Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Виктор

Участници
  • Общо Съдържание

    432
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Виктор

  1. :thumbsup:  :thumbsup:  :thumbsup:

    Ако поддържаме илюзията си за благородството на този копнеж, дали изкуствено не задържаме осъзнаването на Божественото, което пребивава в нас? :hmmmmm:

    Този копнеж според мен е автономен и не подлежи на насочване и окачествяване от човека. Той се излъчва от божествената природа вложена в нас.

    Обратната страна на Луната е невидима от към Земята ...

  2. Мисля си за събуждането! Аз се опитвам с "вътрешен труд". Тъмата е голяма, а за да се осветли Съществото е небходим Светия Дух. Аз се "трудя" и чакам заветния час. Зор голям е няма спор. Идентификацията на вътрешните феномени - кой от де е и за какво е там си е на принципа "проба грешка" и накрая - Бинго. :)

    В мен има много архетипове: Гуру Виктор Ринпоче ; Великомученик Викентий Неразбран ; Папа Виторио Самолюбец ...

    Този е:

    Академик Сава Бездуховний :1eye:

  3. Похотта и раздразнението не спадаха ли към раджас гуна?

    Истината е, че желанията изпълнени или не никога не носят пълно удовлетворение. Ако се изпълни едно желание, веднага се появява второ, след него трето и т.н. Те нямат край, по този начин животът се превръща в преследване на мираж. Затова се появява неудовлетворение. Но има един вид неудовлетворение, който е много ценен! Този вид неудовлетворение е продиктуван от копнежа на душата. Неудовлетворението предизвиква копнеж, копнежът е присъщ на пробудената душа и те води към най-висшето, към Бог. Животните никога не изпитват копнеж, защото при тях неудовлетворение няма. Те не познават това чувство. На тях им стига този живот-само да се хранят, пият вода и спят. При тях има много тамас. Докато на човек е присъщо и качеството просветленост или "сатва". Затова на една еволюирала душа не й е достатъчно само да яде, пие и спи. Ако е само това, дори и кариера и семейство да си направил, пак остава някаква празнота, някакво неудовлетворение. Това е този копнеж на душата към познание за Аза, за Бога, за висшата Любов, който показва че ни е присъща и божествената природа. :)

    :feel happy::thumbsup::feel happy:

  4. Човекът след вкусването на плода на познанието е гладен. Природата, физическият аспект на седмичиния свят е храната удоволетворяваща инволюиралия в материята човешки вид. Отец прати Елохимите да сътворят земната действителност и я дари за удоволетворяване на глада породен от познанието. Познанието, външната изява на неспокойствието, като търсене на Изгубеното е затъване в кармичния кръг на илюзийте.

    Човекът несъзнателно търси Божията любов и докато Я търси ще е гладен. За да намери Божията любов трябва да се откаже от астралното й отражение. Астралното отражение на Любовта е неудоволетворяващо. Това неудоволетворение се потушава със секс. Ако се вгледаме в себе си когато правиме секс ние се доближаваме до животните. Какво общо има сексът с Божията любов?

    Потушаването на глада с природното е омагьосан кръг. Изхода от кръга на природния глад е приемането на единсвената естествена храна за човека Ийсус Христос.

    Ийсус Христос е Евхаристия.

    Приемането на Христа като храна е саможертва, понеже самият Той е такава. Ние трябва да станем Евхаристия, да се приковем към кръста на природата за да се освободим от нея.

    Природното е аспект на Божественото, но то е милостиня за да не погинем. Човекът трябва да принесе в жертва природното и да получи Божественото. И двете не са наши.

    Преди саможертвата трябва да се осъзнае съществуването на двата природни порядъка и да си дадем сметка към кой от тях принадлежим.

    Това е предверието на Пътя към новораждането.

    Новораждането е трансфигурация на седмичността в декада – земния Адам в новия небесен Адам.

    Пинокио в Царството Небесно не влиза. :D

    Модераторска бележка: Моля обяснете със свои думи и посочете източници за написаните твърдения!

  5. Да, има разлика между Творец и Бог.

    Е и??

    Не виждам никакви противоречия за духовната практика.

    Всички най велики йоги както и Учителят Беинса Дъно определят за

    най-високото от всички възможни човешки постижения самоконтрола.

    Той по необходимост е Себеосъзнаването, включва съвършен контрол над ума и т.н.

    Ти вероятно предполагаш следното?

    Тъй като душата и Бог не са "от мира сего", то не е възможно те да се осъзнаят със средства "от мира сего"?

    ?

    Тук има много здрава логическа грешка в най малко 3 неща.

    Неразбрано е какво е времето и какво е граничен преход.

    Неразбрано е що е действие и действието като жертвоприношение.

    Неразбиране що е човекът и защо е той необходим на същия този Творец.

    След граничния преход времето е минало.

    След жертвоприношението действието е спомен.

    човекът е Творец в "кома". Творецът е пробуден Човек.

    Осъзнаването не е възкръсване.

    Контролът над ума не е освобождение.

    Jesus mihi omnia!

    Удоволствието беше само мое Валентин! :feel happy:

  6. Четенето и прилагането на различни методи според мен има смисъл до момента, когато излезеш на Пътя и намериш своя Учител. От там нататък няма време за губене. Не че не може или не трябва да четеш и прилагаш това, което искаш. И интелектуалното си има място в цялостното развитие на личността, но не трябва да се абсолютизира. Много четене, да , но какво четеш  и как го прилагаш. Критерий е приложеното на практика.

    Учителя е вътрешно изявен Път водещ до новораждане докато сме във физическа форма и възкресение след Портата на смъртта.

    Ти как мислиш? :)

  7. Ники, непознати приятелю!

    Красиво пишеш!

    Всъщност тези които са постигнали всичко и са разбрали нищото не са от тази природа - нашата. В нея има феномени-следствия не дотам мили на Всевишния.

    Иначе се кефя на написаното от Теб! :)

  8. На какво основание го твърдиш, Виктор?

    Здравей, Валентин!

    Аз правя разлика между Творец, сътворено и Бог.

    Не отричам духовните практики, те са необходими, но до време. С тях практикуващия се свързва със сътвореното и най-много с Твореца който е Елохим, а Бог е Безпричинната Причина (Ейн Соф).

    С риск да се повторя ще пусна по-долу нещо което съм писал в друга тема.

    Бог е Единната Нетворяща Действителност, непреходна, недостижима еманация на Истината, тази Невъплъщаваща се Абсолютност е Великата Тайна до която и Седемте Висши Архангели, Духовно-творящи Титани на Вселените нямат достъп Те са Непорочно Родените Богове-Йехова и единствено имат достойнството да съзерцават Трона на Вместилището, Неутралният Източник-Любов.

  9. Какво те кара да мислиш така? Разочарован съм не само от хора, занимаващи се с йога, но и от православни свещеници, и от хора в Бялото братство също. Навсякъде има всякакви хора. Йога не е виновна :)

    Всяка практика (медитация, йога, мантра, паневритмия и т.н.) трябва да доведе практикуващия до заключението, че не е тя пътя на възкресението в Господа.

    Тези духовни практики балансират физическото, менталното и астралното тела с физическите енергийни полета и затова се изказах тъй. Човешкото тяло с този си енергиен (постигнат от практикуването) баланс е несъвместим с Статичното Небесно Пребивание. :)

  10. :) Благост, мъдра сестрице! Постинга ти е база за много размишления. В цитата има проникновение достойно за възхищение. Ще размишлявам доста! :)

    Бих могъл да кажа, че съществуват две природи. Едната е земната, другата е Небесната. Мисля, че от тази база трябва да се насочим към вникване в същността на цитата (според мен). Ще ми е необходимо време за асимилация. Благодаря Ти за поднесената мъдрост. :feel happy:

  11. Проникването на Гносиса в светилището на главата е невербализирано разбиране относно земната действителност. Разбирането поражда в сърцето вълнение-топлина, едно спокойствие.

    За Гносиса думита не съществуват. Той няма материално проявление и е неизразим. Всяка негова вербализация е умъртвяване на посланието Му.

  12. :) Мисля си, че на физическо ниво няма приятели. Там условностите са много. :hmmmmm:

    Но приятели на душата има много. Приятел---сродна душа---единство---единомислие. :angel:

    Да на физическо (диалектично) ниво не би могло да има приятели, но приятелите на душата - да. Според мен тези приятели на душата са много повече, но връзката в нас с тях е прекъсната. Трябва да работиме върху себе си за да я възстановим. :)

  13. Когато молитвата е насочена към материални придобивки, или други подобни идващи от диалектичния свят тя е черна магия. Под диалектичен свят разбирам физическия свят в който феномените възникват, трансформират се и умират. Когато искаме, молиме се да придобием нещо от него ние получаваме, тленното обреченото на смърт съществуване. Ние се обвързваме с кармичният кръг.

    Молитвата трябва да е насочена вертикално към Светия Дух, Христовата Йерархия, Невидимата Църква. Но тъй като те са от други природи на Живот (от които сме били и ние) тази молитва на молещия се игнорира сегашното му диалектично състояние (самоотричане от света) и се насочва към неизвестното. И там би могъл да намери себе си ...

×
×
  • Добави...