Silviya

Казано накратко, сексуалната енергия е в основата на човешките взаимоотношения, и както прочетох и в други изказвания, добре е тази енергия да бъде канализирана, защото потискана или оставена да действа в цялата си мощ има само разрушителен ефект. С точно определен партньор обаче, тя може да доведе до хармонизиране на двойката и до взаимното повдигане към другите енергиини нива(чакри). И тук ще си позволя да цитирам от книгата на М. Иванов ''Любов и сексуалност": "Половата сила никога не трябва да бъде подтискана, а само насочвана и канализирана към по-висша цел и за това мъжете и жените се нуждаят от силна воля, познания и стабилен характер, както и от много различни методи" " Половата сила е като дъжда: ние го събираме в съдове и контейнери, но източника му е на много по-високо равнище. " "Хората не знаят тези закони и затова се опитват да се освободят от сексуалността която ги измъчва като я задушават. Нека вземем за пример една река. Когато тя е придошла винаги има опасност да излезе извън коритото си, но това не значи че трябва да се опитваме да премахнем реката. Аз ви питам – това интелигентно решение ли е? Не, вместо да я разрушавате, накарайте я да работи за вас! Защо да не я използвате да напоите полетата си с нея и да произвеждате електричество? Ако я пресушите, ще страдате от суша и ще умрете от глад. По същият начин, ако пресушите половата си енергия, ще изсушите и много други неща в себе си. "

I Want To Spend My Lifetime Loving You Moon so bright, night so fine Keep your heart here with mine Life's a dream we are dreaming Race the moon, catch the wind Ride the night to the end Seize the day, stand up for the light I want to spend my lifetime loving you If that is all in life I ever do Heroes rise, heroes fall Rise again, win it all In your heart, can't you feel the glory Through our joy, through our pain We can move worlds again Take my hand, dance with me I want to spend my lifetime loving you If that is all in life I ever do I will want nothing else to see me through If I can spend my lifetime loving you Though we know we will never come again Where there is love, life begins Over and over again Save the night, save the day Save the love, come what may Love is worth everything we pay I want to spend my lifetime loving you If that is all in life I ever do I want to spend my lifetime loving you If that is all in life I ever do I will want nothing else to see me through If I can spend my lifetime loving you

Еси, не разбирам как ако си си самодостатъчен, ще изпитваш въобще някаква любов. В отношенията между двама, всеки е отговорен за своята част от връзката, ако засегнем човешката любов. Според желанието на тези две души да отдават, съответно и да приемат чистата енергия на любовта, е и силата, която ще ги задържи заедно.И ако тази връзка е наистина чиста, което говори за високо ниво на осъзнатост, ''тогава не търсиш, не поставяш "капани", не изискваш'',тогава изпитваш безусловната любов. Вие ставате едно цяло,с много фино протичащи енергии помежду ви, силно чувствителни към Цялото.

Приятел...чрез него да видя себе си, да прогледна, да се посмея и поплача, да опазя чиста святата връзка, за да има къде да се върна и да ми бъде светло и уютно.

Умеем ли сами себе си да обичаме?... Бих си позволила да перефразирам-доколко сме запазили връзката с душата си? Защото само ако сме, можем да осъзнаем целостта и преодолеем страховете си, които не ни позволяват да постигнем близост първо със себе си, от което следва и с останалите. А това е най-болезненото и трудно преодолимо-постигането на близост. Без душа, няма връзка с Бог, с Твореца.

Но могат да те усетят. Аз също смятам, че интернет общуването засилва интуицията, но само тогава, когато човек не е загубил връзка с душата си. И в този ред на мисли, само тогава би могъл да усети реалната самоличност на съответния участник, независимо дали използва псевдоним или рожденото си име. Разбира се, когато чете задълбочено и усеща със сърцето си.

Ех, къде го чукаш, къде се пука... Най-великото изречение в тази притча е: "А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат." Дали само аз го видях?

ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА КАРМАТА Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил: - Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони. Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява. Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много и зненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал: - Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости? - Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат. Обричаш ги на бавна погибел, на "бавно и мъчително убийство" години наред, до края на живота им те живеят в ужасяваща агония от спомените си за това! p.s. за съжаление , не бих могла да посоча източника, но мисля , че си струва да се наблегне на съдържанието, не на автора

Къде другаде, ако не в Интернет, можеш да си избираш и сменяш самоличността всеки ден (ако не и всяка минута) както намериш за добре.Разбира се крие известни рискове и може да бъде тревожно ако се принесе и в социалния живот извън интернет пространството, но да не се отклонявам и да не ставам толкова сериозна, защото това по-скоро би трявбвало да бъде забавно тук, в Интернет.Решенията всеки сам взема за себе си, а колкото до това, кой от какво се крие и защо, зад измислено име, или това дадено му по рождение, едва ли може да бъде критерий за ''истински'' или ''фалшив'' човек. Човек не може да се скрие от себе си, и когато си мисли, че заблуждава другите, всъщност това е най-голямата му заблуда.Тъжно, защото толкова много хора се блъскат объркани като нощни пеперуди, привлечени от светлината.

'' Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината. Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо. '' '' Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.''

Да поскучаем заедно. Туко виж сме забогатяли...

... 50% изгубено човешко същество.Въпреки, че какво всъщност пресмятаме?... Доверие и всеотдайност,и пълно себеотрицание за да се докоснеш до силата на любовта.

Обичам те, не защото, и не както.Обичам те на инат...обичам те със сърцето си.

"Позволи ми да ти разкажа една притча. Има река с чиста и прохладна вода, както и огън, който поглъща всичко. Малцина желаят огъня. Повечето искат водата. Но върви някаква напълно нелогична игра, защото онези, които жертват себе си в пламъците на огъня, откриват, че плават в прохладна и спокойна вода, докато онези, които се къпят във водата, пак изплуват в изгарящите пламъци. Много малко на брой хора разбират тази Тайна, затова много малко на брой хора доброволно избират огъня. " (Маулана Джалал ал-Дин Руми)

Мила bozgounova, моето семейство преживя също такава загуба преди много години. Аз загубих сестричката си, която беше по-голяма от мен. Бях твърде малка за да осъзная и видя болката в очите на майка си, но с годините разбрах, че майка ми е намерила сили за да ме дари с цялата си любов, за да порасна като щастливо и свободно дете. Аз знам, че моята сестра е близо до мен, усещам го в трудни моменти. Небесна приказка

Планирана, или не, тази сцена се разиграва всеки ден в тетъра на Живота. Зяпачите клатят глава и цъткат с уста, артистите пресъздават написаното от твореца. Предварително раздадените роли, не намаляват силата на драматизма. . Каква е поуката, обикновено се пита ? Дали да изгориш в огъня на любовта, или да се задоволиш с топлината на пламъка...

В крайна сметка като се замисля, излиза,че след като психотерапевтите се занимават с психиката, т.е. с менталното тяло, и го лекуват отдело от душата, то духовните учения, Йога практиките и т.н.,имат много по-цялостно и завършено знание за развитието на човека.Човек загубил връзка с душата си, става податлив на всевъзможни фобии и невротични разтройства, и тук може би идва нуждата от услугите на психотерапевта, който според думите на hip може да ''махне'' подобни състояния(прозвуча ми сякаш те са прикачени израстъци) в един ограничен период от време(в смисъл, в рамките на психотерапията).С подходящите практики,сиреч, с натискане на правилните бутони, психичното здраве на човека може да бъде подобрено, а още по-добре и излекувано. И докато човешкото същество се разглежда като съставено от различни парченца от пъзел, то хората ще изпитват срам и недоверие от срещата си с психотерапевт, и духовното усамотяване ще се разглежда като социална фобия. В зависимост от степента на осъзнатост, е и нуждата от психотерапевт, или по-задълбочено себеопознаване.

Скъпоценните камъни и зодиакалните знаци

продължение

ВЪЛШЕБНИЦА Пейо Яворов Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! - пленена, душата ми е в тихи две очи, Душата ми те моли и заклина: тя моли; - аз те гледам; - век измина ... Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество ... Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество.

Уви,да! С цената на мнгоооо пари.А доколко тя наистна помага на хората, и тези психиатри, психотерапевти, и прочие, съумяват да надскочат рамките на сухата материя от учебниците по психология,или от висотата на рутината си, забравят, че срещу тях е вперил от страх очи Човек,е може би въпрос на късмет да попаднеш на специалист, който действително би могъл да ти помогне. Изказвам това мнение с усещаща се предубеденост, тъй-като бях свидетел на няколко фрапиращи(за мен поне) случая които дълбоко ме накараха да се замисля за смисъла от подобен род услуги. Аз лично и до ден днешен оставам шокирана от следния случай: дете на 1г. и няколко месеца, ухапа друго дете в детско заведение,след което беше извикана полиция,на същото това дете му беше направено досие, че е потенциално опасно, и да бъде под наблюдение с назначен детски психиатър...????????????????????? Друг случай, отново свързан с дете, което е на около 3г: на това детенце поради факта, че вдигало и разнасяло детско пластмасово столче из детската градина, и хвърляло играчки, му е назначен преглед при психиатър...??????????? Синът на моя приятелка, тъй-като си скучаел в часовете в училище, незаинтересован от сухите уроци, и на всичко отгоре РЕШИЛ да си смени прическата, е поканен любезно,НЯКОЛКО пъти при училищния психолог, заедно с родителите, та всички заедно да умуват какво се случва с детето.В крайна сметка детето убеди тези учители и психолози,че имат крещяща нужда от Доверие и Любов........ Макар въпросните случки да са свързани с деца,които не по свое желание са се ползвали от услугите на психолозите, за мен е красноречиво колко е процъфтяваща психотерапията на Запад. И аз лично бих МНОГООООООО се поколебала преди да си побъбря с някой психо...и прочие тук, не само поради фантастичния им хонорар на час, а и поради дълбокото ми НЕДОВЕРИЕ относно компетентността им. Засега при душевен дискомфорт се осланям на интуицията си и откровенния разговор с приятел, в процеса на който разговор започвам да усещам самата себе си, и с повечко търпение и самонаблюдение,разбира се тук книжките и музиката са неотменни спътници, успявам да възстановя дисбаланса си. Не бих искала тук да оскърбя хора, които са приели психологията за своя професия и с жертвоготовност я вършат,най-вече със сърцето си.Както разбира се и всяка друга дейност, която се върши с любов.

Силве,ето какво открих в отговор на твоя въпрос в книгата на Александър Александрович,''Енергийните вампири'(стр.5) "Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на едни хора и като донор по отношение на други. В моята практика често съм срещал случаи, когато майката в продължение на много години е била донор за детето си, а когато то се ожени или омъжи, донорът се превръща във вампир. Вампиризмът не е етикет, който може да бъде прикачен към човека веднъж завинаги. Това свойство на психиката понякога зависи от обстоятелствата на времето, мястото, влиянието на кармата, а също и от множество други фактори, които формират ситуацията. През стадиите на вампиризма преминава всеки човек, но някои намират сили и воля да се изтръгнат от него, изпълвайки душата си с любов и радост, а други остават вампири до края на дните си.''

Сънувах съвсем наскоро,че съм в планината, има много сняг, навсякъде беше толкова бяло и тихо. Изведнъж настана суматоха,сякаш някой каза, че вече са пуснали атомната бомба,и белият цвят на снега стана по-наситен, и усещах мириса му. До мен непрекъснато стоеше някой, който ми даваше напътствия, и ми каза, че в хижата можем да се скрием.Тогава той отвори тайна вратичка на пода на стаята и ми каза да да се скрия. Но когато се опитах да вляза, помещението беше пълно с насип,мисля жито,и въпреки усилията ми не успях да вляза. Изтичах навън защото трябваше да се върна долу в селото , да потърся сина си. Някой продължаваше да ме следва непрекъснато, и аз долавях страха навсякъде,и всичко наоколо беше невероятно бяло,усещах снега сякаш наистина бях там.

Посещение в затвора на деца от детска градина..... едва ли е най-тактичният начин да им бъде представена грозната действителност и ''разяснени'' социални понятия, като добро и лошо. Може би, по-добре според мен би било, децата да направят картички и ги пуснат поименно на затворниците, или детски картини да покрият отвратителните олющени стени в затвора. Това посещение е твърде грубо въздействие върху психиката на децата.