mecholari

А на мен ми прави впечатление, че не правиш разлика между минало и сегашно време. Всъщност, не жертва а хищник. Темата е свързана с понятието жестокост, Силве. Това е нещо като да подгониш двама трима човека, които преди това са те пребили и да ги гониш със счупена бутилка в ръката, желаейки да ги убиеш. А те добре, че могат бързо да избягат, спасявайки се в страх... Може би предпочиташ да не "бягам" от себе си така. Е моли се тогава другите да бягат бързо, ако си "добра".

Да показваш само добрата страна от същността си е като някаква маска. Затова искам да благодаря за споделеното от Latina. Осъзнавайки на какво си способен, започваш да правиш някои неща заради другите, поставяш тях пред себе си. Всъщност, мислейки за тяхното добро ставаш "добър", спасявайки ги от себе си. Това не е нещо като да си играеш на добър "вижте ме колко съм добър, бъдете като мен", и да започнеш да ги "съветваш", да бъдат добри колкото теб. Да спасяваш другите от себе си за мен е израз на дълбоко вкоренената в сърцето Божествена любов. Колкото до прошката сугестирал съм следния текст: "Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам." Това е нещо като да дадеш правото на хората да бъдат каквито си поискат, а ти да сключиш договор в сърцето си приемайки ги да се въздържаш да ги нараняваш. Текста е от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си". Сугестията помага да простиш и на себе си, защото възможно е да си имаш "култове на съвършенство", на които да не може да отговориш.

http://www.vbox7.com/play:2b23f741

Христос и учителя са казали и други неща. ................ ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ Глава 16 33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. ................. Ако скръбта е страдание, а в света имаме скръб (страдание), възможно е това, че Христос е победил света да означава, че е победил скръбта (страданието). А посланието му е „Дерзайте”, т.е. възможно е да иска от нас и ние да я победим. А тази лекция на Учителя ми се струва, че има връзка с темата: http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=150 Колкото до мен, не изпитвам необходимост да страдам. Това ми носи „болка” а обичайки себе си не обичам да ме боли.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=48346

От доста време се замислям за понятията , които са вложени в думите. За мен думите са своеобразни символи, които човешката фантазия превръща в "реалност". Затова много внимавам за думите, които употребявам. Наскоро се запознах с човек, който ми каза , че може да улавя емоциите ми скрити зад собствените ми думи. Аз нямам такива претенции за другите хора ,но усещам собствената си емоционалност. Своеобразен символизъм са подписите, които използваме или да кажем "личното ни резюме". Те изразяват отчасти вътрешната ни емоционалност. А да кажем за емотиконите -уловената емоционалност и у "другите"(за който го може). Въпроса ми към вас е: какви мисли и емоции възникват от прочитането на следните думи, и виждането на тези емотикони: "Лично резюме То сякаш беше впримчено в мрежата на голямо невидимо огнено кълбо . Златните точици с бял отблясък се разтелиха върху тялото ми , бавно и всепоглъщащо изтръгнаха всички сили от него"

Ценна мисъл за деня: Пред този, който не е ограничен в себе си, формите на нещата се разкриват такива, каквито са. Той се движи като вода, отразява като огледало, откликва като ехо. Лекотата му го прави почти незабележим. Спокоен като чисто езеро, той е хармоничен в своите отношения с околните и остава такъв при печалби и загуби. Не предшества другите, а вместо това ги следва. (Чуан Дзъ) Струва ми се, че се отразих в теб.

А на мен ми се струва, че хората си търсят постоянно причина, която ги кара да се чувстват "по-добри" от другите. Това е игра на техния егоизъм. Един се крие зад дипломите и "висшата си математика", друг зад "безплатната си любов", трети, че знае как да постъпи "по-правилно" в дадена ситуация, или пък е "над безмислените спорове", но на мен ми се "привижда", че зад всичко това стои мотива "аз съм по-добър от Вас". И в "победата" и в "благородното отстъпление" всеки рекламира собствената си философия и "знае", че ако всички бяха такива, света щеше да е "по-добър". И това го осъзнах, защото сам ги "играех" игрите и понякога все още ги играя, но усещам, че те не ми носят нищо хубаво. Напрегнато търсейки "доказателства" за "добрината си" усещам, че губя спокойствието си. А ми е толкова хубаво да го имам. Това не е като тежеста да "лекувам" хората, да бъда Петър Дънов или Иисус Христос. Или пък да "преподавам" като на първолаци. Ако можех щях да им подаря "спокойствие" за да го опитат. Но не мога. Сами ще си го заслужат, когато спрът да бъдат "по-добри". А сега можете да кажете, че аз се крия зад спокойствието си. Ами давам ви да го опитате...

Нима смяташ, че изкривената ми представа за реалността се опитва да се наложи? Предположението което изказваш, че нямам лично спокойствие само ми показва, че правиш прекалено много предположения. Всъщност, отчитам факта, че досега не си ми задал нито един въпрос. "Виждаш" ме като развълнуван егоист, копнеещ да покаже колко е прав. Смяташ, че имам нужда от това. Свързвам го с термина: "Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти." Сигурен съм, че си с нагласата, че в момента ми правиш голямо добро. Само един въпрос ме интересува: Защо ги вярваш тия неща? Аз имам едно нескопосано обяснение: за да вярваш, че ми липсва спокойствие, усещаш отсъствието на собственото си. Или искаш да кажеш, че знаеш по-добре от мен какво чувствам аз? Това е нещо като да си мислиш, че си по-добър от мен? Нещо като его ли е това? Мога, да ти кажа, че не знам как се чувстваш. Милостив или търсещ милост, защото думите ми те "нараняват"? Ти си знаеш най-добре.

В момента се занимавам с усвояването на терминологията на „конигтивно-поведенческия психоанализ” и асоциирам с илюзорната действителност , която личният ми филтър успява да пропусне. Свързвам го с: „Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене.” Поведението на лицето, оказващо контрол, да кажем через изтриване на постове го свързвам със „Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.” Евентуалната мотивация е: „Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите.” „Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.” Както и: „Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.”

Прочитайки притчата за Сократ, и съгласявайки се с посланието, което ми се „привидя” там , установих, че притежвам отклонението „Справедлив свят”– „вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си”. Но това означава ли, че „трябва” за да бъда „нормален”(без отклонения), да променям нещо у себе си? Защото прочетох какво означава „трябва”- „ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Психологът Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм”. Т.е. „трябва” ли да променям собствените си правила за да бъда „нормален”? Защото ако съм доволен от това, което съм, е възможно да означава, че страдам от отклонението „Одобрение на собствения избор” – „спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените”.

за всички практикуващи: http://mbox6.com/video/sharing/clips/47838/clip.html

Форума е специфичен и е изграден около личността на учителя Петър Дънов, и затова ще цитирам едни негови думи: ""Някой ти казва: „Груб си, недодялано дърво си ти!“ Какъв превод ще направиш на тези думи? Ако си груб, кое е противоположното на грубостта? Груб, значи силен, як си в живота. – Твърд си. – Кое качество е противоположно на твърдостта? – Мекотата. – Кое е мекото в живота? Направете превод на тази дума. Когато се домогнете до едно реално знание, то постоянно ще расте, а с него заедно и светът ще се разширява пред вас. Реалното знание увеличава светлината на човека. Намираме се в един тъмен салон, нищо не се вижда. Един говори за Любов, друг говори за Мъдрост, трети – за Истина и т.н. Въпреки това, салонът е все още тъмен, нищо не се вижда. Едно дете се явява и извиква: „Хей, бре-е!“ – и запалва клечка кибрит. Кой е умният в случая? Ако една дума, изказана от тебе, може да запали кибритената клечка, тя носи разумност и светлина. Ако произнесеш думата „хляб“, и тя не запали кибритената клечка, всички останали думи са безсмислени за тебе, те нямат запалка. Търпението е запалката на нашия живот. – „Любовта не е ли запалка?“ – Тя не е запалка, защото не е наше качество. Любовта е качество на Бога. Човек се отличава с търпение. Ако си търпелив, можеш да мислиш, всичко можеш да постигнеш. Нямаш ли търпение, ще имаш особено разбиране за живота. Ще искаш той да се сложи така, както ти мислиш. Ние искаме всички да ни обичат, да управляваме, да заповядваме. Какво сме направили за хората? – Нищо особено. – Какво са направили другите хора? – Ти гледай какви са твоите отношения към Бога, не мисли за отношенията на другите. Гледай какви са твоите отношения към хората, не мисли за техните отношения къв тебе. Това е второстепенно. Ако техните отношения към тебе са неправилни, гледай твоите отношения към тях да бъдат правилни. Щом твоите отношения са правилни, ти ще разсъждаваш правилно. Тогава ти ще бъдеш търпелив. Ако си нетърпелив, и отношенията на хората към тебе ще бъдат неправилни. Важно е да имаш правилни отношения към Бога. Така, ако аз имам отношения и към духовния свят, и към всички разумни хора, какво може да ме смущава в света?" http://triangle.bg/books/1930-09-21-05.199...1-03-01-05.html

Всъщност, реакцията ти ми показва колко дълбоко табу е човешката психика за теб. Един психолог, психиатър или психотерапевт би трябвало да няма въпроси върху които да не се е замислял , ако иска да си върши добре работата. Интересно ми е също с каква лекота се говори са убийство или самоубийство, а за въздух изкаран от определено място от организма е прието за вулгарно. Цинично е само пред президента и всякакви хора, които са "специални". Пред тях е силно осъдително...

Сещам се за едни думи на Учителя: ................................ Това са сравнения, аналогии. ................................. ................... Ново сърце Ако човек можеше да хваща нещата , които седят зад думите... И учителят употребява едни и същи думи влагайки им различни значения. Анализирайки постъпките си и съмнявайки се в правотата им, осъзнах неетичността в част от тях и собствения си егоизъм. Мотивите са ми били да мисля единствено за себе си, без да се съобразявам с това какво донасят те на хората. Когато се разкаях за тях и си простих, вече имаше осъзнати грешки, които бях решил да не повтарям. И хората, за които се бях затворил (особено близки роднини) и по сталинския принцип бяха изхвърчали от живота ми, се върнаха в него, защото осъзнах колко много ги обичам. Всеки с писанията олицетворява това, което е в момента. Или показва посоката в която иска да върви. Аз се освободих от желанието да влизам в категории, в които да се самоопределям "съмняващ" или "вярващо-анализиращ". Особено ако едното понятие е прието за "добро", а другото за "лошо", "по-точно" или "по-неточно", "по-подходящо" или "по-неподходящо" Не мога да използвам "правилните" понятия , защото всеки си вкарва различен смисъл в тях. Даже това го имаше в думите на Учителя в "ценна мисъл за деня", като последно изречение за вчера. Затова ви оставям всеки да си види в думите ми това, което може и му се иска.

Разбрах, съмняващият се е колеблив, а анализиращият е уверен. Съмняващият е нестабилиен а анализиращият е стабилен. Съмняващиият се е мек, а анализиращият е корав. Съмняващият се вайка а анализиращият осъзнава грешките си, или е доволен от постъпките си. Съмняващия се страхува, а анализиращия е безстрашен. Съмняващия се не е наясно със себе си, не знае за какво живее, докато анализиращия е наясно. Т.е. има две категории хора, които са коренно различни. Едната е по-добра от другата, може би. Съмнението е липса на разум, може би, а анализът е наличие. Е, съмнявам се...

Да кажем, че те разбирам. Само не ми е ясно как се разбира дали е постъпил добре или зле, след като винаги постъпва правилно и не съжалява.

Добре, ще кажа нещата по друг начин. Според мен е необходимо, когато човек прави нещо, винаги да знае защо го прави, какви са причините. Да няма положения "Не знам защо постъпих така", защото обратното би означавало, че е възможно да бяга от отоворността за постъпките си, не познава себе си и сякаш "друг му дърпа конците". Но да кажем мотив от рода "постъпих така с този човек, защото ме дразни...", т.е. защото го заслужава, и това е достатъчно човек да е убеден в правотата си, това ми се струва твърде повърхностно. Бърз и удобен отговор. Не се ли обмисли добре, какво стои в основата на осъзнатото раздразнение, причината за него е външна, човека е причината. Възможно е тогава да тръгнеш да променяш хората за да можеш да си правиш удобни за собствените си нагласи. Допълнителните въпроси "Какво от поведението и думите на дадения човек ме дразни? Защо реагирам така на думите му? Какво от тях противоречи на вътрешните ми нагласи? Какви са те? Защо са такива? А могат ли да бъдат други?", тези въпроси обаче предполагат работа със себе си. И ако осъзнаваш да кажем, че хората не можеш да ги промениш, но себе си можеш, възможно е да постигнеш едно вътрешно състояние, в което няма раздразнение. Така си подаряваш спокойствие, иначе си обречен на каузата да променяш хората. И сега ще взема твоите думи: " Ако човек се съмнява дори и в себе си, как тогава ще погледне на другите неща и хора от живота?" Ами ако другите са толкова уверени, непоколебими в правотата си, в подхода за постигане на собствените си стремежи, колкото си самия ти, тогава как ще ги промениш? Ако се срещнат двама такива човека и всеки е еднакво и непоколебимо прав, но си имат различни "истини", това не е ли игра на "Кой е по-добър?". А докато се играе ще продължаваш ли да се дразниш? Надявам се, че това не е мотив "страхувам се да не започна да се страхувам", защото би означавало , че човек постоянно се страхува.

А аз говоря за прекалено бързите и удобни отговори при погледа към себе си.

Ако оставя настрана формулировката на въпроса смятам , че е полезно човек да се усъмнява във собствената си правота, както и в мотивите за постъпките си. Особено в мотивите.

Не знам защо не го оставите somespirit да си говори това, което му внушават астралните разуми.

Момък прашен, уморен, седна до една топола. Със ръка я той погали и целуна я по ствола... "Прости ми сестро, имам аз голяма мъка, дошъл съм да сека те тука..." Задуха вятърът, последна песен зашепнаха листата в миг.. А момъкът във себе си унесен сълза отрони, стон, сподавен вик.. Кажи ми Господи, защо за да живея, смъртта по стъпките ми ходи, сърцето ми в любов копнее... ръцете ми, отнемат те животи? Смъртта тогава го погали, целуна го по морната глава... "Ела със мене друже, премного си добър ти за света..."

Ники, смятам, че мотивацията за направата на всяка една постъпка е хубаво да бъде известна. Противното би означавало, че друг ти дърпа конците. Това се включва в изреченията "Нещо ми стана... Не знам защо го направих.". Колкото до отношенията "учител-ученик" при вампирите, ти си много добър и затова смяташ ,че някой го е грижа как се чувстваш. Ще ти разкажа за отношенията ми с вампир "насилник", които съм имал от 9 до 16 си годишнина. Това беше мъжът от втория брак на майка ми. Знаеш ли, малко ми е трудно и не знам откъде да започна. Може би от нещо леко и ненатоварващо: "Ти ми ядеш храната на децата", "Може да си отличник но това нищо не означава. В живота нищо няма да постигнеш", към майка ми "На нищо не си го научила. Ти си некадърен възпитател. Аз ще го превъзпитам.". Превъзпитанието включва "Мога ли да седна да ям?" , отговора включва "Ей сега ще сготвя" (Той е добър - готви вместо майка, която е некадърна и не може) и обяд в 4 часа. "Мога ли да отида до тоалетната?", "Мога ли да се изкъпя?", "Мога ли да се обадя по телефона?", "Мога ли ....? Всичко това е , защото си излишен и трябва да повтаряш репликата "Моля да бъда извинен...." по хиляди пъти на ден, защото носиш вината, че съществуваш. Оказва се обаче, че и малкото ти братче е невъзпитано. Затова 2-3 годишно стои наказано зад вратата, ревящо сред неистови крясъци. Ако много се задъха го вдигат на ръце и го правят "космонавт", който се приземява в спасителна капсула (силни разтърсвания във всички посоки докато се изпусне от страх). И за ужас главно на майка ми, понякога бива надвесвано от 10 етаж, с думите "Сега ще го изхвърля". Иначе "таткото" примерно е хвърлял чанти с чушки и домати, изпратени от баба. А аз седях от страни и не правех нищо, защото бях жалък страхливец. Колкото до мен, лошо е да станеш по-висок от "таткото". Това е некакво заяждане със него. Требе да ти се вземе от рано страха ако станеш силен физически. Това включва лекции от рода "Аз като бях ханбалист, и на един мач на един почти два метров исполин, замахнах да вкарам гол, нарочно изпуснах топката ,... и му извадих очите". Също , понеже "таткото" беше "майстор", по едно време си направи завидна колекция от собственоръчно изработени ножове, и когато седнех на масата ги точеше демонстративно. А от време на време питаше и майка ми "Искаш ли да му видиш червата?". Тука обикновено майка ми започваше да се моли и да ...лази. Виждал съм я много пъти да лази. Веднъж така си лазеше под съпровода на думите "Лази ма ,кучко" и я биеха по главата и тогава си спомням, че ми разбиха носа в първия си опит да я защитя. Оттогава нещата тръгнаха още на по-зле, защото направих "голем врат" и майка ми лазеше още по-често да ме "спасява", а аз се изхитрих и започнах да си лягам с една остра отверка в леглото, а на вратата си лепех тиксо, да се събудя ако някой започне да влиза. И так се стигна до момента, когато 16 годишен се опитаха да ме изхвърлят от 10 етаж, обаче в беса ми направих много силен лев прав. И просто ме изгониха от вкъщи. Започнах да живея при по-малкия ми вуйчо, който чак сега започна да разбира какво се случва в този дом. Той помогна по-късно на майка ми да се раздели с "таткото". А аз си откачих много. Започнах да тренирам здраво за да мога да съм "силен" и да ги наказвам "лошите хора" Даже по едно време започнах да клякам на 215кг, като мотивацията ми беше като ритна някой да го строша. И правех много изцепки също. Примерно един приятел ме "предаде" и колата на баща му я засилих срещу една ограда. А в казармата се събрах с "приятели', с които тармозехме старите войници. "Работата ни" толкова нарастна, че веднъж се напих жестоко и направих ОВС, употреба на алкохол, материални щети, побой над военослужещ, посегателство срещу пагон. И преди да имам 5 месеца служба искаха да ми дадат година и половина дисцип. Запознах се с главнокомандващия на ВВС РТВ поделенията лично, а майка ми я влачиха няколко дена по София и Божурище. Спаси ме "Горкият аз" , семейното ми положение като "глава на семейство". Разминах се с преместване в друго поделение и 10 дена арест. Искам да кажа, че всичко което се случи в "дома ми", ми се отрази по един непривлекателен начин. Намразих много хората, докато един ден не намразих невероятно себе си, защото усетих, че не давам на никой нищо хубаво. Даже на тези, които обичах. Сънищата ми ме обърнаха към Бог, един малък жест на Ванга и желание "да се поправя". А от целия този негативизъм, който описах се получи нещо хубаво по едно време. Примерно "таткото" ми крещеше в лицето и държеше нож в ръка, а на мен не ми пукаше. Оперира ме от такъв страх, бих казал.А "обидните думи" започнаха да ми се струват като добри пожелания "Добър ден" , "Дал ти Бог добро". Също успях да простя за всичко това, и когато някой ми каже "не мога ,това е непростимо" ставам "безчувствена статуя" и не му подарявам съчувствието си. Защото смятам, че всеки си заслужава живота и не харесвам тези, които ми се оплакват, карайки ме да ги съжалявам, защото се изправих сам от "помията". И всъщност , човек избира дали да бъде наранен от хората , а е много егоистично да смята, че може да контролира поведението им. Така, че за мен "духовен" е този, който работи със себе си а тези , които говорят на хората, че са сатани, не са срещали просто сатаната,и няма на какво да ме научат. И тука искам да почета паметта на Ванга, която беше изпратила по един нечакан гост (от родното село село на майка ми), една престилка. Майка ми да я носи, за да я "пази". И това беше, когато бях изгубил всякаква надежда при "таткото". И това, което е Ванга за мен се съдържа в този клип: http://www.youtube.com/watch?v=9yDqsFFA2lU...feature=related

Донке, говорейки за енергийна вълна ме подсещаш да споделя нещо с вас. Понякога седя и си говоря с някой общи приказки, и изведнъж добивам усещането, че сякаш иска да ме удари. А примерно през това време си приказваме за неща по които имаме консенсус, или общ делови въпрос. Неловка ситуация, бих казал и малко "откачена". Започвам да наблюдавам този човек и след време попадам на "видима агресия", на която не съм инициатор. Също ,имах една приятелка, с която си ходехме на гости , харесвах я , и други работи. Общо взето можеше да се получи нещо трайно между нас, въпреки че беше разведена с дете. Но тя ме обграждаше с внимание и добро отношение, и всъщото време се обръщаше към детето за нещо да му се скара или да го напляска, в повечето случаи за мен безпричинно (възможно е оценката да не ми е била правилна и не съм се месил). Това двуличие обаче ме отблъсна.Чак по-късно прочетох "Енергийните вампири" на Александър Александрович, която книга ви препоръчвам. Това, което искам да кажа е, че според мен хората усещат интуитивно и подсъзнателно "енергиите", които се "носят" около човека. И обикновено "тежките" са от неразрешим вътрешен конфликт, "болка", на която не е намерена причината. А тя не е външна "защото ти си такъв" а е вътрешна и изисква обръщане и работа със себе си. Също смятам, че отговорността да "отдадеш" на някого енергията си е всъщност наша, защото "не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава". Лично не се страхувам вече от "вампирите", защото енергия имам в изобилие но и аз като Донка съм решил да не им я давам, даже използвам повечето от нейните техники. И получавам същия резултат. Обичам да им казвам "да прав си", "да такъв съм", когато ме обливат с "обидни слова" а също и много обичам да мълча. Не им се доказвам, че не съм такъв какъвто ме описват, а ако успеят да ме засегнат им прощавам. А когато се научиш да прощаваш, този процес се автоматизира, и дори в момента на словоизлиянията им започваш да не се чувстваш засегнат. А сега смятам да ви публикувам няколко цитата от гореспоменатата книга: ...................... Но ако все пак сте позволили и сте станали енергийна жертва на вампиризъм и искате да спасите себе си, не е достатъчно само да се успокоите, необходимо е да забравите човека, който ви е нанесъл тази огромна болка и беда. И простете на вампира, защото в противен случай ще продължавате да се тресете от нерви, а вашите сили и енергия ще продължават да преминават към него. Вампирът усеща тази невидима връзка помежду ви и в мига, когато помислите за него или споменете името му с раздразнение, той улавя вашия импулс и си казва безпогрешно: “Здравата го наредих днес (вчера, преди седмица, преди месец…) Само като се сети за мен, ще падне.” Независимо от географското разстояние, което ви разделя, тежките енергии на вампира ще пристигат по предназначение, без да се влияят от времето и пространството. Престанете да говорите и да се дразните от енергийния крадец! Забравете обидите му. Простете му. Престанете да се възхищавате на бисерите пред очите на свиня! И помнете, че най-ценното в живота на човека е неговото здраве. Не се самосъжалявайте и не ронете сълзи затова, че сте попаднали в този коварен капан. Постарайте се да осъзнаете истинската причина за случилото се с вас. Намерете отговор на въпроса: защо точно към вас е насочил психическата си плесница енергийният мародер и крадец. Съществуват множество начини за защита срещу вампирите, които могат да се усвоят в различни школи, организирани от йоги, екстрасенси и магове, но те могат да бъдат полезни само ако успеете да запазите душевното си спокойствие и равновесие пред вампира. Няма да има смисъл от това, което сте научили в тези школи, ако продължавате да отвръщате на енергийните атаки и да изпитвате психическо раздразнение. Ако не запазите самообладание и не успеете да премълчите обидата и унижението. За кой ли път отново се налага да повторим, че единствено спокойствието и радостта, която изпълва човешката душа може да се противопостави успешно на психическата атака срещу нея. Ако сте щастлив от живота човек и душата ви е пълна, тогава отдалеч ще усещате тежките вампирски енергии, които мърсят пространството. Ще имате сила и воля да се отвърнете от тях, защото това, което носи със себе си вампирът не е в хармония и не съответства на вашия вътрешен мир. .............. Човек, който постоянно критикува, прави оценки или твърде често осъжда живота и поведението на другите, без съмнение е потенциален вампир. Нормалният, здрав човек има сили да прощава. И още една истина за вампиризма. Колкото по-високо е самомнението, а значи и високомерието, толкова по-лесно този човек попада в примките на вампиризма. Много често т.нар. “високи длъжности” са в ръцете на точно такива самовлюбени и нахални хора-вампири, които можете безпогрешно да разпознаете. Всяка тяхна дума е демонстрация на псевдовеличие, непогрешимост и суета. Това са хора, способни да влязат в ожесточени конфликти или дори война, ако решат, че някой е застанал на пътя им. “Ще те унищожа”, “Ще ти почерня живота” – това е заканата, изписана с черни букви на знамето, което държат в ръцете и душата си, влизайки в битката за чужда енергия. Но тези “величия” безпогрешно се ориентират пред кого да свалят гарда и да направят лъскав комплимент, защото истинската същност на енергийния вампир е прикриваната двойнственост. ......... Не напразно в православната религия Светите Пости се предшестват от Прошка. “Успокой се, прости всекиму, смири се със съдбата си, възлюби ближния си, радвай се на вътрешното си обновление, на духовното си очистване и физическо облекчение”. Без този нравсвен аспект на живота човек всеки път ще попада в мрежата на тежкото минало, а не в светлото и щастливо бъдеще. Нека споменем още една “тайна хватка”, която използват вампирите, за да се доберат до нашата психическа енергия. Това е постоянно изискване на доказателство. Колкото и да се стараете, каквото и да кажете или да направите, бъдете сигурни, че никога няма да успеете да убедите един вампир. Независимо от усилията, които сте положили и аргумените, които сте изложили, той непоколебимо ще остане на своето мнение. Нервите, които ще изхабите и опустошението, което ще изпитате, са част от вампирската агресия срещу вас. На вампира му е необходим конфликт. Той не престава да провокира към психическо стълкновение, при което крещи и ругае, ръкомаха и удря, а вие продължавате да се опитвате да докажете святата истина. Безполезно усилие! Вие се гърчите пред очите му и не подозирате, че тази гледка вдъхновява още повече вампирската агресия, че от това ваше “падение” вампирът изпитва върховно удоволствие. Той е на “седмото небе”, защото е успял дя вие оплете в мрежите си и е щастлив, че ви вижда поразен и смазан. Помнете – мъдрият човек никому нищо не доказва, още повече на енергиен вампир. ......................... Харесах си и много други мнения, но нямам желание да ги посочвам.

Едно стихотворение: Приятелска ръка подавам, болката ще споделя, но като птицата ранена, ще полетя с болка в сърцето, над полета ,планини, болката аз ще разпръсна да не ти тежи. Бездиханна ще се спусна на студената земя, за приятел дала бих всичко, ще му подаря звездите, да му светят в нощта, ще му подаря мечтите и криле-да полети. Хубаво е споделиш с някого любовта си, да си жертвоготовен за ближния... Но на мен ми звучи много вампирско единия да падне бездиханен на земята а другия да "лети". Смятам, че в Любовта е редно и двамата да "летят". И всичко това , заради някаква "болка" в сърцето. Да търсиш любов у ближния преди да си се освободил от "болката", за мен е равносилно, да направиш "ближния" си отговорен за нея. И да си мислиш, че даваш, а всъщност да имаш нужда да си вземаш.