borislavil

Молитва на новия човек към Космичния човек, по чийто образ и подобие е създаден! Учителю на Любовта - Христос, Учителю на Мъдростта - Христос, Учителю на Истината - Христос, искам да мисля, да чувствам и да постъпвам като Тебе. Нека с воля, сърце и ум, с тяло, душа и дух да бъда едно с Тебе така, както Ти си едно с Отца и всички да бъдем едно. Амин!

"Но избави ни от Лукавия..." (из Господнята молитва) Спасение от мрежата, която хвърля към нас и в която иска да ни оплете падналия ангел. А като имаме предвид, че той е изпаднал от Небесата заради една единствена страст - гордостта, можем да си направим извода, че в основата на обратния път, извисяващ душата към Бога, е смирението. Затова и този път е тесен - трудно се върви по него и малцина го изминават.

"Сърцето знае истината" - казват някои приятели. Няма да оспорвам тази мисъл - само искам да доуточня. Писанието казва:"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Но чисто е само сърцето, което не е подвластно на гордост и тщеславие, на блуд и гняв, на чревоугодие и сребролюбие, на униние и печал. Тези пагубни за душата страсти замъгляват сърдечния взор. Така че сърцето, обладано от тях, не само че не е добър съветник, но въвежда и в заблуда. И пътя, който ни сочи, се оказва обикновено задънена улица! Затова, ако се намираш на кръстопът и нямаш вяра на собственото си сърце, призовавай Бог от дъното на душата си и Той ще те напъти тайно или явно.

В Библията е казано: "Търсете първом царството Божие и неговата Правда и всичко друго (което ви е необходимо - моя бел.) ще ви се прибави." Винаги съм действал на този принцип и никога не съм превръщал богатството в цел. Още повече - ако проследим произхода на думата БОГатство, ще видим, че тя произлиза от думата БОГ, т. е. истинското богатство произтича от Бога - това са душевните добродетели и духовните дарби. И когато са ми били необходими средства за нещо, по един или по друг начин - те са идвали. Когато работим за Бога, Той не може да ни остави. Забелязал съм - към материално богатство се устремяват хора, които са бедни вътрешно. Това е един компесаторен процес. Но колкото и пари да придобият, ще продължават да се чувстват бедняци и винаги ще живеят в страх, че може да ги загубят. В действителност Любовта, която е другото наименование на Бог, прави живота ни пълноценен. И точно вътрешното усещане за пълнота, а не притежанието на пари, на движима и на недвижима собственост, е критерият доколко е богат един човек.

По мои наблюдения всеки се стреми да бъде забелязян по някакъв начин. Всеки жадува да получи признание за собствената си значимост. В това няма нищо случайно... и нищо лошо, защото в действителност всеки един от нас съдържа в себе си Божествената искра, потенциала на Божественото съзнание. Интуитивно ние съзнаваме това и претендираме то да бъде забелязано. Проблемът е, че го правим преждевременно, т.е. преди да сме открили и проявили тази Божественост, за която се говори в Библията: "Нали ви рекох: Богове сте!" Да, Богове сме - само че непроявени! Оттук и претенциите, които възникват само когато все още не сме това, за което претендираме, че сме. Защото, ако действително сме, тогава отпада необходимостта да претендираме, да доказваме нещо, което е очевидно и се подразбира от само себе си. Извинете ме - стана малко увъртяно! Затова ще завърша обобщаващо и, надявам се, разбираемо: За мен колкото в по - голяма степен човек е проявил своята Божественост, толкова по - стойностен е той. А иначе - уважавам всеки, защото всеки е носител на тази Божествена искра и само въпрос на време е нейният Пламък да лумне!

Kaibakor, разбираем ми е твоят порив да се впуснеш в ОИТ, но... Помисли дали това трябва да бъде твоят основен приоритет? Ако питаш мен, много по - съществено за човек е да развива любовта си към Бога, отколкото да овладее умението да напуска тялото си по желание. Това е много хлъзгава почва, тъй като при липса на необходимото нравствено съзнание, придобиването на подобни умения е само в ущърб на душата - става прекомерно разрастване на егото до степен на самозабрава! Говоря ти от личен опит - имам не една и две опитности извън тялото ( и спонтанни, и предизвикани). Първото необходимо условие е да овладееш умението да се релаксираш абсолютно. Това трябва да се тренира всекидневно и то по едно и също време, минимум час! След като си постигнал дълбока релаксация и си запазил будност на съзнанието, трябва да повикаш мислено своя духовен ръководител на помощ и да визуализираш в областта на третото око как финото ти тяло се отделя от плътното, като процесът започва от главата и върви постепенно към краката. При действително отделяне на финото тяло е възможно да чуеш специфичен звук или е възможно финото ти тяло да се завърти около оста си по посока на часовниковата страна. Обикновено политаш в тъмна зона, коридор, тунел, който към края си започва да просветва. Дали ще стигнеш края на тунела, дали ще ти бъде позволено да прекрачиш отвъд... не е в твоя власт, още повече, че на Прага има Пазач! Мисля, че е въпрос както на енергиен потенциал, така и на изградени добродетели. Би могъл да посещаваш и планети, слънца, както и хора, които са далеч от теб... Но нека пак повторя - това крие в себе си опасности, защото поглъща много време , енергия и сили и като че ли ни отклонява от основната цел. А иначе безспорно е привлекатено.

Има едно много ефективно средство за избиване на стрес (и не само!) - динамичната медитация, дадена от Ошо в "Оранжевата книга". Ефектът се усилва, ако се прави групово!

Ако се молим, за да получим нещо, значи молитвата ни не е разцъфтяла напълно. Любещият, истински обичащият не може да унизи любовта си, пожелавайки нещо за себе си. Истинската молитва (то не е и молитва!) е един чистосърдечен изблик на любов, на обожание и върховна радост, при който Битието се среща със и се радва на самото Себе Си. Когато се молим за друг, молитвата ни придобива самоотвержен характер. Чрез нея ние заявяваме своята готовност да поемем върху себе си част от кармата на човека, за когото се молим. Ще илюстрирам с пример от преди години: Бяхме се събрали група млади приятели за духовен наряд. Оказа се, че Х. има сериозни проблеми с кръста (дископатия). Изпитваше остра болка. Направихме един кръг около нея и хванати за ръце изпяхме няколко от песните на Учителя, казахме няколко молитви и устремихме лечебна, изпълнена с любов мисъл към Х. Изцелението беше мигновено, но... за около 15 минути след това всеки от нас - хората от кръга, се оказа, че е поел върху себе си част от болката на Х. в кръста. Това беше случай, в който пред нас се разкри действието на един закон. Тогава разбрах - човек, който се моли за изпаднали в беда, трябва да е изпълнен не само с любов и милосърдие, но и със самопожертвователен дух! И още нещо - молитвеният пламък на сърце, което не е страдало, е леден!

Човек може да предизвиква пророчески сънища, когато е на кръстопът и се чуди, в коя посока да поеме, какъв избор да направи. Това е умение, което се придобива. Преди да легнеш, е необходимо да утихнеш в себе си, да се обърнеш към своя духовен ръководител, към своя ангел - пазител, към своето висше Аз да осветли проблема, който те вълнува, според Божията воля. Трябва да си самовнушиш, че ще запомниш това, което ще ти бъде дадено насън като отговор на въпроса, който задаваш. Понякога се дават и пророчески сънища, без да сме ги търсили. С тях невидимият свят ни предупреждава за някакво предстоящо събитие. Това съновидение е докосване до "тънкия" свят, който предхожда нашия материален свят. Едно събитие, за да се случи тук, първо се случва "там". Ние оставаме с впечатление, че нещата не могат да се променят, защото обикновено ни предупреждават за "зряла" карма. Там няма мърдане - неизбежно е това, което се случва! Но понякога ни предупреждават и за събития, чиито ход може да бъде променен. Много е важно след такъв сън, като се събудиш, веднага да станеш и да се помолиш за омилостивение, ако сънят ти предвещава да се случи някакво нещастие. Ако си напреднал достатъчно в осъзнатото сънуване, можеш да корегираш сценария на съня си, като го насочиш в благоприятна посока. Тази корекция в "тънкия" свят се отразява и в грубия свят.

Има специален род сънища, които са си истински видения. Ще дам два примера от моя опит. От години насам работя върху осъзнато сънуване и имам известни резултати. На сън предизвиквам видения или словесни послания по проблеми, които ме интересуват и за които в обичайното си състояние на съзнание нямам отговор. Та, в едно от тези необичайни съновидения ми се яви Йогананда и ми говори точно за тях, като каза, че Откровението на ап. Йоан било точно видение от този род, което той нарече "практическо съновидение". Още един пример за връзката между видение и съновидение. Една нощ сънувах, че съм навлязъл в гъста гора. Тъмно е. Няма дори луна и нищо не се вижда. Вървя по някаква тясна пътека, която ще загубя всеки миг. Тогава се сещам за исихастката молитва: "Господи, Исусе Христе, помилвай ме." Започвам да я казвам. Изведнъж бликва светлина, която осветява единствено спасителната пътека и нищо встрани. Вървя по пътеката и се любувам на светлината. Пробуждам се, но около 20 секунди след това продължавам да виждам пътеката, по която вървя, обляна от Божествена, спасителна светлина.

Breeze, действително има хора, които са съзнателни или несъзнателни енергийни вампири. При срещите си с тях имаме усещането, че енергията ни изтича. Причина за това е ниската ни енергетика и слабото ни защитно поле. Освен това допускаме и грешката да се отворим, доверим, да акцентираме вниманието си върху енергийния вампир, без да си даваме сметка, че точно нашето внимание го захранва с енергия. Необходимо е да избягваме срещите си с хора, които ни влияят по такъв начин! Когато това е невъзможно, трябва да се стремим да създадем дистанция и да се заключим, което става с кръстосване на краката, ръцете, на показалците и средните пръсти на двете ръце. Трябва да избягваме погледа на енергийния вампир. Чудесен за ограждане е 91 псалом. По Пътя ученикът неизбежно се сблъсква с този проблем, защото се префинва неговия организъм и се изостря чувствителността му. Впоследствие, само като влезеш в стаята на даден човек, без той да присъства там, ще можеш да си правиш съответните изводи за енергията и мислите, които са характерни за аурата на съответния човек и на стаята му.

Да, има различни начини, средства, магически ритуали, които се използват за психическа защита, но те са нещо вторично и не биха били достатъчно ефективни, ако този, който ги практикува, не е проявил Божествените добродетели, вложени в душата, които са и нейните истинските Пазители. Липсата на такава добродетел е недостатък. Недостатъкът пък е пробойна в аурата на човека - врата за тъмни вмешателства. Не случайно "Завета на цветните лъчи на светлината" започва с думите: "Плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание - против таквизи няма закон." Който придобие тези добродетели, става неуязвим!

Нека и аз да споделя едно пророческо видение, дадено ми на 29 август 1992 година: Виждам стихове от Библията от книгата на някого от старозаветните библейски пророци, но не се сещам кой точно. В скоби към тях са прибавени пропуснати в библейския текст стихове, в които се загатва Божествената мисия на България. От тях се разбира, че в даден момент от развитието на човечеството, неочаквано (като дърво разцъфващо наесен), България ще започне да изпълнява водеща роля в световния духовен процес, а като Кормчия на това грандиозно дело виждам образа на Учителя (ПЕТЪР Дънов), който също като апостол ПЕТЪР, по времето на Христа, държи в ръцете си ключовете за Божието Царство. Около 2037 година Русия ще се превърне в приемник на тази водеща роля...

Ванга си беше феномен - не от най - висшите, но си беше феномен и определено имаше попадения. Преди 20 години се "засилих" да ходя при нея. Отидох на Рупите, но пазачаът ми каза, че имало хора, които чакали от 1 - 2 седмици, пък аз сега съм дошъл и съм искал да влеза веднага. Седнах до оградата. Извадих едно джобно издание на Новия завет и започнах да си чета. По тъмно вече една правителствена черна Волга дойде да вземе Ванга, за да я закара в Петрич. Казах си: "Това е шансът!" и я пресрещнах, когато тя отиваше да се качва в колата. Спрях я и я заговорих. Тя ме попита: "Ти ли си момчето, което беше седнало край оградата и четеше Новия завет?" Казах й, че съм същият, че съм студент в Търново, не разполагам с време и затова искам да ме приеме. Тя ме попита какъв е проблемът. Казах й: "Семеен." Усетих я как за момент се вглъби. През нея сякаш премина някакъв ток. Убеден съм, че в този момент й беше подадена някаква информация - вероятно сцени (минали и бъдещи) от живота ми... Изненадващо млъкна и повече нищо не ми каза, въпреки че аз се опитах да нахалствам (което не е в мой стил). Но въпреки че тя беше грубовата жена и не си поплюваше с такива "нахалници" като мен, не ме "насмота", както правеше обикновено в такива случаи, а тихомълком седна в автомобила, който след малко потегли, оставяйки ме в недоумение какво ли видя пророчицата. Трябва да отбележа, че проблемът, който беше повод да отида при Ванга, не се разреши според желанието ми. Десетина години по - късно, или малко повече, Ванга ми се яви насън, за да ми каже: "Най - важното нещо за човек е любовта му към Бога. Но за да има тази любов, мисълта му трябва да е постоянно прикрепена о Него!"

На всички, които истински се интересуват от медитация, бих препоръчал "Книга на тайните" от Ошо - едно наистина фундаментално произведение в пет тома, в което по забележителен начин са обяснени 112 медитативни техники за всякакви типове хора. Не познавам по - добра книга за медитацията от тази, макар и да съм осторожен по отношение на автора, който е едно ярко, но противоречиво явление на духовния небосклон. При него различавам "светъл" период (60 - 70-те години на миналия век) и "тъмен" период (80-те год., след като отива в САЩ), когато, по мое виждане, за съжаление попада под въздействието на "черен" маг и произнася редица арогантни и богохулни слова, обединени в "Ошо - библия". Това е една болезнена, печална и поучителна история, която ни предупреждава, че и от много високо човек може да се сгромоляса и то с трясък!

Посветеният, освен че е едно с Цялото и с теб, е и Лечител на човешките души! В противен случай не е никакъв посветен!

Защо да са задачи и кой ги поставя задачите , не е ли това нашето(ние) право за избор в кръстопътя Именно , но има едно НО което винаги излиза в началото ,а то е за истинноста на поетия път може и да се появи ,ненадейно дори и в края на пътя )) Спомни си - има зала за преглед на бъдещия живот, в която Владиците на Карма, съобразявайки се с потребностите на твоя еволюционен път, ти предлагат варианти за бъдещ живот. Проектират и основните събития, през които ти трябва да преминеш, ако предпочетеш един или друг вариант. Напътстват те и какво ще се изисква от теб в дадена ситуация. Накрая те оставят ти да направиш своя избор за един от предложените варианти... А за да вървиш по Пътя, без да се отклоняваш, се изисква ясна визия, иначе можеш да се "забатачиш", което никак няма да бъде приятно. Когато си излязъл от Пътя, нещо отвътре ти нашепва това. Трябва само да се вслушаш и... да си спомниш!

С или без партньор по пътя на развитие? - Когато този въпрос беше на дневен ред пред мен, търсех усилено отговор. Една нощ на сън ми се яви дон Хуан - героят на Карлос Кастанеда и ми каза: " Бракът има смисъл само ако искаш да имаш деца... В противен случай - колкото повече приближава към теб, толкова по - високо скачай! " Вивеканда предупреждава: "Бракът е златна верига!" Истината е, че този въпрос е индивидуален и неговият отговор не може да е валиден за всички. Зависи какви задачи има да разрешава даден човек. Много от браковете възникват на кармична основа и в едно семейство се събират не близки и сродни души, а кармични врагове. Но... и това трябва да се отработи! Ще допусне грешка обаче, ако се ожени този, който не е трябвало да се жени. Не само ще допусне грешка, но и ще съкрати живота си. А ако друг, който е трябвало да се ожени, не се ожени... ще страда. Предопределено е някои да преминат пътя си стремително в самота, а други да си намерят партньор. Ние правим избора, но той трябва да е в съответствие с Висшия Промисъл!

Heart, един християнски метод за разплитане на кармични възли в човешките взаимоотношения: Купи си за целта химикал и тетрадка, в която вечер преди лягане и сутрин след ставане да вписваш: " В Името Исус Христово нека Божията милост да се излее над мен и съпруга ми (името) и нашите взаимоотношения да се развият според Божествения План на Живота. Амин. Да бъде Божията воля! 0123456789 " Това ще бъде и изпитание на вярата ти, защото, ако можеш да приемеш развоя на събитията (какъвто и да е той!) като част от Божествения план на живота, тогава всичко ще бъде наред. Пожелавам ти го!

Мартине, писането на дневник е индивидуален акт и ти би трябвало да намериш най - подходящия за теб начин, като първо си отговориш на въпроса защо искаш да си водиш дневник? - Чувството за значимост, желанието за себепознание, за самоусъвършенстване или като помощно средство за осъществяването на творчески проекти... Мотивацията може да бъде различна, а тя е и определяща какъв вид ще придобие твоя дневник. Аз си водя дневници. В единия си записвам интересни случки, преживявания, необичайни, пророчески сънища, мисли, които ме връхлитат неочаквано и които сякаш само трябва да запиша... Този тип дневник ми върши работа не само за да опозная по - добре себе си, но и когато седна да пиша книга. Вторият дневник е свързан с обета, който си давам всяка сутрин - с всички свои мисли, чувства, думи и дела да бъда верен на Любовта, която обединява всички неща в едно хармонично цяло. В него преди лягане си записвам ситуациите, в които съм се отклонил от закона на Любовта през изминалия ден.

Приятели, ще си пизволя да дам един пример от моя живот за силата на положителното мислене. Имах период, когато бях модел на студентите от специалността "Изобразително изкуство". Дойде време за изпит. Те се притесняваха много, защото е по - трудно да се рисува млад модел, отколкото стар. Реших да направя опит и същевременно да им помогна. Докато ме рисуваха, спирах мисълта си върху всеки един от тях. Обливах го с любов и се молех мислено да бъде благословен, както и трудът му. Когато приключи изпитът, студентите бяха изненадани, удивени от добрите работи, които се получиха, както и от необичайно високите оценки. След седмица позирах на същите студенти за друг техен изпит, но за да направя съпоставка, този път не им съдействах мислено, а просто си седях. Получените резултати бяха значително по - ниски. Този метод го практикувам успешно и с моите ученици, когато правят писмена работа, а и при устно изпитване. Убеден съм, че ако един учител се моли за своите ученици, не общо, а поименно, визуализирайки техните образи и обливайки ги с любов, положителните резултати няма да закъснеят, особено и ако учениците се молят за своя учител!

Е, Мона, та ти си дала, без да подозираш, чудесен отговор на въпроса - смисълът на твоя живот е в себенамирането. Един чудесен смисъл между другото и... работа за цяла вечност!

Или, както казва Учителят: " Бог живее в мен и аз живея в Бога, и чрез Него всичко мога да направя!"

Мила Heart, знам, че не ти е лесно, но имай предвид, че животът много често не се съобразява с нашите възгледи и убеждения. Проблемите ни възникват тогава, когато не можем да възприемем реалността такава, каквато е. " Господи, дай ми сила да приема нещата, които не мога да променя." И аз съм изпадал в любовни триъгълници. И аз съм се опитвал да променя хода на събитията. И тогава Учителят ми се яви, за да ме смъмри, като ми каза: "Не се опитвай да пречиш на душите, които искат да се слеят!" Тогава ми просветна - когато обичаш някого, трябва да го оставиш свободен. А ако любовта ти е себична - ще страдаш. Дай свобода на съпруга си, не му прави сцени на ревност. Покажи му, че любовта ти е безусловна, ако наистина е такава, и се моли да бъде Божията воля, защото тя е най - добрата за всички. Християнски психотерапевт не мога да ти препоръчам. Не смятам, че психотерапията ще ти помогне. Това е проблем, който те е връхлетял, за да поработиш върху собственото си израстване.

Попитали на времето Сократ кое е по - добре за човека - да се жени или да не се жени. Той въздъхнал дълбоко и казал: " Каквото и да направи, и в двата случая ще сгреши!" Според мен, ако търсим в брака и в брачното съжителство щастие, сме на грешен път - няма да го намерим. Бракът е много сериозна школа, която има за цел да ни научи на закона на саможертвата и на много още неща. Не споделям идеалистичната гледна точка за брака. Ако тя беше вярна, надали Учителят щеше да препоръчва на окултния ученик да не се жени. Любовта е поезия, а бракът си е делнична проза. Много често от първоначалния пламък остава само дим. Лично аз не вярвам, че 20 години можеш да живееш с даден човек и страстта ти, желанието ти да бъдеш с него да останат непроменени - още повече пък да се усилят. Влюбването е като аромата на цветето - прекрасно благоухаещо, но за кратко време. А и хората се променят с времето много. Затова и често пътищата им се разделят като две планети, които са били в съвпад, а след това вече не са, защото всяка си върви по своя си път. И не бива да поставяме знак за равенство между любовта и сексуалното привличане. Това са различни неща. Любовта е безусловна, а сексуалното желание не е. Пътят на ученика минава през сексуалното желание, но не остава там. То трябва да бъде надрастнато, за да може трансформираната сексуална страст да се превърне в любов и състрадание.