Виктор
-
Общо Съдържание
432 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Виктор
-
-
Висшият аз е една съвкупност от опитности съхранявани в ауричното същество, което представлява магнитно поле обгръщащо физическото тяло. Между физическото тяло и ауричното същество има пространство , в което се изявява аза. Ауричното същество е несъзнателно поле – кармата. То влияе на поведението на аза. В някои хора с по-големи количествени натрупвания, азът се чувства като затворник обгърнат от ауричното същество. В един момент на търсене в посока освобождение от затвора, се появява магнитен център в главата, който чрез природната воля по желание на природния аз се получават раздвижвания на споменатия център, намиращ се някъде около тила. Това движение на магнитния център обаче чрез волята, се насочва в посока на появяващите се мисли, чувства, желания и образи, като те се неутрализират или рушат. Рушенето е отчаян опит на аза за глътка спокойствие от ауричното същество и постоянните атаки от страна на макрокосмоса (природата на смъртта). Движението на магнитния център са като чук по посока на форми родени от петте сетива. Азът е в ролята на Йоан от остров Патмос, надигащ глас за спасение от микрокосмос. Такъв аз с магнитния чук не може да се освободи сам от затвора.
Богомилите са твърдели, че този свят е създаден от сатаната, тоест княза на физическата вселена е той. В библията се казва, че човекът е създаден по нечий образ и подобие. Този творец е създал по свой образ и подобие хората. Някак ми се натрапва мисълта, че съм създаден по образ и подобие на сатаната.
Има удивителна прилика в описанието на ада в дебелата книга и света на княза. Той се описва като място, където грешните души стоят във вечни мъки - това отговаря на цикъла прераждане - тоест раждаш се, живееш, умираш, прераждане и отново в кюпа. В голямата си част дебелата книга мяза на писания от княза. И в източни учения се твърди „Светът е страдание”
Човекът се управлява чрез форми. Сетивата ги възприемат, запечатват се в дихателното поле, азът предприема действия, които се записват в ауричното същество, което контролира аза. Формите, които държат в плен човечеството са писмени документи и парични знаци. Всеки човек има ЕГН, лична карта и т.н. Без написано нещо на лист хартия си никой. Паричните знаци са материално остойностяване на изразходвана етерна енергия, чрез която се хранят хищниците на Кастенеда и дяволите в библията, други ги наричат – черните орди. Апостол Павел пише „Вие сте роби”. Чрез постоянната работна заетост на човешкото същество, му се отклонява вниманието от истината за света в който живее. Чрез труда си храни еоните и егрегорите.
-
Зад видимия свят действат съзнателни сили, управляващи материята. Тяхното "внимание" е в много случаи причина за синхроничността, и не е случайно че те могат да се отнесат към архетипите.
Пример
"При този който чуе словото, идва лукавият."
Причината е акта на осъзнаване на Словото, което трансформира системата човек като й дава ново качество. Човек става много вкусен. И се почва тя една тогава...
Хора звънят, случки се случват и т.н. Могат да се наблюдават големи и зашеметяващо сменящи се, включително страшни събития.
От външна гледна точка, синхронност. Но, "интересът клати феса".
"Възможно ли е различно от каузалното обяснение на случващото се?"
не съм се срещал с такова досега
-
Ауричното същество е поле-носител на миналото на аза. То е кармата и определя поведението на аз. Ауричното същество и аза са взаимозависими, това което сътвори аза,
чрез желания и чувства (физическите сетива) се записва в ауричното същество. Кармата е безсъзнателна опитност на аза и определя животът му.
Аза като чувственост има две възможности:
1. За просветлените той е илюзия;
2. За непросветлените - личен ад.
-
Няма "аз", който да се преражда. С физическата смърт и аза умира. Преражда се ауричното същество, съдържащо натрупаната карма, което е безсъзнателно - след реинкарнацията то формира нов "аз". Исус не случайно казва, ча са широки пътищата към погибел, а този към спасението - тесен. През иглено ухо "камила" не минава.
"камила" = аз
-
Целта е просветление.
Има два вида хора:
1. Просветлени;
2. Други.
Просветлените са на Пътя. Другите не са. Между Просветлените и другите няма духовни допирни точки. Между тях няма мост. Те имат различни по вид душа и тяло. Просветлените служат на Бог и човечеството (другите)- другите служат на себе си. Просветлените разбират другите. Другите не разбират просветлените, за тях те са ненормални, луди и трудно адаптивни към света хора. Просветлените помагат на другите да се просветлят, но не и да продължават да се затвърждават в материята. Просветлените са част от Братството. Другите са отвъд Него. Между другите има членове на религий, учения, църкви, секти и т.н. но между тях няма съществена разлика, те не са от Братството. Просветлените са свободни от материята и смърта, те разбират този и другите светове. Другите не разбират този свят, а други за тях са недостъпни.
Сред просветлените са: Буда, Кришна, Хермес, Мани, Боян мага, Петър Дънов, Аполониус, Орфей, Господ Исус Христос и т.н.
-
"... А като умреш - вече си свободен ..."
Ех, мечти... Де да беше толкова просто... свободен от оковите на тялото... Но, уви! Който е бил роб на тялото, няма как след туй да бъде свободен. Умърсената душа, впримчена в изкушенията на мая, няма как да бъде свободна след смърътта. По-скоро... ще бъде посетена от бирниците, за да си плати сметките.
Свободна е душата необвързана с материята. Такава душа, притежава умението да прекъсва всяка мисъл желание, чувственост и съблазни. Необвързаната и освободена душа е херметично затворена от към природата. Тя се храни от безформеното - първоизточника. В будизма има практика, чрез която се отрича абсолютно всичко - зримо, незримо, чувства, мисли, желания, битие, небитие ... (отрича се дори и самото отричане). Ако се постигне подобно състояние и задържи възможно по-дълго, човек се чувства сякаш от него се отделя многотонен товар. Цялата мръсотия на смъртната природа отпада от душата и тя има възможност да прогледне. Умът на човека не е човешки. Хората са човеци в тела на животни.
-
Така ли? И откъде черпиш тези сведения? Защото аз лично съм чула само за едни съвсем косвени и мъгляви такива, но човек, ако иска да повярва в нещо, тълкува си разни текстове така, че да подкрепят точно неговата теза.
Да, чел съм и виждам, че е така.
Да, звучи логично и аз съм склонна да го приема, но въпросът е: Можем ли да променим (и доколко) своите качества съобразно друго някакво поле на развитие, докато сме тук, в това поле на развитие? Как? И какво ще се случи според теб, ако успеем?
Своите качества не можем да променим, те са такива каквито са. Другото поле е изолирано от нашите качества.
"Как?" и "Какво ще се случи ...?" - Намери отговора сама. Ще видиш какво ще се случи.
за справки: @ Буда.
-
„Биологична машина“ е интересен израз. Да, хората все още не могат да функционират съзнателно като единен жив организъм. Как можем да се чувстваме добре при такова положение? Според мен като имаме визия за бъдещето, за това как трябва да стоят нещата. Визията може да не е пълна, а да обхваща отделни детайли, но важното е не просто да знаем какво не харесваме, но и какво харесваме, за да знаем към какво да се стремим и така да го постигнем. Ние сме тези, които ще превърнат машината в жив организъм. Другият път е пътят на разделението, на откъсването от нежеланото цяло, т.е. пътят на самодостатъчността. Това желание за изолиране обаче много често се променя в желание за експлоатация на цялото от страна на отделния индивид.
Визия за бъдещето и как да стоят нещата за да сме по-добре винаги е имало. В личен план също ги имам тези неща, но определено не виждам реализацията на по-добрата визия, все нещо се обърква. Експлоатацията на човек от човека е в природата ни. Обществото се гради на този принцип. Като се започне от икономиката и се стигне до междуличностните отношения. Обществото се крепи на експлоатацията, а икономиката на закона на конкуренцията - по-слабия не оцелява. Ако ги нямаше тези работи светът ще рухне. Манвантарите не важат за нас, а за другото човечество в мистерийната Земя и Слънчева система. Ние отдавна сме извън описаните цикли на развите. За да преминеш в друго поле на развитие, трябва да промениш своето, с подобните нему качества, а не да привнасяш от своите.
-
При мен има разлика. Знам какво е страх от смъртта. Виждам как хората около мене, а често и аз, сме винтчета от биологична машина. Смисълът от въртенето й ми се вижда смешен и безмислен. Тази машина е закон, от който искам да изляза.
-
В последно време по-често ме е страх от живота, от колкото от смъртта.
-
Правилно. Така че, ако природата на това битие е диалектична, то явленията в нея са от същото естество. Придобиването на нова същност е възможно в този свят- писано е, че Христос е слязъл и в тъмницата (този свят) да проповядва . Така че, точно тук, в тъмницата е възможно "ново начало". Но, както също така е писано- новото вино се налива в нови мехове. Т.е. такива, каквито сме си по природа, ние нямаме (и не бихме могли да имаме) и халер от това, което представлява Божественото, освен сянката от Божественото, което ние наричаме подобие. Подобие обаче, не означава еднаквост, нали?Така е Кристиян!
"Подобие обаче, не означава еднаквост, нали?" И аз мисля така. Човекът е "носител на образа" но не самият Образ. Няма покритие между "носителя" и "образа", то хипотетично е възможно, но след желание и наличието на определени предпоставки, и реализирането им в живота.
Аз Кристияне те подкрепям напълно и безрезервно!
Преди около три, четири години ти и още един участник в този форум обсъждахте едни гностични евангелия. Аз не бях чувал тази дума, но в мен се породи голям интерес. Аз ви попитах - от къде мога да намеря такава информация и ти ми отговори, за което ти благодаря! 
Е от тук насетне следва въпросът - възможно ли е в този казуален свят пронизан от закона, да вирее свободно и да се развива друга по-висша идея, подобна на новия завет (алтруистична), коята да притежава качествата - милост и милосърдие. Възможно е,Виктор,силно вярвам че е възможно!Не с борба,и не с жертви,а с усилия да надскочим човешката си природа,която разделя света на светъл и тъмен."Милосърдието е мощ на Праведния."-това е от Пураните.И милосърдието,и праведността са втъкани в призива "Обичайте се",от Новия завет.Лесно се пише,удоволствие е да се чете,трудно е всичко написано и прочетено да се живее.Е,понякога успявам,но не се обезсърчавам.
Възможно е да се развие Cveta5. Възможно е да има милост и милосърдие, но когато те са новозаветни имат отношение само към новозаветното. Това взаимоотношение е подобно към подобно. Старозаветното има вземане даване със старозаветното. Новозаветното има отношение с новозаветното. В "старо" и "ново" влагам не буквален смисъл, а символичен. Когато има новозаветни милост и милосърдие, те спомагат за излаз от Закона, който пронизва и изтъкава вселената, слънчевата система, земята, природата, човека, обществото, пазарната икономика, демокрацията, тоталитаризма, човешките социални взаимоотношения. Тази милост вади и пробужда човека, който я пожелае, но не като му съдейства да се утвърди в света социално, икономически и т.н. А в него се поражда друго жизнено поведение и способности.
-
Искам да се изкажа малко по-обобщено за милостта и милосърдието. Ние физически и духовно живееме в свят изтъкан и съществуващ от десетте божий заповеди - старозаветен свят. Но и природно-родения човек е старозаветен и пронизан от тези заповеди, което не означава обаче, че ги спазва, а дори, че е възможно това. Ежедневно тези заповеди (стар завет) вложени в човека не се спазват, което води до страдание и напрежение. Когато в резултат на тези мъки, се направи стъпка съобразена със закона (стария завет) влизане в руслото на завета, се получава облекчаване и известна хармония със света (закона), тоест очукан и пообрулен страдащия се подчинява на закона и съответно влиза в "правия" път. Този закон съставен от десетте заповеди е концепция, чрез която се озъбтява човешката лудост в материята, която довежда и до дисбаланс земната природа.
Е от тук насетне следва въпросът - възможно ли е в този казуален свят пронизан от закона, да вирее свободно и да се развива друга по-висша идея, подобна на новия завет (алтруистична), коята да притежава качествата - милост и милосърдие. За да се излезе от закона според мен, който го иска естествено, трябва да се придобие новозаветна същност. Но очевидно е, че, ако е възможно да съществува по-висш закон от старозаветния, като такъв, той би помел от лицето на земято по-нисшия в еволюционно отношение и би го заменил. Е това до сега не съм го забелязъл в глобален мащаб, тоест - новозаветен закон не би могъл да се развие и съответно в абсолютен смисъл качествата му - милост и милосърдие. По-скоро някакви техни сенки могат да се забележат, което все пак е утешително, но не е достатъчно.
-
Жестокостта е качество на аза, егото и личността. Следователно, който иска да не вижда жестокост, трябва да започне от себе си. За да няма жестокост в собственото същество, е необходима душа от друга природа, в която липсват подобни качества на присъстващите в нея души. Вниманието трябва да бъде насочено навътре, а не към другите. Когато се роди другата душа, съвсем естествено се появява и друго жизнено поведение, за което не са необходими усилия. Такъв човек (с друга душа), ще помогне на другите, но не като им съдейства да подържат природния аз, его и личност, а като насочва вниманието им към премахването им, което съвсем естествено поражда съпротива и гняв
По този път тръгват малко хора, но не знам колко стигат до осъществяването му. -
“Демоните”, за които тук става въпрос, не са фантомите от всякакъв вид, които обитават огледалната сфера, а съществуващите във всяко човешко същество демони. Може да се каже без преувеличение, че всеки диалектичен човек е “обладан от демони”. Демоничното, това е злото и омърсеността, грехът в човека. Демоничното е негативният сбор от всички живяни животи в нашия микрокосмос, който, като един сноп от определени магнитни напрежения, съществува в нашето подсъзнание.
Следователно, микрокосмосът съдържа безброй много магнитни заряда с различен произход, натрупани в него по време на безкрайното пътуване през диалектичната природа; тези заряди са в резултат на ситуации, чувства, мисли, действия и опитности в живота. Всеки човек непрекъснато създава нови отрицателни магнитни напрежения, т.е. латентни. Тези различни магнитни напрежения образуват особеното дихателно поле, жизнено поле, атмосферата, в която вие живеете в качеството си на човешки същества.
Може би ви се е случвало да наблюдавате небето, да следите движението на облаците и да различавате многобройни и най-разнообразни форми, които като че ли ви наблюдават. Те ви фиксират, последователно изглеждат ту недоволни, то нереални, то химерични. Както и мечтите, тяхната природа е отрицателна. По същия начин вие можете да наблюдавате собственото си дихателно поле, намиращо се в ауричното същество. Облакоподобните магнитни напрежения също имат глави, странни и огромни форми, повече или по-малко чудовищни и демонични. И човек разбира, че тези, които виждат вътре в собственото си същество, говорят за демони. Това са образите на магнитните напрежения, които живеят в подсъзнателното, в астралното дихателно поле.
Защо говорим за подсъзнателното? Защото съществува и едно друго съзнание: обикновеното его-съзнание. Това его-съзнание се развива като сбор от всички елементи, които формират базата на съзнанието на всички атоми на нашата система. То се подхранва от директните излъчвания от звезден произход, които се изливат от заобикалящия ни космос. Демоничните облаци на магнитните напрежения, за които току що говорихме, не се съдържат само в нашето дихателно поле, но те ни просмукват и са част от петте флуида на природната душа, участвайки по този начин във всеки атом на нашето същество.
Т.е., може да се каже, че в нас съществува не само един позитивен витален принцип, който ни кара да кажем “Аз”, но също и един подсъзнателен подтик, едно привличане към пропастта на миналото, един негативен витален принцип, многостранен и подсъзнателен. Така тези, които във всички времена изучаваха човешката психика, стигнаха до заключението, че две “его” живеят в човека: азът на обикновеното съзнание и това на подсъзнанието, или казано по друг начин - природното аз и това на противоречивата, демоничната природа. Ние всички живеем от тези две “его”. В един определен момент ние живеем от обикновеното аз и хората ни считат за нормални: но когато живеем от подсъзнателното его, квалифицират ни като ненормални. Природните сили от миналото ни повличат, в последния случай, да мислим, чувстваме и действаме съгласно подбуди, за които нормалното “аз” съжалява.
Много хора са до такава степен доминирани от несъгласувани магнитни напрежения, че те живеят повече в анормалното, отколкото в нормалното. Наричат ги “обсебени от демони”: често те се принизяват под позволените от обществото норми; тяхната нервна система не може повече да издържа на напреженията.
Хората ги считат престъпници. Тези, които трябва да ги съдят и осъждат, както и хората, които ги заобикалят, не са напълно доминирани от собственото си подсъзнание, или най-малкото, не още! Тяхното подсъзнание все още не е излязло на повърхността: и все пак, скрити зад четирите стени на своите жилища, те се отдават свободно на своите инстинкти. По този начин, те поддържат едно крехко равновесие и демонстрират в обществения си живот поведение с претенции за “точност”. И все пак, тяхното състояние е също толкова комплицирано и мъчително като на другите. Това е състоянието на човешката вълна в актуалната й изява. Неизброимите векове на диалектична изява се изразяват във всеки човек под формата на хаотични магнитни напрежения и неразрешени проблеми. Това е демоничното, греховното в човека, което го специфицира. И когато този, който е роден от природата казва, че е без грях, лъже. В тази реалност, в тази тъжна реалност, Аполониус от Тиана е подбирал учениците си.
Впрочем, сега вие разбирате, че “модерната” психология съвсем не е модерна, че полага усилия да предпази човека от собствените му демони с помощта на истините на древните гностици и древните окултни методи, без действително да го лекува. Тя е днешната версия на древния екзорсизъм (наука за заклинанията). Аполониус от Тиана изправя своите ученици пред лицето на смайващата реалност на диалектичната природа: всяко човешко същество е продукт на цялото минало на собствения си микрокосмос: и миналото, и настоящето се смесват в два “аза”: съзнателния и подсъзнателния.
Цитат от "Никтемерон от Аполониус от Тиана" с коментар на Ян ван Райкенборг
-
Все ми се струва, че Его-то трябва да се смали, за да се слеем с Духа. Доверието в Бога, във Висшето ни кара да се откажем от света, по вътрешен начин. Учениците го правят постепенно. "И са в този свят, но не от този свят..."
Аз-ът трябва да се разпъне, та да дойде Възкресението. По друг начин казано-умът и сърцето да са в синхрон, да са настроени на по-високи вибрации.
Ако това се случи, възниква нова индивидуалност - не от света.
Това за което пита Донка, съм го чел в сборник с писма до първите ученици. Но то може да се тълкува различно според човека.
-
Трябва ли човек, тръгвайки в даден духовен Път да се откаже от своята лична индивидуалност?
Според мен Петър Дънов се е отказал от своята лична индивидуалност и е станал учител. Това е много голяма саможертва.
А учениците би трябвало да следват Учителя.
-
Преди малко имах интересен разговор с мой колега и говорехме за смъртта изобщо, имайки предвид някои обстоятелства.
Хрумна ми една малко йезуитска спекулация по отношение на прераждането на душите. Предполагам, че не съм аз първата, която си е помислила затова.
Как теорията за трансмиграциите на душите ще обясни нарастващия брой на населението на планетата?
....
Аз също съм мислил по този въпрос. В евангелието "Пистис София" се споменава, че Автадес си е присвоил правото да създава души. Автадес е едно от имената на княза на този свят. Не мога да дам точен цитат от това евангелие, защото ми се изтри цялата информация от РС-то. С една дума - ние притежаваме природно-родени души създадени от Автадес.
-
Аз поне не мога да си представя медитация, без концентрация преди това. Нали медитацията предполага да се концентрираме върху даден предмет (разбирайте думата в широк смисъл - примерно религиозна идея, качество или др.) и после да се абстрахираме от формата му, от представите си за него и да оставим в съзнанието си само неговата същност и по този начин да го разберем такъв, какъвто е в действителност.
Това е неправилно разбиране и превод на Йога сутра на Патанджали.
Ето моя превод:
http://sahajayoga.bulboard.com/30-51-vt48.html
1.41 Когато темперамента на нашето внимание се успокои и съзнанието ни е абсолютно чисто, съзнанието ни може напълно да проникне и обхване обекта на концентрация.1.42 Тогава съзнанието ни трудно разграничава името, значението и познанието за определения обект.
1.43 Така обекта пречистен от име, значение и познание блести в своята истинска /вибрационна/ същност.
1.44 Така обекта може да бъде обозначен с име, значение и познание, но също и със своята истинска /вибрационна/ същност.
Не знам дали някой знае какво точно е съзнанието и може ли то да се използва и насочва с някаква цел. Ако може - то кое насочва или пък успокоява съзнанието? Мисля, че това с успокояването на съзнанието и медитацията са каламбури. Но всичко зависи, към какво се стреми човек.
За да има медитация, трябва фундаментална реконструкция на микрокосмоса, което е свързано с възприемането на неприятни личностни истини. За медитацията важи правилото - или всичко, или нищо, но по-добре нищо отколкото малко, иначе тя се превръща в дремуцане.
Медитиращият, ако даде всичко, няма никаква предства, какво ще му се случи и на кого точно се предава.
-
Медитация, е когато изживяваш разпадането на личността, егото и аза. Чувството е оздравителна болка.
-
Ако има прераждане, то в него трабва да фигурира и умирането, тоест - не всичко остава непокътнато. Някаква част от човека умира, друга остава да живее в света. А за изхода е интересно - би следвало след осъществяването му, да липсва прераждане, карма и умиране, но тогава трябва да има такъв човек, в който да липсват частиците причиняващи прераждането, умирането и кармата. А как става пречистването на тези частици, това вече е друг въпрос.
-
Хапнали сме и не сме живи.
Ако пък видиме Светлината, не живото ще умре.
-
За мене най-правдоподобното обяснение за Бог го дава Буда, защото той твърди, че такъв няма, или по-точно не казва нищо относно него. А в трансфигурацията съм много бос.
-
Плиткоочна е верно!
В Тибетския будизъм е имало школа, в която след дългогодишно "обучение" монаха се е мумифицирал в състояние на медитация (нема лабаво). Тези мумии все още ги откриват в пещерите на Тибет. Сега установяват, че преди да изхвърчи от тялото си човека не се е хранил три месеца. За мене тези люде са върха на трансфигуризма. -
Човешката любознателност е сътворила и поддържа бог (богове). Аз се придържам към становището на принц Сидхарта, за липсата на бог в общоприетото понятие. Абсолютното освобождение и пълно реализиране на човека, е отвъд причинно-следствените връзки - тоест трябва да ги ликвидираш за да си свободен. В Нирвана (Неподвижното царство) няма йерархии и егрегори. Според мен, няма сходство между Нирвана и Неподвижното царство. По-скоро Нирвана е състояние на освободената от карма душа, а Царството е "пространството" на реализацията й. В Будизма се говори за Абсолютност, която е причината за сътвореното и несътвореното, за мен Тя е този Отец на гностиците. Буда е единственият, който не е манипулирал човечеството с констатациите си за Бог и душата. Разбира се, ако някога някой се освободи и потъне в Трансцедентната абсолютност, това няма да е този човек, който познаваме. Най вероятно, това е дълъг процес и въпрос на желание, което довежда до един вид физическа смърт. Един от първите трансфигуристи е принц Сидхарта.
Кой е по-висш: Учителят или Висшият Аз?
в Езотерика
Добавено
Мисля, че Венци е дал добър отговор - какво е висш аз.