Виктор
-
Общо Съдържание
432 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Виктор
-
-
Инстинктите са неосъзнати спомени. Всяко неосъзнато нещо е отдалечаване. Но в момента на осъзнаване на неосъзнатият спомен той престава да бъде инстинкт.
Всяко осъзнаване на неосъзнатото е разчистване на пътя водещ към праспомена за божественият произход на човешката индивидуалност.
-
Инволюцията е изкристализиране на духа в материята, въплъщаването му в по-плътни нива на съществуване, проявяване на физически качества на това което не би трябвало да ги притежава т.е. духа. Инволюцията е следствие от желанието за еволюция. Инволюцията и еволюцията присъстват в диалектичния свят, светът на дуалността и противостоенето. Диалектичният свят е със седмична структура, седем природи (пракрити). Земя, въздух, огън, вода, ефир, душа и дух.
Еволюцията е материална изява на желанието на духа да се развива. Желанието е плод на егото, импулс за самосъхранение и себеутвърждаване. Еволюцията е егоцентризъм на седмичното проявление.
Първият човек Адам Кадмон е човекът на творчеството част от Твореца. Падналият човек е човекът на инволюцията и еволюцията. Инволюцията и еволюцията са двете половини от кръговрата на прераждането. Този кръговрата е кръговрат в низшия седмичен (материален) свят.
Христовата Йерархия е отвъд еволюцията и инволюцията. Влизането в тази Йерархия е излизане от кръговрата на прераждането, нещо като завръщане у Дома, възстановяване или трансфигурация.
-
Истинското знание е светлината на Христовата Йерархия, чийто посредник е Бялото братство.
-
Съвестта е ехото на праспомена.
-
Попадането под сянката на Христовата Йерархия е възможност за спасение от инволюцията и еволюцията.
модераторска бележка: Моля пишете на разбираем за другите участници език. Ако използвате специфични термини, моля обеснявайте ги. Всички Ваши мнения, които не спазват това правило ще бъдат изтривани.
-
Егото е в основата на душевните страдания, защото проявява несъвместимост с праспомена, който се излъчва от божествената искра.
-
Дълго време бях невероятно наивен идеалист. Все още съм идеалист. Може би прекалено. Но все по-малко наивен. Доста години бях погълнат от езотерични книги, а в много от тях има явно и ярко разграничаване на материалното и духовното, дори тяхното противопоставяне. Дълго време казвах - "парите са илюзия, само хартии!"
До скоро, може би до преди около 40-60 години - когато човек е чуствал повик за духовен живот, той се е отделял от света. Имало е добре утвърдени учреждения за това - манастирите. А по-напредналите са се изолирали още повече - в гори и пещери.
Манастирите и сега ги има, но все повече се превръщат в атавизъм - във всички религии по целия свят. От известн време всички духовни водачи на човечеството съветват към вместване на противоположностите, към съчетаване на духовното и материалното. В днешно време изискванията към духовния човек са многократно по-големи от тези на този с тесен материалистичен мироглед. От него се иска да има възвишен идеал, устрем към чистота, към святост и към напредък в тънките науки, а в същото време и да просперира материално. Защото това е новата повеля! Всички ние имаме живи примери за "духовни" хора на по 50 години - без пукната пара в джоба, стари моми и ергени, с опърпани дрехи и окаян вид. Без пари дори да се храниш не можеш здравословно ... Ако един търсещ духовността човек в наше време реши да следва старите повели, които откровено противопоставят духовността на материалното и общественото развитие, и в същот време такъв човек реши да остане в обществото - той се превръща в отявлен неудачник! Добре ще е ако един искрено устремен към вътрешните науки човек навреме схване духа на времето и направи всичко възможно, за да съчетае двата полюса на единния живот - духа и материята! На такъв човек ще му е и по-трудно, защото е идеалист, защото има висок морал и голямо сърце, защото ще се отвращава от дребното търгашество и специфичната му мазна психика... Но ... затова пък ще има много по-широка визия за света като цяло, включително и за бизнес света в частност.
Да пожелаем на търсачите на извора на живота да развиват както клоните си високо в просторите на Истината, така и да проникнат с корените си дълбоко в бездните на материята и се закрепят здраво в нейните недра, откъдето да пият сокове, с които да подхранват и стремежа си нагоре! Ом Мани Падме Хум!!!
Ех Орли, много често ми се иска да съм толкова много материално беден, че да стана несъвместим с физическото ми съществуване.
Истината е някъде там.
-
Всъщност Той е То. То е Нетворяща Причина. Следствието е Бащата-Майка (Световното Яйце). Но Ти си по-осведомен ...
В "Космогонията на Розенкройцерите" от Макс Хайндл Названието Му е Върховното Същество. Ти как мислиш?
-
Отца и Сина и Света Го Духа.
Отец е Нетворящият Бог, Ейн-Соф, Парабраман, Безпричинната Причина, обуславяща с наличието си възникнането на Първият Логос, Седмичната Единица на Декадата в която присъстват Шестте Логоса-Патриарси, Строителите на Седмичната Пракрити пребиваваща в същността на субективната Вселената.
Ейн-Соф е Начало, Съвършената Нула, Непознаваемата Тъма, Безименият, Върховното Същество, Абсолютният Монах, Непознаваемата Тайна за Творящият Природен-Бог, Брама, който е Йехова, но Йехова не Единицата, а съвкупността от шестте Дхиан-Когани, Архангелите-Архитектите. Всъщност Те са седем, Седемте Логоса, Седемте Сефирота. Седмият е еманация на шестте. Те са създателите на нисшият, свят със Седемте Природи, Пракрити, това са седемте Духовни Принципа на които се крепи Седмичният Свят, видимата действително-илюзорна Вселена.
Седемте Духа пред Трона на Бога-Отец, са Непорочното Зачатие в Трансцеденталната Реалност, която е Аспект на Макро-Космоса. Непорочното Зачатие в Микро-Космоса е въплащаването на Христа в човешка форма. Христа е Спасителят на девствените духове (човешката монада) инволюирали в материята. Иисус Христос е Човешкият Аватар в Декадата, Изходът, Вратата към висшити сфери на Живот. Той е Нероденият, Несътвореният от седемте Строители, Висшите Творци, родени от Безпричинното Дихание произлизащо от Ейн-Соф, Неръкотворният, Неуправляващ, но поддържащ Пралайя Монарх-Отец. Иисус Христос е Аспект, Земно Постановление на Ейн-Соф.
Света Го Духа е Фохат, съзнателната Сила на Великото Дихание легитимно възникващо от невидимото присъствие на Отец, Великата Тайна на Достойнството, Непреходният Абсолют, Точката на балансиращата Съвършеност в Пралайа и Манвантара. Диханието чиято сила е във Фохат дефиринцира Първичната Субстанция, изначално-съществуващият атом безпределно пребиваващ в Зародиша на Изгрева на поредната Манвантара, Цикълът на Вълната на Живота.
Седемте Архитекта, Елохимите които са шест и предстваляват Шестият и Седмият Принцип в човешката природа, Съзидателите на Универса познати като Йехова са илюзия за Декадата, десетте Аспекта в Същността на Проявлението. Седмичният свят е илюзия, мая за пребиваващите Феномени във Висшите Сфери, Десетте Природи, Основи на Живота, почиващи в Лоното на Безкрая, който е Кръгът възникнал от уголемяването на Точката, която е ноуменалната Същност на Великата Тайна.
Бог е Единната Нетворяща Действителност, непреходна, недостижима еманация на Истината, тази Невъплъщаваща се Абсолютност е Великата Тайна до която и Седемте Висши Архангели, Духовно-творящи Титани на Вселените нямат достъп Те са Непорочно Родените Богове-Йехова и единствено имат достойнството да съзерцават Трона на Вместилището, Неутралният Източник-Любов.
Уточнение: използвани източници “Тайната доктрина” том I от Елена Блаватска, “Космогонията на Розенкройцерите” от Макс Хайндл и лични биологично-интегрирани
файлове на пишещият. Думите с главни букви са Символи. Написаното не ангажира източниците. Няма цитати. -
Не е цитат, но трябва да се има в предвит, че самият аз съм неопределен цитат. Написаното в "Тайната доктрина" том I от Елена Блаватска са обяснени тези работи, но трябва да се има в предвит, че самата Елена Блаватска е тоже неопределен цитат, но с уточнението "Избран цитат".
По-ясен не бих могъл, а и не искам да съм!
-
Ноуменът на Корена на Върховната Идея е непреходната, неразрушима, неизменна, недостижима, непознаваема Реалност чиято еманация е Истината.
Всеки атом във Вселените е илюзия (мая).
Носителите на Духовния Принцип въплатен в родената и неродената Материална Субстанция Са илюзия (мая).
Всичко променящо се е Действителна Илюзия. Единственото непроменяемо е Върховното Същество. То е необвързано със Следствията, и е Великата Тайна за Тях.
От Диханието на Изначалния Корен непознал Великата Тайна произхожда поредната Манвантара.
От Изначалният Лъч проникнал в Бащата-Майка се ражда Синът.
Фохат е силата на Диханието пораждащ реалните илюзии чийто продукт са Питрисите предците на първите хора бъдещите Дхиан-Когани.
Колкото повече търсим Истината толкова повече опознаваме Илюзията И.
Модераторска бележка: Ако това е цитат, моля посочете източник. Ако са Ваши разсъждения, моля обяснете със свои думи и на разбираем език!
-
което всички сочещи Пътя твърдят, че трябва да се случи, ще се срещнем с факта, че природата не търпи празно пространство. Много неща напират да заемат това освободено пространство...
На освободеното от егото място слиза Облагородяващия Дух и разцъфва розата, човекът се трансфигурира в пентаграм.
Поправи ме ако греша?
-
Идеалът на омагьосания скитник,
понесен от кристалните видения на възкръсналият спомен,
пред олтара на прокудените феи.
Загубен!
-
Общуването чрез думи поражда недоразумения. Ако можехме да общуваме витално във физически план ...
-
Но според мен Отказа като вътрешен акт е ходене по една тънка неуловима нишка.
Отказа не е вътрешно-външно действие-бездействие, отричане-потвърждение, самоотричане-самоутвърждаване, порицание-непорицание, знание-незнание, движение-покой.
Той е присъствие на Съществото в Небитието, което е истинското Битие.
Отказа не е Глагол.
Присъствието като Битийност в Небитието е непритежание на атоми.
Отказа на Съществото ангажира Върховната Причина да Го освободи от Следствието.
-
С други думи, пътя за управление на този свят минава през висшия свят. И това е разбираемо: нали от висшия свят слизат към нас всички сигнали на управлението, всички събития и те са представени в своя завършен вид пред нас. Затова отказа от реализация на желанията си чрез този свят, отказа от безплодни опити за напълване в този свят – е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание.
"Затова отказа от реализация на желанията си чрез този свят, отказа от безплодни опити за напълване в този свят – е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание."
Този отказ според мен има две възможности. Едната възможност е да се опитваш да живееш в хармония с физическия свят, човешката цивилизация (интегриране в обществото), другата е дисхармония (несъгласие) с този свят. И в двата случая имам в предвит вътрешно-духовни съгласие или несъгласие. Във Форума съм забелязал съществуването на тези две тенденции.
Но според мен Отказа като вътрешен акт е ходене по една тънка неуловима нишка.
-
Постигайки хармония с Йехова и Елохимите подготвя ли ни тя за Царството небесно?
Хармонията с Йехова, ражда ли в нас Иисус Христос?
Ели е възможна хармонията ни с Елементалите и техните Творци?
Свадбата в Светая светих - Брачния чертог с тази хармония или без нея?
-
Две са опасните отклонения по пътя на развитието на човека.
Единият е на крайния материализъм, изключващ всяко духовно начало.
Другият е на крайния гностицизъм, тръгнал на борба с материята, изповядващ разбирането, че тя е символът на злото и нашето нещастие и видите ли, който не разбира това, той е духовно беден и не ще се освободи лесно от оковите й.
Прилича ми на мистерийните възприемания на Христос само и единствено като Дух.
Целта на идването на земята на Христос е именно одухотворяването на тази материя, придаването й на Живот и пълнота, а не умъртвяването й. В това се състои и уникалността на връзката Исус - Христос, единствен успял да осъществи 12 - те връзки между човек и Бог, показвайки ни Пътя.
Многократно четем, как Исус казва " Аз съм ". Азът = Духът в човека, е Богът вътре в нас. Духът е който повдига материята, като по този начин я преобразува.
Дванадесет връзки, начело с " Аз съм ".
Останалите са " От тия, които си Ми дал и ни един не изгубих."
Но... " един от вас ще ме предаде."
" Упазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта..."
Къде тука виждате 13 - тата връзка като част от цялото?
Ще ви кажа как аз я виждам - като чуждица...
Не е Път този, който води към бесилото.
Така е Силве!
Само да вметна, че бесилото е олицетворение на пътя към нова еволюционна схема на развитие на Вълната на Живота.
Само не разбрах това изречение - "Къде тука виждате 13 - тата връзка като част от цялото?"
А дали получи моето ЛС?
-
Благословен е този който се е жертвал в името Господне.
Апостол Юда.
-
Необвързаността на Върховното Същество обуславя съществуването на Изначалния Корен в който е зародиша на възникването на Причината.
-
Видимата Вселена с невидимата си Причина, невидимата Вселена с видимите си Изяви, Небесните Йерархии със земните Си концентрации, вечното движение на покоя във вихъра на мисловните си форми, Битийното съществуване на Небитието, смъртните абстракции на безсмъртните видения, съвършенството в изчезващия атом ... са Следствие, а не творение произлязло от Изначалния Корен необвързан с Върховното Същество невидимо в пространството на безпричинното Си съществуване.
-
Какви знания придобива съвършеното от несъвършеното?
Какви опитности прибавя към себе си съвършената душа от несъвършената човешка цивилизация?
-
Истинските и неистинските знания са понятия човешки. Съдържанието им е информация. С една дума знания няма има информация. Информацията е духовна идея.
Ние не сме се раждали ...
-
Трансформация на знанието в Съществуване = Живот, но знанието за себе си. Кой си? Какво си? Откъде си?
Хората се различават по едно нещо. Едните - знаят, че ще умрат, но не вярват, че ще се случи точно на тях. Другите - знаят, че ще умрат и се подготвят за този час като за часа на освобождението.
Под "този свят" влагам смисъла на гностичните евангелия.
Какво да се прави? Да се молим и знаем, че не сме от този свят.
Инволюция и Еволюция
в Езотерика
Добавено
Любо, здравей!
Седмичността на низшия свят е описана много добре в "Тайната доктрина" на Елена Блаватска том I. За мен е интересен фактта, че тази седмичност (сътвореното от Седемте Първи Логоса, Архангели или Дхиан-Когани) е илюзия за по-висшите светове - Декадата.
За нашето пребиваване в тази седмичност Учението на Златен Розенкройц има много трезво отношение и лично ме спасява от много илюзии. Знам, че съм диалектичен човек (човек подвластен на дуалността и заблудите).
За Инатари ще кажа, че трансфигурацията като процес на възвръщане на подходящата структура на човешкото същество, чрез коята мажем да станем граждани на Царството Небесно е описано в Учението на Златен Розенкройц.
Не бива мненията ми да се припокриват и да се съди по тях за споменатите източници понеже има и мои разсъждения.
Нека споменатото по-горе да не се счита за прокламиране на тези Учения. Просто изяснявам източници.