Здравейте !
Тук съм ,защото всичко ,което коментирате ме интересува!
И аз се стремя към ценностите ,които ви подкрепяте!
Много малко литература съм чела до сега,но с ваша помощ се надявам да доизясня и подредя в себе си всичко онова с което се чувствам изпълнена.
За сънищата- Сънумав много и винаги цветно.
Интересуваме вашето виждане за сънищата свързани с с моите близки починали хора.
Моето усещане е ,че когато телата умрат-душата/разбирам-топлината,обичта, светлината/ отпътуват некъде.
Внезапно почина моя сват. Още не беше минало погребението.
Сънувам-Разхождаме се сред руйните на старинен замък ,всичко е много красиво и много цветно,сякаш чувах и птича песен.Разговаряме - той имаше много развито чувство за хумор.Разговора е весел,но в мене започва да се надига усещане за тревожност.То епродиктувано от това ,че виждам ,усещам как пътеката по която вървиме, ни отвежда все по-надолу и по0надолу.В даден момент виждам ,че се намираме в дъното на кладенец над нас грее светлина .Виждам ,че има и три платформи по височината на кладенеца и към тях водят много стръмни и тесни стъпала.За себе си знаех , че мога да се справя,но много се притесних за него-той се придвижваше много трудно , такова беше заболяването му.И така както си гледахме нагоре към светлината усеетих как някъква сила /дори сякаш видях и смътни очертания на ръце/го поеха под мишниците , изтеглиха го последователно до платформите и после го извадиха на светлината. Аз останах долу ,не се страхувах, чувствах се радостна , че той е спасен.
До месец почина и моя любим татко.Много ми липсва.
Сънувам- пътувам в автобус ,раздрънкан/варненци знаят какви са овтобусита по линия20/Гледах през прозореца.Усещам , нечий поглед върху себе си.Обръщам се . Виждам татко седи на първата седалко до вратата." Татко "- казвам. Той става. Придвижвасе до вратата на автобуса. Усмихва ми се и казва " А съм до тук " или "Аз слизам тук" Вратата на автобуса се отваря.От вън стуй светлина. Тай потъва в нея.
Много ми е мъчно.
А между тези две загуби имаше и още една . Почина моя кум/ най добрия приятел на съпруга ми/През всички изминали години между двете семейства е имаше безкрай разбирателство , обич взаймопомощ.Обичах го като по-голям брат ,приятел ,на когото ВИНАГИ можеш да разчиташ.
Понеже е на нащте години ,много тежко понесах загубата. Но него не съм сънувала.Сякаш ме отделя дебела ,тъмна , тежка врата от него.
В очаква на вашето тълкуван!
Стремя се да живея в хармония и мир с душата си