Виктор
-
Общо Съдържание
432 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Виктор
-
-
Волята Божия е Логоса. Интересен е момента - дали Той има връзка с причинно-следствените движения в материята, в коята се въплатява душата? Ако има вземане-даване с тези движения Логоса вероятно ще се обвърже с карма. Причините и следствията в човешките взаимоотношения са изява на желания за реализация в обществото. Но във Вселената също има физически закони покриващи се с причините и следствията, но в тях липсва кармата, която е човешко качество. В човека има неутрална част, която желае необвързване с материята и обществото. Логоса има допирни точки с нея.
-
Когато един човек иска да се издигне "по-нагоре" - в духовен смисъл - това може да се случи, чрез силите стоящи "по-горе", но не и с познатите му немо умения, понеже те са от "по-долен" характер. Искам да кажа, че човешкото същество не познава висшата реалност, поради което не разполага с познати методи да се приобщи към нея. Приобщаването може да се реализира от по-висшата реалност с притежаваните от нея способи, но с желанието на егото на човека. Естествено - след изпълнението на желанието излъчено от егото, най-вероятно то ще стане на "пепел".
-
Какво мислите за упражняването в апатия ? Май в Древна Гърция е имало философски школи, чиито последователи са се упражнявали в апатия, до какво биха могли да доведат такива упражнения, явно не са много полезни за духовното развитие.
Ако предположим, че духът е плод и обект на причинно-следствените връзки, то чрез упражнения обвързани с тях - той ще се развива или деградира. Но, ако изключиме тази възможност - той ще е неутрален към упражненията. Според мен душата и духът са отвъд причинно-следствените феномени и не се влияят от практики, които са продукт на егото.
-
В подчертания пасаж логиката куца и не следва извода, който правиш.
Да! Действително няма логика в Божествения свят да е причината, а следствието в нашия.
-
Будизма описвата човешкият живот, като обусловеност от причини и следствия. Едно действие-постъпка е следствие от причина породена от постъпка намираща се в миналото на съответния човек. Да предположим хипотетично, че едно такова действие е добро и то е извършено под въздействието на сили от Божествения свят. Този свят поставя дадения човек пред обстоятелства, които го водят да извърши тази добрина (той е проводник на добрата постъпка). Обобщено може да се каже, че тази добрина извършена от човека, е следствие от причина намираща се в Божествения свят. От тук следва извода, че Божественият свят е обвързан с нашият свят, защото в Него стоят причини, които водят до следствия в нашия свят. Следователно тази обвързаност означава, че и Там е в сила закона за причинно-следствените връзки, чиито продукт е кармата. Ако това е вярно, когато човек си отиде от този свят, той попада в друг свят, където важи закона за кармата. Разбира се тази теза, е абсурдна от будистка гледна точка. За какво освобождение става на въпрос, ако в Божествения свят съществува закона за причините и следствията. И не на последно място – от Нирвана да въздействат в физическият свят, като поставят човек пред обстоятелства, които да го принудят да извърши добро, съответстващо на доброта в Нирвана.
В този ред на мисли съм на мнение, че Божественият свят, в който липсва полярността добро-зло, не се намесва в човешкият свят, където е факт споменатата дуалност, понеже Той ще се обвърже с карма. С една дума - ние сме на автопилот и всеки трябва да разбере сам къде е тясната врата, за която говори Христос, която е изхода от света на кармата (причините и следствията). Тази врата е тясна, защото през нея преминава много малка част от това което е човешкото същество, а тази част, най-вероятно няма нищо общо с дуалностите, тоест – тя не е от този свят.
-
Замислих се доброто, което правиме еднозначно ли е с доброто на Този когото не познаваме. Стигнах до извода, че същността Му е добро (разбира се не само то), но най-същественото, че Той не познава що е зло. С една дума Той не знае какво е зло, никога не го е правил и Му е чуждо, като знание и действие. Следователно нещата в Трансцеденталното са еднозначни, няма полюси – от едната страна добро от другата зло - както тук. От това следва извода, че действията етикирани като добро в двуполюсен свят не са такива, защото в такава структура е невъзможно да се породи онова добро присъщо на Непознаващия зло. И друго – възможно ли е човек в такъв вид (познаващ добро и зло) да оцелее в свят непознаващ дуалноста? Там никой никога не е правил зло, понеже е чуждо като явление и чувство. И най-същесвеното – възможно ли е Непознаващия зло да създаде свят в който злото да е понятиен феномен, или пък: в Трансцеденталното вероятно липсва страдание, как така Той ще създаде свят където съществата да страдат? Възможно ли е Този когото не познаваме да ни е създал в този дефектирал вид?
-
И все пак не мога да си обясня нещо свързано с езотеричните знания. След като са скрити, тайни, защо се популяризират така спокойно? Например беседите на Учителя от Общия окултен клас са издадени. Има ги и в интернет пространството.
Да не говорим за „тайната“ езотерична литература, която е заляла пазара. Защо езотеричните знания излязоха от тъмнината на своите скривалища? А всъщност дали са излезли наистина?
---------------------------------------
А ето един типичен според мен пример за езотерично приемане на понятието Бог:
Идеята за Бога не е идея, която съществува вън от нас. Нашата реалност съществува в реалността на Бога, понеже Бог е нещо повече от реалността. Значи, има нещо повече от реалността. Има една дума, с която тази реалност може да се обозначи. Някои метафизици казват, че Бог е едно несубстанциално Същество. Той е Същество извън всякаква субстанция. Субстанцията подразбира нещо, от което светът е създаден и се създава. Частицата „суб-“ значи „под“ – това, от което се образуват нещата, което работи. Думата „есенция“ разбира сила, която произвежда нещата. Мнозина смесват думата „есенция“ със „субстанция“. Това са две различни, производни думи. Ние употребяваме думите „сила“ и „материя“. Качеството на материята и качеството на силата са две различни понятия.
Според мен нищо тайно не е излезло наяве. Тайните стават нетайни, чрез безплътно проникване на духа в Гносиса.
-
"Христос дойде да освободи човека от робството на смъртта. Но хората не го разбраха и създадоха религии и църкви в Негово име. Христос нямаше за цел да създава църкви, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на безсмъртното в себе си"
"900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ" от Лалка Кръстева стр. 123
-
На въпроса на Виктор:Кое в човека може да си позволи да пренебрегне законите на този свят?
Ако нещо е от този свят, то може ли да го пренебрегне?
Може и още как и това нещо е човешкото его. Разбира се, законите си действат, но и егото си действа така, все едно че законите не съществуват. Трудно му е, но му е още по-трудно да се смири.
И бих искала аз да попитам на свой ред - възможно ли е в този свят да има нещо, което да не е от този свят? Щом е тук, значи си е от този свят.
Аз мисля, че егото не може да пренебрегне законите, които са го създали. Егото е съвкупност от впечатления и преживявания продукт на миналото, една мантия около аза, който се идентифицира с него. Малко по-отнесено, това е една подвижна абстракция
А на въпроса ти: има възможности в човека, които не могат да се проявят външно, или по точно - да живеят в тази реалност. Символично обяснено - Христос идва в тази реалност, а тя го разпъва на кръст (отхвърля).
-
...
В момента живеем в този свят. Всяко пренебрегване на законите на този свят, в който сме, е необосновано, колкото и да го наричаме несъществен. А всеки копнеж да преминем в свят с по-голяма размерност в този си живот е доста опасна илюзия, защото така на практика загърбваме настоящото си собствено развитие и поетата от нас служба в този именно свят.
Разсъждавах известно време върху тези мисли и възникна в мен следният въпрос, и отговор:
Кое в човека може да си позволи да пренебрегне законите на този свят?
Ако нещо е от този свят, то може ли да го пренебрегне?
Ако има нещо в нас - не от този свят - то подчинено ли е на законите му?
Всички религии твърдят, че има нещо в човешкото същество, което е безсмъртно. Мисля си, че само тази част не е от този свят и може да пренебрегне законите му.
Въпросът е - какво е то? Какви са начините да стигнем до него?
-
Не си ли простиш сам, няма кой да ти прости. Общопрактикуемите молитви са желания за манипулация на Този, когото не познаваш, а и на "действителността". След години, ще трябва да си прощавате и за тях.
Очовечаване на опрощаващия.
-
-
"Човек нищо не знае за сърцето си, нито за сърцето на Природата, нищо не знае за ума си, нито за ума на Слънцето, нищо не знае за душата си, нито за душата на Вселената, нищо не знае за духа си, нито за духа на Вечността, а пита за Бога, към когото няма никакво отношение"
Беинса Дуно от "900 МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ" стр. 27
-
Станимир
А за това, дали трябва да критикуваме и кога, аз съм винаги за критиката, стига да се спазва правилото за непричиняване на вреда.
Това ми прозвуча като да спиш с жена без да си свалиш гащите.
-
Обобщено - има два вида мравки. Едните пълзят по земята и за таях това е всичко, но другите освен, че ходят, и летят. Те имат крила - познават два свята - могат да са "горе", но и "долу". Въпросът е - как да съм от вторите?
Абсолютен отговор нямам - точно как, но чрез общоприети средства съм убеден, че не става.
-
Най-трудно е да се определят границите на диалектиката!!! И впрочем това се постига реално от шепа хора, занимаващи се със себепознание. Понеже диалектиката притежава своите по финни нива, повечето търсещи се опитват да пробият именно там и постигат успехи, придобиват известна духовност като качества, но те още повече закотвят човек в диалектичния свят - той почва да вярва, че това е реалността и че най-финото ниво на диалектиката е всъщност божественото жизнено поле, което е много опасна заблуда за кармичното развитие! Човека придобива известни нематерийни способности, но ги насочва неправилно, поради невежество. Често се случва и вяра във върховенство на определени сили, които са също диалектични и по същество са създадени именно от заблудите на хората, които не насочват правилно вярата си и натрупват мисъл форма за нещо недиалектично в други нива на диалектиката...
Това е просто мнение...
Това не е просто мнение, а си е точно така.
-
Красотата може и да е илюзорна. Мисля си, че ако има притежание на астрална защита от неприродно естество, може да се вниква във вътрешната красота, което е постоянна обмяна със Същността на изживяването.
-
90. Тези, които казват, че първо ще умрат и после ще възкръснат, се заблуждават. Ако не получат отначало възкресение, докато са още живи, то, когато умират, няма да получат нищо. По същия начин говорят и за кръщението: казават, че кръщението е велико, защото, ако го приемат, ще са живи.
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ФИЛИП
-
Как се лекува омразата?
Чрез Ендура.
-
Преди девет години си я взех.
-
На мен не ми се отварят падащите менюта на "редакция", "опции" и в блога "нова публикация".
-
Когато признаем ограничеността на човешката си идея за света, ние сме готови да приемем Божествения свят вътре в себе си....
-
Аз възприемам този свят като нещо което трябва да изменим, да изградим по подобие на Божествения, а не да (се)спасяваме от него. Затова дойде Христос, а и много други. Христос дойде като посредник, за да може космическия принцип на Любовта да достигне до грубия материален план; за да могат хората да развият любовта у себе си по подобие на Божията Любов. Христос не дойде на земята за да възкръсне (какъвто и смисъл да се влага в това понятие).
Разбирам те изцяло.
Желая ви успех!
-
Я! Защо пък да не би могло да бъде друго...
Например - възкресението е живот осмислен на този свят, а не някъде другаде в мечти и халюцинации - все страхливи бягства.
Защо, ако греша го възприемаш лично? Удобно е друг да виси на кръста и да откупи греховете на всички ви.
Възкресение - да се завърнеш в този свят, преодолял зависимостите си от него - да живееш в човешкия свят, но да носиш вътре в себе си Божествения.... е освобождение, а не възкресение.
Защо е отхвърлена вярата в прераждането
в Езотерика
Добавено
Новораждането от Вода и Дух е неприродна магия - действия от друга природа със съгласието на тази.
Интересна е съдбата на новородената душа във физическото тяло. Нещо като капка олио в чаша вода. Капката е във водата без да се смесват.