Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Виктор

Участници
  • Общо Съдържание

    432
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Виктор

  1. "Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" - възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624-1677).

    ;)

    Интересно е разбирането за възкресението.

    Не би могло да е друго освен: възкресението се реализира с личен избор на духовна саможертва за спасението на другите, но не на този свят, а от него. B)

  2. Илюзията отразява действителността. Това, че нещо е илюзорно не означава че не съществява. Лъжата е невярно отражение на духовната реалност; истината е вярно отражение на духовната реалност. Целта е отражението да отразява вярно действителността.

    Б. Дуно често се изказва срещу лъжата (понякога доста остро). Осмата сфера за която почти нищо не се смпоменава е свързана с лъжата.

    Сигурен ли си, че илюзията отразява действителността? Илюзорното съществува и още как, нали се къпеме в него.

    Аз за осмата сфера не знам нищо. :huh:

  3. Мисля, че ако успее да премести идентификацията на своето аз с болестите си върху нещо, което смята за ценност, има някакви шансове да се излекува.

    Мисля, че ключа в лечението е в това което пишеш, но ценността трябва да е точната. И сякаш лечението е от сили с външен характер, но с свое съдействие.

  4. Кой знае истината, че да я каже? А този, който я знае, може ли да я вербализира?

    А какво е лъжа - другата противоположност на истината? Истината няма противоположност, защото е в друг недуален свят. Лъжата и истината тук са илюзия. Хората сме илюзонисти. B)

  5. А хипохондрия има у всеки, всеки който намери симптоми в някакво тайно ъгълче в себе си се опасява, но го крие.

    Човещина, какво да се прави. Хората си слагат различни маски и си самозалепват етикети, за да избягат от истината за себе си. Примерно: християнин, будист, окултист, хиндуист, джайнист, ученик, интелектуалец, националист, демократ, монархист и т.н. Това явно е хипохондрия. Четеме също религиозна и научна литература, може би със същата цел: бягство от самопознанието. Ти знаеш, че бодхисатвите от седмо ниво се отказват от цялото натрупано земно познание. Защо ли? Какво има в него, че го правят? Хипохондрия!!! :)

  6. Мисля, че трябва да се прави разлика между учение и описанието му в писмен вид. Написаното и обяснено в писмен вид е отражение на същността на всяко учение. Библията е отражение на един свят, както и свещенните книги на другите религии. Човешкото съзнание и сетива, възприемат отражения, но не и същности. Това което съм прочел в розенкройцерската литература, но и преживял е, че Универсалното учение никога не е писано и предавано в писмен и устен вид. То се живее.

  7. Ние не сме съвършени, но Един висш, светъл свят ни праща помощници, стига да разбере, че сме чисти в сърцата си.

    :feel happy:

    Мисля си, че много често се случва следното: един Учител идвайки при нас дава разяснения, помага и обяснява как и какво да правим за да се спасим. След време той си заминава от света, а учениците след това - събират написаното и казаното от Учителя и правят от това учение.

    Не визирам никой, но е възможно всеки ученик да се окаже в това положение.

    :feel happy:

  8. Вижте, на 18 години съм..сега тептрва заппочвам да се изграждам като личност..още се лутам между така да се каже "доброро и злото"...

    А относно това, което искам-понякога е по-добре да си поставиш по-малки цели, защото е възможно да се осъществят...когато мечтаеш за коли, пари, къщи и т.н. за големи неща..за нещо "глобално"..е тогава ще бъдеш разочарован, освен ако някой твой чичо от незнам си къде ти е завещал няколко милиона...

    Големите мечти не са свързани само с пари...за мен голяма мечта е)най-голямата дори)...да сретшна Мъжът. Аз съм една отчаяна романтичка, един нестихващ мечтател...от тези, който бързо се отчайвати трудно се задоволяват с нормални неща....

    Има хора, които и на 80 години не стигат до това което пишеш в двата си постинга.

    Най важните отговори в живота на един човек са с неудоволетворителен характер. Може би затова не ги забелязваме или по скоро бягаме от тях.

  9. Виктор, аз мисля, че ученията и религиите са само средство човек да тръгне от някъде. Да започне да търси, да се обърне към себе си. Открил веднъж сърцето си, той разбира кое е истинно за него. За всеки един пътя е различен, и за всеки един е индивидуален.

    Да! Все от някъде трябва да се тръгне. Но пътищата се стесняват и стават една тънка нишка. :feel happy:

  10. Според мен има много учения, но само едно истинско. За съжаление това едно-единствено Учение не може да се напише и вербализира. В това ниво на съзнание няма как, а и затова е всеобщото лутане и налучкване. В по-високите нива на съзнание няма никакви учения - такива не са необходими. Това единствено Учение е нещо като работно поле за трансформация на човека с цел - спасение (който го желае). Полето е инструмент, чрез който работят разумни Сили, които може да се идентифицират с Братството. Братството е тази част от човечеството, която е избегнала инволюцията и е запазило първоначалния си Божествен вид. Това Поле-учение няма нищо общо с различните духовни практики и магически методи сътворени от нашата цивилизация, както и с познатите ни религии. Всъщност религиите са сбор от обезсилени думи, които не помагат на този който желае спасение. Учителя не е създал ново учение. Според мен той е част от работното Поле и си е имал мисия, за която не мога да кажа нищо.

  11. Защо щастието е толкова относително понятие и защо не можем да бъдем щастливи винаги? Защо след всеки хубав момент, който сме преживели ни очаква разочарование?...и за какво всъщност се борим, какво искаме, в какви вярваме?

    Не се ли получава един съдбовен парадокс – борим се за нещо мимолетно и нетрайно..жертваме се в името на щастоето,а то ... бяга.

    Тогава какъв е смисълът от всичко това? Какво да направим за да сме удовлетворени от себе си, от живота, който водим, от съществуването си?

    Обичаме...радваме се ... тъжим...плачем и се смеем, но в крайна сметка няма нищо трайно. Любовта е до време, приятелите, родителите, работата...живота!

    Остават непреходни, но не и вечни в социалния ни живот..в живота на отделния човек...в моя живот!

    Ти си надраснала повечето от нас пишештите тук и знаеш отговорите на зададените въпроси - или поне ще ги намериш скоро.

  12. Психологически човек се ражда безполов. Представата му за пол се сформира по време на израстването му.

    Преди време гледах по Дискавъри филм, в който се разглеждаше въпроса - заложен ли е при раждането на един човек пола?

    Разглеждаше се реален случай в който от съвсем малко за едно момче се установява, че е момиче. Под ръководството и наблюдението на психолог се препоръчва на семейството детето да се облича като момиче и да се отнасят с него като към такова. В крайна сметка "експеримента" приключва неуспешно и доста трагично.

    Заключението от филма беше, че човек се ражда с даденост за пола.

  13. Мисъл за деня - 03 Октомври 2007 г.

    Когато двама души се съединяват в мисловния свят чрез правата мисъл, когато единият мисли и другият мисли, тогава те са като мъж и жена. Когато в духовния свят двама души чувстват еднакво, те се съединяват в едно, като мъж и жена. Когато двама души работят заедно на физическото поле, те се съединяват пак в едно. И най-после, когато двама души мислят, чувстват и действат еднакво, те са в най-високото поле - в Причинния свят.

    Свърши се виното

    Мисля, че тук става въпрос за три нива на съзнание.

    В мисловният свят има "съединяване" на мисли, но полярностите - мъж и жена съществуват.

    В духовният свят няма мисли, а чувства, тога има обединение на мъжкото и женското начало, човекът е неполярен.

    Във физическото поле хората работят.

    Когато има обединение на мисли, чувства и себеподобни действия съзнанието е в по-високо поле на битийност.

    Мисъл за деня - 03 Октомври 2007 г.

    ... И най-после, когато двама души мислят, чувстват и действат еднакво, те са в най-високото поле - в Причинния свят.

    Свърши се виното

    Какво според вас се разбира под "еднакво"?

    Думата "еднакво" е употребена като чувствен импулс в духовния свят.

    Здравейте, приятели!

    Всеки се сеща, че и в случая не става въпрос пряко за мъж и жена и за тяхното свързване и обединение и съюз. Тогавашното разбиране у хората е могло да понесе само подобен пример, но не и "по-висок". Сега е лесно вече да се заяви, че мисълта се отнася до сливането на двама или повече, до изчезването и преодоляването на индивидуалността, на егоизма.

    :rolleyes:

    :thumbsup:

    Лека и спокойна вечер на всички! :feel happy:

  14. Относно спасението ще изразя частно мнение различно от общоприетото.

    В много голяма степен спасението не е лично дело. То се осъществява от непознат за личността свят. Този свят работи в човека, но той трябва да даде път за това. Какво искам да кажа с това да се даде път за работа от друг свят в нашия? Ако личността е заета с упражняване на несъответстващи духовни практики на този Висш свят спасението ще е затруднено от несъвместимите натрупвания, резултат от практиките. Или по-точно казано човекът се е отдал на неразбираеми окултни и магически практики, които водят до промени в структурата на практикуващият и ако тези промени са несъвместими с Братството то е безсилно да помогне в спасяването на този микрокосмос.

    В този ред на мисли си мисля, че Учителя е дал Паневритмията, като метод за спасение и най-вероятно тя се играе и в по-висшите нива на съзнание със същата цел. Но опасността стои в това, че е възможно от непозноване да възникнат отрицателни резултати.

    Поради горе-споменатите съображения не съм се молил от година и половина.

    Това е мое частно становище, но не само аз мисля така. :feel happy:

  15. На всички, които истински се интересуват от медитация, бих препоръчал "Книга на тайните" от Ошо - едно наистина фундаментално произведение в пет тома, в което по забележителен начин са обяснени 112 медитативни техники за всякакви типове хора. Не познавам по - добра книга за медитацията от тази, макар и да съм осторожен по отношение на автора, който е едно ярко, но противоречиво явление на духовния небосклон. При него различавам "светъл" период (60 - 70-те години на миналия век) и "тъмен" период (80-те год., след като отива в САЩ), когато, по мое виждане, за съжаление попада под въздействието на "черен" маг и произнася редица арогантни и богохулни слова, обединени в "Ошо - библия". Това е една болезнена, печална и поучителна история, която ни предупреждава, че и от много високо човек може да се сгромоляса и то с трясък!

    Много съм разсъждавал за тези два периода при Ошо. :hmmmmm: В крайна сметка стигнах до извода, че той е искал след заминаването си от света, казанота от него да не се превърне в религия или вид учение.

    В една от беседите си той споменава, че Кришнамурти е основал фондация с една единствена цел - да не бъде канонизиран или нещо от този род.

    За мен Ошо си остава първият учител и си мисля, че вторият период не е случаен. :ph34r:

×
×
  • Добави...