mecholari

Имало едно време един невероятен пияница. Като бил млад бил весел човек, и нали си бил хубавец, като идвали момите от друго село често питали за него: -Много хубаво момче, игрохорец весел с усмивка на лицето. Какъв е, като не е пиян? -Не знаем, още не сме го виждали трезвен-отговаряли селяните. Но дошла веднъж една мома, влюбила се много у него...И дигнали сватба. А нашия юнак от радост се донапил както никога преди това, качил се на трапезата и... се съблекал гол. -Какво правиш бе , мъжо?-питала го момата. -Е па те... да си видиш подаръко!

Понеже смятам, че бях изключително силен вампир по едно време даже от типа "насилник", газещ хората и най вече "авторитетите" мога да кажа, че на вампирите им е най-трудно да видят и осъдят собственото си поведение. Винаги си намират оправдание у другите, за собственото си "подходящи постъпки". В тази тема сред постовете откривам хора, които оценяват това, което могат да причинят на заобикалящите ги и са решили да поемат своята отговорност за поведението си, и други "които не разбират" важността на темата и я блъскат в "празни приказки и глупости". Нека последните се замислят върху думите ми. Ето нещо, което е възможно да ви бъде полезно. Смекчен вариант. Сценариите, които разиграваме или как да преодолеем нашата властна драма Голямо постижение на психолозите, които се занимават с изследване на това как хората си въздействат взаимно, е, че успяха да обяснят съперничествата и стремежа към власт е дълбокото екзистенциално чувство на несигурност. От Изтока обаче сме получили по-нататъшно проясняване на психологическите процеси, които лежат в основата на тези явления. Както показват и науката, и мистицизмът, по своята същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока нормално нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за абсолютната енергия, която съществува във вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи-енергия - или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия - се повишава така, че преодолява всякакво екзистенциално чувство за несигурност. Но дотогава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора. Да започнем, като разгледаме какво в действителност става с двама души, които общуват помежду си. Съществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам потича и енергията. И така, когато двама души насочат вниманието си един към друг, те буквално сливат енергийните си полета, обединявайки своята енергия. Това бързо води до въпроса: под чий контрол ще попадне така обединената енергия? Ако единият успее да се наложи, като накара другия да сподели неговата позиция, да погледне на света с неговите очи, тогава той е присвоил цялата енергия за себе си. Той чувства внезапен прилив на сили, самоувереност, сигурност и дори еуфория. Но тези положителни чувства са придобити за сметка на другия човек, защото притежаваният човек започва да губи своето равновесие, изпитва тревога и се чувства изсмукан. Всички сме се чувствали така в един или друг момент. Когато сме принудени да се съобразяваме с някого, който ни е изманипулирал и объркал, нарушил е душевното ни равновесие, разобличил ни е, ние внезапно се чувстваме изпразнени, лишени от сили. И естествената ни склонност е да се опитаме да си върнем енергията от онзи, който ни държи във властта си, като използваме всички достъпни средства. Този процес на психологическо доминиране може да се наблюдава навсякъде и той е скритият източник на всички ирационални конфликти в света, като се тръгне от отделния човек и семейството и се стигне до нациите и културите. Ето защо, ако погледнем реалистично на обществото, ние можем да видим в него свят, основан на конкуренция за придобиване на енергия, в който едни хора манипулират други хора по много изобретателни (и често несъзнавани) начини. В светлината на, новото разбиране на вселената можем да видим, че повечето от манипулациите, които се използват за тези цели, повечето от игрите, които разиграват хората, са резултат на техните най-съществени възгледи. С други думи, те формират полето на личностните стремежи. Когато влезем във взаимоотношения с друго човешко същество, трябва да имаме предвид всичко това. Всеки човек представлява енергийно поле със своя система от възгледи и вярвания, които се излъчват от него и въздействат върху света. Тук се включват убежденията на отделния човек за това какво представляват хората и как да спечелиш позиции в общуването с тях. Всеки има свой уникален набор от възгледи и начини на общуване в това отношение, което аз наричам властни драми. Убеден съм, че тези „драми" варират от най-пасивни до най-агресивни. ГОРКИЯТ АЗ Най-пасивната от властните драми е стратегията на жертвата или онова, което съм нарекъл „горкият аз" При тази драма човек не се бори направо за придобиване на енергия, а по-скоро се стреми да спечели внимание и уважение, като манипулира хората към проява на съчувствие. Ние винаги можем да кажем кога влизаме в енергийното поле на „горкия аз", защото биваме непосредствено въвлечени в много специфичен диалог, който ни извежда от равновесие. Изпитваме мъка и започваме да се чувстваме безпричинно виновни, сякаш сме поставени в това положение от другия. Този човек би казал например: „Чаках те вчера да ми се обадиш, но ти така и не го направи", или „Такива главоболия имах, а тебе никакъв те няма". Може и да добави: „Какво ли можеше да ми се случи, а ти и тогава щеше да си кой знае къде." В зависимост от спецификата на отношенията ни с въпросния човек изразите могат да варират вширок диапазон от теми. Ако той е наш колега, съдържанието може да се върти около притеснения относно качеството или сроковете на продукцията - ситуация, в която ти нищо не правиш, за да му помогнеш. Ако човекът е случаен познат, той или тя би могъл да те въвлече в разговор за това колко скапан е този живот изобщо. Съществуват десетки варианти, но основната стратегия и характерният тон са все едни и същи. Винаги става дума за някаква молба за съчувствие и твърдението, че ти не си достатъчно отговорен в тази ситуация. Очевидно стратегията на „горкия аз" е да ни извади от равновесие и да се сдобие с енергия, като ни създаде чувство за вина или ни накара да се усъмним в себе си. Като се отдаваме на тази вина, ние спираме, за да погледнем на света през очите на този човек. Веднага щом направим това, онзи човек усеща прилив на енергия, която ние му предаваме и която го кара да се чувства по-сигурен в себе си. Помнете, че тази драма е почти напълно несъзнавана. Тя произтича от индивидуалния начин на възприемане на света у съответния човек и от стратегията за упражняване влияние над останалите, възприета през детството. За „горкия аз" светът е място, където на хората не може да се разчита за подкрепа и благополучие и твърде опасно място, за да рискува човек да търси удовлетворение на тези свои потребности направо и категорично. В света на „горкия аз" единственият разумен начин на поведение е да се привлича съчувствието на останалите,хора чрез клопки, в които ги кара да се чувстват виновни, а той - пренебрегнат. За жалост тъкмо поради въздействието, което имат върху света неговите убеждения и намерения, същите тези небрежни и студени хора, от които се страхува „горкият аз", са тъкмо тези, които той привлича в живота си. И събитията, които му се случват, са често травмиращи. Вселената откликва, като поражда точно този свят, който човекът очаква, и по този начин драмата се завърта и самопотвърждава. Без сам да разбира това, „горкият аз" се върти в омагьосан кръг. Как да се отнасяме към „горкия аз"? Когато трябва да общуваме с „горкия аз", необходимо е да помним, че целта на разиграваната от него драма е да се сдобие с енергия. Трябва да започнем с желанието съзнателно да му предадем енергия, докато разговаряме с него; това е най-бързият начин да преодолеем драмата. Следващото, което трябва да разберем, е дали внушаваната вина е основателна. Разбира се, съществуват множество случаи в живота, когато трябва да се чувстваме отговорни за това, че сме подвели някого, или да изпитваме съчувствие към човек, изпаднал в затруднено положение. Но ние трябва да определим това, а не някой друг. Единствено ние самите можем да решим кога и в каква степен е наш дълг да помогнем на някого, който е в беда. След като отдадем на „горкия аз" енергия и установим, че си имаме работа с властна драма, следващата стъпка е да назовем тази драма - тоест да разгледаме самата драма като тема на разговора. Никаква несъзнавана драма не може да бъде поддържана, когато се сведе до нейното осъзнаване и се изнесе открито за дискусия. Това може да бъде сторено с думи като например: „Виж, струва ми се, че искаш да ме накараш да се чувствам виновен." В случая трябва да проявим смелост, защото напълно възможно е, докато ние се опитваме да постъпим честно в дадената ситуация, другият човек да интерпретира казаното от нас като упрек. В такъв случай типичната реакция би могла да бъде: „Е, добре. Знаех си аз, че не съм ти кой знае колко приятен." В други случаи въпросният човек може да се разгневи и ядоса. Много важно по мое мнение е да помолим въпросния човек да ни изслуша и да продължим разговора. Но това може да стане само ако даваме на човека енергията, от която се нуждае по време на разговора. И преди всичко трябва да бъдем последователни, ако искаме да се подобрят нашите отношения с този човек. В най-добрия случай този човек ще се вслуша в думите ни, когато му посочим властната му драма, и ще успее да се открехне към едно по-висше състояние на съзнанието. ЗАТВОРЕНИЯТ Не толкова пасивна е драмата на затворения. Разбираме, че сме попаднали в енергийното поле на някого, който използва тази стратегия, когато започнем разговор и осъзнаем, че не можем да получим от него пряк отговор на никой свой въпрос. Човекът, с когото разговаряме, е дистанциран, затворен, загадъчен в своите отговори. Ако например го запитаме за миналото му, ще получим смътно обобщение от рода на: „Пътувал ,съм малко по света", без по-нататъшни обяснения. Докато водим разговора, чувстваме, че непрестанно ни се налага да задаваме допълнителни въпроси, дори и за най-простите си запитвания. Ако кажем например: „А къде си пътувал?", бихме получили отговор: „Ами на много места." В такова поведение ясно можем да различим стратегията на затворения. Такъв човек непрестанно създава смътна и загадъчна аура около своята личност, като по този начин ни принуждава да влагаме енергия, за да измъкнем от него някаква информация, която в обичайния случай се споделя най-естествено. По този начин съсредоточаваме цялото си внимание върху света на този човек, опитваме се да погледнем през неговите очи, надявайки се да разберем нещо за него, като по този начин му предаваме енергията, от която се нуждае. Трябва обаче да помним, че всеки, който е затворен и отказва да дава информация за себе си, не разиграва драма на недостъпност. Възможно е да предпочита да запази анонимност по друга някаква причина. Всеки човек има правото на лична неприкосновеност и може да споделя с другите само онова, което желае. Съвсем различно е човек да използва стратегията на дистанциране, за да се сдобие с енергия. За затворения това е метод на манипулация, който има за цел да събуди нашия интерес, като в същото време ни държи на разстояние. Ако решим например, че този човек просто не желае да разговаря с нас и престанем да се занимаваме с него, много често затвореният ще се опита отново да ни заговори, така че да задържи вниманието върху себе си; за да може и енергията да тече към него. Също както и при „горкия аз", стратегията на затворения има своите корени далеч в миналото. В повечето случаи като дете затвореният не е имал възможност свободно да споделя нещата, защото се е страхувал или се е чувствал заплашен. В такава обстановка затвореният е свикнал да бъде винаги притворен в общуването си с останалите, като в същото време винаги намира начин да бъде изслушван, за да спечели енергия от останалите. Също както е с „горкия аз", стратегията на затворения представлява набор от несъзнавани отношения към света. Затвореният е убеден, че този свят е пълен с хора, на които не може да се довери с интимна информация. Мисли си, че всяка такава информация ще бъде използвана по-късно срещу него или ще даде повод да бъде критикуван. И както става обикновено, това убеждение на затворения влияе върху нещата, които му се случват, за да се осъществи тъкмо това негово несъзнавано отношение. Как да се отнасяме със затворения? За да се справим успешно с човек, който разиграва драмата на затворения, трябва отново да помним, че е необходимо да му изпращаме енергия. Като му изпращаме енергия, изпълнена с любов, вместо да заемем защитна позиция, ние преодоляваме напрежението, за да прекратим потребността от манипулативно отношение. Когато напрежението се изчисти, бихме могли да започнем разговора отново, като назовем честно манипулативната драма, така че тя да се осъзнае и да можем да поговорим за нея. Както и в предишния случай, могат да се очакват две възможни реакции. В първия случай затвореният може да се опита да избегне разговора и да прекрати отношенията. Винаги съществува такъв риск, но той трябва да се поеме, защото да кажеш каквото и да било друго, означава да продължиш да разиграваш все същата драма. В този случай можем само да се надяваме, че нашата прямота може да накара другия да разбере и да го открехне за нова степен на осъзнаване на самия себе си. Друга възможна реакция на затворения е да продължи разговора, отричайки, че е затворен. В такъв случай, естествено, трябва да вземем под внимание, че той може и действително да е прав. Ако обаче сме сигурни в своята преценка, трябва да продължим диалога, като отстояваме мнението си. Можем да се надяваме, че при такъв диалог би се стигнало до ново разбиране и открехване на нов модел на общуване. ВЗИСКАТЕЛНИЯТ ТИП Една по-агресивна властна драма, която е преобладаваща в съвременното общество, е драмата на взискателния тип човек. При тази манипулативна стратегия човек критикува останалите, за да се сдобива сам с енергия от тях. В присъствието на взискателния тип ние винаги имаме чувството, че сме внимателно наблюдавани. В същото време можем да се почувстваме така, сякаш се държим неадекватно, че не се справяме със собствения си живот. Това е така, защото човекът, с когото влизаме във взаимоотношения, ни кара да се чувстваме въвлечени в реалност, в която повечето от хората допускат страхотни грешки в живота си и той трябва да им покаже верния път. Ето например някои типични за взискателния; човек реплики: „Знаеш ли, не се обличаш както трябва за служебното си положение", или: „Забелязал съм, че никога не ти е подредено вкъщи." Възможно е на аналогична критика да бъдат подложени какви ли не особености на нашата личност. Те всъщност нямат значение. Всяка критика е добре дошла, стига да ни разцентрова и да ни кара да се почувстваме несигурни в себе си. Подсъзнателната стратегия на взискателния човек е да ни обърка с надеждата, че ще ни накара да приемем неговата критика и отношение към нещата. Ако успее, ние започваме да възприемаме света през неговите очи и това му вдъхва сили и енергия. Целта на взискателния човек е да упражнява власт над останалите, като ги съди, и общувайки с него, всички да споделят неговите възгледи, като по този начин му осигуряват непрестанен приток на все нови и нови сипи. Също както другите властни драми, и тази произтича от това, че проектираме върху света собствените си предварителни представи. Такъв човек е убеден, че в света не може да има стабилност и ред, ако той не следи как се държат всички и не им дава наставления, изправяйки техните грешки. В този свят той единствен е непогрешим, само той може да гарантира всичко да става така, както трябва, да бъде правилно и съвършено. Взискателният човек обикновено е възпитаван в семейство, в което родителите отсъстват и не обръщат внимание на неговите нужди. Неуверен, лишаван постоянно от сили и енергия, взискателният тип си набавя енергията по единствения възможен начин: като посочва грешките и критикува отношенията в семейството. И когато детето порасте, то продължава да носи в себе си същите представи за света и хората и те създават жизнената реалност на взискателния тип човек. Как да се справим с взискателния тип човек? За да се справим с взискателния тип човек, необходимо е да запазим равновесие и да му обясним как се чувстваме в негово присъствие. И отново най-важното е да не заемаме защитна позиция, а да излъчим към него любов и енергия, докато в същото време му обясним, че в негово присъствие се чувстваме непрестанно под някакво критично око. Взискателният тип може да реагира на това по няколко различни начина. В първия случай той може напълно да отрече, че е бил критичен, дори и когато му го докажем с примери. И в този случай трябва да си дадем сметка дали самите ние не грешим и не виждаме упреци, когато няма такива. Ако, от друга страна, сме сигурни във впечатленията си, единственото, което можем да направим, е да изразим какво мислим с надеждата да започнем някакъв искрен диалог. Друга възможна реакция на взискателния човек е да ни прехвърли топката и да обвини нас самите в прекомерна критичност. В такъв случай трябва отново да преценим дали обвинението му не е справедливо. Ако обаче случаят не е такъв, ще трябва да продължим разговора и да обсъдим това как се чувстваме в присъствието на този човек. Третата реакция на такъв тип човек е да докаже, че критиката му е основателна и че ние избягваме да се изправим пред собствените си грешки и недостатъци. От- ново трябва да преценим дали в такова твърдение няма някаква истина, но ако сме сигурни в становището си, можем да дадем няколко примера, за да покажем на взискателния тип човек, че критиката му е неоснователна или неподходящо поднесена. Всеки от нас се изправя пред ситуации, в които има усещането, че останалите хора не постъпват както е в техен интерес. Това може да ни накара да се намесим и да им посочим къде грешат. Важното е по какъв начин осъществяваме тази намеса. Вече започваме да усвояваме умението да подходим ненатрапчиво, като кажем например: „Ако моите гуми бяха толкова меки, щях да ги сменя", или: „Когато бях изпаднал в сходна ситуация, напуснах работа, преди да съм си намерил друга и после съжалявах." Има начини да се намесим, без да засегнем чувствата и равновесието на другия човек, нито да подронваме неговото самочувствие, както прави взискателния тип човек, и тъкмо тази разлика трябва да му бъде обяснена. Такъв човек може просто да прекъсне отношенията си с нас, вместо да чуе какво му говорим, но се налага да поемем този риск, ако искаме да останем верни на самите себе си. НАСИЛНИКЪТ Най-агресивната властническа драма е стратегията на насилника. Ние винаги усещаме кога сме в близост до енергийното поле на такъв човек, защото не само губим сили и се чувстваме зле, но също изпитваме усещането, че сме застрашени, че сме в опасност. Светът започва да ни се струва някак заплашителен, зловещ, неуправляем. Насилникът говори и действа така, сякаш всеки момент неговият гняв и ярост могат да избухнат. Такъв човек може да прояви своя гняв, като чупи мебели и хвърля предмети. Стратегията на насилника е в това да ни накара да се съобразяваме с него, да внимаваме в неговите действия и да мислим само за него, като ни принуди да се страхуваме. Щом някой създава впечатление, че във всеки момент може да избухне, да загуби контрол над себе си и да стори нещо страшно, повечето от нас много внимават с такъв човек. Ако говорим с него, много бързо сме склонни да приемем становището му. И, разбира се, щом започнем да гледаме на света през неговите очи, опитвайки се да предвидим какво може да се очаква от него (за да се предпазим), той получава прилив на сили и енергия, от които отчаяно се нуждае. Стратегията на насилието обикновено се развива в детството вследствие на жестока липса на любов и ограничения, в повечето случаи вследствие взаимоотношения с други насилници, които се държат властно и оскърбително и спрямо които никоя друга стратегия за спечелване на внимание и енергия не може да има успех. Няма никакъв смисъл да внушаваме на такъв човек чувство за вина и да разиграваме например драмата на „горкия аз" - това няма да ни помогне. А и напълно сигурно е, че никой няма да ни обърне внимание, ако се правим на затворени. А пък всеки опит да бъдем взискателни ще породи само гняв и враждебност. Единственото разрешение е да търпиш и понасяш липсата на енергия, докато порастеш и на свой ред се превърнеш в насилник. В очите на насилника светът е изпълнен със сляпо насилие и враждебност. Това е свят, в който човек се чувства изгубен сред пълна изолация, в която всеки противостои на останалите и не се интересува от никой друг - а тези възгледи пораждат все същите ситуации в живота на насилника отново и отново. Как да се държим с насилника? Подходът към насилника е специфичен. Поради очевидната опасност в повечето случаи е по-добре просто да избягваме неговото присъствие. Ако човек е в дълготрайна връзка с тила насилник, най-добрият начин е да остави ситуацията в ръцете на професионалист. Терапевтичният подход е, разбира се, принципно сходен със случаите на другите властни драми, С такъв човек може да се постигне успех, ако преди всичко бъде накаран да се почувства сигурен, като му се отдава енергията, от която се нуждае, и му се даде възможност да осъзнае истината за своята драма. За съжаление твърде много са насилниците, които не получават никаква терапевтична помощ и които живеят постоянно в редуващите се състояния на страх и ярост. Мнозина от тези хора получават присъди за криминални престъпления и наистина е разумно такива хора да бъдат изолирани от обществото. Но една система, която ги изпраща по затворите без терапевтична помощ, а после отново ги пуска на свобода, не разбира и не се опитва да изкорени проблема. КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НАШАТА ВЛАСТНА ДРАМА Повечето от нас през целия си живот са принудени да слушат упреци за поведението си. Хората са склонни да пренебрегват или да търсят разумни оправдания за подобни упреци, за да поддържат затвърдените си привички. Дори и сега, когато започваме да осъзнаваме в по-голяма степен колко самоунищожителни могат да бъдат утвърдените ни сценарии на поведение, все още ни е трудно да погледнем обективно на тях. В случаите на жестоки властни драми, когато човек е потърсил терапевтична помощ, се появяват кризи, които могат да заличат дългогодишен напредък и развитие в посока на терапията, щом старите модели на упражняване на контрол отново избухнат. Професионалните терапевти започват да проумяват, че за да се постигне истински напредък, не е достатъчно да се постигне онзи катарзис, който се осъществява при разнищване на травмите на ранното детство. Вече знаем, че за да се сложи край на тези подсъзнателни опити за придобиване на енергия и сигурност, трябва да се съсредоточим върху по-дълбоката, екзистенциална основа на проблема и да видим какво има отвъд рационалното разбиране на нещата, за да отключим нов източник на сигурност, който може да функционира независимо от външните обстоятелства. Тук имам предвид различен тип катарзис - онзи, за който са говорили мистиците през цялата човешка история и за който напоследък чуваме все повече и повече. След като знаем за борбата за енергия, която се разгръща в човешкото общество, ние сме изправени пред необходимостта да се вгледаме в самите себе си и в собствената си мотивация и в мотивите на сценария, който разиграваме в своя живот, и да открием нови опитности, които да ни позволят да отключим онзи източник на енергия, който се крие в самите нас. Из "Селестинското пробуждане", Джеймс Редфийлд

И сълзите на радостта се стичат по лицето ми... Възхвала са за любовта и силата божествено-човешка... Видях жена докосната от Бога... Поклон да сторя само мога...

Е, когато си 100% искрен, мога само да искам да ти стисна ръката. Браво! Братска прегръдка ти давам, вместо ръкостискане. Въобръжаема, но същността й се не губи.

Ако някоя думичка ме "жегне", за мен това е индикатор , че точно върху това е необходимо да работя. Какви са ми мотивите да ме "заболи"? Какво вътре в мен ме кара да реагирам така? Затова смятам, че контактите с хората са превъзходно средство за лично самоопознаване. И принципно ви признавам, че съм егоист, защото опознавам себе си и аз съм нищожеството около което се върти моя свят. Ако не съм се обърнал към някой конкретно и нещо го е "жегнало" в думите ми, докоснал е струна във себе си. Аз съм изиграл някава роля в помощ на "докосването", защото нещо съм изрекъл. А дали ще работи със себе си "жегнатият" си зависи само от него. Никого не задължавам, защото мисля егоистично за себе си. Ако пиша нещо и изричам, и някой си намери нещо за себе си, това показва, че съм му бил полезен. Ако на някой му пречат писанията ми, да говори с дядо Господ, за рожденото ми право на съществуване, което малко зависи от мен. А когато пиша показвам нещо, което съм, но и нещо, което съм бил. Възможно е да "си приписвам" и някои черти, които не притежавам а само ги искам и желая да ги олицетворявам. Въображение, може би. Но важно ли е кой съм аз освен за мен самия? Ами ако искам само да чувствам душевния мир вътре у себе си и това да е смисъла на моя живот? Егоист ли съм ако не позволявам да ме "боли"? Егоистично ли е да се чувстваш добре и да се опиташ да го покажеш на хората? Просто защото не искаш да ги "боли"? Добронамерен си, може би.

Някой, нещичко за мен е казал, образът ми крив изобразил, но на мен какво ми пука, след като съм му простил? Нямам нужда от сияние около главата, нямам нужда от признание за чистотата на душата... Нека бъда аз обвит във мрак, нека съм последния глупак-простак. Но този , който крачи в светлина, защо ме съди вместо да ми подаде ръка? И жигосва ме със грозен знак с непоносимост ме облива ...пак.

Една звезда родена от вълшебна по-силна от приказна любов. Едно сърце туптящо във вълшебна по-силна от приказна любов... Една съдба, света, която жегна с по-силна от приказна любов. Един е този който жертва всичко в по-силна от приказна любов. Изгря звезда но поглед свеждам не виждам нощното небе... Със приказна любов прегръщам, целувам кървави нозе.

Намерих си евтин заместител на смисъла на живота, може би. И това е да бъда добронамерен към себе си. Защото открих, че ако аз не съм такъв, на хората съм им потребен до толкова, че да ми казват какво да правя за да работя за техните интереси. Ако някой започне да крачи в светлина, възможно е да презре тези, които са в мрака. Помисля се за по-добър от другите, може би. Четох някъде, че това направиш ли го, загубен си. Беше в някаква книга за богомилите.

По-скоро чудесата в нашия живот. Близо една седмица по ред сънувах един и същи сън. След няколко дена започна да ми се случва в действителност. Вече знаех кой какво от участниците ще каже и направи. Интересното е, че скочиха да ме бият 16-17 човека , а един мастит чичко ми наблъска пистолет в устата с думите "Сега ще те застрелям". Не ми се разказва случката в подробности, само се измъкнах сравнително леко от тази ситуация, на която не бях инициатор. Забравих да ви кажа, че бях 16 годишен. Като бях на 21 катастрофирах много тежко с кола-въртях се два пъти на покрив и колата я направих на баничка. Излезах леко натъртен, "ненавредим" и интересното е, че първия човек , който ме "намери", беше този, който прави курбана в черквата "Света Богородица" в родния ми град (чичо Стоян). Оттогава ми правят курбан на "Богородиците". И това пак го бях сънувал. На 25 паднах с 500 кубиковия си 300 кг. мотор с почече от 100 км. в час , в чужда държава. Хората, които ми се притекоха на помощ вече ги познавах. Бях ги сънувал заедно със падането ми. Оттървах се изключително леко. Има и много други случки, които съм ги сънувал, а след това са се случили в действителност в живота ми, но тези трите си бяха с опасност за живота ми. Но примерно са ме ръгали с нож и това изобщо не съм го сънувал предварително. Ами , благодаря на Господ Бог! И да бъде волята му!

Такава сила е кръвта, шуртяща по дървото на живота. Разпънат в тъмното вървях, преди да срещна те ,...Любов. И бях вода , нечиста кал, и давех се в душевната помия... И толко мразех те, животе, преди кръвта му да отпия. Тогава малка част от мен,сълза вода, превърна се във глътка вино. Венеца трънен Той взема, с духа ,плътта си, нахрани ме. И вече имам с него дял, взема нозете Той уми ми... �”уха в кошмарите заспал, събуди Той, щом грешките прости ми. О, Христе! Получих твоята Любов, от друго нямам нищо нужда! Сега обичам го живота мой , Любовта ми както Теб Възкръсна!

http://friends-bg.org/blogs/abator/?p=65 http://www.myshop.bg/vanga/Books.html Виж коя година потъва "Курск" и от коя година са издадени книгите във втория линк. Препоръчах ти също две книги. От "Истинската книга за Ванга" е биографията на тази страница. http://www.myshop.bg/vanga/chovekat.html Кристиян е прав за сбъдването на пророчествата , "предсказанията" и откровенията". Пресата и рекламодателите понякога под гръмки заглавия , просто си продават литературата. Възможно е неща да са й "приписани'. Не си ли съгласен? Освен това ако някой има дарба, той си остава човек. Ти как подхождаш към хората? Лепиш ли им етикети без да ги познаваш? И какво печелиш ако изобличиш някого в лъжа? Как разпознаваш истината? А дали не е възможно да се доверяваш на лъжа и самата лъжа да бъде "истина" за теб? И накрая-този шум , който се създава около "пророците" и "лъскавите фоерверки", какво лично на теб ти помага в отношенията между хората? Ако искаш да се запознаеш с част от личните ми причини да вярвам на Ванга, можеш да се запознаеш с тях тук: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=65764 И всъщност, вярвам в човека Ванга, както й в хората и доброто у тях. Просто някои са се "подхлъзнали".

За Ванга мога да кажа, че когато тя говореше за Бог, кумунистите не пускаха хората да влизат по черквите. Сега част от "духовните" деятели я обявяват за вещица. Всъщност, Ванга нарича Людмила Живкова "керко", а последната създаде "Асамблея на мира". http://www.pravoslavieto.com/inoverie/vanga/index.htm Поздравявам ги с това стихотворение на Стефан Цанев. ПРИТЧА ЗА БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА Утихна вятърът и облака отнесе. Ще се покаже слънцето след миг. И изведнъж земята се разтресе от общ победоносен вик! Крещяха всички пойни и непойни птици. �”о капката последна на дъжда трепереха с прехапани езици във свойте дупки и гнезда - сега крещят! Крещят, след облака дюдюкат: - Не се боим, не се щадим, не се... И всяка се напъва �“ след минута най-малко слънце ще снесе! Една едничка птица, свика като лешник, мълчи върху върха на скършен бук. Когато бурята над нас трещеше �“ една тя пееше напук. �”ългът на гения? Надежда на глупака �“ че нужен е гласът ти в тежък час? Не знам. Но треснеше ли, с ужас чаках: ще млъкне ли?... Не замълча. Сега мълчи, трепери мокра, жалка, смешна, проскубана, сама... Е, пя �“ за чий? Презираха те тайно �“ като пееше, и явно �“ че сега мълчиш. Утихна вятърът. Под божията стряха нещата следват свой законен път. Мълчат �“ през бурята които пяха. Мълчалите �“ сега крещят. Сега всеки е свободен да изповядва това, което иска. А преди говореха хората на които им стиска.

"Стихотворен поздрав". Сила По-силна съм така. За губене да нямам нищо. Над нищо свое не треперя в страх, не си заключвам нищо със мълчание, не се озъртам да не ме ограбят. Безстрашна аз излизам срещу световете на света. Е, шибайте ме, ветрове! Какво ли повече ще ми отнемете? Не нося тежеста на нищо свое, за да ме огънете. Не моля нищо свое да опазя, за да ме свалите на колене. Не стискам нищо в шепи, за да ме приклещите в окови. Свободна съм сега, с отвързани криле и мисли, за да обхвана всичко. Колкото ти повече ми вземаш, свят, толкова аз повече те притежавам. Никога не си бил така мой, както мой ще бъдеш, свят, когато няма аз и себе си да имам. 1960 Блага Димитрова "Не ме е страх, че ще ме стъпчат. Стъпканата трева се превръща в пътека..."

Янкул, явно имаш нужда от помощта ми. Но кажи ми какво се изисква от мен, какво трябва да направя? Искам да споделя нещо с теб-всъщност, че ако материално съм ограбен това за мен не е мотив да намразя някого. Не мечтая за "по-добър материлен живот на всяка цена". Не , че не го искам а просто не може да ме мотивира да действам на всяка цена, защото всъщност съм доволен от това, което имам. Благодарен съм за всичко, което притежавам, дори затова, че със си изкарал парите с честен труд и изпитвам радост когато си купувам баничка или хамбургер. Та какво могат да ми вземат те , Янкул? Та аз дори нямам земя. Нито лично жилище. И какво трябва да направя аз? Какво искаш от мен? Понеже спомена Ванга ще ти кажа едно нейно "откровение": "Хората смятат, че земята им принадлежи, а всъщност те принадлежат на земята" (Цитирам по памет). Янкул, не се чувствам онеправдан. Всеки си заслужава живота. "Ако искате да имате пари-работете." Ванга

Хубаво е да прочетеш книгата на Жени Костадинова „Пророчествата на Ванга”. Както и "Истинската книга за Ванга", на която не си спомням автора, само знам, че е близък роднина. Всъщност, за кулите близнаци във САЩ според изследователите е предсказал Нострадамус. Някои са загубили доверие в него, понеже е предказвал Апокалипсиса като катаклизъм. "Апокалипсис" означава всъщност "Божествено откровение", т.е. разкриване на Божествената истина. Нострадамус го е вещаел след 1999 година. И тук има интересното съвпадение на годината в пророчествата на Ванга, Петър Дънов и Нострадамус. В "Истинската книга на Ванга" са записани думи от рода на: "Знаете ли какво ще дойде след няколко години ? Заметресения,огнйове,наводнения,беди... От това много народ ще загине.От всякъде ще се бият,всичките народи ще са в един кюп...Хората ще намалеят,стока няма да има,дърветата ще се унищожат,първо брястовете ще изчезнат.Овце,крави,кози-за ядене няма да стават. Вие си играете с всичко и не виждате каква мизерия иде.Хората ще ходят голи и боси,няма да има ни какво да ядат,ни отопление ни осветление". "Но всичко това е предотвратимо, всичко е във ваши ръце". Интересно е например, че Ванга вещае изчезването на пчелите, а наскоро четох как в Америка са измрели 90% от тях. Пророците привличат вниманието върху себе си с дарбата, която имат. Всички духовни учители са били пророци-и Иисус е предсказал собствената си смърт. Затова е хубаво да се обърне внимание на "нравоученията" в думите на Ванга. А това много хора го пропускат, съсредоточават си вниманието на "лъскавите фоерверки". "Бъдете добри", "Хората страдат много, защото не могат да прощават", "Не искайте много, защото не можете да му платите цената" , "Това от което имам нужда, не можете да ми го дадете", и т.н. Освен това е хубаво да се обърне внимание как е живяла особено преди 44 година. Защото Биографията е много силно послание . А ето няколко "култови" реплики: -Добре лельо Ванге, ами ти как си почиваш? -Ами мълча.. -Е как така? -Ами как- мълча... "Ако хората успеят да замълчат дори и за миг, ще чуят как и камъните говорят за Госспод." "Ще дойде ден когато хората ще имат всичко, но любов няма да бъде останала между тях..." Последното смятам , че вече го преодоляхме. "Така както слепите трябва да знаят, че има светлина, така здравите , трябва да знаят, че има Господ!" Ванга

"Хората страдат толкова много, защото не умеят да прощават." Ванга

Гой- животно съм за Летачите, Янкул. Те се хранят с "кръвта" на хората и пируват когато същите наистина умират. Колкото по-ужасно и в по-голям страх- толкова по-добре. Напиши в Google "Кредо Мутуа" и чети. А ти можеш да прочетеш подписа ми. Нямам нищо против да съм овца след добрия пастир. http://vbox7.com/play:f350a071

Хубаво е да си родолюбиво и патриотично насочен. �”а обичаш Родината. Всички знаем какви несправедливости се извършиха срещу хората, които живеят в нея. Ако тръгнеш да сочиш хора отговорни за всичко това обаче ще посочиш единици. И много играчи ще останат скрити, защото те добре си дърпат конците от тъмното. И видно е, че не са глупави, защото успяват. Ако някой човек като теб Янкул, твърди , че вади информация "из под масата" тука лично съзирам една голяма опасност-покрай "сухото да изгори и мокрото" т.е. прилича ми на етикирането "народен враг" от "народния съд" на кумунистите. Затова не ми харесва идеята да сменяме управниците си с "по-добри". Харесва ми да им помогнеме да ИЗВЪРШАТ ТОВА, КОЕТО СА ОБЕЩАЛИ. http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=84297 http://nezavisim.net/index.php?option=com_...5&Itemid=78 Виждам поетическата красота в наричането на любовницата на великите сили 'надежден партньор", която безсрамно я продават за американски долари. И всъщност, виждам как някой се продава за пари, а парите изкарани в България заминават навън в нечии алчни джобове. Не смятам обаче, че не е разработен сценарий "видните личности" ако се сменят , парите да не отиват пак в същите джобове. Това ,което искам е, да не умират българи някъде в чужбина в "мирооопазваща мисия". Защото е възможно от месното население да се приемат като нашественици. А тука в България е правена "Асамблея на мира" и са идвали децата от цял свят да изпълняват такова мощно послание. Не смятам, че Българските военни могат да постигнат същия ефект. Затова предпочитам да са си тука в България и да им се дават същите пари все едно че са на мисия. Пък може да помагат да се гасят горски пожари и да им се купи техниката за това, вместо да се купуват подводници (на старо за 600 000 000 евро). В Италия например има звено "Карабинери", които са военизирана полиция. Те взимат много хубави заплати, карат служебни автомобили за по 50 000 евро, и са ме проверявали по улиците, вдъхвайки респект. Нерядко са по трима-един "шофьор", един "писар" и един , който носи автомат. Смятам, че са полезни на обществото и ще бъда доволен български такива даже само да глобяват хората по улиците, които безсрамно си хвърлят фасовете замърсвайки и без това неугледната ни действителност. Ако приемем, че управниците са ни притиснати от "великите партньори", това за мен не означава, че българският народ не може да има мненние по въпроса и даже да се опита да помогне на своите управници. Нали "великите партньори" неистово защитават "демокрацията"? Нима няма да се вслушат във волята на народа? Не знам как ви звучи, но смятам, че едно мирно шествие в коледната нощ е подходящо да видим колко сме, които мислят така. И нека всеки, който иска да помогне се включи о някакъв начин в това. Може да напише просто на нещо "Искаме си военните в България! Искаме да покажем как се прави мир!" и със това "листче" да отиде да обикаля Божия храм в святата нощ. А пък примерно пред храм паметника "Александър Невски" и без това ще има камери.

Думи на Дийпак Чопра от "Как да познаем Бог", които споделям: ......................................... 3. Непротивене. Не е нужно да убеждаваме никого в собствената си правота, а това означава, че не е нужно да се противим нито на ситуацията, нито на чуждите мнения. Ако се вгледаме около себе си, че видим, че хората прахосват 99 % от енергията, за да отстояват позициите си. Каква загуба. Когато заемеш отбранителна позиция, когато обвиняваш другите, когато не приемаш момента, когато не се примиряваш с него, животът ти среща огромна съпротива. Защото ти се съпротивляваш на цялата Вселена. Винаги, когато срещнеш съпротивление, дай си сметка, че насилвайки ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава. Откажи се да защищаваш своите становища. Престани да се бориш и да се съпротивляваш. И ще изживееш в пълна мяра настоящия миг. Защото "Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар." Това означава да живееш Тук и Сега. Научиш ли се да живееш Тук и Сега, ще отхвърлиш бремето на противенето, възмущението и уязвимостта. И едва тогава ще познаеш щастието, безгрижността и свободата. И тогава ще чуеш гласа на сърцето си, което ще ти каже, че всичко, което искаш, е напълно достъпно за теб. Защото желанията ти идват от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха. Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата. Следвай пътя на непротивенето. Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие. Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие. .................................................. Смирението за мен се изразява и в това да не се опитваш да налагаш мнението си. По-скоро е хубаво да се дава материал на хората за размисъл. Нека сами си избират "истината си". Затова смятам, че "духовните" учители обичат да използват притчи.

http://vbox7.com/play:7ddc73dd http://vbox7.com/play:f350a071 http://vbox7.com/play:7eaec816 Честит 8 декември!

Понеже не съм чел заветът на цветните лъчи на светлината, надявам се, че ще ме извините ако публикувам една лично за мен интересна информация. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%80 Ако прочетете страницата отваряща се от този линк ще се запознаете теоретично с лазера. Интересното е, че в основата му стои рубин (камъка на живота). Неговия цвят е от червен (според Дънов духът на Любовта и едното "до") до розов (духът на живота и другото "до"). Облъчен със светлина рубинът отдава своята светлина и облъчвайки атомите на газа създава едно особено състояние на атомите, при което когато ги "докосне" фотон, приетият в атома фотон "ражда" два. Така във възбудителя на устройството се получава лавинообразен процес и практически се "ражда" светлина. Всичко това е осъществено благодарение на теория на Анщайн. Затова е хубаво да се замислите какво той иска да каже с думите:"Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред учителя Петър Дънов от България". Друго интресно съвпадение е, че най известния рубин на света се нарича "полярната звезда". В Исра (нощното пътуване на пророка Моххамад) Иисус е описан с червеникъв цвят на кожата, седящ върху трон от рубини. Около него има ангели със жълти тюрбани , които излъчват светлина , "която подкрепя светлината на слънцето". Тук имайте предвид, че фотоните се "раждат" в процеса на функционирането на лазера. Освен това лазерите с най-високо к.п.д. в момента използват елемента Хелий. За функционирането на лазерите съм учил по Технологии в електротехниката и електрониката в Ту-София. А ето и описанието на втория рай от Моххамад: Вторият рай: Домът на постоянството Тогава Джибрил наредил на бурака да закара Мухаммад (с.а.с.) до втория рай, чието име е Дар ал Карар (Домът на постоянството). Тогава той почукал на една от вратите от втория рай. Тя била направена от небесен елемент, който няма име на нашия език. Ангелът Джарджаил дошъл с хиляда процесии ангели, които правели дори по-добра и по-щастлива музика от ангелите от първия рай. Глас попитал: „Кой е?” „Джибраил.” „Кой те придружава?” „Мухаммад, Пророкът на Милостта.” Тогава вратата се отворила. Мухаммад (с.а.с.) видял ангели, чиито лица били като слънчевия диск, яздещи коне, препасали духовни мечове и пики. Мухаммад (с.а.с.) попитал: „Джибрил, кои са тези?” Джибрил отговорил: „Това са ангели, които Аллах създал да подкрепят хората срещу дяволите. Тяхната възхвала е Субхана зил ’Иззати уал Джабарут (Хвала на Господа на Силата и Мощта) и те носят жълти тюрбани на главите си. Когато те възхваляват Аллах, техните тюрбани се движат и излъчват жълта светлина, която подкрепя светлината на слънцето. Те излъчват и друга светлина, която кара дяволите да бягат и пропъжда клюките от сърцата на вярващите.” Тогава Мухаммад (с.а.с.) видял двама много красиви мъже, седящи на трон, направен от рубини. Той попитал: „Кои са тези?” Джибрил казал: „Те са твои роднини: Яхя (Йоан) и Иса (Исус).” Иса (Исус) имал червеникав тен, като че е излязъл от банята. Тогава ангели отишли при Мухаммад (с.а.с.) на групи, като го поздравявали един по един. Аллах ускорил времето така, че една секунда била достатъчна, за да го поздравят всички ангели и да се молят с него, защото било дошло времето за молитва. Иса (Исус) и Яхя (Йоан) изпратили Мухаммад (с.а.с.) и Джибрил наредил на бурака да отиде в третия рай. Благослов и Мир за Мухаммад, Семейството му и Сподвижниците му

Всъщност мнението ти много ми харесва. Искам да ти обърна внимание само на нещо. В Толтекската книга на мъдростта е написано "не правете предположения" , "питайте". Затова те попитах за личната ти мотивация и за егото. Исках да чуя твоята истина. Сега съм доволен от отговорите ти. Ще ти кажа какво за мен представлява моя път. Това е нагласата да задържам тишината максимално дълго у себе си. Думите да дон Хуан "Говоря ти от 35 години тишина" показват посоката на мен. Освен това си имам и една сугестия "Господи, аз ти принадлежа и съм твой слуга. Да бъде волята ти!". Но ще ти кажа с какво не съм съгласен в един от постовете ти. И това е, че нарече Летачите "егрегори". Спомням си, че когато бях дете имах моменти, когато изпитвах неистов страх да стъпя на земята, и дори да си пусна краката примерно от леглото, на което седях. Живо си спомням една "мътна сянка" , грозно същество , която ме накара да изпитам неистов ужас стоейки до една чешма. Освен това негативни същности са не само летачите. Успявал съм да видя и странни "космати" същества движейки се бързо близо до земята, носещи негативно излъчване, неприятно чувство и настръхване на космите на врата. И даже хора, сякаш болни от проказа грозно ухилени. Винаги съм се отвращавал от начина по който хората се отнасят един с друг, и начина по който малтретират животните , разстенията, изобщо цялата природа. Когато бях малък и беззащитен ясно ми беше показано каква ми е "ролята" в обществото. О друга страна от малък виждам "силиците", така както ги нарича Ванга. Това е нещо като да виждаш на малки бели движещи се точици. Сънувал съм сън, когато в една черква видях на Господ сандалите. Беше толкова силно усещане, паднал ничком в неописуемо преклонение пред силата. Един друг път го видях като светлина по същия начин, описан от Моххамад (в Исра) и Ванга. Съжалявам приятелю но всъщност Богомилите са прави. Светът е създаден и принадлежи на Дявола, а нашето призвание е да вкараме божествената любов и доброта в него. Господ ни е въоръжил с достатъчно лична сила и винаги ни помага да обърнем лицата си към него. Затова съм обещал да бъда негов свидетел и не мога да оставя в света, тези които обичам невъоръжени със знанието. Пътят за тяхното спасение минава през ученията на бялото братсво. А Христос е пътят, истината и живота. И той изпраща духа на истината от Отца на всеки готов да го приеме. А между човека и Отца не са необходими посредници. Това е заветът на духовните учители, а пътят на воина , или пътя на ученика (Дънов) се разкрива напълно , когато очистиш сърцето си и започва истински, когато нещата, които започват да ти се случват, не съществуват думи с които да ги обясниш. Тогава пътищата на ученият се сливат в едно и черпиш директно от извора.

!! Отлично! Валентине, приемам, че не си прочел предишния ми пост, защото се получава забавяне от страна на модераторите (проверяват постовете преди да ги публикуват). Затова ще пропусна да си поговориме за прикривачите. За второто твърдение, че е отлично не съм съвсем съгласен. И това е, защото всъщност цялото учение на дон Хуан е извън тонала. В нагуала е, затова дон Хуан нарича себе си Нагуал. Даже има едно описана случка в един ресторант, където дон Хуан споделя с Кастанеда, че тонала е покривката на масата и върху нея са всички понятия, даже и понятието Бог и всички представи и споразумения, а нагуалът е всичко останало извън покривката. Затова и воините се учат да "мислят" без мисли и да действат в тази непознаваема област.

А пък аз говорех за нещо друго. И това е вкарването на култ за съвършенство. Вкарвайки определение за нагласа и състояние, какво се получава ако излезеш от него? Възможно ли е да се породи упрек към себе си? Дон Хуан често говори за съмосъжалението, а Кастанеда споделя как често изпада във това състояние. Тук в този момент лично на мен ми помага дон Мигел Руис с "правете най-доброто , на което сте способни". Също си прощавам, че не съм безупречен и от самосебе си попадам в това състояние-да не се упреквам и самоизтезавам, защото нагласите ми не отговарят на "очакванията". Ти как се справяш с това Selsal? Безупречен воин ли си? Колкото до прикривачите не съм съвсем съгласен, защото и Кастанеда, и Тайша , и Флоринда, дон Хуан често ги запознава с хора, които им устройват театри. Те всъщност са воини , които помагат в обучението. Затова казах ,че могат да бъдат каквито си поискат. Просто външното им представяне не отговаря на вътрешното им състояние (и всъщност често говориме и двамата едни и същи неща). Но това за мен са литературни отклонения, които не ми носят практическа полза. Както и повечето определения. Насистина те са полезни като показващи посока и крайно състояние но не обхващат "камъчетата по пътя". Всъщност, ще ти кажа какво не харесвам в начина ти на изразяване. Казваш това е , това не е, а не споделяш как да го постигнем. Затова примерно ми харесва поста на Атлантида, защото показва едно упражнение за намаляване на "собствената значимост". Споменах какво на мен ми е помогнало да се почувствам по-незначителен. Но да кажеме ,че аз съм изключение и съм бил "благословен". Ти как се справяш с егото си Selsal? Държиш ли да приема твоите определения, важно ли е за теб това? А ще се съгласиш ли, че думите вкарват неразбирането между хората? В едни и същи думи различни хора виждат различни неща и след това за почват да си защитават твърденията (може би на всяка цена)? Искам да те питам, ти смяташ ли, че в мълчанието е истината? В тишината? Каква е личната ти мотивация да четеш Кастанеда? Примерно моята е, че имах сънища, на които нямах обяснение. Преди това съм чел книга като "Излекувай живота си" на Луиз Хей, и вервай ми, това е било защото не съм се чувствал съвсем добре и нормален. А пък да ти кажа чесно в тази книга прочетох една "сугестия"-"всичко от което имам нужда идва при мен, всичко , което трябва да знам ми се разкрива". След като започнах да я утвърждавам, твърдя, че книгите започнаха сами да ме намират. И естествено и отговорите у тях. Просто започнах да разбирам какво се случва с мен. Та какъв е твоят мотив?

На мен, нещата, които говорят Selsal и Ради ми звучат като път, който трябва да следваш, стереотип. Освен това и като догма (трябва). Освен това ако един прикривач изненадва с поведението си, тези, които го етикират и те започват да не знаят какво да мислят за него, тогава той действително не е ли прикривач? Кой е- може ли друг да знае по-добре от него самия? Единствено вътрешното състояние на човека е показател за качествата му на воин. А външното е актьорско майсторство. Смятам, че много по-силен момент от учението на дон Хуан е овлядяването на "намерението". Това е да правиш нещата без да ги искаш. Да ги "възнамеряваш". И ми харесва, че за него не може да се даде последователността ,с която да го научиш. Така не може да бъде вкарано във догма. Освен това смятам, че се изпуска един важен момент-можеш да бъдеш човек на знанието и без да "виждаш" (за didi_ts с любов). И всъщност, за кого е важно дали виждаш или не? Дали не е за тези, които толкова много искат да "виждат"? Ако много искат това всъщност е желание а не "намерение". А "намерението" е ключа в учението на дон Хуан и то отваря тайните врати. Друг важен момент е работата с егото. Но то си е строго индивидуално. Благословен си ако някой ти покаже, че си нищожество и го осъзнаеш. След това можеш да бъдеш в очите на другите какъвто си поискаш. Самотата, невестата тиха във сърцето с любов покани. Покани я и никой не питай и се радвай на себе си ти. И не слушай коварните думи на хората с поглед в теб вперен, които разтягат лукуми, колко смирен си, или пък наперен. Тишината, сестрицата верна тогава с любов прегърни. Скрита в думите омразата черна с тиха стъпка, в мълчание спри. И не слушай ти упрека нервен на света, че си черна овца. Да бъдеш на себе си верен избери си за своя съдба. И тогава ще литнеш свободен и обичан от твойта сестра, и дори от невестата воден пред света не ще скършиш снага. И изворът вечен на сила със любов ще умива света, с лекота красота сътворила ще рисува твойта душа.