Jump to content
Порталът към съзнателен живот

skytnik

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от skytnik

  1. Здравейте, бихте ли споделили мнения за това как мислите, че може жда ре различи душата от егото. В много съвети от мъдреци се казва забравете себе си, отречете се от егото си и питайте душата. Но как да направя разликата, въз основа на какви ктитерии?!
  2. В представите ви цари пълен хаос. А символите са азбука. Вие не я познавате, без да ми се сърдите. За разлика от кирилицата или някопя друга, азбуката на символите се учи почти цял живот и не се побира само на една страница. Нещо като китайската азбука. Огънят не е чувства, а светлина, а тя е знание. СЪ Знание. Както при жената така и при мъжа. Това е универсален символ. Да, на ниво лично несъзнавано може да оазначава и чувства, ако, рпимерно, сънува жена, домакиня, която проектира върху огъня на който готви топлите си чувства или страстни фантазии към някой мъж, този за котого готви. Мъжът пък, докато мръзне на обекта или в гората, в по-стари времена, вижда в огъня своя дом и чакащата го там жена, любовта. За свещеника или жреца, пак в по-стари времена, който пали свещ, за да прочете книгата в която са изписани големите истина за това КАКВО сме във Вселената, светлината, или огънят, е знание, разум, ХЛАДНО СХВАЩАНЕ НА ИСТИНАТА. Така че е важно да се разбере триизмерността на природата на символа. А щом един обект е триизмерен, значи той би могъл да се възприема различно от различните гледни точки. Тоест, субектът определя съдържанието на обекта. Прави го субективен символ. Без, обаче, това да променя неговата истинска СЪЩНОСТ. А същността на един символ е тази, която е ЕДНА за всички хора - чистата субстанция на символа. Затова, когато човек дава някакво тълкувание на даден сън, а той няма как да не е нечий, трябва, при положение, че не познава сънуващия и не е психотерапевт, да изложи самата азбука, нейната универсалност, а не да се съобразява с личното. По този начин сънуващият сам може да разчете собственият си сън, изпозвайнки тази азбука и познавайки сам себе си найд-обре. Все едно да четеш история на България написана на българската азбука и самият ти да си българин - научаваш нещо за себе си.
  3. Водата символизира несъзнаваното. В зависимост какво имаш в личното си несъзнавано, символът вода може да "означава нещо лошо" или нещо добро. Алхимиците я наричат прима материя - основата от която е направено всичко. Женскисимвол е. Ако мъж сънува, тогава означава чувствата му. При жените символизира всичко женско, най-общо казано.
  4. Училището е Животът - под неговите руини за всички хора, които някога са живели на този свят. Те - техният опит и това, което тяхното съзнание е интегрирало, направило част от СЪ Знанието, са в основата на Живота и сега се появяват в съня (не само твоя). Няма деца - няма бъдеще. Това докава, че става въпрос за архетипа на Живота, а не за рефлекторен символ(породен от сетивата - наистина видяно училище). Декорът с руините , напуканата мазилка е Фонът, (на който се появява Животът), на твоя живот. Излишно е да кавам, че младежът е анимусът на сънуващата. Нейният рзум, да речм. И естествено предлага, като истински разум, РЕШЕНИЕ. Но сънуващата не го разбира. Не знае как да приеме знанието, разума. Може би защото е твърде жена. И може би затова и се явява РАзум. И затова се чувства цяла. Защото човек тряба да надрастне мъжко/женското и да стане, това което е. Както е казано вече: "докато не станете като децата няма да познаете царството Божие". Според мен сънуващата не трябва токолкова да се чуди как да приема лекарството, защото то е казано - восък от който стърчи фитил. Светлина, т.е, съзнание е необходимо. Емоциите, ако сте били влюбени някога, занете, че са всичко друго, но не и светлина. Те са восъкът, а фитилът - разумът. Защо ли - защото стърчи, а восъкът съдържа в себе си фитила. Завиждам на човека, който има такива сънища, но не завиждам на съзнанието му. Големите символи се явяват на наосъзнатите хора. Благодаря на сънуващия, е сподели този сън с други хора.
  5. Да бе ама нещо на практика вскичкото това дето си го мислим нещо не става. Как да заличиш спомена, файла, факта, информацията за извършрна постъпка?!!! Не е възможно. По тая логика никога неможе да изпита човек облегчение защото факта не може да се премахне - стореното сторено. "Хвърли му пепел" - покрий със забрама, замажи, направи неясни очертанията на това което покриваш с пепелта. От огнището или пътя, тя символизира забравата, вулканичната пепел в несъзнаваното колективното на очвека се свързва с покритите исторически пластове, които не са осъзнати, отминали. Така ли трябва да стане с греха - да остане като исторически факт в личната ти история, факт под пластове нови постъпки!... И ако не може да се разложи във времето греха, както миналото стои полуразложено, само-скелетно, под земята, какво би могло да откъсне душата на очвека от него, за да продължи напред. Касае ли въобще прошката този който си наранил? Или е по-важно ти да си простиш - да не обвързваш себе си със злобата у другия. Единия начин е да извършиш жертвоприношение - да направиш постъпка с противоположна стойност(примерно, ако си откраднал 50 лева, да дадеш на жертвата 100 или на дом за сираци ит.тн, за успокоение на душата ти.) Другия начин е да класифицираш постъпката си като нормална - да се откъснеш от стадото което счита това, това и това за грешно и да кажеш; добре, това дето съм го направил е нормално, повече няма да го правя, щом се чувствам некомфортно и продължаваш. Според мен нещо такова е направил Христос, като е ОПРОСТИЛ човешката греховна природа класифицирайки я като божествена. Тоест той признава, че бог е грешен в човешката си форма и в лицето на Самия Себе (своя син) си си прощава, защото ако не го направи внася разделение (диаволо) в Самия себе си - отчуждава се. Опростяването е процес обратен на осложняването на човешките отношения на принципа око за око... раздвояването е усложняване, а да бъдеш цялостен, един, както Бог е е по простичко.Христос е казал: трябвате ми пълноценни, не пребити с камъни и със свити души, погледнал е Мариа магдалена и казал: Иди си и не съгрешавай повече. Това е много по задължаващо, от наказанието, което озлобява и разделя, а прошката обединява. Но прошка без разум и осънатост е простотия. Неглежиране на Любовта, а това е грях. Друг път от греха към връщане в невинността не виждам, да ви кажа аз.
  6. Благодаря на всички вас за мъдрите слова по темата за чувството ми за вина. Почувствах се тъй сякаш съм сред братя и сетсри. Благодара ви пак и нека Бог да ви благослови! Не искам повече със стихове измъчени да ви тормозя, затуй, простете, ала преминавам в проза. Разбирам, че всичко е във моите ръце. Аз трябва прошка да открия някъде във моето сърце. И като казвам "да простя", нека се замислим какво ли ще рече на български това - да опростиш това което усложнява нещата. Тоест, да не даваш важност на грешката. И ако този който си наранил ти опрости стореното от теб, т.е. ако омаловажи простъпката ти, то греха става обикновен опит - познание първично, базово съзнание тип кучето на Павлов. В тази връзка искам да попитам: Пред кой трябва да се чувствам, според вас, виновен - пред Бог, Който е в центъра между всички наси и е неутрален и затова съди правилно, обективно или пред човека, който съм наранил? Благодаря!
  7. Когато човек се чувства виновен заради нещо извършено в миналото, как според вас трябва да подходи към себе си. как да намери път към прошката, за да продължи напред и да се освободи от греха си? Благодаря!
×
×
  • Добави...