Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mecholari

Участници
  • Общо Съдържание

    1093
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    38

Всичко добавено от mecholari

  1. Хубаво е да прочетеш книгата на Жени Костадинова „Пророчествата на Ванга”. Както и "Истинската книга за Ванга", на която не си спомням автора, само знам, че е близък роднина. Всъщност, за кулите близнаци във САЩ според изследователите е предсказал Нострадамус. Някои са загубили доверие в него, понеже е предказвал Апокалипсиса като катаклизъм. "Апокалипсис" означава всъщност "Божествено откровение", т.е. разкриване на Божествената истина. Нострадамус го е вещаел след 1999 година. И тук има интересното съвпадение на годината в пророчествата на Ванга, Петър Дънов и Нострадамус. В "Истинската книга на Ванга" са записани думи от рода на: "Знаете ли какво ще дойде след няколко години ? Заметресения,огнйове,наводнения,беди... От това много народ ще загине.От всякъде ще се бият,всичките народи ще са в един кюп...Хората ще намалеят,стока няма да има,дърветата ще се унищожат,първо брястовете ще изчезнат.Овце,крави,кози-за ядене няма да стават. Вие си играете с всичко и не виждате каква мизерия иде.Хората ще ходят голи и боси,няма да има ни какво да ядат,ни отопление ни осветление". "Но всичко това е предотвратимо, всичко е във ваши ръце". Интересно е например, че Ванга вещае изчезването на пчелите, а наскоро четох как в Америка са измрели 90% от тях. Пророците привличат вниманието върху себе си с дарбата, която имат. Всички духовни учители са били пророци-и Иисус е предсказал собствената си смърт. Затова е хубаво да се обърне внимание на "нравоученията" в думите на Ванга. А това много хора го пропускат, съсредоточават си вниманието на "лъскавите фоерверки". "Бъдете добри", "Хората страдат много, защото не могат да прощават", "Не искайте много, защото не можете да му платите цената" , "Това от което имам нужда, не можете да ми го дадете", и т.н. Освен това е хубаво да се обърне внимание как е живяла особено преди 44 година. Защото Биографията е много силно послание . А ето няколко "култови" реплики: -Добре лельо Ванге, ами ти как си почиваш? -Ами мълча.. -Е как така? -Ами как- мълча... "Ако хората успеят да замълчат дори и за миг, ще чуят как и камъните говорят за Госспод." "Ще дойде ден когато хората ще имат всичко, но любов няма да бъде останала между тях..." Последното смятам , че вече го преодоляхме. "Така както слепите трябва да знаят, че има светлина, така здравите , трябва да знаят, че има Господ!" Ванга
  2. "Хората страдат толкова много, защото не умеят да прощават." Ванга
  3. Гой- животно съм за Летачите, Янкул. Те се хранят с "кръвта" на хората и пируват когато същите наистина умират. Колкото по-ужасно и в по-голям страх- толкова по-добре. Напиши в Google "Кредо Мутуа" и чети. А ти можеш да прочетеш подписа ми. Нямам нищо против да съм овца след добрия пастир. http://vbox7.com/play:f350a071
  4. Хубаво е да си родолюбиво и патриотично насочен. �”а обичаш Родината. Всички знаем какви несправедливости се извършиха срещу хората, които живеят в нея. Ако тръгнеш да сочиш хора отговорни за всичко това обаче ще посочиш единици. И много играчи ще останат скрити, защото те добре си дърпат конците от тъмното. И видно е, че не са глупави, защото успяват. Ако някой човек като теб Янкул, твърди , че вади информация "из под масата" тука лично съзирам една голяма опасност-покрай "сухото да изгори и мокрото" т.е. прилича ми на етикирането "народен враг" от "народния съд" на кумунистите. Затова не ми харесва идеята да сменяме управниците си с "по-добри". Харесва ми да им помогнеме да ИЗВЪРШАТ ТОВА, КОЕТО СА ОБЕЩАЛИ. http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=84297 http://nezavisim.net/index.php?option=com_...5&Itemid=78 Виждам поетическата красота в наричането на любовницата на великите сили 'надежден партньор", която безсрамно я продават за американски долари. И всъщност, виждам как някой се продава за пари, а парите изкарани в България заминават навън в нечии алчни джобове. Не смятам обаче, че не е разработен сценарий "видните личности" ако се сменят , парите да не отиват пак в същите джобове. Това ,което искам е, да не умират българи някъде в чужбина в "мирооопазваща мисия". Защото е възможно от месното население да се приемат като нашественици. А тука в България е правена "Асамблея на мира" и са идвали децата от цял свят да изпълняват такова мощно послание. Не смятам, че Българските военни могат да постигнат същия ефект. Затова предпочитам да са си тука в България и да им се дават същите пари все едно че са на мисия. Пък може да помагат да се гасят горски пожари и да им се купи техниката за това, вместо да се купуват подводници (на старо за 600 000 000 евро). В Италия например има звено "Карабинери", които са военизирана полиция. Те взимат много хубави заплати, карат служебни автомобили за по 50 000 евро, и са ме проверявали по улиците, вдъхвайки респект. Нерядко са по трима-един "шофьор", един "писар" и един , който носи автомат. Смятам, че са полезни на обществото и ще бъда доволен български такива даже само да глобяват хората по улиците, които безсрамно си хвърлят фасовете замърсвайки и без това неугледната ни действителност. Ако приемем, че управниците са ни притиснати от "великите партньори", това за мен не означава, че българският народ не може да има мненние по въпроса и даже да се опита да помогне на своите управници. Нали "великите партньори" неистово защитават "демокрацията"? Нима няма да се вслушат във волята на народа? Не знам как ви звучи, но смятам, че едно мирно шествие в коледната нощ е подходящо да видим колко сме, които мислят така. И нека всеки, който иска да помогне се включи о някакъв начин в това. Може да напише просто на нещо "Искаме си военните в България! Искаме да покажем как се прави мир!" и със това "листче" да отиде да обикаля Божия храм в святата нощ. А пък примерно пред храм паметника "Александър Невски" и без това ще има камери.
  5. Думи на Дийпак Чопра от "Как да познаем Бог", които споделям: ......................................... 3. Непротивене. Не е нужно да убеждаваме никого в собствената си правота, а това означава, че не е нужно да се противим нито на ситуацията, нито на чуждите мнения. Ако се вгледаме около себе си, че видим, че хората прахосват 99 % от енергията, за да отстояват позициите си. Каква загуба. Когато заемеш отбранителна позиция, когато обвиняваш другите, когато не приемаш момента, когато не се примиряваш с него, животът ти среща огромна съпротива. Защото ти се съпротивляваш на цялата Вселена. Винаги, когато срещнеш съпротивление, дай си сметка, че насилвайки ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава. Откажи се да защищаваш своите становища. Престани да се бориш и да се съпротивляваш. И ще изживееш в пълна мяра настоящия миг. Защото "Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар." Това означава да живееш Тук и Сега. Научиш ли се да живееш Тук и Сега, ще отхвърлиш бремето на противенето, възмущението и уязвимостта. И едва тогава ще познаеш щастието, безгрижността и свободата. И тогава ще чуеш гласа на сърцето си, което ще ти каже, че всичко, което искаш, е напълно достъпно за теб. Защото желанията ти идват от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха. Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата. Следвай пътя на непротивенето. Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие. Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие. .................................................. Смирението за мен се изразява и в това да не се опитваш да налагаш мнението си. По-скоро е хубаво да се дава материал на хората за размисъл. Нека сами си избират "истината си". Затова смятам, че "духовните" учители обичат да използват притчи.
  6. http://vbox7.com/play:7ddc73dd http://vbox7.com/play:f350a071 http://vbox7.com/play:7eaec816 Честит 8 декември!
  7. Понеже не съм чел заветът на цветните лъчи на светлината, надявам се, че ще ме извините ако публикувам една лично за мен интересна информация. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%80 Ако прочетете страницата отваряща се от този линк ще се запознаете теоретично с лазера. Интересното е, че в основата му стои рубин (камъка на живота). Неговия цвят е от червен (според Дънов духът на Любовта и едното "до") до розов (духът на живота и другото "до"). Облъчен със светлина рубинът отдава своята светлина и облъчвайки атомите на газа създава едно особено състояние на атомите, при което когато ги "докосне" фотон, приетият в атома фотон "ражда" два. Така във възбудителя на устройството се получава лавинообразен процес и практически се "ражда" светлина. Всичко това е осъществено благодарение на теория на Анщайн. Затова е хубаво да се замислите какво той иска да каже с думите:"Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред учителя Петър Дънов от България". Друго интресно съвпадение е, че най известния рубин на света се нарича "полярната звезда". В Исра (нощното пътуване на пророка Моххамад) Иисус е описан с червеникъв цвят на кожата, седящ върху трон от рубини. Около него има ангели със жълти тюрбани , които излъчват светлина , "която подкрепя светлината на слънцето". Тук имайте предвид, че фотоните се "раждат" в процеса на функционирането на лазера. Освен това лазерите с най-високо к.п.д. в момента използват елемента Хелий. За функционирането на лазерите съм учил по Технологии в електротехниката и електрониката в Ту-София. А ето и описанието на втория рай от Моххамад: Вторият рай: Домът на постоянството Тогава Джибрил наредил на бурака да закара Мухаммад (с.а.с.) до втория рай, чието име е Дар ал Карар (Домът на постоянството). Тогава той почукал на една от вратите от втория рай. Тя била направена от небесен елемент, който няма име на нашия език. Ангелът Джарджаил дошъл с хиляда процесии ангели, които правели дори по-добра и по-щастлива музика от ангелите от първия рай. Глас попитал: „Кой е?” „Джибраил.” „Кой те придружава?” „Мухаммад, Пророкът на Милостта.” Тогава вратата се отворила. Мухаммад (с.а.с.) видял ангели, чиито лица били като слънчевия диск, яздещи коне, препасали духовни мечове и пики. Мухаммад (с.а.с.) попитал: „Джибрил, кои са тези?” Джибрил отговорил: „Това са ангели, които Аллах създал да подкрепят хората срещу дяволите. Тяхната възхвала е Субхана зил ’Иззати уал Джабарут (Хвала на Господа на Силата и Мощта) и те носят жълти тюрбани на главите си. Когато те възхваляват Аллах, техните тюрбани се движат и излъчват жълта светлина, която подкрепя светлината на слънцето. Те излъчват и друга светлина, която кара дяволите да бягат и пропъжда клюките от сърцата на вярващите.” Тогава Мухаммад (с.а.с.) видял двама много красиви мъже, седящи на трон, направен от рубини. Той попитал: „Кои са тези?” Джибрил казал: „Те са твои роднини: Яхя (Йоан) и Иса (Исус).” Иса (Исус) имал червеникав тен, като че е излязъл от банята. Тогава ангели отишли при Мухаммад (с.а.с.) на групи, като го поздравявали един по един. Аллах ускорил времето така, че една секунда била достатъчна, за да го поздравят всички ангели и да се молят с него, защото било дошло времето за молитва. Иса (Исус) и Яхя (Йоан) изпратили Мухаммад (с.а.с.) и Джибрил наредил на бурака да отиде в третия рай. Благослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му
  8. Всъщност мнението ти много ми харесва. Искам да ти обърна внимание само на нещо. В Толтекската книга на мъдростта е написано "не правете предположения" , "питайте". Затова те попитах за личната ти мотивация и за егото. Исках да чуя твоята истина. Сега съм доволен от отговорите ти. Ще ти кажа какво за мен представлява моя път. Това е нагласата да задържам тишината максимално дълго у себе си. Думите да дон Хуан "Говоря ти от 35 години тишина" показват посоката на мен. Освен това си имам и една сугестия "Господи, аз ти принадлежа и съм твой слуга. Да бъде волята ти!". Но ще ти кажа с какво не съм съгласен в един от постовете ти. И това е, че нарече Летачите "егрегори". Спомням си, че когато бях дете имах моменти, когато изпитвах неистов страх да стъпя на земята, и дори да си пусна краката примерно от леглото, на което седях. Живо си спомням една "мътна сянка" , грозно същество , която ме накара да изпитам неистов ужас стоейки до една чешма. Освен това негативни същности са не само летачите. Успявал съм да видя и странни "космати" същества движейки се бързо близо до земята, носещи негативно излъчване, неприятно чувство и настръхване на космите на врата. И даже хора, сякаш болни от проказа грозно ухилени. Винаги съм се отвращавал от начина по който хората се отнасят един с друг, и начина по който малтретират животните , разстенията, изобщо цялата природа. Когато бях малък и беззащитен ясно ми беше показано каква ми е "ролята" в обществото. О друга страна от малък виждам "силиците", така както ги нарича Ванга. Това е нещо като да виждаш на малки бели движещи се точици. Сънувал съм сън, когато в една черква видях на Господ сандалите. Беше толкова силно усещане, паднал ничком в неописуемо преклонение пред силата. Един друг път го видях като светлина по същия начин, описан от Моххамад (в Исра) и Ванга. Съжалявам приятелю но всъщност Богомилите са прави. Светът е създаден и принадлежи на Дявола, а нашето призвание е да вкараме божествената любов и доброта в него. Господ ни е въоръжил с достатъчно лична сила и винаги ни помага да обърнем лицата си към него. Затова съм обещал да бъда негов свидетел и не мога да оставя в света, тези които обичам невъоръжени със знанието. Пътят за тяхното спасение минава през ученията на бялото братсво. А Христос е пътят, истината и живота. И той изпраща духа на истината от Отца на всеки готов да го приеме. А между човека и Отца не са необходими посредници. Това е заветът на духовните учители, а пътят на воина , или пътя на ученика (Дънов) се разкрива напълно , когато очистиш сърцето си и започва истински, когато нещата, които започват да ти се случват, не съществуват думи с които да ги обясниш. Тогава пътищата на ученият се сливат в едно и черпиш директно от извора.
  9. !! Отлично! Валентине, приемам, че не си прочел предишния ми пост, защото се получава забавяне от страна на модераторите (проверяват постовете преди да ги публикуват). Затова ще пропусна да си поговориме за прикривачите. За второто твърдение, че е отлично не съм съвсем съгласен. И това е, защото всъщност цялото учение на дон Хуан е извън тонала. В нагуала е, затова дон Хуан нарича себе си Нагуал. Даже има едно описана случка в един ресторант, където дон Хуан споделя с Кастанеда, че тонала е покривката на масата и върху нея са всички понятия, даже и понятието Бог и всички представи и споразумения, а нагуалът е всичко останало извън покривката. Затова и воините се учат да "мислят" без мисли и да действат в тази непознаваема област.
  10. А пък аз говорех за нещо друго. И това е вкарването на култ за съвършенство. Вкарвайки определение за нагласа и състояние, какво се получава ако излезеш от него? Възможно ли е да се породи упрек към себе си? Дон Хуан често говори за съмосъжалението, а Кастанеда споделя как често изпада във това състояние. Тук в този момент лично на мен ми помага дон Мигел Руис с "правете най-доброто , на което сте способни". Също си прощавам, че не съм безупречен и от самосебе си попадам в това състояние-да не се упреквам и самоизтезавам, защото нагласите ми не отговарят на "очакванията". Ти как се справяш с това Selsal? Безупречен воин ли си? Колкото до прикривачите не съм съвсем съгласен, защото и Кастанеда, и Тайша , и Флоринда, дон Хуан често ги запознава с хора, които им устройват театри. Те всъщност са воини , които помагат в обучението. Затова казах ,че могат да бъдат каквито си поискат. Просто външното им представяне не отговаря на вътрешното им състояние (и всъщност често говориме и двамата едни и същи неща). Но това за мен са литературни отклонения, които не ми носят практическа полза. Както и повечето определения. Насистина те са полезни като показващи посока и крайно състояние но не обхващат "камъчетата по пътя". Всъщност, ще ти кажа какво не харесвам в начина ти на изразяване. Казваш това е , това не е, а не споделяш как да го постигнем. Затова примерно ми харесва поста на Атлантида, защото показва едно упражнение за намаляване на "собствената значимост". Споменах какво на мен ми е помогнало да се почувствам по-незначителен. Но да кажеме ,че аз съм изключение и съм бил "благословен". Ти как се справяш с егото си Selsal? Държиш ли да приема твоите определения, важно ли е за теб това? А ще се съгласиш ли, че думите вкарват неразбирането между хората? В едни и същи думи различни хора виждат различни неща и след това за почват да си защитават твърденията (може би на всяка цена)? Искам да те питам, ти смяташ ли, че в мълчанието е истината? В тишината? Каква е личната ти мотивация да четеш Кастанеда? Примерно моята е, че имах сънища, на които нямах обяснение. Преди това съм чел книга като "Излекувай живота си" на Луиз Хей, и вервай ми, това е било защото не съм се чувствал съвсем добре и нормален. А пък да ти кажа чесно в тази книга прочетох една "сугестия"-"всичко от което имам нужда идва при мен, всичко , което трябва да знам ми се разкрива". След като започнах да я утвърждавам, твърдя, че книгите започнаха сами да ме намират. И естествено и отговорите у тях. Просто започнах да разбирам какво се случва с мен. Та какъв е твоят мотив?
  11. На мен, нещата, които говорят Selsal и Ради ми звучат като път, който трябва да следваш, стереотип. Освен това и като догма (трябва). Освен това ако един прикривач изненадва с поведението си, тези, които го етикират и те започват да не знаят какво да мислят за него, тогава той действително не е ли прикривач? Кой е- може ли друг да знае по-добре от него самия? Единствено вътрешното състояние на човека е показател за качествата му на воин. А външното е актьорско майсторство. Смятам, че много по-силен момент от учението на дон Хуан е овлядяването на "намерението". Това е да правиш нещата без да ги искаш. Да ги "възнамеряваш". И ми харесва, че за него не може да се даде последователността ,с която да го научиш. Така не може да бъде вкарано във догма. Освен това смятам, че се изпуска един важен момент-можеш да бъдеш човек на знанието и без да "виждаш" (за didi_ts с любов). И всъщност, за кого е важно дали виждаш или не? Дали не е за тези, които толкова много искат да "виждат"? Ако много искат това всъщност е желание а не "намерение". А "намерението" е ключа в учението на дон Хуан и то отваря тайните врати. Друг важен момент е работата с егото. Но то си е строго индивидуално. Благословен си ако някой ти покаже, че си нищожество и го осъзнаеш. След това можеш да бъдеш в очите на другите какъвто си поискаш. Самотата, невестата тиха във сърцето с любов покани. Покани я и никой не питай и се радвай на себе си ти. И не слушай коварните думи на хората с поглед в теб вперен, които разтягат лукуми, колко смирен си, или пък наперен. Тишината, сестрицата верна тогава с любов прегърни. Скрита в думите омразата черна с тиха стъпка, в мълчание спри. И не слушай ти упрека нервен на света, че си черна овца. Да бъдеш на себе си верен избери си за своя съдба. И тогава ще литнеш свободен и обичан от твойта сестра, и дори от невестата воден пред света не ще скършиш снага. И изворът вечен на сила със любов ще умива света, с лекота красота сътворила ще рисува твойта душа.
  12. Mога да кажа само, че в "Исра" (Нощните пътувания на пророка Моххамад), Иисус (Иса) е описан с червеникав тен. Тогава Мухаммад (с.а.с.) видял двама много красиви мъже, седящи на трон, направен от рубини. Той попитал: „Кои са тези?” Джибрил казал: „Те са твои роднини: Яхя (Йоан) и Иса (Исус).” Иса (Исус) имал червеникав тен, като че е излязъл от банята. "И Иса (Исус) казал: „Хвала на Аллах, който ме изпрати като Слово от Него, научи ме на Тората и Евангелието, направи да лекувам глухите, немите, и слепите, направи да съживявам мъртвите с Неговото позволение и ме подкрепи с Джибрил и всички Свои ангели.” http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BD Ами червено- "Аз съм и пътят, и истината ,и животът"
  13. Смятам да ви разкажа и аз една вълшебна приказка. Все пак в заглавието на темата ги има думите "магия-теории и практика". Понеже повечето имат претенциите, че са добре запознати с ученията, и хващат тънките разлики това за мен е радващо и означава, че харесват пътя по който вървят и не смятам да ви говоря за това. Искам да им споделя колко много обичам баба ми, която отдавна не е между живите. Като бях малък ми разказваше вълшебните приказки, споменати в статиите на Мавров и за мене най-хубавите моменти бяха, когато прекарвахме времето си заедно. Израстнах пред очите й, и направих много грешки в живота, но не преставах да чувствам любовта й към мен. Всъщност, каквото и да направех тя си ме обичаше. Много често плача от благодарност заради това. И това е най-голямата магия, която съм усетил у живота-тази жена ме накара да я обикна така силно, че сякаш все по-силно. А хората могат да си играят на магии и практики, да танцуват тансегрити или паневритмия, на "специалното място", в "специалното време", могат да сънуват осъзнато, да спират света или пътуват в други светове, но за мен магьосници ще станат тогава, когато накарат някой да ги обича така, както аз обичам баба ми. И дядо ми много я обичаше и понеже името й е Роза ,й садеше розови храсти в двора. А тя като почина, набързо се разболя и се гътна по нея. За тех написах едно стихотворение, което занапред ще стои на некролога им: И малка роза , късче красота пред къщата във двора насадих. Подарена от човешка доброта, по-хубава от всеки стих. Светлината що разкъсва мрака и ражда утринната благост, пречупи се във капчица роса, погали цветето със радост. И птичи хор във миг възпя, картината божествено красива, че цветенцето бе душа на чудна самодива. А импулса да го напиша ми го даде една добра душа, която ми подари една роза. "Аз знам, че съм грешен, но има един, който ме обича" (Петър Дънов) Прави ми впечатление също, че Дънов не злоупотребява със словото, така както е препоръчано в Толтекската книга на мъдростта.
  14. И няколко линка за статии, какво всъщност представляват българите: http://www.iskri.net/statii.html Статии на Мавров http://www.vbox7.com/play:897cbb0f Ванга www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=42 Geo Из принципи и идейна основа на българско кемпо: Съчетането на “трите елемента на борба” /”мек” , “твърд”, “обединяващ”/ създава неподозирани възможности и условия за тактико �“ стратегическо мислене и рационално развитие на двубоя. То се проявява в атмосферата на взаимно уважение, личен контакт и добра воля. Пълноценният живот ,а още повече оцеляването в момент на екстремална ситуация , са невъзможни без умението на боеца от Българско кемпо да бъде максимално концентриран, за да постигне необходимото психологическо състояние. Във връзка с това , той пренася съзнанието си в точката на обединение, където изчезва феномена протичащо време и се обединяват световете. За славянските народи огненият център на единство е сърцето, за разлика от системата на подготовка на бойците от страните на �”алечния изток, където за такъв център се приема “тандема”, намиращ се на 2-3см под пъпа. ............... Последното също е спиране на света. И всъщност, не ми се превъзнася Кастанеда. Въпреки, че много ми е помогнал.
  15. Самотата, невестата тиха във сърцето с любов покани. Покани я и никой не питай и се радвай на себе си ти. И не слушай коварните думи на хората с поглед в теб вперен, които разтягат лукуми, колко смирен си, или пък наперен. Тишината, сестрицата верна тогава с любов прегърни. Скрита в думите омразата черна с тиха стъпка, в мълчание спри. И не слушай ти упрека нервен на света, че си черна овца. Да бъдеш на себе си верен избери си за своя съдба. И тогава ще литнеш свободен и обичан от твойта сестра, и дори от невестата воден пред света не ще скършиш снага. И изворът вечен на сила със любов ще умива света, с лекота красота сътворила ще рисува твойта душа.
  16. Източник: http://www.psychology.dir.bg Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те се формират у нас под влияние на философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание си кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме в нашето съзнание и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. Може още да се каже и “Ти си лош, неграмотен, лъжец … “ В психологията това “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението. Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм…” поражда и преценка - “Аз трябва да бъда честен християнин, следователно не е правилно да си лукав езичник”. В Новия завет Христос казва по повод на такива преценки: “Не съдете, за да не бъдете осъдени”. Нека да разгледаме един пример, за да видим до какво води едно подобно осъждане и нарушаване на този принцип. Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, дори онлайн познати - и в тях ние виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие. Така СЯНКАТА, нашето “не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите… Подобен сценарий се разиграва всеки ден с всеки човек. Децата, когато са малки отричат стереотипа на родителите (и така създават СЯНКАТА), но когато пораснат се превръщат в точни техни копия. Бедните всячески осъждат морала и поведението на богатите, но ако им се отдаде възможност да забогатеят, стават като тях (вж. разказа “Стълбата” от Хр. Смирненски). Политиците, когато са в опозиция осъждат управляващите, но вземат ли властта постъпват по същия начин. За пратньор си избираме човек, с който си приличаме, но с течение на времето той става олицетворение на всичко, което мразим и отхвърляме. Всеки се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ. В противен случай те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго” Как можем да се справим със СЯНКАТА? Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще изпитаме радостта от живота и благословението на благодарността. Второ – като не осъждаме и не слагаме "етикети" на хората - добър, лош, зъл, богат, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА). Трето – като обикнем всички хора около нас такива каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри. Четвърто - простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин. Но най-напред трябва да се научим да виждаме в другите собствената си СЯНКА - тази част от нашето битие, която сме отхвърлили. След като се научим да я разпознаваме и успеем да я интегрираме в нашето съзнание ще заживеем отново в единен и цялостен свят, съвършен до най-малката подробност.
  17. Смятам да направя друга съпоставка между ученията. „В тази песен ще се оповестява цялото минало, ще се влива цялото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот.” Петър Дънов От книгата на Флоринда Дюнер-Грау “Живот в сънуването” (Флоринда е друга ученичка на дон Хуан): ........................................... Не бях много сигурна какво имаше предвид, а и не исках да разбера. Преди да успее да каже нещо друго, аз' го попитах как така знае толкова много за антропологията, историята и философията. Той се усмихна и поклати глава. - Не забеляза ли как го направих? - попита и продължи, като сам си отговори на въпроса. - Взех мислите от въздуха. Просто разтегнах енергийните си фибри и улових тези мисли, както се лови риба с въдица, от огромния океан от мисли и идеи, който ни заобикаля. Той разтвори широко ръце, като че ли да обхване самия въздух около себе си. ............................................ Този цитат за мен се припокрива с част от Теорията на торсионните полета, както и обяснява отчасти феноменът Ванга. Самата теория описва Ванга доста по-добре. ............................................... - Какво има? - попита Флоринда. - Да не ти е лошо? Посочих небето. Слаба белезникава ивица беше единственият остатък от слънчевата светлина. - Не е възможно да съм изгубила цял ден - промълвих аз. Гласът ми заглъхна още преди да съм завършила изречението. Опитвах се да асимилирам идеята, че действително са минали цяла нощ и целият следващ ден, но умът ми отказваше да го приеме. Неспособността да отмервам времето по обичайния начин ме изваждаше от равновесие. - Магьосниците прекъсват потока на времето - отвърна Флоринда на мислите ми. - Времето, както ние го измерваме, не съществува, когато човек сънува, както сънуват магьосниците. Магьосниците разтягат или свиват времето по желание. За тях времето не е въпрос на минути, часове или дни, а нещо съвсем различно. - В състояние на будно сънуване нашите способности за възприятие са увеличени - продължи тя с търпелив, отмерен тон. - Когато се стигне до възприемане на времето обаче, става нещо съвсем различно. Възприемането на времето не се усилва, а се заличава напълно. После допълни, че времето винаги е фактор на съзнанието; тоест, да съзнаваш времето е психологическо състояние, което ние автоматично трансформираме във физически измерения. Това е така вкоренено в нас, че дори когато не го съзнаваме, ние чуваме един часовник да тиктака вътре в нас, подсъзнателно отмервайки времето. - При будното сънуване тази способност липсва - подчерта тя. - На нейно място идва една абсолютно нова, непозната структура, която някакси не се поддава на разбирането или интерпретацията, с която обикновено боравим при времето. - При това положение единственото, което съзнателно ще знам за будното сънуване, е, че времето е било или разтегнато, или свито - казах аз, опитвайки се да схвана нейното обяснение. -Ще разбереш много повече от това - увери ме енергично тя. - Когато усвоиш до съвършенство навлизането в състояние на повишено съзнание, както го нарича Мариано Аурелиано, ще съзнаваш каквото си пожелаеш, защото магьосниците не се занимават с измерване на времето. Те се занимават с неговото използване, с неговото разтягане или свиване по желание. ............................................... Правя асоциации с това,че Мулдашев е свил време-пространството със системата огледала (взети от тибетските езотерични книги) . А пък Ванга казва, че има едно време и много времена.
  18. Не виждам нищо лошо в това да персонализираш. Това за мен означава да пречупваш през собствената си призма. Когато го правиш взимаш нещата "отвън" и ги вкарваш "вътре" в теб. Действието опира да правенето на личен избор. Какво да си вземеш? Всъщност, всички "духовни" учители са работили за нас. Даже са работили за мен, защото "нас" ще бъдем, когато станем всички братя. А за да го направим е необходимо да търсим това, което е общовалидно за всички а не да подчертаваме "пропастите" , които ни разделят. И действието не означава, че ще изгубим индивидуалността си. Дънов освен учител е също пророк т.е. човек виждащ бъдещето. И негово твърдение е, че след 1999 год. ще започне да се извършва гореспоменатият процес на "побратимяване". И има една лекция, където се говори как хората много ще празнуват, защото Бог "ще духне и ще изгони една въшка от часовника", "защото там не й е мястото": ....................... И Господ ще дойде, ще духне и всичко ще тръгне. Колко лесно! Тези животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето - там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне винтовете на място е трудна и тежка работа. Но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята - деца (синове и дъщери) ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява цялото минало, ще се влива цялото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тези винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледа в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на Великите Закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и сложат на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще създадат най-добрите условия за нейното развитие, ще внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание и върху него ще се издигне стволът, ще израснат клоните, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието - на ангелите. Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание, можем да очакваме неоценимото богатство - плода от Дървото на Вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод - за поддържането и безсмъртието на човешката душа и единението с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот. ....................... Дон Мигел Руис в "Толтекска книга на мъдростта", многократно използва думата "паразитът". А ето едно откровение на Рудолф Щаер: Културата на Водолея ще хармонизира и ще примири всичко. През тази култура ще възтържествува също така и справедливостта. Тя ще бъде истинска духовна пролет на човешката душа. Главното качество на Водолей е чистотата. През тази култура ще се изпълни писаното в Апокалипсиса1/: “И видях слезваше от небето Ангел, който имаше ключа на бездната, верига голяма в ръката му. И улови змея, старовремната змия, който е дявол и сатана и го върза за тисящи години и хвърли го в бездната, и заключи го и запечата зад него, за да не прелъстя вече народите, докле се свършат тисящите години и след това трябва да бъде отвързан за малко време.” Това е цитат от книгата на Пиер Дако "Психология и вътрешна свобода": .......................................... Жан и крокодилът - Седемгодишният ми син Жан често прави особен жест с ръка, като че иска да отпъди нещо надалеч от себе си. Като че ли избутва, отблъсква нещо... но какво? Прави го много често, особено вечер. Учудващото е, че няма нищо против да спи сам на загасена лампа. Въпреки че вратата на стаята му остава отворена, никога не ме е викал нощем. Разпитвала съм го, но без резултат... На въпросите: „От какво се страхуваш? Какво пъдиш?" детето не даваше никакъв отговор. Дали защото наистина не го знаеше, или защото се боеше да разкрие пред самото себе си ужаса, който изпитваше (тъй като по всичко личеше, че става дума за ужас)? Накрая, след като използвахме какви ли не средства (игри, рисунки и др., които впрочем Жан много харесваше), успяхме постепенно да открием какво го тревожи. Ставаше въпрос за огромен крокодил, който се приближаваше към него и се канеше да го погълне. Вероятно си го представяше много ясно, съвсем като жив... Какъв беше този крокодил? Травмиращ спомен от анимационни или други филми? Майката, възприемана като „поглъщаща" (въпреки че подобно тълкуване би било твърде опростенческо)? Или някое от чудовищата, населяващи колективното несъзнавано на човешкия род, следователно и на децата, бе изплувало на повърхността? Да не би да ставаше дума за кошмарен сън, от който Жан не можеше да се отърве? В края на краищата той успя да нарисува „своето" чудовище, да го проецира върху лист хартия, вместо да го остави да броди из дебрите на душата му. След това трябваше да го освободим от породената от фантазма тревожност. Психологът му обясни, че в Китай например има поверие, според което крокодилите излъчват светлина; за други народи той е истинско божество, Владетел на земята и т. н. Запозна го - с разбираеми за него думи - със символиката на това животно. Момченцето реагира доста бурно на легендите, разпространени сред някои племена, според които тъкмо крокодилът е създал планините и долините.После Жан ей така внезапно престана да прави онзи жест. Може да се предположи, че положителните и съзнавани „информации" са „размили" отрицателните и несъзнаваните, връщайки на крокодила неутралния образ на един от многото земни обитатели. Да не подценяваме нищо! ...................................... Във всичко това смятам, че Кастанеда намира своето място с описанието на летачите. А общото между учението на дон Хуан и Дънов е, че и двамата не вярват в случайноста. А Кастанеда е парче от пъзела. Ванга споделя нещо от рода на "и ще дойде учението на бялото братство, което като бял свят ще покрие целия свят, и через него човечеството ще се спаси". Това, което ми прави силно впечатление е "ще се спаси" т.е. не виждам двоумене. Интересното също е ,че Ванга вещае 1999-2000 година, когато "ще се пожъне първия голям урожай". Не знам какво вие виждате в това, но аз виждам операцията на Мулдашев за присаждане на око и шесте книги "Физика на Бога" на Божидар Палюшев, с които научно се доказва съществуването на Бог ,и за което Палюшев е награден като световен гений в Токио. Като с последното твърдение не претендирам за изчерпателност. А от Мулдаше ще взема само приказките за пещерите. Тайша Абелар, една от ученичките на дон Хуан прави "прегледът" си в пещера. Според учението затвореното пространство "отвсякъде с земя" има особено въздействие и циркулиране на енергиите. В пещера е живял и Моххамед преди да преподаде учението си. Известна е употребата на пещерите от будистите, а пък като християнин винаги се сещам за Богомилите и св. Иван Рилски. Ето какво е писано за последния: ................. Житие, чудеса и акатист на преподобния наш отец Иван Рилски, чудотворец" издадено от СВЕТА ГОРА, АТОН Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" 2002г. Зачитаме и "дрън ,дрън, дрън ,дрън...." стигаме до 24 стр., и от съветите, които св. Иван Рилски дава на българският цар Петър прочитаме "споменът за смъртта винаги да посещава умът ти". На същата страница можем да прочетем от лестовицата на преподобни Йоан Лествичник:"Придобий спомена на смърта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки"(Слово 3:14). На страницата можем да прочетем и "животът е Христос, а смъртта-придобивка". ..................... А в "Толтекска книга на мъдростта" дон Мигел Руис ни призовава към същото , говорейки за ангела на смъртта. Както и дон Хуан в книгите на Кастанеда. И ето виждам общи неща между ученията, събитията, предсказанията и посоката, в която се движа аз. Като това не е задължително да бъде вашата посока. Харесва ми деята на Иво да търсиме общото а да не наблягаме на различията.
  19. Не съм Орлин но това е един хубав въпрос, на който имам желание да отговоря. Ако един човек има реално знание и срещу него стои друг, който е "просветен", т.е. изпратен му е духът на истината, той просветеният веднага разбира, че срещу него стои човек с реално знание. Освен това просветеният не вярва в случайността, а в Божествената предопределеност, т.е. че е било необходимо да срещне друг човек с реално знание. Даже "физическата" им среща не е първата, която са осъществили, и следвайки закона са се "привлекли" един друг в "животите си". И всичко това в точно определен момент(когато му е дошло времето). Ако срещу човека с реално знание стои друг, който не притежава такова, този, който не притежава още знанието ( по негови си убедителни причини, тесногръдие и слепота), нарича притежаващия знание шарлатанин. И всичко това е защото вярва в лъжата. А човешката предопределеност е да се познае истината. Затова всеки е хубаво да търси духа на истината. Примерно дон Мигел Руис, говори за едно състояние на човешкият мозък наречено митоте. А индийците го наричат мая (илюзия) . Няма значение кой как го класифицира. Важното е как да излезеш от него. ТОВА НЕ ВОДИ КЪМ СВЯТОСТ Буда обявявал във всеки град, в който пристигал: -Моля, не задавайте 11 въпроса. Тези въпроси включват в себе си най-важните понятия като Бог, душа, смърт, живот, истина и т.н. Когато го питали защо, той отговарял: -Защото на тях не могат да се дадат отговори. Не защото аз не знам отговорите, но първо, е невъзможно да ги изразя с думи; и второ-познаването на тези неща не способства за святост в живота и не води до просветление, а на трето място-тези въпроси създават вярвания, които ви пречат да видите истинската реалност. Питайте за гнева и как да излезете от него. Питайте за алчността, за привързаността, за трансформацията. Питайте как да отхвърлите ума си и да достигнете състояние на медитация. Твърдя, че когато човек отхвърли ума си (спиране на вътрешния диалог го нарича Кастанеда), тогава се появява духа на истината, който от учителя Дънов е наречен "ангелски" и "първороден" език. Тогава илюзиите умират и човек познава истината. И това няма нищо общо с интелигентността, натрупаните познания по интелектуален път и логиката, и е действие водещо до директно познание. Тогава вече знаеш, без да е необходимо да доказваш, а и разбираш, че от слепите вече си предварително етикиран и да опитваш да им се доказваш, означава сам да се вкараш в мрежите на енергийният вампиризъм, благодарение на който се хранят Летачите (първородният грях- змия, крокодил (четете Пиер Дако), реплоид (Кредо Мутуа) и др.). Колкото до Кастанеда има един интересен момент, където той твърди , че "ще изгори от вътре" и ще се превърне в светлина. Ванга, споделя веднъж, че един светия "държи Русия като на длан", 'превърнал се е в светлина и излъчва, излъчва". И Ванга за някои е толкова отхвърляна, колкото и Кастанеда. Това, което ми харесва в учението на Дънов е "ако сте ме разбрали- добре. Ако ли не-още по-добре" и "неизброими са пътищата на светлината". Т.е. Дънов никъде не се налага и говори, че единствено неговият път е правилен. И това е правилното отношение според мен. Защото да развиеш "окото на сърцето" , 'точката в сърцето, даваща ти възможността да усещаш истината", или пък някаква жлеза , приличаща на лотос (може би с фантазия), това всъщност е важно, а не пътят по който ще го направиш. И ето има тема за Кастанеда , просто не е било дошло времето. Неговата книга "Изкуството на сънуването", вече съм я препоръчвал, защото помага за "осъзнатато сънуване". А може би трябва да прочетете и "Исра" (Нощните пътувания на Моххамад пророка). Все пак Моххамад описва Бог така, както го описва Ванга.
  20. Па ти може и да се отказа от мене , ама аз не съм се отказал от теб.

    Па обичам те ма како.

  21. Ба, и тебе те знам коя си.

    Ти си тая, която не е жертва на страха.

    Ма не се ласкай , како.

  22. Всъщност духът на истината казва в целия ми нескопосан текст "Господ дава прошка по любов и благодат, но има нещо , което аз трябва да направя- да простя на другите и себе си , както Иисус ми е завещал". Това е най-важното нещо, което трябва да се види в този текст. Ако пропуснеш да го видиш, означава, че не чуваш гласа на истината. Егото те заслепява, кара те да тълкуваш кой как разбира нещата, кара те да докажеш, колко си знаещ, смирен, просветен, посветен, чист и т.н. Публикувам го днес, заради ценната мисъл на деня: "Боже, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки, се раждаме за вечен живот." Пиша ви отново, надявам се , че ще ми простите. Нали сте Христови деца?
  23. Mного ми харесва начина по който си се обосновал. Стройна мисъл, има в нея истина, приемаме я цялата за истина за да не спорим, да не разчленяваме думите и тълкуваме какво се крие зад тях. Ще обърна внимание само на нещо , което си пропуснал, а това е да поговориш за ролята на прошката. Тя ни е завещана от Христос, а моята роля се заключава по отношение на това нещо, в думата "простих". В целия ми нескопосан текст, това беше най-важното нещо на което исках да се обърне внимание. А ти го про-пусна. Това е духът на истината, да извадиш важното от контекса, защото Господ ако дава прошка по любов, то има и ти нещо, което трябва да извършиш (практика,опитност-активно да прощаваш). Иначе можеш да четеш текстове, да тълкуваш и да изпуснеш най-важното. Публикувам го днес, заради ценната мисъл на деня: "Боже, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки, се раждаме за вечен живот.". Е, казах, че няма да ви пиша повече. Надявам се да ми простите. Нали сте Христови деца?
  24. Ако всичко това , което съм написал за теб са тъпотии и не са облечени в богатия "доказателствен" материал с който си служиш, и смяташ , че някой гностичен учител трябва да те посвещава в тайнствата искам да знаеш следното: Сънувах Дежа-ву и енергийното си тяло още преди да прочета каквото и да било по въпроса. Когато се говори за "индивидуален бог" се има в предвид именно то (То иначе си има много имена при египтяните-втората душа "Ка", Ли Хонгжъ го нарича Джу Яншен или другото завъртено име, траките-Аполон ли , Дионис ли?), аз просто си го наричам другото мен. Та то ми изкарваше акъла в сънищата ми без да съм прочел нито едно евангелие(Това нещо е нашата душа на която трябва да предадем интелекта си, за да заживеем вечен живот). Тогава още се чувствах много грешен, парцала на грешниците. Освен това (да се изразя мистично) бях ухапан от Великия слънчев вампир, който разбирай беше човек друг различен от мен,който ме убеждаваше по особено жесток начин във същото. Но той ме благослови след като му простих на него и другите по-безобидни вампирчета. Иначе и аз бях здраво вампирясал по едно време. Искам да ти кажа, че дълбоко вярвам в Бог и и знам, че който е избран Господ сам си го намира. При мене събитията изпреварваха обясненията. Няма как да не вярвам. Всъщност аз знам, защото лично съм го преживял. И това, което ти или някой си мисли ,че съм, не съм. Аз знам кой съм. И не можете да ме промените, защото уверено стоя на моя път. И ми се струва,че някои се лутате. Всъщност бъдете такива, каквито си искате. Аз просто влагам друг смисъл в думите на Иисус: Евангелие от Йоана Глава 10 30. Аз и Отец едно сме. 34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"? Глава 17 22. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; 11. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Избрах да го напиша тук при разговорите за Юда, защото и него не го знаете кой е . На Бог ли служи, на Дявола ли? Всъщност това е последният ми пост във форума, защото ви казах всичко, което исках да ви кажа. А вие се възползвайте както си искате. Сбогом и Бог да ви е на помощ. П.П. Забравих да викажа нещо много важно-веднъж едни "раждащи светлина" ми направиха операция на гръбначния стълб. Опитах се да се обърна и да ги видя, но бях заслепен. След това преживях пълната тъмнина описана от Дънов, в която се молиш със силата на цялото си същество да дойде светлината. Моята молитва беше "Отче наш". И след това първо като малка точица, а после като огън дойде един кръст. Тълкувайте си.
  25. Всъщност Христос е простил на всички, дори и на своите мъчители ("Прости им Господи ,те не знаят що вършат"), и на блудницата Мария Магделена ("Не съдете за да не бъдете съдени"). Това,че той изкупва вината на всички хора не означава ли, че човек заслужава прошка за делата, които е извършил? Не е ли това пътя-да простиш и ти на всички от цялото си сърце и душа и да се молиш "Господи, моля те прости ми и помогни ми и аз да си простя'? Ако Христос ти прощава, ти защо не можеш да си простиш? Защо съдиш себе си ("Не съдете за да не бъдете съдени")? ........................ Той ми казва, че каквато и личност да съм, това не значи нищо. Ще свърша, както свършват всички грешни: без благодат и прокълнат от закона. Аз дълбоко и много добре разбирам това, като ясно съзнавам, че то е вярно нещо, понеже чувствам истинността му много силно. .......................... Ако някой те учи на това, не те ли отдалечава от делата на твоя Господ, който прости на всички и изкупи вината ти? Значи ти не вярваш на Христос, че е изкупил вината ти? Вярваш на Павел, който ти казва, че ще свършиш грешен и прокълнат от закона. А твоят Господ изрече "Не е ли писано в закона-богове сте?". ......................... Глава 11 22. Иисус им отговори и рече: 23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви. ................................ Значи не виждаш себе си на разпънат, а постоянно чувстваш своята вина, твоя грях? Постоянно се обвиняваш и съдиш. Твоята вина те задушава и те кара да страдаш? Страданието не е разпятие, не е скръб? Не съдиш ли другите, които са те наранили, не страдаш ли? Не скърбиш ли? ................................ ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ Глава 16 33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. .............................. Христос е победил скръбта и е носител на душевния мир. Иска да ти го даде и ти показва как да го получиш. А ти си се смирил пред своя провал, защото си човек. А твоя Бог казва:Богове сте. Ти само се надяваш пред неизменния провал, а Христос те кара да вършиш нещо активно-да прощаваш и така ще ти бъде простено. А книгите са мъртва информация ако не ги приложиш ,ако не заработиш с методите описани там. Пиша ти всичко това за да се замислиш на кого се доверяваш. Дали е на Христос, както твърдиш или на някой друг. Пиша ти като човек, който е успял да прости, който е бил по-грешен от всички грешници. Като някой, който е възкръснал за нов живот. Просто искам да ти кажа, че Павел затвърждава идеите ,които имаш за себе си, нещата които чувстваш и затова му се доверяваш. Когато стигнеш до думите му започваш да резонираш с тях и понеже те отговарят на нагласите ти се съгласяваш. Изборът ти е предопределен. Това е твоят мотив. Затова когато прочете предишният ми пост зарезонира на страха и разпятието. Иначе щеше да говориш за Духа на истината. А ти нищо не спомена за него. Ще ти кажа защо не вярваш на Кристиян-защото той вижда ролята на човека,че е много по-различна от тази ,която виждаш ти. Съмняваш се откъде идва неговата информация, защото не чуваш Духа на истината. Ако го чуваше нямаше да се съмняваш. Ако вярваше истински в Христос щеше да вярваш, че не е възможно някой да те изкуши. Евангелие от Йоана, глава 10 27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. 29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми." От Лука свето евангелие Глава 6 40. Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. Евангелие от Йоана Глава 14 12. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. Божията истина идва с опита от извършените практики. Да се молиш и да прощаваш в молитвите си, за да ти бъде простено. Да повярваш да не се страхуваш, защото никой не ще те грабне от ръката на Отца, който те обича. Да се научиш да обичаш. Бих казал, че последното идва автоматично след като успееш да простиш.
×
×
  • Добави...