д-р Тодор Първанов

Сероксата няма нищо общо.Твоята активност започва да ,,работи,,.

Книгата я има цялата в Спиралата.

,,Но чак пък 5-6 срещи... това са си много и като време, и като пари. ,, Една от характерните черти, на хората с невротични разстройства е недоверието. За това, 5-6 сесии е дота добър резултат.Преди време, една моя клиентка ми разказа следното - Дойдох при вас с голяма надежда.Бях чувала само положителни отзиви и първото ми впечатление се покриваше с тях.И всичко рухна в момента, когато си тръгвах.Тогава, изпращайки ме, вие ми казахте, че аз съм един добър човек.Аз обаче знаех, че това не е истина и вашите думи ме накараха да мисля, че вие не познавате добре хората, щом може да направите такава огромна грешка.Тръгнах си с огромно разочарование и много обмислях, да продължа ли да идвам повече при вас, при положение, че бях убедена във вашата некомпетентност-какъв е този терапевт, който не може да разпознае доброто от лошото. Мина доста време, докато клиентката ми започна да осъзнава, че наистина аз съм правия и тя е добър човек.Едва тогава терапията потръгна.

,,Дали имам тези сили да се справя сама? Досега явно не... ,, Права си, не можеш да се справиш сама.Никакъв шанс нямаш.Но, може да започнеш да спортуваш-това е безплатно, да четеш книги за лично осъвършенстване-има ги безплатно в ,,спиралата,, , да гледаш филми посветени на тази тена-има ги пак безплатно в Ю Туб. Може да започнеш да събираш пари, за да започнеш след време работа с психотерапевт. Всичко това ,ще доведе до една нова представа за теб самата и светът в който живееш, а тя, нищо чудно, да доведе до преодоляване на страховете и натрапливостите. Само със споделяне и съчувствие, без упорита работа от твоя страна, нищо не ще се получи.

Ивета, хипнозата е преди всичко доверие между клиента и терапевта.Ако, доверието липсва, тя не се получава.Това е.Никакви отрицателни последици освен, парите за сесията.Но, това доверие не се получава с 3 сесии, обикновено са нужни доста повече. Прегледай първите ми постове във форума-Психология и психотерапия.Те са посветени на регресивната хипноза.Нещата, които съм описал там обикновено са ставали след 5-6 сесии или дори по-късно.

Виж, ако аз искам да има връзка с най-хубавата клошарка, трябва да стана клошар за да мога да я намеря.Ако искам жена ми да има добро образование, самият аз трябва да завърша някой университет го придобия.Ако искам жена ми да е артистка, трябва да влезна в тези среди. Ако средата ми е от неудачници, то шанса в нея да намеря успял приятел е нулев. СМЕНЯЙ СРЕДАТА. но за да смениш средата ти трябва да промениш себе си.Други хора, различни от твоята среда, няма как да те приемат и завържат връзка с теб.

Момче, ако наистина самооценката ти е стабилна, ти нямаше да си в тази компания - И на капак моята компания от приятели е такава, подтисната и неуверена в своите способности. И в един момент си викаш какво правя с тези хора. Така че, съм съгласен с теб, че си повишил самооценката си, но щом вече не си напуснал средата си, значи прогреса не е голям.

Това е и моето обяснение.

,, Правя го без да искам. ,, За това ти казвам,че е натрапливост.

Помисли си и ми отговори- има ли ден, в който поне два часа да не си мислила за паметта си?

Ти започна ли психотерапия?

Момче, ако боледуваше от БАР, не би писал тук. Това което ти наричаш депресия не е повече от половин процент от депресивното състояние при БАР.както се казва - Чула жабата, че подковават вола и си вдигнала и тя краката. Според мен, възможността да си болен от БАР е, по-ниска отколкото да си болен, от жълта треска, едра шарка , чума или лепра.

БАР е нещо много различно от това което описваш.Виж, чче си тревожен и хипоходрик в това няма съмнение.Трбва да работиш по тези теми-снемане на тревожността и хипохондрията.

Намерете му баща-трябва му мъж, когото да следва. Това е типично поведение за дете чиито баща отсъства и може да бъде компенсирано само от мъж.Може да е дядо, брат ви или ваш приятел.Намерете му го.

Диди ми е взела думите от устата. Не мога да добавя нищо, освен да се вслушате в съвета и, и промените вашето и на съпруга си отношение, както към него, така и един към друг./ обикновено, такова поведение се наблюдава, когато бащата и майката не са екип/ ПП това не можете да направите сами, потърсете помощ от вън

Понякога греша, но наистина не мисля, че след толкова години страх, може да се научите сама как да бъдете смела. Дано греша.

Съпругът ви какво мисли за този проблем? Ако ви подкрепя, не се колебайте и започнете веднага психотерапия.

Дълбоко в себе си, не вярвате, че сте здрава и болката е само психологичен феномен.Мислите си, че зад нея стои някакво неразпознато заболяване и това не ви позволява да се отпуснете и тя да отмине. Орлин казва ,,смирение,, , аз го наричам ,,приемане,,-приемете, че следващите сто години тази болка ще я има.Спрете да ходите по лекари и нищо чудно след 6-7 месеца да откриете,че нея вече я няма.

Да, сърцето наистина може да се пръсне.Но само, ако скочите от многоетажна сграда.Разбира се, и това не винаги е сигурно, то трябва да във фаза ,,диастола,, - тоест пълно с кръв.И сградата трябва да е поне десет етажна. Друга възможност няма. Това е.

Каквото сме посели, това и жънем Ако сте нещастни, виновни сте вие. Никой друг не е създал нещастието ви. Между времето, когато посявате семената и жътвата има промеждутък и заради него мислите, че някой друг е отговорен за това. Промеждутъкът ви мами. Поемете цялата отговорност за своя живот и ако равносметката ви е уродлива, бъдете уверени, че вината е изцяло ваша. В началото е трудно да възприемете, че вие сте причина за личния си ад. Но ако понесете отговорността за своя ад, тогава ще можете да създадете и рай. Както сте създали мъченията, така ще създадете и радостта. Отговорността ви носи свобода и ви прави творци. Само щом осъзнаете, че всичко, което сте, е сътворено от вас, вие ще се освободите от външните причини и обстоятелства. Сега всичко зависи от вас: радостта, творчеството, наслаждението, смисъла.

А каква радост е да ре­шаваш проблеми Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Не­говите ученици започнали да плачат и ридаят, което е ес­тествено. Сократ отворил очи и казал: - Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се от­варя: животът разкрива нова загадка. Някой попитал: Не се ли страхуваш? Сократ казал: Не виждам причина защо човек трябва да се стра­хува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и то­гава няма причина за страх, или да не оживея, за което съ­що няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в жи­вота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана та­ка и има проблеми, аз ще ги реша, , това създава стимул за живот.

Папагал да бях, пак щеше да ми писне на повтарям едно и също. Отказвам да ти отговарям повече.

За съжаление не си прав, страховете са два- от смъртта и от общественото мнение. Когато ни е страх от смъртта, говорим за паническо разстройство, а когато е от мнението на другите хора се нарича социална фобия. И, бича е, не страхът от смъртта, преодоляването на този страх е сравнително лесно.Проблема е страхът породен от това, кой какво мисли за нас.Не ми се влиза в подробности, но преодоляването му е, бавен и труден процес.

Нарочно писах ,, с помощта на някого,,. Не смятам, че този човек непременно трябва да е психотерапевт.Допускам, дори, че повечето терапевти в България не са наясно с отговорите на тези въпроси.Във всеки случай, ако терапевта при когото ходиш е, наясно, стехните отговори, не би те оставил да се луташ така, като пиле в кълчища и да си губиш времето в напразни страхове.Трябва да намериш човека, който да ти помогне.Може да е приятел, свещенник, психолог и т.н..Важното е, него самият да не го е страх от смъртта.А, това е възможно, само ако си си отговорил на тези въпроси.И, не става с книги, аз също опитах преди години с тази книга.Резултата беше същият като при теб-уплаших се.

Че е стрес, стрес е.Но, какво го поражда?От това което чета, личи, че ти изобщо си нямаш представа, какво е живота, какво правиш ти на тази земя и какво става с теб когато умреш. Без да си изясниш тези и още няколко близки до тях въпроси, ще си бъдеш в стреса доста време.Нужно е, с помощта на някого, да си изясниш какво е живота и тогава страхът от смъртта ще те напусне и ще заживееш спокойно.Защото, ако смисъла на живота ми е, да умирам от страх, че ще умра, то не бих го живял този живот и минута. За щастие това не е така.