mecholari

Всеки си помага сам. Всичко друго е информация. Думата "помагам" може да има различен смисъл за различните хора. Примерно вие помогнахте ли на Симона? Това прави ли ви егоисти?

Всъщност докато човек се страхува той е разпънат страдалец, това е разпятието. Престане ли-Възкръсва за нов живот. Това е Възкресение. А сега имам въпроси към тебе:Какъв е вътрешният ти мотив да вярваш на апостол Павел?. Та ти си научил за него от писанията. И апостол Кристиян пише тука и ние му четем писанията. Ти вярваш ли му? Какъв е вътрешният ти мотив? Колкото за "Евангелието от Юда" хората виждат в едно и също нещо различни неща. Може да обличаме истината в различни дрехи. Но къде е голата Истина, тази неподправената, универсална, която идва направо от Отца? 26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. 27. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. Глава 15 26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

Aпостол еди кой си казал това, апостол еди кой си казал онова... Аз казвам, че и Кристиян е апостол. Ама някой се страхува да му се довери, за да не би да е Сатаната. Ключовата дума е "страхува" а той страхът е инструмента на Сатаната. И този който се страхува става негов проводник. И е толкова фино манипулиран с финес, че знае много и разбира а пък не може да се научи вътрешно да мълчи. Не може да спре вътрешният си диалог. А Ванга казва:"Ако хората успеят да замълчат дори и за миг, ще чуят как и камъните говорят за Господ. А и Ванга е апостол. В Библията е писано и:"Който възлюби душата си ще я загуби". Хората се страхуват да не я изгубят. Хората са жертви на страха, те са Жертви на Сатаната. Страхът е техният грях. Те са грешници. Взимат решенията си въз основа на страха. Ако не спрът да го правят ще бъдат грешни завинаги. Прошка и любов е учението на Иисус Христос. Без прошка няма любов а по всичко на Иисус му личи, че е опериран от страх. 26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. 27. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. Глава 15 26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ Глава 16 33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света. Искате гаранция, че няма да загубите. Страхувате се да не го направите. Да, но само се страхувате... Оперирайте се от страха като Иисус. Никой друг не може да го направи вместо вас. И тогава князът на този свят няма да има нищо във вас. Ако мислите за онзи, който е разпнат няма да се спасите.Мислете за онзи, който е Възкръснал. Ако пък ви харесва си бъдете роби.

Съгласен с Кристиян. И когато мракът ви обвие, кажете с цялата сила ,която ви е останала "Отче наш", за да дойде спасителният лъч светлина. Бих могъл да допълня, че е възможно и да дойде цял огнен кръст.

Е ,явно знаете какво да правите. Слушайте си кучето.

Ето това е един от моите начини: http://www.izvorite.com/smf/index.php?PHPS...mp;topic=1494.0

Аз съм драскача, мечтите са си мои. Ако ви харесват ви ги подарявам. Ако не-ще бъдат само мои.

Oпитвайки се да опишеме любовта, не даваме ли определение за Господ? Ако той е началото и края, безкрайността, възможно ли е да го вкараме в клише? Предлагам ви, вместо да си губиме времето в безплодни усилия, да прочетеме заедно тази молитва от "Толтекската книга на мъдростта". МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Върбите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си. Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов. Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно. Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте. Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше. Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам". И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламът и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите: Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина. Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.

МЕЧТА Аз искам да съм крава тревопасна, блажено дъвчеща трева. За мен картинката е ясна - ще дрискам купища лайна. Но от лайната миризливи, цветенце малко ще расте, и пеперудите игриви ще кацат върху него те. Вземи цветчето, закичи го на твойто хубаво лице, че то е толкова красиво, усмивка сладка ще ти донесе. Вдъхни със ноздрите блаженно прекрасният му аромат, признай заслугата ми ценна, от моя шоколад. Друга мечта Аз искам да съм нощна птица, зловещо бухаща в нощта, а ти да бъдеш нежната девица, копнееща за любовта. Страхът от мене страстите да пали в съзнанието жадно за любов. Да мислиш как мъжът ще те погали, дочул и той зловещият ми зов. И там до призрачните сенки, родени от кървава луна, целувки нежни, бурни сценки, ще сливат вашите тела. Когато слънцето изгрее и стане хубав слънчев ден, сърцето ти ще онемее - ще чакаш пак да чуеш мен. Трета мечта Аз искам да съм подла невестулка, живееща във дупка до дома ти, а ти да бъдеш мъничка светулка, премигваща в нощта десетки пъти. И мойта злоба, тъмно отчаяние, душата ми ревнива, да разтопи ги твоето упорство-светлина игрива, премигвайки в нощта десетки пъти... Друга мечта Аз искам да съм пролетно кокиче, изкъпано обилно от дъжда, и малко, мъничко момиче, да сложи ме във своята ръка. Да няма друго цвете на полето, което да откъсне тя, и без съревнование превзето да я ощастливя. Да носи ме в премръзналите длани, да топли ме с дъха, и тичайки по росните поляни, да търси пътя към дома. Там дето майка и' я чака, загледана в красивата дъга, там дето майка и' горчиво плака, уплашена за свойта дъщеря. И ето малката душица, навежда я на пътя Господ Бог, вселен във бяла лястовица, извежда я от тъмния валог. От майчината радост свята, окъпан е света... За мен какво остава, освен, да я споделя?... Друга мечта Аз искам да съм дървеното конче, рисувано от майсторска ръка, което под маслиненото клонче ще люлее твоите деца. Където весел смях и глъчка, топуркащи крачка, рушат в душата всяка злъчка и сянка на тъга. Където виждаш, че живота, намира смисъл и утеха, де намерил си кивота, бъдеще раздал си. Нека! Друга мечта Аз искам да съм детско одеяло, завито някак през глава, на малко, нежно, топло тяло, да пазя топлина. И там под моята защита да бъде приказна нощта- магичен свят, въпроси пита, щастлив, без капчица тъга. Светъл дух, дар от Бога, чист и неопетнен, със наивна детска радост ще споделя с мен. Друга мечта Аз искам да съм плочата надгробна, пред гроба с пъстрите цветя, показващ любовта синовна към любящия баща. Окъпана да бъда от сълзите, на твоите деца, напомняща живота и мечтите до края на света. Аз искам с мъдрост да застанеш, пред мен главата да склониш, за да не забравяш, в живота ти какво твориш.

Лично понякога правя тази "грешка" да казвам на хората, че ги обичам. Не очаквам нищо от тях, не ги задължавам за нищо. Просто за мен любовта не е кухо понятие, и при невъзможност да се гледаме в очите, може би трябва да я изразяваме понякога с думи. ЛЮБОВ Славеи ти чуваш, песни посред зима, за любов копнееш, вярваш,че я има. И подхващаш песен с болка във сърцето, за живота кратък, края му човеко. И в лица се вглеждаш, ти на самодиви, после поглед свеждаш, виждаш,че са диви. Суетата тяхна, красотата мори, жадна за изява, алчна е да спори. Ако любов търсиш, чиста, непревзета, ти ще я намериш по китните полета. В гъстата дъбрава, в жълтата пустиня, даже във блатата, в мръсната им тиня. А Земята Майка, жадна е да ражда, плодове красиви, с всички се погажда. Даже ти самият раждаш се от нея, бориш се, живееш, а ще легнеш... в нея. Скрито ще изгниеш, тихо, непревзето, в пръст ще се превърнеш, чакащата, дето, коренче на цвете, нежно е приела, със любов го храни, от плътта ти я е взела...

О, Орлине това е дългогодишен труд на екип от руски и български учени. Аз само съм събрал информацията. http://www.spiralata.net/nakratko/palu6ev.html

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=47244 На този адрес можете да прочетете теорията на торсионните полета, както и друга интересна информация за достиженията на съвременната наука.

Тука виждам предположение, предложение и етикет за поведение(оценка). Но ако да кажеме истината е, че думите са ме разсмяли няколко пъти, забавлявали са ме, т.е. принципно са ми харесали, това предполага, че когато оценяваме хората взимаме в предвид себе си и от тази гледна точка можем да се заблудим. Създали сме си илюзорен свят въз основа на личните ни чувства и преживявания и гледаме едностранчиво на нещата. Иначе бихме предложили и друг алтернативен вариант. Така,че стойността на човека я определяме предубедено изхождайки от себе си. Реална отценка обхващаща всички аспекти на човешката личност, непредубедено е възможно да даде само абсолютен разум, който знае , а не предполага.

А от общуването с лилипутките, кръста ли боли?

Мисля, че се създава до известна степен култ към съвършенство към духовния човек. Показва го употребата на смисъла на думата "трябва". За мен всеки, мислещ върху мотивите нещата да се случват, е духовен човек. Но не да кажеме "Той защо краде?'-"За да има." А "Защо иска да го има?", "Кои са нещата, които карат хората да се чувстват добре(или зле)?" и т.н. Тези въпроси предопределят обръщане към себе си, оценяване на личните реакции към външните реалности. Идва въпроса:"Мога ли да избера да се чувствам по друг начин?", т.е. за свободата на личния избор, активиране на личната сила. Това определя развитие, защото човек избира да не бъде жертва на ситуацията. Ако човек се замисли дълбоко и се обърне към себе си, всъщност ще разбере, че алчността, завистта, ненавистта, гнева, агресията ..., всъщност са продиктувани от страха. Той е единствения мотиватор, двигател на тези състояния. Разбрал това и избрал да се пребори, такъв човек за мен се превръща в духовен.

В защита на смъртта мога да кажа, че тя е времево преобладаваща сравнена с краткия ни жизнен път. В смисъл времето ,от което се помниме,че съществуваме е смешно в сравнение с човешката история, а още повече с историята на вселената. За това смятам,че е напълно нормално някой да си мисли за смъртта и да иска да знае какво се случва тогава. Възможно е да има хора, които са видяли вече толкова много от живота, прозрели са дълбоки истини и живота да им се струва скучен. Вече няма от какво да се изненадат. Затова чакат смъртта от любознателна гледна точка. Копнежът им за знание е по-силен от страха. Това не означава обаче, че ще си посегнат на живота. Може би урокът им е да бъдат търпеливи. Лично мога да кажа, че не се страхувам от смъртта. Завладян съм от жаждата за знание. Искам да знам. Това не означава обаче, че бързам. Смирен и отрезвен от неизбежността, се радвам на живота. Защото това е най-важната роля на смъртта-да те отрезвява. Когато дойде ще вземеш със себе си само това, което наистина е нужно. Всъщност смъртта е мой приятел. Спасява ме от мисълта, че съм твърде важен. Кара ме да мисля за другите (все пак така съм разбрал за нея). Кара ме да мисля за нещата валидни за всички хора, нещата които обединяват. Тя ми носи сигурност. Единственото сигурно нещо е, което ще се случи в живота. Затова смятам, че човек е глупаво да се страхува, особено от неизбежното. �”а живееш в страх е много по-лошо от самата смърт. Защото можеш да избереш да не се страхуваш.

http://slun4ice.hit.bg/Emil_Minev___Slun4e...energetika.html http://www.beinsa.info/ http://bg.clearharmony.net/ http://umaybg.com/Links.htm За интересуващите се от езотерика.

................................................................................ Препоръчвам книгата. В електронен вариант можете да я намерите в www.izvorite.com или в торент тракера zamunda.net, в book bg part.

Няма нужда с нищо да се парадира. Какво като знаеш? Единственото ценно нещо е да се научиш да обичаш. Ако Господ е решил нещо някой да научи, то ще стане. Защото "няма нищо тайно, което да не стане явно". Някои, които крият знание, трябва да се замислят какви са им мотивите. Дали не искат да манипулират и господстват над хората. Другите, които неистово се стремят към знание са още по-опасни. Какви са им мотивите? Единствено любовта, мира, радостта имат някава стойност.....

Поздрави за темата. Време е да си поемеме личната отговорност и активно да участваме в спасяването на планетата. Неразбралите да си лежът в кожените канапета, да не ги е грижа, и да ни казват какво да правим. И да ни говорят колко много знаят, но ще споделя със тях, че мълчанието с действие е много по-ценно от празнодумство. И няма нужда да ни се извиняват и да ни се оправдават с другите. Разбрахме , че нищо няма да направят. kompi, ти си голям пич. Да знаеш, че ти подкрепям инициативата. Но няма да се снимам и да си кача снимките в интернет за да ти го докажа.

Ето един сайт, на който си заслужава да се обърне внимание. Който има възможност да експериментира.

Валентине, мозъка е филтър. Всеки приема значението на смисъла който влага в думите. Не може да поеме повече от личната си нагласа. Аз и ти ще виждаме различни неща в едни и същи думи. Когато мисля за ценни неща се сещам за въздуха, водата, любовта. Колко струва 10 минути да не дишаш? По-малко от един Ролс ройс? Ти какво избираш? Можеш ли да оцениш въздуха? Оцени въздуха и водата и след това оценявай човешката душа. С горните ми постове казах, че съм твърде малък да оценявам хората. И вярвам, че само силата, която ни е създала може да го направи. Човешкото его завърта всичко около себе си. Лично се чувствам прашинка от вселената. Няма да ти цитирам Кастанеда, Учителя, Буда, Мохамед, Исус Христос или някоя друга велика личност. Ето ти мнението на една прашинка, моето: МОЛИТВА Аз често се питам на света дали съм му нужен, какво бих допринесъл за общото благо? Да оцелееш в света бих казъл егоизъм е нужен, и никой не чува те когато говориш му благо. Поглеждам в очите на хората дълбоки и тъжни и мъка облива ме черна на тласъци. Те хората във свойта вселена сами са си важни, защо да ги будя със мои проблясъци? Обичам дърветата, животните, птичките, цветята, водата, пчелите, тревичките, че те са тъй горди, тъй силни, смирени, приемат смъртта в красота, извисени! Смъртта им дава живот на по-силния, приспособимия, не отнемат тъй на посоки, не убиват за кеф, не оставят след себе си разрушения, егоистични решения, не превръщат Земята във гнусен и мръсен кенеф. Когато умират изчезват телата им, и всяка частичка от тях е във полза, завещават тази нагласа добра на децата им... А човекът жесток е, не виждам от него аз полза. Господи, казват, че измислен си от тези страхливо чакащи смъртта. Един въпрос тревожи ме, отговори ми, къде у хората да намеря доброта? Да знаеш, че сърдя ти се малко, предпочитам мравка аз да бъда, създание уж жалко. Копнея гълъб да бъда, или друга някаква птица, да летя, после да кацна, да пея, да пийна водица. Благодарен да бъда за всяка глъдчица въздух, да пея щастлив всеки миг, всеки ден. Когато животът отнемеш ми, малкият дух, да умра знаейки да обичам, благословен. Сега не намирам голям смисъл в живота и срам ме е да бъда човек, защото да убивам ме учат, това е кивота, алчна смърт да нося на бъдния век. Да трупам мангизи, машини, богатство, да складирам успехи, да бъда велик. Не виждаш ли?-место не намирам в човешкото братство, прости ми , смили се, дай ми пера в този миг. Защо си ми дал да нося отговорност, сред глухи и слепи капути носещи смърт? Копнея, желая птичата волност, без шум да умра, щастлива да бъде моята смърт.

Това е линк за притчата на учителя: Да изпълниш Волята Божия Валентине, понеже цитираш Кастанеда ще ти припомня една случка описана в книгите му. Заедно с дон Хуан се намират в един мексикански град. Там в едно кафе група сираци почистват след посетителите и дояждат остатъците от консумираната храна. -Жал ми е за тях, понеже не могат да получат образование, добър живот и т.н.- цитирам по памет. -Жал ми е за тебе-казва дон Хуан- тези деца може би по-лесно ще разберът тайните на вселената. Част от тях в енергийно ниво са ти равни, и дори те превъзхождат. Дон Хуан се въздържа да оценява хората, които не са негови ученици енергийно. Пошли ми се струват коментарите със Ролса. На пари ми меришат. Дон Хуан говори за силата. Как силата избира воина. Как воинът избира да и служи. В горният ми каментар замених силата със Бог. Надявам се ,че ще ми простиш. Замених стойността със отсъждане. Исус Христос според писанието ще дойде да ни съди, т.е. да ни преценява стойността. При учението на дон Хуан силата преценява какво да ти се даде, а ти трябва да се бориш за това. Когато достигнеш определено ниво на вътрешната си сила, започваш да работиш с енергиите и т.н. Набляга се на личното ти отношение, нагласа, практикуване. Докато не постигнеш определена нагласа на съзнанието и не запазсиш енергия няма нищо да получиш. Сега ти ми кажи, кой е определил тези граници и нива от енергия? Не се ли в тях състои даването на отценка и определяне стойността на човека?

Себестойността му е голяма. Но ако собственикът му реши - да направи от него кокошарник, не само ценността, но и себестойността му ще падне много. Мисля че те разбрах? За кокошките може да бъде безценен. Стойността е много абстрактно понятие. Някак си ме подсеща за намерението за притежание и монотонност, поточност. А Бог е многообразие. Понеже съм го приел него за създател, измивам си ръцете и го оставям да бъде и съдник. Избрал съм да бъда наблюдател. Напъвам се да бъда безпристрастен. Сещам се за пияницата носещ Ангела на раменете си в притча на Учителя.