borislavil

Да, "в Божествения свят няма никакво зло". Там всичко е любов! Само че колцина от нас живеят в Божествения свят? А в по - низшите сфери злото си съществува, както и този, чието име не искам да споменавам... Някой от вас чувал ли е смеха му? Виждал ли е неговата свита? За мен това не са фантазии, не е нещо, което е плод на художествена измислица, а една жива реалност, която ако подценим, горчиво ще се каем. От нивото, на което сме, нека не бъдем като щраусите с глави, заринати в пясъка, а да сме бдителни и с будно съзнание в живота, в съня и в смъртта.

Аделаида, позволи ми да изложа по - различна позиция. Според мен, магиите си съществуват реално от дълбока древност. Те представляват съзнателно или несъзнателно мисловно - енергийно въздействие върху даден субект, като това въздействие може да бъде, както с отрицателен, така и с положителен знак. Затова можем да говорим за "черна" и за "бяла" магия. Затова и Учителят е казвал, че Паневритмията е най - силната бяла магия. Когато бях студент, ми беше подадена информация за това как мога да въздействам на жена, която харесвам, за да се влюби в мен. По обясними причини, не използвах метода, нито съм го разкривал на някого. В "Мистерията Лим" една от водещите сюжетни нишки е тази за направена магия за смърт на голямата ми дъщеря, която, по една или друга причина, е отклонена и поета от друго дете, което носи името на дъщеря ми и с което са сродни души, души - близнаци, астрални сестри или нещо от този род. Историята е наистина впечатляваща и потресаваща! А в поста си по - горе Станимир е изложил много точно, коя е най - добрата защита от магии!

Човек започва съвсем естествено с любовта към себе си. Следва любовта към родителите, към братята и сестрите. После идва любовта към приятелите, към съпругата (съпруга), към децата, към всички хора, към животните и растенията, към всичко съществуващо. И най - високата точка, кресчендото на тази любов е любовта към Бога. Това е възходящият път на любовта, при който любовта към Бога и сливането с Него се явяват връх. От този момент нататък започва низходящият път на любовта. От Божествената любов произтичат останалите видове любов - в низходящ ред до любовта къв себе си. И едва сега, изминал възходящия и низходящия път на любовта, ти разбираш, че да обичаш себе си и да обичаш Бога е едно и също нещо, защото ти си в Бога и Бог е в теб. Ти и Бог сте едно. Така разбираш, че боголюбие и себелюбие не са различни неща. От това ниво на съзнание може да се постави знак за равенство между тях. Дуализмът е разрушен, защото ти оживяваш във всичко и всичко оживява в теб. Вълната няма самостойно битие извън това на океана!

Зорница, това, което виждам е, че както ти, така и детето ти, имате чудесни качества. Но не забравяй, че то е само едно петгодишно дете! Не бъди максималистична в изискванията си към него и не драматизирай толкова нещата! Детето ти носи много доброта в душата си и тези прояви на агресия те уверявам, че с развитието и пробуждането на неговото съзнание, с времето ще отшумят. Аз също си спомням, че в ранната си детска възраст имах такива прояви на агресия, които обаче изтекоха като мътна вода в небитието. Опитай се да погледнеш на нещата не от позицията на възрастен човек, а от позицията на дете - "вдетени се"! Не го осъждай, но подходи с търпение и разбиране! Моли се за детето си особено когато то спи! Ако искаш с ЛС ми прати името му, за да се помоля и аз за него. Ако се вгледа човек внимателно около себе си, ще забележи, че не само за децата, но и за голяма част от възрастните, тези проявления са свойствени - "моята територия, моите играчки..."

Ирена, мнението ти е чудесно... Позволи ми само една забележка, мила! Да, най - висшият брак е мистичният съюз между Душата и Духа. Когато обаче даден човек го постигне, той започва да функционира по коренно различен начин. Вече не е нито мъж, нито жена. Умът престава да гледа през призмата на сексуалната ориентация. Тялото, макар и външно да запазва отличителните белези на единия пол, се освобождава от хватката на притегателната сила, която поражда влечението към другия пол. Човекът придобива целомъдрие, става Дева - цялостно, а не половинчато същество. За него вече нито бракът, нито сексуалните отношения представляват интерес. Затова и той ни се жени, ни се развежда. Просто е приключил с тази фаза от развитието си и в пълна сила може да стане служител на Духа. Но това не означава, че трябва да насилваме обстоятелствата и себе си... Всяко нещо си има своето време!

По времето на Учителя най - добрата ясновидка в България е била Кортеза. В един разговор Учителят го казва и тогава 2 - 3 негови ученици решават да я посетят. Когато се връщат на Изгрева, Учителят ги пита защо са се унижили да ходят при Кортеза. Те Му казват: - Но, Учителю, нали Вие сам казахте, че тя е най - добрата българска ясновидка? - Да - рекъл Учителят - вярно е, че Кортеза е най - добрата българска ясновидка, но вие сте на много по - високо ниво от нея! Искам да обърна внимание на факта, че има висши и низши проводници на Духа. Обикновено се сблъскваме с низшите проводници, които черпат информация от низшите астрални сфери, от душите на "мъртвите", от нашето подсъзнание. Могат да ни кажат много неща за миналото и настоящето ни. Понякога имат попадения и за скоро предстоящи събития, дотолкова, доколкото те са проектирани в подсъзнанието ни ("Силата на нашето подсъзнание"). Но като цяло човек трябва много внимателно да подхожда към такива феномени! Висшите проводници, които са рядкост, снемат информация от много по - високи светове - ментален, каузален... Те не се занимават с гадаене, макар че притежават пророчески дар, и избягват да предсказват бъдещи събития, освен когато е наложително и целесъобразно да бъде разкрита пред някого Божията воля.

Не е трудно да харесаме някого, но... не е и лесно, защото, за да харесаме и обикнем някого, е необходимо да достигнем до дълбините на собственото си същество, където отеква Единната Същност на Битието. Тогава умът ни започва да гледа през очите на любовта и ние откриваме у другите онова невидимо добро, което е скрито в душите им. Когато човек е постигнал това, той не се стреми да бъде харесван. Не чувства такава необходимост. Ролите, маските отпадат, защото няма нищо по - красиво от нашето оригинално лице. Това съвсем не означава, че всички ще ни харесват и обичат. Това е невъзможно. Не че някои не се стремят да го постигнат, но стават смешни и жалки в опита си, защото в желанието си да бъдат харесани от другите стават безлики, променливи и безгръбначни хора, неспособни да заемат принципна позиция. И в крайна сметка, омаяни от суетата на своя нарцисизъм, все повече и повече се отдалечават от своята действителна същност, което е и най - трагичното.

Наистина не е необходимо кой знае колко да се философства по проблема на нашите приятели от Цар Калоян - Пламен и Калинка, които са прекрасни хора. Познавам ги от 20 години и гарантирам за тях. Не са от хората, които сами ще си поискат финасова помощ, но това не означава, че ние не трябва да им помогнем в тази критична за тях ситуация. Затова и днес им изпратих пощенски запис. Който има възможност, желание и сърце да го направи, може да ми пусне ЛС, за да му дам необходимите координати.

Според моето виждане няма добри и лоши методи, а работещи и неработещи. Естествено е, че един метод не може да бъде универсален, т.е. подходящ за всички. Тези, които по душевност са ми сродни, ще харесат метода и не само ще го харесат, но и ще им свърши работа. Освен това, практикуването на този метод ще бъде тест за всеки, доколко вътрешно, а не само на думи и по форма, е свързан с Учителя. Самият Той е препоръчвал, когато някой има някакъв сериозен проблем, да Му напише писмо, което да не изпраща, а само да остави на масата.... И е отговарял на такива писма! Преди години имах контакт на фино ниво с Учителя. Тогава Той ми каза: "Когато имаш някакъв труд, ми напиши писмо." Пробвал съм метода. Дал е добри резултати. Затова и си позволявам да го препоръчвам. А всеки е свободен да реши за себе си дали да го използва или не.

На Моника и на всички като нея, изпаднали в някаква проблемна ситуация, в беда и предани на Учителя, препоръчвам един метод, лично изпитан от мен и дал добри резултати: Посвети в дома си кътче на Учителя - масичка, бюро или ниша, където да е поставен портретът Му. При възникване на проблемна ситуация, когато се чувстваш безсилен (и)или объркан, преди да легнеш вечерта напиши писмо на Учителя, в което Му обясни какъв е проблемът и Го помоли за помощ. Постави писмото си на масичката пред портрета на Учителя. Според упованието, което имаш, проблемът ти ще бъде разрешен или осветлен, или ще научиш каква е Божията воля. (А тя понякога се разминава с човешката, но трябва да имаме нужното смирение и сила на духа, за да я приемем! Затова и в края на всяка молитва се казва: "Амин. Да бъде Божията воля!"). Запази своята будност, съзнателност и в съня си, защото много често отговорът на твоя проблем изкристализира точно в съня ти. Не е необходимо да правиш нещо кой знае какво специално. Просто си повтори няколко пъти преди да заспиш, че ако ти бъде даден отговор на сън, ще го запомниш!

За мен прераждането е реалност и то би могло да се превърне в реалност за всеки. Не мисля, че е за богоизбрани. Може да се случи с помощта на хипноза, самохипноза, медитация , чрез съновидение или спонтанно. Има един прост метод за медитация, който, ако сте достатъчно усърдни и постоянни, би могъл да помогне. Всяка вечер преди лягане трябва подробно да си припомняш събитията от изминалия ден, но в обратен ред - от вечерта към сутринта. И в един момент съзнанието прескача рамките на този живот и ви пренася в минало съществуване. Практикувайте всеки ден в продължение минимум на три месеца и след това ми се обадете... ако нямате резултати. Човек трябва да познава поне кардиналните си прераждания, за да не се чувства като дърво без корени или като откъснат лист от книга. Ако ги познаваш, ти знаеш кой си, откъде идваш, накъде си тръгнал, защо изобщо си дошъл. Възможно е да получите видение и от залата за преглед на бъдещия (т.е. настоящия ви живот), за да ви се осветли даден проблем или пък въобще смисълът на настоящото ви съществуване.

О -о, и аз го усетих още от сутринта и то по доста необикновен начин! Станах 15 минути преди изгрева. Идеята ми беше да го посрещна, както подобава - песни, молитви, формули... Но се замотах в банята. В един момент от коридора зазвуча красива, празнична мелодия, като че ли от GSM. (А там имаше таман четири на брой!) Помислих, че мелодията идва от някой от тях, защото нямаше откъде другаде. (Ние живеем в къща, а и нямаше пуснато нито радио, нито телевизор!) Докато излеза от банята, мелодията беше спряла. Излязох отвън на двора и видях, че току що Слънцето беше изгряло. Осъзнах, че съм чул звучащата мелодия точно в момента, когато е изгрявало. Но най - странното беше, че след това, като проверих GSM-ите, нямаше никакво обаждане! А откъде тогава беше долетяла тази чудна мелодия, приятели? Та, Честит Празник на всички, които са съпричастни на идеите на Бялото Братство! Бог да ви благослови!

Възможно е, щом го твърдиш, макар че от моя гледна точка (без да се абсолютизира!) такъв подход определено крие опасности, защото може да доведе до фарисейщина, до духовна прелест, до напомпване на егото, до развиване на прекомерна любов към себе си (а и без това повечето хора като че ли страдат от подобен нарцисизъм или самовлюбеност). Та се питам дали методът, който предлагаш, "вместо да изпише вежди, няма да извади очи"? Аз лично споделям народната мъдрост: "Направи добро, а след това го забрави!"

Няма нищо по - ценно от собствения опит, приятелю! Концепциите не ни вършат работа! И две стотинки не давам за дадена концепция, колкото и авторитетна да е, ако тя не е в съответствие с моя вътрешен опит! Затова и не обичам да теоретизирам и да цитирам - какво казал тоз, какво казал оня... Просто споделям неща, опитности от съкровищницата на моето сърце. А ако на някого му вършат работа - чудесно!

Думите на Донка са чудесни! Бих искал само малко да доосветля нещата. Всеки си има своя истина. И всеки е прав от своята си гледна точка, от собствения си зрителен ъгъл. Той не може да види нещата по друг начин - няма как да го направи! И в това отношение трябва да бъдем много толерантни... Ако двама гледаме една и съща сграда, но от различни страни и трябва да я опишем, разбира се, че описанията ни ще се различават, което няма да означава, че един от двама ни е дал погрешно описание, просто защото гледните ни точки ще бъдат различни. Когато хората не осъзнават това положение на нещата, те се дърлят и правят опити всеки да наложи своята си истина на другия. Като малки деца са. Що се отнася до лъжата - тя съществува, но не по начина, по който виждаме нещата, а по начина, по който ги представяме - ако няма съответствие между това, което сме видели, чули и знаем, и това, което сме изложили пред другите. Лъжата е напълно съзнателен процес и тя (по една или друга причина) съществува.

Да изпитваш страх, безпокойство, тревога за бъдещето, означава, че нямаш достатъчно доверие и упование в Бога. Означава, че не си познал Неговата Любов. Всяка сутрин аз се настройвам на Божествен лад като си давам своеобразен обет, че всичките ми мисли, чувства, думи и дела ще бъдат в съответствие с Любовта, Която обединява всички неща в едно хармонично цяло. Дори е препоръчително човек да си води дневник, в който да отбелязва ситуациите, в които с мисъл, чувство, дума или постъпка се е отклонил от Закона на Любовта. По този начин се развива и будността на съзнание. А е истина, че животът е като огледало - ако му се зъбиш насреща и той ще ти се зъби, ако му се усмихваш и той ще ти се усмихва. Осъзнавайки това, човек трябва да бъде много внимателен във всичките си (и видими, и невидими) проявления, като държи в съзнанието си Единството на всичко съществуващо. Когато срещнеш някого по пътя си, мислено му кажи: "Бог да те благослови!". И животът ти ще се изпълва с благословение.

При дълбока медитация на 8 август 1989 година за пръв път се сблъсках с този феномен. Станах свидетел на фрагмент от живота на Учителя. Той беше с бял костюм, с бяло бомбе, с бяла брада и блага усмивка, излъчващ светлина като самия слънчев ден. Проявяваше жив интерес и загриженост към децата, проявяваше чувство за хумор. Беше заобиколен от хора, дошли да слушат Словото Му. (Пропускам част!)... Най - силно впечатление ми направи усмивката на Учителя - блага и добра, сдържана, скромна, дори свенлива. Тя изразяваше нежността на душата Му. По никакъв начин Той не желаеше да изпъква спрямо другите, не искаше да си придава важност и нищо от поведението Му не издаваше желание да доказва някакво превъзходство над другите, въпреки че бе в центъра на вниманието. Беше чист и простодушен като дете и много, много естествен, без никаква поза. Беше като равен... Не! - Беше равен с другите, но това ставаше без Той да го желае, без някакво външно или вътрешно усилие - това смирение, което те кара не само да се чувстваш, а и да бъдеш равен с тревичката, произтичаше от самото Му Естество. Тогава разбрах, че смирението не се постига по външен път, чрез усилие на мисълта и волята, или чрез самовнушение. Не можеш да повтаряш постоянно: "Аз съм смирен!" и един ден да станеш наистина смирен, защото смирението не може да дойде отвън. То не е нещо, което се придобива, а нещо, което е вътрешно присъщо. За да бъде човек смирен, трябва да е достигнал дълбините на своето същество - там, където всичко е едно - и тревичката, и мравката, и птицата, и човекът... Затова и Джиду Кришнамурти в "Основи на йогата", говорейки за смирението като основа на добродетелта, казва, че то се ражда без усилие:"Самите вие не можете да го създадете. То се появява неочаквано, без да го търсим. След това конфликтът изчезва, тъй като смирението не се стреми да се издигне. То никога нищо не желае."

Силвия, мисля че все пак би трябвало да се разграничат. Не мога да кажа, че по онова време, когато преживях покаяние, преливах от смиреност. Дори по - скоро обратното: имах огромен стремеж, огромна жажда да позная Бога, каквато малцина имаха, бях лидер. Но точно това ме правеше по - скоро горд, отколкото смирен. После преживях покаяние. За постигането му (Донке!) няма техника. Според мен, не е въпрос на техника, а на огнен стремеж, насочен към богопознание, на пламтящо от любов сърце. Да, покаянието е фундаментално, катарзисно преживяване, "фундаментален обрат" (Валентинус!), след който не можеш вече да бъдеш същият. Но това не означава, че ставаш съвършен. Не бих казал, че ставаш дори и смирен. Пътят до смирението е много дълъг, защото за нашето човешко, земно естество смирението не е привлекателно. Да, покаянието те заставя да опиташ вкуса на автентичното смирение, защото те изправя пред величието на Бога и на този необятен фон ти осъзнаваш колко си нищожен ("Блажени нищите духом"). Парадоксалното е обаче, че подобни върховни преживявания могат както да те смирят, така и да те възгордеят - да те накарат да си помислиш, макар и скришом, колко си велик, богоизбран, специален. Който от вас е вникнал достатъчно задълбочено в човешката природа, ще разбере за какво говоря. Затова е и много трудно, почти невъзможно, да намериш измежду хората постигнали, в една или друга област, много или значителни успехи, истински смирен човек. Да, той може да е чудесен актьор и да създава впечатлението, че е просто обикновен човек като вас, но вътре в него да живее скрита отровната змия на измамното самомнение, което ни казва, че сме по - добри, по - висши, духовно по - развити от другите.

На 6 август 1986 година имах видение: Пред мен се появиха седнали един до друг, облечени в бяло, белобрад и благообразен старец и по - млад от него мъж. Старецът ме гледаше благо и с огромна любов. Усетих как между нас се създава някакво силно магнитно поле и му го казах. Той само се усмихна, след което заедно с по - младия мъж се издигнаха и сякаш се дематериализираха, изчезвайки от погледа ми. У мен се запечатаха телепатично думите на стареца: "Аз съм твят духовен Учител!" Трябва да спомена, че преди това се занимавах с йога, бях ръководител на студентски клуб и търсех усилено своя Учител. След гореописаното видение, един приятел ми предложи едно томче с беседи на Учителя - "Ликвидация на века". Прочетох го и останах изумен - каква огромна мъдрост имало в България, а ние да не я познаваме и да си мислим, че само в Индия може да се открие мъдростта. Известно време след това за пръв път отидох в дома на Павлина Даскалова в Търново и... какво беше удивлението ми, когато на една от стените видях окачен потрета на същия старец, който ми се беше явил във видение. Попитах я кой е той, а тя ми каза:"Това е Учителят - Петър Дънов." Същата година се качих на молитвения връх на Рилските езера и се помолих да имам поне едно томче с беседи на Учителя. След десетина дни една сестра от Братството, като разбра за желанието ми, ми подари "Законът на любовта", защото й се дублирала. По - нататък така се стекоха нещата, че в момента Братската библиотека с всичко излизащо от Учителя се намира в дома ми.

Донка запита: "Има ли път към покаянието без чувството за вина?" - Категорично: НЯМА ПОКАЯНИЕ БЕЗ ЧУВСТВО ЗА ВИНА! За пръв път изпитах покаяние в студентските си години. Не смятам, че то е от човека. Не, по - скоро е плод на Божията милост. Бях абсолютно неподготвен за подобно преживяване. Нито съм се обвинявал за нещо, нито съм имал някакви угризения на съвестта, нито съм изпитвал вина, нито съм разбирал какво е покаяние, а още по - малко да съм се стремял към него! Четях словото на Учителя. Говореше за Любовта. И изведнъж (не на сън, а наяве) тази Любов, за Която Той говореше, нахлу в стаята, нахлу в мен, изпълни всичко съществуващо - всъщност не можеше да се каже, че има нещо друго, освен тази изумителна Любов, Която ме застави да се свлека на пода и да коленича. Чувствах благодарност, възхита, благоговение... Рукнаха сълзи, но те не бяха само на радост, а и на... покаяние. Описах го в темата за вината какво представлява като преживяване, а коренът му е, че в този момент, пред тази изумителна Любов, аз осъзнах колко съм грешен - не за друго, а затова, че в редица мигове на своя живот бях подлагал на съмнение съществуването на тази Любов. (А всеки от нас изпитва това съмнение!)Трябва да се достигне до това фундаментално чувство на вина, за да можеш да изпиташ и покаяние, но не може да ти се случи покаянието, ако преди това не те връхлети тази Любов, която аз идентифицирах с Бог. Затова твърдя, че покаянието е плод на Божията милост, но тя се спуска само върху този, който искрено се стреми към Бога. След подобно фундаментално преживяване ти вече не можеш да бъдеш същият. Невъзможно е!

Skytnik, прочетох мненията по темата. Разбирам ги, в тях има истина, но аз се опитвам да погледна по - фундаментално на нещата. Затова и гледната ми точка към поставения проблем е по - различна. Ти се опитваш да се освободиш от чувството за вина, но съществува опасност да изхвърлиш скъпоценен камък, защото не си го разпознал и си го помислил за обикновен. Ако си достатъчно смел, открит и успееш цялостно да изживееш чувството за вина, това може да се окаже катарзисен процес и да докосне дълбинни пластове на твоето същество, което ще ти помогне да достигнеш до покаяние! А покаянието е крайъгълен камък на християнството. Ако няма покаяние - няма съкрушено сърце, а само съкрушеното сърце може да бъде чисто и само хората с чисти сърца могат да видят Бога. Само те са изкупени и благословени. Покаянието е чудно нещо. То е едно внезапно обзело те чувство за тотална виновност. Благодарение на покаянието, сърцето ти се отваря и ти започваш да се чувстваш виновен, грешен пред всеки, пред всичко, за всичко, така че си готов да коленичиш пред всеки, когото срещнеш по пътя си и да го помолиш за прошка. Това е едно чудно, умилително и толкова пречистващо състояние... Състояние, при което ти се докосваш до изначалната Доброта на Бога. Чувстваш се толкова добър, та чак... грешен. И сълзи на умиление, на болка и на тиха радост започват да се стичат от очите ти. Покаянието е един парадоксален, изумителен феномен, през който трябва да премине всеки, който зове себе си "християнин", за да стане сърцето му съкрушено, чисто, способно да види Бога. Без покаянието, християнството губи своята дълбочина и сила - става повърхностно, лишено от основа, от корени. Моли се: "Господи, нека Твоята благост да ме води към покаяние." Не изпускай тази възможност - това е моят съвет!

Любовта ми дава сила да обичам безусловно. Ако любовта има причина и цел, то това е илюзорна любов! "Трябва да обичаме", защото Бог ни казал. "Трябва да обичаме", защото Учителят го казва."Трябва да обичаме", защото всички го казват... Но на практика кой го показва? "Трябва" и "обичам" са просто две несъвместимости, защото любовта не е свързана с усилие. Тя няма нищо общо с разума. Тя е чудо, за което не може да се намери обяснение. Ако ти можеш да обясниш защо обичаш - няма чудо и няма любов. Само децата по душа могат да обичат истински, защото само те вярват в чудеса. А нима има по - голямо чудо от любовта? "Обичам, защото..." - ето един абсурд. Този глагол и този съюз са несъвместими. Не можеш да обичаш, защото еди - кой си те обичал. Не можеш да обичаш, защото някой ти е направил някаква услуга. Не можеш да обичаш, защото очакваш да получиш нещо в замяна. Не можеш да обичаш, защото някой е богат - с пари или с добродетели. "Обичам те, ако..." - ето още един абсурд. Защото любовта никога не поставя условия. Любовта няма изисквания. Тя е най - смиреното нещо на този свят и никога не желае нищо за себе си. За нея всичко си е на мястото. Когато искаш да променяш някого, защото той не ти харесва такъв, какъвто е, твоята любов е само покритие, фасада - не и същност, основа. "Обичам те, въпреки..." - това вече е приближаване до истинското чувство. Ти обичаш някого, независимо дали той те обича. Ти обичаш някого, въпреки неговото отношение към теб. Ти обичаш някого, въпреки неговите недостатъци и слабости. Твоята любов ги превъзмогва, защото е силна. Тя е силна, но не и съвършена, защото за съвършената любов недостатъци не съществуват. За съвършената любов всичко е съвършено. Тя казва: " Защо обичам?- Не знам. С каква цел? - Не знам. Знам само че обичам." И това е всичко. Обичам просто, защото обичам. Обичам просто, защото не мога да не обичам. Любовта не се нуждае от подтик. Тя е подтик за самата себе си и произтича от дълбините на моето същество, където оживява единството на всичко съществуващо.

Благодаря на Еси, Диана, Ваня, както и на всички, които, с отзивчиви за чуждата болка сърца, се включиха в молитвения наряд! Усетих вашата любов, съпричастност и добронамереност! Бог да ви благослови!

Тази тема ми е изключително близка, както и хората, сполетяни от толкова нерадостна съдба. Преди три години бях попаднал в подобна ситуция. Преминах през 9-те кръга на ада, достигнах пределите на човешкото страдание, но успях да превъзмогна болката, да се новородя. Всичко това съм го описал в "Мистерията Лим" (www.geocities.com/misteriata_lim - изключително катарзисно четиво, според многобройни читателски отзиви!) Така че не мога да чета тази тема безучастно. Само думите няма да помогнат кой знае колко. Необходими са и дела. А НИЕ МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ МНОГО С МОЛИТВИТЕ СИ! Затова предлагам: до 40-я ден, т.е. до 12 август включително, всички четящи и пишещи във ФОРУМИТЕ НА ПОРТАЛА, да се включат в кратък молитвен наряд. Ще произнасяме трикратно две формули - сутрин и вечер: 1. ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, СПАСИТЕЛЮ НА ДУШИТЕ НИ, ПОМИЛВАЙ ДУШАТА НА ИВЕТО И Я ПРИЕМИ В ТВОИТЕ СВЕТЛИ РАЙСКИ СЕЛЕНИЯ. АМИН! 2. ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ, СИНЕ БОЖИЙ, СПАСИТЕЛЮ НА ДУШИТЕ НИ, СМИЛИ СЕ НАД РОДИТЕЛИТЕ И БРАТЧЕТО НА ИВЕТО, ДАЙ ИМ ПОДКРЕПАТА СИ И ИМ ПОМОГНИ ДА ПРЕВЪЗМОГНАТ БОЛКАТА СИ И ДА Я ПРЕВЪРНАТ В СВЕТЛИНА. АМИН! Опитът ми в тази посока подсказва, че около 40-я ден могат да се очакват различни знамения - необичайни от физическа гледна точка явления, които сякаш идват да потвърдят увереността ни, че ЛЮБИМИТЕ НИ БЛИЗКИ ЧУВАТ НАШИТЕ СЪРДЕЧНИТЕ МОЛИТВИ!

Трудно, много трудно е да се напише каквото и да е след тази най - голяма болка, но все пак се сещам за думите на стареца Зосима от "Братя Карамазови": "Такъв дял ви е отреден, майки на земята. И недей се утешава, и няма нужда да се утешаваш, не се утешавай, плачи, само че всеки път, когато плачеш, все си спомняй, че твоето дете е един от ангелите Божии, гледа те от там, вижда те, радва се на твоите сълзи и ги сочи на Господа Бога. И дълго време ще ти е този велик майчин плач, но накрая ще ти се обърне на тиха радост и твоите горчиви сълзи ще бъдат само сълзи на тихо умиление и сърдечно очистение, дето от грехове спасява." Какво ли да добавя към тези думи? Думите са слаби в подобни моменти. А най - доброто лечебно средство е плачът. БОЛКАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПЛАКАНА! Но плачейки, търси божествено утешение. И когато го получиш (а това рано или късно ще стане!), тогава ще получиш възможност да утешаваш страдащите с утешението, с което сама си била утешена. Прегръщам те крепко! С теб съм в страданието! И се моля за теб, за семейството ти и за Ивето! Поклон!