Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    3600

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Розалина

  1. Розалина
    Резюме

    „Простри ръката си!”
    Казвам: Щастието, светът, животът са загадки, сложни задачи, които, обаче, трябва да се решат. Това са задачи с много неизвестни.
    „Простри ръката си!” – Какво означава простирането на ръката? – То не е обикновено простиране. Когато писателят простре ръката си и започва да я движи върху хартията, от нея излиза нещо. Простирането на ръката има вътрешен смисъл. Когато царят простре ръката си, това простиране има смисъл. Ръката представя велик символ. – Кога? – Ако всеки ден ти простираш ръката си и се запитваш: Живея ли аз съобразно своята ръка? Според някои, ръката е механически инструмент. И това е вярно. И езикът е механически инструмент, но кажеш ли една дума с него, можеш да запалиш целия свят. Малък е езикът, но чудеса прави. В този смисъл, и ръката е активна сила, която се проявява чрез човешката воля. Каквато книга да четете за човешката воля, казвам: Волята е велик израз на човешкия дух. Това е велика истина.
    Съществуват няколко вида истина: от физически характер, т. е. истина, която възприемаме с едно от петте сетива; истина от морален характер, която се отнася главно до бъдещето; отвлечена истина, която почти няма допирни точки с физическия свят. Според някои, отвлечена истина е вярата на човека в задгробния свят. Какво отношение има вярването в задгробния живот към физическия живот?
    Едни вярват в другия свят, други не вярват. Не е лошо, че вярваш, или не вярваш. Ако не виждаш връзката между явленията и законите на двата свята, естествено е да не вярваш. Всъщност, вярваш, или не вярваш, има връзка между двата свята.
    „Простри ръката си!” Ако проникнете във вътрешния смисъл на това изречение, то крие в себе си магическа сила. И наистина, като се обезсърчи, човек спуща ръцете си надолу и казва: От мене няма да стане човек. Той казва, че му липсва нещо; че не е роден, както трябва. Следователно, видиш ли човек със спуснати ръце, преплетени крака, ще знаеш, че е обезсърчен. Кажи на този човек: „Простри ръката си!” Когато простре ръката си, в ума му ще се яви мисълта, какво трябва да прави. Докато има ръка, той знае, какво може да прави. Други са тълкуванията на окултната наука. Според нея, първоначално, човек е бил велико същество, с голяма разумност. Той знаел много повече, отколкото сегашните учени. Щом се изявил в света, той произнесъл първо думата любов – ключът на живота. – Де е този ключ сега? – Изгубен е. И до днес окултистите търсят изгубения ключ. Които подържат това твърдение, те са изгубили ключа. Днес никой език няма този ключ. Значи, всички съвременни езици са без ключ. И всички религиозни хора нямат ключ. Във всички религии се говори за Бога, но не със същинското Му име. Първият човек, който назовал Бога с истинското Му име, той изгубил тази дума. – Коя е тази дума? – На български е Бог, на турски Аллах, обаче това са преводи на първото име на Бога. Понеже тази дума е загубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те разбере само тогава, когато произнесеш истинското Му име.
    Не се страхувайте от нищо. Попаднете ли в огъня на любовта, ще се стопите и превърнете в злато.
    – Що е религията? – Изкуство, подобно на златарството: да знаеш, как да топиш златото и да правиш от него пръстени, огърлици й други златни украшения. Що е животът? – Изкуство за придобиване на добродетели и да знаеш, как да се кичиш с тях. Казваш, че си религиозен, защото се молиш на Бога. – Важно е, как се молиш. Да застанеш прав и да шепнеш молитви това не е молитва. – Как се е молил Давид? – Давид се е молил най-добре, когато бил гонен. Тази молитва е особена. Човек се моли най-добре, когато го гонят. Щом спре гоненето, и молитвата спира. Докато живееш като цар, в охолство, ти не можеш да се молиш. Друг е въпросът, да те поставят при големи страдания, при големи изпитания и гонения. Тогава ще се молиш, както трябва. Представи си,. че си вързан с въже и те пуснат да висиш над пропастта. Ще се молиш ли? Ще викаш: Господи! Господи! Това е молитва. А тъй, насърбаш се с топла чорбица, наядеш се с печена кокошка, и после ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, благодаря Ти. – Това не е молитва. Докато кокошката е в стомаха ти, не можеш да се молиш. Не ви упреквам, но обяснявам защо животът ви няма добри резултати. Първото условие за молитвата е човек да изоре нивата си. Ще мине с плуга по нея четири-пет пъти и тогава може да я засее. Иначе, колкото и да плаче, никой не може да му помогне. Бодили и тръне ще растат на нивата му. Който види изораната нива, ще се спре пред нея и ще каже: Приятелю, аз имам хубаво семе, искам да посея твоята нива. Казваш: Скърбя, тъжен съм. – Изора ли нивата си? – Не съм я изорал. – Впрегни ралото си, изори нивата, посей я и после плачи, колкото искаш. Тогава плачът ти ще бъде на място и ще принесе своето благословение.
    „Простри ръката си!” Човекът с изсъхналата ръка е плакал много, но преди това е орал и сял. Христос му обърна внимание, защото е заслужил. Като го излекува, Христос се обърна към събралия се при Него народ и го запита: „Позволено ли е на някого да прави добро в съботен ден?” Всички мълчаха, никой не Му отговори. – Защо? – Защото някога е опасно да се говори. И аз зная това, някога трябва да мълчиш. Човек може да говори всичко пред хора, които го разбират.
    „Простри ръката си!” – Каква мисъл е вложил Христос в тези думи? – Първо, Той е искал да помогне на сакатия, като същевременно внесъл светлина в неговия ум. Закон е: Когато светлината проникне в човешките очи, тя ще донесе своето благословение. Като говоря за Новото учение, аз нямам намерение да измествам друго учение. Светът върви напред, религията и науката също напредват. Не съм аз, който измества старото. Който е дошъл до известно развитие, той продължава да върви напред. Ако спре някъде, скъпо ще плати. Всеки знае, че златното време на неговия живот е ученичеството. Вземе тетрадките и книжките си и, хайде на училище! Майката и бащата се грижат за него, а той не мисли за нищо. И ние трябва да бъдем ученици, за да научим първата дума. Тя е изгубена, но трябва да се намери. Това ще произведе коренна промяна в човека. Тази промяна, именно, подразбира новораждането, за което се говори в Евангелието. Тази дума ще бъде основа на новия живот, дето няма болести, няма и смърт.
    Смисълът на живота не е в това, да живееш добре; смисълът на християнството не е в спасението. Смисълът на всичко е в безсмъртието: да станеш безсмъртен, да влезеш при онези условия, дето се проявява Божественият живот. Не можеш ли да станеш подобен на Бога? Това е желанието на Бога. Такова е желанието и на всеки баща. Кой баща желае смъртта на децата си? Бог, Който е всемъдър, всеблаг, не може да иска смъртта на децата си. Следователно, и ние искаме да бъдем като Бога. – Как? Да бъдем като Бога? Това е богохулство! – Да, ти можеш да бъдеш като Бога благ, да живееш като Него, да бъде душата ти пълна с Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това е Бог. – Сила се иска за това. – Да, ще бъдеш силен. Само добродетелният човек е силен. Който няма добродетели, не може да бъде силен. Добродетелите са условия за проява на силата. Който няма добродетели, е подобен на замръзнала змия. И най-страшната боа, пренесена в студен климат, ще се вцепени и ще бъде безопасна. Без добродетели не можеш да проявиш никаква смелост и решителност, никакво благородство, нищо възвишено. Те са необходими за всички хора: за майки и бащи, учители и ученици, свещеници и владици, управници и общественици. Истинският живот започва с добродетелите.

    Казвате, че яденето е от първа необходимост. – Че трябва да ядем, по това няма спор. Обаче, какво трябва да ядем? Ето един въпрос, върху който се явява спор: вегетарианци ли трябва да бъдем, или месоядци? Че трябва да пием, и върху това няма спор. Обаче, какво да пием: вода, вино, ракия, или друго питие? Трябва да имаме вяра – и върху това няма спор. В какво и в кого да вярваме – ето спорът. Едни казват, че трябва да вярваме в Бога, други –в любовта, трети – в науката. Вярата зависи от културата, от развитието на човека. Когато съзнанието на хората се пробуди, те имат” вече убеждение. – В какво се заключава то? Кое е това убеждение? – Не мога да го кажа. Всеки сам ще дойде до това убеждение. – Кога? – Когато намери първата дума, когато намери загубения ключ. Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази дума и съм я намерил. – Кажи я и на нас. – Не е позволено да споделя една свещена идея или една свещена дума с човек, който е прекарал живота си в ядене и пиене, в задоволяване на своите слабости. То е все едно, да повериш богатството си на своя разпуснат син. Вместо да го използува разумно, той ще злоупотреби с него. Той ще постъпи, както онзи млад американец, който прахосал наследството си за шест месеца. Като единствен наследник на дядо си, той получил 30 милиона лева. Веднага съобщил във вестниците, че дава възможност на всички свои съграждани, в продължение на три деня, да ядат и пият на негова сметка, колкото искат. След шест месеца той останал без пет пари в джоба си и се принудил да продължи стария си занаят – говедарство. Ако сега и на вас дадат такова богатство, няма да направите повече от това, което направил младият американец. – Как? Аз ли няма да направя нещо? Дай ми това богатство, да видиш, какво мога да направя.

    Казвам: Като забогатее, човек има две възможности – да падне, или да се повдигне. В първия случай, той използува богатството си за своя сметка. Направи няколко големи, хубави къщи и ги дава под наем. Между наемателите му влизат и непознати, и приятели. Обаче, в скоро време той разваля отношенията си и с едните, и с другите: този не платил наема си, онзи не платил. Той се кара с тях, дава ги под съд, разплаква ги. Отношенията между наемателите и него стават враждебни. Като го видят, че иде, те казват: Изедникът пак иде! Не знаем, какво да правим. Ако богатият е разумен, така ще постъпи с богатството си, че пръв той ще се повдигне. Ще направи няколко къщи и ще каже на един от приятелите си: Моля ти се, иди при най-бедните семейства в града, предложи им да живеят в тези нови къщи без наем, без грижа за утрешния ден. Ако те питат, чии са тези къщи, няма да казваш името ми. Ще кажеш, че един добър човек ги осигурява, без да иска нещо от тях. Ще живеят в къщите, докато са живи. След време той ще ги посети, ще си поговори с тях, да види, как гледат на живота. Като разбере, че с това вярата им в доброто се усилила, и той ще каже: Има добри хора в света, заслужава да се живее!

    Христос казва: „Простри ръката си!” Разбирайте право Христовите думи, не ги изопачавайте. Христовите думи лесно могат да се изопачат. И думите на Павла могат да се изопачат. Той казва: „Царството Божие не е в ядене и пиене.” На друго място казва: „Каквото ви дадат, яжте и благодарете.” – Кога е казано това, при какви условия? – Когато дава отговор на стиха, че Царството Божие не е в ядене и пиене. Има нещо по-високо от яденето и пиенето. Знаете ли, какво ядат и пият ангелите? Питат ме, каква е разликата между духовния и физическия свят. – Съществата от духовния свят ядат и пият, както хората, но те асимилират напълно храната, без никакъв остатък. Затова там няма отходни места. Там няма кухни с тенджери, чинии, метли, както тук. Там културата е много висока. Къщите им са красиви, особен стил. Като видиш една къща, ще кажеш: Това е къща! Те не спят на легла, като нас. Когато Мойсей се качи на Синайската гора, Бог му показа модела, по който да направи скинията. Каквито усилия да правят хората, мъчно могат да постигнат нещо. Решено е да изпратят делегация в онзи свят и като се върнат, да представят модели от всичко, което са видели там. Днес всеки тълкува, кое как да се направи, но моделите им не се реализират. Един проповедник каже едно, друг каже друго. Не, ще отидеш горе, ще видиш, какви модели има там, и като слезеш, сам ще ги направиш. Каквото има в духовния свят, точно това трябва да се приложи и на земята. Мойсей, като видя модела на скинията, направи я точно такава, каквато му показаха. И като питате, какъв е духовният и Божественият живот, казвам: Ще отидете горе и ще ги видите. Какво трябва да бъде Братството? – Като знаеш методите, как да се живее, не остава нищо друго, освен да ги приложиш. Всички идеи, които се разпространяват между хората, са добри, но нямат методи за приложението им в обществения живот.
    Прилагането на новите идеи има място в новата, възвишената култура. Следователно, не мислете, че духовният свят е нещо отвлечено. Според мене, най-великото, най-реалното в света, това е духовният живот. Ние сме сенки на този живот. Даже и най-крайните материалисти, като комунисти, социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора. Днешният свят се е обърнал с главата надолу. Например, онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното. Няма защо да спорите, дали някой вярва, или не. За нас въпросът е поставен другояче. Някой казва: Важно е, дали човек вярва в Бога, или не. Това са относителни неща. И онзи, който не вярва, и онзи, който вярва, нямат първата дума в себе си. И който се моли по три пъти на ден, и който не се моли, и те нямат първата дума в себе си. Единият е честен и казва: Аз съм се отчаял вече, не вярвам в нищо. Другият казва: Аз вярвам. Обаче, религиозните хора трябва да си признаят, че не познават Бога. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.” Вечният живот трябва да има резултат. След това казвате, че истината се заключава в това, да познаете Бога. Познаваш ли Го? Имаш ли вечен живот? Всеки трябва да носи вечния живот в себе си. Този живот не се основава на принципа на щастието, но на принципа на висшата разумност.
    И тъй, вие ще вложите в ума си мисълта, че никой не може да напусне живота си, но ще гледа да намери в него онази дума, която някога е изгубил. Тази дума е заровена някъде и то толкова дълбоко, че цялата си къща да разровиш, т. е. да прехвърлиш през съзнанието си цялото си минало; да обиколиш цялата земя, от единия до другия край, но да я намериш. Ако я намериш, ти ще бъдеш свободен, ще имаш светлина в ума си, чистота в сърцето си и сила във волята си. И тогава, каквито проблеми се явят в живота ти, ще можеш да ги разрешиш и ще помагаш на по-малките братя.
    Често аз се запитвам: Като съм говорил и говоря толкова много на хората, аз се чудя, защо не могат да приемат истината, и след това си отговарям: Те нямат първата дума в себе си. Значи, това не зависи от тях, а от вътрешните условия, при които живеят. Ето, и житното зърно не може да расте навсякъде. Ако го посадите на високо планинско място, няма да порасте. Ако порасте, няма да узрее. Ако го посадите в долината, там ще израсте, и плод ще даде. И в живота, най-благоприятни условия представя долината. Ако искаш да намериш свещената дума, трябва да се освободиш от всички връзки, които те ограничават. Това не значи да се покалугериш. Искаш да станеш свещеник, да служиш на Бога. Ти можеш да станеш свещеник, владика и пак да не намериш свещената дума. – Как ще я намеря? – Като заемеш последното място в света. Това място е до вратата на Царството Божие. Като последен слуга, ти ще намериш по-скоро първата дума, отколкото като човек с високо положение. Следователно, вървете напред! Който иска да напредва, той ще се освободи от ограниченията. Не казвай на мъжа си, че отиваш да търсиш изгубената дума; не казвай и на жена си. Дълбоко в душата си кажи: Аз сам ще разреша въпроса. И свещеникът да каже дълбоко в душата си: Аз ще разреша този въпрос. Ще намеря първата дума, с която Господ е назован. Тя е изворът на любовта. Една дума търси всеки. – Коя е тя? – Първото име на Баща си. Ще намериш името на Бога, за да получиш наследството, което Той ти е оставил. Само така може да станеш наследник на своя баща или дядо. Това е нашето призвание в космоса.
    – Какво се иска от човека? – Да се пробуди неговото съзнание. Като говоря така, мнозина мислят, че имам някаква задна цел. Те се заблуждават. Аз не се интересувам от това, което хората вършат. Аз не се интересувам и от сенките, които художникът хвърля на своето платно. – Защо са тези сенки? – За да се даде по-голям ефект на живота. Сенките не са истинският живот. Значи, първата задача на всички е да намерите онази дума, с която е назован Бог. Тя е думата, с която любовта се изявява на хората. С нея космическият човек е посрещнал своята любов.
    Съвременното общество се нуждае от умни хора, които знаят да прилагат великите закони на Битието. Много закони има, но кой ще ги прилага? За всички длъжности в света са нужни просветени, възвишени, благородни хора. Има такива хора, но всяка служба, всяко управление се опорочава от хора, които не знаят, как да изпълняват своите задължения. Те не познават законите на живота. Църквата се опорочава пак от такива хора. Домът се опорочава от майки и бащи, които също не знаят законите. Ето защо, човек трябва да се върне към онова първично състояние, когато е познавал всички закони.

    –Какво се иска от човека, за да се върне към онова първично състояние на хармония и мир? – Диамантена воля. Това е задача на бъдещето. Ако живееш интензивно и съзнателно, ти можеш да преживееш миналото си в един час; ако нямаш тази будност, ще го изживееш в хиляди години. Сега е време да се справите с миналото и да работите за бъдещето си. Ще кажете, че това може да се отложи за друго прераждане, или като отидете в другия свят. Не се лъжете. Това, което свършите днес, е най-важно. Не мислете, че съществата на онзи свят ще се занимават с вас. Те няма да ви погледнат; не искат да знаят, кога сте дошли и кога ще се върнете. За тях е важно, знаете ли езика им, разбирате ли го. Ако не знаете техния език, ще се върнете, както сте дошли. Това е факт. Вижте, какво знаят онези, които се раждат на земята. Питате ги, какво има на онзи свят, нищо не знаят. Вижте, какво знаят вашите заминали. Викаш баща си, питаш го, какво има в другия свят, и той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, освен тъмнина. – Много естествено, колкото са знаели на земята, толкова ще знаят и в другия свят. Има някои заминали, които виждат и разбират, но те са малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят.

    Хората спорят, има ли друг свят, или няма. Ако имаш знания, има друг свят; ако нямаш знания, няма друг свят. Ако имаш пари, има хляб; нямаш пари, няма хляб. Стомахът ти е здрав, сладко ядеш; разстроен ли е стомахът, не ядеш сладко. Ако езикът ти е здрав, говориш отлично; ако е парализиран, ще се спъваш в говоренето. Това са отношения, зависимости. Ще кажете, че това са обикновени работи. Има смисъл човек да разисква върху 'известни въпроси, но да се ползува от тях. Трябва ли, като схоластиците, да прави изчисления, колко духове могат да играят на върха на една игла? Представете си, че 5000, 10000 или милион духове играят на върха на иглата, какво печелите вие? Това е губене на време. После пък ще разискват, какви са тези духове. – Не, има съществени въпроси, които заслужават вниманието на хората. Ето един съществен въпрос, който Христос изнесъл: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, има живот в себе си.” Какво означава тази мисъл, вие сами ще я изтълкувате. Ще кажете, че в Христовото учение има много противоречия. Например, казано е: „Ако те съблазнява дясното око, извади го!” Как ще приложим този стих? Трябва ли да си извадим окото? – Това е велика истина, скрита в една отрицателна форма. Ще излезе, че всеки, който има две очи, не е приложил учението на Христа. То трябва да се разбира по дух, а не по буква. Христос говори за петте таланта, за петте чифта волове. На друго място казва: „Създайте си приятели от неправдата.” Това са символи, гатанки, притчи, на които трябва да се разбира вътрешният смисъл.

    „Простри ръката си!” – После? – Започни да мислиш. – Какво? – Че има един вечен, неизменен Божествен свят. Аз пък казвам тази сутрин: Знайте, че в Божиите обещания няма обратни решения. Каквото Бог е казал и решил, то е свършен факт. Обезсърчиш се и казваш: Бог не ме обича, изоставил, ме е. – Това е твоя измислица. Каквото е обещал, Бог го изпълнява. Не е било и няма да бъде, Бог да лиши своя син от наследство. Казано и свършено! Бог никога не се изменя. Помнете: В Божиите обещания няма обратни решения. – Това не се отнася до мене. – Ще мислиш право и ще постъпваш добре. Живейте братски, по любов, за да опитате Любовта на Бога. Ако не живеете добре, вината е у вас, обаче, в Божиите обещания няма обратни решения. Същото се отнася и до църквата, т. е. до нейните служители. И те трябва да живеят в любов. Иначе, и те ще знаят, че в Божиите обещания няма обратни решения. Ще се занимават, кого да изключат от църквата! Те нямат право да изключват, нито аз имам право да изключвам някого! Да се заемем всички да реализираме Божия план, а не да се изключваме. Ще живеем братски, по любов, да изпълним волята на Бога. Ще живеем, както Бог е казал, за да намерим загубената дума. Тя ще ни се открие сама по себе си. Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, аз ще ви се изявя.” Христос казва: „Ако имате любов към мене, ще опазите моите заповеди.” „Ако ме любите.” Христос не говори за обикновената, човешка любов. На друго място се казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.” „Тогава ще ви кажа първата дума, с нея ще ви се изявя.” – Кога ще ни се изяви? – Може още днес. – Казано е, че ще се покаеш. – Готов ли си, ти покаял ли си се? – Отдавна съм се покаял. От 20 години съм член на църквата. Какво повече ми трябва? – „Простри ръката си!” Значи, да имаш воля, да вярваш, да знаеш, че в Божиите обещания няма обратни решения. По-велико учение от това няма. Колкото и да си обременен, това учение ще свали товара, ще те облекчи и ще кажеш: Ще бъде, както е казано. Ще простреш ръката си и ще кажеш: Ще работя за тази велика истина.
    Простри ръката си, и нищо повече. В тебе ще влезе новата светлина – светлината на новия живот, и ти ще минеш от смърт в живот. Говори се за възкресението на мъртвите. Това са хората, на които Христос казал: „Простри ръката си!” Това са хора с млади сърца, със силен дух, които могат да жертвуват всичко. Те не мислят за осигуряване, те са осигурени. Бъдещето е тяхно. Млади и стари, прострете ръцете си! Тъй казва Христос. – Ами ако простра ръката си и нищо не стане? – Ето съмнението. Това „ако” спъва човека. Дръжте се за обещанието на Бога. Обаче, някога обещанията, похвалите и хулите произвеждат един и същ резултат. Ти развиваш една тема, от която зависи твоето бъдеще. Дойде един приятел и започва да те хвали. Ти влизаш в разговор с него, изгубваш времето си и не можеш да развиеш темата си. Отиваш на изпит и пропадаш. Започваш отново да работиш. Дойде друг приятел и започва да те укорява за нещо. Ти се оправдаваш и пак загубваш времето си. Не се подавай нито на похвали, нито на укори. Работи върху темата си и когато свършиш изпитите, тогава ще се разговаряш, Не е важно, какво говорят хората за нас. Имаш на разположение 15 минути. През това време трябва да срещнеш Христа – Учителят на Любовта. Той ще ти каже една дума, от която ще зависи твоето бъдеще. Тази дума ще отвори вратата на Царството Божие за тебе. Тази дума ще те постави в нови условия.
    „Простри ръката си!”
    12. Беседа от Учителя, държана на 31 декември, 1922 г. – София.
  4. Розалина
    Плодът на Духа

    (Йоана, 13 гл.)
    Радости и страдания като два полюса на човешкия живот

    За храната която човек употребява

    За смисъла на живота ни и още нещо



    Завета на Учителя от тази беседа

    9 август, 5 ч. с.






  5. Розалина
    1.Съвременните хора живеят в миналото, затова умират. Когато заживеят в настоящето, те ще се раждат. Бъдещето расте, носи условия за нов живот. Като знаете това, престанете да мислите за миналото. Не туряйте надеждата си в миналото. То носи съблазните в живота.

    Едно трябва да знаете: Не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. Не търсете живота в майка си. Трябва ли плодът да очаква на клонете? Временно, докато е на дървото, те ще го поддържат, но щом узрее и капне на земята, той няма нужда от тях. Значи, силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво.
    Казвате: Да научим, що е добро и що е любов. – Ако мислите, че сега може да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно, в даден момент той познава или доброто, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това добро е за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш на Бога със своята вяра? С вярата си ти допринасяш нещо на себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи, да приемеш страданието и смъртта. – Що е страданието? – Спънка в живота. За разумния таза спънка е на място, а за неразумния тя е нещастие. За да се справиш със страданието, не го питай отгде иде и какво носи, но го угости, приеми го като гост. Ако не си готов да го приемеш в дома си, дай му гръб. Така трябва да постъпваш и с омразата, изобщо, с всички отрицателни прояви в живота. Пазете се от отрицателните прояви. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него. Умрелият да върви по своя път, и живият – по своя. Човек е дошъл на земята да живее между живи хора, а не между мъртви. В смъртта няма никаква сила – силата а в живота. В омразата няма сила – силата е в любовта. И невежеството не носи сила – силата е в знанието. Силата е в доброто, а не в злото. Това са истини, които трябва да се знаят. Те постоянно се сменят. Например, любовта може да се превърне в омраза и обратно – омразата в любов. Пазете се да не минавате от положителното в отрицателното.
    1. Силното оръжие, УС - 23.07.1933

    ===================================================================
    2.
    Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им. Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат. Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.

    Приложение се изисква от съвременните хора. Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош. Не се занимавайте с доброто и със злото в човека. Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.

    Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.

    Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.

    Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете. Щом се събудиш, кажи си: Стани! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Йон чу тази заповед, но не я изпълни. Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.

    Новата заповед, която всеки трябва да даде на себе си, е: Стани!
    Стани, и в истината крепък бъди!
    Стани, и в любовта топъл бъди!
    Стани, и в мъдростта светъл бъди!
    „В начало бе Словото. И Словото бе у Бога".
    23 юли, 5 ч. с.

    Стани УС 23.07.1937 г
    ==========================================================================
    3. Сега вие сте дошли на планината да научите нейната история. Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, и от север, и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна. Било е време, когато оста на земята е била хоризонтална. Можете ли да си представите, какъв климат, каква флора и фауна е съществувала тогава? Това са далечни геологически епохи, за които науката и историята днес мълчат. Било е време, когато и вие сте имали съвършено друга форма от сегашната. Каква е била тогавашната ви форма, вие мълчите. За миналото човек не трябва да говори.

    За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента за реализиране на своите добри мисли и чувства. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано па време, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства – правилното кръвообръщение и дишане, а добрите постъпки – здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен.

    Ние сме дошли на земята да вършим волята Божия, да живеем добре. Това е общ закон за всички: за държавите, за народите, за обществата, за семействата, за отделните личности. Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живеят добре. Едни вярват в един Бог, други – в друг Бог. Едни вярват в една държава, други – в друга някоя. Единство няма между хората. Те не знаят, че са излезли от един Източник, от един Баща, от един Бог, Който е създал цялата вселена. Под „вселена" разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Тия блага се разпределят правилно, в зависимост от разумни, велики закони. Подчинява ли се на тия закони, човек е радостен и щастлив. Не се ли подчинява, той е изложен на болести, страдания и смърт. Като люби Бога, човек има всичко на разположение, всякога е здрав и весел, готов за работа. Любовта към Бога не подразбира човешките чувства, нито вярата, която човек изповядва. Само силният може да люби Бога. Като Го люби, той всякога ще остава назад, а слабите ще пуща напред. Той ще пази слабите, ще им бъде задна стража. Бог остава всякога назад, да пази слабите и да им помага. Затова е казано в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". със своите светли мисли, чувства и постъпки, Бог помага на слабите и страдащите. Така трябва да постъпва всеки човек. Ако е силен, ще остане на тила да помага на слабите. Ако е слаб, ще излезе напред, други да му помагат.

    Сегашните хора се страхуват от смъртта, затова се крият, остават назад, в тила. Какво страшно има в смъртта? Да умре човек, това значи, да отиде в света: умира, т.е. човек отива в друг свят, по-красив от земния. Ако можете за малко време да влезете в този свят, вие не бихте желали да се върнете. Този свят е скрит съзнателно от погледа ви, за да останете още на земята, да се учите. Мъчно се живее на земята, но същевременно земният живот дава големи опитности на човека, Земният живот крие в себе си условия за големи придобивки. Земята дава на човека онази ровка материя, която той трябва да обработи. Така обработена, човек я занася в другия свят, там да работи с нея. Тази материя не съществува в онзи свят. Като се върне отново на земята, човек продава обработената вече материя, за да купи друга, която пак да обработва. Ще кажете, че човек слиза на земята да върши търговия. Има ли нещо лошо в търговията? Търговията е необходима като средство за опознаване на хората. Те се нуждаят от стоката на търговеца. Ако фурнаджията не прави хляб, отде ще го доставите? Ако млекарят не продава мляко, ако земеделецът не продава жито, ако градинарят не продава плодове, вие не можете да живеете. В каквато форма да вземете търговията, с пари или без пари, като обмена на продукти, тя е необходима.

    3. Любов и почитание, НБ - 23.07.1939
  6. Розалина
    Мисъл за деня-3.08.2012г.

    Най-първо жената трябва да се отрече от старото си изкуство на готвене. Тя трябва да има милост към лука, като го реже, да му пее и да не кълца тъй ситно, но на едри парчета. Аз позволявам лукът да се реже най-много на 10 парчета. Ако аз съм готвач, бих го нарязал на 10 парчета. После ще нарежа картофите, ще туря солта, червения пипер, маслото и всичко заедно ще туря да ври най-много 25 минути до половин час. Добре е картофите да останат малко несварени. Както аз разбирам готвачеството, не е хубаво картофите да бъдат много разварени. Нека възлюбленият се научи да дъвче малко. Това е по-здравословно. По-добре е да се ядат сурови картофите или малко сварени. Това може да ви уплаши, но такива са новите теории. За да се прокара моята теория на готвене, изискват се най-малко 100 години, затова се отказвам да я проповядвам и да я препоръчвам. И затова казвам: нека готвачите си готвят както знаят. Ако някой от вас иска да направи опит по новия начин, това е негова работа.

    Красна като Луната и чиста като Слънцето
  7. Розалина
    Азбука на разбирането


    За какво служи азбуката.Чрез нея се учим да четем и пишем.Веднъж я научаваме и после цял живот ползваме.В тази беседа се съдържат азбучни истини.Да не забравяме и да прилагаме.
  8. Розалина
    Радостни и търпеливи -Неделни Беседи, 21.07.1918 Неделя, София


    „В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни”. Послание към Римляните 12: 12

    „В надежда бивайте радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата – от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други – двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини.
    Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина. За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не.
    „В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях.

    Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата – за Духовния, а Любовта – за Божествения.

    С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.

    „В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.

    „В надежда бивайте радостни”. Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта. Какво представлява Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. – „Имам ли Вяра?” – Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра. – „Имам ли Любов?” – На този въпрос ти сам ще си отговориш. Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна. Ти сам ще намериш неизвестната.

    „В надежда бивайте радостни”. Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.

    „В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето – на друга и волята – на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?

    Днес всички хора, като болния момък, искат хляб. Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме! Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.

    „В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение.

    Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. – „Може ли така да се лекува човек?” – Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.

    Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после – към своята душа и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път, и затова не успявате. След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.
    Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н. Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.
    От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.
    – „Дали, наистина, Бог ни е посещавал?” – Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.”

    „В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.
    Скръбта е неизбежна. Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите. После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.
    Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата – същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата – към ума и сърцето, а Надеждата – към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.
    Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка. Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.

    Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора. Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи. Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове. Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.

    От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта – търпение, а от молитвата – постоянство. Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си. Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни. Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.

    „В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек – най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото. Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.

    Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня. Там е нейната погрешка. И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб. Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено. Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви. Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.

    Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването. То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича?” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.
    Това значи, да бъде човек в Надежда радостен, в скръб – търпелив, а в молитва – постоянен.

  10. Розалина
    А Исус, като се обърна и я видя, рече: „Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те." И от онзи час оздравя жената. (Матей 9:22)

    „Дерзай, дъще!"

    Какво представя човекът? Човек представя колективно същество. Следователно, когато някой казва, че е сам в света, това е криворазбрана идея. Никой човек не е сам в света. И най-малките същества, едва видими под микроскоп, са съставени от безброй по-дребни от тях същества.

    В живота на хората се случва и обратното. Те слизат надолу, по низките стъпала на своя живот, вследствие на което всеки ден заличават по една страница от своята книга. Значи, някои хора пишат, а други заличават. Кои от двете категории хора печелят? Представете си, че вие имате сила в себе си, всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче, той може да изгаси звездите в своята душа. Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието? Най красивият момент е изгряването и залязването на слънцето. Вторият красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представя Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представя Божествената Любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира Божията Мъдрост. Който мисли, че може да придобие Божествения живот, без да наблюдава изгрева на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любов, без да наблюдава изгрева на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане учен човек, или да придобие светли, поетични мисли, без да наблюдава изгрева на Сириус, и той се самоизлъгва. Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириус, вие ще се домогнете до красивата страна в тях. Друга красива звезда е Юпитер, която турците наричат „Керван."

    Защо турците наричат Юпитер керван? Понеже Юпитер прилича на Венера, една сутрин, като видели на небето Юпитер, камиларите помислили, че Венера е изгряла, значи съмнало се е вече, и керванът тръгнал на път. Дълго време трябвало керванът да ходи, докато се съмне, вследствие на което се изморил. Оттам турците наричат Юпитер „керван," понеже изморил кервана. Затова, именно казват (не се чете) който върви по пътя на Юпитер, той умира. Следователно, вървете по пътя на Венера, която носи за човека Любовта Божия. На земята Юпитер представя аристократическото, благородното в човека. В съвременния обществен строй, аристократите представят външната страна на управлението.

    Казвам: три важни неща трябва да интересуват човека – Слънцето, Венера и Сириус. Това не значи, че другите звезди и планети не са важни, но те са толкова много на брой, че ако човек се впусне да ги изучава, той ще изгуби същественото. Изобщо, звездите показват условията за човешкото развитие. Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бъде истински мислещ човек. Като говоря за слънцето, за звездите, вие ще се чудите, каква връзка съществува между тях и думите „дерзай, дъще!" Като погледнете към небето, вие няма да казвате, че то не е за вас, но ще бъдете смели, като тази страдаща жена. Ако тази жена имаше смелост да се докосне до дрехата на Христа, Когото не познаваше, и повярва, че ще оздравее, защо и вие да нямате смелост да се докоснете до дрехата на Божественото знание и да вярвате, че ще можете да го придобиете? Сутрин, когато Венера изгрява, излизайте да я посрещате. Достатъчно ви е само да я зърнете. Тя е скромна богиня, която пътува далеч от вас. Достатъчно е само да се доближите до нейната дреха, без да я прегръщате. Мнозина имат желание, като обичат някого, да го прегърнат. Не, любовта не се изразява чрез прегръщания. Когато хората се прегръщат, това още не е любов. Бащата да прегърне блудния си син, разбирам. Обаче, и в този случай бащата не прегръща блудния си син, но Бог го прегръща. Той знае, какво може да даде на онзи, когото прегръща. Както хората се прегръщат, така и мечката прегръща с лапите си, но какво може да даде тази мечка? И змията може да прегърне човека, но какво може да му даде тя?

    Достоевски е описал добре, какво се крие в сърцата на хората.

    В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често да ходи с кучетата си на лов. Един ден, като отивал на лов, по невнимание, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала. Князът се обидил от това, и веднага изпратил слугите си, да разберат чие е това дете, което се осмелило да удари неговата хрътка. Като намерили детето, той заповядал да му го доведат. Съблекли детето голо и го пуснали да бяга; същевременно той насъскал кучетата си подир детето. Кучетата се спуснали след него и започнали най-безмилостно да го хапят, докато най-после го разкъсали. Това ясно говори за сърцата на съвременните хора. И наистина, за една обида, подобна на тази, която детето нанесло на княза, днес могат да осъдят човека на смърт.

    Следователно, съвременните хора са дошли до такава фаза на живота, че за да излязат от нея, те непременно трябва да четат Библията, да пишат онова, което са научили. Ако само четат, без да пишат, те нищо няма да научат. Който едновременно чете и пише, само той се учи, само той прониква във вътрешния, дълбокия смисъл на живота. И забележете, всички хора, които пишат, са обиколили библиотеките на целия свят. Те са ходили в Англия, в Америка, в Париж, във Ватикана, и след като са събрали голям, ценен материал, едва тогава са могли да напишат нещо и да го пуснат в света. Значи, който пише, той трябва да се ползва от книгите на живата природа, от тях да чете и да се развива. Минералите, растенията, рибите, птиците, и всички останали животни са книгите на природата, от които всеки може да чете и да се поучава. Знаете ли, каква култура имаха рибите в миналото? Дълго време трябваше да мислят те, докато създадат тази форма, която днес виждаме. Много от тях си направиха лампички, било на хрилете, или на опашката, но останаха без език, без писмена реч. Те съзнаваха, че при условията, при които живеят, не може да се говори. За да развият говора си, те трябва да придобият нови органи, присъщи на новия живот. От хиляди години насам, те се стремят към земята, която е също такъв рай за тях, какъвто е раят, към който хората се стремят. Едва се отвориха вратите на техния рай, и хората започнаха да ги пекат, като им казват: Щом искате любов, елате в нашия рай да ви опечем. Но и при това положение, рибите нищо не губят. Ако човек изяде една риба от любов, тя влиза в неговия рай, а засега това е достатъчно за нея.

    Христос казва: „Дерзай, дъще! Твоята вяра те изцели." Това значи: твоята вяра, в която има стремеж, любов към Бога, е в сила да те изцели. Съвременните хора живеят в края на века, и положението, в което се намират, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария завет в Новия, а ние – от Новия завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завет на Синовете Божии," някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Те ще турят ред и порядък в света. Този ред и порядък е започнал вече да се прилага в живота. Предвиден е вече планът на новата регулация. Тя ще мине навсякъде, във всички държави: в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Русия, в България, и по този начин ще преустрои земята. Това означават думите, които някога Христос е казал: „Съборете този храм, и в три дни аз ще въздигна от него нов!" Той е подразбирал своето тяло, но същевременно с това разбирал и стария свят. В Откровението се говори за новия храм. И наистина, когато се събаря нещо старо, едновременно с него нещо ново се гради. И в страдащата жена се събори нещо старо, и на негово място се съгради нещо ново, здраво, което се постави като основа на бъдещето.

    Питам: трябва ли хората още да се придържат в старата култура? Има хубави неща и в тази култура, но тя носи за човечеството повече страдания, отколкото радости. Ако отидете в крайните квартали на Лондон, Ню Йорк, или някой европейски град, ще намерите голяма мизерия. Ако речете да посетите един от тия квартали в Лондон, непременно стражар трябва да ви придружава. Там ще видите една от страните на съвременната култура и цивилизация; там ще видите, какво нещо е ожесточаване. От една страна ще видите човешкия рай, а от друга – човешкия ад. Онези, които са задоволени, осигурени, ще кажат: Слава Богу, осигурихме се. – Че са се осигурили, добре е това, но тези хора трябва да помислят за онези, които не са се осигурили. Според мене, и тия, които мислят, че са се осигурили, не са напълно осигурени. Докато придобият вечния, новия живот, те трябва да заинтересуват със себе си много още разумни същества от невидимия свят. Ще кажете, че Христос, че разумните същества трябва да ви обичат. На какво отгоре? Имате ли нужната вяра? Аз говоря за онази положителна, абсолютна вяра, която пред нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вяра, човек непрекъснато ще бъде изпитван. За тази цел той трябва да пази равновесието си. Това се постига само с беззаветна любов. При това, той абсолютно трябва да приеме в ума си мисълта, че в света всичко е или добро, или зло, т.е. че светът е или добър, или лош. Обаче, да се мисли така, това говори за човешките възгледи. Първоначално, когато Бог е създал света, той е бил съвършен. Също така и душите са били съвършени. Това показва, че човек има възможност да бъде сьвършен; човек има възможност да прояви своите добродетели; и най-после, човек има възможност да разбира живота на небето. Великите адепти имат метод, по който могат да четат всичко, което е написано на небето. За да се ползва от този метод, първо човек трябва да разбира, какво се крие в изгряването на слънцето, в облаците, във ветровете. Той трябва да разбира всичко това. Велика е книгата на небето! Щастлив е онзи, който може да чете по тази книга. Съберат се двама души и се разговарят. Може ли единият от тях да проникне в душата на другия, да види, какво се крие в него? Може ли единият от тях да прочете в очите на другия, като в книгата на небето, да види, скръб или радост се таи в душата му? Не, през очите на човека вие не можете да проникнете в неговата душа. През очите на човека може да се проникне само в неговия живот, и то за известен период от време и пространство.


    Вие трябва да изучавате погледа на човешките очи, да видите, какво голямо разнообразие се крие в него. Например, в очите на някои хора, родени в събота, наречени съботняци, има нещо лошо. Такъв човек, като мине покрай някой вол и го пожелае, волът моментално пада на земята и умира. Българите наричат това нещо „уроки." То не е нищо друго, освен отрицателно влияние. Например, някой човек намислил да направи някакво добро и тръгва да го изпълни. По пътя го среща друг някой, който долавя мисълта му, и пак мислено започва да му въздейства: Какво си тръгнал сега да правиш добро? Друга работа нямаш ли, ами си губиш времето? Този човек започва да се колебае и се отказва от намерението си. Колко пъти хората се спъват в своите добри намерения! Те казват: Наистина, празна работа е да върши човек добро. Казвам: Лесно се лекуват такива хора. Вземете едно яйце, ударете го в челото му, да се пукне, да потече по лицето му и ще видите, колко скоро ще се върне в правия път. Като се дава този метод за изправяне, хората се смеят, защото не е научен метод. Ние се смеем на всяко невъзможно нещо. За невъзможните работи турците казват: И да видиш, пак не вярвай! Има хора, които по влияние са точно обратни на съботняците. Те са родени при най-благоприятни планетни съчетания, при пълна вътрешна хармония, и затова, когото срещнат, работите му тръгват напред. Такива хора ще ти кажат само една дума: Дерзай! Тази дума дава подтик, импулс на хората. С тази дума се влага доверие, надежда, че от тебе човек може да стане. Отправете тази мисъл към другите хора, за да я отправят и те към вас. Закон е: човек сам себе си велик не може да направи. Тази мисъл може да ви се вижда чудна, но така е. Например, ако Толстой стана велик, това се дължи на хората. Хората направиха Толстой велик, а не той сам. Това, което човек мисли за себе си, не може да го направи велик. Кой направи пророците велики? – Еврейският народ. Един народ сам не може да стане велик, ако другите народи не го признаят такъв. Никой музикант не може да стане велик, ако народът му не го обича. Щом народът му го обича, той става велик.

    Съвременните хора живеят в такава епоха, когато невидимият свят постоянно изпраща към тях своите поздрави и добри желания. Това са последните дни и години, последните времена, които те преживяват. Мнозина, като чуят думите „последни времена," ще се уплашат, ще мислят, че светът се свършва. Под думите „последни дни" се разбира последен срок на падежа. Който просрочи падежа, той пак ще плати, но с лихвите заедно. Който плати на време, той ще се освободи от лихвите. Тъй щото, при сегашната еволюция на хората, за да се повдигнат, за да видоизменят живота си, те трябва да спазват известни условия. Само по този начин те ще могат да се освободят от влиянието на окръжаващата среда; само по този начин те ще бъдат независими от водата, от въздуха, от огъня. Страшно нещо е човек да зависи от окръжаващата среда! Страшно нещо е човек да зависи от водата, от въздуха, от огъня! Мислите ли, че ако човек влезе в огъня, ще може да се спаси? Обаче, има начин, по който човек може да се спаси от огъня. Какъв е този начин? Като повдигне вибрациите на своя организъм по-високо от тия на огъня. Тогава той може да влезе в огъня, да стане почти невидим и да излезе от него неповреден. Има един начин, по който човек може да влезе и в най-дълбоката вода, без да се удави. Кой е този начин? Да направи тялото си по-обемисто и с по-малка тежест. Следователно, има начини, по които хората могат да се издигнат над мъчнотиите и страданията в живота. Иначе, колкото и да работите, нищо няма да свършите.

    Не, всичко това е възможно. Как? Чрез мисълта. Мисълта на съвременните християни трябва да бъде толкова силна, че да е в състояние да стопи всички щикове, всички оръдия и топове на неприятеля. В това се заключава изпълнението волята Божия. В това се заключава идването на Царството Божие в човека. И тогава, ако някой каже, че трябва да воюва, това подразбира да воюва за Господа.

    Хората не трябва да воюват, но трябва да работят за Господа. Ако много хора днес са готови да се жертват за народа си, защо да не могат те по мирен начин да разрешават споровете? Какво спечелиха народите от войната през 1914 година? За в бъдеще могат да видят, че са спечелили нещо, но днес тази война донесе голям разврат, големи разрушения в съвременната култура. Войната и днес още не е свършена. Хората и до днес още не са взели поука от тази война. Ако двама души делят нещо, не могат ли да разрешат този спор по любовен начин? Ако двама души са гладни и спорят помежду си, кой повече трябва да получи, не могат ли да разрешат въпроса за глада по мирен начин? – Могат, разбира се. Гладът, жаждата, невежеството, страданията са условия, дадени на човека да научи закона на Любовта. Като научи този закон, той ще може да го приложи.

    Следователно, ако ти вярваш, че първите лъчи на изгряващото слънце идат от Бога, в живота ти непременно ще стане някаква промяна. Ако не вярваш, че тези лъчи идват от Бога, ти ще се лишиш от тяхното благословение. Значи, ако вярваш и се докоснеш до първите слънчеви лъчи, ти ще получиш Божието благословение и ще оздравееш. В това седи тайната на живота.

    Казвате: Нямам търпение всеки ден да чакам изтриването на слънцето. Щом нямаш търпение, иди при някой дъб и го запитай, от колко време седи в земята. Той ще ти каже, че цели 200 години вече, как е заровен в земята, и много още има да седи. Само от дърветата човек може да разбере, какво нещо е търпението. Търпение се изисква от всички хора! Търпение се иска, за да се постигне една свещена, една велика идея. Дървото съзнава, че му е дадена някаква задача, която трябва да реши, и то търпеливо седи, чака времето, докато я реши. В това отношение, дърветата са разумни същества. Учените не признават това.

    Пазете следните правила в живота си: Не се поставяйте на високо място! Не се сравнявайте нито с онези, които седят по-високо от вас, нито с онези, които седят по-ниско от вас, за да не изпаднете в противоречие. Знанието не прави човека философ. Гостилницата не прави гостилничаря. Университетът не създава учениците и професорите. Напротив, учениците и професорите създават университета. Църквата не създава богомолците, но богомолците създават църквата. Животът създава теориите, а не теориите живота. Животът е над всичко. Един ден възгледите на хората за живота, за света, сами по себе си, ще се изменят. Един ден всички възгледи и понятия на хората за водата, за въздуха, за огъня, за растенията и животните, за химическите и физическите сили ще се изменят.

    И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви, и при великите желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнете човек, който се нуждае от нещо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: Дерзай, дъще! Дерзай, братко! Дерзай, сестро! От вас не се изисква да помагате на хората с пари, или да ги храните. Това са последни неща. От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само две думи: Дерзай, братко! Няма защо да му говорите, че Господ ще промисли за него. В думите „дерзай, братко" се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях. Който вярва в това, той ще изпита силата на своята вяра. Христос вярваше в Божия Промисъл, и в силата на този принцип. Той нахрани няколко хиляден народ с пет хляба и две риби. Който вярва в този принцип, той може да направи опит, какъвто Христос направи. Отиваш в едно бедно семейство, и в джоба си носиш един малък хляб. Разчупваш хляба, и всички присъстващи сядат около масата, ядат и после събират остатъците от хляба. Това значи благословен от Бога хляб! Крайните вегетарианци питат, защо Христос е пекъл риби? Христос никога не е пекъл риби, но Той благословил печените риби. С това Той им отвори път към по-висока форма. Когато хората ядат рибите, с това последните изплащат своята карма и минават в по-висока фаза на развитие.

    Казвам: смелост, благородство, самопожертване се изисква от човека по отношение на неговите убеждения. При това, всеки човек има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора. Това не значи, че хората трябва да се презират едни други. Не, те трябва да се обичат, да си помагат, но да не очакват един на друг. Докато уповават един на друг, те всякога ще се разочароват, ще страдат, ще се обезверяват. Следователно, страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те живеят в греха, в безверието. Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора. Законът е такъв. Щом в душата на човека проникне любовта, всички хора ще изявят любовта си към Бога. Затова от човека се изисква жертва, готовност за служене.


    Дерзай,дъще!
  11. Розалина

    СИЛЕН И УМЕН

    От Розалина,

    Резюме

    Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя. Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка!

    Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати.

    Сега ние не виждаме, че със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат да се осакатят. И всичко можеш да осакатиш около себе си, а същевременно и всичко можеш да поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране. Да разбираш външно – то е този вътрешен процес. Някои искат сега известни резултати. Резултат можеш да имаш и можеш да го изгубиш този резултат. Можеш да родиш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш. Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. Новият човек аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, това, което е заченато в тебе, ще си замине, ще се помине туй дете. И ти останеш като една празна каца, една празна стомна. Питам: Какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, постоянно трябва да има едно преливане.

    Да предвидите злото, да предвидите една грешка отдалече. Тогава може да сте умни хора! Пък, ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. Засега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото положение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас да е слаб. В правенето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във второто положение, в изправянето на погрешките, там гледам мнозина се колебаят, дали една погрешка да я изправят, или да я оставят така да мине. А пък, колкото да предвиждате погрешките отдалече и да ги предотвратявате, както ви гледам, тази работа не е за вас.

    Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде силен и трябва да бъде умен! Нищо повече! За да може да се приложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни! Това е една необходимост! И щастието в света не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да може да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава, красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: Не съм щастлив. Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едното от двете.

    Първата погрешка, която човек прави в света е, че се ражда. Втората погрешка, която човек прави е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дойдеш на земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам, след като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш, и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти, в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш и не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: Не си струва да се живее. Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползваш от това? Казваш: Втори път като дойда, ще я поправя. Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел?

    Да се родиш, това е една привилегия. Ти си се родил, казвам: Ти си силен човек! Направил си погрешка, ти си силен човек! Само силните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е първата погрешка? Да се роди човек е първата погрешка, която той прави, той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен! Или, изправил си една погрешка, силен си.

    Който се ражда, е веднъж силен, а който умира е дваж силен. Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега, по някой път вие се запитвате: Защо ли се родих? И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли не други мисли от този род ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат. Но ако не изправите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10-20 камшика по задницата си и казва: За какво се родих? – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7-8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дома, турят му малко слама, а като умре, му одерат кожата и правят от нея цървули. Пита волът: Какво постигнах аз? – Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда живота. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: Защо този вол оре? Тогава ще кажеш на себе си: Чакай да видя, да не би и аз да ора така някъде. Някой дявол да ме е впрегнал. Виждаш някой кон тегли каруцата. Питаш: Дали не съм и аз като този кон да тегля една натоварена каруца? И казваш: Горкият кон! Че ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да освободим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Свободни трябва да бъдем всички! И никога не можем да помогнем на ближните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си отвън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си човек не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре!

    Опасната страна в тия съждения аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязъл пръста и аз ти чета морал: Защо не си внимавал, къде гледаш, защо се поряза? Приказвам, но повече не правя, не помагам. Има и друго положение – ти си се порязъл, не ти говоря нищо, но изтисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превързвам ръката и кажа: Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекуваш сега! По този начин ще разрешавате нещата.

    Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането. Че всичките неща са все погрешки. Ти си направил едно добро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я изправиш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого, какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого, какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да стане адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи. Или го направиш поет да пише такива нескопосани работи. Какво добро е това! Казваш, да бъда поет. Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философстваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш заключение, че целият свят не е направен тъй хубаво. Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: Има един дефект окото, че не е направено толкова умно. Дефект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: "Ако светлината в тебе е тъмнина, тогава каква ще бъде външната тъмнина?" Казва: Голяма тъмнина!

    Вие може да си зададете въпроса, защо ви говоря така? Може и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на нивата, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбара, казвам, че то не е за сеене. А щом го садя, значи е добре! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила. Да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте, преди да сте я изправили. Размишлявайте, че имате условия да опитате силата си като изправите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте. И силни сте да я изправите тази погрешка.

    За да познаете дали сте умен, вижте, дали може да предвидите погрешката и дали имате познания да я предотвратите. Питате как ще се преобразува обществото? Когато се въдвори любовта между хората. Казвате: Да се обичаме! Че какво ви препятства да се обичате? Нищо не ви препятства. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще направиш първата погрешка. Щом го възлюбиш, ще дойде погрешката. Кога се раждат всичките спорове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие. Ти си обикнал един човек, който не е изправил погрешката си. И той казва: Понеже ме обикна, изправи моите погрешки! И ти си създаваш двойна работа. Как ще изправиш тогава погрешките му? Ти своите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обикнал си някого – ти ще изправиш неговите погрешки. Обикнал те е той – да изправи твоите погрешки!

    Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсолютни! Първата е: като даваш, ти трябва да бъдеш абсолютно свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взема, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: Толкова трябва да ми дадеш! Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото намерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и колкото искате. И да не определя какво да направя. И не само външно, и вътрешно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам свободата в моите действия, туй, което аз направя, да е закон. Мене никой да не ме ограничава.

    Второто положение – туй, което ми дават хората, да зная как да го приема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. Ти казваш: Аз не го искам това от тебе! – Ти го ограничаваш. – Аз от тебе не искам никаква услуга! – Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услуга? Ти не искаш друг да ти направи услуга, а искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга, остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи. Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал.

    Ти казваш: Ами той е едно дете. Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Майката има право да затвори вратата, да го остави целия ден да ходи, да пъпли дето иска, но да затвори всичките прозорци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Затваря го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото като плаче, детето показва, че е силно. Детето като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.

    Че сте верующи, или че сте в Новото Учение, все едно. Направили сте една погрешка. Трябва да я изправите! Че ако ти си християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но погрешката е там, че не живеете както трябва. – Ама да не бях станал. – Но станал си вече. – Да не бях се раждал. – Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще умреш! Там е пак погрешката. Ти се намираш в една дилема. Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тогава силата, която изправя погрешката! Трябва да изправим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка. Второто положение – ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат и да ги предотвратим.

    Ще ви дам един магически начин, по който една работа може да се подобри. Аз съм срещал някой да казва: Аз да имам жена, как ще я възпитавам. Пък жената казва: Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя. С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си ударил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! – Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто дело е милувката! Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света! Да направиш едно добро дело, превръзка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Превръзки трябват сега! И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави.
    Това е новото, което трябва да остане в ума ви. Не че онова, което досега сте мислили, е криво, е лошо. Не е лошо, човек че се е родил, но не и добро. Не е лошо, че умира, но не е и добро, че умира.
    Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме! И ако в живота ти не можеш да опиташ Любовта, и животът не е на място! Следователно, ние се раждаме да опитаме Любовта; ние умираме, за да придобием своята свобода. Умрял е онзи човек, който е придобил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал Любовта. Той живее. Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не може да стане извън тези максими. Извън тези максими животът все ще върви по старому. С новото разбиране ще внесем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действаме тъй, както Бог действа! Или казано другояче, както Христос е мислил, по същия начин ще мислим и ние.
    Законът е един и същ.

    Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

    8. Утринно Неделно Слово, държано на 12 ноември 1933 г., 5 ч. с, София – Изгрев
  13. Розалина
    Сляпороденият (резюме)

    Бог говори на всеки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя с мъчнотиите и противоречията. Той дава път на Божественото в себе си и проявява любовта си към Бога и към своя ближен. Той знае, че Бог е Любов и люби всички живи същества. Каже ли някой, че може да обича всички хора, той не разбира законите. Колкото е възможно обикновеният човек да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора.
    Мнозина се оплакват, че не ги обичат хората, или че едни са обичани повече, а те – по-малко. Това е вярно. Любовта не се раздава еднакво. Не можеш да обичаш всички хора по един и същ начин. Някого обичаш повече и повече му даваш; друг обичаш по-малко и по-малко му даваш. Даването е външен израз на любовта. Понякога се случва обратното: на онзи, когото обичаш, даваш по-малко. С това искаш да скриеш любовта си. Това са човешки прояви на любовта, поради което често се натъкват на големи противоречия. И Христовите ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Те не можаха да разберат, как е възможно, Христос, възлюбеният Син на Бога, да бъде разпнат. Трябваше ли един пророк, като Христа, Който правеше толкова чудеса, да бъде разпнат? Христос дойде между хората да ги научи да живеят правилно, но те не повярваха в Него. – Кога човек не вярва във великите и учени хора? – Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразиш, че много знаеш. Земята е велико училище. Който е слязъл на земята, трябва да учи, всякога да е готов да придобива знания. Мъдрецът се учи от всички, а глупавият си въобразява, че всичко може да направи и няма нужда от знания. Можеш ли да носиш земята на гърба си? Ако не можеш да я носиш, трябва много време да учиш, за да придобиеш и това знание. Има същества, високо издигнати, които носят земята на гърба си. Те знаят такива закони, до които обикновените учени още не са дошли.

    Молете се на Бога да се отворят очите ви, да разберете, защо светът е създаден така, а не както вие искате. Светът постоянно се изменя, защото Бог непрестанно работи. Казано е в Писанието: „Ето, създавам нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, нов свят ще се създаде.“ И човек е подложен на постоянни промени: старият човек ще си замине, нов ще се създаде.
    Намери Бога в най-малките Му прояви и там Го обикни. Тръгни от малкото към голямото, а не обратно. Ако не можеш да вдигнеш един малък камък, как ще вдигнеш цялата земя? Започнете от малката любов и постепенно отивайте към голямата. Едно малко страдание може да стане причина да проявиш любовта си. Като видят, че страдаш, мнозина ще дойдат да те утешат, и ти ще проявиш благодарност и любов към тях. Ако не забременее, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовта към детето си. През големи страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбта й се превръща в радост.

    Следователно, за да възприемеш една идея и да я реализираш, трябва да станеш бременен. Не можеш да бъдеш в положението на безгрижната мома и да възприемеш една светла идея. Майка трябва да станеш! Само така ще разбереш нещата и ще ги реализираш. Щом си дошъл на земята, ще напуснеш моминството, ще изгубиш външната си свобода и ще се обремениш. Това е закон. Важно е, след като напуснеш моминството си, да не остарееш, т. е. да останеш вътрешно млад и чист. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своите мисли, чувства и постъпки, той е девата на живота. Мнозина са напуснали моминството си, но не са станали деви. Някои са останали моми, но не са дошли до девството. Изкуство е човек и като женен, и като неженен да запази онази чистота, чрез която животът се проявява. Това значи, слепият да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го свърже с Бога.

    И тъй, ако работите ви на земята не вървят добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е създал всичко. – Къде да Го намерим? – Никъде и навсякъде. От вас зависи да намерите Бога. Ако прозорецът на къщата ви е малък, малко светлина ще прониква през него; ако е голям, много светлина ще имате в къщата си; ако излезете вън, ще имате изобилно светлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вярвайте в светлото бъдеще и не се обезсърчавайте. Не мислете, че хората не ви обичат и почитат. От вас зависи да бъдете обичани и почитани. Обичта подразбира запален огън, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете в някой дом, дето огънят гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами в къщата? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползват от вашия труд и от вашето ядене. От всеки се иска любов. Първо ти ще обичаш, а после хората ще те обичат. Това подразбира поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“ Започни да работиш, и Господ ще ти помогне. Пръв ти запали огъня, и яденето само по себе си ще дойде. Ако си болен и се свържеш с Бога, лекарят сам ще дойде при тебе. Слепият не търсеше лекар, както правят днес болните. Христос сам го намери и отвори очите му.

    Защо идат противоречията в живота? – За да минете от едно по-низко в по-високо положение. Без противоречия никой не може да се повдигне. Ще минеш през противоречия, както мина сляпороденият. Какво по-голямо противоречие може да съществува от слепотата? Всички хора около слепия се радват на красивия свят, всички се развиват свободно, а той е ограничен, дава му се като на болен, с лъжичка. Тук го бутнат, там го бутнат, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христос влезе в него, очите му се отвориха, и той видя външния свят. От обикновен човек стана необикновен. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очите му, как прогледа, откога е сляп и т. н. Радвайте се на противоречията, които отварят очите ви. Нямате ли такива противоречия, ще останете завинаги слепи.

    Днес аз говоря за онези, които имат съзнателно отношение към противоречията и мъчнотиите. Който не се отнася съзнателно към живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бъде човек богат, но ако пороби душата си в придобиване на богатство, той е изгубен. Ти трябва да се качиш на богатството, както конникът на коня си, и шофьорът на автомобила, а не богатството върху тебе. Като стигнеш до местоназначението си, ще слезеш от коня, ще го заведеш в дама, а ти сам ще влезеш в къщата; ако си на автомобил, ще го внесеш в гаража и ще продължиш пътя си пеш, докато срещнеш приятелите си, които те търсят. И Христос отиваше в Ерусалим, възседнал на ослица, но като дойде до храма, слезе от ослицата и пеш влезе вътре. Христос прати двама ученици да намерят една ослица и да му я доведат. Ако ги питат, защо им е ослицата, ще кажат, че трябва на Учителя.

    Преди години пътувахме с един приятел до Пазарджик. Като слязохме на гарата, потърсихме файтон, но не намерихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтон от града, но то забравило да изпълни поръчката, и продължихме да чакаме. Най-после видях една обикновена кола и казах на приятеля: Да се качим на колата и да платим на коларя, колкото иска. Така стигнахме в града. Важно е да разрешавате противоречията. Как ще ги разрешите, това е второстепенен въпрос. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобил, на файтон, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се от привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пътувате с проста кола. Използвайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятните условия в благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така Христос, т. е. любовта ще спре пред вас и ще отвори очите ви да прогледнете.

    Според мене, истинско знание е онова, което разрешава въпросите. Ако знаеш нещо, но не можеш да разрешиш най-простите задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажеш, че ревнуваш някого и си започнал да мислиш. Важно е, мисълта ти да е права. Прояви ли се ревността в тебе, кажи: Нека и този човек да се ползва от любовта на хората. И той заслужава да бъде обичан. – Защо всички хора да не прогледат? – Това е друг въпрос. Ако си прогледал, а около тебе има много слепци, ще кажеш ли, че не искаш да прогледаш, докато и на тях се отворят очите? Тогава ще разсъждаваш по друг начин. Христос отвори очите на сляпородения, и той прогледа. След това фарисеите го разпитваха, кой е този, който отвори очите му, как ги отвори. Откога е бил сляп? Отварянето очите на слепия събуди ревност в окръжаващите, но с това и умът им започна да работи. В тях се събуди мисъл, спор, който преди това не съществуваше.

    Съвременните хора правят големи усилия, но, въпреки това, малко успяват. – Защо? – Защото се спъват от ненужни неща. Те се запитват, например, защо някой е повече обичан от друг, защо един е по-богат, по-силен от другите. Ти си беден, малък, слаб, защото минаваш през тясна, малка врата. Ако минаваш през голяма врата, голям ще бъдеш. Малкото дете излиза от утробата на майка си през тясна врата и влиза през широката врата на живота. Така то започва да расте и да се увеличава. От малкото излиза голямото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувства и да се проявява. Така се събужда неговият ум, неговото сърце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрешил, или родителите му, че се родил сляп?“ Христос отговори: „Нито той, нито родителите му, но да се явят Божиите дела.“ Следователно, като срещнете сляп, ще знаете, че това е станало, за да се прояви Бог. Има крайно страхливи хора, на които затварят очите, когато минават опасни места. И като ги преминат, отварят очите им, и те проглеждат. Понеже и вие сте минали вече опасните места, наближило е времето да се отворят очите ви и да прогледате.

    Земният порядък се различава от небесния. Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ За да иска майката Заведеева специално място за синовете си, това показва, че тя живяла със стари идеи. И до днес още хората живеят със старите идеи, поради което сами се спъват. Влезте в новия път на любовта, дето всички препятствия и мъчнотии изчезват. Да живееш в любовта, това не значи, че ще измениш коренно характера си. Ако си нервен, и в новия път ще бъдеш нервен, но ще разрешаваш задачите си правилно. Ако си мек, разположен, и като човек на любовта пак ще бъдеш разположен. Ако си нервен, радвай се, защото така ще приемеш любовта. Нервният стои по-високо от разположения, безгрижен характер. Чрез нервите си той лесно ще приеме любовта. Нервността не подразбира лошавина.
    Едно се иска от човека: да разбере божиите пътища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога с любов, него ще почете Отец ми“ – казва Христос.
    – Божият Дух носи всичките блага на живота.

    32. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 септември, 1936 г. София. – Изгрев.
    § ) Йоана, 9 гл.
  14. Розалина
    Сега Йоан казва: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго – света възлюби, – за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“.

    Синът, това е висшият разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва – разумният живот е, в който човек трябва да вярва, да го възприема и да го приложи. Защото между знание и действителен живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да приложиш и да преживееш – то е друго. Щом имате знание, казвам, то е първата стъпка – наял си се, чел си само първото въведение. Второто нещо – ще пееш; на трето място какво трябва да правиш? – Ще се молиш. Ако си разбрал дълбокия смисъл на живота, ще се качиш горе; пък ако не, пак ще се върнеш при ядене, музика, при молитва; ядене, музика, молитва, и все тъй ще обикаляш. А то е най-приятното в живота, което трябва да се върши.

    И тъй, вие се намирате в едно неразбиране на живота, и от едната, и от другата страна – мъже и жени, всякога има противоречия в света. Защото често вие се ангажирвате да вършите неща, които сами по себе си представят нещо несъществено. И мнозина искат да разберат какъв е вечният живот, какъв е Господ, и след туй да познаят живота. Чрез ума си вие никога няма да разберете какво нещо е Господ. И всички философи, които са писали за Господа, това даже не съставлява никакво предисловие на Бога. Всичките философи, които са писали въведение на Господа, какво нещо е Господ, още не са написали нищо за Бога. И когато те опитат това и онова, аз казвам: Още въведение за Божествената философия в живота нямаме. Който пее, това е музиката – има въведение. Почнеш ли да пееш, има въведение. Духовните хора, и те философстват, и те нямат въведение. И тъй, философите въведение за Божествената философия нямат, и духовните хора за духовния живот нямат въведение. Въведението на философите за умствения живот е пеенето, а въведението на духовните хора за духовния живот е молитвата. И тогава само ти имаш въведение на великия духовен живот, и тогава ти ще го разбереш. А това е едно вътрешно велико преживяване на самата душа. Душата трябва сама да опита нещата, а това значи да опиташ нещата с Бога наедно. А Бог обича, като отиваш при Него, сам да бъдеш. И Христос пита всякога: „Ти свободен ли си?“ Жената казва: „Обещание имам сега, след 10 години ще бъда свободна“. Но Господ казва: „Тогава аз не мога да бъда свободен“. Защо няма да бъде свободен? Любовта не може да се ограничава. И ние не може да я ограничаваме. Когато тя мине в живота, ти трябва да бъдеш тъй готов, както си готов, когато тръгва тренът. Тя е толкова точна, че няма да отмине нито една десетмилионна част от милиметъра. Всички трябва да бъдете точно на времето; когато Любовта дойде във вас, вие трябва да я използвате разумно. Някой може да каже: „Да се повеселим малко“. Веселие има в яденето, а в Любовта веселие няма. Преди да е дошла, ти ще ядеш, ще пиеш и ще се молиш, но когато тя дойде, има нещо по-велико, което не може да се разправи на човешки език. Разбирате ли? Но туй, което не може да се разправи на човешки език, може да се изпита.

    Всеки от вас има по една цел в живота. Искате да спечелите много пари; някой иска да се ожени, после деца да има, друг професор иска да стане и т.н., но никой не пожелава това, което трябва да стане. Не казвам, че вашите избори са лоши, и сега ви казвам: Трябва да направите един избор. Той е – да повярвате в Сина Божи, да разберете великата сила Божия. Туй е великото! Това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност, това е, което индусите наричат: „tattvas“. Това е тази енергия, която излиза от Любовта и движи цялата вселена. И всичките наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква през всичките наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни придава много приятно настроение.

    Чистота се иска. Чистота и святост вътре в нас, по всичките правила. И тази чистота всеки може да я добие. Това е едно качество, едно благо, което чака да се придобие.

    Ще кажете: „Аз съм женена, мъж имам, какво да направя сега?“ Не си женена, кой те е женил? – Майка ти, баща ти. Питам тогава: Майка ти, баща ти, кой ги ожени? Кой ви жени вас? Мислите, че това е закон: „Трябваше да се оженя“. Де е писано, че трябваше да се ожениш? Я ми кажете? Вие хората правите жененето. Ако твоето женене стане причина да те спъне, да не намериш истината в живота, не се жени!, но ако то стане причина ти да намериш Истината, Любовта и Мъдростта, ожени се тогава, аз ще те съветвам. Мъж ли, жена ли, всички да се женят; но ако туй женене ви спъне да станете свободни, не се женете! „Ама какво ще стане със света?“ – Каквото ще, нека стане с тоя свят, ние друг, нов свят ще направим, по други закони! И овде, и онде не може. Ние трябва да имаме една определена философия. Всяко нещо, което нас ни спира да намерим онази велика Любов, което спира съзнанието да се домогне да стане Божествено, да добие Божията Мъдрост, всички тия пречки на живота ние трябва да ги премахнем веднага.

    Как е според Писанието? Казва се: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Четири неща. – И след като научиш това, ще възлюбиш ближния си като себе си. Докато не възлюбиш Господа с всичкото си сърце, душа, ум и сила, не се жени. Тъй тургам моя морал. Ще каже някой: „Как ще живеем?“ – Всички хора, които са вън от Бога, те са мъртви! Животът ще дойде само с Любовта!

    Сега казах, че тази вяра е необикновена, в тази вяра никакво съмнение не се допуща, абсолютно никакво съмнение.

    Само във вечния живот ние може по-иначе да изучаваме Любовта и Мъдростта. Вечният живот може да ни даде единствените условия да изучим Любовта и Мъдростта. Аз мога да ги изменя в себе си, ей сега мога да ги изменя, и в този живот мога да изменя вечните условия, или мога да отложа това. То е един преходен период, рязък в своите определения, тъй рязък, както е рязка слънчевата светлина: щом дойде, веднага просветне, и щом се скрие, веднага потъмнява. Ако ти решиш в себе си това, веднага този лъч, тази енергия „tattvas“ ще проникне в тебе и ти ще почувстваш едно разширение на твоя ум и сърце, ще бъдеш силен. Но усъмниш ли се малко, да кажеш: „Аз ли съм?“, веднага токът се прекъсва, и ти, като някоя гайда, когато гайдарят спре да я надува, се свиваш и ще изгубиш връзката, ще кажеш: „От мене нищо няма да стане“. Защо? Защо ти си се усъмнил в Сина Божи, т.е. в ония велики закони, които работят в съзнанието. Ако ти приемеш в даден момент без страх тази енергия, тогава тя ще произведе в тебе вътрешната виделина – ти си във връзка с Божия Син. И всичко можеш да направиш. И когато аз ви казвам: Не се съмнявайте, това значи: Не прекъсвайте Божествените токове във вас. Ти не се съмнявай.

    Обаче ако във вас имате съзнателния живот, настроени сте любовно към всички живи същества, вие ще превърнете тази енергия в „акаша“ и ще усещате в себе си една велика, приятна Божествена музика, и по цялото ви тяло ще се носи един велик трепет, и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко туй ще бъде във вас, ако имате съзнателния живот. Тази енергия, вие ще я чувствате, и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от бързината на слънчевия лъч, и вие ще чувствате, че сте един гражданин на това велико царство. И като погледнете на този, великия свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новият живот. Вечер и денем може да приемете този живот. Приемете тази енергия, и всички, когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божи, Който е изпратен, щом се свържете с Него, вие ще почнете правилния път на вашата еволюция. Следователно трябва ви една необикновена вяра. В кого? В Сина Божия. Разбирам вяра на Божествената Любов. Бог е възлюбил този свят и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез който сега животът съществува.

    Сега във вас трябва да се роди новото съзнание: да слугувате на Бога от Любов, всяко ваше действие да бъде един акт любовен, в който да внесете всичкия си живот, всичките си мисли, ум, воля и сърце. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И, следователно, като извършите такъв един акт, вие да сте доволни, че може да направите това от Любов. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре.
    Понеже много пъти се говори за магнетизирване и демагнетизирване, вие казвате: „Да не се допре до мене, защото ще ме изсмучи“. И тъй е. Ако си едно малко кладенче, всеки ще те изсмучи, но ако си един велик извор, кой може да те изсмучи? Като дойде великото съзнание, вие ще бъдете такъв един велик извор, и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият.

    Такава е тази велика енергия, която слиза от слънцето и звездите, която изтича от Бога, но чрез видимия свят. И вие се питате защо са звездите? – Ти научи ли предисловието на яденето, какво е най-необходимо за живота? – „Не зная.“ – Кое е най-приятно? – „Не зная, не съм го научил.“ – Кое е най-велико? – „Не го зная. Много велики работи има, но кое е най-велико, не зная. Господ е най-велик.“ – Ти Господа виждал ли си? Молитвата е най-великото, аз говоря за една преживяна опитност – за молитвата, аз съм я изпитвал. И няма нищо по-велико в моята душа от молитвата; няма нищо по-приятно от музиката, и по-необходимо от яденето. Моята опитност ми казва тъй, и аз съм съгласен с това. Това са преживяни и проверени истини.

    Ако туй не може да разберете, как ще разберете по-отвлечени истини? Аз разбирам събудена душа – душа, в която се е събудило Божественото съзнание, такава душа е свършила изпита на живота. Тя не иска да бяга от земята. Тя казва: „Сега ще живея на земята при всичките условия. Тъй ще живея, както Господ иска. Сега разбирам аз, как трябва да се живее“.

    Синът Божи
  15. Розалина
    Съвременните хора разискват върху много въпроси, а най-много върху любовта, но въпреки това тя остава неразбрана. Какви ли определения не се дават за любовта! Под понятието "любов" разбираме най-малкият подтик, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скрит в него; най- малкото движение, най-слабата светлина и топлина, са все прояви на любовта. Пулсът на човека е също проява на любовта. От промените, които стават в човека, съдим за степента на неговата любов. Например, когато ръцете и краката на човека изстиват, любовта му се намалява; когато топлината се увеличава и любовта се увеличава. Когато светлината на човешкия ум се увеличава и знанието му се увеличава; щом се намали светлината и знанието се намалява. Единствената сила в света, която дава възможност на човека да реализира своите желания, е любовта.

    Мислите и желанията не се реализират по механически начин, но само по пътя на любовта, като органически закон. Колкото по-голяма любов има човек, с толкова по-големи възможности ще разполага той. Ако е цигулар-виртуоз, ще свири на осем позиции и лесно ще минава от една в друга; ако е певец, ще пее отлично. И говорът му ще бъде музикален. Който говори меко, музикално, той всякога е здрав; огрубее ли гласът му, той заболява. Като боледува известно време, човек се тонира и в скоро време оздравява. Видите ли, че някой болен се моли и тихо пее в себе си, ще знаете, че той ще оздравее. Страшно е положението на болния, ако няма разположение да се моли и да пее. Такъв болен непременно ще замине на онзи свят. Разположението на човека към молитва и пеене, е диагноза, с която можете да определите, дали даден човек е здрав, или болен, добър или лош. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лош и в скоро време заболява. Щом се смекчи, той започва да се моли и да пее. Не се минава много време и здравето му се възстановява.
    На земята съществуват противоречия поради неразбиране на нещата. Разбере ли човек всичко, противоречията изчезват от неговия живот. Някой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквал. Например, осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезен човек. В края на краищата се разочаровате от него. Защо се разочаровате? Той се изучил, излязъл добър човек, полезен за себе си, но не и за вас. Къде се крие причината на разочарованието? В желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, в което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро с чисто сърце, с пълно безкористие и вижте след това, ще имате ли противоречия. Говорите ли истината на някого и двамата трябва да я признаят за истина: и който я казва, и на когото се казва. Изобщо, само онези неща не произвеждат противоречия, които се приемат еднакво поне от двама души. Външно и вътрешно те трябва да бъдат съгласни и в пълно единство. Затова е казано, че свидетелството на двама души е истинно.''
    Помнете: любовта не се отрича, истината не се отрича, мъдростта не се отрича. Опитайте се да намразите човека, който ви обича, да видите, каква мъка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава светлина и знание, който ви освобождава, да видите, какво ограничение и скръб ще преживеете. Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате мир, радост и веселие. И тъй, не влизайте в стълкновение с Божественото в себе си. Не влизайте в стълкновение с ближните си. Не влизайте в стълкновение с животните и растенията - с никого и с нищо не влизайте в стълкновение. Четете в своята душа, като в Божествена, свещена книга. Всичко е написано в нея. Ако не разбирате нищо, не го зачертавайте, не казвайте, че това или онова не е на място, че е криво написано. Всичко, което Бог е писал, е на място. Фактът, че като зачитате Божественото, имате мир и разположение, показва, че Божиите работи са на място. Докато обичаш и мислиш право, ти си в правия път. Щом престанеш да обичаш и не мислиш право, на крив път си. Светлината показва, че човек трябва да излезе вън от стаята си и да върви напред. Щом попадне в гъста материя, в мрак, трябва да се вглъби в себе си. Докато детето расте и минава от клас в клас, възможностите му се увеличават, мислите и чувствата му се разширяват и повдигат, разбиранията му стават по-дълбоки. Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. Отнемат ли се условията ви, идват старост, немощ и вие започвате да страдате. Затова Христос казва: "Станете като децата". Той има предвид вечното растене, вечната младост. Да бъдеш вечно млад, това значи, да се ползваш от условията, които са ти дадени.

    Хората страдат повече, отколкото трябва, защото имат много желания, искат да ги задоволят изведнъж. Някоя богата мома има 12 пръстена, иска да сложи всичките на пръстите си. Тя има десет пръста, а иска да сложи 12 пръстена. И това не е лошо, но тя трябва да знае, защо носи пръстени и на кои пръсти да ги сложи. Ако тури пръстен на показалеца си, това значи, че трябва да бъде благородна; ако сложи на средния пръст, трябва да бъде справедлива; на безименния - трябва да се стреми към изкуствата, към науката, към красивото и великото; на малкия пръст - трябва да бъде умна, да се справя лесно с хората, да не изпада в противоречия. Изобщо, човек трябва да реализира само онези желания, които може да отхранва и които дават добри плодове.

    Какво представлява пръстенът? - Той свързва човека с някакво обещание. Добре е човек да има поне един златен пръстен със скъпоценен камък и всяка сутрин да го туря на всичките си пръсти и да си казва: Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре с хората. След това да скрие пръстена и на другата сутрин да повтори същото. Като повтаря тези мисли, човек се задължава да ги прилага. Животът е също така пръстен, със скъпоценни камъни на него. Голяма сила се крие в скъпоценните камъни.

    Източник: 144. Скъпоценното камъче, Утринно Слово, 15.09.1935 г.
  16. Розалина
    Най-важното в този свят, това е животът. Моето учение не е на теория и диспут, то е основано на строг научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките подробности на това учение на опит, на строг опит. Ние сме готови да изправим всичките му погрешки. Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи идеално, но има начини, има методи за това прилагане. Там, дето методите се окажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и същи.

    Аз направих следния опит: Изведох на Мусала 104 души от 18-та до 70-годишна възраст на височина 3000 метра, без да се разболее някой. Имаше и една сестра на около 70-годишна възраст. Всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл. Като ви казвам това, как ви се вижда, 70-годишна жена може ли да се качи на такава височина? 104 души се качиха горе, без да се разболее някой! Ще кажете: „Тук някоя магия има“. Няма никаква магия. Тук се спазва един естествен закон на туризма. Трябва да се вземат всички съображения, за да се избегнат заболяванията. Животът е едно движение. Ако вземем всички мерки, много малко боледувания ще има.

    Сега за нашето учение някои казват: „Вие сте сектанти“. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов.

    Аз казвам: Принципиално трябва да разрешим въпроса – или със сила, или с Любов. Няма по-велика сила от Любовта.Най-великата сила, която действа, това е Любовта. Това са опити, които сега прилагаме.
    И аз съм готов с всички ония, които не поддържат моето учение, на следния опит: за 1, 2 или 4 години да приложим принципите, които аз проповядвам. Ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове деца и аз ще ги възпитавам сам според тия принципи, които проповядвам. И от друга страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази система, която даде най-добрите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои, че религията не е потребна.

    Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но по форма тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-низша култура.

    Аз давам следното възражение: Ако действително религията говори за една по-низша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, когато това не е така.

    Нашата съвременна религия е изопачена. Нека признаем факта. Че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква – това не е за упрек, – ще намери ли той в нея ред и порядък? От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат, да служат от Любов на един велик принцип.

    Новият Живот
    Първа беседа, 19 август 1922 г., в читалище „Надежда“ в град Търново.

  19. Розалина
    ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ

    Размишление.

    Когато се говори за истината, разбираме отношението на хората към невидимия свят. Като не разбират истината в абсолютния й смисъл, хората се спъват от конкретните истини и въпроси на живота.

    Три неща са нужни за възприемане на истината: да се облечеш в дрехата на надеждата, т.е. в добродетелите на физическия свят; да се облечеш в дрехата на вярата, необходима за духовния свят. Да имаш тази вяра, това значи да бъдеш като децата. Аз говоря за разумните деца, а не за обикновените плачливи деца. Чрез вярата човек обработва чувствата си, придобива дълбоко вътрешно прозрение. Най-после трябва да имаш любов, за да осмислиш живота си и да разрешиш всички противоречия. Следователно като имаш вяра, надежда и любов, ти ще придобиеш истината и ще се освободиш.

    Следователно като имаш вяра, надежда и любов, ти ще придобиеш истината и ще се освободиш. Значи човек трябва да се надява на хората, да вярва в духа и да люби Бога. С други думи казано: на хората ще се надяваш, на ангелите ще вярваш, а Бога ще любиш.

    Казваш: Как ще се надявам на хората? Как ще вярвам на ангелите и как ще любя Бога? – На кого ще се надяваш? – На себе си. – И така да е, всъщност ти пак се надяваш на хората. Ти и хората сте едно цяло. Ако не се надяваш на хората, и на себе си не можеш да се надяваш; ако не се надяваш на себе си, и на хората не можеш да се надяваш. Казваш: Как ще вярвам в ангелите, щом не съм ги видял? – Не виждаш ангелите, но знаеш, че едно от техните качества е интелигентността. Следователно ще вярваш на своята интелигентност. Тя е лъч, изпратен от духовния свят. Ангелите са участвали в създаването на света, затова ще вярваш в тях. Най-после, ще любиш Бога. Ако не Го любиш, няма да разбереш нито Него, нито съществата, които са Му помагали при създаването на света. Това, което наричат вечен живот, е любовта ви към Бога. Значи надеждата, вярата и любовта са трите степени в живота. Като минеш през тях, ти ще започнеш да работиш самостоятелно.

    И тъй, като ви се казва, че трябва да обичате всичко, питате: Възможно ли е това? – Физически е невъзможно да обичате всички хора. Под "обич" разбираме да се помага на хората. Едновременно не може да помагате на всички хора. Следователно, едновременно не може да обичате всички. В Божествения свят, като обичаш едного, всички обичаш. И обратно – като не обичаш едного, никого не обичаш. Като обичаш тялото на човека, ти обичаш всичките му части: и ръцете, и краката, и ушите, и очите. Като не обичаш тялото му, ти не обичаш и частите на неговото тяло. Тъй щото, ще обичаш цялото, което включва частите в себе си. Ако е само сбор от частите, то не е Цяло. Изобщо, Цялото се проявява чрез своите части. Цялото още не е проявено.

    Ако някой проявява таланта си, това не е целият човек. По таланта му само ти още не го познаваш. Казваш, че познаваш приятеля си. – Познаваш само дрехата му. Много ще го изучаваш, докато го познаеш. От всички спорове, които ставаха между евреите и Исуса, се вижда, че те не Го познаваха. Едни мислеха, че Той е обикновен човек, други мислеха, че е пророк, а трети казваха, че Той е Христос, Син Божи. Въпреки това, и трите категории хора отлагали, не приложили Христовото учение навреме. И до днес още казват, че не му е дошло времето

    Трима души посяли една нива. Първият отишъл да я види и скоро се върнал у дома си. Казал: Още не е израстнала, ще си поспя. Вторият отишъл на нивата. Върнал се и казал на приятеля си: Израсла е, но още е зелена. Докато узрее, аз ще си поспя. Най-после и третият отишъл на нивата, но се върнал отчаян – нивата била презряла и окапала. Събрали се тримата, но не знаели какво да правят, не могли да си помогнат. Като мислили известно време, те си казали: Нищо, ще остане за друг живот, тогава ще я посеем отново. – Ще я посеете отново, но пари няма да имате. С какво ще купите жито? – На кредит. – Да, но в Божествения свят нищо не се дава на кредит. Там всичко се купува с пари, и то с чисто злато. Там нещата се дават по благодат. Това е чистото злато.

    Често хората се насърчават изкуствено, но това насърчение не помага. Някой казва: Невежа съм, но има по-невежи и от мене. Друг казва: Светските хора ни надминаха. Те работят по-добре от нас. Да вложим всичките си сили, да ги стигнем. – И едното насърчение, и другото не са на място. Ще работиш, без да се обезсърчаваш или насърчаваш. – Поне съм искрен, съзнавам положението си. – Каква полза, че длъжникът признава дълговете си? Кредиторът иска от него да си плати – нищо повече. – Ама нямам пари. – Щом нямаш пари, ще те осъдят и ще лежиш в затвора. Ако не те затворят, ще ти дадат срок да си изплатиш дълговете. Ще мине време, но пак ще платиш. Обаче, докато чакаш млякото от кравата, гладен ще ходиш. Докато чакаш да ти донесат вода от извора, жаден ще ходиш. Докато чакаш пари от хората, всякога ще просиш. – Какво да се прави? – Сам ще станеш крава, сам ще се превърнеш на извор, сам ще превърнеш ума си на каса, от която постоянно ще вадиш колкото пари ти трябват. – Как мога да стана крава? Как мога да се превърна на извор? Как мога да бъда каса сам на себе си? – Щом не можеш да разбереш това, то не е за тебе. Това може да направи само онзи, който разбира законите на живата природа и ги прилага. Това е достояние само за онзи, който има вяра, надежда и любов. Питаш: Как да се надявам? – Както знаеш. – Как да вярвам? Как да любя? – Както знаеш, не търси никакъв образец.

    Казваш: Не разбирам какви са тези вътрешни образци. – Така и длъжникът се оправдава. Като не иска да плати дълговете си, той казва: Не зная, не разбирам, не помня. Ако някой иска да му дадеш хиляда лева, дай му. – Ако и друг иска? – Ти ще познаеш дължиш ли му, или не. Който иска пари от тебе, той е свещ, на която можеш да четеш. Отвори книгата си и виж можеш ли да четеш на неговата светлина, или не можеш. Ако не можеш да четеш, нищо не му дължиш. – Ами ако той лъже, че му дължа? Който лъже, скъпо плаща. Ще излъже, но веднага ще му се разстрои сърцето или стомахът. За да се излекува, той трябва да плати повече, отколкото иска да вземе. Така той ще забрави за парите, които иска да вземе от човека. Ако искаш да му помогнеш, ще купиш лекарство и ще му го занесеш. Ето един начин за изплащане, независимо от това, дължиш ли му, или не. Ако наистина му дължиш, по този начин ще се изплатиш; ако не му дължиш, като му помагаш да оздравее, той ще ти стане приятел.- Ако дойде втори път пак да иска пари? – Тогава ще плати още по-скъпо. В този случай ти си свободен, няма да му се притичаш на помощ.

    Казвам: Човек е крайно несправедлив към себе си, към ближния си и към Бога. Някой се колебае в себе си, съмнява се в нещо и се пита: Дали Бог е доволен от мене? – Това е несправедливост. Питай се дали ти си доволен от себе си. Ако си недоволен от себе си, и Бог ще бъде недоволен – нищо повече. Като сгрешиш, казваш: Не само аз греша, но и ангелите грешат. – Не е така. Не се оправдавай с ангелите, нито с хората. Че хората грешат, че ангелите грешат, това не може да те спаси. – Ама аз обещавам да не греша повече. – И сто обещания не струват колкото хляба на бедния и нещастен човек. Дела се искат от вас, а не празни обещания. Реалното обещание е Божественото, то всеки момент може да се реализира. Това, което става в настоящия момент, е Божествено. Това, което ще стане в бъдеще, принадлежи към друга категория. Това, което е изкласило и узряло, е Божествено. Значи всичко, което мислиш, чувстваш и правиш в момента, е Божествено. И онзи, който в момента прави престъпление, е в периода на жътвата. Той ще понесе последствията на своите дела като плодове. И тогава, като опиташ последствията на своите дела, ти си по-близо до Бога, отколкото ако не го направиш. Как ще разберете това? По-близо до Бога подразбира повече светлина. По-рано не си могъл да видиш грешките си, а като пострадаш, веднага съзнаваш какво си направил. Страданието разкрива истината на човека. Така той познава Бога, познава и себе си. По-добре желанието за престъпление да излезе вън от човека, отколкото да остане скрито в него. Докато не сгрешиш външно и носиш греха в себе си, ти се мислиш за праведен. Това е заблуждение. Този е пътят, по който повечето хора вървят. Който върши волята Божия, той върви по правия път.

    Едно се иска от човека: да има правилно отношение към Бога. Това е възможно, когато той има правилно отношение към себе си и към своя ближен. Така постъпва мъдрецът и светията.

    Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

    32. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 май 1933 г., София – Изгрев.
  20. Розалина
    А той рече: „Не; да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата“. (Ев. Матей 13:29)

    „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света? Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.

    Казва: „Оставете ги да растат!“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним.

    Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото.

    И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим?“ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота.

    „Оставете ги, нека да растат!“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата си само̀ да си расте. И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.

    Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“.

    Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.

    После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно. Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.


    Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят?“ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича.

    И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят. И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?“, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“. – „Хубаво си направил“, казва господарят. Този господар е казал: „Оставете ги да растат“. Не се разправяйте с тях, то е правото схващане.

    И всеки, който от памтивека се е опитал да се бори със злото, да го изкорени, всякога е излизал оцапан, и хиляди години му трябвали, за да се очисти само от миризмата на това зло.


  21. Розалина
    „Защото Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.” От Лука 12: 12

    Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога.

    На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си.

    Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце? В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.

    Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете”. Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват. На български език думата дух се пише с четири букви. Буквата Д представлява триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата У има отношение към човешкия ум. В тази буква има една равнодействаща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи от ума. Буквата Х означава човешките чувства. Тя е образувана от буквата С, взета в право и обратно положение. Буквата С изразява закона на Луната, която в 28 дена се пълни и изпразва. Човек трябва да научи законите как да се пълни и изпразва. Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на живота и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне. Последната буква Ъ означава закон на Божествената хармония. В заключение, казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека.

    „Дух Свети” – думата свят означава душата, с която човек е свързан. Апостол Павел казва: „Нито жена без мъж може, нито мъж без жена.” Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжът без жена. Казано е още, че, ако жената напусне мъжа си, а мъжът – жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие. Напуснат ли се мъж и жена, смърт ги очаква. Защо е така? Защото мъжът представлява Духът и умът, а жената – душата и сърцето. Какво ще остане от човека, ако го напусне Духът и умът, или душата и сърцето? Той непременно ще умре. Следователно, ако нямаш чувства, и мисли няма да имаш; ако нямаш мисли, и чувства нямаш. Ако имаш душа и Дух, ще имаш и чувства, и мисли, и постъпки.

    „Духът ще ви научи”. Това значи, че хората са дошли на земята да се учат. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е Вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат. Пред човека се открива велико бъдеще, с велики възможности.

    „Духът ще ви научи”. Това значи, че хората са дошли на земята да се учат. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е Вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат. Пред човека се открива велико бъдеще, с велики възможности. Трябва ли тогава жената да се пита какво да прави с мъжа си и със своя син? Трябва ли мъжът да се пита какво да прави с жена си и със своята дъщеря? И единият, и другият трябва да обичат! Плодовете на Духа са Любов, радост и мир. Люби, радвай се и носи мир. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена без мъж; каже ли мъжът, че не може да обича, той е мъж без жена. Каже ли някой, че не може да люби, той е мъж или жена разведена; той е паразит, с който лесно се справят – турят го на пръста си, чукват го и го хвърлят вън. В което общество и да влезе, темел няма да хване; на което дърво и да се качи, плод няма да намери. Велико е учението на Духа. То обединява членовете на семействата, на обществата, на народите. Величието на народите се крие в техния Дух. Колкото по-велик и мощен е Духът на народа, толкова по-светло бъдеще го очаква. Какъв е Духът на сегашните народи? Строг и войнствен. Обаче, Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече Светлина, да видят погрешките си и да се изправят.

    Какво се изисква от сегашните хора? Градеж, творчество. Те трябва да приложат Любовта и Обичта. Умрелите трябва да се съживят и възкръснат, а живите да изправят погрешките си и да се обновят. Кой ще съживи и възкреси мъртвите? Духът. Кой ще обнови живите? Духът. Той ще ги научи да живеят в чистота и святост. Той ще ги научи как да работят, за да придобият плодовете на Духа. – „Как можем да бъдем щастливи?” – На този въпрос отговарям: вода газите, жадни ходите; хляб носите, гладни стоите. Не питайте как се пие вода, но гребнете с ръцете си от извора и пийте. Не питайте как се яде хляб, но вземете едно парче от кошницата и го изяжте.

    Един градинар набрал от най-хубавите си череши в една кошница, за да ги занесе на царя, в знак на високо уважение и почитание. Той сам тръгнал да ги носи. Денят бил горещ, слънчев и, за да се разхлади, от време на време хапвал по една череша. Докато стигнал при царя, останала само една череша, но той си казал: хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явил пред него и му поднесъл последната, но най-хубавата череша. Царят приел черешата, погледнал я оттук-оттам и попитал градинаря: „Как се яде този плод?” Градинарят взел черешата, турил я бързо в устата си, да покаже на царя, как се яде. Царят разбрал как се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могъл да направи опит, да види, дали е разбрал как се ядат череши. Няма защо да питате как се ядат череши. Като ви предлагат, ще вземете черешата и ще я турите в устата си – тя сама ще ви покаже, как се яде.
    Мнозина постъпват като царя, запитват как се прави едно или друго нещо, как се яде и, без да правят опити, казват, че това не могат да направят онова не могат да направят. Докато търсят път да постигнат нещо, докато мислят, ще се намери някой, който ще избърза; той сам ще направи опита и ще се ползва от резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата /Н е знак на противоречие. Обаче, противоречието се решава с частичката, която съединява двата противоположни бряга на буквата /Н. Щом някой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.
    „Духът ще ви научи.” На какво ще ви научи? Да тъчете своите мисли и чувства, да образувате от тях платна, от които да шиете умствените и сърдечните си дрехи. Преди да ушиете дрехите си, ще избелите платната, да станат чисти, да светят отдалеч. Каква по-велика наука можете да желаете? Някои искат да видят Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трябва да обичате плодовете на Духа и да се стремите към тях.
    Който се стреми към Духа, първо трябва да обича Неговите деца, т.е. плодовете Му. Щом обича плодовете на Духа, и Духът ще го обича и посещава. Къде е Духът? Искаме да Го видим. Чудни са хората, които търсят Духа вън от човека. Аз, който ви говоря, какво съм? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрез вас. Ако аз говоря разумно, а вие се повдигате от мисълта ми, това показва, че Духът действа чрез мене. За да се прояви Духът на земята и да бъде разбран за вас, Той е минал през няколко среди, т.е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на Светлината и трептенията си, да станат поносими за вашата нервна система. Който възприема Светлината и трептенията на Духа, той се свързва с Него. С други думи казано: когото Духът е посетил, той коренно се изменя.

    „Духът ще ви научи.” На какво ще ви научи? Да хармонизирате мислите и чувствата си. Хармонията носи радост за човешката душа. Който се е хармонизирал, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, към всички отправя мил поглед. Защо ще гледаш ближния си сърдито и с гняв? Виновен ли е той за твоето неразположение?

    Казано е в Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Къде ще се турят тези съкровища? В сърцето. Следователно, отворете сърцата си за съкровищата на Небето, т.е. за плодовете на Духа. Отворете сърцата си за плодовете на Духа, за Божията Любов и ги вложете във вашата съкровищница горе на Небето. Бъдете щедри и от нищо не се страхувайте

    Много от сегашните хора живеят със страх да не се счупят, да не стане нещо особено с тях. Това е страхът от смъртта. Какво, всъщност, е смъртта? Напускане на стария мях и влизане в нов. Истинският човек е Духът, висшето съзнание в човека, което не се мени, което никога не умира. Висшето съзнание го има във всички живи същества: в човека то е слязло вече и действа отблизо, а в животните не е слязло още, то е далеч от тях и в редки моменти се проявява. Един ден, когато хората поемат Божествения път и тръгнат нагоре, тогава висшето съзнание ще слезе в животните, и те ще заживеят по-съзнателно, отколкото се проявяват днес. Защо трябва да слезе висшето съзнание? За да се прояви Бог. Ще ме запитате, отде зная това. Аз превеждам това, което чувам да се говори горе, не говоря по своя инициатива, от мене измислени неща. Много неща чувам, но не мога всичко да преведа. Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли. За да възприемете мислите на Възвишените същества, на Ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост; с други думи, трябва да живеете в света на Любовта.

    „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Той носи Светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание.
    Един млад момък, на име Стоян, отивал от селото си за града. По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под сянката на едно дърво. Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на сянка. През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре? Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са. Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва. Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш. Ще бъдеш с отворени очи.
    Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
    „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа. Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.

    „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна вест навсякъде.
    Казано е в Писанието: „Ще бъде едно стадо и един Пастир”. Павел казва: „Сегашните страдания могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света”. Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество. Носите ли Духа със себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост.
    Господ да благослови всички присъстващи!
    Неделни Беседи 14.07.1918 Неделя, София
  23. Розалина
    Оздравяха -беседа

    1.За единството на мисли,чувства и дела.За постигане на баланс между ум,сърце и воля,за да се прояви най-добре превъплътената душа и да установи връзка с Духът.



    2.Разбираме или не ,искаме да проумеем или не,но болестите са резултат от нашите духовни състояния.Вчера имах разговор с един мой много близък скептик.С изненада установих,че това,което се казва в тази мисъл и което аз приемам като най-нормалното нещо на света ,трудно достига до моят него.Всеки узрява по свой начин и в различно време.


    3.За ново разбиране



    4.Доброто


    5.Новото учение е за всички



    6.Какво трябва на хората

    7.


    8.


    9.За ОББ


    Източник: 214. Оздравяха - НБ, държана на 13 януари 1924 г.
  24. Розалина
    В тази беседа много ценни и интересни мисли за
    1 Френологията
    2 Пример за анализ на текст от Библията
    3 Животинския свят като пример за нас хората
    4 Космогонията
    Беседата трябва да се прочете цялата за да се видят всички възможни връзки дадени в нея !



    ****************************************



    Резюме на беседа от Учителя -Произход и значение на светилника (Неделни Беседи, 19.11.1933 10:00 Неделя, София)

    Ще взема само една дума от 20-и стих, 20-а глава [на] Притчи – за светилника. „Светилникът на тогоз, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Вие може да си прочетете сами цялата глава.

    Всички сте запознати със светилника. Светилникът има едно общо приложение, едно старо произхождение. Във физическия свят се правят разни светилници: стъклени, дървени, железни, златни и прочие. Щом дойдеш до духовния свят, и там има светилник. И природата има светилник.

    Сега аз ще ви говоря само за светилника, за свещите. Слънцето представя един светилник. Светилникът е емблема. Светилник може да има само там, дето има разумен живот! Светилникът е достояние само на разумните хора. Животните нямат никакви светилници.
    Разумният живот изисква разумно изяснение. Ако ние живеем тъй, както рибите живеят, ако ние живеем тъй, както растенията живеят, ако живеем както птиците живеят, ако живеем както животните живеят, тогава ние ще имаме същите резултати, каквито те имат. И тогава, като кажем, че нашият живот е по-висок от този на животното, човек трябва да живее не като животно. Иначе нашият живот би бил безпредметен, безсмислен. У животните има подтик да станат хора. У рибите има подтик да станат птици, у птиците има подтик да станат млекопитающи, а у растенията има подтик да станат поне растения. У животните има вечно недоволство. Всичките глупости, които сега хората вършат, се дължат на животинското естество у тях. В човека има едно животно, което постоянно е недоволно. Каквото и да му кажат, той казва: „Не го разбирам.“
    Аз наричам човек в пълния смисъл на думата само онзи, който е завършен човек, който се е освободил от сиромашията, от болести, от всички глупости, които хората правят, и най-после, който се е освободил от греха и който може да прави само погрешки.

    Сега ще се спра върху думата „светилник“ в положителен смисъл. Под „светилник“ се разбира човешкият ум. И онзи, който е писал тези притчи, казва: „Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще угасне в дълбока тъмнина.“ Бащата и майката едновременно са вън от човека. Всеки човек има баща и майка, така е, но де е неговият духовен баща и неговата духовна майка? Ще кажете, че Господ е навсякъде, но в този смисъл, както хората говорят за Господа, още никой не Го вижда. Аз говоря за този Господ, за Когото хората определят, че е някъде горе и натам поглеждат. Ние виждаме само Неговите творения – Слънцето, звездите, растенията, но някъде да сме Го срещали, да сме се разговаряли с Него, не сме [Го] виждали.

    Но в човека има представители на бащата и майката – това са душата и духът. Това е бащата и майката, които представят положения на светлината. Следователно светилникът в човека е поставен в неговите баща и майка. Умът пък е детето, което носи светилника. Ако детето не обича баща си и майка си, този светилник ще изчезне. Всяко явление в света трябва да се изясни.

    Ако някой човек страда от някаква болест, първо трябва да изучим причините. Ние няма защо да съдим човека защо е болен. Той може да се е заразил от тифус или от чума бубоническа, или от холера, или от проказа, или от някоя от съвременните заразителни болести, но човек не е виновен за това. Има ред причини, които седят вън от него. Щом човек се зарази, това показва, че неговата светлина не е толкова силна или неговата кръв не е толкова чиста. Зараза се явява там, дето има тъмни места. Здравето на човека, в каквото и да е отношение: физическо, умствено или духовно, зависи от светлината, която гори в него, от неговия светилник. Доколкото умът ни е в едно здравословно състояние, дотолкова и ние ще бъдем здрави. Това не показва, че умът може да боледува като тялото, но умът може да се помрачи. Там е опасността за ума. Щом умът на човека се помрачи, той е вече в едно болезнено състояние.
    Досега почти всички хора в съвременната култура имат едно подобно състояние – те изпадат в помрачение на ума. Всеки човек, който е алчен за богатство, той има вече помрачен ум; всеки човек, който има алчност към богатството, той има користолюбив ум. Всеки човек, който завижда, който се гневи без причина, който се страхува от всичко в живота, той има помрачен ум.

    Сега ние можем да намерим ред причини за това, да изясним нещата по разни начини, обаче само един начин има за изяснение. Може хиляди начини да поставим за изяснение, които да са прави, но всъщност има само едно изяснение. Противоречията в живота произтичат просто от безлюбието. Безлюбието е причина на всички противоречия, които се явяват в света. Те са в нашия индивидуален живот или в нашия семеен живот. Каквито и да са причините, всичко се дължи на безлюбието. Защото, ако душата на човека е пълна с Божествената, с разумната любов, той не може да изгуби светлината на своя ум.

    Аз не говоря за онези временни чувства в човека, но според мене любовта е онова най-разумно нещо, което той може да носи в душата си. Тя е най-мощната сила, която действува в света. Тя е силата, която ти може да употребиш за своето въздигане или за полза на своите ближни, както и за своя полза.

    Та, моята цел не е да ви заставя да вярвате, защото такива вярвания има и в света. Да вярвате в нещата, това не ползува човека. Могат да ви залъгват, но тези залъгвания не съставят истината. Аз бих предпочел един музикант да ми свири, отколкото да имам за цел аз да се науча да свиря. Докато се науча да свиря, това е дълга работа. Мене ми трябват 30 години да мога да изсвиря едно парче, което ми харесва. Като изсвиря това парче без погрешка, какво ще стане? Чудо ще стане! Всичко ще се изгори: и камъните, и дърветата, всичко да изгори, това разбирам аз свирене! На[д] 30 години ми трябват да свиря като музикант и никога в ума ми да не проникне никаква отрицателна мисъл. Само така той може да свири. Ако си един такъв цигулар, можеш да свириш, и в който дом влезеш, не ти трябва да говориш, но като засвириш още отдалеч, тези хора ще престанат да се карат. Ти ще бъдеш като един магьосник: ще отидеш при един банкер, който изнудва хората, който им взима по 45 на 100 лихва и като извадиш цигулката си и засвириш, той веднага ще скъса записите си. Това разбирам аз свирене. Като свириш, няма да аргументираш хората, че това не е по Бога, не е право, не е човешко, но ще свириш и ще кажеш: „Туй е животът.“ Аз съм свирил цели 30 години. Банкерът тогава ще каже: „От този ден аз се прощавам със своето банкерство.“ Тогава аз взимам една цигулка, продавам му я и казвам: „Вземи тази цигулка и свири. В твоето лице след 30 години аз ще имам един ортак.“ И аз обичам ортаците, но които свирят като мене. С онзи, който не свири като мене, ортаклък не правя.

    Човек има двояко естество: едното естество е без светлина, без светилник, а другото е със светилник. И ако това същество в човека, което носи светилника, загаси своята светлина, тогава положението и на двете същества се нарушава. Сега мога да приведа цяла статистика за разните външни прояви, за разните външни обходи на хората, които, може би след няколко века, ще дадат своите положителни или отрицателни резултати.
    Запример, вие още не можете да оцените силата на едно хубаво проявено чувство от човека. Ако вие сте силно възбуден или раздразнен, или обиден нещо, но ако можете в дадения момент да се въздържите, вие не можете да си представите каква полза ще извлечете след време от това въздържание. Вие всякога сте готови да се защищавате и да казвате: „Какво право имаш ти да ме обиждаш?“

    И понякога аз съм се спирал върху въпроса от какво произтичат противоречията в живота. Ще ви дам един пример за изяснение на една от важните причини за противоречията в живота. Влиза един българин в една баня, това било някъде в България, случило се преди 40–50 години. Този българин влязъл в банята да се къпе и като се видял гол, казал си: „Браво, това тяло досега никой не го е бутнал, никой не е посегнал да го удари.“ По едно време един от турците в същата баня отишъл на курната, дето българинът се къпел,и му казал: „Какво правиш тука? Я се махни от това място, аз ще се мия тук.“ Българинът веднага се поклонил на турчина, отстъпил и му казал: „Заповядай, ефенди!“ и отишъл на друга курна. Турчинът пак дошъл на курната, дето българинът се преместил, и му казал: „Махни се оттук, направи на мене място!“ – „Заповядай, ефенди!“ – и отишъл на трета курна. И тук турчинът го изместил. По същия начин българинът отстъпил. Като видял това нещо, турчинът казал: „Ха, браво, чорбаджи! Докато носиш този ум, никой не може да те удари. Днес аз научих един урок от тебе.“ Хванал го за ръка и му казал: „Отсега нататък ти ще ми бъдеш един добър приятел.“

    Като ме слушаше един познат, той ми казваше: „Да бях на мястото на този българин, аз бих прострял турчина на мястото.“ Да, но този българин разбира и знае как да постъпва. Питам: Този свят, в който живеете, не е ли една такава баня, в която вие се къпете? Тъкмо се къпеш, дойде някой при тебе и ти казва: „Махни се оттука!“ Отстъпиш от тази курна, дойде друг, казва ти: „Иди на друго място, не знаеш ли, че тази курна е моя?“ – „Твоя ли е?“ – Веднага нарушиш равновесието си и настава в банята бой. Аз съм слушал от някои да ми разправят, че хората в банята се биели с пищимали. И затова в много модерни бани пищималите са забранени като опасни оръжия. Щом някой се обиди, извади пищимала, нагъне го и го употреби като камшик.

    Сега, като ви представям света във вид на баня, у вас изпъква една лоша картина. Вие сте прави, това не се отразява добре на вашето морално чувство, понеже вие си представяте голи хора. Съгласен съм с вас, понеже този език не е толкова изряден и красив. Това е най-малкото, обаче. В света се вършат десет пъти по-големи безобразия от тия, които сега изнасям. Ако ти изнасяш една мисъл, която унижава твоята душа, тогава за предпочитане е гол да ходиш. Ти ходиш облечен добре, с ръкавици, а в главата ти се вълнува една от най-опасните форми на мисълта, едно положение, което те унижава и което след векове ще даде своите лоши последствия, ще те постави в положението на животно. Кое е за предпочитане тогава?

    Казвам: Сега религиозните хора се забавляват и казват, че трябва да се молят на Бога. Прави са те, трябва да се молят на Бога. Светските хора пък казват, че те ще изправят света, ще разрешат социалните въпроси, ще възпитат хората. И те са прави. Но как ще възпитат хората? Опитали ли сте вие да видите как се изправя светът, колко мъчно може да се изправи едно престъпление? Престъпността всякога произтича от няколко неща: има престъпност, която произтича от половата деятелност, от неестествената деятелност на малкия мозък; има престъпност, която произтича от семейните чувства в живота; и най-после, има престъпност, която произтича от самосъхранителните чувства. Около ушите на човека има една област, която в едни хора е силно развита, а в други – по-слабо. Тия, у които е силно развита, са много разрушителни хора. Това чувство е най-слабо развито в миролюбивите хора. Затова именно те са миролюбиви. Тези хора не са придобили своето миролюбие, но така са се родили; а онези, у които разрушителността е силно развита, те трябва да употребяват големи усилия на ума си да се въздържат. Ако такъв човек е разумен, той трябва да си каже: „Аз трябва да употребя своята сила на друго място.“

    Горчивите чувства в човека пък произтичат от онова користолюбие, което се заражда в полуинтелектуалния живот на човека: че той трябва да събира богатства и съкровища за този живот, който прекарва на Земята. У някои хора любостежанието е толкова силно развито, вследствие на което кражбата в тях е взела големи размери. Кражбата в човека може да се яви под влияние на две условия: първо, под действието на страха да не умре гладен и второ, при слабо развита съвест. Кражбата, значи, се явява при силно развито стяженолюбие, че той трябва да има достатъчно пари да осигури живота си. И онези физиономисти, които са изучавали човека в продължение на ред години, са дошли до заключението, че хора, у които съвестта не е силно развита, главата им отзад е тясна, шилеста. Когато съвестта е силно развита в човека, главата му отзад е широка, добре развита. Хора, у които чувството стяженолюбие е силно развито, те могат да се продадат, те винаги ще задигнат повече отколкото им трябва.

    Примери от животинското царство
    У мравите, например, това чувство е силно развито. Мравята може цял ден да пренася. У катерицата също така е силно развито това чувство. След като се наяде, тя ще тръгне да търси място де да скъта останалата храна. В кокошката, обаче, това чувство е най-слабо развито. Турете ѝ цяла крина жито, тя ще го разкъшка. Тя казва: „Пет пари не давам за това жито! Ако огладнея след половин час, ще намеря друга крина.“ Защо е така? Ще кажете, че катерицата Господ я научил така. Добре, ами кокошката кой я научил? И нея Господ я научил, според вас. Ако искате един пример за щедрост, мога да ви приведа кокошката, тя е много щедра. Ако пък искате един пример за спретнатост и грижливост, мога да ви представя мравята.

    Пример с баснята -Щурец и мравка
    Един ден щурецът отишъл при мравите да им иска малко жито назаем. Те го запитали: „Какво прави през лятото? Не работи ли?“ – „Свирих и пях.“ – „Дето си свирил и пял, иди пак посвири и не яж!“ Та казвам: В тази басня има нещо пропуснато, а именно: когато щурецът засвири, мравята работеше. Той свири на нея да работи по-добре. Ако мравята беше умна, щеше да разбере щуреца. Отдето минаваше мравята, като събираше и носеше нещо в мравуняка си, щурецът ѝ се радваше и свиреше горкият. Той мислеше, че тя ще му даде нещо, но като се настани добре, тя му каза: „Дето си бил цяло лято да свириш и пееш, иди пак посвири и не яж!“ Онези, които са написали тази басня, изкарват щуреца глупав, а мравята умна и трудолюбива. Според мен, обаче, мравята е първокласен крадец.

    И сега казват на хората, че трябва да бъдат трудолюбиви като мравята. Да, трудолюбие е това, но аз бих желал да имам характера на щуреца. Какво по-хубаво от това? Като излезе от дупката си, щурецът запя и засвири, казва: „Слава Богу, всичко в света е хубаво!“ А мравята цял ден ходи, обикаля, с този ще се скара, с онзи ще се скара, все военно положение. Като погледнете мравята, тя няма нито един мускул, всичко е сухо в нея. Какъв щеше да бъде нашият живот, ако и ние имахме структура като тази на мравята? Ако човек имаше главата на мравята, той щеше да мяза на страшилище.

    Сега да се върнем към извода от тия животни. Съвременните мрави са резултат на една разумна култура, която е съществувала преди милиони години на Земята. Тези същества са оставили мравите и до днес на Земята като резултат на тяхната мисъл. Да, но ако ние днес живеем като мравите, всичко в света ще бъде свършено. Па, и тия същества, които са оставили мравите след себе си, и те не живяха като тях, но ги оставиха само като поука на човечеството. Тези същества, които още отначало създадоха растенията, птиците, рибите, млекопитающите, те и до днес продължават да работят. Един ден, като видят, че този живот, който сега създават, не съответствува на техните идеи и за тяхното постижение на Земята, ще напуснат и хората, както напуснаха мравите. Съвременните хора ще останат на Земята като остатък, както останаха и мравите. Черните хора, например, са остатък от една култура, която е съществувала преди хиляди години; след тях са съществували жълтите, а сега се явила бялата раса. Но и при тях положението на света не се подобри. Положението на човечеството ще се подобри във времето на шестата раса, която ще бъде по-съвършена от петата. Идеалът на тези, които сега работят в човечеството за неговото подобрение, е да се изявят в шестата раса. Казвате: „Какъв е смисълът на битието?“ Смисълът на битието е калната вода да се филтрира и в края на краищата да стане чиста. И тогава калта ще остане на една страна, а чистата вода – на друга.

    Сега аз не разглеждам въпроса, че животът е кален. Това мене не ме интересува. Мене ме занимава въпросът може ли калната вода да се пречисти. Защо и за какво е кална, то е друг въпрос, станала е кална. Може би след време, когато сме по-свободни, да разискваме върху въпроса защо и за какво животът се е окалял, но сега въпросът е как трябва да се пречисти и подобри. Животът може да се подобри, тази кална вода може да се пречисти. Обаче това пречистване не може да стане изведнъж. Животът не може да се подобри изведнъж. В живота съществува следният процес. Всякога пречистването става и започва от дребните единици, цялото не може изведнъж да се пречисти. Ние няма защо да се силим да пречистим цялото изведнъж. Ако разгледате водата в океана, тя не е чиста. Водата в океана не е съвършено чиста. В океана има милиони тонове разтворена сол, милиони тонове разтворено злато и ред още съставни части, но това още не е истинският състав на водата. Питам: Защо ни е тази сол? Вие може да пътувате в моретата, но водата на моретата не можете да пиете. Защо природата е поставила толкова сол в морската вода? Солта е най-хубавата кал, която природата е поставила в моретата, за да не я заграбят, да не крадат тази вода. Водата е подложена на кражба. Ако солта не би съществувала във водата като едно противоречие, има същества толкова стяженолюбиви, които биха я ограбили. Има същества, които и досега още не знаят какво да правят със солта, която е във водата.

    Силата на човека седи в неговата мисъл.

    Казвам: Не полагайте силата си във вашата надежда, нито вярата във вашето богатство. Това не значи, че трябва да поставите вярата си в богатството, без при това да обезценявате богатството. Не поставяйте надеждата си даже и в знанието, понеже и там не е силата. Силата ви седи във вашия ум, как може в даден момент да го концентрирате, да работи. Контрол трябва на ума ви. Ако в дадения случай вие може да събудите в един ваш противник хубавото, красивото, вие сте постигнали целта си. Защо? Защото този човек, който днес е толкова енергичен, един ден ще ви стане съдружник в работата. Пък ако не знаете как да направите това, вие можете даже един ваш приятел да превърнете в неприятел. Вие можете даже и баща си да превърнете в един ваш неприятел. Вие може даже и майка си и братята си и сестрите си да превърнете във ваши неприятели. Това ние виждаме всеки ден в живота. Не само това, но вие може да опълчите и Бога против себе си. Това са факти из живота на хората. Вие можете да опълчите и природата против себе си, както можете и да я разположите спрямо себе си. В това седи нашето нещастие, че ние можем да опълчим природата против себе си. Тя е силната, а ние сме слабите. И какво можем да направим против нея? Но ние можем да направим природата наш приятел. И тогава кой ще спечели? Ние ще спечелим. Всички капитали, които тя има, може да ни гарантира с тях.

    Сега вие търсите истината и казвате: „Как да се сприятелим?“ За да се сприятелите, светилникът ви трябва да свети. Правилото е такова. Не злослови своята душа, не злослови своя дух. Сега аз не взимам бащата и майката отвън, но казвам: Не злослови своята душа, своя дух. Казвате: „Човек няма дух.“ – Не злослови баща си! – „Той няма душа.“ – Не злослови майка си! Тъй щото, кажете ли, че човек няма душа или дух, с това той злослови майка си и баща си. Какво е майката? Душата. Какво е духът? Бащата.

    Та, Божественото учение или учението на природата е дотолкова важно, доколкото ние можем да вложим в него нещо от себе си. В този смисъл всеки от вас трябва да работи. Ако се изкаже една идея, каквато и да е, тази идея по форма не може да се измени. Например идеята „Обичай ближния като себе си!“ се проповядва от 2000 години насам, но като кажеш тази идея, ти трябва да вложиш нещо от себе си. Или идеята „Да обичаш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, ум и сила!“ се преповтаря от 3–4000 години насам. Но важното е това, което ти ще вложиш в нея. Какво е мислил Моисей е едно, а какво е мислил Христос след 2000 години, е друго нещо.

    Аз казвам: Обичай душата си, обичай духа си! Или с други думи казано, никога не злослови майка си и баща си, понеже е казано: „светилникът ти ще изгасне.“ Всичката твоя умствена деятелност, всичката ти сила зависи от твоя дух. Всичката ти сила, която сега имаш, зависи от твоята душа, без разлика дали я познаваш или не. Всичко това, което си ти, се дължи на твоята душа, на твоя дух.
    Разправяха ми за един господин, как го изнудил един апаш – жена. Това се случило в България. Един господин по някакъв случай изгубил дъщеря си. Той я търсил цели 20 години наред, но не могъл да я намери. Един ден идва при него една красива млада жена и му казва: „Татко!“ Той се чуди отде е дошла тази негова дъщеря. – „Какво искаш?“ – „Имам нужда!“ – „От какво?“ – „Трябват ми 9000 лева.“ Той ѝ дава 9000 като на своя дъщеря. Но после се научил, че тя не била негова дъщеря. Дъщеря му и досега я търсят. Та, не всеки, който ти казва „татко“, е твой син.

    Съвременният свят е пълен с такива примери. Сега ще ви приведа друг един пример, за един наш приятел, който живееше в Търново. Дошъл при него един ден един непознат човек, хванал го за ръката и му казал: „Аз съм твой пръв братовчед от Габрово.“ Започнал той да му разправя цяла история за дома, за близките му. Тогава той го хванал под ръка и го завел при жена си, като казал: „Този е мой пръв братовчед.“ Той веднага след това му поискал 3–4000 лева и си заминал. Наскоро след това се разбрало, че никакъв братовчед не е бил.

    Пророчества за бъдещето на света

    Сега да оставим настрана това. Туй са посторонни въпроси, това са странни явления, които аз наричам вметнати явления или наследствени черти, които са отклонили човека от неговото правилно развитие. Аз ви навеждам тези примери, понеже вие сами може да се отклоните от вашия път. Но онези, които вървят с параход по океана, те трябва да имат един уред, един инструмент или един барометър в хоризонтално положение, който да показва отклоненията на парахода. После, те трябва да имат инструмент, който да показва какво е налягането на котвата. Ако няма този уред, параходът може да се отклони. Всеки човек трябва да си има известни инструменти, с които да проверява дали посоката, в която върви, е права.
    Та, при сегашното състояние, този светилник, който имате, трябва да бъде в състояние да премахне всички онези бури, противоположни бури и урагани, които влизат във вашите души. Освен обикновените, има и необикновени бури и урагани. В това отношение всеки дом е замязал на място на борби. Ти вървиш по улиците, но навсякъде срещаш препятствия, спънки, които те смущават. Ако си един чувствителен човек и живееш в Америка, ти пеш не можеш да ходиш. Трябва да хванеш непременно един автомобил. Там не може да се пътува тъй, както в България. Непременно трябва да хванеш автомобил, иначе ще те прегазят. В Америка има 45 милиона автомобили. Мнозина мислят, като отидат в Америка, че тъй свободно може да се върви по улиците. Не, даже и по шосетата не може да се върви свободно. Там, ако очите ти не са отворени, на всеки час може да те прегазят. Де ще отидеш тогава? Туй не е един, не са два автомобила. Трябва да се качиш на едно такси и тъй да пътуваш.

    Та, при сегашните условия на живота ние се намираме в една трудна област на пътуване. Те са така преплетени, социални и други условия, че човек мъчно може да се ориентира в живота. И религиозните хора със своите вярвания мъчно могат да се ориентират в какво да вярват. И светските хора в социалните условия пак мъчно могат да се ориентират.

    Сега аз говоря само за напредналите хора и оставям живота да си тече тъй, както си е. Аз оставям да мисля защо Земята има такава форма или защо оста ѝ се е наклонила на 23 градуса. Това е станало от преди хиляди години, но да ви казвам защо се е наклонила оста и как ще се изправи, това е друг въпрос. Въпросът е как ще се справим при това положение, както оста е наклонена. Въпросът е как трябва при това положение на Земята да възприемаме слънчевата енергия.

    Аз мога да ви кажа какъв е сегашният строй, но как може да се измени този порядък, това не е лесна работа. В света съществуват два милиарда хора, които мислят. Всяка една нация е мощна сила в света и на тях именно се дължат тези промени, които стават със Земята. Няма по-мощна сила в света от човешките мозъци. Това са два милиарда материи, които действуват в света. В това отношение, ако тия 500 милиона християни, които съществуват на Земята, биха обединили своята мисъл в едно, те биха премахнали всички препятствия, които съществуват в света.

    Има известни препятствия, които трябва да се премахнат. Ако аз бих се спрял да обяснявам причината, която е създала бедните и богатите и как мислят едните, как мислят другите, това е една дълга история, цяла лекция би трябвало да ви държа. Няма да се спирам, за да не се увлечете в идеята за богатството. Има опасност, като знаете истината, да не попаднете в тази грешка, в която са попадали хората на миналото. Защото не е въпросът ние да бъдем богати. Един ден богатството трябва да попадне в ръцете на разумните хора. И сиромасите трябва да бъдат най-добрите хора, да знаят как да носят сиромашията. Сега нито богатите знаят как да използуват своето богатство, нито сиромасите знаят как да носят своята сиромашия.

    Първите организми, които се явиха в най-малките си форми, богати ли бяха? Аз съм изучавал органическия свят и съм видял през какви неудобства се развиваха тия организми. Милиони жертви се дадоха, докато с малко нещо се подобри тяхното положение. И всичкият успех днес се дължи на този гениален ум, който от хиляди и милиони години насам работи в пространството. Казано е в Битието: „Земята беше не устроена и пуста и Духът Божи се носеше върху нея.“ Този дух е умът, гениалният ум, който мислеше, който работеше, за да може да приспособи целия живот, целия органически свят към условията на живота, да създаде един ред и порядък. Това не зависеше от материята. Ако вие мислите, че зависите напълно от външните условия, вие сте изгубени тогава. Човек може да се бори само тогава, когато той съзнава, че е независим от външната среда, от външните условия. Тази среда може да не позволява, то е друг въпрос, но човек трябва да знае, че той не зависи от външните условия и каквито и да са те, той може да ги преодолее.

    Казвам на мъжете сега: Мъже, пазете се да не ядете от забранения плод на онова дърво. Вие можете да кажете, че ви иронизирам. Не, казвам: Пред всички мъже, които представят един човек, седи днес едно голямо изкушение. Вие имате вече опитността на жената. И ако днес мъжът съгреши, ужасно ще бъде положението. Ако мъжът съгреши, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото грехът на жената. Затова именно сега трябва да дойде жената в света да царува, а мъжът трябва да стане слуга на жената.

    Досега жените бяха слуги, понеже те съгрешиха първи. Сега мъжете трябва да станат слуги, преди да са съгрешили. Иначе, ако съгреши и после стане слуга, опасно е положението му. Мъжът трябва да стане слуга на жената, да се пази от греха. Той трябва да се ползува от нейната опитност. Когато жената види един мъж, в душата ѝ трябва да се породят най-хубави, най-чисти желания. Когато мъжът види една жена, той трябва да си каже: „Аз трябва да бъда внимателен, да не направя същата погрешка, каквато жената направи.“ Особено пък ако той срещне някоя жена, на която очите ѝ играят, той трябва да внимава много. Мъжът да си каже: „8000 години ние вече страдаме за твоята погрешка, затова аз ще гледам да не изпадна в същото положение, да направя същия грях.“ В това седи нашето спасение. Ако и мъжът съгреши, ще отидат още толкова хиляди години.
    Та, мъжете трябва да внимават да не изгасят своя светилник.


    „Благословен Господ Бог наш“

    Тайна молитва

    8-а неделна беседа, държана от Учителя на 19.XI.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.

    Неделни Беседи
    19.11.1933 10:00 Неделя, София
  25. Розалина
    Силата не седи в това да те любят. И казвам една велика истина: Няма човек в света, който да ви люби. И ако някой ви казва, че човек може да ви люби, аз съм на противното мнение. Човек може да бъде проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света, това е Бог в своята целокупност. И да искаш да те люби някой, значи трябва да искаш да те люби Господ. И този Господ, за да ви люби, трябва да избере един човек, който да е проводник, за да Го познаете. Заблудите ли се вие, да помислите за онзи, чрез когото Любовта иде, да кажете, че от него излиза, вие ще бъдете при реката, да се хвърлите вътре, за да се удавите. Ама ако на този прозорец, през който минава тази Любов, тури някой своите кепенци и не може да премине Любовта и тя остава навън, кой е крив? Първото положение трябва да схванете. И за себе си някой казва: „Трябва да ме обичат“. Ще отговориш тъй: „Когато Господ мен обикне, аз ще му кажа и теб да обикне; когато Господ дойде и прояви своята Любов към мене, аз ще му спомена и за тебе. Той може всинца ни да обича“.

    Какъв е законът за Любовта? Нека направим едно определение. Когато слънцето грее, изпраща светлина и топлина, какво се иска от нас? – Всеки да определи една малка площ на земята, да я изкопае, посее и ще израсте нещо. Туй слънце не може да го приближите да го целунете, да го прегърнете, но от неговата целувка ние можем да направим едно благо за себе си. Слънцето казва: „Изори нивата и посей нещо, аз ще проявя Любовта ми, аз ще изкарам нещо, каквото посадиш: ябълки, сливи, круши, дини, тикви, репи – всичко туй аз ще го възрастя. Ти ще опиташ сладчината на моята Любов в дините, в ябълките и прочие“. Следователно, когато Бог се прояви в нас и сегашните хора искат да го прегърнат, Той няма нужда от прегръщания, а казва: „Изори сърцето си, след това посей най-хубавите семена и когато те израснат и плодовете узреят, ти ще вкусиш от благата на великата Любов“. Сега какво ни учат съвременните учени хора? – Много хубаво учат, не намирам нищо лошо нито в химиците, нито в техниците, нито във физиците, астрономите, биолозите, всичко, каквото учат, е право, но то е външната страна на живота.

    Светлината имала седем цвята, но ако ние не знаем как да използваме всеки един цвят, какво от това? Онзи художник, който разбира закона, като вземе четката, знае как да съчетава тези бои, ще направи някой образ. И онзи земеделец, който разбира закона на тази светлина, ще я използва по друг начин и въобще който разбира закона на тази светлина, той ще използва светлината по един или друг начин. И ако ние не знаем как да използваме Божията Любов, всичко е напразно. И тя си има не само своите цветове. Пак ще кажа: Любовта няма само седем цвята. Един английски учен и проповедник уподобява, че и Любовта има седем цвята, но аз се различавам, аз мисля друго за Любовта: тя има повече цветове, много повече цветове. И от всеки един цвят на Любовта се раждат особени плодове. Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават? В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено. Това са съчетания на тази светлина по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други по-малко. За пример, вземете черешата – в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм. Тъй, във всяка една наша дума, във всяка една наша мисъл преобладава различен цвят от цветовете на Любовта.

    Някой казва: „Ние можем, лесно е, да се живее в християнството“. Ако беше лесно, защо християните не са сполучили в приложението на Христовото учение? – То е наука, дълбока наука. И Христос казва: „Само по един начин може да се предаде Истината: този дух на Истината, когато дойде, той ще ви я предаде“. Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна, че Христос бил велик човек, реформатор, но сега не можело да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюира по този или онзи начин… Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик Божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на Любовта. И ние казваме, че тази Любов може да се приложи навсякъде. Любовта изисква само да нахраниш гладния, голия да облечеш, невежия да научиш. Любовта не изисква да правиш на хората палати, да правиш по 10 костюма, по 10 чифта чепици, но Любовта изисква да му дадеш само това, което му е необходимо, а другото и децата даже могат да направят.

    Време е за вас да си зададете един въпрос: Разбирате ли Христа, мислите ли като Христа, чувствате ли като Христа, действате ли като Христа? Вие ще кажете: „Приблизително“. Не, не приблизително, а абсолютно еднакво с Него. Подразбирам принципиално, трябва да имате същите желания, които са движели Духа Христов, същите побуждения. Единият този Дух трябва да прониква и в Учителя, и в ученика – не два духа, а един велик дух трябва да прониква. И тогава, според Неговата Мъдрост, Той ще определи положението и на ученика, и на учителя, отношенията им на физическото поле. Някой ще попита: „Какво иска да каже Учителят?“ Какво искам да кажа ли? Ако този Дух е във вас, Той ще ви научи и припомни какво искам да ви кажа аз. И като казвам „аз“, подразбирам онова, Божественото, великото, което е създало всичко в света. Едно „аз“ има в света, само Бог е „аз“, Онзи, първият, Който е създал всичко в света. „Аз“ подразбира Бога, Който е създал целия космос. Само Той може да каже: „Аз създадох всичко това, всичко това е Мое. Аз съм и освен Мене няма друг“. А сега ние се изпъчваме и казваме: „Аз съм, знаеш ли?“ – Да, ти си един „аз“, който нищо не си направил; ти си един „аз“, който даже 100 килограма не можеш да носиш на гърба си; ти си един „аз“, който не можеш да претърпиш една малка обида, един „аз“, който не можеш да живееш с никого, не си уредил сметките си и т.н. Трябва да съзнаеш кой е тоя „Аз“. Това е Бог, Любовта. Тъй трябва да мислим и само по този единствен начин ние можем да урегулираме живота си. Само един морал има в света. Ще каже някой: „Да живеем в Любовта“ – това са празни работи. „Да си кажем една сладка дума“. „Ама ученикът не се учи.“ Ама ти ли ще го морализираш? Ако иска, да се учи. Ти ли ще го учиш? Всеки един, който е влязъл в Божественото училище, трябва доброволно да се учи. Ако иска да седи, ако иска да се учи, той е абсолютно свободен. Учи ли се, той е с нас, не се ли учи, не е с нас; люби ли, обича ли, с нас е, не люби ли, той е вън от нас, няма какво да се безпокоим. Сега вие се спирате и казвате: „Учителю, кажи ни някоя тайна“. По-велика тайна от Любовта няма в света. И ако вие бихте разбрали тая дума, щяха да се отворят очите ви и щяхте да видите това, което никога не сте виждали. И тогава вие ще мязате на онази мома, която като седи, гледа да минава един много богат момък и казва: „Де е Господ толкоз добър, че с него да живея“. – Ама как ще живееш с него, като не знаеш да свириш? Туй е желание, всинца ние искаме да живеем с Христа и можем да живеем. Как? В нас трябва да тупти същото благородно сърце, вземете го не само в преносен смисъл, туй благородно сърце, както в него е туптяло преди 2,000 години, и този ум тъй да мисли, както преди 2,000 години. А знаете ли сега Христос как мисли? – 2,000 пъти по-добре, отколкото едно време е мислил. Сега като казвам тъй, вие ще дойдете до философски разбирания. И Христос се е разширил сега. В какво отношение? Най-първо, в началото, майката повива своето детенце в пелените и говори като него, мъчи се като него да говори. Детето говори криво, и майката говори криво, и тя се мъчи да говори като него. Но след 10 години майката казва: „Не така, мама, едно време аз говорех като тебе, а сега ти ще говориш като нас“. Едно време Христос говореше като нас, а сега иска ние да говорим като него. Това „едно време“ се мина вече. Едно време Христос говореше като нас, сега се е изменил законът и Христос казва: „Сега вие ще говорите като Мене“. – „Едно време аз чувствах като вас, но сега вие ще чувствате като Мене.“ – „Едно време аз мислех като вас, а сега вие ще мислите като Мене.“ Не е ли правдоподобно това? И следователно, ако вие, след 2,000 години, не сте в състояние да мислите, чувствате и действате както Христос мисли, чувства и действа, вие не можете да бъдете ученици.

    „Не е ученикът по-горен от учителя си.“ И тъй, на тия малкото ученици, които са, казвам: Като се върнете у дома, турете ръката си на сърцето и се вслушайте дълбоко. И кажете тъй: „Тупти ли това сърце, както сърцето на Христа?“ Толкоз хиляди години то е туптяло за празни работи, почна ли да тупти като сърцето на Христа? Подръжте дълго време ръката си и си дайте един положителен отговор. После турете си ръката на главата и кажете: „Този ум хиляди години е мислил за празни работи, почна ли вече да мисли като ума на Христа?“ След това погледнете на ръцете си и кажете: „Тия ръце хиляди години са работили, всичко са вършили, почнаха ли да вършат това, което Христос върши, да действат, както Христос е действал?“

    Ето важният въпрос, който учениците трябва днес да разрешат.

    Беседа, държана на 7 май 1922 г.
×
×
  • Добави...