Антикал

Привет на всички, Нека да поясня, че "първата крачка" се отнасяше за форумците които не са взели участие. Ще бъде наистина интересно да прочетем за техните мечти. А сега аз ще споделя моята Както загатнах, моята мечта е свързана също с образованието и възпитанието само че е насочена към децата. Разсъждавал съм доста има ли начин света да се обърне към по добро и смятам, че единствената възможност е всеки сам да го пожелае. Определено това е доста трудно, защото всички хора са различни, както и техните цели и стремежи. Да, но дали е невъзможно? По този път се върнах назад във времето, до корена на проблема /поне аз така мися/ и стигнах до децата. Тогава като че ли различията са по-малко, или поне не се забелязват. Ниски - високи, бедни - богати, ... всички те могат да играят заедно и да се чувстват щастливи. Та се замислих - дали всъщност съвременното възпитание и образование не ни изкривяват до някъде? Тук ще повторя едни въпроси които зададох в друга тема: Кой ни е учил да възпитаваме децата си? Кой ни е учил да се храним? Да имаме правилен начин на мислене? Как да потърсим партньора си в живота и какво да бъде отношението ни към него? А в същото време учим неща които може никога да не използваме - като физика, матаматика, биология и още куп други. Не ме разбирайте погрешно! Аз съм привърженик на широката обща култура, но именно в търсене на широки познания за света сме пренебрегнали елементарните култура и разбиране за нас самите. Мисля, че е време това да се промени. Познанията за света в нас и този който ни заобикаля трябва да вървят ръка за ръка от ранна детска възраст! Ето как се размечтах за нов тип детски градини - които да обясняват на децата връзката между човека и природата. Да изграждат социално мислене и да възпитават в Любов. След детската градина да продължат в подобно училище и така докато стигнат до "Университета на Иво" А сга малко по практически: В нашето общество основна роля за възпитанието оказва семейството. Но "нормалните " семейства днес са все по-малко. Караници, материални проблеми и много хора които се предават, несъзнавайки че имат силата да победят всичко това. Но начало трябва да се постави и според мен е по лесно да не се изкривят детските разбирания, от колкото да се разчупи света на възрастните. Знам, че хубавите работи стават бавно и не бързам. По важно е да се започне от някъде. В този нов подход на образование нямам за цел да се променят хората по нечия идея, а по-скоро да им се помогне да открият сами себе си. Да станат търсещи личности и да превъзмогват недостатъците си всеки според възможностите си. Въртят ми се и доста конкретни идеи но още не са "доошлайфани". Ако някой от вас има какво да ми каже по този въпрос бих го изслушал с удоволствие. Много искам да чуя мнението Иван – харесва ми начина му на разсъждение. Ще се радвам ако ми отговорят Иви, Севдалина, Силви и Васил – все търсещи хора. Всъщност надявам се да получа одобрение /допълнения и конкретни идеи/ от едни и критика /разглеждане на слабите места в идеята/ от други, защото първото ще разшири кръгозора ми и ще ми даде стимул, а второто импулс за развитие и преодоляване на заблудите, които може да съм допуснал. И двете гледни точки са еднакво важни !! Очаквам да отключите себе си и да ме провокирате

Привет Иви, Много се радвам че ти също оценяш важността на тази тема. Искам първо да се доуточня за въпросите които зададох: Цитирам: Тези и още много други, които сигурен съм сте си задавали - магат сами по себе си да бъдат теми в нашия форум, но тук бих искал да ги подчиня всички на възпитанието и образованието на детето. Ще ми се да не се разваля цялостта на картината. Аз съм баща и мисля че "възпитанито" на детето започва дори преди самото му зачеване. Важно е детето да бъде "планувано" т.е. двамата родители ясно да осъзнават отговорността която им предстои да поемат. Да водят чист живот преди и по време на зачеването. И най-важното - да има ЛЮБОВ. По време на бременността майката трябва да е много внимателна и ако е възможно да не позволява на отрицателни мисли да я обсебват. Всичко това или поне по-голямата част от него става от самосебе си щом е продиктувано от ЛЮБОВ. Тя помага най-много във възпитанието - поне това сочи моя скромен опит. Ето, че се ражда и малкото човече. Тук поне за мен нещата малко се усложняват. Има значение дали е момче или момиче, защото възпитанието е добре да бъде съобразено с пола. Честно казано на това не се обръща много внимание, но е важно. Погледнете в някоя съвременна книга за възпитание на деца - почти нищо не се споменава за това. Разликата между мъжа и жената не е само в пола, но и в предопределението им на Земята. За това е добре нещата да се предават на децата по подходящ начин. Бих искал ако някой има повече опит в тази насока да го сподели с мен - ще ми бъде от полза

Здрасти Геро, Идеята е страхотна. Абсолютно съгласен съм теб, че възпитанието е ключ към промяна на обществото, защото никой не се ражда научен. Споделения опит е благо което ние хората не използваме рационално и мисля, че в този портал, темата поставена от теб е наистина много необходима. Всеки Човек трябва да се е замислял за възпитанието по един или друг начин. Не всеки става родител, но дори и този който не е - поне сам е минал по този път волю или неволю. И със сигурност има мнение по въпроса. Аз имам предложение. Нека да разширим малко темата - да прибавим едно подзаглавие "или необходимостта от нов начин на възпитание - при съгласие можеш да кажеш на Иво да го добави " И нека всеки който има мнение по въпроса да го сподели! Замислете се нима нещата не тръгват от домашното възпитание. Макар и не винаги определящо то дава силно отражение върху крехката детска психика. А кой ни е учил да възпитаваме децата си? Кой ни е учил да се храним? Да имаме правилен начин на мислене? Как да потърсим партньора си в живота и какво да бъде отношението ни към него? Толкова много ежедневни въпроси на които отговорите търсим сами а в същото време учим висша математика, икономика и мн. др. Нима това не е парадокс? Нямам нищо против тези науки, но нещата трябва да вървят паралелно. Чакам вашите мнения по въпроса! И не забравяйте: "Мисля, следователно съществувам" Поздрави Антон

Ехооооооо, здравейте Мисля, че наистина мечтите ще обединят света. Красиво е когато двама души мечтаят и мечтите им се допълват. А ако са повече ? Може би е невероятно усещане за учстващите! ... не един , а неколцина още да мислят като теб. Това е синхрон поне с една част от заобикалящия те свят и носи удовлетворение. Сигурен съм, че когато няколко души пожелаят нещо силно, то се сбъдва. А е казано и в Библията "Поискай и ще ти бъде дадено" Нима това "искане" не е вашата мечта? Направете първата крачка! Защото ако нямаш смелостта да поискаш, значи нямаш и силата да го постигнеш. Поздрави !!!

Здравейте всички вегитарианци и невегитарианци, Съгласен съм с Иво и Ради, че освен с храненето - вегитарианството е свързано и с мисълта. Тези две неща са взимна предпоставка едно за друго. Имайки предвид обаче факта, че сред нас невегитарианците преобладават, може би е по-добре да чуем и тяхно мнение.Благодарение на форума всеки може да изкаже своето становище по въпроса. А самия факт, че човек постъпва или не постъпва по определен начин означава, че е направил избор. Именно за този избор става въпрос, да споделим кое ни е накарало да постъпим точно така. Ако сме го направил съзнателно да обясним защо - може някой да е сбъркал и това да го накара да се замисли, а ако е несъзнателен по силата на насадените навици да го осъзнаем и да потърсим правилния път. Наистина е интересно да има различни мнения по един въпрос, но това да не предизвиква спорове и негативни усещания а просто една спокойна дискусия. Всеки да изкаже и да чуе мнение, и да избере. Защото правото на Свободен Избор е Божие право. Поздрави!

Привет , Темата за страховете и последиците от тях е наистина много важна. Те са препятствие по пътя ни към Бог. И осъзнаването им наистина е първата стъпка към преодоляване. цитирам Иво: Според мен страховете възникват от незнание и неразбиране на определени въпроси. Това поражда първо несигурност, а после страх. Борбата с него обаче не трябва да се приема буквално като борба.... цитирам Сев: ... по скоро трябва да се осмисли и асимилира. Мисля че развитието е начина на борба със страховете защото колкото по-напред вървиш толкова по от високо можеш да виждаш. Така решенията които са ти убягвали до момента стават вече достъпни, но за жалост или за късмет заедно с тях виждаш и нови въпроси и страхове. Дали наистина продължава винаги така: решение на стария и появяване на нов проблем или страх?

Привет отново, Ето че не е никак трудно да си помечтаем малко. Идеята на Иво е страхотна. Не отдавна аз също имах подобна мечта, а познавам и други хора които са имали горе долу същата идея. На адреса изписан в началото на форума са публикувани още ниаколко есета с тази насоченост. Това показва как все повече хора стигат до извода че за да се развива човек е необходимо познание. Днес мисля, че един подобен Университет би трябвало да се предхожда от редица учебни заведения с такава насоченост. От детската градина до университета да се получава образование стимулиращо развитието не само на ума, но на тялото и духа. Тогава в университета ще има учебна атмосфера, която едва ли съществува в днешно време. Ще бъде удоволствие да се учи, както и да се преподава... Сигурен съм че всяка една ваша мечта си заслужава. Споделете я тук и чуйте какво мислят другите за нея. Дайте ваши предложения по "чужди" мечти, но не бързайте да критикувате. Първо вижте хубавото в тях, защото зад всяка мечта стои човешка душа - една частица от Бог. Бъдете по-смели!!!

Здравейте форумци и ти Ради, Преди 10 г. за пръв път ме заинтересува темата за вегитарианството. Тогава все още бях ученик. Бях чел за него и ми допадаше, но още ми беше някак далечно.След известно време дойдоха Велики пости. Идеята беше понабрала сила и постите се оказаха ключов момент. Тъй като постенето все още ми изглеждаше доста трудно, сметнах, че ще употребявам яйца и млечни продукти. С две думи реших да спра само месото, и то по-скоро от любопитство. Нямах ни най-малка идея да ставам вегитарианец а само да експериментирам със себе си за 40 дни. Нещата обаче се развиха по друг начин. Първата седмица ми беше наистина много трудно, защото в къщи се готвеха месни ястия.След 20-ия ден вече се свиква и към края на постите, месните храни придобиват характерна миризма. Определено се чувствах по-лек и необяснимо защо по-добре от преди. По силата на някакво вътрешно усещане реших да продължавам докато ми е приятно, но още не бях решил да ставам вегитарианец. Така неусетно привикнах към този начин на хранене. 2г. по-късно обаче влязох в родната казарма. Там отново проядох месо. Тогава реално започнах да осъзнавам какво ми е давало вегитарианството - душевен мир, невероятно спокойствие, различен поглед върху света и още ред промени които бяха настъпили незабележимо. Всичко това сега постепенно се пропиваше с агресия. Дадох си сметка че храната наистина влияе не само върху тялото ми, но и върху съзнанието. Отново спрях да употребявам месо почти 2 г. по-късно но вече с ясното съзнание че ще е завинаги. Все още съм вегитарианец и съм на мнение че вегитарианството много помага. Далеч съм обаче от мисълта да убеждавам когото и да било в моето виждане по въпроса. Всеки си има право на Избор и е длъжен сам да взема решения. Надявам се споделения от мен опит само да помога на някой който сега тръгва по този път!!

Привет на всички, Благодаря на Ради за хубавата случката, която разказа. Наистина е много въздействена и всяка дума от нея рисуваше образи в съзнанието ми. Иначе казано начина по който е написана я превръща почти във "филм". Душевния мир е наистина велика сила Нека и други да споделят с нас Мира и Доброто. Но моля ви нека да е по зададената тема. Единствен Иван се осмели да помечтае на глас и то пред всички нас - за което съм му много благодарен. Когато Мира и Доброто са в мислите и мечтите ви, то със сигурност те присъстват и в делата ви. Така че отпуснете се и помечтайте!!! Всеки има собствена гледна точка, но тя допълва останалите. Така че всяко виждане по въпроса е ценно и уникално. Никой от вас ли не се сеща как може да ги изхарчи по полезен начин? Или сте прекалено пораснали и сте забравили детските си мечти? Очаквам конкретни мечти за конкретни суми - 1 000 000$

Здравейте Идеята на Иво е много оригинална и аз бих я приел с удоволствие. Нека да споделя обаче едно мое виждане по въпроса и ако не сте съгласни с него аз нямам нищо против неговото предложение. Иво е напълно прав, че ако не можеш да приложиш една малка сума пари или една "малка" добра мисъл на практика - в името на доброто, то как ще се справиш с бремето на една голяма. Но основния смисъл на поставената от мен тема беше следния: всеки един от нас да погледне дълбоко в душата си, да разбере как може да помага на ближните си и има ли смисъл да го прави Упоменатата сума от 1 000 000 всъщност няма голямо значение, както и това, че трябва да се вложат за развитието на България. Същата цел би била постигната и с помощ за др. страна, за определена прослойка в обществото, за един конкретен човек и т.н. Темата е конкретизирана за да не звучи толкова отвлечено, но намирането на конкретно решение изисква по широк поглед върху проблема. И имено това е ценното - вътрешно търсене. Всяко мисъл те приближава малко или много до действие по поставения проблем. В този смисъл поставянето на една по реална сума може би изглежда по-правилно, но аз използвах идеята на един вече състоял се конкурс и получените от него резултати. Това са 31 есета по темата и струва ми се че има какво да се види в тях. / адреса го има в началото на форума / Поне за мен важно е осъзнаването, че всеки от нас е частица от общата хармония, частица от Бог. И в този смисъл бих предпочел всеки който е съгласен с Иво и е склонен да помогне с някаква парична сума сам да направи инвестицията за България. Така ще имаме макар и малко начало, но в по-широк мащаб и по-голяма вероятност да "заразим" повече хора с добрина. А по отношение на "заразяването " ще споделя личен опит: На 06.07.03 около 23.00 пред вход на жил. блок срещнах един възрастен господин. Може би беше пийнал /макар, че не лъхаше на алкохол/, може би имаше склероза, но определено имаше болки в кръста и не можеше да се прибере. Беше загубил и ориентация. Пзвъних на Бърза помощ - казаха обадете се в полицията, обадих се и там - полицаите нямали право да качват граждани /ако не са криминално проявени/. Реших да го заведа аз, потресен че алтернативата му е да спи отвън.Качих го на такси и след доста лутане намерихме адреса. Всичко завърши благополучно. Примера със "заразяването" се отнася до шофьора на таксито. Като се разбра, че не ми е роднина, а случаен човек - не пожела да вземе пари. Ако сте се замислили или вече имате опит в такива начинания ще бъде инересно за всички да го споделите. А може да направим и гласуване за да разберем колко хора са склоннои да помагат макар и с малко но редовно. /тук нямам предвид да изпращат пари, а да помагат самите те/ Антон

Привет на всики Много се радвам че по въпроса има различни мнения, защото това е предпоставка за дискусия. Искам обаче да приведа един малък пример за гледната точка: нека вземем за основа един българин и пространсвено-географското му положение. Ако живее в Сф, то той е софианец и на пръв поглед няма нищо общо с някой, който живее в Бургас например.Но ако погледнем от малко по високо ниво то той е българин, както и бургазлията. По същия начин можем да обединим българина и германеца, защото са европейци, а европееца и азиатеца с това че са жители на Земята и т.н. Смятам, че този начин на разглеждане на проблемите ни дава възможност да се обединяваме и да намираме общи решения. Именно за това поставената тема на пръв поглед изглежда различна и не на място - 1 000 000 $ във форум за съзнателен живот. Но нима водиш съзнателен живот ако не осъзнаваш силата както на материалните така и на духовните ценности? Нима не си същия като вкопчените в материята индивиди, но просто от другата страна на медала? И като стана въпрос за това, първо трябва да се замислим какво е съзнателен живот. Според мен казано най-кратко е да станеш част от всемирната хармония. От тук можем да говорим за любов, прошка, състрадание, омраза, отмъщение и пр., но това са само отделни прояви. И заедно с предимството, че се задълбочаваме имаме и недостатъка че се откъсваме от цялото. С току що казаното обаче нямам предвид че трябва цял живот да плуваме по повърхността. ... Та нека се опитаме да свържем "голямата сума пари" с посоката на мислене която спонтанно поехме. Защо да не ги инвестираме в помощ на ближните ни - да им помогнем те също да се замислят за съзнателен живот , пък били те двама, двеста или 2 000. Бройката всъщност няма значение. Това обаче си е много отговорна задача и триабва да измислиш правилния начин. Именно тук е провокацията за всеки. Всеки от нас може да освети пътя на околните само със светлината до която е достигнал. И това че на всеки фенерчето му свети с различна светлина определено е предимство а не недостатък. Важното е да не светиш само на себе си. И както плодното дърво, след дълга борба за оцеляване не запазва плодовете за себе си а ги раздава така и ние трябва да раздаваме плодовете на нашата собствена борба. За нас остават уменията и опита, а плодовете дават стимул за борба на околните. Благодаря на Ради, Иван и Иво за споделените мисли. Отговорът ни по дадена тема обикновено означава че мислим и се развиваме. А знаем, че бездействието по отнощение на доброто е всъщност съдействие на злото. Антон

На 25.06.2003 завърши един национален конкурс за есе на тема "Как бих инвестирал/а 1 милион с най-голяма полза за развитието на страната". Резултатите са вече на лице и всеки може да ги прочете на адрес: http://www.bulgaria-gateway.org/bg/134/glasuvane.php Наистина е интересно да се докоснеш до съкровените мечти на хората, да видиш през техните очи пътя за една нова и по-добра България. Всъщност това може да ни накара да се замислим - с кой от аворите на есета сме съгласни и с кой не. Имаме ли по-добра идея и необходимо ли е да я споделим? Смятам, че една от темите за размисъл в живота, съпътстващи всеки търсещ човек е имено това - благоденствието на ближния. Никой не се чувства щастлив, когато знае че съседът му гладува или едва оцелява въпреки ежедневния труд. И точно затова конкурса провокира всеки, който някога си е задавал този въпрос. Аз така и не се наканих да седна и да напиша моето виждане по въпроса, но с удоволствие бих разговарял с всеки от вас. Мисля, че чата в този портал на 03.07.2003 от 21.00 е удобно време, но ако някой иска може да ми пише и e-mail. :-) П.П. Благодаря за отделеното време, защото то единствено не спира и не може да се върне!