Здравей Мона, не знам дали е наследствено, но и аз съм от "особенните", като малка казвах нещо, като думите изпреварваха мисълта ми и когато чуя изреченото, тогава осъзнавам какво съм казала и скоро става така, сънищата ми също често са предхождали събитие, приятно или не и често ми помагат да избегна грешка, но майка ми винаги ми се е карала, заради тази ми "особенност" и с времето аз се затворих в себе си и спрях да споделям.... дъщеря ми имам чувството, че също има подобна дарба, за това я изслушвам и не й се карам... и за това обърнах такова внимание на съня й.
Преди татко да почине, тя няколко пъти гледа анимацията "Херкулес", там има един момент с "нишката на живота", но за татко й казах близо седмица след погребението, тя остана при снаха ми 2 дена, за да не ме гледа как плача, а обяснението ми беше, че дядо й е много болен и е откаран спешно в болница и искам да съм при него. Когато си я взех, каза че не е спала тези дни, защото когато затворила очи, чувала гласове, когато станела, виждала че племенниците ми и снаха ми спят и никой не говори.... след още няколко дни когато й съобщих за смърта на татко, тя ми каза че на дядо й му е отрязана нишката на живота от онези същества в подземния свят от "Херкулес", но той сигурно се е превърнал във звездичка (много се плашех от начина по който тя ще приеме този факт, но удивително за мен, тя си намери това обяснение), после гледахме "Грижовните мечета" където те си играят с един великан, и великана заспа за 100 години, но щастлив и извода е, че те въпреки че няма повече да го видят, ще останат с хубавите спомени за него.