НелиТ

Благодаря за Роуз Мур!

Хей Фют, стрелата ти попадна точно в целта! Днес рано, при изгрев слънце, ме събуди нещо като глас, който ми каза два факта, от които излиза, че дъщеря ми ме е излъгала за нещо. Интересното е, че първият факт е за нещо съвсем дребно (разбъркани настройки на телефона ми), за което на мене от снощи ми беше ясно, че ме лъже. А вторият факт е по-сериозен и, ако е истина, е неприятно. Сякаш първото ми беше съобщено, за да повярвам на второто. Нищо не и казах и тръгнах за работа. До преди малко обикалях по общини, банки, кметства по работа. Прибрах се като свинско в собствен сос, отворих компютъра и прочетох твоите съвети. Не че не знам, че е така. Но когато идват като директен отговор...Благодаря ти много. Върхът на всичко е, че кученцето от снимката е от любимата на дъщеря ми порода! Тя от малка желае да има точно такова сладурче.

Красавиците...

Мила Донче, моля те да ми простиш за неадекватното ми поведение във форума преди 2-3 седмици. Имах лични причини да бъда неадекватна, но това не ме оправдава. Тази сутрин при медитацията си край морето успях да простя на себе си за много неща, помолих за прошка и много хора. Това ми даде сили да те помоля сега да ми простиш. Нели

"Някъде на картата" - американски, не видях началото, така че не зная нито кой е режисьорът, нито кои са актьорите. Прекрасен, много нежен, оптимистичен.

Бъди честит!

Благодаря, mvm! Тази легенда ми е непозната. Много е красива.

Това е и музика, и стих...

И има защо

Мила mvm, изцяло съм на твоята позиция. Някои от преждеговорившите, с решителното изключение на Борислав, са толкова далече от ученичеството, колкото аз, като архитект, от коремната хирургия. Не ми е ясно как можеш да се "запишеш" за ученик, когато не чувстваш и най-елементарните правила на човешкия морал: не кради (дори и идеи), не лъжи (дори и себе си) и т.н. Това, че си назубрил много цитати от Учението поради изключително добра механична памет, още нищо не значи. И аз, като тебе, така го разбирам : да ставаме Човеци с главна буква. Пък после - другото. То само ще си дойде. А ако вършиш подлости зад табелата на Учението - забрави за каквото и да било ученичество. Аз все още съм далеч от ученичеството. Все още си позволявам да изпитвам раздразнение. Но ще го преодолея. Работя по въпроса усилено.

Вчера пътувах до Царево и ми хрумна, че ако това шосе не се използва 4-5 години, Природата ще си го вземе обратно. И си представих как прекрасната дъбова гора на "Перла" го завладява изцяло. Както се е случило с много от пътищата на великата Римска империя. Например, кой знае днес, че между селата Фазаново и Българи в странджа е минавал важен римски път? Почти никой. И се успокоих, че когато се досамоубием, като презастрояваме и унищожаваме природата, това няма да бъде край, а едно ново начало.

Тази сутрин насън се чудех за някакъв телефонен номер дали е 5911 или 5311 и за това какви са другите цифри пред тях. Но се събудих, преди да разбера за какво става дума. Първият ми се струва познат. Чудя се дали се нуждая от тълкование или просто трябва да експериментирам и да звъня. И да чуя кой ще се обади.

Рано сутринта се зарадвах много на проливния дъжд, който изми праха и напрежението. По-късно ме зарадва още повече една обикновена едночасова разходка с дъщеря ми. А по обяд - концерта на цигуларката Мила Георгиева по БНТ.

И от мене : много Любов и Светлина!

Това е вчерашното мяукащо създание. Днес се научих как да го поствам директно.

Седмица преди Цветница посетихме с дъщеря ми монастира край с.Кабиле до Ямбол. След това отидохме да разгледаме града, но валеше силен дъжд, беше много мрачно. От един цветарски магазин ме "повика" едно ярко червено мушкато, което сякаш замести слънцето. Взех си го. Отредих му място сред сандъчета със здравец. Кръстих си ги Здравчо и Мушкатка. От балкона, който е североизточен, се вижда морето. Всяка сутрин съзерцавам там как слънцето изплува от водата и си говоря със Здравчо и мушкатка. Но от няколко дни морето вече почти не се вижда, защото дърветата се разлистиха и затова повече гледам цветята. Установих, че пъпките на мушкатото са много благородни и достойни и ми хрумна, че много можем да се поучим и от тях. Преди да се отворят, вече понатежали, те увисват надолу. И тогава само една от тях се изправя и започва да отваря листчетата си едно по едно, сдържано и без да бърза, докато блесне в цялото си алено великолепие. Като че ли млада дебютантка влиза в балното зала за първия си бал. В това време другите търпеливо изчакват да им дойде редът. След час, след ден, след два...Така че красотата на всяка от тях да бъде оценена по достоинство. Помислих си, че това трудно може да се наблюдава при събрали се на едно място двукраки красавици, освен ако не им го е наложил някакъв много строг етикет. Удивителен финес в отношенията! И как би могъл човек да се съмнява, че и цветята имат душа...

Мяу!

Един от най-хубавите плажове на Южното черноморие от недалечното минало (вече е о..ан и пренаселен) край село (вече град) Китен също е свързан с интересна легенда. "Странджанско пристанище става лично султанско владение Хитра болярка спасява Заливът Атлиман е кръстен на кон, разказват легендите Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ Обикновено се смята, че по южночерноморския бряг между Созопол и Ахтопол не е имало антични и средновековни селища. Историческите извори и археологически следи обаче свидетелстват, че по оживения днес от цветущи курортни селища бряг и някога е кипял бурен живот, а морското крайбрежие е било осеяно с наниз от антични и средновековни крепости пристанища. Такава е била Урдовиза, разположена на едноименния полуостров на около 15 км южно от Приморско. Бреговете му са стръмни и високи 10 - 15 м. Дълъг е около 120 и широк от 60 до 80 м, ивицата, която го свързва с континента, е съвсем тясна - не повече от 40 м. В края на миналия век археолозите братя Шкорпил забелязали тук останките на внушителна крепостна стена, дълга "сто разкрача". Тя преграждала шийката на полуострова, като е достигала до ширина 3 м и имала две кули. Пред крепостната стена е бил издълбан дълбок ров. Тези останки съществуват и днес. Самото име показва, че Урдовиза е старо тракийско селище. Не е известно кога първоначално е била издигната крепостната стена, но на южната стена бе намерена амфорна дръжка от ХI-ХII в. Тогава името Урдовиза се появява за първи път и в писмен източник - "Географията" на Идриси". Урдовиза се среща и във всички - без изключение, италиански морски карти от ХIV-ХV в., като името й е предадено в различни форми - Уердиза, Вердиз, Верниза и т.н. В Логоса на Алексий Макремболит, в който се описва между другото и генуезката атака срещу Созопол през 1352 г., се споменава, че след завземането на Созопол генуезците се насочили към близко разположената крепост Авордовиза. Жителите й се откупили срещу 10 000 златни номизми - една доста внушителна сума, което свидетелства за богатството на населението, постигнато чрез морска търговия. В италиански документ от 1453 г. крепостта Вордоваска е спомената заедно с другите южночерноморски крепости, които турците превзели през пролетта на 1453 г. преди падането на Цариград. Една странджанска легенда свидетелства за това събитие. Тя разказва как е станало определянето на границите на Хасекията - област в Странджа със 17 български села, която чак до 1834 г. е лично владение на султана. Султанът поискал от владетелката на крепостта "бяла Стана" (или Мария в друг вариант) да се омъжи за него и така да вземе непревземаемата дотогава крепост. Управителката се съгласила при условие султанът да й подари като лично владение и да освободи от данъци толкова села, колкото обиколи един кон, препускайки от изгрев до залез слънце, тръгвайки от Урдовиза и сключвайки кръга пак там. Султанът се съгласил, а Мария решила да го надхитри. Тя разставила на няколко места в Странджа буйни жребци (атове). Сменяйки конете, ездачът препускал цял ден и заобиколил почти цяла Северна Странджа. Конят, който ездачът използвал за последната отсечка на пътя, издъхнал от преумора под стените на крепостта пред северния залив на Урдовиза. Султанът спазил дадената дума, а в чест на истинския герой на тази история - издъхналия кон - жителите на Урдовиза назовали красивия северен залив Атлиман (Залив на ата). Тази легенда, изчистена от романтичните подробности, отговаря напълно на историческата действителност от края на ХIV и началото на ХV в. Тогава редица дребни феодали в този край предават без бой крепостите си на турците срещу известни отстъпки. Иначе наистина е трудно да се обясни с какво Хасекията - един беден планински край, е заслужил да бъде обявен за лично султанско владение. Урдовиза съществувала до ХVII в., когато поради опасността от казашките нападения населението й се е преселило във вътрешността на Странджа, основавайки голямото село Визица."

Хайде де, да не казваш, че въпросните хора са си отишли на село... Те никога няма да се върнат на село. Но ние, ако не си повишим праговете на търпението, ще се оттеглим някъде на спокойствие.

В нашата малка жилищна кооперация (8 семейства) е много интересно : тези, които вдигат шум, местят тежки предмети посред нощ, правят често купони, говорят високо, са същите, които запушват главния мръсен канал, хвърляйки какви ли не боклуци, наводняват живеещите отдолу, след което казват, че наводнението не е от тях, и т.н. Всъщност, според мене, не става дума за праг на търпение на потърпевшите, а за липса на домашно възпитание и битова култура у другите. Има изход - който не желае да зачита правото на другия човек да живее поне относително спокойно, се премества на село в къща с двор минимум 1 декар, където може да си крещи и буйства на воля, без да тества границата на търпение на съседите си.

http://4storing.com/oekc6/dfae9481947cf2dd...0db1e89f37.html Истинско вълшебство е да подредиш седемте ноти на гамата така вълнуващо... ! А можеш и да развалиш магията, като ги подредиш в чалга. Въпрос на ниво на вибрациите. И на пропорции.

... И нямат никакъв страх от хората. И го подчертават винаги с достоинство.

"Вярата изисква смелост, готовност да поемеш риска, да понесеш дори разочарование и болка. Който настоява, че безопасността и сигурността са най-важните условия за живот, той не е в състояние да вярва. Който се затваря в една система на самозащита, където намира сигурност с помощта на дистанцията и собствеността, се превръща в затворник. За да си обичан, за да обичаш, се изисква смелост, смелостта да даваш оценка на определени ценности и да направиш скок, като рискуваш всичко заради тях."Ерих Фром, "Изкуството да обичаш" bran21, този цитат от Ерих Фром, който Любо привежда, изразява точно моите мисли, които исках да споделя вчера с тебе, но се отказах.

Чалгата е много ниско- енергийна музика , на ниските страсти , ниската енергия . Кармично обременява и е за кармично обременени хора , незнам как е възможно човек да разпуска с подобно нещо ,но всеки си знае най- добре . Замърсява ми мозъка направо . Затормозява всякакви по - финни нива на съзнателната чувствителност . Много чужденци , които идват в България , казват :Не слушайте чалга , това е някакъв тормоз за душата . Незнам как някои хора , които познавам я наричат музика за душата . Далеч съм от мисълта , че е точно музика, камо ли за душата . Според мен ще отшуми и ще се изроди в по - висш род на музиката след време , просто и на самите хора няма да им харесва тази първична супа от кармични обременености , ще се отаи на дъното . И ще изплуват по - музикантските и по - чистите като енергия парчета и изпълнители. Засега голяма воня се надига от тази супа с много лоши последствия, защото чалга културата , започва да изтрива направо бъдещи културни слоеве в българското общество . Виждам резултата в децата , които са задушени от чалга и чалга изпълнители . Дано успеем да се справим с това . Да ме простят хората , които я харесват и слушат , нямам никакво лично отношение към който и да е от тях. Но така мисля за чалгата . Тя ме вдъхновява да имам много здрави музикални ценности и да внимавам на какво отдавам любовта си , да не допускам нищо от тази кална бърканица да ми залива мозъчните процеси . И да се боря за всичко друго , което обичам с много хъс и непреклонност . Чалга културата е абсолютно анти - култура въобще . А пък аз работя в областта на културата и образованието и затова още повече ме нахъсва да бъда неумолима към такъв род ритми . НЕзнам диаметрално различна съм като разбиране за света от всичко , що е чалга . Като се започне от чалга музиката и се стигне до чалга облеклото и стайлинг на живот. Музиката като ценност е много важна част от естетическите ценности на човешката цивилизация . МТВ и всички музикални програми са вече институции на младото поколение . Музиката изразява по най- прекия начин лайфстайла и дори модата , философията на цели поколения . Културата на цяло едно поколение или просто едно културно течение и разбиране за света , гледна точка и позиция .