borislavil

Самотата сама по себе си не е градивна, ако не е съзнателен акт, при който се превръща в усамотение, а усамотението в уединение, което е прекрасна почва за прозрения и за творчество.

Никола, приятелю, а не мислиш ли, че когато имаш (действително, а не мнимо!) "потенциал, знания, опит, сили и енергия за служене", те ще носят със себе си и благоприятните условия (т.е. тези условия, които са необходими) "да реализираш всичко това"? Страшно е, когато нямаш нещата, които си изброил, защото Работа винаги има, но не винаги имаш хъс да я свършиш или възможности. За един творец, може би най - страшното нещо е липсата на вдъхновение, защото ако няма вдъхновение - няма и творчество, а душа, която не ражда нищо, се превръща в пустиня!

Не случайно има различни думи за любов и за страдание. Те не са едно и също нещо, но са дълбоко свързани. Ако не си готов да страдаш, значи не си готов и да обичаш! Ако не можеш да носиш старадание, няма да можеш да носиш и любов! Любовта не е страдание, но страданието прави корените й дълбоки! Хората се страхуват от болката и се опитват да затворят всички подстъпи към нея, но по този начин подрязват корените на своята любов, лишават я от дълбочина и жизненост и блокират пътищата, по които тя изтича. Липсата на страдания прави сърцето кораво и егоистично. Страданието го омекотява и го прави възприемчиво за любовта.

Браво, Ася! Чудесни "бисери" си подбрала от тези, които пишат днешните учебници и помагала. Бих могъл да дам още много примери в тази посока... И после - искай от учениците любов към литературата! Такива писания отблъскват мен, пък камо ли тях! Само че ни задължават измежду подобни учебници да изберем учебника, по който ще учат нашите ученици. Кой има полза от цялата тази работа? - Всеки може да си отговори сам. Съглесен съм с Добромир, че "Приказка за стълбата" е шедьовър не само на Смирненски, но и за цялата българска, а, ако щете, и световна литература, но... това произведение не е включено в програмата за зрелостен изпит по БЕЛ! В конспекта за матурата обаче Смирненски е включен с "Да бъде ден", "Ний", "Йохан", Юноша", "Старият музикант", "Цветарка", "Зимни вечери", освен ако сега не са пипнали нещо, а Вапцаров присъства с "Вяра", "Писмо", "Песен за човека", "Сън", "История", "Завод", "Кино", "Прощално", "Борбата е безмилостно жестока". Аз лично харесвам и Смирненски, и Вапцаров. Откривам в тяхната поезия чистота на порива и огнен стремеж, неподправена искреност и литературен талант. Когато се разглежда един автор, той се разглежда в контекста на епохата, в която е живял и е творил. Това е задължително условие, за да няма недоразумения и недооценяване или неразбиране на творчеството му!

Да, Добромир, точно така е, както го казваш, и няма разминаване между нас. Просто след финалните изречения в моя пост пропуснах да сложа

Напълно е възможно мъж и жена да бъдат приятели! Съвсем не е задължително, ако има душевна близост, това да породи и сексуално привличане. Както е възможно да има сексуално привличане без душевна близост. Макар че понякога се случва сексуалното привличане да породи и душевна близост, както и обратното - душевната близост да породи сексуално привличане и тогава приятелството да се превърне в интимно приятелство, което обаче е доста рисково начинание, тъй като страстта, както знаем, е променливо нещо - много хлъзгава почва при наклонен терен - и понякога резултатът е, че интимните приятели се превръщат в интимни врагове и си създават кармични отношения. Тогава започват да работят върху разплитане на кармичния възел, т.е. върху това да не се срещат повече. Ето как любовта (или това, което сме наричали "любов") преминава в своята противоположност: "Толкова много се обичахме, че... не искаме вече да се срещаме - нито в този живот, нито в някой от следващите! Нито на този свят, нито на онзи!"

Хармоничната личност е плод на медитативното съзнание. Няма хармония без медитация, чрез която се възвръщаш в себе си и се установяваш в своята истинска същност. Всички вътрешни конфликти и противоречия се преустановяват. Настъпва мир, който не се ражда и не умира, който е винаги тук и сега, винаги в наличност, защото е иманентен, вътрешно присъщ, но само за този, който е успял да отхвърли от себе си всичко излишно, придобито, неприсъщо, и да се установи в себе си. От този фундаментален мир произтичат любовта и хармонията, които ни съпътстват навсякъде, които са винаги с нас и оказват влияние на хората около нас, според степента на тяхната отвореност, доверчивост, чувствителност, любов. В хармоничния човек всичко е хармонично - неговите движения, походката му, начинът, по който говори, общението с хората... Във всичко, което прави, има някаква неизразима мелодия, която се ражда от вътрешната тишина. Някаква особена, магическа атмосфера, аура се създава около хармоничния човек, която с незрима и неосезаема, но магнетична сила привлича всичко живо към себе си и трансформира всяка дисхармония. Затова е благословение просто да седиш в присъствието на свят, на хармоничен човек, да се потопиш в целебната му аура. Това Свято Присъствие би могло да докосне и да събуди много дълбоки пластове на твоето същество и да ти помогне и ти на свой ред да познаеш и да станеш изразител или посланик на тази Вселенска Хармония, Която поддържа всичко съществуващо.

Както има различни родители, така има и различни учители. Някои (по една или друга причина) може да се прекомерно деликатни и да избягват отговора на неудобен въпрос или да разкрасяват нещата до неузнаваемост, за да се харесат. Аз определено не съм от тях и съм директен - не се притеснявам да излагам истината такава, каквато я виждам, и да насочвам родителите към причините, според моето виждане, за лошата дисциплина на даден клас или ученик. Има родители, които подхождат със загриженост и разбиране. Има и други, които нехаят за децата си. Има и трети, които винаги са на нож с учителя и във всяка ситуация са склонни да защитават своето дете. Естествено, че трябва да има комуникация между учители, деца и родители, но не мисля, че това е основният проблем. Когато се правят прекалено много компромиси на учениците за лошата им дисциплина, "рогата" им започват да растат и те заживяват с чувството за безнаказаност... издигат се в собствените си очи... Разбират, че могат да правят учителите на луди (и ги правят!), просто защото на всяко училище са му необходими ученици, за да може да съществува, а учителите да имат работа и евентуално по - високи заплати и така се завърта един порочен кръг. Рухва дисциплината, а оттам и учебният процес. И резултатите са налице. Всяка година търся нови начини, за да ангажирам вниманието на учениците. Искам да ги направя активни съучастници и затова съм им казал, че не изпитвам и не оценявам по традиционния начин, а ще наблюдавам работата и активността им в часовете и в края на всеки месец ще оценявам всеки един от тях с оглед на това, което е показал, като оценката е комплексна и тя включва присъствие в часовете, дисциплина, внимание, активност, знания, писане на домашни работи, оригинално мислене...

Проблемите на образованието са много и съвсем не са лесни за решение, защото са израз на това, което се случва в българското общество. Първо живеем в една бедна държава, в която образованието и науката са лукс, за който няма пари. Затова и училската професия става все по - малко желана и все по - непрестижна и за жалост такава е тенденцията. Далеч назад остава времето, когато наистина учителят е бил на почит. А в бъдеще - все повече няма да заслужават уважение тези, които ще стават учители, защото... никой не иска при тези условия на работа и при това заплащане да става учител... Затова и учители (което е под въпрос) евентуално ще станат такива студенти, които са влезли в педагогическа специалност с бал 15! Мислите ли, че призванието им е да бъдат учители? Защото... каквото и да говорим... учителската професия изисква да си роден за нея, а не просто да бъдеш учител - "прост даскал", както се изразяват за нас хората! И е така, когато живеем в общество, в което ценим най - вече тези, които имат пари и власт. А те ли наистина са достойни за уважение? И после - учениците да уважавали учителите и да имали респект от тях... Как да стане това? Нали те виждат какво е отношението на родителите им... какво е отношението на министъра на образованието и на цялата обществена структура... да, навремето имаше дисциплина в училищата, но... имаше и шамари, имаше и пръчка, имаше и друга обществена нагласа. Сега нещата са различни... ситуацията е коренно променена... Затова и не могат да се върнат назад нещата и да се приложат същите мерки. Новото време изисква нов подход, нови методи. Възмущваме се, че децата не четели... Наистина не четат (мога да го кажа като учител по литература!) Но вижте колко телевизионни програми има, а и... "мишката, която изяжда книжката"! Друг е въпросът какви влияния попиват оттам. (Той е много сериозен между другото!)Така както е тръгнало, ще стане след време така, че пишещите ще станат повече от четящите! Друг важен момент са учебниците и учебното съдържание. Промените са наложителни, защото се учат толкова много излишни неща и толкова сложна материя, която изобщо не е съобразена с възрастовите особености на учениците, че им се изпарява всякакво желание да отварят учебника и да ходят на училище. Образованието, според мен, трябва да е в много по - голяма степен прагматично ориентирано, да подготвя учениците за живота и да е съобразено с техните интереси и потребности, така че с желание, а не насила да ходят на училище. Има и още един важен проблем - семейната среда. Само последната седмица в един шести клас в часа си по български език чух четири псувни. А когато псувнята в устата на шестокласник се превърне в нещо като "добър ден", не е никак добре, нали? Аз не ги уча да псуват... Но аз трябва да се опитвам да се боря с тези външни влияния, а това... в определени моменти... ми се струва непосилна задача. С годините тя става все по - тежка и неразрешима. И когато ти се опитваш да разкриваш красотата на любовното чувство в поезията н Багряна в 12 клас, ученичка срещу теб те гледа присмехулно и ти задава риторичен въпрос:"Каква любов, бе, господине... всеки гледа да те из..... и след това да бяга?" Това е положението!

Разбирам и какво се случи след това? Важно е за мен, а може и за други да споделиш опит защото душите преминават през такива тъжни и тежки състояния, а ти си човек който би могъл да помогне след като си минал през всичко и си придобил тази мъдрост. Може и на ЛС но за мен специално е важен твоя опит. Поздрави! После... После се случи това, което съм описал в "Мистерията Лим". Животът заби своето острие толкова дълбоко в мен, че благодарение на неимоверната болка, която изпитах, излязох от духовния колапс и почувствах, че съм отново жив. Попаднах в пределна ситуация, която изискваше от мен максимално да се събера в себе си и да мобилизирам своите вътрешни сили... ситуация, която ми помогна (осъзнах го по - късно!) да се освободя от всякаква себичност, от всичко излишно, от измамното самомнение, че съм специален, богоизбран... ситуация, която ми помогна да възвърна своята обикновеност... да се превърна просто в едно обикновено човешко същество, каквото винаги съм бил, но не винаги съм осъзнавал. И това е всичко!

Едно състояние преди време, в което бях цели пет години, свързано със загуба на смисъла, на мотивацията за живот, за смърт, за каквото и да било... нещо като духовен колапс или попадане в черна дупка, в която не може да проникне дори и лъч светлина... Не просто страшно, а жестоко!!!

Не обичам думата "кариера". Звучи ми грозно и я свързвам с болни амбиции и с компромиси на съвестта. В това отношение пред мен не стои такъв избор - не съм кариеристичен тип. Няма какво и да доказвам... на когото и да било... Аз съм - това е достатъчно! По съм съгласен да заменим думата "кариера" с "възможност да реализираме потенциала си". Но... ако една любов може да бъде пречка за разгръщане на нашия потенциал - то любов ли е? Според мен, любовта не само че не трябва да бъде пречка, а напротив - задължително е тя да стимулира нашия потенциал! А неговото разгръщане не би могло да бъде пречка за любовта... Точно обратното - би могло да я направи още по - красива, вдъхновяваща... дори да я обезсмърти!

Не е трудно да помогнем, ако наистина имаме желание да създадем в Арбанаси духовен център. Достатъчно е само всеки от нас да задели този месец една десета от своя месечен доход, да го нарече за Бога и да го изпрати на съответната банкова сметка за строителната дейност в Арбанаси. Дали това ще са 30, 50 или 100 лева това не е толкова важно. Важното е, че тези пари са благословени!Законът е: Който щедро дава (за Бога), щедро и бива даряван! А на скъперника - затворената шепа си остава празна!

С уговорката, че няма да споменавам вече споменавани заглавия... "Малкият принц" Егзюпери, "Клетниците" Виктор Юго, "Отклонение" Блага Димитрова, "Антихрист" Ем. Станев,"Дон Кихот" Сервантес, "Братя Карамазови" Достоевски, "Възкресение" Толстой, "Алексис Зорбас" и "Рапорт пред Ел Греко" Казандзакис, "Селестинското пророчество" Редфийлд, "Алхимикът" Коелю, "Таис" Анатол Франс, "Серафита" Балзак...

Ще цитирам нещо от "Малкият принц": "Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват:Какъв е гласът му?Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат:"На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му? Едва тогава смятат, че го познават... Така, ако им кажете:"Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че беше очарователен, смееше се и искаше овца", те ще свият рамене и ще се отнесат с вас като с дете. Но ако им кажете:"Планетата, от която дойде, е астероид Б 612", тогава ще се убедят и ще ви оставят на мира с въпросите си. Такива са. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните." Та си мисля, че снизходителността може да се разглежда и в такъв аспект - като проява на великодушие, в което запазваш уважението към другия, а не непременно като високомерие и надменност, където чувството за превъзходство и собствена значимост са преобладаващи.

Аз определоно имам желание да помогна... и с труд, и със средства, колкото и скромни да са, но... ми прави впечатление, че никой от търновските приятели не се включва да пише тук, в този форум, по тази тема... да ни покани и да каже:" Приятели, тази събота и неделя ще има работа в Арбанаси. Тези от вас, които имат желание и възможност да помогнат, нека да заповядат или да изпратят някакви средства." Пълно мълчание от Търново! Защо? Ето, в момента аз искам да знам, кога евентуално ще бъде възможно да се съберем доброволци и да свършим някаква работа? Нека човек вътре от "кухнята" да ни посочи дати, когато наистина ще са необходими хора, работници, и аз, ако нямам някакъв друг ангажимент, ще се отзова на драго сърце... А мисля, че и други ще ме последват... И ще съчетаем полезното с приятното, практичното с възвишенето. Има ли желаещи?

И аз бях измежду тази група приятели, които преспахме в Братската къща в Арбанаси. Това е всъщност къщата, в която Учителя е създал "Завета на цветните лъчи". За съжаление тя е в окаяно състояние и на мен ми се струва (без да съм специалист), че по - добрият вариант е, вместо да се прави опит за ремонт, да се събори и да се построи наново, което естествено изисква добра организация, архитект, работници и средства - нещо, което на този етап липсва. Ентусиазмът е хубаво нещо, но само гол ентусиазъм не стига. Именно поради тази причина и липсата на огласяване от 2005 година до сега не е направено много... Иначе имам желание да помогна и със средства, и с труд, но искам да видя идея в цялата работа... Искам да има човек, който да организира нещата и да бъде отговорен за това, което се прави или не се прави и който във всеки един момент да може да даде информация и да представи документация за средствата, които са постъпили и за какво са били изразходени. А що се отнася до Арбанаси - само който не е ходил там, не е почувствал магията и красотата, и особения енергиен заряд и магнетизъм на това свято място, където не случайно е имало 17 манастира и църкви. Чудесно място (и то средищно, в сърцето на България!), където бихме могли заедно да създадем истински оазис на духовността - център, в който бихме могли да организираме братски срещи и да имаме духовно общение помежду си.

Разрешението на проблема за смъртта се явява крайъгълен камък за духовното ни развитие. Не случайно светите отци казват:”Помни смъртта!” Обикновено, по някаква атавистична инерция, сме склонни да противопоставяме смъртта на живота, но смъртта просто е част от всеобемащия живот, а той трябва да бъде опознат в своята цялост и то не интелектуално, а екзистенциално, защото всеки интелектуален подход към такъв сериозен проблем като смъртта е само бягство от него. Ние трябва да се научим да умираме, за да разберем в действителност, а не на теория, какво представлява смъртта. Тогава ще се избавим от естествения страх от смъртта, която ни плаши със своята неизвестност… Ще придобием усещането за свобода, защото смъртта е просто преход от видимото към невидимото измерение на необятната действителност. Учителя дава един пример с бучката захар в чая – тя се стапя и става невидима, но не изчезва. Много болка и скръб попива човек в себе си, докато осъзнае всичко това. Дори и тогава, когато загуби духовно близък човек, душата му се изпълва с тъга, защото смъртта в известен смисъл е раздяла… понякога по – дълга, понякога по – кратка… ти никога вече няма да видиш това любимо същество в тази форма, чрез която се е проявявало то, и колкото по – слаба е била различителната ти способност, колкото повече си бил склонен да отъждествяваш форма и съдържание, толкова и болката ти ще бъде по – голяма, както и при собствената смърт… тази сантиментална привързаност към тялото е причината да страдаме толкова много. Но Любовта побеждава дори и смъртта. Затова и Христос казва: „Дерзайте! Аз победих смъртта!”, а поетът добавя своето истинно прозрение: „За душите що се любят и смъртта не е раздяла.”

Рилските езера са моето място на силата, свързано с изключителни преживявания, за които даже не е и редно да се говори, за да не бъдат опошлени. И тази година имах щастието да бъда… Атмосферата, която се създава, е уникална и тя притегля като с магнит и множество чужденци от най – различни краища на света, които идват да се докоснат до нещо Божествено. Не случайно на 19 август бяха произнесени молитви на една дузина чужди езици… осезателно се почувства духът, за който пеем – на братство и единство. Огромната паневритмия всред красотата на рилския пейзаж е също уникално преживяване! И толкова много обич и светлина в очите на хората… И усещаш, че става някакво чудо – преображение подобно на това на Христос на Тавор – виждаш как всички тези хора са облечени не само в бели дрехи, но и душите им са бели, чисти… Идва ти да ги прегърнеш всички… да им покажеш по някакъв начин любовта си. Същото вдъхновение те обхваща и на посрещането на изгревите, и на вечерните молитвени наряди. Една вечер попяхме с приятели песни на Учителя. Беше Божествено. Пеенето завърши с мълчание. Нищо не можеше да се каже! Бяхме се пренесли в друг свят, в който думите нямаха място. Видях се и с приятели от Портала. Имах удоволствието да бъда гид на едно прекрасно същество, което за първи път посети езерата – Pcheliza. Благодаря й за доверието! Срещнах се и разговарях с Максим, у когото има нещо по детски чисто и невинно, с Hameleona – също притежаваща една вътрешна чистота и много приятно, меко излъчване. Атлантида – за първи път се видях с нея. Стори ми се малко притеснена и объркана, след като току що се беше качила на езерата, самичка и то за пръв път. Радвам се, че й е харесало. Запознах се с Лидия. Видях и двете Тани от Варна, които познавам от Мадара. Мярнах и Ирена Стоянова. Имах срещи и разговори със стари приятели… Намерих нови. Направихме и чудесни преходи. Изпълних молбите на двама приятели. Върнах се със заряд за цяла година. Пожелавам на всички съпорталци да имат подобно вълшебно преживяване догодина на Рила.

Изневярата може да се разглежда на няколко нива. Според древните гърци има три вида любов: Ерос – сексуалната любов, Филос – любовта – приятелство, за която Христос казва, че „ няма любов по – голяма от тая, щото да положиш душата си за своя приятел” и Агапе – това е най – висшата, всеобхватната, всепроникващата, всепоглъщаща Божествена Любов. Да изневериш сексуално на партньор не е толкова страшно, но е знак най – често за пропукване на отношенията, за нещо липсващо. Когато в едни отношения всичко е наред и любовта присъства, не възниква изобщо проблемът за изневярата, дори и на това ниво. По – сериозна е изневярата на ниво Филос, където изневярата превръща приятелството в предателство. (Не случайно двете думи в българския език са пароними!) Най – страшна обаче е третата изневяра, която е изневяра спрямо своята истинска същност. Много често хората я загърбват заради дрънкулки… И заради дрънкулки се отклоняваме от пътя, който води към Агапе. А само Агапе придава истинско съдържание, смисъл и стойност на човешкото съществуване и го изпълва с достойнство!

Ние храним душите си с това, което даваме на другите. Когато човек не притежава тази душевна щедрост, душата му гладува.

Моята прегръдка за теб! http://www.zazz.bg/play:c807b7b6 ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛА ДЕНИЦЕ - ПЧЕЛИЦЕ! БЪДИ МНОГО ЩАСТЛИВА,ЛЮБЯЩА, ВДЪХНОВЕНА!

Тези дни отново ми се наложи да се сблъскам с тъгата... Вчера погребахме сина на мой първи братовчед - младо 24-годишно момче, което почина внезапно, абсолютно изненадващо от инфаркт, в разцвета на своите жизнени сили, нереализирало своите мечти, почти нищо не видяло от живота. Винаги е тъжно и болезнено, когато си отива от този свят млад човек, защото е някак неестествено. Няма по - страшно и жестоко нещо от това да погребеш собственото си дете. Не можеш да утешиш родителите с никакви красиви и възвишени философии. В такива мигове умът просто се вцепенява и не може да проумее как е възможно (възможно ли е?) да се случи всичко това?! Мислиш си колко уязвим и крехък е човешкият живот - ние сме като глухарчета, които днес сме тук, но утре или още в този миг, Вятър може да повее и да ни отнесе. Колко условни са плановете, които си правим, защото... Съдбата може да ни изненада неприятно и да обърка всичките ни планове. Затова е хубаво да казваме за нещо, което смятаме, че ни предстои:"Ако е рекъл Бог!" Защото наистина човек предполага, а Бог разполага. Ние не сме център, около който се върти светът. Не! Животът спокойно ще си протича и без нас. Затова трябва да ценим всеки миг живот, който ни е дарен... да осъзнаваме неговата ценност и да го изживяваме не половинчато, а цялостно, осъзнавайки, че той може и да ни е последен. "Носете си новите дрехи, момчета..." - беше възкликнал един български поет... защото утре може да е късно!

Прегръдката би могла да бъде формална, но би могла наистина да бъде и много специална – един дълбоко съкровен и интимен акт, ако човекът, когото прегръщаш, е специален за теб. Тогава е възможно да се случат много неща: ако има сродство между вас и сте в унисон, се срещат не просто две тела, не просто две енергии, а душите ви зазвучават в прекрасно съзвучие и единството на Битието - радостният, възторжен химн на Живота оживява във вас. При прегръдката трябва да умееш едновременно и да получаваш, и да се отдаваш до степен да се разтвориш в другия или по – точно чрез другия. Това изисква тотална откритост, доверие, упование, любов…липса на себичност. Това е прегръдка, която стапя безлюбието на света и чрез която, прегръщайки едно любимо същество, ставаш едно с необятния Поток на Съществуването. Залогът е голям! Затова, Приятели, да се прегръщаме с Любов!

Зависи от това на каква основа е това приятелство, каква е ценностната ориентация на хората. Лично за мен това дали един приятел има пари или няма по никакъв начин не е било от значение дали този човек ще ми бъде или няма да ми бъде приятел. Парите не могат да бъдат критерий за приятелство! Със стари приятели (от детските, от ученическите години) сме се разделяли, но не мисля, че парите са били причина - просто пътищата ни тръгват в различна посока... Понякога променяме приоритетите, ценностите си, стремежите си и става така, че вече много малко неща или почти нищо, освен миналото, не ни свързва. И така постепенно се отдалечаваме един от друг и губим връзка, а като се срещнем случайно, се оказва, че няма за какво да си говорим, освен да си припомняме стари преживелици. Но парите тук нямат никакво значение - просто това, което се случва, е нещо естествено, обусловено от факта, че хората се променят и не би трябвало изобщо да се драматизира - фактът трябва да се приеме такъв, какъвто е, без никаква сантименталност. А ако някой "приятел" е държал на мен заради парите, които притежавам... той просто не ми е бил приятел в истинския смисъл на думата.