата за енергия, която се разгръща в човешкото общество, ние сме изправени пред необходимостта да се вгледаме в самите себе си и в собствената си мотивация и в мотивите на сценария, който разиграваме в своя живот, и да открием нови опитности, които да ни позволят да отключим онзи източник на енергия, който се крие в самите нас. Из "Селестинското пробуждане", Джеймс Редфийлд

И сълзите на радостта се стичат по лицето ми... Възхвала са за любовта и силата божествено-човешка... Видях жена докосната от Бога... Поклон да сторя само мога...

Е, когато си 100% искрен, мога само да искам да ти стисна ръката. Браво! Братска прегръдка ти давам, вместо ръкостискане. Въобръжаема, но същността й се не губи.

Ако някоя думичка ме "жегне", за мен това е индикатор , че точно върху това е необходимо да работя. Какви са ми мотивите да ме "заболи"? Какво вътре в мен ме кара да реагирам така? Затова смятам, че контактите с хората са превъзходно средство за лично самоопознаване. И принципно ви признавам, че съм егоист, защото опознавам себе си и аз съм нищожеството около което се върти моя свят. Ако не съм се обърнал към някой конкретно и нещо го е "жегнало" в думите ми, докоснал е струна във себе си. Аз съм изиграл някава роля в помощ на "докосването", защото нещо съм изрекъл. А дали ще работи със себе си "жегнатият" си зависи само от него. Никого не задължавам, защото мисля егоистично за себе си. Ако пиша нещо и изричам, и някой си намери нещо за себе си, това показва, че съм му бил полезен. Ако на някой му пречат писанията ми, да говори с дядо Господ, за рожденото ми право на съществуване, което малко зависи от мен. А когато пиша показвам нещо, което съм, но и нещо, което съм бил. Възможно е да "си приписвам" и някои черти, които не притежавам а само ги искам и желая да ги олицетворявам. Въображение, може би. Но важно ли е кой съм аз освен за мен самия? Ами ако искам само да чувствам душевния мир вътре у себе си и това да е смисъла на моя живот? Егоист ли съм ако не позволявам да ме "боли"? Егоистично ли е да се чувстваш добре и да се опиташ да го покажеш на хората? Просто защото не искаш да ги "боли"? Добронамерен си, може би.

Някой, нещичко за мен е казал, образът ми крив изобразил, но на мен какво ми пука, след като съм му простил? Нямам нужда от сияние около главата, нямам нужда от признание за чистотата на душата... Нека бъда аз обвит във мрак, нека съм последния глупак-простак. Но този , който крачи в светлина, защо ме съди вместо да ми подаде ръка? И жигосва ме със грозен знак с непоносимост ме облива ...пак.

Една звезда родена от вълшебна по-силна от приказна любов. Едно сърце туптящо във вълшебна по-силна от приказна любов... Една съдба, света, която жегна с по-силна от приказна любов. Един е този който жертва всичко в по-силна от приказна любов. Изгря звезда но поглед свеждам не виждам нощното небе... Със приказна любов прегръщам, целувам кървави нозе.

Намерих си евтин заместител на смисъла на живота, може би. И това е да бъда добронамерен към себе си. Защото открих, че ако аз не съм такъв, на хората съм им потребен до толкова, че да ми казват какво да правя за да работя за техните интереси. Ако някой започне да крачи в светлина, възможно е да презре тези, които са в мрака. Помисля се за по-добър от другите, може би. Четох някъде, че това направиш ли го, загубен си. Беше в някаква книга за богомилите.

По-скоро чудесата в нашия живот. Близо една седмица по ред сънувах един и същи сън. След няколко дена започна да ми се случва в действителност. Вече знаех кой какво от участниците ще каже и направи. Интересното е, че скочиха да ме бият 16-17 човека , а един мастит чичко ми наблъска пистолет в устата с думите "Сега ще те застрелям". Не ми се разказва случката в подробности, само се измъкнах сравнително леко от тази ситуация, на която не бях инициатор. Забравих да ви кажа, че бях 16 годишен. Като бях на 21 катастрофирах много тежко с кола-въртях се два пъти на покрив и колата я направих на баничка. Излезах леко натъртен, "ненавредим" и интересното е, че първия човек , който ме "намери", беше този, който прави курбана в черквата "Света Богородица" в родния ми град (чичо Стоян). Оттогава ми правят курбан на "Богородиците". И това пак го бях сънувал. На 25 паднах с 500 кубиковия си 300 кг. мотор с почече от 100 км. в час , в чужда държава. Хората, които ми се притекоха на помощ вече ги познавах. Бях ги сънувал заедно със падането ми. Оттървах се изключително леко. Има и много други случки, които съм ги сънувал, а след това са се случили в действителност в живота ми, но тези трите си бяха с опасност за живота ми. Но примерно са ме ръгали с нож и това изобщо не съм го сънувал предварително. Ами , благодаря на Господ Бог! И да бъде волята му!

Такава сила е кръвта, шуртяща по дървото на живота. Разпънат в тъмното вървях, преди да срещна те ,...Любов. И бях вода , нечиста кал, и давех се в душевната помия... И толко мразех те, животе, преди кръвта му да отпия. Тогава малка част от мен,сълза вода, превърна се във глътка вино. Венеца трънен Той взема, с духа ,плътта си, нахрани ме. И вече имам с него дял, взема нозете Той уми ми... �”уха в кошмарите заспал, събуди Той, щом грешките прости ми. О, Христе! Получих твоята Любов, от друго нямам нищо нужда! Сега обичам го живота мой , Любовта ми както Теб Възкръсна!

http://friends-bg.org/blogs/abator/?p=65 http://www.myshop.bg/vanga/Books.html Виж коя година потъва "Курск" и от коя година са издадени книгите във втория линк. Препоръчах ти също две книги. От "Истинската книга за Ванга" е биографията на тази страница. http://www.myshop.bg/vanga/chovekat.html Кристиян е прав за сбъдването на пророчествата , "предсказанията" и откровенията". Пресата и рекламодателите понякога под гръмки заглавия , просто си продават литературата. Възможно е неща да са й "приписани'. Не си ли съгласен? Освен това ако някой има дарба, той си остава човек. Ти как подхождаш към хората? Лепиш ли им етикети без да ги познаваш? И какво печелиш ако изобличиш някого в лъжа? Как разпознаваш истината? А дали не е възможно да се доверяваш на лъжа и самата лъжа да бъде "истина" за теб? И накрая-този шум , който се създава около "пророците" и "лъскавите фоерверки", какво лично на теб ти помага в отношенията между хората? Ако искаш да се запознаеш с част от личните ми причини да вярвам на Ванга, можеш да се запознаеш с тях тук: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=65764 И всъщност, вярвам в човека Ванга, както й в хората и доброто у тях. Просто някои са се "подхлъзнали".

За Ванга мога да кажа, че когато тя говореше за Бог, кумунистите не пускаха хората да влизат по черквите. Сега част от "духовните" деятели я обявяват за вещица. Всъщност, Ванга нарича Людмила Живкова "керко", а последната създаде "Асамблея на мира". http://www.pravoslavieto.com/inoverie/vanga/index.htm Поздравявам ги с това стихотворение на Стефан Цанев. ПРИТЧА ЗА БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА Утихна вятърът и облака отнесе. Ще се покаже слънцето след миг. И изведнъж земята се разтресе от общ победоносен вик! Крещяха всички пойни и непойни птици. �”о капката последна на дъжда трепереха с прехапани езици във свойте дупки и гнезда - сега крещят! Крещят, след облака дюдюкат: - Не се боим, не се щадим, не се... И всяка се напъва �“ след минута най-малко слънце ще снесе! Една едничка птица, свика като лешник, мълчи върху върха на скършен бук. Когато бурята над нас трещеше �“ една тя пееше напук. �”ългът на гения? Надежда на глупака �“ че нужен е гласът ти в тежък час? Не знам. Но треснеше ли, с ужас чаках: ще млъкне ли?... Не замълча. Сега мълчи, трепери мокра, жалка, смешна, проскубана, сама... Е, пя �“ за чий? Презираха те тайно �“ като пееше, и явно �“ че сега мълчиш. Утихна вятърът. Под божията стряха нещата следват свой законен път. Мълчат �“ през бурята които пяха. Мълчалите �“ сега крещят. Сега всеки е свободен да изповядва това, което иска. А преди говореха хората на които им стиска.

"Стихотворен поздрав". Сила По-силна съм така. За губене да нямам нищо. Над нищо свое не треперя в страх, не си заключвам нищо със мълчание, не се озъртам да не ме ограбят. Безстрашна аз излизам срещу световете на света. Е, шибайте ме, ветрове! Какво ли повече ще ми отнемете? Не нося тежеста на нищо свое, за да ме огънете. Не моля нищо свое да опазя, за да ме свалите на колене. Не стискам нищо в шепи, за да ме приклещите в окови. Свободна съм сега, с отвързани криле и мисли, за да обхвана всичко. Колкото ти повече ми вземаш, свят, толкова аз повече те притежавам. Никога не си бил така мой, както мой ще бъдеш, свят, когато няма аз и себе си да имам. 1960 Блага Димитрова "Не ме е страх, че ще ме стъпчат. Стъпканата трева се превръща в пътека..."

Янкул, явно имаш нужда от помощта ми. Но кажи ми какво се изисква от мен, какво трябва да направя? Искам да споделя нещо с теб-всъщност, че ако материално съм ограбен това за мен не е мотив да намразя някого. Не мечтая за "по-добър материлен живот на всяка цена". Не , че не го искам а просто не може да ме мотивира да действам на всяка цена, защото всъщност съм доволен от това, което имам. Благодарен съм за всичко, което притежавам, дори затова, че със си изкарал парите с честен труд и изпитвам радост когато си купувам баничка или хамбургер. Та какво могат да ми вземат те , Янкул? Та аз дори нямам земя. Нито лично жилище. И какво трябва да направя аз? Какво искаш от мен? Понеже спомена Ванга ще ти кажа едно нейно "откровение": "Хората смятат, че земята им принадлежи, а всъщност те принадлежат на земята" (Цитирам по памет). Янкул, не се чувствам онеправдан. Всеки си заслужава живота. "Ако искате да имате пари-работете." Ванга