Anaid

Без вяра Кръстът си остава просто две кръстосани пръчки. Всеки от нас, без да си дава сметка всекидневно се занимава с въпроси от областта на психологията, като се пита "защо той или тя постъпи така?", "защо се разболях?", "какво ще кажат другите, когато утре разберат..?"

Честит Празник на Труда и Честита Нова Школна учебна година! „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ - Учителя "Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта." - Учителя

Нека погледнем назад в историята и да си припомним идеите за душата: Платон вярва, че душата е в тялото. Въпреки че, Аристотел е този, който пръв се опитва да представи виждането си за връзката между тялото и душата - според него двете не могат да съществуват едно без друго (разглежда го в трактата си "De anima). С нахлуването на християнството душата започва да се разглежда като отделна цялост - дух, който е независим от природните закони. Ето защо след този период продължава да битува мнението, че душата е нематериална, че тялото и тя никога или почти никога не се сливат: сходни позиции изказват Августин Блажени, Тома Аквински, Плотин. Дори Декарт в известен смисъл се доближава до това погрешно възприемане на човешката душа... Имайки предвид, че Фройд едва след 1919 започва да разпространява теоретичната и практична част на психоанализата предимно в западна Европа, както правят и учениците му Адлер и Юнг, смятате ли, че Учителя - Петър Дънов е могъл да използва терминологията им.

"Следователно живите хора представляват за нас почвата, която трябва да изучаваме. Голямо изкуство е да знаем с кои хора можем да дружим в даден случай, да споделяме нашите мисли и чувства, да се подвизаваме заедно в духовния живот и т.н. "С един камък къща не става" - казва българска поговорка. Така е. За да изградите вашето здание, ви трябват много камъни. Камъните - това са живите хора, които ще вземат участие в този строеж." - Учителя, "Пътят на Ученика" "В Окултната школа трябва да се създаде общ интерес към практическата работа. Същото се отнася и до вас, учениците на Школата. Вие трябва да се занимавате практически с учените, за да придобиете един ефектив, една реална сума, с която да боравите в живота си." - Учителя "Пътят на Ученика" "Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се решават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е началото на всички науки, които представляват основа на бъдещето." - Учителя, "Слово за човека, пътя, истината и живота" "Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му." - Учителя, "Слово за човека, пътя, истината и живота" "Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, на сърцето и тялото" - Учителя, "Слово за човека, пътя, истината и живота"

А какво влагате в тази думичка "отграничаване", irenastoyanova?

Това са допълващи се психологии и според мен не е редно да има "ограничение", irenastoyanova.

Имам въпрос - освен изброените има ли и други ТРАЙНИ промени след паневритмията? Зависи какво разбирате под "трайни промени". Ефект винаги има. Независимо дали играете (ефекта е в пъти по-силен) или наблюдавате отстрани Паневритмията - психо-емоционалното състояние се променя, тоест балансира, както спомена и Таня. А като следствие - и физическото (ендокринни жлези, кръвоносна, дихателна, нервна и др. системи и т.н.).

Понятия като: добро и зло, светлина и мрак, любов и омраза са относителни. Наблюденията ми сочат, че хората се стремят към "магията" за да избегнат, за да се предпазят от вътрешен страх, а не на последно място - поради съзнателна или не надпревара с времето. Искам да припомня постинга на Вендор: "Уроките са подсъзнателно влияние, мисъл течаща в неосъзнатото поле на съзнанието, скрита злоба.Поради това те не се включват в числото на магиите, защото те са осъзнато действие с предварително постарена цел." Магията също може да бъде подсъзнателна и съзнателна, а влиянието й - върху съзнанието или подсъзнанието, поради което - са или не са "осъзнато действие с предварително поставена цел".

Здравейте, Heart. Към това, което е написано преди мен, искам само да добавя, че ако действително някой е дълбоко вярващ християнин, то, простете ми, не би стигнал до "класически любовен триъгълник", защото е в нарушение на основните християнски заповеди - "Не прелюбодействувай", "Не пожелавай...нищо, което е на ближния ти". Казвате, че: "неговите методи и насоки за живота са в разрез с моите убеждения, като вярваща християнка". На дали този терапевт е бил против вашата вяра в Христа, по скоро ви е накарал да "прогледнете" и да видите собствените си грешки като "християнка". А за това, че не сте готова да ги приемете - вина терапевта няма. Специалиста може само да ви посочи пътя, но няма правото да върви по него вместо вас.

Благодаря ти, Теодор, за отговора, но моите впечатления са, че Учителя говори за Окултна школа, Окултна наука, Окултно учение и т.н, а не за духовно общество или Лятна Духовна школа (което винаги ме е озадачавало). Дори да приемем, че Братството е Духовно общество (термин пуснат в обръщение от Венелин Паскалев през 90-те), то пречи ли на ръководството му да заяви позицията си по отношение на опазването на района, където се провежда Съборните дни? Ръководството нали е затова, да защитава и отстоява интересите на Братството или греша? Лично аз, а и колегите ми, смятаме да използваме всички медии, с които имаме контакт, за да защитим и предотвратим безобразията в планината.

Напълно съм съгласна с мнението, че не е редно да се присъединяват хора след като Паневритмията е започнала или да се напускат кръговете преди тя да е завършила. Толерантност към тези, които за първи път се престрашават да се включат също трябва да има и имено за това е външният кръг, където винаги има кой да им подаде ръка. Правилно е първо да се изучат движенията, текстовете, да се синхронизират нещата с музиката (да не задълбочавам нещата до степен вътрешно усещане и потребност) и тогава да се пристъпва към самата Паневритмия - цитатите от irena са много на място. Т.к. бе повдигнат въпроса какво правят в "един малък" и може ли в него да се изучава Паневритмията след като не може "да събере достатъчно голяма група за курс по паневритмия", искам да споделя за опита, разказан ми от братя и сестри от гр.Попово. Тяхната групичка се състояла именно от 5 човека, но въпреки това имали огромното желание да изучат Паневритмията. Започнали заедно отработването на всяко едно от Упражненията. Четяли от книгите, гледали видеокасетите, слушали музиката и затвърждавали наученото всяка сутрин. Когато се присъединиха към Паневритмията на Рила нямаха никакви проблеми с това, че се включват към група от 1000-1500 човека - хармонията бе налице.

Много си прав, Максим, с всичко което казваш за Паневритмията, но не бих искала да го дискутираме тук този въпрос, защото все пак темата е за екологията и опасностите, които застигнаха вече Рила. Снощи в новините гледах репортажа от поредния митинг в защита на планината... Жалко е, че правителството допуска да се унищожават и малкото останали "бели дробове" на България. И въпроса не опира само до Рила, макар, че към нея имам по-специално отношение. Има ли някой идея ръководството на Братството включило ли се е към протестите на еко-защитниците или въобще ангажирало ли се е под някаква форма с този проблем? Не е редно да си заровим главите в пясъка и да чакаме бурята да подмине, щом става въпрос за нещо толкова сериозно и отноворно.

Искам да припомня, че Учителя е бил над 70-75 годишен, когато е продължавал да се качва на езерата, без да има добре трасиран път до там. Познавам мнозина братя и сестри, които са над 65 години и също така продължават да минават пътя от х. "Пионерска" до х."7 Рилски езера" с раница на гръб по пътеките. Ако живееш според Учението - възрастта не е от значение, защото здравето е крепко и този преход от едната до другата хижа не е проблем. Ако някой се е разхождал по билото над езерото на Чистотата, може би е забелязал табелата, където с огромни жълти пунктири е отбелязан пътя на лифта още от преди няколко години. Държавата не може да изпусне този апетитен район! Незнам вие какви наблюдения имате, но аз лично тази година всеки ден събирах по огромен плик пластмасови отпадъци, опаковки от вафли и чипс, фолио и др. Когато езерата бъдат достъпни за всички - какво с конете ли ще изнасяме мръсотията пред няколко часа (и ако има други ентусиасти като мен да вървят и да събират, разбира се )? Теодор, нали разбираш, че не е възможно "Лифт да има, но да не се изсичат дървета." ! Още един въпрос, който не ми дава мира (макар и малко встрани от темата) - ако продължават да строят със същите темпове до следващия Събор на Рила лифта ще е пуснат, то е повече от ясно. След като ще има такова стълпотворение как ще се играе Паневритмия? Дори, както написа Максим, още известно време старата хижа да остане "недостъпна" - езерата са достъпни, особено Бъбрека. Както всички знаете там и сега спокойно минават джиповете на тв-екипите и др., а когато бъде готов пътя какво ще се случи... За какъв транс, за какъв лечебен ефект и т.н. можем тогава да говорим на фона на звънене на мобилни телефони, смях, разговори и други?! Ако някой има идея, много ще се радвам, ако я сподели.

Благодаря ти, Кристиян, за отговора. Ще се съглася с теб, че най-лесно човек може да прогнозира собственото си "движение" напред. Радвам се, че и ти си на мнение, че точноста в прогнозите не е еднаква, когато говорим за други хора. А колкото до гадаенето - според мен това е един от най-неточните начини за предвиждане на бъдещи събития. Независимо дали се гадае на карти, чай, и-дзин, руни и т.н. Не искам да засягам никого - познавам или съм чувала за двама-трима, които добре се справят с Таро, например. Но наблюденията ми са, че резултатите при гадаенето са под 10% познавателна способност. Пожелавам ти спорна и спокойна работа.

Здравей, Диана Илиева. Ще ти отговоря, но чрез ЛС.

Кристиян, любопитно ми е дали пишете от личен опит или сте го прочел някъде. Трудно бих се съгласила, че е еднакво лесно да се предвиди и с еднаква познавателна способност живота на "който и да е". Най-малкото, че времето за което ще бъде предначертано бъдещето на човек от малко населено място ще отнеме в пъти по-малко време, от на този от столицата, например. Би ми било интересно да получа от първа ръка информация за човек, който се справя на 98% с прогнозите за бъдещето и това да е документирано. Виждам, че модератора ни напомня, че форума не е място за реклама, ето защо ще бъда благодарна на тези, които са или познават такива хора, желаят да споделят наблюденията и ми пратят ЛС. Аз също бих могла да предоставя любопитна информация на тази тема.

hip, !

Опитайте да спазвате желязното правило: Никога не се занимавайте с обезпокоителни теми преди сън или в леглото. Дори да сте прекалено ангажиран човек, помъчете след 22.00 ч. нищо да не правите и да посветите времето на себе си: помечтайте, слушайте тиха и приятна музика или просто се поразходете из района. Също така е желателно да вземете душ с топла, но не и гореща, вода. Ако ли пък имате вана - отпуснете се за 10-на минути в нея, като добавите хвойнов екстракт. Можете да прочетете за заспиване някой поет, защото ритмичността на стихотворната стъпка напълно съвпада с естествения ритъм на сърцето и мозъка, което успокоява превъзбуденото съзнание. За да прогоните натоварващите мисли преди заспиване се съсредоточите върху приятни спомени от детството, например. И колкото по-дълбоко се потопите, толкова по-леко и свободно ще бъде дишането и толкова по отпуснато ще стане тялото, ако спомените от детството са светли, радостни, празнични и пропити с надежди. Представете си очите на родителите си, на бабите и дядовците, изобщо на всички с които ви е било приятно да общувате тогава. Почувствате ръцете им, приемащи и ласкаещи, почувствате нежния допир до главата си. Ако ли пък детството не е било толкова безоблачно – се съсредоточете върху този етап от живота си, който може да предизвика топлина и уют в душата ви. Това ще отпусне нервната система, ще можете да се възстановите за следващия работен ден и той да бъде по-малко емоционално натоварващ за вас. Ако имате възможност, консумирайте поне по едно манго на ден, то също действа успокоително, т.к. е богато по съдържание на витамини от групата В.

Може би хората са склонни да се смеят, когато улавят своята връзка с другите, когато между тях има установени някакви взаимоотношения. Когато ние чувстваме близостта си един към друг, сме готови да се смеем дори в най-обикновен разговор, без каквато и да било видима причина. И това се приема от ответната страна като нещо съвсем нормално. Но, навярно, мнозина са били свдетели на коментар от типа: “Защо ти е толкова весело, на какво се усмихваш така?”. Ясно, че въпросът е поднесен с “подобаващ тон” и че усмивката е подразнила съответното лице. Сигурно някои хора са дотолкова съсредоточени върху себе си, че губят нишката с околните и това им пречи да се смеят... Вие какви наблюдения имате?

Силвия СД, виждам че се интересуваш от темата за смеха. От миналия век съществува направление смехотерапия. Надявам се следващите редове да са ти полезни. Смехотерапията в много от страните на Европейския съюз вече се е наложила като терапевтичен метод. За съжаление у нас нито в училищата, нито в учрежденията и организациите смехотерапевтичният методът не се използва. Разговаряла съм с доста терапевти и психолози и на въпроса дали не са опитвали да разрешат проблемите на пациентите си чрез смях, да ги накарат да погледнат на тревожните факти от комична гледна точка, ми отговаряха, че нищо подобно не им се е налагало да практикуват. Марк Твен бе казал, че хуморът е велико нещо и че в него е нашето спасение. Че една негова искра е достатъчна, за да смекчи коравосърдечието; раздразнението и яроста да се изпарят и на душата да й стане светло и радостно. Да не забравя да спомена, че хумора задейства механизмите на ума. Доказано е, че смехотерапията не само подобрява настроението, но и способства за усвояването на голямо количество информация, защото докато се смеем, се увеличава кръвообращението и мозъка подава сигнали към сивото вещество. Когато някой се смее, в мозъка му се отделят хормона на щастието, ендорфини, ето защо той започва да се възприема като щастлив и защитен от всичко и всички. Също така изследванията сочат, че този, който обича да се смее и възприема живота с не малка доза ирония - не страда от невроза. Всъщност, със сериозното изучаване на влиянието на смеха учените се занимават от 70-те години на миналия век. В Америка има повече он 600 специалисти. По ефективност смехът може да бъде сравнен с добрата аеробна гимнастика, тъй като задейства 80 групи мускули: движат се рамената, гръдния кош, вибрира диафрагмата, шийните мускули и тези на гърба се отпускат, а лицевите се разтягат (което премахва няколко вида главоболие). Също както при физическите натоварвания се учестява серцебиенето, понижава се нивото на холестерин. Оптимизира се дишането, рязко се подобрява кръвоснабдяването на органите и тъканите. Тоест, смехът стимулира дейността както на имунната, така и на нервната системи, успокоява болката, намалява стресът и нормализира работата на храносмилателната система. Той “подстекава” изработването на лимфоцити (клетки, борещи се с инфекциите) и ендорфини (веществата, блокиращи болката). Все пак трябва да отбележа, че чувството за хумор и способността да се смеем – са две различни неща. Центъра, отговарящ да нашето умение да веселим околните, е разположен в лявото полушарие на главния мозък и е свързан с центъра на речта. Ето защо учените говорят за морфологична и генетична предрасположеност на чувството за хумор. А смехът е един от адаптивните механизми у човека към заобикалящата го среда, показател на душевно и физическо здраве. Много се надявам и в нашата страна този метод да се утвърди, защото наистина "работи". Зная, че има свои последователи и тук, но не са достатъчни...

Професията “Психотерапевт” е самостоятелна научно-практическа дейност. Психотерапевтът диагностицира и грамотно отстранява душевните, нервните, психосоматичните разстройства, а също така личностните и емоционалните проблеми на пациентите (клиентите). Психотерапевът е задължен да прилага своите професионални знания и умения в полза на пациентите (клиентите), разкривайки при това много внимателно своето уважение към тяхната личност. Професионалния статут на психотерапевта се определя от нивото на неговото психотерапевтично образование. В научно-практическата си дейност психотерапевтът се ръководи от своята професионална компетентност и от етическите правила в рамките на психотерапевтичната си подготовка. Усъвършенсвувайки се професионално в определена психотерапевтична област, той е длъжен постояно да следи всички важни и нови изследвания, да бъде в крак с новите лечебни методи. Етичния правилник на прихотерапевтите допуска и признава, че към този момент е невъзможно един специалист-психотерапевт да бъде компетентен във всяка психотерапия, всичко подробно да знае и да може, независимо колкото широкоспектърни са уменията и диапазона на знанията му. Ето защо психотерапевтът е длъжен да съзнава относителната си ограниченост или относителната несъстоятелност на работата с отделни пациенти (клиенти), в определени психотерапевтични подходи и методи.

Някой май спомена, че иска "Теория", така да бъде. Следващите редове не са за раними романтични натури!!! (предварително моля за извинение, за прозаичните слова, които уви, са факт). Влюбването е не само психологичен процес, но и разбира се, физиологичен. През този период в организма на всеки индивид протичат множество определени физиологични процеси. Изследванията сочат, че жлезите изработват вещество, познато като фенилетиламин. Всъщност, фенилетиламина действа на организма приблизително по същия начин, както и наркотичните вещества – с опиянение и възбуда. Колкото повече е производството му, толкова по-страстна е “обичта”. Колкото и отрезвително да прозвучи за романтиците, но с повечко тренировки всеки може да се научи как да "стартира програмата за производство" на фенилетиламин. За да се случи това са необходими определени обстоятелства (които не е задължително да включват човешко или друго същество). Такива обстоятелствата можем да открием в детството си във вид на запечатани щастливи картини (усещания и др.). Например, ако майка ви е ползвала аромат на момина сълза като парфюм, усещайки го върху друго момиче или жена, бихте могли да почувствате силно влечение към нея. Може би вече стана ясно, че привличането, "любовта от пръв поглед" и прочее не са друго, а приятен спомен от миналото, който ние трансформиране несъзнателно... и има прака връзка с нас самите, а не с човека (животното, предмета и т.н.) до нас.

извадка от писмо на Сенека: "И потом, не так важно, насколько страсть сильна: она, какова бы ни была, подчиняться не умеет и вразумлению не поддается. Как не слушается доводов ни одно животное, ни дикое, нидомашнее и кроткое (сама их природа глуха к увещаньям), так не повинуются,не внемлют им страсти, сколь бы ни были они ничтожны. Тигры и львы никогда не избавляются от свирепости, хоть иногда их укрощают; но когда меньше всего ждешь, усмиренная кровожадность просыпается, так и пороки не приручаются по-настоящему. (9) Далее, если разум в чем и помогает, так только в том, что не дает страсти возникнуть; а возникнув вопреки ему, она вопреки ему и укоренится, ибо легче воспрепятствовать ее рождению, чем выдержать ее натиск. Стало быть "умеренность" эта лжива и бесполезна, и думать о ней надо так же, как о призывах не слишком сильно сходить с ума, не слишком сильно хворать. (10) Управлять можно только добродетелью, а не душевными недугами -их легче искоренить, чем обуздать. Есть ли сомнение в том, что застарелые и упорные пороки человеческого духа, которые мы называем болезнями: скупость,жестокость, распущенность, неверность долгу - умерить нельзя? Значит, нельзя умерить и страсти, от которых прямой путь к порокам..."

didi_st е абсолютно права, необходимо е да разграничим човешката от Духовната и от Божествената Любов. Когато говорим за човешките взаимоотношения и обвързаности е възможно да има болка. Макар, че когато тя (болката) се появи, това е сигнал за зараждаща се ревност, собственическо отношение към другия и др. Когато говорим за човешката проява на любов, може би е хубаво да знаем, че за да стигнем до нея, минаваме пред един невероятно дълъг път. Разбира се, първата крачка е влюбването. Както всички знаем, по време на този период, влюбените се възприемат като неделима част, като едно цяло. И това не е чудно: ако наблюдаваме една влюбена двойка ще забележим, че когато момичето, например, се усмихне, момчето веднага отговаря на усмивката, а когато единия от двамата протегне ръка да погали другия - втория прави същото и т.н. Образно казано, те живеят един чрез друг, дишат в един ритъм... После настъпва следващ етап, когато еуфорията е попреминала и влюбения възприема човека до себе си като малко или много различен (защото има друг цвят на очите, например), започва да забелязва неговите черти от характера такива каквито са, а не такива, каквито му се иска те да бъдат. Не, че ги приема безусловно, но поне вече ги забелязва, дори се отипва да ги промени "за доброто на другия". После, разбира се, има частично приемане на тази различност, но се появява нещо като роднинска привързаност. Тоест, приемане на партньора като нещо от само себе си подразбиращо се, вечно принадлежащо на връзката. По мои лични наблюдения този период е най-продължителен и понякога дори остава до края на отношенията между двамата партньори. А до финала на тази щафета има още 2 "метра"... Робърт Джонсън има разработка въз основа на мита за Психея, съпоставяйки Афродита (любовта), Психея (душата) и Амур (или Ерос). За тези, които четат литература и на руски език - www.flogiston.ru/library/johson_00, а творбата е озаглавена ""ТЯ" - Дълбинните аспекти на женската психология". Вярвам, че я има и на английски език, но не съм я търсила. От друга страна, когато говорим за чувства (в случая - за проявата на земна обич) може ли да се твърди, че животните и птиците също "обичат", защото те също се милват, целуват, грижат се за ближните си... Е ли е това "обич" или инстинкт за продължение на популацията... Риторичен въпрос, може би. Но, за разлика от нас хората, животните не се стремят да се променят един другиго, приемат се безусловно такива каквито са. Тогава кое е проява на обич и любов - на нас простосмъртните хорица или това на животинския и птичия свят?..

Мона, не бих се съгласила, с написаното от теб, че: "Сърцето просто трябва да знае и да може да обича. И да е готово да обича." Мозъка е този, който "знае" или "незнае", който е "готов" или не и "предава" на сърцето. Сърцето като орган не изпитва нищо, то просто си тупти по-силно или по-слабо, в зависимост от емоционалното състояние на даден индивид. А емоциите, както знаем, са плод на лявото или дясно мозъчно полукълбо. Ние го свързваме със сърцето заради аритмиите, например, но реално първопричината не е сърцето. Ето защо, както напомни Благост: "Учителя ни е казал, че Любовта се проявява като Стремеж , като Чувство , като Сила и като Принцип. Любовта като Сила се проявява в Ума. ..."