Peacemaker! В десятката!
Да пречим на децата може би означава да спираме или изкривяваме тяхното естествено развитие... да ги поставяме в среда с измислени от възрастни закони и модели на поведение, а не естествените... Може би като ги караме да заучават тези измислици вместо сами да откриват за себе си света, а от нас да са средата, стимула и свободата....
Може би като изискваме и очакваме от тях от малки да се себедоказват, да се борят, да се подчиняват или чувстват виновни....
Но толкова ли е лесно да ги оставим свободни, да ги пуснем при Бог и едновременно да сме отговорни за израстването им?
Напътствайки и обучавайки децата си ,ние обучаваме себе си и се извисяваме по пътя си на себеусъвършенстване/когато последното е наша цел,разбира се/.Но дори да не се стараем особено,ние несъмнено ще сме повлияни положително от присъствието на детето около нас.Убедена съм,че обичта,с която ни даряват и обичта,която ние им даваме ни прави не само по-добри родители,но и по-добри хора.А понякога малките деца правят такива зрели изказвания,че се замислям дали не пренасят "минали" знания?!?