Naveli

Здравейте, не знам как точно да започна, но някой срещал ли е души насън, осъзнавайки какво се случва. Посещавала съм места, които няма как да бъдат на нашата планета и всичко е в много ярки, наситени цветове, каквито няма на Земята. пробвала съм да ги постигна, защото рисувам, но не успявам дори да се доближа до яркостта и наситеността на багрите, които съм видяла. За последно сънувах сън, в който срещнах, човек, който познавам отскоро, и който не приличаше съвсем на физическия си образ, но предварително извърши действие, с което да позная кой е. Бях наранена от това, че баба ми ме е отхвърлила, но той ме хвана за ръка, погледна ме топло и застана до мен, вървеше с мен. Беше светъл и отвсякъде искреше светлина. Чувството беше невероятно. Виждала съм и дядо ми след като почина, като първо се появи както беше преди да почине - болен, изпит, по пижама, но като влезе в стаята бликна светлина и се появи както го помня в деството си - облечен в любимите си светли цветове. Ходила съм и в една широка долина, толкова зелена и светла, колкото не може да се вид тук с огромни приличащи на метални барабани инструменти, които издаваха неземна музика. Там в една беседка срещнах много красиво момиче, което ме попита и аз ли съм мъртва, оговорих и, че не съм, тя сподели, че е била изнасилена и убита. Усетих, че това е нещо като лечебница, не знам дали съм много ясна в това, което описвам, но това не бяха сънища, в обикновения смисъл на думата, дори сега ги помня много ярко. Имам още много подобни примери, но не искам да прекалявам. Въпросът ми е: Имали ли сте подобни преживявания? Споделете!

Не е тъжно, отговорно е. Валентинус е прав, нали всички сме свързани: т.е. ако всеки се стреми да достигне състояние на постоянно общуване с душата си, то той "повдига и другите". Разбира се и тук количеството има значение, т.е. колкото повече души го осъзнаят, толкова по-бърз и всеобхватен ще е резултатът за всички.

Широко затворени очи! Хубава тема и съм напълно съгласна с повечето постове тук за усещанията и вълненията на душата в това блажено състояние. Иска ми се да споделя за мои преживявания с широко затворени очи в буквалния смисъл /предполагам, че трябва да уточня, че става въпрос за материалните ми очи като орган на зрението/. Все още не ми е много ясно точно какво ставаше, но виждах всичко около и над мен с някакво друго зрение, тъй като очите ми бяха затворени, не спях, бях в съзнание, но виждах тавана над мен, шкафовете и цялата стая в най-малки подробности, на които нарочно обръщах внимание, защото осъзнавах, че очите ми са затворени. Много объркано стана, но усещането беше невероятно, сякаш не ми трябваше тяло, нито сетива, за да мога да виждам, да усещам и чувам. Откакто се преместих в друго жилище не съм го изпитвала и усещането ми липсва. Що се отнася до духовните преживявания, които споделяте, искрено се радвам, че Ви има и ме карате да се чувствам като част от голямо семейство, което е прекрасно! Поздрави на всички!

Няма да споря за произхода на името, просто това означава на испански. Във всеки случай не знам дали от името, което толкова и пасна, но тя не е обикновено куче. Брат ми понякога казва, че тя не е животно, а извънземно Мона, би ли ми казала какво означава това име на санскритски?

Името на кученцето е приказно. Нали!? Аз съм и кръщелница - от испански, означава хубава, но и маймунка, а тя е и двете.

Здравейте на всички любители на животните! Аз лично съм им върл фен. Бих искала да споделя една случка с едно от моите кучета. Тя е половин лабрадор и се казва Мона. Живея във Варна и я взимам на разходка в Морската градина край морето. Преди няколко години, бяхме отишли група приятели да играем плажен волейбол, аз взех и Мона. На плажа вълните бяха изхвърлили едно мъртво бебе делфинче и два хъшлака не спираха да го подритват и да се гаврят с трупчето му. Сърцето ми се късаше. Когато най-сетне им омръзна и се разкараха, моята Мона отиде до делфинчето и започна с муцуна да го заравя с пясък. Не спря докато не се получи една добре оформена могилка от пясък. После легна до нея и остана там да пази докато не стана време за тръгване. Направи го сама, осъзнато, по собствено желание, без някой да и казва. И после само някой да има наглостта да ми каже, колко жестоки, безмозъчни или безсъзнателни са животните, му разказвам тази история за едно куче, чието милосърдие, преданост и любов ни засрамват нас, хората - "венеца на творението" - трънен.

За мен смъртта е врата, а аз съм любопитна и не ме е страх да надничам от време на време, когато нощем умирам.

Здравейте, относно мнението на Вендор мога само да кажа: когато погледна вътре в себе си, виждам сърцето си - разтворено цвете, толкова крехко и ранимо, но и толкова издръжливо и силно, защото от него блика Извора. Виждам Теб, когото познавам, но и който си непознаваем и не ми е необходимо да знам, стига ми да само да се разтварям и да усещам; и не се съмнявам, не се колебая, не се питам, просто съм.

Здравейте на всички! Хареса ми тази тема, кара ме да се усмихвам вътрешно, спомняйки си собствените преживявания относно Бог и "чувството му за хумор". А Той го има и то какво! Вече два пъти в живота ми ми се е случвало да усещам как Бог ме е хванал за ръка и ме води и аз, изпаднала в еуфория подтичквам след него, и започвам да си представям как трябва да се наредят нещата, откъде трябва да мине Пътя, забравяйки, че аз просто следвам. В следващият момент се оказвам насред ситуация дотолкова не на място по моите представи, че ме изкарва от равновесие, а Бог ми се смее отгоре с една такава блага "физиономия" като на любимо дете, което упорито се оптитва да мине с глава напред през стената. Хубавото е, че напоследък се научих и аз да се гледам с насмешка и да се смея заедно с Него, особено когато пак започнат претенциите и очакванията ми да прииждат на вълни в мен. Така че да, Бог има най-искреното, непоовторимо "чувство за хумор"

Интересен поглед! Може би се получава така, когато се опитваме да си дадем някакъв окончателен отговор - кой / какъв съм аз. Може би защото само един стабилен отговор би бил основа за себепреценка. Ако себепознанието е само начин да се самопреценим, а не самостоятелен процес, то наистина е под съмнение истинността на резултатите - нали "всичко тече всичко се променя". В момента, в който сме стабилизирали резултата от самопознанието, се оказва, че отново имаме нужда да "презаредим страницата" с новопостъпващата информация и така без край.... Излиза че себепознанието не предполага достигането до някакъв окончателен отговор, дори и да го обявим за временен. Изискването да формулираме такъв обикновено е катализатор за повечето процеси, но тук може би е ретардант? здравейте, Съгласна съм, че себепознанието не предполага окончателна дефиниция. По-скоро е непрестанен процес, но не на самонаблюдение а на даване на свобода, свобода да се разгърнем, да се разкрием, да разцъфнем и да се променяме. Свободата е ключът, останалото е дръзновение и усещане, че си на Пътя и няма нужда от самоанализи и харакирита, защото не само усещаш, но и знаеш, че си който трябва да си и си там, където трябва да си.

Здравейте, според мен, когато сънуваме починали, особено до 40 ден след смъртта им, това е техния начин да дойдат при нас и да ни утешат, да ни кажат че са добре, да не се тревожим за тях и да ги пуснем да си отидат. Казвам го от собствен опит: преди две години почина дядо ми. когато си отиде, разбрах колко много ми липсва, но на 20 тия ден го сънувах как стои на вратата на дневната, в дома, в който живееше с баба, стои на прага по пижама, както за последно го видях, но когато влезе в стаята, бликна много ярка бяла светлина и озари всичко. Помня, че си помислих, че тази светлина топли. Дядо беше облечен в любимите си цветове: тъмнокафяв панталон, оранжева риза и бежов елек, изглеждаше както го помнех като дете. Седна на масата в дневната срещу нас с баба ми, усмихна се и каза, че е добре и че е щастлив. Постояхме малко заедно, не говорихме, но имах странно усещане за невербално споделяне. После си отиде и светлината угасна. При мен посланието беше много ясно, буквално, при Вас може би по по-завоалиран начин са Ви казали същото. истината е, че те са добре, защото вярвам на дядо си, той и приживе никога не ме е лъгал, така че няма защо да се притеснявате.