Silviya

Прекрасно е, наистина, в стихове на Руми... "Онези, чиито сърца горят, не се захласват по аромат и цвят. Те виждат самата Красотата- навсякъде, във всеки миг. Те пробиват черупката на мнението и вкусват ядката на непосредственото преживяване. Те разскъсват завесата на мислите и откриват съзнателността. Те прекосяват океана, отивайки към източника на Знанието." Маулана РУМИ

Възникна предложение сред членовете на анонимните неревнивци- в тазгодишното коледно парти, да бъдат включени игри под надслов:"Двама са малко, трима са много". На победителите ще бъдат връчени червени костюми, с допълнителни аксесоари към тях-шапка, брада, рога, във всякакъв размер.Както се казва:" На хубав човек, всичко му отива".

Техниката: Холотропно дишане/Ребъртинг Stanislav Grof - Holotropic Breathing neo shamanism И все пак за мен все още остават въпросите: Какви точно опитности придобиваш и това по-добър или по-осъзнат те прави?

Възмущението ми беше породено от следната твоя констатация: Значи тези мъже се КРИЯТ, докато ЖЕНАТА не се ангажира... Това е не само възмутително, но и тъжно ... И тук идва отговора на въпроса ти: ... защото не са наясно със себе си. И как след като се крият(от кого всъщност се крият, освен от себе си), очакват НЯКОЙ да се "ангажира" с техните чувства. Тук вече ситуацията придобива трагико-комичен характер. Жената/мъжа ще влага чувства, докато мъжа/жената си играе на криеница...???

За Бога, наистина не ходете при тези самоназначени баячки! Когато прочетох книгите на Христо Нанев посветени на феномена Слава Севрюкова,останах възхитена от скормния и чист живот който е водила. Затова е добре да се проверява житието и битието на разни самозвани, квартални картоиграчки, преди да поверите съдбата си в техни ръце!

А ти, адашче, си Божествен приятел Сатаната е силен защото има кой да му вярва...

Поздравления за сериозния отговор на irenastoyanova! От участник от здравомислещите кръжочници

Интересен анализ на творчеството ми . За съжаление все още не е по силите ми да помогна за осъзнаването на всички "астрално и полово слаби" човешки същества от мъжки пол , но не мога да не изкажа възмущението си дори само от подобен род констатации. Достатъчно е обаче всеки да се "ангажира" да помогне на най-близкото до сърцето си същество и така "до всяко добро същество да застане поне още едно"(някак този рефрен от песента на Богдана Карадочева изплува в съзнанието ми) "Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано". Ако към тия две същества, прибавиш и още две, ти знаеш ли колко прави това? Най-малко хиляда и две."

Това от коя западна част на света го изрови??? Или е поредния пример за мъжка солидарност, оправдавайки "слабите ангели" на някои мъже и долнопробното им отношение към жените, което само по себе си говори за недостойно за уважение човешко същество от мъжки пол(казано във възможно най-омекотен вариант).

"Окултни активисти, кръжочници"... ...също така потърсете справка и в пътеводителя на галактическия стопаджия... Ох, ама че смях падна... Иначе темата може да бъде и много сериозна, особено за хора които се вземат насериозно с тези ОИТ,и не предполагат, че това може да бъде и опасно. Тези излизания, видения и прочие,в повечето случай са навлизания в низшия астрал,и човек който не знае как да контролира тези неща, може и да полудее. И какъв е точно смисъла на ОИТ??? По-добър ли те правят или по-осъзнат? Само Любовта ще те разшири до степен на непресъхващ извор на светлина, разпръскваща се из цялата Вселена.

Тези които крадат и мамят не са само в България,а по целия свят. И що е това български манталитет??? Има една поговорка която аз много харесвам:"Това което човек сам си направи, друг не може". Та в случая, каквито етикети българите си слагат за пред света, това и хората ще научават за тях.

Причината поради която цитирам съня си от преди два месеца е, че наскоро отново сънувах подобен сън. Този път сънувах много хора събрани в хангар, отново чух глас, че атомната бомба е пусната.Изптах като че ли раздразнение,защото в съня си си спомних за предишния сън, когато отново чух глас, казвайки ми за пусната атомна бомба.Сега,някак мълчаливо подканих хората да побързат да се скрият,а аз остнах последна в хангара, наблюдавайки баща си бавно да се отдалечава някъде в далечината накуцвайки, последен в тълпата.Изпитах тъга наблюдавайки баща си да се отдалечава и облекчение едновременно,че всички са спасени. Доста ме озадачиха тези сънища напоследък и бих искала да чуя и ваши мнения. Благодаря!

Има наистина дълбочина в тези думи. Но само осъзнато смирение би довело до тази хармония на всеотдайно служене един на друг. Свободата е преди всичко смирено служене на самия себе си.Едва когато освободиш себе си, ще бъдеш пълноценен в службата си към другите.

Действително е въпрос на умение и самосъзнание да отдаваш и съответно да приемаш.И дори си мисля, че хората по-често не умеят да получават,дали защото неосъзнават, че това което дават, ги връхлита отново със същата сила и качество, или защото стремежа им да изградят у себе си един "перпетум мобиле", остава само един блян.Любовта обаче е един перпетум мобиле.

Смешното или тъжното е, или и двете, е че когато намерим "изгубената си половинка", търсенето на себе си едва започва, както и монологизирането. С намирането на другия в нас, цикълът не се затваря, тъкмо напротив. От друга страна е малко наивно да очакваме от "другата" душа да запълни собствените ни празнини и липси. Поне аз така разбрах поста ти. Много от нас са намерили и намирали сродните си души и то неведнъж, поне така е при мен; разговорите насаме станаха още по-задълбочени и още по-трудни.... Монолозите се оказаха все по-мъчни занимания:-))) Не, Мона, аз отдавна нямам очаквания към никого.Всъщност под изгубена половинка имах предвид душа-близнак, тъй като сродните души са много, но душата близнак е една,но това е друга и обширна тема. И търсенията ми,ровенето из различни източници относно тези неща, може и вече да са ме направили по-наивна отколкото смятам.Колкото до празнините,само красотата и нежността са в състояние да ме накарат да не мисля за тях.

И как да разговаряме със себе си, когато не знаем кои сме, за какво да разговаряме , когато не знаем какво искаме?... Какво като останем насаме с мислите и чувствата си, ако смятаме , че сме си самодостатъчни?... Този свят е за двама, и едва когато открием изгубената си половинка, ще разберем кои сме, и вече няма да искаме нищо повече. Всички останали взаимоотношения са просто процес на адаптация към чужда тебе душа.

Две думи ми се набиха в съзнанието от този видеоматериал и статията: FEAR and POLITICS Дали е сблъсък на култури или на интереси, от политическа гледна точка?.... От човешка гледна точка,разделението на хората според религията , която изповядват, култура, цвят на кожа и т.н.,е плод на страхове и предрасъдъци. И докато е така,ще сме свидетели, а не дай боже и деятели , на подобни извращения. Но аз вярвам, че думите на Дънов ще се сбъднат за сливане на религии и култури, защото сме преди всичко хора. Аз работя с колеги от Иран, Йордания, Индия, Украйна, и смея да твърдя, че тук в Америка, същата онази държава която води войни,обединява на територията си различните култури, където действително се проявява толерантност, и се зачитат човешките права.

Така е да,проявата на свръхегоизъм и желание за ограбване енергията на другия,съзнателно или не, водят до подобен род взаимоотношения на грабител и ощетен. И когато желанията са низки и нечисти, тогава и средствата за постигането им са недостойни и грозни. Проявата на свободна воля би извело отношенията между хората на доста по-високо ниво.Но затова трябват усилията на всички. Да, манипулация е, ако настояването за разходка е породено от лични егоистични цели.Но в случая, както пишеш, ако твоите намерения са чисти и проявяваш желание да споделиш приятни мигове с приятелката си,тогава не става въпрос за манипулиране.

Защото те обичам ти изпращам мойта светлина,да сгрее твоята душа и да усетиш топлината на любовта. Така отдавна не се бях наслаждавала на подобна непринуденост

Усмивка

Да, всъщност информацията която са получавали е отправен апел към хората за един по разумен, изпълнен с любов свят.Наскоро прочетох трилогията посветена на пророчицата Слава Севрюкова, и откровено казано бях по-скоро очарована от личноста на тази жена, отколкото от невероятните и пророчества. "Ние сме си трите пратенички, да знайш. Преподобна св.Стойна, св. Слава и яз, леля ти Ванга. Яз и Стойна сме кьорави, а Слава беше зряща. Она не изпаднуваше никога у транс, ама гляаше сичко. Проникноваше у сите нива на Вселените. Беше си пратена свише,да каже на човеците шо е космичността, ама кой да га чуе. Она, извънземната скромност... Шо народ изцери, ако знайш. Яз не можем така, верно си е. Не можем кат Нея. Она виждаше со силата на мисълта.Влизаше во контакт со Висшите същества. Божи дар. Требе да си по-нисък от тревата, що се вика, да го получиш." Из книгата на Христо Нанев "Зеница към Вселената, Свръхфеноменът Слава Севрюкова"

Аз също съм абсолютно съгласна , че трябва да се помага само тогава когато те помолят за това. И ако решението за помощ е осъзнато от този който търси помощ , и този който реши да помогне, то според ситуацията вярвам ще се намери разумното решение. В противен случай, ще се разиграе сценария на мечешка услуга или успокоена съвест. Да се прави добро и да не се чака отплата, е въпрос на високо ниво на осъзнатост,което предполага човек лишен от предразсъдъци и нечисти намерения, човек способен да обича.

Дали облечена в брачни институции, затисната с юридически нормативи ще засияе нещо толкова красиво и чисто като Любовта?... Някак не разбрах за какво точно иде спора-дали за Брака или Женитбата, виж Свободата и Любовта вибрират с една чистота. След близо 10 годишен брак, който не бих етикирала като добър или лош, хармоничен или нехармоничен и прочие,просто това е моята съдба с партньора с който приех да споделя настоящия си живот, и в чиято динамика на отношения ние взаимно се оглеждаме преоткривайки себе си, но като че ли със стаен страх и очакване в края на дните си всеки от нас да погледне другия в очите и да го нарече Мой Любим. Защото нали това е смисъла на земния ни път-да открием любовта,та дори и в последните си мигове, и да я дарим на поколенията след нас. Тук бих цитирала думите на didi ts, които много ми допаднаха:

Спомних си за един израз:''Благодари се на доброто ми възпитание, иначе бих ти казал/а какво мисля", в случая, какво чувствам. И в този ред на мисли, си разсъждавам, че възпитанието и социалната среда отрано са оказали влияние, или по-скоро моделирали това Умение да изразяваме чувствата и емоциите си. Дали това е правилно или не и в каква насока е протекло влиянието, мисля е друга тема за разговор, но резултата би могъл да се формулира с уместния въпрос на Мона: "Умеем ли да изразяваме чувствата и емоциите си?" В социалните си контакти, на работа и т.н., аз лично по-често се придържам към по-горния израз, поради нежеланието си от непосредствено общуване относно изпитваните чувства. Едва когато усетя близост(а тук си мисля, че хората много, много трудно я постигат) бих дала воля на чувствата и емоциите си. Откровено казано, дори в момента се натъжавам от собствените си мисли, тъй-като съвсем осъзнато поглеждам себе си отгоре и виждам това което наричам за себе си истина. От друга страна, сега като се замисля, по-често бих изразила положителни емоции, дори и пред не дотам познати хора, отколкото неприятни чувства.Дали е само плод на доброто ми възпитание, интуитивност, или наивна добронамереност към хората, тук и аз дълбоко се замислям за себе си...

Ех, Максим, ти наистина ме развесели с този пост. Приведените цитати и предшестващото ги мое изказване разбира се , че могат да бъдат подложени на лична интерпретация, както разбира се и всеки да се чувства свободен да търси скрит подтекст . Изказването ми и приведените цитати не са случайно противоречиви, тъй-като АЗ нямам право(морално или каквото и да било) да канализирам нечий живот. От друга страна, изказването ти провокира у мен въпроса за или против практикуването на тантра по пътя към духовното израстване, както и за или против целомъдрието(просто идея в суров вид). Смятам, че е добре човек да бъде с широк поглед, добре запознат с различни и противоречиви мнения по интересуващ го въпрос. Решенията обаче всеки сам взема за себе си.