Silviya

"Една пътечка вървяла полечка, докато стигнала до друга пътечка. - Отмести се да мина! - казала първата пътечка. А втората рекла: - Няма да се отместя, защото ти си пътечка, тънка като клечка! По-добре да вървим заедно, както всички умни пътечки вървят, и да направим един широк път! И три-ли, ли-ли, двете пътечки се съединили. Ех, че хубав бил Новият път!" Леда Милева

Браня личното си пространство с цената на безсънни нощи и накърнено нечие достойнство(според засегнатия). Ех, ако хората се занимаваха малко повече със Себе си и търсеха отговорите вътре в себе си сигурно пред тях щеше да се разкрие частица от Познанието запалваща искрица от Любовта.

Поднасям Ви искрица Любов от моето сърце с този стих на Elizabet Brawning "Как те обичам?Чуй изповедта. Обичам те с онези висоти, на своя Дух, когато полети в безкрайния простор на Вечността, Обичам те и тъй- със нежността към простите неща-към Слънцето и светлината на свещта. Обичам те като човек, жадуващ Свобода и искрено отричащ гордостта. Обичам те със страст, родена в мен от стари рани , и със детски плам, обичам те с любов на минал ден, и паднали светци- и още , знам, с дъха , смеха, сълзите. В смъртен плен щом падна, ще те любя и оттам."( Elizabet Brawning)

Обидата привързва обиждащия се човек към обекта на обидата като отключва в съзнанието на човека скрити сили, проявяващи се чрез неудовлетвореност и раздразнение които незабелязано преминават в обида, и водят до създаване на настоящи кармични възли. Съгласна съм с теб Донка. Аз лично все още допускам да изразя неудовлетвореност и раздразнение от думите и действията на хората, но обикновено почти веднага започвам да задавам въпроси към обиждащия ме(според мен), стремейки се да изясня възможно най-скоро създалата се ситуация за себе си. А когато е невъзможно да започна веднага диалог, търся компанията и разговора с най-близкия ми по душа приятел, и слушам любимата си музика за да не допусна раздразнението трайно да се настани в мен и да ме обвърже с негативна енергия.

Тъжно ми е, че това “друго непознато нещо, наречено Любов”, остава наистина непознато за много хора. Физическата болка за която ти пишеш, аз също съм я изпитвала и тя за мен беше пречистваща защото човешката любов която изпитвах, и от която не съм защитена и занапред, ме преведе през много болка и страдание, водейки ме към търсене и преоткриване на мен самата. "Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората. Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан. Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост. Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?" (Беинса Дуно)

Чудесни картина на Еднорога, Валентин Петров! В допълнение към написаното от Мона, предлагам следния текст синтезирано от друг форум. (източник тук и тук) Еднорогът/Ликорната (Unicorn) представлява Кон с изяществото на газела и с голям рог в средата на челото. Еднорогът, едновременно грациозен и див, е изключително популярен и се среща в голям брой легенди, съчинени от източни и западни народи. През средновековието смятали, че еднорогът може да бъде приближен само от млади момичета. На рога се приписвали вълшбни качества - например да пречиства водата и да неутрализира отровите. Твърдяло се, че вълшебното животно се превръща в истинска фурия при вида на своя враг - слона. Рогът му бил по-скъп от цял град. Според "Лексикон на традиционните символи": "Еднорог - лунен, женствен символ, чиято мъжка противоположност е лъвът; целомъдрие, чистота, непорочност, свършена доброта, добродетел и сила на духа и тялото, непреходност. Тъй като двата му рога са сплетени един в друг, символизира единството на противоречията и неделимата господарска власт. При изобразяване на Дървото на живота от двете му страни се изписва по един Еднорог като страж. Борбата м/у лъва и Еднорога олицетворява слънчевите лъчи и лунни сили и антиподните двойки. Рогът му може да открива и неутрализира сложената във вода отрова." В Египет Еднорога е символ на всички морални добродетели. При алхимиците Еднорога олицетворява живака, чиято противоположност е сярата, олицетворявана от лъва. В Китай често го отъжествявали с квилин, едно от четирите духовни създания. (Квилин - китайско-легендарно същество, натичано понякога Еднорог, олицетворяващо обединяването на силите Ин и Ян (Ян съответства на мъжката, а Ин - на женската сила. Рогът е знак за щастие на императора. В Християнския свят Христос "Рог на освобождението", рогът като противоотрова символизира силата на Христос да унижтожава греховното; това, че рогът е само един, символизира единството на Христос - син или Христос като единствения Божи син. Олицетворявайки чистота, целомъдрие и непорочност, той е атрибут на Дева Мария и символ на всички морални добродетели. Животът му на единак олицетворява живота в манастира, атрибут на св, Юстина от Антиохия и св. Юстина от Падуа. При даоистите Еднорогът е основен символ, в образа на квилин събира петте елемента и дородетели. При гърците и римляните рогът е лунен сърп. Еднорогът е атрибут на всички девици, богините на луната и най-вече на Артемида и Диана. В хералдиката Еднорогът има тяло и глава на кон, лъвска грива, крака и копита на елен, а в средата на челото - вит рог; заедно с лъва олицетворява силата на слънцето и луната. В Иран - свършенството; всички морални добродетели. При евреите - кралско владичество, силата на тялото, могъщество. В Шумер е бил лунен символ, символ на непорочните богини, изобразява се заедно с дървото на живота. Ктасей съобщава (ок 400 г. пр. н. е.) за съществуването на подобен на магаре кон, с целебен рог, който е много див и може да бъде хванат само от девица. Плиний го описва с тяло на жребец, глава на елен, слонски крака, зурла на глиган и черен, дълъг два лакътя рог на челото, под който е израснал гранат, лекуващ при докосване всякакви рани. Сърцето на животното също лекувало, и с право Еднорогът става емблема на аптеките. Чашата от еднорог Целебната чаша несъмнено е свързана, от една страна, с „чашата на спасението" - чашата за причастието, а, от друга - с оракулската чаша. Мин споменава, че кардинал Торквемада винаги държал на масата си чаша от еднорог: „Чашата от еднорог предпазва от магии". Гърците наричат „ небесен рог на Луната" „Герион, трителесния". Но като резюмира учението на наасените, Иполит казва, че Герион е „Йордан",„хермафродитният човек във всяка твар", който „е създал всички неща". В същия контекст Иполит споменава и за чашите на Йосиф и Анакреон: „Но думите „ без Него не стана нито едно от онова, което е станало" се отнасят за света на формите, защото е бил създаден без Негова помощ от третото и четвъртото (елементи начетворичност). Защото това е... чашата, от която царят вади своите предсказания, когато пие от нея(Става дума за чашата на Йосиф (Бит. 44:4-5): „Защо заплатихте зло за добро? Защо откраднахте сребърната ми чаша? Нали с тая (чаша) пие господарят ми, той гадае с нея...") . И гърците са загатнали за тази тайна в Анакреоновите стихове: "Чашата ми каза какво трябва да стана, говорейки с безмълвно мълчание. Това стигало, за да познаят хората чашата на Анакреон, която безмълвно изрича неизказуема тайна. Защото казват, че чашата на Анакреон е безмълвна, и все пак, казва Анакреон, тя му говори с безмълвен глас какво трябва да стане - и то духовно, а не плътски, - когато чуе скритата в тишината тайна. И тази тайна е водата, която Иисус преобразил на онази хубава сватба и я превърнал във вино. Казват, че това е великото и истинско начало на знаменията, които Иисус направил в Кана Галилейска, и така възвестил Небесното царство. Това (начало) е Небесното царство, което е вътре в нас като съкровище, като мая, скрита в три мери брашно". Вече разбрахме, че съществува най-тясна връзка между „рога на Луната" и еднорога. Тук „рогът на Луната" означава не само трителесния Герион , но и Йордан, хермафродитния човек, който се идентифицира с логоса на Йоан. „Третото и четвъртото" са вода и земя. Според алхимическата представа тези два елемента образуват долната половина на света в ретортата и Иполит ги сравнява с чаша . Това е чашата за гадаене на Йосиф и Анакреон. Ако я сведем до елементите, съдържанието на тази чаша е водата, а съдържащото, тоест самата чаша, е земята. Съдържанието е водата, която Иисус превърнал във вино, и тази вода се представя и чрез Йордан. Йордан пък означава Лотоса, което изяснява аналогията с чашата за причастието. Нейното съдържание дарява живот и спасение като чашата, за която се говори в Трета книга на Ездра 14:39-40: „Аз отворих устата си и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън. Тогава взех и пих и когато пих, в сърцето ми закипя разум и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта." Тайната на чашата е и тайната на рога, който на свой ред представлява същността на еднорога, символ на сила, здраве и живот . Алхимиците приписват същите качества на своя камък, който наричат „carbunculus" (гранат). Според легендата, разказана от Волфрам фон Ешенбах, този камък се намира под рога на ликорната: "Еднорог наричат този звяр: чистите девойки с лекота открива и във скута на девойките заспива; грабнахме сърце от звяра срещу болките на царя. Ние взехме и граната -той на звяра е в главата, скрит е под единствения рог" Като признак на мощ и сила рогът носи качества на мъжкия елемент. Но същевременно той е и чаша, която като „съдържащо"има женска характеристика. Следователно той е „обединяващ символ", който изразява биполярността на архетипа . Малко и за моето любимо цвете: Лотусът като световен символ

Красотата! Непознаваемото е Красотата, Смисъла, Вдъхновението,Целта. Именно поради Непознаваемото, живота означава Нещо! Ако всичко е познато, то би ни отекчило. Интелекта се свързва с познатото и непознатото, но не и с непознаваемото. Интуицията работи именно с непознаваемото, това което не може да бъде опознато. Инстинкта и Интуицията си приличат, но и доста се различават. Когато тялото ти отреагира спонтанно-това е инстинкт.Когато душата реагира спонтанно-това е интуиция . Между тях е Разума или Познанието.

Наскоро пътувайки с моя приятелка у мен изникна подобен въпрос като този в настоящата тема -“Защо Бог е създал тази красота, тези красиви външно мъже и жени след като в повечето случаи те се оказват фаталните мъжe и жени”?. У тях се е проявила красотата на материята която буди възхищение, но и завист, възбуда, но и отчаяние, любов, но и гняв. Те се превръщат в обект на всички онези човешки желания и стремежи подтикващи човека към неосъзнати и подли решения. Войни са се водили в името на Красотата на Жената. Затова ги нарекох фатални (разбира се това не е мое лично определение), но мен лично ме боли когато се вгледам в празния поглед на една красива жена или един мъж. Аз се възхищавам на красотата във всички нейни форми и ми е тъжно когато тя остава не оценена, а още по-лошо-унищожена. Дали външната красота ще е в резонанс с вътрешната или обратно е част от индивидуалния път на всеки в стремежа му към разтваряне за Божествената Любов. Красотата ще спаси света! http://www.youtube.com/watch?v=8HSU4f_7sog p.s. "Тристан и Изолда"-невероятен филм

Попаднах на следния материал в интернет за Хартата на Земята като предлагам кратък откъс от него в допълнение към темата и аз лично също смятам, че екологичното съзнание трябва да се формира още от най-ранна детска възраст. “Основните положения, които са залегнали в Хартата на Земята могат да се представят по следния начин: - Тревога за живота на земята; - Загриженост за съдбата на човечеството; - Осъзнаване, че Земята е общ дом на всички хора; - Разбиране за човечеството и планетата като част от бъзкрайната Вселена; - Призив към отговорно поведение на отделния човек, обществата и държавите към бъдещите поколения; - Необходимост от нов подход към глобалните проблеми; - Незабавно предприемане на действени и конкретни мерки за хармонизиране на отношението между и природата; - Увърждаване на общочовешките ценности (живот, справедливост, демокрация, любов, солидарност, мир) като морална основа за формиращото се глобално гражданско общество; - Осигуряване на устойчиво човешко развитие в условията на ограничените ресурси на нашата планена. Изброените макар обобщено и неизчерпателно идеи, съдържащи се в текста на Декларацията за правата на Земята, недвусмислено показват, че този документ трябва да стане важен елемент от образованието на младото поколение.” Да Опазим Нашия Общ Дом!!! http://www.youtube.com/watch?v=8dWwupjAgSg

Излагам своето мнение по въпроса за брака с този кратък откъс от книгата на Уилям Гласър “Теория на избора” “- Кажете ми какво е станало. Спокойно можете да плачете, докато говорите. - Ужасно се срамувам. - Няма място за срам, просто ми разкажете цялата история. - Тя е съвсем кратка. Влюбих се в Робърт. Бяхме заедно четири дни. После той си замина. И сега аз съм мъртва. - Разделихте се, така ли? - Не можех да замина с него. Мислих за това. Искаше ми се да го направя, но не бях в състояние да си взема шапката и да зарежа съпруга си. Нито да изоставя децата си. Как бих могла? Изобщо не мога да си представя как някой би направил подобно нещо. Ето, това е най-старият душевен конфликт на света - конфликтът между лоялността и любовта. И си личеше, че той буквално разкъсва душата на Франсиска.” p.s. Франсиска е героинята на Джеймс Уолтър от “Мостовете на Медисън”-невероятен филм А ето какво казва световноизвестния ливански писател- Джубран Халил Джубран за любовта и брака: “За любовта РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА : - Кажи ни за Любовта . А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори: - Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва. Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си. За брака ТОГАВА АЛ-МИТРА проговори пак и рече : - Учителю, кажи ни за Брака. И той отвърна с думите: - Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви . Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет. Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате. И нека ветрите небесни волно духат между двама ви. Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви. Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал; Давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей. Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в един напев. Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани. Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.” Поздрав към всички във форума с този любим мой клип на Michael Bolton http://www.youtube.com/watch?v=rtIxyrj1PKI

“Динамиката на развитие на личността, в частност на разширяване на съзнанието, се регулира от закона на кармата /съдбата/, задаващ общото направление, в което духът постепенно открива себе си за човешкото съзнание. Законът на кармата се нарича още и закон за причините и следствията, тъй като всяко действие има опре­делен духовен смисъл и определени последствия в процеса на духовната еволюция на света. Този закон регулира взаимодействията на хората, съдбините на човешките групи, на нациите, на света. Човек съзира частично кармата, тоест еволюционното течение, и това става в съответствие с неговото еволюционно равнище. На първия етап на духовна еволюция у човек са появява мистично усещане за свързаност, за единство на света, за липса на случайност на някои събития и за самото понятие съдба. На втория етап се появява идея за собствено място в света, което приблизително съответствува на виждане на направлението на еволюционния поток в дадена точка от рeалността. По-нататък възниква усещане за отговорност за своите постъпки пред висшите сили, често като възмездие за греховете. Но първоначално всичко това е твърде смътно и приема форма на суеверия, а това не е нищо друго, освен надценяване на собствените възможности. Човек смята, че започва да вижда кармата в повече подробности /черната котка като знак за предупреждение и други такива/, а в същото време подробно виждане на кармата е дадено само на хора, намиращи се твърде високо на еволюционната стълба. И все пак, вярно е, че всеки човек понякога съзира знаците на съдбата, но те трябва да прозвучат в душата му персонално. Невъзможно е да се промени общият ход на еволюцията: тя може да бъде оприличена на огромна река, вливаща се в океана. Човек плува по тази река в малка лодка, гребейки с две весла. Неговата карма - това е индивидуалното течeние, а кармичните възли - водовъртежите. Попадайки в подобен водовъртеж, човек се върти на място, докато не развърже даден кармичен възел. А онзи, който не е намерил своето място в живота и не живее в съответствие с предначер-таното за него в най-общ план, гребе напреки или дори срещу течението, създавайки по-големи или по-малки завихряния и водовъртежи - тоест, нови кармични възли. С появата на съзнание у човека са се появили невиждани дотогава възможности за управляване на еволюционния поток; сякаш на неговата лодка е бил монтиран мотор. Но и отговорността за неговите постъпки и техните реални последици съответно нарастват. Когато човек желае нещо, той силно въздействува върху онази част от еволюционния поток, в която се намира, независимо дали го осъзнава. Може нищо да не вършиш, за нищо да не мислиш за никъде да не бързаш, но това не означава, че си изключил мотора на лодката си - това никому не е по силите! - а само, че си изпуснал кормилото. Последствията няма да закъснеят.” ( откъси от книгата на Авесалом Подводни “Карма и подсъзнание”). И след този малко дълъг пост, предлагам няколко минути с прекрасното изпълнение на Ванеса Мей. Поздрав на всички във форума!

В допълнение бих добавила няколко интересни сентенции, но за съжаление не мога да си спомня източника: Мислите са Думи в движение, Думите са изразени Мисли, Мислите са формиращи Идеи, Идеите са обединяващи се Енергии, Енергиите са освободени Сили, Силите са осъществяващи се Елементи, Елементите са частици от Бога, Късчетата от Цялото, от което е направено Всичко! Предлагам и този линк който за мен беше много интересен и мисля, че е едно креативно разширение на темата. http://www.spiralata.net/nakratko/nk1.html

Позволих си да цитирам думите на отеца Санчес от книгата на Джеймс Редфилд “ Селестинското пророчество” В допълнение предлагам този видиоклип по притчата на Мартин Стоянов http://misli.hit.bg/lovestory.html Приятно гледане!