Anaid

http://www.youtube.c...h?v=XFloPzc95-s Благодаря за поздравите, мили момичета! Бъдете и вие винаги усмихнати и много щастливи!

Скъпа milichkata_Silvyq, на поставените въпроси напълно откровено може да отговори само човекът до вас. Но се надявам, че разсъжденията ми върху споделената от вас ситуация, ще ви помогнат да стигнете сама до някои важни изводи. Вие как мислите, защо той с такава лекота е споделил с виртуалната "непозната" всичко описано в поста ви? На пръв поглед интерненът е не задължаващ вид комуникация. Виртуалното пространство затова е и виртуално, защото нещата там са “уж”... Да предположим, че приятелят ви в момента по някакви причини е неудовлетворен от връзката. Това съвсем не значи, че има намерения да скочи със затворени очи в нова такава. Дори когато хората са взели решение да се разделят, отношенията приключват окончателно след определен период от време. Следователно - имате време да промените хода на събитията. Заслужава ли си да се безпокоите от случилото се?.. Според очевидните факти към момента той предпочита да бъде с вас, а не с която и да било друга жена. Подчертавам - към момента. Но нещо съвсем различно е какви са вашите отношения в действителност. Не сте уточнила от колко време сте заедно. А това е много важно. Всички двойки минават през период на анализиране на сериозността и продължителността на връзката. Какво сте вие за него и той за вас? Какъв е статуса на отношенията ви? Възможно е затова виртуалните откровения да ви тревожат, защото не сте намерила отговорите на тези въпроси и в отношенията ви съществува някаква неопределеност. На мнение съм, че не следва да омаловажавате безпокойството и недоумението си. Ако желаете да имате открити, директни отношения с приятеля си следва да говорите с него за възникналите въпроси и емоционалното си изживяване. Сама ще прецените дали да му кажете цялата истина или ще намерите начин да зададете интересуващите ви въпроси индиректно. Но го направете едва след като сама анализирате - какво очаквате от отношенията ви, до колко реални са те (очакванията), имало ли е намеци или директни реплики от негова страна, че отношенията не го удовлетворяват, вие самата можете ли и искате ли да бъдете по-"разкрепостена", какви са били предишните му връзки и позволявал ли си е забежки встрани, какво бихте направила, за да разнообразите ежедневието, защото според половинката ви излиза, че има някаква рутина, а тя, както всички знаем, убива страстта в отношенията...

Честит рожден ден, Донче! Нека Светлината, Любовта и Хармонията са твои верни и неразделни спътници!

Здравей hip! Прочетох постовете, добре помислих и ето какво ме притеснява: - че може да се сблъскам с някой голям страх от минал живот и да си го прибавя към "букета" от страхове, с които живея в момента; или пък да се изпозагубя в някакви други светове и животи и да не мога да се върна; или да наприказвам куп глупости по време на хипнозата, / като знам какви "чудеса" са в главата ми/ след което да се чувствам неудобно. Ми все в този дух неща. Имам добре развита фантазия и въображение, но това май не ми помага. А немога да говоря с никого "очи в очи" за страховете си пък било то и психотерапевт. Ван123, позволи ми да не се съглася с теб. Няма такова нещо като "немога да говоря с никого", съществува - "неискам да говоря". Може би все още не си готова да се изправиш срещу страховете си и да ги преодолееш. Възможно ли е по някаква причина те да са ти "удобни"? "Фантазия и въображение" - добри "слуги", но не и "господари" . Разбираеми са притесненията ти, но бих ти препоръчала отново да се върнеш към постовете на hip, които са изключително полезни и съдържателни. Възможно е нещо в тях да ти е убягнало, а именно - каква е ролята и силата на нашето подсъзнание.

"Дали това се обяснява отчасти с филогенетичната памет, можеш да питаш Психотроник." - вярно е, че моят мозък по размери е по-малък, предвид женската ми природа , но това съвсем не значи, че трябва да бъда подценявана като опонент, mecholari. Нека проявим необходимото уважение към тук присъстващите и прекратим тази извън-тематична полемика. Светлина по Пътя!

Ще се съглася, mecholari, че може би "вина" е прекалено силна дума. Но, остава риторичен въпросът - това, че нещо не ни се получава е поради факта, "че Бог ти разкрива това, което Той иска да знаеш" или защото към момента нямаме достатъчно знания, за да открием търсения отговор. Всеки се стреми към Бог (каквото и да подразбира под Бог), но не на последно място помни, че е частица от Него самия. Това съвсем не значи, че Той ни е кукловод. Ако въобще можем да говорим за някакъв Негов план, то може би е да се "слеем" с Първопричината. А Пътища за постигането на тази цел - безчет... Колкото до знанията, всеки ги придобива според собственото си желание и ползва по начин, който счита за правилен, базирайки се на личните си Добродетели.

mecholari, не е ли малко наивно да бъде прехвърлена вината за неуспеха на някого?! Моите уважения към Ричард Уебстър, но нека не се заблуждаваме - Бог никого и нищо не ограничава. Бариерите и табутата си ги изграждаме сами. Ще си позволя въз основа на последният ви пост да поясня, че споделеното е нагледен пример как нашето съзнание пречи на подсъзнанието да извлече вярната информация. "Въпреки, че специално за името на майка му доста дълго се колебаех дали да кажа правилното, и последния момент "се отказах"." - логиката при работата с махало (багети и др.) не е добър съветник. Когато усетим, че по време на дадена проверка се колебаем, следва да прекъснем работата си и след кратка почивка, да се "потопим" отново в транс. В противен случай не е сигурно дали сме успяли да изолираме дадената натраплива мисъл, с която сме се "борили".

Интересно, приятелю на портала Колев, защо правите аналог между идеомоторната биолокация и ясновидството. Да, вярно е, че и двата метода са за получаване на отговор на търсен въпрос, но са различни по своята методология. Едва ли някой от тук присъстващите счита, че работата с махало ще го превърне в "ясновидец". Колкото до това защо за предпочитане е да работим с метално или кристално махало - тези материали дават съответен отблясък и ни съдействат за изпадането в транс, нищо друго. Но, когато сме в по-напреднал стадий от обучението си или имаме добри телеестезични заложби - можем да работим с всичко, което ни е под ръка (Благодаря ти, Диана, че сподели ефекта от експеримента!). Да, махалото на практика не очтита (ако сте ме разбрал погрешно, че "питам махалото" - моля за извинение - никога не съм се допитвала до него относно "какъв изпит ще се падне" или "той дали ме обича") - резултатът е благодарение на подсъзнанието ни. Но абсолютно същото може да се каже и за физикалният метод, който лично вие ползвате. Разликата е, че при вас нещата са в пъти по-утежнени. На практика вълните, които вие замервате с "уредите на труда си" ние, използващите само махало (багети и подобни), ловим чрез сетивата си, но обработването на получената информация и при хора като вас и на тези, като мен, отново е на ментално ниво. Направете експеримент - вземете стар радиоприемник и се опитайте да намерите отговор на търсен въпрос въртейки копчето за смяна на станциите, а не замервайки вълните с линеали, вълномери, "свидетели" и т.н. - резултатите могат да ви изненадат! Можете да държите махало и да работите по схема, а радиото ще замени линеала (вълномера). На последващ етап, ако "кодирането" е правилно и успешно, то не ни е необходимо да държим и/или ползваме каквото и да било, за да бъде предаден съответния импулс към ръката ни (или директно към съзнанието) и да лоцираме съответната вълна (енергия). Частично това е и отговор към Никола. В допълнение - пробвала съм няколко пъти, поради липса на удобен предмет, да "визуализирам" махало. Отговорите отново са били вярни, но изискващи повече отделено време. "Аз не отричам менталната радиестезия, но там е много по-лесно да се сгреши, а виждам, че хората масово се стремят към това, защото е по-лесно! Но и както казах - по-опасно! Опасността идва и от това, че си вкарваме много невярна информация в главата и с течение на времето много неща ги приемаме, като истина!" - няма как да се съглася с вас. Защото и методът който вие ползвате "вкарва информация в главата" - кодирането е винаги там! Така че, опастността е еднаква и зависеща от степента на психично здраве на съответната личност, боравеща с единия или другия метод. За тези от вас, които искат да се запознаят по-обстойно с идеомоторните феномени - можете да откриете много полезна информация на приложения линк, но е на руски, за което се извинявам предварително, но все още не се е намерил ентусиаст да го преведе. http://fictionbook.ru/author/kandiyba_vikt...ne.html?page=21

Никола, трябва да ви призная, че първоначално правех прогнозите си без махало, тъй като имам добри телеестезични заложби. Но не ми се отразяваха особено благоприятно, в смисъл, усещанията на човека срещу мен (или чрез снимката с която работех) директно се прехвърляха отгоре ми, независимо дали ставаше дума за емоционално или физическо пренапрежение. Това означаваше също така, че не съм достатъчно "изолирана" - с други думи съзнанието и подсъзнанието са в едновременна и непрекъсната надпревара за надмощие. Инструментът (махалото) ми помагаше да изпадам по-лесно в трансово състояние, тоест да притъпявам съзнанието и да предоставям на подсъзнанието ролята на "водач". В началото обаче, блокирайки пътя на телеестезичните прояви, се отключиха телепатичните. Те са леко подвеждащи, особено когато трябва да направим прогноза за дадени отношения, например. Защото ловим желанието на ответната страна, а не реалната ситуация, която предстои. Или студент, желаещ да му се падне конкретен въпрос, ни го "подава" и ако не сме достатъчно вглъбени е лесно да се подведем. Относно собствените ни мисли - понякога, когато искаме да получим отговор на даден въпрос, предварително имаме логично обяснение какво би следвало да се случи. Или имаме емоция, която не сме преодоляли и тя само чака удобния повод да се появи отново на "хоризонта". Ето защо е важно да блокираме този или тези потоци и да черпим директно от подсъзнанието. Резонен е въпросът ви може ли дори когато е сам, човек да улови погрешна вълна. Да, възможно е. Особено ако лицето, на което искате да помогнете със съвет, очаква обаждането ви. Също така, ако желаете да разберете резултат от конкурсен изпит, например, можете да се "подключите" към създадена от някого мисъл-форма и отново да получите невярна информация. Капани има в изобилно количество във всяка сфера. Относно "До каква степен на познаваемост ти лично си стигала в подобна "спокойна" обстановка? (за прогнози не касаещи личности,...примера с картите, прогноза за времето, които даваш)" ще бъда откровена. Предвид, че съм човек и нищо човешко не ми е чуждо, когато съм била емоционално спокойна или съм овладявала същите - резултатите не са падали под 75%. В противен случай се е стигало и до 35-40% познаваемост, което е слаб резултат. Пиша в минало време, защото в момента не се налага да държа махало, за да ползвам изградените "пътища".

Energy, може би следва още малко да се поупражнявате върху неодушевени предмети. Както вече съм споделяла, при работата с махало е от изключителна важност да не позволяваме на съзнанието ни да "дърпа конците". Дали махалото е леко или тежко - няма значение. Важното е то да ви е удобно. Когато работим с хора, а нямаме необходимия опит, е трудно да блокираме потока на техните мисли и да контролираме собствените си. Ако приятелката ви си мисли за конкретна цифра, а в стаята (или където се намирате) присъстват други хора - това може да доведе до объркване. Дори да сте на "четири очи" и човекът до вас да се е концентрирал върху задачката, а вие не сте достатъчно съсредоточена - отново имаме грешен резултат, респективно е и при обратната ситуация. А при работа с хора, които са ни близки, е по-трудно да потиснем "логичността" на отговора. Ето защо, предлагам да вземете тесте карти, да ги разбъркате хубаво и да се упражнявате в определянето на цвета им, без да го виждате. Започнете с упражнението "червено - черно", а на по-късен етап - "купа, спатия...". Имайте предвид, че придобиването на тези умения отнема не малко време, така че бъдете търпелива и толерантна към себе си. Искам да ви обнадеждя, че ако усвоите първата крачка от по-горното упражнение (червено-черно), вече ще можете да работите спокойно с махалото и да получавате отговор на въпроси от типа на - "ще вали ли на 1 септември", "ще ми се обади ли Ани днес", "излъга ли ме Митко, когато каза, че...". Когато имате добри резултати с последващата втора стъпка (купа, пика...), то ще можете да получавате много по-изчерпателна информация - "на 1 септември ще вали сутринта, но не и следобед", "Ани ще ми се обади в 16.17 ч.", "Митко ме излъга за ..., защото..., но каза истината за ..." и т.н. Едно уточнение, при хората, при които са добре развити извънсетивните възприятия, тоест, имат телепатични или телеестезични заложби, би следвало първите крачки в работата с махало да се правят с участието на друг човек, защото принципа на получаване на информация при тях е различен. Желая ви успех!

С интерес проследих дискусията от момента на появата на приятелят ми Луциус до тук. Друже, убеждавам се за пореден път, че не можеш да оставиш хората около себе си равнодушни – поздравявам те с което! Може би всеки от нас се стреми към Идеалната Любов, тоест към Божествената. Все пак темата е за човешката такава. Може би нея можем условно, за улеснение, да я разделим на 2 – Духовна любов и обич човешка (емоционална и сексуална). Колкото и да са близки, проявите й са различни. Човешката обич е променлива и изменчива величина. Емоциите са основната нейна съставна. Дори да се опитваме да го отричаме, ние се влияем от тях при избора си дали да обичаме или да мразим, да проявяваме любопитство или безразличие и т.н.. И ползваме логиката или част от защитните механизми, присъщи на всяко човешко същество, при намирането на приемливо за създалата се ситуация обяснение – защо изпитваме това или онова чувство/емоция към някого или нещо. Ето защо не рядко се превръщаме в “роби” поради собствените си наложени ограничения. Умуваме над тях, приемаме или ги отхвърляме, за собствено успокоение или предпазване. Поради това се “ограждаме” с хора (животни, предмети, ситуации), които най-точно ще отговорят на моментните ни потребности за постигане на поставена (ни) цел (и). С други думи, когато говорим за човешката обич, подразбираме, че привличаме към себе си този тип личност (и), която (които) да ни помогне (помогнат), “оглеждайки” се в нея/тях, да постигнем еволюционно израстване и промяна. И когато стигнем до някаква заблуда в отношенията, тя е не поради това, че Любовта е изменчива, а поради човешкото несъвършенство. Най-точно можем да дадем определение на Духовната Любов чрез пример от Словото на Учителя – Петър Дънов: “Немислимо е хората да се възлюбят според законите на Земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, Вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, Вие сте разрешили една от важните задачи в живота си.”. Това предполага свръхсъзнание, безусловна и чиста Любов към всичко и всички, нямаща нищо общо с магнетичните ни вибрации и физически потребности, които са характерни за човешката обич. "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Насочвам отново вниманието към този цитат. Мнозина са се убедили, че “езикът” е изворът на най-големи недоразумения. Може би това е имал предвид и Учителя с горенаписаното. Лично мен животът ме е научил да не злоупотребявам с изказа, защото това обременява отсрещната страна. Но предвид, че сме емоционални създания и се влияем от сетивата си, не забравям да показвам, а и доказвам чувствата си чрез дела. Не са единици тези, при които страхът да разкрият чувствата си е свързан с препратка към идеята за “задължение” (взаимност), респективно страх от отхвърляне – след като някой е разкрил чувствата си към теб, ти си длъжен да му отвърнеш, а не винаги това е възможно. Ако съумеем така да споделим чувствата си, че те да не звучат задължаващо, значи обичаме наистина и ще бъдем приети от ответната страна, дори тя да не е готова за взаимност. И в отношенията ще има лекота. Колкото до цитата на Оскар Уайлд от поста на Луциус, то той ме подсети за камилата и нейния начин да демонстрира предпочитанията си. Така че, отново всичко е въпрос на човешка гледна точка и мисловни препратки.

Споделената от Чебурашка информация е изключително полезна, тъй като в книгата си Пиер Дако обръща внимание на общо приетите символи. Но не трябва да забравяме, че при тълкуването на сънищата образите съответстват на индивидуалното възприемане за даден предмет, животно, ситуация и прочее. Ето защо считам, че емоцията е основния критерий при анализа. Работейки със сънищата можем да получим отговори на въпроси, да се излекуваме, да прогнозираме бъдещето и дори да предотвратим нежелани събития. Работата е там, че не всички ги помнят – психофизическото и биохимическото състояние на спящия и неспящия човек са толкова различни, че “скокът” между съня и будното състояние е способен да заличи спомените за видяното от паметта. Ето защо за да бъдат те осъзнати е необходим специален навик. Когато заспиваме нашето съзнание се отпуска, контролиращата функция за възприемане на реалността отслабва и потокът на съзнанието може свободно да тече навътре в тялото и да проникне там, където през периода на бодърствуване достъпът е блокиран. Изучаващите природата на сънищата считат, че сънуването е трансформиране в образи на енергетични импулси, произлизащи от дълбочината на безсъзнателното към “будните” възприятия, в който образите съответстват на емоционалната окраска от подадените импулси. Така се стига до момента в който мозъкът подбира подходящи за ситуацията образи, в съответствие с жизнения опит на сънуващия и ги синтезира в сценарий. По този начин видените по време на сън сюжети са единствено върхът на айсберга на сънуването. А емоциите, намиращи се вътре в картината, дават достъп към смисъла на видяното. С други думи, една от функциите на сънуването е продължаване на емоционално значимите процеси от ежедневието, тяхното развитие и хармонично разрешение. Резонен тогава е въпросът защо мнозина не помнят или не разбират сънищата си? Работата е там, че на човек, “отделен” от своя дух и живеещ само в обусловената реалност не му е изгодно, не му е “неудобно” да слуша гласа на мъдростта. Ще дам нагледен и реален пример. На един познат му предложиха нова и добре платена работа, но изискваща голяма ангажираност. Докато той размишляваше дали да се премести или не заради парите сънува, че дебела, лигава жаба му скочила в ръцете, а след което се опитала да се прехвърли върху главата. Този сън с аналогичен сюжет се повторил няколко пъти. И всеки път събуждането било с чувство на отвращение, придружено от главоболие. Сънуващият бе леко притеснен от което, но друг негов познат му казал, че жабата е на пари. Въпреки предизвиканото от сънищата интуитивно чувство за нещо неблагоприятно, моят познат сметна символа на жабата в съня си за добър знак и се премести на новото място. След половин година, имайки много пари, беше принуден да постъпи в болница с остри пристъпи на шийна остеохондроза, в резултат на преумората и голямото натоварване по време на работа. Сънищата винаги предпазват и предупреждават за някакви важни събития от ежедневието. Защо тогава, ако те са толкова важни, са толкова неясни? Пространствената структура на обитаване на сънищата не е линейна, а обемна. И съответно начина за предаване на информацията не е директен, а символен, образен. Поради което трудно разбираем. Въпреки това образите са едва свръзката на сънищата. Картините се подбират от съвкупността на целия жизнен опит на сънуващия – от преживяното, видяното, прочетеното, чутото или дори измисленото. Затова сънищата могат да бъдат хаотични и объркани. Основната информация при това носят емоциите, които човек изпитва, виждайки образите. А чувственото изживяване на образите разкрива енергетичните ресурси за хармонично решение на дадена жизнена ситуация. Така например, ако моят познат не бе взел под внимание чуждата интерпретация за жабата, а се бе вслушал в собственото си усещане за отвращение, то би могъл да осъзнае неблагоприятния изход от смяната на работно място. Нещо повече, сюжетът го предупреждаваше за предстоящите проблеми със здравето. И преминавайки през различните аспекти на съня си, същия мъж след време стигна до внезапно “банално” прозрение, че жабата може да бъде не само източен символ на богатство и просперитет, а и прекалена алчност, която му е свойствена. Някои ще кажат, че е лесно да бъде интерпретиран сън, когато събитията вече са се случили. Но можем ли да разберем предупрежденията за предстоящи събития? Разбира се, че да и е лесно постижимо. Въпросът е искаме ли да приемем подобна информация. Защото много често тя противоречи на ежедневните намерения или на дългосрочните планове и стил на живот. Ако намерението е на лице, значи сме готови не само да разберем посланието, но и да го приемем. Първата стъпка е да нагласим алармата 15 мин. по-рано от времето, когато би следвало да станем. Звукът, който ще ни събужда следва да бъде приятен и мек. Много е важно да не скочим от леглото като ужилени. Постепенно събуждайки се и без да включваме обичайното възприемане за реалността, трябва да се опитаме да запомним фрагментите и отново да ги преразгледаме. Припомняйки си съня или негов фрагмент, трябва да изберем най-заинтересувалия ни образ или персонаж. Концентрираме се върху него и наблюдаваме чувствата и емоциите, които ще възникнат. Работейки със съня или с негов фрагмент е необходимо да отделим неговата емоционална съставна и да я съпоставим с реалното си ежедневие. Понякога това е достатъчно за разбирането на смисъла от сънуваното. Ако пряка връзка между емоционалната съставна на съня и събитията от ежедневието липсват, то трябва да се опитаме да направим следващата стъпка. Избераме образ или предмет от съня, който най-много ни привлича или интересува. Няма значение дали това е приятен или предизвикващ отвращение и ужас образ. Важното е, че именно този образ или сюжет са привлекли вниманието ни. Избирайки, се концентрираме върху него с цялото си внимание. Трябва да го усетим и след това се "въплътим" в него. "Превъръщаме" се в този предмет или образ, в този персонаж. По какъв начин се промени състоянието ни? Какво почувствахме в новия образ? Какви ще са нашите действия в този нов образ? Продължаваме разнищването на сюжета на съня. Какво искаме да направим или да кажем чрез този образ? Именно в тези действия, а също така в това емоционално състояние на образа се крие едно от възможните послания на съня.

Не би следвало да има разлика с коя ръка работите, annalazarova5. Аз лично използвам предимно лявата, въпреки, че не съм левичар. В началото работех с дясната, но след време прехвърлих махалото в другата ръка, тъй като си водя записки през цялото време. Най-важното е да изключите логиката - тогава въртенето на махалото ще бъде според установката, която сте му направила. А с коя ръка ще го държите е без значение. Също така е важно не от какво е изработено, а да го усещате като свое. Случвало се е да ползвам налично колие, пръстен, дори часовник и резултатите отново са били търсените.

Здравейте, приятели. Ще си позволя да пусна малко по-обширен материал по темата, който е въз основа на публикации от чуждата преса и е събиран от мен през годините. Надявам се да бъде полезен не само за вегетарианците, но и за хората, консумиращи смесен тип храна. Един от основните проблеми при вегетарианския начин на хранене се счита обезпечаването на белтъчини за организма. Мнозина мислят, че отказвайки се от месото и рибните продукти ще изпитват недостиг на белтъчини. А както знаем те са необходимия строителен материал за органите и тъканите и се явяват структурен компонент на всички наши клетки. Въпросът за нормата на потребление на белтъчини все още не е окончателно решен от съвременната наука, тъй като критериите по установяването са достатъчно сложни. В същото време съществува емпиричен опит за вегетарианското хранене, където употребата на белтъчини е по-ниско от предлаганите норми. Оценявайки храненето на вегетарианците берлинските учени са доказали още през 1982 г., че организма е в състояние ефективно да съхранява строителния материал и много белтъчини за пластичните цели се използват отново и отново. Говорейки за белтъчините е необходимо да помним, че те се съдържат в месото, млечните и растителните продукти. Така, ако вегетарианецът включвайки в дневния порцион кофичка мляко, той получава около 17 гр. белтъчини, 100 гр. кашкавал съдържа около 20 гр. белтъчини, 100 гр. извара - 14 гр. белтъчини, яйцето - 6-7 гр. белтъчини. По-трудно е на не употребяващите белтъчини от животински произход, тъй като усвояването на белтъчините от растителните продукти е по-нисък, отколкото от животинските (усвояването на белтъчините на ориза е 95%, на пшеницата 87% ). Все пак може да бъде набавена дозата с допълнително консумиране на плодове (за предпочитане да са свежи, но също така и правилно изсушените, без прилагането на високи температури), ядки и маслени семки, кореноплодни, листни плодове и диворастящи растения; много от суровоядите също така включват в порциона си цветен прашец (1-3 гр. на ден), тъй като тя се явява природен витамино-минерален комплекс. В подобен порцион обикновено присъстват около 100-150 гр ядки или същото количество слънчогледови или други семки. Тези продукти обезпечават постъпването в организма на 50-80 гр. сурово растително масло (това са предимно ненаситени мастни киселини). Това масло добре се съхранява в естествената си опаковка – черупката, не в рафиниран и дезодориран вид, както при готовото масло, а заедно с това фосфатите и белтъчините, съдържащи се в ядрото на семката или ядката, което подобрява усвояването на мазнините. Това, което касае белтъка, в този случай излиза прекалено малко – в порциона на суровоядите стойностите са между 20 и 30 гр на ден. Въпреки това трябва да помним, че измежду растителните продукти съществува голяма група бобови (грах, фасул, леща, соя), съдържащи белтъчини в големи количества от 24 до 45 гр. на 100 гр. продукт, което значително превъзхожда нивото на белтъчини в най-добрите месни и рибни порциона. Соевите имат многостранно приложение, освен непосредственото използване в храната, те отиват за изготвянето на пасти, кашкавал, сосове, извара, хляб. С високо съдържание на белтъчини се отличават също така и ядките (в различните сортове от 16 до 25 гр. белтъчини на 100 гр.) Излишека на белтъчини, също както и недостига е отрицателен фактор, предизвикващ напрежение при обменните процеси, претоварване на отделителните органи, ускоряване на половото съзряване и стареене на организма. Хранителната стойност на белтъчините зависи от техния аминокислороден състав. От 20 аминокиселини на хранителните белтъчини осем са незаменими, тоест те не могат да се синтезират в организма и са длъжни поради това да постъпват с хранителните продукти. Това са триптофан, лецин, изолецин, валин, треонин, лизин, метионин, фенилаланин. Биологичната ценност на тези белтъчини се определя от техния аминокиселинен състав, а по-точно с наличието или отсъствието в тях на незаменими аминокиселини. Това от своя страна е довело до делението на пълноценни и непълноценни хранителни белтъчини. Към пълноценните се отнасят белтъчините, които доставят всички необходими аминокиселини в необходимото количество и съотношение. Такива белтъчини се съдържат единствено в продуктите от животински произход (месо, риба, млечни продукти и яйца), а диета, осигуряваща такъв баланс, се нарича диета с високо съдържание на биологична ценност. Все пак не всички изследователи признават въпросното деление за правилно. Според вторите то дори е погрешно, тъй като всички натурални продукти съдържат в едно или друго количество всички съществени аминокиселини, а едновременно с това никоя храна не е толкова съвършена, за да удовлетвори всичките нужди на организма от белтъчини. По-правилно според тях било храната да се дели на по-високо и по-ниско съдържаща биологична ценност. Следователно единствено по-богатия хранителен режим компенсира недостига на отделните видове храна благодарение на тяхното взаимно допълване. Вегетарианските храни, а също така употребата на сурови, биха могли да доведат до дефицит на редица незаменими аминокиселини - триптофана, лизина, метионина, ако не бъдат добре подбрани хранителните продукти. Триптофан е необходим за процесите на ръста, участва в образуването на белтъчини, съсирването на кръвта, при хемоглобина, свързан е с обмяната на никотиновата киселина. Основния източник на триптофан са продуктите от животински произход (изварата, яйцата), все пак не следва да забравяме, че бобовите белтъчини, особено соевите, също така се отличават с високо съдържание на триптофан. Недостига на лизин в храната води до нарушаване на кръвообразуване, а именно до понижаването на количеството на еритроцитите и съдържанието на хемоглобин. Лизина е свързан с различните обменни процеси, в това число и с калцирането на костите. Основен източник на лизин са продуктите с животински произход. В житните съдържанието му не е високо. Метионинът играе роля в процесите на метилиране, използва се за синтеза на холин (витамин В4), най-важното съединение, възпрепятстващо мастното инфилтриране на черния дроб, свързан е с обмяната на витамините В12 и фолиевата киселина, използва се за синтеза на хормона адреналин. Най-важния източник на метионина – е млечния белтък, 100 гр. от който се удовлетворяват дневната потребност (3 гр. метионин). Разбира се, при веганците се изисква строго планиране по отношение на съдържанието на лизин, триптофанин и серосъдържащи аминокиселини. Ще спомена само грис, булгур, овесени ядки, спанак, орехи, карфиол и други. При тях съдържанието на лизин е достатъчно, но има недостиг на метионин. Което се компенсира много добре от житните. Соевите бобове съдържан повече белтък, отколкото останалите широко използвани бобови култури. Ето защо е редно да се комбинират житните, съдържащи триптофанин и серосъдържащи аминокиселини, с бобовите, съдържащи лизин. Например е добре да съчетаем пшеница с бобови, леща с орис, фасул с орис. Шушулковите растения, богати на изолеуцин и лизин, допълват белтъчната ценност на кашите, ориза, макароните, брашното, царевицата, овеса и други подобни, а също така семената на слънчогледа, тиквата и ядките. Зърнестите е удачно да допълним с фасул, грах, соя, извара, мляко, яйца. Цвеклото, краставиците, морковите, магданоза, репичките, доматите, салатите се характеризират с отсъствието на метионин, ето защо трябва да бъдат съединени с каши, ядки, царевица, орис и яйца. Оризът и царевицата представляват особено ценно съединение с грахта, брюкселското зеле или карфиола. Добра комбинация също така би била фасул, грах, брюкселско зеле + ядки; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + гъби; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + орис; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + царевица. Както е видно добрия подбор на продуктите и добрите сметки могат да осигурят дори на веганците храна с всички есенциални аминокиселини. Проблемът по снабдяването на организма с някои витамини, микроелементи и калций не стои пред лактоововегетарианците, използващи млечни продукти и яйца, но е достатъчно актуална пред суровоядите. Известно е, че порциона, построен единствено върху растителните продукти, могат да бъдат дефицитни по съдържание на витамините В2, B12, D. В тях също така се усеща недостиг на калций и микроелементите цинк, мед, желязо и селен. Витамин В2 (рибофлавин) участва в процесите на ръста, обмяната на веществата, оказва нормализиращо влияние за зрението. При недостиг страда работата на капилярите, кръвоносната система, храносмилателната система и функцията на зрението. Съдържа се в различните хранителни продукти, като голямо количество има в млечните. От растителните продукти с богато съдържание на рибофлавинът можем да посочим кашата от елда. Едрозърнестия хляб съдържа приблизително същото количество рибофлавин, каквото и месото. Известно е, че известно количество от рибофлавина може да се синтезира от организма в чревната микрофлора. Този въпрос е слабо изучен, но се предполага, че в организма на веганците, не консумиращи млечни храни, произтича точно такъв синтез. Витаминът B12 (антианемичният) се отнася към веществата с висока биологична активност. Неговият недостиг може да предизвика анемия (малокръвие). Биосинтеза на витамин В12 се осъществява в природата от микроорганизмите, измежду които важна роля принадлежи на бактериите, актиномицети (това са особен вид низши гъбички) и синьо-зелените водорасли. Благодарение на тези водорасли витамин В12 може да се натрупва в тялото на рибите, мекотелите и други водни животни. Източник на витамин B12 при наземните животни се явява актиномицети. Също така B12 може частично да се синтезира от микрофлората на червата при животните и хората. Тъй като доставчици на витамин B12 служат само продуктите от животински произход, лактоововегетарианците го набавят чрез млечните продукти и яйцата. Въпреки това, при изследвания правени през 1981 г. в Берлин върху веганци станало ясно, че тяхното ниво на витамин B12 в кръвта е в норма, въпреки недостига му в консумираната от тях храна. Едно от обясненията за това явление може да бъде, че в тънките черва на венагците бактериалната микрофлора продуцира този витамин, тъй като растителните продукти не съдържат B12. Знаейки за което веганците се стараят да компенсират този недостатък. За целта се използват продукти от ферментацията на соеви продукти (тофу или соева извара), които за разлика от другите растителни продукти, съдържат витамин B12. Важен е и въпросът за снабдяването на витамин D и калций при строгите вегетарианци не консумиращи млечни продукти. Счита се, че децата веганци, не получаващи млечни продукти, изостават във физическото си развитие от връстниците си и често боледуват от рахит, тъй като отсъствието в храната на млечни продукти, предоставящи калция и витамин D, усложнява работата на хомеостатичната система (в това число и хормоналните), осигуряващи баланса на калций. Въпреки това, обаче, било отбелязано, че отделянето на калций при веганците е понижено, което от своя страна сочи за развитието на адаптивни механизми, насочени към поддържането на калциевия баланс. Актуален е също така въпросът за снабдяването с микроемементи при вегетарианците, такива като цинк, мед, желязо, селен. Към този момент вече е известно, че цинкът служи за съставна част на 200 цинкозависими ферменти, необходими за образуването на инсулин пролонгира неговото действие, имуноглобулините и другите биологично активни вещества. При неадекватно постъпване на цинк е възможно развитието на отрицателен баланс на азот, което още повече задълбочава дефицита на белтъчини в порциона. Недостига на цинк се проявява с нарушаването на вкуса, обонянието, зрението, кожни поражения, нарушаване на имунитета. Велика е физиологичната роля на меда. При негов дефицит хипохромната анемия (малокръвието) и понижаването на количеството на левкоцитите е свързана с метаболични дефекти на желязото. Медът притежава изразено имуномоделиращо действие, във връзка с което недостига му може да доведе до нарушаване на имунния статус. Недостигът на желязо води до нарушаване в образуването на хемоглобин и миоглобин, участващи в транспортирането и съхранението на кислород. При железен дефицит се отбелязва понижаване на фагоцитоза и бактерицидните способности на неутрофилите. Тези промени могат да способстват за възникването на заболявания. Растителните продукти богати на желязо, особено такива, като овесените ядки, елда, булгур, ръжен хляб, белите гъби, ябълките, праскови. По-малко желязо се съдържа в зеленчуците. Въпреки това се счита, че около 60% от желязото поемано чрез зърнените продукти трудно се усвоява от организма. Пречат на усвояването на желязо съдържащите се в голямо количество хранителни влакна в растителните продукти. Селенът изпълнява в организма ролята на катализатор в редица ферментативни реакции, участва в регулирането на окислително-възстановителните процеси, явява се стабилизатор на клетъчната мембрана, тъй като, подобно на витамин Е, се явява антиоксидант. Селенът може да замени витамин Е в редица биохимични реакции. Той притежава способността да се натрупва в организма. Под негово влияние протича стимулирането на въглеродния обмен по пътя на влиянието на функционалната активност на панкреатичната жлеза. Съдържанието на селен в кръвта при веганците и лактовегетарианците е малко по-ниско в сравнение с хора, хранещи се със смесена храна, но и отделянето при първите е понижено. Което способства за задържането му в организма. Очевидно е, че организма на човека все пак притежава удивителното свойство да се адаптира, а е напълно възможно допълнително да синтезира редица необходими компоненти. Пример за което може да послужи изследването на 222 проби на мляко, получени от 52 кърмещи жени, половината от които вегетарианки. Това проучване в рамките на 20 месеца лактация показало, че съдържанието в млякото на желязо, мед, цинк, натрий, калий, калций, магнезий, лактоза и мазнини било еднакво и при двете групи. Връщайки се отново към опита за използването на суровояденето е необходимо да отбележим, че тези хора, прилагащи този вид хранене съхраняват високата си работоспособност, устойчивост към простудни и много други заболявания, а също така и към стресови ситуации. Всичко това, безусловно, заслужава вниманието ни и задълбоченото научно изследване.

Скъпи приятели, понеже много се спекулира с понятието магия, позволете ми да споделя с вас няколко случая от практиката си. Ще ми простите, че променям имената на “участниците”, но го правя по обясними причини. И така, преди да обвиним някого, че е станал причината за нашите житейски неуредици и да вярваме, че върху нас има магично влияние, трябва да се замислим какъв е бил животът на нашите предци. Практиката показва, че там са корените на неуспехите и проблемите. Ако за някои момичета е изключително трудно да се запознаят и да задържат желан мъж до себе си, то за Мими цялата беда беше в това, че самата тя не можеше дълго да остане с човека до себе си. В момента, в който отношенията придобивали по-сериозен характер, при нея започвали пристъпи, подобни на астматичните. Присъствието на мъжа до нея буквално й причинявал физически дискомфорт. Всички лекари били категорични, че не е астматик, но нямали обяснение за състоянието й. Както можете да се досетите “видни ясновидки” й бяха казали, че има направена магия от бивш приятел, когото тя изоставила. Помолих момичето да разпита семейството си за случки от тяхното минало. След десетки истории се откри тази, от която всичко бе започнало. Стана ясно, че майка й като дете едва не била задушена от собствения си по-голям брат, който не могъл да приеме вниманието, с което родителите им я заливали. Майката признала, че понякога получавала пристъпи на задух след скандал с мъжа си. За сметка на това, детето й беше получило наследствен “дар” в силно изразена форма. В което няма никаква “магия”. Още един пример. Жоро работил няколко години в спедиторска фирма. След като навлязъл и овладял тънкостите на занаята, решил да регистрира собствена фирма. Документите били уредени с лекота. Част от клиентите го последвали. Всичко вървяло гладко, подписвал нови договори, плащанията, макар за момента оскъдни, постъпвали редовно. Но щом Жоро подписал първия дългосрочен договор за голяма сума пари, при него се появили натрапливи мисли, свързани със загубата на парите. Той започнал да ограничава разходите, станал изключително дребнав, което учудвало не само работниците, но и клиентите му. Нещата до толкова се задълбочили, че подчинените му един по един напускали, а работата почти спряла. Бяха казали на господина, че има направена магия от завистлив конкурент. Истината бе много по-различна. След подробно анализиране стана ясно, че на негов прадядо били отнети две добре печеливши предприятия заедно с капиталите им. От този момент нататък никой в семейството не могъл да печели или да задържи пари, защото генетичната памет подавала “червен сигнал”. В 85% от случаите психогенетични са: - неуредиците в отношенията с партньорите; - поредица от разводи; - липсата на брачен партньор; - агресия на съпруг (любим) по отношение на съпругата (любимата); - недоверие към партньора; - лоши отношения между снаха и свекърва, зет и тъст; - хладно или прекалено строго, граничещо с жестокост отношение на родителите по отношение на децата; - алкохолизмът; - суицидните мисли и действия; - така нареченото психосоматично безплодие; - постоянни, повтарящи се бизнес-неуспехи, невъзможност за израстване в кариерата; - честата загуба или смяна на работно място; - различни фобии: страх от вода, от високо, от падащи предмети, от огън, от тъмно, от смърт, от преследване и много други; - страх от самота, от изолация; - страх от поява на дете... За да се избегнат заблудите относно несъществуващи въздействия, трябва да сме наясно със следното: изключено е, например, отстраняването на магия да изцери мозъчно увреждане, мускулна дистрофия, детска церебрална пареза, множествена склероза и прочее психо-физиологични увреждания. Астмата, дерматитите, екземите, язвеният колит, уртикарията, сърдечната невроза, сърдечносъдовата невроза и много други заболявания се появяват не в следствие на магия, а на психичен проблем. Магията не може трайно да промени темперамента на дадена личност – още една заблуда, която не трябва да се пренебрегва. За да има промяна, са необходими желанието и волята на самия човек. Благодарение на генетичните кодове млади хора получават инсулт, инфаркт, претърпяват катастрофа или друг тип инциденти. Някои го наричат “родово проклятие”, други – “карма”, а според науката това е генетично и психогенетично предразположение. Учителят – Петър Дънов е казал: “Стремете се към истината. Проверявайте фактите. Щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до истината, нищо не приемайте в себе си” – Младежки Окултен Клас, “Разумният живот”-1926.

Эти стихи мне нравятся еще с детства. Всегда напоминали не только Родину поэта, но и мою Родину. из Антологии русской поэзии Николай Некрасов - "Надрывается сердце от муки..." Надрывается сердце от муки, Плохо верится в силу добра, Внемля в мире царящие звуки Барабанов, цепей, топора. Но люблю я, весна золотая, Твой сплошной, чудно-смешанный шум; Ты ликуешь, на миг не смолкая, Как дитя, без заботы и дум. В обаянии счастья и славы Чувству жизни ты вся предана,- Что-то шепчут зеленые травы, Говорливо струится волна; В стаде весело ржет жеребенок, Бык с землей вырывает траву, А в лесу белокурый ребенок - Чу! кричит: "Парасковья, ау!" По холмам, по лесам, над долиной Птицы севера вьются, кричат, Разом слышны - напев соловьиный И нестройные писки галчат, Грохот тройки, скрипенье подводы, Крик лягушек, жужжание ос, Треск кобылок,- в просторе свободы Всё в гармонию жизни слилось... Я наслушался шума инова... Оглушенный, подавленный им, Мать-природа! иду к тебе снова Со всегдашним желаньем моим - Заглуши эту музыку злобы! Чтоб душа ощутила покой И прозревшее око могло бы Насладиться твоей красотой.

Напълно подкрепям мнението на Диана Илиева - не е важно дали човек работи с махало, багети и т.н., за да може да открие вода, метал или нещо друго. С тяхна помощ можете да намирате отговори на интересуващи ви въпроси свързани както с вашето лично настояще и бъдеще (минало също, разбира се), така и на съвсем непознати хора. Въпроса е не само да "контактуваш" с "инструмента си", но да имаш усещане и разбиране спямо това, което търсиш. Защото ако подадеш неправилна "команда" за търсене на вода, например, но подразбираш - река - резултатът от търсенето ще е нулев. Най-лесно бихте могли да започнете "обучението си" с обърнати карти за игра - научете се да "разчитате" коя е следващата по ред, но стартирайте с разпознаването на боята, а не на самата карта.

Във Варна богат избор от махала има в книжарница "Универсум". Успех!

Може би, ако си отговорите на слените въпроси, ще ви бъде по-лесно да разберете, защо не откривате това, което търсите: 1. Какво искам? 2. Какво се надявам да променя сега? 3. Какъв резултат искам да получа? 4. Какво бих искала да постигна? 5. Какво искам да направя по различен начин? 6. Къде ще ме отведе тази промяна? 7. В какъв контекст искам да усетя тази промяна? 8. В какъв контекст този резултат може да не е полезен за мен? 9. Как ще разбера дали съм постигнала целта си? 10. Как виждам себе си в процеса на постигане? 11. Само от мен ли зависи да го постигна? 12. Какво ще получа, когато постигна резултата? 13. Как ще се впише резултатът в ежедневието ми? 14. Какво ще се случи, след като постигна целта си? 15. Какво няма да се случи, след като постигна целта си?... Успех и от мен!

За повечето радиестезията се дели на два основни дяла: ментален и физикален. Според мен, обаче, тази терминология не е точна. Защото по "ментален път" ние не "замерваме", а теглим необходимата информация по удобен за нас начин: телепатично, телеестезично и т.н. При биолокация не се налага да се ползва "свидетел", както при радиестезията.

Здравейте, приятели. Прочетох с интерес всичките мнения по темата. Направи ми впечатление, че пишейки за "радиестезичните" си опити, всъщност мнозинството от вас подразбира биолокационните такива. Все пак между радиестезията и биолокацията има разлика. За да има реални резултати както при единия, така и при другия метод е задължителен контрола над съзнанието.

Ако разглеждаме нещата от гледна точка на Земното си съществуване: жената е жена, когато иска и си позволява да бъде такава; жената е жена, защото "създава", за разлика от мъжа, който единствено може да "произвежда"; жената е жена, защото познава "истинския" живот, а мъжът се "докосва" до него чрез разума си.

Разликата между наивния психолог, какъвто е всеки човек и изследователя-психолог е, че първият използва равнището на здравия смисъл, за да си обясни горните наблюдения, а вторият - търси научното обяснение за едно или друго човешко поведение. Задачата на науката обаче не е да оборва непременно онова, в което хората вярват, защото научното обяснение не винаги е различно от обяснението, което се прави на равнището на здравия смисъл. Много често наблюденията на непредубедените хора и съжденията, които те правят носят точно толкова истиност, колкото и съжденията, които са направени по пътя на строгите научни наблюдения.