НелиТ

Хармония със самия себе си. Вътрешен мир с Аз-а. За да бъдем проводници на любов, което е нашата истинска същност. И да се чувстваме свободни.

Вече го чувствам така и така съм възпитала да го чувства дъщеричката ми. Но, за съжаление преди 34 години, когато почина майка ми, не познавах идеята за прераждането. И това ми костваше 5 години от живота, прекарани в депресии и хроническо безсъние.

Браво Инфи! Делфинчето

Според мене ревността e най-голямото престъпление към любовта. Моят баща изключително много ревнуваше майка ми, въпреки че тя не даваше обичайните поводи за ревност. Контролираше я във всичко - дори следеше някоя блузка да не е по-ярка от неговите представи за приличие. И ако се случеше такова "престъпно деяние" от нейна страна, дори се стигаше дотам, че той се изнасяше от къщи за 2-3 дни, след огромен скандал, разбира се. Стана точно така, както ти казваш - на 48 мама се разболя от рак. Аз бях все още ученичка, след това заминах да уча в София. В едно свое писмо мама сподели, че баща ми се е променил и е вече много мил с нея, но, според нея - твърде късно. На 50 тя почина. Може би причината за татковата ревност е била, че тя беше много духовен човек, с много голяма обща култура, с талант и усет към изкуствата (въпреки че работеше като счетоводител), с много ведър характер - винаги усмихната.Никога не съм чувала майка ми да каже нещо лошо за някого, нито пък някой да каже нещо лошо за нея. Дори и най-злата ни съседка не успя да се скара с нея за нищо.Всички я харесваха и обичаха. Минали са 34 години от смъртта й, а хората все още я споменават - винаги с добро. А татко е краен материалист. Не уважава особено хората, които се занимават с изкуство - особено писателите. И е привърженик на схващането, че човек никога не трябва да казва на друг човек, че го обича. Особено на съпругата и на децата си. А иначе и той си има добри качества - изключително работлив, прям (но понякога с двоен стандарт), грижлив към семейството откъм материалната страна. След като бях свидетел на безкрайни скандали и непрекъснато напрежение през цялото си детство, се отвратих от ревността. В моя досегашен живот съм успявала винаги да се опазя от това толкова тежко и убийствено заболяване. Дори и да се е прокрадвала у мене и най-малката доза ревност, бързо съм се отърсвала от нея. А съм имала достатъчно поводи да ревнувам. И затова се чувствам щастлива и жизнена. За съжаление след смъртта на майка ми просветлението на баща ми трая много кратко. Прехвърли ревността си върху мене, въпреки че съм била винаги самостоятелна и финансово независима. Голям тормоз. Следене. Обидни квалификации. Сега се опитва да атакува с ревност и дъщеричката ми, която е на 14.5 години. Успявам да я убедя да не го намразва по тази причина, обяснявам й, че не може да превъзпита 86-годишен човек. И безкрайно го съжалявам. Мислех си, че ще помъдрее, но поне засега това не се случва. При духовните практики, които упражнявам, винаги с голяма трудност ми се удава прошката към баща ми. На всички други хора съм успяла да простя, а по отношение на него просто не съм сигурна. Не спирам да опитвам, разбира се. Защото го обичам.

Сигурна съм, че ще намериш начин да достигнеш удоволствието да си "вадиш хляба" с нещо, което ти е приятно! Тогава хлябът е най-сладък. С две-3 изречения ме убеди да вярвам в тебе. Желая ти успех.

Мислех, че примерът с Ван Гог ще е достъпен за всички. Мога естествено да дам много други подобни примери. Веселине, съветвам те да прочетеш писмата на Ван Гог до брат му Тео. Много съм чела и съм размишлявала върху личността и съдбата на Винсент Ван Гог. Неговата живопис напълно се покрива с моето усещане за прекрасно изкуство. Моето лично мнение е, че не парите са били най-тежкото бреме за него. Повече е страдал от това, че е говорел чрез картините си на един език, недостъпен за повечето му съвременници. Вибрациите им, май, са били по-ниски. А парите, или по-точно - тяхната липса, са го товарили допълнително. И това е било капката, която е преляла чашата.

НелиТ, би ли ни разказала повече? Как прочитат заниманията? Какви резултати и личен опит имаш и т.н. С удоволствие ще ви разкажа . Може би утре.

В събота и неделя участвах в семинар по метода на Хосе Силва. Прекрасни резултати. Работата в група и с инструктор има своите предимства.

Днес сутринта се събудих в прекрасно настроение от един много мил сън. Един човек (не го разпознах или пък съм го забравила при събуждането) доведе едно прекрасно куче - приличаше на голдън ретрийвър, с много миловидна физиономия. Докато му се зарадвам, то ме ритна палаво по д...то. Аз се наведох и започнах да го галя по гърба и да му говоря мили думи. То прие ласките ми с удоволствие, но за кратко. Отиде гузно в ъгъла и застана с гръб като наказано. Всичко това беше много мило. Не мога да разтълкувам този сън, но нямам и желание да го тълкувам - достатъчно е светлото чувство, което остави в мене. Може би в бъдеще нещо ще ми напомни за съня, кой знае...

Така протича и моят живот поне засега.

Мисля, че и тетрадките, и другите учебни помагала биха помогнали. Нищо, че са на същите цени в Цар Калоян. Що за логика. Ами те и тухлите, и цимента сигурно са на същите цени, а може би дори и по-евтини, отколкото по Черноморието. Но за всичко това трябват пари. А за да изпратиш едно дете на училище, само учебници, тетрадки и помагала струват над сто лева.

За мене нещата са по-прости. Имаш пари - даваш - пари, съчувствие, любов. Нямаш пари - пак даваш - съчувствие, любов. Сетих се, че ако някой иска да помогне, а няма много средства, може да купи например 2-3 пакета тетрадки (това са 30 брроя) от Метро (10лв.) и да ги изпрати. Или нещо друго за училище - моливчета, боички, блокчета. За изтормозените родители и това е голяма помощ. Дори и кошница не-бързо-развалящи-се зеленчуци и плодове от личната градинка, изпратени по влака биха били добър жест, който не е свързан с това кой колко пари има или колко е възвишена душата му. Така че нещата не опират до парите, а до вътрешно убеждение и желание да помогнеш. Начин винаги се намира. Освен това при SMS-кампаниите работата е мързелешка - с едно щракване на телефона - и, хоп, готово - чувстваш се благороден. А ако направиш нещо лично, не кампанийно, ще си мръднеш мозъка да измислиш как да помогнеш, ще си мръднеш д....то да отидеш до пощата, и сигурно ще се почувстваш по-добре накрая. А и за бедстващите братя и сестри ще бъде по-приятно може би допира с личното персонализирано съчувствие, отколкото SMS-съчувствието, което е сякаш някак си на игра, а и обслужва политическия PR на този или онзи. Моля да ме извините за тона, но сякаш много се разприказвахме... НелиБ

Ще се моля за Любен. Сигурна съм, че ще оздравее.

Благодаря. Старая се. По-трудно ми е през втората половина на деня.

Да ям диня се сетих чак към 17 часа (сутринта изядох обичайната си праскова за закуска), а за цигарите се сещам по-честичко. Преди 7-8 години пазех диета по метода на Лидия Ковачева. Три пъти по 22 дни и два пъти по 10 дни в разстояние на година и половина. И нямах проблеми с неяденето. Като се има предвид, че продължавах да готвя за семейството си. Само като реша да не ям и вече ми се отяжда. А с цигарите се тормозя доста повече. А съм отдавна и достатъчно мотивирана да ги откажа. Доста цигари прескочих днес, но не е достатъчно. До сега съм изпушила 7 1/2. Може би ще успея напълно през отпуската от 9 до 16 септември. Ще бъда за една седмица в чужбина на гости на възрастни роднини, които не само че не пушат, а и никога не са пушили. Преди 18 години бях в тогавашната Западна Германия за 11 дни. Тогава пушех по една кутия дневно. Носех си 1 картон (10 кутии), изпуших само 1 1/2 кутии, защото просто на повечето места не се пушеше и си позволявах само късно вечер в хотелската стая по 2-3 цигари късно вечер.

3 1/2 цигари от сутринта до сега и голяма диня в хладилника.

Току-що улових в мрежата нова тема - лятно-есенно динено пречистване от утре. Мисля, че ще помогне против цигарите. Да вземем да пробваме, а?

Ще се включа и ще споделям. Само не плюйте семките на варненския плаж , защото течението ще ги докара при нас и ще замърси бургаския.

От сутринта до сега - 5 цигари. Болки в гърдите - на всичко отгоре съм изстинала. Чувствам се така: .

Защото обичам

Засега успехът ми е частичен. В събота и неделя изпуших по 8 цигари. Важното за мене е, че не се измъчвах и не ми се искаше да изпуша обичайните 35-40 бройки. Което ме обнадеждява, че ще се справя. Днес се чувствам необичайно отпаднала. Може би поради по-малката доза отрова в организма. В събота сутринта не пуших първите три часа, но това много ме напрегна, трябваше да шофирам в много тежък трафик от Бургас до Резово и затова избрах намаляването, а не рязкото спиране. Благодаря за подкрепата

Мисля, че трябва да си свършим работата тихичко и да не се набъркваме с "журналята". Утре и в други ден съм заета - ще ходя по обекти на юг от Бургас. Но следващата събота бих могла да прескоча с колата до Цар Калоян за проучване. Можем да се срещнем там с тези от вас, които имат възможност да дойдат. Не успях да се свържа с кмета. Довиждане до понеделник - в къщи нямам връзка с интернет.

Искам да се зарека пред всички вас, приятели, че спирам да пуша. Утре рано сутринта ще пътувам за с.Резово по работа . Подреждайки в чантата си материалите, които трябва да нося, в главата ми светна мисъл, че би било прекрасно това пътуване да е начало на живот без цигари. В неделя пак ще пътувам по работа до с.Лозенец. Може би това, че няма да съм в къщи или в офиса, ще ми помогне да се справя със себе си. В понеделник ще споделя с вас как съм прекарала двата дни. Честно. Чувствам ви особено близки - може би в този форум сме от един "светещ грозд от души", както ги описва Майкъл Нютън в "Пътят на душите". Очаквам подкрепата ви - със сигурност няма да ми е лесно, така че приемам всякакви съвети. Довиждане до понеделник.