НелиТ

бъди прекрасна и тазивечер!

Разрешете ми да го напиша на английски. В младите ми години си го пишех по много пъти, когато бях стресирана, депресирана, несигурна. Написа го на черната дъска през 1968 година (бяхме 15-годишни) нашият млад учител по английска фонетика и история мистър Ленард Холдън, когато червената власт го обяви за персона нон грата и му даде 48 часа да напусне България. Причината : беше 21-22 годишен, следваше социология и ни даде да попълним анкета с въпроси от рода на "какъв искаш да станеш", "колко деца искаш да имаш" и други подобни. Една съученичка се притеснила от въпросите, оплакала се на тати, който работеше в ОК на БКП. Това стихотворение беше единственият му коментар, след което каза good bye и си тръгна. Благодаря ти, много ме развълнува...

Благодаря ти Blue Hawaii! Картините на Пепси ми създават усещането, че съдържат в себе си всички изкуства.От тях струи музика, цветовете сякаш изпълняват своя вихрен танц, картините приличат на кадри от фантастичен филм, някои от тях прекрасно допълват и обогатяват архитектурата, други биха били прекрасен декор за пиеса, за духовна церемония... А къде могат да се видят в оригинал?

Току-що влязох в офиса си. Дойдох да нарисувам някои илюстрации на идеи към един наш проект - паркоустройствен план. Откакто реших да направя ръчни скици не за себе си (иначе при проектирането скицирам почти ежедневно, но това не е рисуване), а да ги приложа към проекта, се притеснявам, че трудно ще се справя. А не ми допадат компютърните 3D- картинки.В последните години рисувам рядко истински. И ръката отвиква. От месец се каня да започна да рисувам всеки ден по малко здравеца и цветята, които отглеждам на балкона, за да разберат колко много ги обичам, но досега нищо не съм направила. И ето, днес, в проливния дъжд, влязох в книжарницата да си купя картон за служебните рисунки. Сетих се и за намеренията си да рисувам в къщи и взех и един скицник с хубава хартия за акварел. Сметката беше 5.38 лева и се оказа, че на дребно в монети имам точно толкова. Развеселих се и казах на продавачката, че това е знак, че ще ми върви в рисуването. И наистина го чувствам така. Колкото и смешно да звучи. А и когато влязох във форума, попаднах точно на тази тема за знаците. Случайно.

Определено е така. Невъзможно е да те "пипне" хипохондрия, ако имаш постоянен ангажимент да се грижиш за други хора, да им осигуряваш (работейки) средства за живеене, да ги обслужваш в битов план (готвене, пране, чистене), да ги даряваш с достатъчно внимание, да им измисляш и забавления, и при това да няма кой да те смени в нито една от изброените дейности. При такава ситуация, дори и да се разболееш от истинска болест, бързо-бързо решаваш, че си здрав и продължаваш бодро напред, защото знаеш, че се нуждаят от тебе. Забравяш, че си болен и болестта отшумява. В заключение, според мене, хипохондричните пристъпи са тясно свързани с егоизма. И освен това са въпрос на личен избор.

Наистина жалко, че рисуваш рядко в последно време. Бих искала да видя рисунките ти "на живо". На монитора се губи част от топлината на материала. Харесва ми, че не подражателстваш.

http://4storing.com/7m045/1c8792dbf207d63a...abb8c03bdf.html

Интересен сблъсък се получава в днешно време. От една страна най-високите технологии се прилагат първо във военното дело и докарват до абсурд използването на човешкия гений за самоунищожаване на човеците. От друга страна технологиите позволиха да познаваме себеподобните от всички краища на планетата и в един момент, според мене, точно това може да предотврати омразата и фанатизмът да вземат връх. Вярвам в това. А наистина използването на технологиите изисква многократно по-висока концентрация и осъзнатост, когато се прилагат в помощ на творческите процеси. Трябва да се обхване, да се прецени, да се смели и да се претвори огромно количество информация за единица време. Което е огромно напрежение. Интересното е, че при този процес на работа се налага, за да бъдем ефективни, да тренираме сериозно интуицията си - само тя може да ни помогне да вземаме бързи и адекватни решения. В противен случай още по-ярко и светкавично лъсват, с помощта на същите тези технологии, несъстоятелните идеи (или липсата на идеи въобще), неправилните решения. В заключение : използването на високите технологии изисква развита духовност. Сигурно не е случайно съвпадение по време на стремглавото развитие на технологиите и на все по-масовия стремеж на хората към духовно усъвършенстване. "Навлизането навътре" в себе си ще отклони махалото към плюса.

"Единствено със сърцето проглеждаме за красотата на света, явен от Сърцето на Космоса. Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност. Да, да, да! Мерило е космичната любов!" Днес установих нещо, което за мене се оказва от голяма важност. От детството си още винаги открито и осъзнато съм изразявала любовта си, възхищението си, уважението си към хора. И това винаги ме е карало да се чувствам щастлива. Но съвсем отскоро започнах да прилагам постоянно и ежедневно това свое "правило" и към природата. Наум и на глас. Не че преди не съм я харесвала,обичала - напротив, но не съм се сещала да й го казвам. Отбелязвала съм за себе си възхищението от облак, залез, цвете, дърво, но е липсвал диалог. И то от моя страна. Откакто с природата започнахме да си говорим, усещането е съвсем различно. Споделена любов. Днес, пътувайки по доста неприятния път от Бургас до Варна (завои, завои, интензивно движение) и обратно, в съзнанието ми се оформи мисълта, че това е най-щастливата пролет в живота ми. Вълшебно чувство...Усещах осезателно диалога си с разлистващите се дървета, с искрящо зелената трева и забелязах, че почти не ме дразнят нахалните шофьори и трудните участъци от пътя. Може би това чувство идва при мене доста късно, защото съм тротоарно чадо, но съм щастлива все пак, че е дошло.

И аз в момента чета втората книга. Попълних тестовете в първата книга и се уверих за кой ли път (чела съм и други книги по въпроса), че дъщеря ми си е тъмно индигова. Книги от този род много ми помагат практически във взаимоотношенията с детето. Когато ми дойде много нагорно и забравя да "навляза навътре" в себе си и да потърся решение на проблема, винаги намирам отговор в тях. Жалкото е само, че в България все още не съм чула някой професионално да се замисли за нашите индига, за тяхното образование и развитие. Налага се сами да се справяме посредством единственото оръжие - любовта, да се правим, че не виждаме схематичния подход към децата в училище, с риска в един момент децата ни да се сблъскат със сериозни проблеми в обществото.

благодаря, бясе! поздравявам те с това http://4storing.com/hwxci/928f021a7dcec9f1...9ab482b869.html

Скъпа lightshadow, Ще ти предложа много актуалната мисъл на Учителя Беинса Дуно: "Бог е в душата – мога; и дяволът е в душата – не мога; т.е. на всяко дело Божие трябва да казваме „мога“, а на всяко не Божие дело има смисъл да казваме „не мога“. Щом речем „мога“, Бог ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща – като кажем „мога“, непременно ще го изпълним." (Четирите основни елемента, Беинса Дуно, Неделни Беседи, 06.04.1914 Неделя, София) Самият факт, че споделяш публично във форума своята обърканост, че вече си си поставила сама диагнозата, ми говори, че ще намериш сама най-доброто за тебе решение. И ще бъдеш щастлива с това, с което решиш, че ти прави удоволствие да се занимаваш, и ще последва и материалното благополучие - парите сами ще дойдат при тебе. Не зная с какво образование и с каква квалификация си до този момент, но ще видиш, че когато осъзнаеш вярната за тебе посока, ще започнеш сама да търсиш и начините, и формите да усъвършенстваш знанията и уменията си. Има и много други като тебе млади хора, които се влачат от работно място на работно място, но това нито ги тормози, нито ги кара да се замислят. А ти си различна! Не е толкова просто човек да намери призванието си. А и когато го намери, пак понякога изпитва съмнения. Ще ти дам пример от моя живот. Като дете се занимавах с много неща извън училище. Седем години рисувах в кръжок по рисуване. Четири години пях в градския хор. 15 години свирих на цигулка. Седем години посещавах школа по математика към станция "Млад техник". Никой не ме е карал да правя всичко това. Явно подсъзнателно съм търсила пътя си за професионално развитие. Някъде към 11-12-годишната си възраст реших, че искам да стана архитект. Близки и познати и бившите ми учители са ми казвали, че често съм го заявявала. Не мисля, че е било осъзнато. Но след седми клас постъпих в езикова гимназия - въобще не ме теглеше към строителен техникум. Отказах да отида в музикално училище, въпреки настояванията на преподавателката ми, защото прецених, че нямам достатъчно талант. Оказа се, че заниманията с езици ми правят голямо удоволствие. Не се задоволявах само с това, което ми преподаваха в училище - четях много книги, ползвах и допълнителни учебници, слушах радиотеатрални пиеси по BBC. Към десети клас вече бях започнала да проучвам как се влиза в архитектурната специалност и определено се уплаших. Нямах нито връзки, нито особено актуалните за онова време привилегии за деца на активни борци, деца на работници, деца на трудещи се селяни, деца от изостанали райони...И реших да се пусна по течението - т.е. да отида там, където най-лесно ще ме приемат - английска филология и математика. Но, за щастие, в този момент се намеси майка ми. Един ден тя ме попита възнамерявам ли да кандидатствам архитектура. Отговорих й по начин, който явно е издавал страха ми : "Те в архитектурата си разплитат за мене терлиците...". И въобще други подобни глупости. И й обявих какво смятам да правя. Тогава тя ми каза, че познава детето си, уверена е, че ще се справя и с математиката, и с езиците, но, според нея все нещо няма да ми достига и няма да бъда щастлива и удовлетворена от това, което правя - ще ми липсват заниманията с изкуство. И тогава ми каза, че случайно е намерила преподавател по рисуване, който да ме подготви за изпитите. След известно мрънкане от моя страна реших все пак да опитам. Година и половина работих здраво по въпроса, но със съмнителни резултати, защото междувременно майка ми се разболя от рак и последва серия от операции. На моите ръце легна и домакинството, и учението. Но, за щастие, месец преди изпитите майка ми излезе от болницата и това, както и нейната твърда увереност, че ще се справя, изигра своята роля. Справих се блестящо - и ето ме - студентка по архитектура. Но след година майка ми почина. Това ми разклати изцяло почвата под краката. Завърших успешно висшето си образование, но психически бях извън релси. Започнах работа и започнаха моите мъки. Работата ми правеше удоволствие, но един път се получаваше, друг път - не. Получих и голяма награда за един реализиран обект, но и това не ме успокои. Придобих уплаха от белия лист, на който трябва да изразя идеите си. И така осем години. Разболях се и се наложи да ми направят сериозна операция. Последваха дълги болнични дни. Когато се пооправих, всеки ден се разхождах дълго край морето и размишлявах как да продължа живота си. И реших, че от мене архитект не става, че една работа, която трудно ми се отдава, не си струва да я работя. Стигнах до извода, че трябва да стана специализиран архитектурен преводач (английски, немски и руски) и то на симултанен превод - по конференции, конгреси и други подобни. И се успокоих. Когато свършиха болничните, отидох на работа с намерения да обявя напускането си, но се случи съвсем друго. Течеше вътрешен конкурс за проектиране на един голям почивен дом, по който доста колеги вече работеха. Видях какво са направили и усетих, че аз мога да измисля нещо по-интересно - просто ми хрумна новаторска идея. И седнах да работя почти като в транс. Денонощно. Когато приключих, помолих директора да разгледат и моя проект, без претенции да легализират участието ми в конкурса. Просто за сверяване на часовника. И чудото се случи. Приеха моя проект за най-добър и ми възложиха да продължа проектирането, когато се възложи от инвеститора. Възлагането се забави. Междувременно напуснах предприятието. Друга колежка пое проектирането. И ми открадна авторството - просто забрави да пише моето име. Простих й, защото по-важното за мене беше, че разбрах, че мога да продължа да работя като архитект с голямо удоволствие и че във всяка човешка дейност има и върхове, и спадове. Просто особено важно е човек да съумее да попита себе си какво иска. Вярвам в тебе, защото ти вече усилено се питаш и съм сигурна, че ще намериш отговора!

В добавка : отец Стилиан е изключително широко скроен човек, мислещ, далеч от тъпия догматизъм, обхванал църквата.

http://4storing.com/dte6s/16f7442589c803b1...d48e8bc874.html

Честит рожден ден, Иви! Пожелавам ти "Любов с вяра и надежда без никакво съмнение; мъдрост, в която да няма никаква тъмнина и истина, свободен да бъдеш, без никакво противоречие да няма в ума ти. Никъде да не се съмняваш, да не се чувствуваш, че си ограничен – нищо повече." (34-та неделна беседа, държана от Учителя на 12.IX.1937 г., 10 ч. сутринта,София – Изгрев.)! Нели

Привет за новия форум ! Изкуството представлява превод на земен език на порива на душата (сега ми хрумна това определение) и не можем да го прескочим в този портал.

"Сега аз ви предупреждавам, понеже ще станете възпитатели на деца, да знаете как да ги възпитавате. Когато възпитаваш детето си, по възможност не говори за неговите недъзи, които има. То само ги знае. Че обича да краде, да лъже, не говорете нито дума за това. И като го виждаш, че краде, прави се, че не виждаш. – „Ама, какво ще стане от него?“ – Много добро дете ще стане. Щом му кажеш, че си го видял да краде, детето вече разбира, че и ти знаеш да крадеш, но се криеш да не те види. А така, като не му казваш нищо, не му прави никакво впечатление. Не забелязвайте недъзите на хората по никой начин. Да не ги забелязваш, това значи да не ги държиш в ума си. .................... Не мисли лошо нито за другите, нито за себе си. Вие трябва да имате това истинско знание." Из Най-голям в Царството небесно, 1ва НБ, 27.IX.1936 г. Благодаря ти, Учителю! Зная, че много имам да уча...Когато дъщеря ми лъже, винаги съм считала за свой морален ангажимент да й покажа, че знам. Реагирам така от незнание.

"Желанието на човека да подигне света трябва да бъде лично желание. Всеки сам трябва да пожелае да се подигне." "Същото може да се каже и за човека. Най-красивите и възвишени мисли, чувства и желания на човека се създават при най-голямата топлина и при най-голямо налягане. Казвате: „Къде да намерим тази голяма топлина?“ Най-голямата топлина в света, която е в състояние да разтопи и най мъчнотопимите тела, това е любовта, т.е. тя произтича от любовта. Без любовта вие не можете да образувате тази голяма топлина. Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на любовта. Вие непременно трябва да оперирате със силата на любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането иде от Духа. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлина. Дето е мъдростта, там е светлината." "Казвам: Вие трябва да носите в ума си само една идея – да учите. Този съвет ви давам. Не взимайте нещата в тяхното статическо положение. Не взимайте работите в тяхната свършена форма. Никога не желайте да бъдете най-добрият човек, нито най-богатият, нито най-ученият. Никога не мислете за нещата в тяхната завършена форма. Освободете се от понятието на господар или на слуга. Не мислете дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или на ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на Земята да бъдете в даден момент или господар, или слуга, или учител, или ученик." "Та казвам: Има Един, Който всякога ни обича. Все има нещо, заради което Бог ни обича. Той е вложил у нас нещо, за което ни обича. Най-малко Той е вложил Своя живот в нас. Дали ще бъдеш на Земята или в онзи свят, все ще се намери някой, който да те обича. Любовта не може да се унищожи. Никой не може да живее сам. Човек трябва да обича и да го обичат. Ако ти не можеш да видиш Бога във всички форми както действува, ти не можеш да бъдеш щастлив човек." "Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро. Имаш лош мъж – за добро е. Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение. Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение. Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение. Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне." "Казвам: Когато стане въпрос за човешкото, ангажирайте се по отношение на него да го опитате. Що се отнася до Божественото, него прилагайте в живота си. Това значи да имате вяра колкото синапово зърно." Из Синаповото зърно, 20а НБ, 18.IV.1937 г.

Така и всяко нещо, било то идея за комуна или човешки отношения, има нужда да мине през огъня, за да се изпита, преди да се реализира истински. Често това, което ни се струва лошо в началото и искаме да изхвърлим, е всъщност за добро, а може накрая и да се превърне в наше спасение. П.П. Идеята се изразява и от рисайклинг. Не се изхвърля боклука, а се преработва. Така е по-чисто. Успех утре

Успех в арменския ! Когато се поосвободиш, можем да се задълбочим в темата. Добре е отсега да обмисляме нещата, дори и в някои подробности. Това ще ни качи на вълната на случването, нали?

Информирана съм отдавна. Подписах се. Не се съмнявам в силата на общественото мнение, ако реши да се събуди. Съмнявам се, обаче, в активността на моите съграждани на 17 февруари. Голяма чяст от тях са върли противници на тръбата, но заглушават съвестта си с твърдението на министър гагаузов, че референдумът нищо не може да промени. А той говори това от шубе. Защото вече се е продал, по всяка вероятност.

Когато се върнеш в България и решиш, че си узряла да основеш това училище, обади ми се. Ние с дъщеря ми често си мечтаем на тази тема - да направим двете с нея, когато порасне, нещо като школа за деца. Тя е осиновена, знае това и особено силно съпреживява несгодите на децата без родители. А аз пък си мисля, че и децата с родители, и самите родители, имат нужда от това училище на нашите мечти. Аз с удоволствие ще го проектирам, а и съм собственик на някой друг декар земя за целта. Очакваме те да го сътворим заедно.