Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    3600

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Розалина

  1. Розалина
    Съвременните хора трябва да се научат да мислят като природата. Те мислят по изкуствен начин, съвсем различен от този на природата.

    Колкото средата е по-рядка, толкова и цветовете, които минават през нея, са по-ясни, по-светли. Според средата, през която цветовете минават, се дават и техните тълкувания. За пример, когато средата е гъста, черният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. Съществата от тази среда казват на човека: „Ти си роден, за да живееш, и то само за себе си." За червения цвят те казват: „Който ви се противи, трябва да му отмъстите. Щом дигнете червеното знаме, то означава война." За портокаления цвят казват: „Човек трябва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добре, на целия свят ще бъде добре; ако на него е зле, на целия свят ще бъде зле." За зеления цвят казват: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е в материята." Щом дойдат до жълтия цвят, те казват: „Човек има интелект, но трябва да го използува само за себе си. Всякакъв морал, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другите хора, за тях може да се даде друго нещо." За виолетовия цвят казват: „Като човек, ти имаш сила, но ще я държиш само за себе си, няма да я изразходваш за другите хора."

    Това е тълкуванието на цветовете, но само в една от техните гами. Цветовете на дъгата във физическия свят, в астралния и в менталния се различават едни от други. Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами. Човек трябва да започне от дъгата на физическия свят и постепенно да върви към по-горните гами, за да схване цветовете във всички прояви. Дойде ли до причинния свят, там цветовете имат най-нежни тонове и естествено, незабелязано се преливат един в друг.

    По-напредналите същества пък дават друго тълкувание на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога, за служене на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а същевременно да помага и на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят – служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на всички хора. Тъй щото голямо е значението на цветовете и тяхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. За пример много болести могат да се лекуват с цветовете. Една болест може да се лекува с червения цвят, друга – с жълтия, трета – със синия, с портокаления, със зеления, с виолетовия и т. н. Когато някой човек има идея, иска да живее за Бога, тогава червеният цвят оказва добро влияние върху живота му. Божественият живот започва да се влива в него. Докато човек е егоист, мисли и служи само на себе си, Божественият живот не може да мине през него. Егоизмът е преграда, препятствие за този живот.

    Някой казва: „Човек не трябва да бъде егоист." Да, човек не трябва да бъде егоист, но трябва да има представа за своето висше аз, за своята душа, да вижда, да схваща нещата добре и правилно да ги прилага в живота си. Какво е понятието на съвременния човек за неговото аз, когато, едва прекарал 60 години на земята, го понесат с тарга на далечен път? След това поставят върху него паметник, на който пишат: „Тук лежи и почива един „аз" от високо произхождение". Не, това не е аз. Азът не умира. Господ казва за себе си: „Аз, Господ." Значи Той е Азът, който не умира. Когато човек съзнава Божественото, т. е. висшето „аз" в себе си, той е ученик на новото учение, носител на новите идеи.

    И тъй казах ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У вас е точно обратното: малко мислите, много говорите, много се тревожите и в резултат на това работите ви не вървят добре. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено.

    Казвам: Човек трябва да бъде искрен. Природата обича искреността. Когато човек погледне на носа, на ушите, на веждите, на очите си и види нещо изкривено, деформирано в себе си, той трябва да си каже: Имам нещо деформирано в себе си, но ще работя да го изправя. Смелост и решителност се изисква от съвременните хора. Те носят ръкавици, пазят кожата си от слънце, от вятър, от природни влияния. Много хора, без да съзнават, с ръкавиците прикриват дефектите на ръката си. Питам: Какво благо могат да донесат на човека ръкавици от кучешка кожа, които той туря на ръцете си? Може ли да стане културен човек ескимосът, който се облича с дреха от меча кожа? Могат ли да донесат някакво благо за човека птичите пера на шапката му или лисичата кожа на врата му? Дрехите на разумния човек трябва да бъдат направени от растителни материали. Донякъде за препоръчване са и вълнените дрехи, направени от вълната на овците. Ако се облечете с вълнена дреха и отидете при някой кошер, пчелите могат да ви нажилят добре. Те не обичат миризмата на овцата. Ако се облечете с ленена дреха, пчелите са спокойни. Като знаеше този закон, Мойсей забрани на левитите, Божиите служители, да се обличат с вълнени дрехи. Той им препоръчваше да се обличат с ленени дрехи.

    Когато ученикът изучава природата или когато размишлява върху въпроси от Божествен характер, той трябва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничните движения. Тя обича разумните постъпки. Тя ще научи човека по вътрешен път как и в какви дрехи да се облича, как да ляга и да става, как да се храни, как да диша и т. н. Природата казва на човека на коя страна да ляга и как да става, но ако не слуша и легне, както намира за добре, той цяла нощ ще се върти в леглото, без да спи. Правилно е човек да спи на дясната си страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са положителни, човек трябва да ляга на лявата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмяна между силите. Легне ли на дясната страна, цяла нощ няма да спи. Когато силите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да ляга на дясната си страна. Следователно човек трябва да знае, дали енергиите на повърхността на земята са положителни или отрицателни. При това енергията на земята не е еднаква навсякъде. Има места, дето енергията е положителна, а в същото време на друго място на земята енергията е отрицателна. Човек трябва да познава тия сили и да се съгласява с тях.

    Две раждания има в света. Едното е физическо раждане, по плът, а другото – духовно, по дух. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родиш по дух и да се слееш с физическия човек. Духовното тяло представя доброто, разумното сърце на човека, което намира правия път в живота. Някои го наричат интуиция.

    Казвам: Дръжте в ума си мисълта, че всеки трябва да работи за усъвършенствуването на своя душевен живот, за хармонизиране на силите в своя организъм. Ако човек работи съзнателно, с усилие на своя дух, без смущения и безпокойствия, в продължение на три месеца даже той ще може да измени в минимална степен живота си, да внесе микроскопическо подобрение в линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вяра. Мнозина от вас имате пъпки по лицето си – работете за премахването им. Мнозина се оплаквате от ревматизъм и ред други болести – всичко това трябва да изчезне от вас. Всички болести, недъзи са резултат на чужди вещества, наслоени в организма ви. Тези утайки трябва да се изхвърлят навън! Само Божественият живот е в сила да освободи човека от тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добрият живот е метод, чрез който човешката мисъл може да се освободи от ненужния прах, натрупан от вековете. Този прах е изопачил мисълта на съвременния човек, вследствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човека за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене са станали на каша. Ако го питате какво трябва да яде, и той не знае; какво трябва да пие – не знае; в какво трябва да вярва -не знае; какво да учи – не знае. И при всички блага, които хората имат днес, те не знаят какво да правят, кой път да поемат и в края на краищата вършат глупости.

    Следователно учениците на новото учение трябва да се вслушват в гласа на доброто сърце, в гласа на Божественото начало в себе си.

    „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

    изт.Доброто сърце лекция ООК 1926 г
  2. Розалина
    Дойде да послужи-резюме

    "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина." (Матей, 20:28)
    8. Беседа от Учителя, държана на 3-ти декември, 1922 г. София.

    Сега и аз спирам вниманието си върху това съзнание и питам: Що е съзнание? Тази дума разделям на "съ" и "знание". Това значи: ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. Знаем, че светлина се произвежда от триенето или търкането на два предмета. Значи, триене, търкане е нужно в света. Като не знаят, как да става триенето, хората се карат, бият, и най-после произвеждат светлина. Казвате; Груба работа е тази. Толкова мъчно произлезе светлината, — Много естествено, не познавате още физиката. Един ден, когато научите законите на разумната природа, лесно ще произвеждате светлина.

    Други въпроси ви вълнуват сега. Например, мнозина искат да разберат Божественото учение. Който иска да Го разбере, първо трябва да се научи да пости. — Това налагаше и старото калугерство. Там ли ще се връщаме? — Не, постът има отношение към философията и науката. Който е постил, той се е домогвал до истинското знание. Постът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мисли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Опитай да видиш, колко време може да постиш.
    Ако постиш десет дена, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад. Вярно е, че хората умират и от глад, но те умират и от преяждане, Вярно е, че хората страдат от невежество, но те страдат и от много знания. Вярно е, че безлюбието внася дисхармония между хората, но и многото любов причинява дисхармония.

    Някой туря Библията под главата си, но тя не го спасява. Силата на Библията е в прилагането й, а не в самата книга. В нея са дадени само формули, които трябва да се приложат. Ще кажете, че тя е свята, няма подобна на нея. Не отричам това, но тази книга е в душата ти, в съзнанието, което имаш за нея. Тя е само отражение на твоята душа. Всичко, което излиза от душата ти, още не е написано в тази книга. Друго заблуждение: Някои казват, че каквото са писали старите пророци е вярно, а сегашните пророци са лъжци. — Ако сегашните пророци са лъжци, и старите са такива.

    Христос дойде да послужи. — На кого? — На нас. Ще кажете, че това е било едно време. Сега Христос седи отдясно на Отца и очаква съдния ден, да съди хората. Така "проповядват мнозина, но това е заблуждение, материалистично схващане. Христос никога не е напущал света. Какво ще кажете за това? Аз мога да го докажа по математически начин. Пак повтарям: Христос никога не е напущал света. Това е духовно схващане, т.е. движение в много посоки. Казано е, че Бог е Любов. И така е. А любовта пребъдва във всички същества. И Христос, първоначално е бил вън от Бога. Като влязъл в Него, Той се съединил с всички същества. Така, именно, Той свързал любовта с мъдростта. Днес Христос живее много по-интимно, по-близко с хората, отколкото преди две хиляди години. Според някои, Христос е на небето и оттам наблюдава, какво правят хората. Като види, че някой греши, веднага записва името му в тефтера си, в бъдеще да го съди. Това е детинско разбиране.

    Христос дойде на земята да покаже на хората истинския начин за създаване на свои собствени тела, от свой материал. Сегашният човек трябва да си изработи свое собствено тяло, което никой да не може да му отнеме. Знаете ли, какво ще бъде положението на човек с такова тяло? Явил се човек, който владее материята и формата. Той е въплътен дух, който разбира законите на материята и на духа. Дух е, но малцина са такива духове. — Съществуват ли духове? — Съществуват, разбира се. Аз констатирам един факт, в който вие се съмнявате. Не правеше ли същото Христос? Той се явяваше четиридесет деня наред на учениците си. Яви се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии. Какво значи "илюзия?" Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко.

    Сега ще дойдем до друго едно заблуждение у вярващите. Те често казват: Ще изпълним волята Божия, но като се очистим. — Как ще се очистиш? — Като постя десет дена, все ще стана по-чист. — Лъжеш се! Аз не отричам поста, но той не може изведнъж да те очисти. Имаш една проста, глинена чиния. Ако сипеш в нея вода, ще измени ли тя свойствата си? Ще стане ли по-чиста? Ако я напълниш със злато, ще стане ли по-ценна? Самата чиния няма да се измени. Следователно, не мисли, че като постиш, ще придобиеш особени качества. Чрез поста, ти само ще се освободиш от многото работа. Ще имаш възможност да отидеш при Господа и да се разговориш с Него. Като постиш, ти ще разбереш, че можеш да минаваш и с по-малко храна, а някога - и съвсем без храна. Според мене, сегашните културни хора ядат много. Какво ли не ядат те! — Кокошки, агнета, прасета, пуйки, какво ли още не! Христос дойде на земята да ни научи, как да ядем и колко да ядем. На земята още не си научил да живееш, както трябва, а мислиш, че, като отидеш на небето, там ще научиш всичко. Като постиш, ти ще научиш великия закон, според който, малкото се благославя при известни условия. Закон е: С малко енергия, но разумно използвана, можем да придобием повече, отколкото с много енергия, неразумно използвана.
    Съвременните хора се изтощават и страдат от преяждане. Като погледнеш трапезата на един богат човек, какво ли няма да видиш? — Печена кокошка, прасе, пуйка, баница, сладкиши! Как ще се справи стомахът с този товар? Казваш, че човек яде, за да бъде здрав. Ако е така, богатите, които ядат най-много, трябваше да бъдат най-здрави. Така ли е, всъщност? Лекарите твърдят, че човек трябва да се храни добре. Не отричам това, но храненето се обуславя от един велик закон. Защо богатите, които се хранят много добре, често боледуват? Даже най-много боледуват богатите. — Защо? — Не знаят, как да се хранят. Забелязано е, че едни хора страдат от преяждане, а други — от недояждане. Бог, Който царува на земята, не благоволи нито към едните, нито към другите. Приемай толкова храна, колкото можеш да асимилираш. Този начин на хранене се благославя. Като се храниш така, ще се радваш и веселиш. Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, което я родило. И душата ти да се свърже с всички същества, които са работили за нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ти ще придобиеш повече енергия, отколкото придобитата енергия за цяла година. Но затова се изисква знание, вяра. Този закон работи тогава, когато в човека няма съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. Щом се усъмниш, страданията идат. — Защо страдаме? — Защото се съмнявате. Години наред аз правя опити в разни направления, с най-благородните и благочестиви хора, и се чудя, колко лесно се съблазняват!

    Как ще приложите сега Христовото учение? — Като се обичаме. — Какво е вашето разбиране за любовта? Аз не отричам вашата опитност в любовта. И вие имате известни морални правила, но вашият морал не трябва да спре дотук. Направете крачка напред. Ако срещнете красива мома на улицата, няма да я нападнете. Напротив, всеки ще си свали шапката, ще я поздрави и ще си отмине. Като срещнете същата мома, сама в гората, и я нападнете, какъв е вашият морал? Моралът ви ще се изпита в гората. Ако влезеш в стаята ми, в присъствието на няколко души, и не вземеш нищо, минаваш за честен човек. Но ако си сам и вземеш най-малкото нещо, ти не си честен, не си морален човек. Моралът, честността ти се изпитва, когато си сам: никой да не те следи, никой да не те контролира. Морал е да срещнеш жена, сама в гората и, ако е гладна, да я нахраниш и да я придружиш, без да я докоснеш. Нека тя ти благодари и спечелиш нейното доверие. Правилно ли е, да срещнеш една жена, и тя да трепери от тебе? Морал ли е това? Казвате, че сте културни хора, че имате култура. Каква култура е тази, която се пази с острието на ножа, с револвери, с пушки, картечници, с детективи? Това е външна култура, но не и вътрешна. Питате: Има ли обществено мнение? Как се произнася то по разните въпроси? — Няма по-добро обществено мнение от мнението на самия човек.

    И тъй, всички тефтери, пълни с неправда, трябва да се изгорят! В какво се състои неправдата в тях? Срещнеш някого и казваш: Не харесвам характера на този човек. Той обича да критикува. Запитай се: Нямаш ли и ти същата черта в характера си? — Ама той завижда. Запитай се: Ти не завиждаш ли? — Той краде. — Ти не крадеш ли? Бъдете честни, искрени към себе си. В какво се състои вашата честност? Бих желал, някой от вас да се изкаже. Евангелистите имат една хубава черта — те се изповядват. Може да се изповядаш по десет пъти на ден, и пак да грешиш. Някога и в изповядването има тщеславие и гордост. Някой външно се представя скромен, а, всъщност, не е такъв. Един от учениците на Сократ се явил пред учителя си със скъсани гащи. С това той искал да се представи за смирен. Сократ му казал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи. Пазете се да не изпаднете в положението на онзи, който искал да покаже, че не зачита общественото мнение. Той тръгнал гол по улиците. Цяла тълпа деца тръгнала след него, викали, подигравали го. Крайно възмутен, той започнал да хвърля камъни върху децата, да ги прогони, но не успял. Най-после си казал: Освободих се от общественото мнение, но от мнението на децата не можах да се освободя. Когато се дразниш в своя дом, това не е ли мнението на децата? Кой е добър в собствения си дом?

    Често си говорите: Това казал Учителят, онова казал. — Какво казал Учителят? — Че в домовете ви трябва да има мир. — Да, но това се отнася само за майките и бащите. — И за дъщерите, и за синовете. Когато бащата се връща от път, дъщерята да накладе огън, да стопли вода и да му измие краката. След това да му, даде да се нахрани. Всъщност, така ли постъпва? Тя казва: Аз съм ученичка, нямам време да ти услужвам. Това не е моя работа. Майката чува това и си казва: Какво да прави детето? Тя няма време да мие крака, да услужва. Не е просто момиче. Пък и аз съм председателка на дружество, заета съм, нямам време да му услужвам. В Америка има жени — проповеднички, които по цяла седмица не се връщат вкъщи, а оставят всичката работа на мъжете си. Те гледат децата, те готвят. Там жените заповядват. Това не е култура.

    Взаимно почитание и уважение се изисква заради Господа. Този въпрос трябва да се постави ребром, заради любовта. Ако обичаш мъжа си или жена си, ще обичаш заради Господа. Ще проявиш всичката си любов, не за човека, а заради Господа. Това значи истински живот. Желая, жените да бъдат нежни с мъжете си. Когато мъжът се връща от работа, жената да му се усмихне и да не казва: И - их, иде си вече! Защо се ожених? — Не, ще го погледнеш весело и ще си кажеш: Иде моят възлюбен! Любовта е велика, съзнателна сила. Всички същества, големи и малки, добри и лоши, са готови да направят заради нея всичко, каквото тя пожелае. Няма същество, което да мрази любовта. Дето и да се яви тя, всички я обичат. Защо се явява омразата? — От обич към любовта. Някой оскърбил любовта, друг взима нож, излиза срещу него и го пита: Защо оскърби любовта? Ще я признаеш ли? Той вика, търси помощ. Любовта го пита: Какво има? — Убиха ме! Тя наплюнчи раната му, и той оздравява. Всички отрицателни черти са ножове в ръцете на защитниците на любовта. Те казват: Ще опитате любовта! Докато не я признаете, ще страдате. Мъжът бие жена си и я пита: Познаваш ли любовта? Жената е длъжна да каже истината, а именно: Мъжът ми ме наби, защото не познавах любовта. — Сега познаваш ли я? — Познавам я. Влезе крадец в дома ти и те обере. Какво ще правиш? Ще кажеш, че един твой брат те освободил от едно неестествено състояние. Взел парите ти и те облекчил. Все едно, че ти дал очистително. И, наистина, всички хора, пропаднали материално, след време се повдигат. Бедните стават богати, а богатите обедняват. В 1875 година в Чикаго избухнал голям пожар, който унищожил целия град. Причината за пожара била малка: някой доил кравата си в яхъра. Кравата бутнала с крака си свещта, и сламата се запалила. От нея се запалил целият град. Впоследствие, градът бил възстановен, и днес Чикаго е вторият град след Ню - Йорк. Той има прекрасни здания и широки улици.
    Христос дойде на земята да научи хората на търпение. Да търпиш, това е велико изкуство. След като те бие мъжът ти, да кажеш: Много ти благодаря, имаш право да ме биеш, колкото искаш. Да му благодариш и да му целунеш ръцете. Според мене, това е велико геройство. Ето жена — герой! Така може да постъпи само една велика жена, една велика душа, в която Бог живее. Ако днес мъжът вдигне ръка върху жената, тя казва: Как, той да ме бие, и аз да му търпя! Не, никога няма да му простя. Питам: Какво ни е дала старата култура? — Хиляди нещастия. Кой няма опитност от тази култура?

    Приложете новото учение! То е лично учение за всеки отделно, но трябва да се приложи. Не се питайте един друг, кой го е приложил, и кой не. Всеки сам да го приложи по вътрешно разположение. Питат ме, защо аз не ви наложа новото учение. Нека всеки направи това, което Бог му е казал вътре, по своя лична воля. Бог казва: Ако следвате закона на любовта, всичко ще ви се нареди добре. Страданията ще ви напуснат, противоречията ви ще се разрешат. Ако не вървите по закона на любовта, страданията ви ще се увеличат, но няма да ви напуснат. Докато дойдете до любовта, понасяйте страданията си с търпение и смирение. Не се спъвайте от своето минало. Не се страхувайте от страданията. — Не може ли без страдания? — Само умрелите могат без страдания. — Без хляб може ли? — Само умрелите могат без хляб. Те не се нуждаят от нищо. Обаче, живите се нуждаят от много неща. Син Человечески трябва да дойде на земята, да ни запознае със Своето учение. Христос дойде на земята, но поругаха Го, биха Го, докато най-после Го разпнаха. Знаете ли, как понесе Той страданията? Римските войници нанасяха удари върху Него, но Той остана тих и спокоен. Велико търпение прояви Христос. Герой беше Той! Цял легион римски войници се гавреха с Христа и Го наричаха "цар юдейски". В едно предание се казва, че нанесли на Христа 80 хиляди удара. Даже хиляда да са, не са малко. Днес и най-големият герой едва издържа 50 удара. Тежък беше кръстът на Христа! Колцина от вас могат да понесат този кръст?

    Черният цвят е символ на покаяние, а белият — на примирение. Черният цвят означава отричане от света, а белият — състояние на духа.

    Днес всички хора се стремят към външен живот. Всеки гледа да бъде добре облечен и нахранен. И това е добре, но човек трябва да бъде и вътрешно облечен — с добродетели. Те са същественото в живота. Да бъдеш добре облечен на земята и да живееш само за дрехи, това значи, да си облечен в грехове. Дали си на земята, или на небето, ще се облечеш с дрехата на своите мисли, чувства и постъпки.

    Казано е в Писанието: "Бог не гледа на лице, но на сърце." Значи, чистота се иска от човека. Какъвто и да е той — лекар, адвокат, учител, метач — чистота му е нужна. Може да си метач, но праведен човек. Ще метеш улиците и ще мислиш, че метеш и чистиш греховете на хората. Който живее на улица, метена от праведник, ще се благослови. Всички хора, живеещи там, ще се разберат и братски ще живеят. Колко такива метачи има сега? Те заслужават добро възнаграждение. — Кои метат днес улиците? — Които носят нечистота и зараза. Вместо да чистят, те оставят своята психична зараза. Така действат и слугините. Вместо да помагат на домакинята, те носят нещастие за нейния дом. Те развращават децата. Изобщо, аз гледам особено на слугинския въпрос, затова се обявявам против слугините. Друг е въпросът, ако дойде някоя помощница отвън, да ви служи от любов. Аз разглеждам въпроса принципно. Как е възможно, да наемеш един човек, да ти служи цял месец само за 150—200 лева. Освен това, събират се господарка и слугиня да живеят заедно, а любов между тях няма. Да служиш без любов, това не е никакво слугуване. Душата на господарката и на слугинята са от Бога. Тогава, защо не живеят в любов? Защо слугинята завижда на господарката, а господарката — на слугинята? И господарката, и слугинята трябва да заемат последно място. Само така ще си помагат взаимно. Ако едната използва другата, без да й даде нещо от себе си, те не могат да живеят добре. Отношенията между хората са правилни, когато те се ръководят от стиха: "Както Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина."

    Питам: Кой е Онзи, Който утешава човека? Когато мъжът наскърби жена си, тя се обръща към Бога с думите: Господи, искам да ме освободиш от мъжа ми и да живея само за Тебе, Бог чува молбата и тихо й отговаря: Ще се уреди твоят въпрос, но ти обичай мъжа си. – Как да го обичам, като е толкова груб към мене? – Обичай го, и повече не мисли. После господарят се оплаква от слугите си: Господи, освободи ме, изядоха ме, нищо не остана от богатството ми. Бог тихо му отговаря: Не се смущавай. Обикни слугите си, и твоята работа ще се оправи. Така се оплакват всички хора, но никой не е готов да отстъпи от своите интереси.
  3. Розалина
    Душата ми е отегчена от живота ми

    1. неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев.

    Едно от качествата на живота, което се развива на нашата Земя, е животът на противоречията. И всеки странник, който иде в живота, отдето и да е той, все ще се намери в това противоречие. Противоречията съществуват навсякъде. За да може човек да разбира живота, той трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие. За пример хората търсят щастието, без да подозират, че всяко щастие носи след себе си нещастие. Нещастието - това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Има нещо материално в живота. Казват ви, че баща ви е умрял (а той може да не е умрял) и веднага става помрачаване на съзнанието ви и вие започвате да плачете. Както виждате, една дума може да измени цялото ви съзнание. Или могат да ви кажат, че светът ще се свърши. Но светът продължава да съществува. Не се свършва светът.
    Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.

    Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.

    Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя.

    Сега аз ви говоря за една философия, която е. Всеки ден вие мислите така. И каквото мислите, това става.

    Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е.

    Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно.

    Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен.

    Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става. Каквото мисля, това става.

    Толкова години вече съм в България, но никой още не е дошъл да се похвали с живота. Кой как дойде, все се оплаква: жена от мъжа си, мъж, от жена си, брат от брата си, сестра от сестра си, приятелка от приятелката си, учител от ученици и обратно. Досега не съм срещал нито един учител да каже: доволен съм от учениците си и от работата си. Значи, има нещо криво в живота. Но не сме само ние виновни. Аз не мога да бъда отговорен за греховете на хората. Аз съм отговорен само за своята мисъл. Всички противоречия в живота ние самите сме ги създали колективно и ни трябва една правилна философия, за да се освободим от тях. Има една Школа за тази цел. Ако се следва тази Школа най-малко 25 години, светът ще се поправи. Има начини, има формули за това и така може да се поправи той, че да имаме един свят на светии. Може да се направи един опит. Двайсет и пет години трябва да пожертвуват съвременните народи, за да имат известни резултати. След 25 години ще се докаже може ли или не може да се оправи светът. Като поддържате, че мисълта е, която създава щастието или нещастието, всеки от вас, ако е внимателен какви мисли влага в съзнанието си, ще може да оправи своя свят. Всяка мисъл, която идва отвън, или която произлиза от човека отвътре, той трябва да бъде внимателен заради нея, да види реална ли е тя, или не е реална. Следователно човек не трябва да приема нищо отвън, което да не е вярно. Също така и нищо не трябва да излиза от него, което да не е вярно. Само така може да се поправи твоят свят и като се поправи той ще се оправи и външният свят.

    Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това ,което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.

    „Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.

    Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!

    И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра. Блажени онези, които идат с новата любов. Блажени онези, които идат с новата свобода. Блажени онези, които идат с новото знание. Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
    1. неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев.
  4. Розалина

    Дъб

    От Розалина,

    И тъй, радвайте се на малките добродетели, на малките блага. Един ден те ще се разраснат, ще се превърнат в нещо велико и мощно. От малкия желъд излиза голям, величествен дъб.

    Живот и радост (Младежки Окултен Клас, 20.02.1931 Петък, София)

    Голямата интензивност на живота разклаща нашите нерви. Понеже не разбираме законите, тази интензивност, тази голяма възбуденост, дава обратни резултати: става подпушване, което се отразява в ума и сърцето. Човек, който иска бързо да преживее, който иска да израсне изведнъж, който иска много неща, той бързо остарява. Който бързо расте, бързо и остарява; който бързо остарява, бързо и осиромашава. Такъв е законът в Природата. Наблюдавайте явленията в Природата и ще видите колко е последователна. Колко време е живяла онази тиква, която в продължение само на шест месеца е пуснала десет метра стъбло? – Малко е живяла тя. Но защо? – Понеже в нея има голямо желание в едно кратко време да израсне. Скоро израства, но и скоро умира. Дъбът, който расте полека, дълго време живее. Сто години трябват на дъба, за да израсне.

    Неразбраното (Общ Окултен Клас, 10.12.1924 Сряда, София)

    За първото упражнение станахте ли всички на време? Колко души изключение има? Тогава трябваше да приложите, да си внушавате кога да станете. Във всяка една окултна школа нещата не трябва да стават механически. То е само да се подигне вашето съзнание. Ако вие не можете да работите със закона на Любовта, вие нищо не може да постигнете; вие ще имате обикновена опитност и обикновени постигания, както във всички други школи. Щом е Любовта в душата ви, вие ще станете и ще имате една радост; щом я няма Любовта, вие ще мислите да станете или да не станете; времето студено, ще размишлявате, ще се излежавате и ще дойдат изкушенията, с които трябва да се борите и да ги преодолеете. Това са бурените на астралния свят. И всякога, когато се даде едно упражнение, у тях се събужда живот и те растат. Сега ще ви изведа едно правило по аналогия. Посейте какво и да е цвете или растение при някой голям дъб, близо при корените, какъв опит бихте извлекли? Би ли станало нещо от това цвете? – Не. Защо? Не само соковете се поглъщат, но и светлината се поглъща от дъба. Следователно, първият закон: у вас стария човек, който сега живее всичките ваши стари възгледи, старите схващания от наука, от миналото, са едно голямо дърво и ако вие не се отдалечите надалеч, каквото и да почнете, не може да го свършите. Туй окултистите го наричат, аз го наричам: „Дърво на познание – доброто и злото“. Трябва да сме далече от него или да ликвидираме със своята карма. – Кармата – това е едно дърво, има своите желания – расте и се развива. Всякога най-малкият опит, който бихте се опитали да направите със себе си, да изтръгнете това, което принадлежи на миналото, ще имате опитността на дяволския нокът – като го потеглиш боли. Режат го, той трябва да се изтегли с корен. Боли, не боли, трябва да се изтегли. По някой път имате опитността; потеглите малко и го оставите; но тогава се причиняват по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да го изтегли изведнъж този нокът. Ако не може да премахнете това дърво, отдалечете се на далече. Новите идеи, новите мисли, желания, идеалът, който имате в себе си, посадете ги надалеч от старото.

    Стар и нов живот (Младежки Окултен Клас, 29.03.1922 Сряда, София)

    Често аз съм давал на тия от вас, които боледуват, известни наставления за лекуване. На тия от вас, които са отпаднали, физическо или душевно, съм казвал: Ще отидете при някой стар, но здрав дъб, който не е изгнил, и ще опрете гърба си на него. Така ще постоите 5–10–15 минути, най-много половин час, и ще му кажете: „Понеже в тебе има изобилие на Божиите мисли, изобилие на Божиите форми, бъди тъй добър, да ми дадеш малко от твоята енергия". Дъбът ще отнеме част от вашите дисхармонични енергии и вие ще се успокоите, ще се възстановите и ще си отидете зарадван. Значи дъбът ви е дал нещо Божествено. Ако пък сте много раздразнен, залейте се с една кофа прясна, чиста вода. По този начин главата ви ще се освободи от ред непотребни елементи и една Божествена мисъл ще се влее у вас.

    Духът на Господа (Съборни Беседи, 19.08.1927 Петък, София)


    Страданията на хората са временни. Разликата между тях не се заключава в това, че едни страдат, а други – не, но в големината на страданията: някои страдания са по-големи, а други – по-малки. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е растенето. Например, дъбът има по-големи страдания от житното зърно. Житното зърно узрява за шест месеца и след това се скрива в хамбара, докато дъбът едва след сто или двеста години може да се върне в хамбара. Дълго време дъбът остава вън, на големи изпитания. Ако погледнете кората на дъба, ще видите, че тя е силно напукана. – На какво се дължи това? – На големите външни несгоди.

    Което Бог е съчетал –УС 22 март 1936 г


    Един младеж отишъл при един германски професор с желание да го посъветва да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време. Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му сто години. Значи, ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете в продължение на сто години, дъб ще бъдете.

    Бог е Дух (Неделни Беседи, 03.06.1917 10:00 Неделя, София, България)-Беинса Дуно


    Ние сме хора на бързите процеси. Отива един американец в Германия при един виден професор да се учи и му казва: „Господин професоре, моето време е ценно, аз искам да се запозная с философия, но времето ми е ценно, затова образувайте за мене един 5–6-месечен курс по философия, та да свърша по-скоро“. – „Да, почтени господине, прави сте, че времето е пари, но когато Господ иска да създаде един дъб, употребява 100 години, а когато иска да създаде една тиква, употребява 6 месеца, а след туй всичко от нея изчезва.“

    Господи, да прогледам! (Неделни Беседи, 09.03.1924 Неделя, София)

    Казвам: Когато хората не разбират законите за развитието на добродетелите, те се опитват да дават съвети на разумните същества от невидимия свят как да постъпват с тях. Някой казва: "Как смеят мене, човек от високо произхождение, да ме поставят при такива трудни условия на живот? За такова долно място ли съм дошъл на земята?" Казвам: Защо се оплакваш? Нали искаше да родиш ориз? Щом плодът ти е ориз, ще те турят на ниско място, в блатата. Друг иска да роди жито – ще го турят малко по-високо от първия. Трети иска да роди тиква – ще го турят при специални условия, за шест месеца да израсте, да цъфне, да завърже плод и да узрее. Четвърти иска да бъде дъб, бук или друго дърво – ще го турят в гората. Който не разбира тези неща, ще каже: "Ето тиквата я поставиха при благоприятни условия и в няколко месеца даде плод, а пък аз 20-25 години вече работя и нищо не съм направил." Кой е виновен за това положение? Ти сам направи този избор. Ако беше избрал да станеш тиква, и ти щеше да бъдеш при същите условия. Твоят избор е такъв. Кой е виновен: законите на природата или онзи, който прави избора? Кой за каквото е дошъл, това ще даде.

    Най-голямото веселие и най-малката радост (Общ Окултен Клас, 20.10.1926 Сряда, София)

    Един млад американец отишъл в Германия да следва по философия. Той попитал един от професорите по философия: Господин професоре, курсът по философия е четири години. Аз съм бърз по темперамент. Няма ли по-кратък курс? – Има един курс от пет-шест месеца. След това професорът продължил: Когато Бог създал дъба, казал му: За да станеш здрав и траен дъб, да устояваш и на най-големите бури в живота, определям ти дълъг срок – сто години. Като създал тиквата, казал: За да се развиеш и дадеш плод, давам ти срок шест месеца, след което ще ликвидираш с живота си. Ако искаш още да живееш, ще те посадя следната година отново. Ето защо, щом искаш кратък курс, ще заемеш мястото на тиквата.

    Помнете: Ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи, първо трябва да се справиш със себе си Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая черта да бъде отличителна – никой друг да я няма.

    Особености на човека (Утринни Слова, 20.06.1937 05:00 Неделя, София)

    Съществуват главно две течения в живота: едното е на материалистите, със стремеж към земята, както в растенията. Другото е на идеалистите, със стремеж към слънцето, както в човека. В бъдеще материалистите ще останат за градеж, както днес си служат с камъните и дърветата. Тогава идеалистът ще бъде господар. Той ще ръководи строежа и ще казва де какъв материал трябва да се постави. И двете течения са прави. В края на краищата идеалистите ще нареждат работите. Материалистите ще растат нависоко и надълбоко, докато стигнат крайния предел на растенето си. През това време идеалистите ще си останат със своите идеи. Ще дойде ден, когато ще секат дърветата, независимо от това, искат ли те, или не искат. Според мене дървените къщи са по-здравословни от каменните. Къща, направена от вековни дървета, предава нещо ценно на човека. Идеите му стават устойчиви, здрави, както материалът на неговата къща. Ако си слаб, болезнен, излизай рано всяка сутрин и облягай гърба си на някой дъб. Като правиш това един месец, по 10–15 минути на ден, ти ще се обновиш физически и умствено. Не уповавай на идеи, които имат свойствата и устойчивостта на бъза. Уповавай на идеи, които имат устойчивостта и свойствата на дъба.

    Надеждата ти (Неделни Беседи, 11.06.1933 10:00 Неделя, София)
    Трите посоки (Младежки Окултен Клас, 09.06.1933 Петък, София)

    Вие по някой път искате да развиете търпение. Аз бих ви препоръчал где да научите търпението. Ако искате да станете търпелив, да ви дам един съвет. Сутрин стани и намери някой дебел дъб, тури си гърба на него и кажи: „Моля, научи ме да науча търпението, както ти търпиш.“ Педагог е той. Дъбът е богат с търпение. След туй ще се почувствуваш весел и радостен.

    Второ отделение (Неделни Беседи, 18.07.1943 10:00 Неделя, София)

    Има лесни пътища. Аз да ви кажа: Много лесен път има. Има пътища на дините, има пътища на дъбовете.

    Отива един американец да учи философия при един германски професор. Казва му: Господин професор, ние американците не обичаме дълго да се учим, няма ли някой курс за 5-6 месеца. Има. Когато Господ иска да направи една диня, взема му 6 месеца. Когато иска да направи един дъб – взема му 100 години. Туй, което лесно става, диня е. Това, което мъчно става – дъб е. За един добродетелен живот се изисква дълго време. Природата има изобилно време. Ние искаме някой път да съкратим времето, силата не е там. Изобилно е времето. Затова за предпочитане е да употребим повече време. Природата харчи повече време. Икономисва сила. Силата мъчно се придобива. Време изобилно има. Силата, с която разполагаме в дадено време, е ограничена. Ние искаме в кратко време много да постигнем. Ние сме вече на един опасен път. Ако натегнеш една жица повече, отколкото трябва, ще се скъса.

    Път на доброто - път на Любовта (Неделни Беседи, 19.07.1942 10:00 Неделя, София)

    Един млад американец искал да изучава философия, но търсил някакъв кратък курс, в скоро време да завърши науките си. За тази цел, той отишъл в Германия, при един виден професор по философия и му казал: Господин професоре, искам да свърша философия в най-кратко време. Има ли такъв курс в Германия? – Има тримесечен, но има и няколко годишни курсове – от вас зависи, в кой курс ще следвате. Обаче, ще знаете, че какъвто курс свършите, такъв ще станете. Когато иска да създаде тиква, природата употребява най-много шест месеца. Когато иска да създаде дъб тя употребява сто години. – За да стане дъб, трябва да мина през големи страдания. – Да, колкото по-велико неща твори природата, през толкова по-големи страдания го прекарва.

    Сторете да насядат (Неделни Беседи, 10.11.1929 Неделя, София)

    За нетърпеливия е добре да кладе огън, особено от дъбови дърва и да вари вода. Така той развива търпение. Екскурзиите, които правите, имат за цел да придобиете по-голямо търпение. Като методи, за това се препоръчват кладене на огън, варене на вода. Щом огънят се разгори, човек веднага се разполага и започва да пее – става весел и доволен. Освен развиване на търпението, огънят внася нещо красиво в човешката душа. Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата.

    По-добре е да мислите за качествата на вълка, на лисицата, на вола, на овцата, на дъба, отколкото да мислите за смъртта, за задгробния живот и т. н.Изучавайте всички форми в природата и вижте, кои действат положително върху характера ви, и кои – отрицателно. От положителните се насърчавайте, а отрицателните избягвайте. Веднъж Мохамед се обезсърчил от една своя работа и се отказал от нея. Като седял и размишлявал за неуспеха си, видял, че една мравка се бори с някакво препятствие. Тя направила 99 опита да преодолее пречката, но не могла. Най-после, на стотния път, тя успяла да мине препятствието. Мохамед си казал: Ако една мравка може да приложи такова постоянство и да се справи с мъчнотията си, защо и аз да не приложа постоянството си? По-високо ли стои мравката от мене? Той направил последно усилие, и работата му се свършила успешно.

    Наблюдение и интуиция (Младежки Окултен Клас, 19.01.1929 Събота, София)

    Сега, като говоря за развитието на човешките удове, имам предвид съвършения човек. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие възвишения, идейния живот. Съвременните хора искат да бъдат уважавани и почитани, но, за да бъдат уважавани и почитани, те трябва да имат знание, любов; те трябва да бъдат силни, здрави. Може ли слабият, хилавият човек да не почита един герой като гръцкия Херкулес, или като българския Крали Марко, или като израилския Самсон? Такива герои не могат да не се почитат и уважават. Те са образци и принадлежат на цялото човечество. Всички хора трябва да вървят по пътя на тия герои. Те не са само физически силни хора, те притежават и умствена, и духовна сила. Това показва, че човешкият дух трябва да се движи, едновременно, в три посоки: той трябва да развива в себе си физическа, умствена и духовна сила. Който се развива едновременно в тези три посоки, той отива към съвършенство. Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша." Това значи: Само разумният човек, само героят може да слуша добре. Който не е разумен, той не може добре да слуша. Слабите натури се занимават с дребнавости, с удоволствия в живота. Те търсят нещо, без да знаят, какво е това, което търсят. Слабият човек иска да бъде здрав, красив, учен, но какво нещо е красотата, учеността и здравето и как ще го постигнат, не знаят. Те търсят лесния път. Те мязат на един младеж - американец, който свършил гимназия в Америка, но пожелал да следва в Германия - по философия. За тази цел, той отишъл при един виден германски професор по философия и му казал: Господин професоре, понеже нямам много време за следване, искам, в най-скоро време, да свърша курса по философия. Професорът го изслушал и му казал: Виж, младо момче, ще ти дам два метода, да видиш, как природата постъпва. Ти ще избереш един от двата метода. Те са следните: когато природата иска да създаде дъб, тя употребява сто години; когато иска да създаде тиква, тя употребява само шест месеца. Тъй щото, ако искаш, в няколко месеца само, да свършиш курса по философия, и това може да стане, но и резултатите ще бъдат съответни.

    Съвременните хора не успяват по единствената причина, че бързат. Те искат, в малко време, да имат големи постижения.

    Който слуша моите думи (Неделни Беседи, 04.08.1929 Неделя, София)

    Мнозина искат да бъдат щастливи, силни, учени и каквото кажат, да стане. Възможно ли е сегашният човек, със своя организъм, със сегашните си разбирания за живота и природата, да има такива качества? Може ли върбата да притежава здравината и издръжливостта на дъба? В какво седи силата на човека? Ако разглеждаме човека като физическо същество, силата му седи в неговите мускули. Ако разглеждаме човека в умствено отношение, силата му седи в неговия ум. И най-после, ако го разглеждаме в духовно отношение, силата му седи в неговия дух - най-възвишената проява на човека. Следователно, първо човек трябва да бъде силен по тяло, после - по ум и най-после - по дух. Какво придобива човек, ако е силен? Който е силен по тяло, по ум и по дух, той е богат човек. Богатият тежи повече от бедния, понеже притежава повече ценности. Слабият по тяло, по ум и по дух е беден човек. Бедният тежи малко. Той е лишен от ония ценности, които правят човека стабилен. Той няма основа, на която да се крепи.

    Правилно отношение към числата (Общ Окултен Клас, 12.11.1930 Сряда, София)








    И тъй, радвайте се на малките добродетели, на малките блага. Един ден те ще се разраснат, ще се превърнат в нещо велико и мощно. От малкия желъд излиза голям, величествен дъб.
  5. Розалина
    Казвам: Имаме една задача – да оправим себе си, за да не огорчаваме духа си, да не огорчаваме душата си, да не помрачаваме ума си, пък да не опетняваме и сърцето си, пък да не изнасилваме и тялото си. Колко неща има, с които тук на земята, трябва да се справим. Една лична задача. Има нещо, което никой не може да контролира. Но за бъдещия живот, за бъдещата епоха в която искате да влезете, да имате едно тяло по-съвършено от сегашното. Отсега трябва да се приготвите. Та казвам: Тази работа без любов е непостижима. Вие се заемате със самовъзпитанието. В тази година поне 12 деня да имате в които да живеете по новия начин. От този месец ви остават още няколко дена. Искам сега от януари да имате един такъв ден, по този начин да го прекарате. Не се смущавайте, че стават опущения. Нищо няма. Февруари като дойде, пак един ден. Този месец в края, после в началото. Някои от вас нека вземат днешния ден. Днес сме 28, утре 29, вторник 30, сряда 31, последна лекция имате за януари. Ако искате днешния ден изберете, ако не последния ден. Но в сряда да ви видя облечени с официални дрехи, с нови обуща, шапка, ръкавици, да не бъдете небрежно облечени; всечани с очистени обувки, всичко хубаво, като че сте други хора, дошли от небето, ангели, тук на изложение. Днес не очаквам, но в сряда непременно да ви видя така облечени. И аз ще се облека така. Турете всичкото осветление в ума, очите да светят, топлина в сърцето, изправени така, като че сте разрешили всичките въпроси, като че сте князе, царе, като че всичко ви е уредено в света. Цялото небе слушате по радиото, какво се говори по слънчевите системи. Поне от нашето слънце, или поне от месечината да имате по радиото съобщения, отворете радиото, какво ще ви кажат.
    Ето сега вие врачувайте. Кажете ми, коя страница да ви прочета. Кажете едно число да съдържа 1, 2, 3, 123. Какво пише на 123 страница, вие сте я чели, аз не я зная. (Учителят прочете 123 страница от „Езика на Любовта“.) Сега и на вас, ако ви кажат от невидимия свят: „Ну барабанчик, бий барабана“, ако вашето сърце е пълно с кокошки, как ще отговорите на звуковете на тия пръчици? Пита полковника войника: „Защо не бие барабана?“ – „Кокошки има.“ – „Как са влезли?“ – „Не зная ваше високоблагородие.“ И на вас казвам: Не туряйте кокошки в ума си и в сърцето си. Всяка една отрицателна мисъл е една кокошка, която е вътре в барабана и човек не може да мисли тъй, както трябва. Казвам: Имате една хубава задача. Един ден да мислите, защо Господ направил ръцете ви. Един ден да мислите, защо Господ направил ушите ви, защо е направил вашата уста, вашите очи, един ден да мислите, защо направил вашата глава, защо ви даде туй тяло. Целия ден да размишлявате не само за вас, но във връзка с цялото битие. Тогава, през вечерта, да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята и да имате такова благословение. Един ден да благодарите на Бога за всичко онова, което той от хиляди години ни е одарил. Сега ще оставите противоречията на живота. За мене те са сенки. Те не са толкоз важни. Но когато сянката няма някоя черта, която показва, тя е излишна. Всяка една сянка, която седи над една черта, осмисля я. Ако няма една сянка под очите на един образ в една картина, очите не са изразителни. Ако има сянка под и около носа, той става изразителен. Ако около устата има сянка, тя става изразителна. Всичко онова, което имаме е хубаво. Сенките придават изразителност на нещата. Малките погрешки в живота да бъдат като сенки, да придобият онази вътрешна опитност и тогава да се сбъдне стихът, който казва: „Всичко онова, което се случва с онези, които обичат Господа, съдействува за тяхното добро“. Казвам: Всичко, което се случва в живота ни, да съдействуваме да го обърнем за наше добро, за да се прослави името Божие и ние да се прославим в Господа.
    Тайна молитва.
  6. Розалина
    Оригиналната статия можете да намерите тук.
    А това,което следва е един любителски превод на статия от Вадим Зеланд по въпросите на енергетиката.

    Скъпи читатели, поради вашите многобройни въпроси, отново започвам разговор за начините за повишаване на енергетиката.

    Още в първата си книга за въведението в Транссърфинга, ви обещах, че няма да има никакви упражнения. Действително техниката на Транссърфинга работи дори в случаите, когато не правите никакви усилия за самоусъвършенствуване, но ефективността й многократно се увеличава, ако притежавате покрай доброто си физическо здраве още три допълнителни ресурса.

    Първо - силна енергетика, което означава - повишен жизнен тонус и способност активно да се въздействува на реалността.

    Второ -интелект, което означава умение с лекота да се решават сложни проблеми.

    И трето - лично обаяние или казано по друг начин –способност да привличаш и предразполагаш към себе си хората. Успехът в кариерата и личния живот е в пряка зависимост от наличието на тези три ресурса.

    Ако не сте напълно удовлетворен от ресурсите, които имате, мога да ви предложа конкретни начини за тяхното повишаване.

    Трябва да подчертая, че физическото здраве се явява необходимо, но не достатъчно условие за висока енергетика. Може да имате здраво тяло и едновременно с това слаб жизнен тонус, поради факта, че енергийните ви канали са блокирани. Интензивните занимания със спорт, големите физически натоварвания, не толкова развиват, колкото износват организма. Оптималния за всеки „жизнен огън” се разгаря и поддържа с умерени физически упражнения, в съчетание с концентрация на вниманието върху енергийните потоци. Човек повече или по-малко умее да управлява своите мускули, защото да се движи, така или иначе му се налага всеки ден. На енергийните потоци, на енергията си, като правило никой не обръща внимание, поради което тя не само, че не се поддава на управление, но и се усеща само във вид на кратковременна бодрост, сменяща се с по-продължително състояние на загуба на силите.

    За да възстановим атрофиралата си способност да управляваме своята енергетика е необходимо да отделяме на енергийните потоци толкова внимание, колкото и на мускуслите си. Без такова внимание всяка гимнастика губи наполовина своята ефективност и се превръща в безполезна загуба на сили и време. Всяко физическо упражнение може да се трансформира в енергийно. Да разгледаме как се прави това, като вземем за пример тибетския комплекс от упражнения ( Зеланд има предвид -Петте древни тибетски ритуала описани от Питър Келдър тук )

    Тук няма да повтарям описанието на движенията. Това можете да вземете от първоизточника. Аз ще се спра на усещанията, за които практически нищо не е казано в книгата. Ако ви се е случвало да се занимавате с тази гимнастика, спомнете си какво сте чувствували. Навярно нищо. И е възможно по тази причина да сте захвърлили тази практика, тъй като не сте постигнали нищо кой знае какво чрез нея.

    А всичко е поради това, че в книгата се говори само как да се движите и дишате, но няма нито дума за вниманието. Къде трябва да е насочено. Каква е целта на тази гимнастика. За какво е необходимо да се мисли. За проблемите на настъпващия ден ли?

    У мен винаги предизвиква насмешка характерния маниер на някои ГУРУ. Раздути от собствената важност си, те излагат собственото си учение в книги, но подчертават, че има някои нюанси, които само учителят може да предаде на ученика. Как така? На ушенце ли ще ни шепнат или как. Мисля, че не съществува такова тайно знание, което да не може да се обясни с обикновени думи, в това число и на книга. В противен случай, ще трябва честно да си признаеш, че или сам не разбираш същността на своето знание или имаш намерение нещо да скриеш.

    Не знам по каква причина в книгата на Келдър “Окото на възраждането” е пропуснато най-важното. Да започнем с това, че движенията в книгата са наречени не упражнения, а ритуали. Защо е това? Действително сами по себе си движенията не съдържат нищо особено, което значително да повишава енергетиката. Важното е друго - върху какво да се концентрира вниманието по време на изпълнение на тези действия. Аз ще ви разкажа как от моя гледна точка е необходимо да се занимавате с дадената гимнастика (тази или друга), а вие решавайте за себе си – нужно ли ви е това или не.



    Действие първо.
    ПЪРВИ ТИБЕТЕЦ


    1.Застанете с разтворени настрани ръце и обърнати надолу длани. Завъртете се по посока на часовниковата стрелка. Дервишите го правят стотици пъти, ламите - около дузина, колкото да стимулират чакрите.
    Според Кристофър Килъм оптималната бройка е 21.

    Въртенето е целесъобразно да се раздели на три подхода - 12, 15 и 18 оборота.

    Тези числа не са фиксирани и нищо не означават. Вие можете да ги променяте по свое усмотрение, както ви подсказва интуицията и собственото ви тяло. Целесъобразността на трите подхода е в това, че ускорението на енергийните вихри се индуцира именно при рязко спиране след въртенето.

    Трябва да се въртите свободно, отпускайки се, обръщайки внимание как ръцете ви се отделят от тялото от центробежната сила. Когато спрете, затворете очи и почувствувайте, как вихрите по инерция продължават да се въртят. Почувствувайте своята енергия. Насочете своето намерение върху следното утвърждение: ”АЗ ИМАМ МОЩНА ЕНЕРГЕТИКА. ЕНЕРГИЯТА ПРОЧИСТВА ВСИЧКИТЕ МИ КАНАЛИ, ВСИЧКИ СЪДОВЕ, ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ. В ЧИСТ ОРГАНИЗЪМ ЕНЕРГИЯТА ТЕЧЕ СВОБОДНО. МОЯТА ЕНЕРГЕТИКА СЕ ПОВИШАВА”

    Повтаряйте си това твърдение, докато не спре главозамайването ви. Завихрянето на вихрите (чакрите - според някои автори), при повечето хора е по посока на часовниковата стрелка. Но при отделни индивиди може да бъде обратно. Затова, ако при въртенето изпитвате дискомфорт и явно съпротивление, сменете посоката и се въртете обратно на часовниковата стрелка.



    Действие второ.



    ВТОРИ ТИБЕТЕЦ









    1. Легнете по гръб с ръце отстрани на тялото.
    2. Притиснете брадичката към гърдите.
    3. Повдигнете краката до вертикално положение, без да сгъвате коленете.
    4. Започнете както можете и колкото можете. Крайната цел отново е 21 повторения



    Старайте се да изпълните това упражнение качествено, без да бързате, с изпънати крака. Ако 21 повторения са ви много, направете по-малко, но главното е качествено. При всяко повторение, спускайки краката се отпуснете и издишвайки се отдавайте за няколко секунди на усещанията си. Почувствувайте как енергията напълва цялото ви тяло. Прелива. Много важно е в момента на отпускането да се обръща внимание на това усещане. Необходимо е не просто да се работи, с напрягане на мускулите, а именно да се напълвате с енергия. Ако физическите ви данни позволяват, може да изпълните това упражнение висейки на висилка. Вдишайте в началото и вдигнете изправените си крака до горе, като задържате дишането. При спускането на краката издишайте и се отпуснете. Непременно ще почувствувате характерно усещане на напълненост с енергия. Главното е да се обърне внимание. Без фокусиране на вниманието върху това усещане, вашите упражнения няма да са дори ритуали, а просто безмислени движения. Завършвайки действието се изправете енергично, изхвърляйки ръце нагоре, като едновременно с това вдишвате. След това, без пауза, издишвайки отпуснете ръце покрай тялото. Утвърждавайте при това в ума си следната мисъл-форма:. «Аз имам мощна енергетика». Почувствайте прилив на енергия. По този начин завършвайте и другите (следващите) три действия.



    Действие трето.



    ТРЕТИ ТИБЕТЕЦ





    1. Коленичете на пода и изправете тялото. Поставете ръце на бедрата.
    2. Придърпайте брадичката към гърдите.
    3. Извийте гръбнака, като внимателно изнасяте главата възможно най-назад.
    4. Отново започнете както и колкото можете и се опитайте да стигнете 21 повторения

    Това действие може да ви се стори безсмислено. Действително то ще бъде такова, ако го изпълнявате просто като движение, без насочено внимание. Извивайки се назад, а също и когато се накланяте напред, концентрирайте вниманието си върху основните енргийни потоци. Потоците преминават през централната ос на тялото. Възходящият се намира мъничко пред остта, а низходящия мъничко зад остта. Ако в първото действие (ритуал) сте решили да се въртите обратно на часовниковата стрелка, посоката на вашите потоци може да бъде обратна. Слушайте тялото си - то ще ви подскаже. В книгата „Транссърфинг на реалността” се разказва, как можем да усетим тези потоци. Представете си, че от самия център на вашето тяло излизат две хоризонтално противоположни стрелки: едната е в посока напред, а другата – назад. Стрелките излизат от тялото и стигат до 20-30 или повече сантиметра извън него в указаните посоки. След което, мислено ги завъртете едновременно - предната нагоре, а задната надолу, така, че да станат вертикални, т.е. успоредни на гръбначния стълб. Веднага ще почувствувате, как енергийните ви потоци забележително са се оживили. Все едно, че завъртате ключ, който пуска в действие централните ви потоци. Ето така изпълнявайки второто действие (ритуал), задвижвайте тези потоци. Представяйте си вече без „ключа”, как енергийната субстанция се качва едновременно в двете направления покрай централната ос (гръбначния стълб) на вашето тяло.

    Действие четвърто





    ЧЕТВЪРТИ ТИБЕТЕЦ



    1. Седнете на пода с изпънати крака, раздалечени стъпала и опрени на пода ръце.
    2. Притиснете брадичката към гърдите.
    3. Отпуснете главата максимално назад.
    4. Без да прегъвате ръцете и да отмествате тях или краката, свийте коленете и вдигнете горната част на тялото до хоризонтално положение. Напрегнете мускулите, после се отпуснете.
    5. Не е задължително от самото начало да изпълнявате всички ритуали. Започнете с тези, които успеете да направите. Помнете, че ефектът на тибетските ритуали се крие в тяхната комплектност. Започнете както и колкото можете, останалото ще дойде с времето и постоянството.

    Ако изпълнявате точно както е предписано, може да възникне усещане за дискомфорт. Веднага трябва да ви кажа, че колкото и да е полезно упражнението, ако при изпълнението му тялото изпитва неудобство или дискомфорт, никакъв подем на енергиите не трябва да се очаква. Напротив, неудобните движения могат да блокират каналите. Затова, ако при вас възниква дискомфорт, преобразувайте това действие така, че на вас да ви е удобно да го изпълнявате. Например постановката на китките на ръцете може да се измени - разположете ги така, както вие искате. Ако не искате да лягате и не ви е удобно да се допирате до пода, то не изпъвайте до край краката и не сядайте при връщането в първоначалната поза. Главното в това движение е да се обръща внимание на централните потоци, когато гърбът се издига - когато гърбът ви е успореден на пода, пускайте потоците, а след това се връщайте обратно в перпендикулярно състояние ,все едно се люлеете на люлка.



    Действие пето.



    ПЕТИ ТИБЕТЕЦ





    1. Застанете в тази поза с извито тяло, ръцете са изпънати, дланите лежат на пода, пръстите на краката са извити и стъпват на земята. Внимателно наклонете главата възможно най-назад.
    2. Без да отмествате дланите и стъпалата, свийте тялото в ханша и го вдигнете в поза като обърнато “V”. Притиснете брадичката към гърдите.

    Когато тялото се изхвърля напред, насочвайте намерението си към ускорение на централните потоци. Едновременно с енергичното движение на тялото, ”хвърляйте” и енергийните потоци, заставяйте ги да се вихрят. Представяйте си как мощна сила ви пронизва.

    Намерението (волята) се храни именно с тази сила - свободната енергия. Ниското ниво на енергетика е главната причина за вялост, лошо настроение, хронична умора, депресия, болести. Причината за слабата енергетика е в задръстването на организма с шлаки, което води до блокиране и атрофия на енергийните канали. Човек не изработва енергия - той я взема от Космоса, доколкото може. Тялото на човека (физическо, астрално и т.н.) служи за приемник и едновременно за преобразувател –ретланслатор на енергия. Целта на ритуалните действия се състои в това, да се прочистят, оживят, подмладят енергийните канали. Именно към тази цел трябва да бъде насочено намерението. Тогава свободната енергия - источник на намерението – ще подхранва и развива сама себе си. Колкото е по-високо нивото на свободната енергия, толкова е по-висок жизнения тонус и способността да се управлява реалността.

    Действие шесто.

    Целта на даденото действие не е да се заглуши сексуалната енергия, a и едва ли това ще ни се удаде. Природата няма как да укротиш. А и струва ли си това да се прави. Съществува определено мнение, че отказът от полови контакти увеличава продължителността на живота. Но никой не е доказал, че това действително е така. Изобщо около секса се въртят много противоречиви и съмнителни трактовки, от религиозни до медицински. Твърде щекотлива е тази тема във всяко едно отношение. Оттук и множеството всякакви измишлъотини. Според мен по този въпрос (за секса) не трябва да се вярва на никого, освен на своите убеждения и интуиция. Каквото вие самите мислите по този въпрос, това и ще бъде вярно за вас. Това се отнася и за всяко друго нещо. Нали светът е огледало.

    И така, в какво е целта на шестото действие (ритуал от книгата на Питър Келдър). В това да се преразпредели част от енергията от долните чакри към горните. Долните чакри при човека са силно развити и те отговарят основно за физическото оцеляване, преживяване, възпроизводството, което в цивилизованите общества вече не е съвсем актуално. А горните чакри - любов, творчество, осъзнатост, връзката с висшия „АЗ” - са слабо развити. Да се усили тяхното действие - това на никого не е излишно и няма да му навреди.

    Най-добре е да изпълним това действие със затворени очи. При вдишването си представете следното: Облак от някаква фина,субстанция се вдига от долу нагоре покрай централната ос на тялото. Завършвайки вдишването, направете пауза за няколко секунди и фиксирайте това усещане по-ясно. При това утвърждавайте в себе си следната мисъл-форма: ”Енергията ми се преразпределя в горните чакри”

    Издишвайки с наклон напред, продължавайте да фиксирате вниманието си върху движението на енергията. Отново мислено си повтаряйте утвърждението, което можете да допълните по свое усмотрение, например ето така: “Моето съзнание се прояснява,аз разбирам всичко ясно „ или „Моят висш Аз се пробужда” или ”В мен се разкриват творчески способности” или „Аз се изпълвам с енергията на Любовта” и така нататък- с всичко, което искате да имате като резултат.

    Вие трябва да повдигнете нагоре енергийния облак, или поток, или нещото - усещанията при всеки са различни и индивидуални. След вдишването правете издишване и си представяйте как от очите ви струи поток от енергия. Това се прави, за да се освободи главата от излишната енергия. Шестото упражнение е достатъчно да се повтори три пъти.

    В почивките между движенията е полезно да направите две енергийни вдишвания, както препоръчва Кристофър Калхам в своята книга „Петте тибетски ритуала”. Предлагам ви да изпълните тези вдишвания по следния начин. Изправете гръдния кош, сложете ръце на кръста с палеца напред. Направете бавно и леко вдишване през носа. Вие трябва да вдишвате не толкова въздух, колкото енергия. Това означава, че в ноздрите движението на въздуха не се усеща, а по скоро се чувствува напълването на тялото с енергия, сила, топлина, някаква субстанция или каквото там друго ви е най-добре да си представите. Напълването протича или от долу на горе, все едно се пълни чаша, или едновременно в цялото тяло - както ви е най-добре на вас. Продължителност на вдишването - 40-50 секунди. Намерението си утвърждавайте със следната мисъл форма: ”Аз се препълвам с енергия. Моята енергоемкост нараства. Аз имам мощна енергетика и с всеки изминал ден тя е все по-мощна. Аз светя с енергията на любовта и обаянието.Аз съм чист енергиен проводник, източник. Хората чувствуват моята енергетика и изпитват към мен симпатия.”

    Що се отнася до последното, така и ще бъде. Вие сами ще се убедите в това. Когато почувствувате, че хоратата се отнасят към вас със симпатия, не збравяйте за себе си да констатирате, че техниката работи. Тази констатация е необходима на разума, защото той вечно се съмнява – „Нима аз съм способен на това?”

    Мисъл-формата можете да допълните по свое усмотрение и да я разделите, както ви е удобно на всяко вдишване. Само не повтаряйте тези думи (на ум или на глас – без разлика) механично, а чувствувайте, представяйте си това, ,което искате да получите. Обявете своето намерение с цялата си решителност, но без напрежение. Силата на намерението не е в самото намерение, а в съсредоточването върху него. Завършвайки вдишването, направете свободно бързо издишване. Почувствувайте как при това от вас излиза енергийна вълна, как запълва цялото помещение, в което се намирате. Или почувствувайте около себе си енергийна сфера с радиус 5-7 метра :”Аз имам мощно енергийно поле”

    Сега надявам се рабирате защо шестте тибетски движения се наричат ритуали. Това не са просто физически упражнения, а своего рода обред, на който се нанизва намерението. Без концентрация на вниманието, без декларация на намерението този обред губи своята ефективност и смисъл.

    Тибетският комплекс не се ограничава с тези шест движения. В книгата на А.Привалов и А.Сидеров „Окото на възраждането за съвременната епоха” се дава съществено допълнение –сутрешен и вечерен кръг. Това са още две действия, които се изпълняват съответно сутрин и вечер. В посочената книга има и препоръки - на какво да се обърне внимание при изпълнението на движенията. Кръговете носят в себе си толкова богат спектър от усещания (особено сутрешния), че вие самите ще ги почувствувате и разберете. Главното е да се наблюдава и усеща нашето тяло. Да се ловят усещанията, а не просто да се движим.

    (http://book.ariom.ru/txt1080.html ето тук можете да прочетете анотация за тази книга на руски .)

    Всяко физическо упражнение се превръща в енергийно, ако фиксираме вниманието си върху усещанията и централните потоци. Например има едно много ефикасно упражнение, което в армията наричат „войнишка пружина”. Застанете прави. На едно вдишваме, като едновременно вдигаме ръцете пред себе си и нагоре и се извиваме (огъваме) назад. На две задържаме дишането и без да свиваме краката се накланяме напред като се стараем да достигнем пода с краищата на палците си или с цяла длан, както се получи. На три клякаме, с ръце напред и едновременно издишваме. На четири се изправяме, отпускаме ръцете встрани на тялото и правим кратка пауза, развихряйки централните потоци. Вие ще почувствувате как от горе и от долу, из вашето тяло, изригват енергийни фонтани. Това упражнение е добре да се изпълнява като загрявка преди тибетския комплекс.

    И накрая последно действие, което бих искал да ви предложа. Това е едно от древните енергийни упражнения. То е дошло при нас от дълбините на хилядолетията. Наследство от маговете на Атлантида.

    Сгънете ръце в лактите пред себе си, все едно държите топка. Нагнетете напрежение между дланите си, така че да почувствувате еластично кълбо от сгъстената енергия между дланните си. Движете ръцете така, все едно усещате и притискате детски балон. Когато усетите боцкане в дланите и еластична субстанция между тях, започнете да движите ръцете си така, все едно свирите на акордеон. Обърнете внимание на усещанията в главата ви – когато ръцете отиват в страни, в главата нещо се свива, а когато се приближават – в главата нещо се разшорява. Почувствувайте как мозъзкът реагира в такт с движението. Продължавайте да движите ръцете и утвърждавайте мисъл-формата: ”В моя мозък е заложена програма за саморазвитие.Мозъкът ми сам се развива и усъвършенствува. Формират се нови връзки между полукълбата. Двете полукълба работят синхронно и точно. Аз имам гениален мозък. Имам гениални идеи. Аз мисля нестандартно. Резервите на мозъка се включват в работа .Мозъкът е активен на 90%. Аз имам мощен интелект и с всеки ден става по-мощен .Аз решавам с лекота проблемите си. Моето съзнание се проясни. За мен всичко е прозрачно и просто. Аз разбирам всичко ясно и обяснявам всичко ясно.” Можете да използвате тази мисъл-форма или да я нагласите според собствените си разбирания.

    Опитайте да инвертирате усещанията. Нека сега мозъкът сам движи ръцете. Когато в главата нещо се разширява, ръцете автоматично да се събират и обратно. Възможно е да не се получи от първия път, но непременно ще се получи. Поработете още малко така. След това преминете от хоризонтални движения на ръцете към кръгови, все едно плавно оформяте с дланите си облак от памук. Превключете вниманието си на своята енергийна обвивка. Почувствувайте единството между енергийната субстанция между дланите си и своята обвивка. С други думи, представете си, че все едно разбивате своята енергия, както се прави това с миксер. Сгъстената енергия – това е концентрацията на вашето намерение и вие смесвате това немерение със своята енергийна обвивка. В резултат вашето енергийно тяло се превръща в структура, която излъчва зададената мисъл-форма в пространството на варианти.

    Така като продължавайки движението, утвърждавайте своята лична мисъл-форма. Съставете я по свое желание - какво искате да постигнете в живота. Например: ”Аз успешно реализирам своя проект”. Произнасяйте не просто думи, а се старайте образно да си представите как делата ви се реализират успешно, как се движите по стълбицата на кариерата, заплатата ви расте и т.н. Мисъл формата трябва да съдържа основен, ясен и лаконичен набор от от всичко онова, което искате да получите в личния си живот и в работата си. Което се явява за вас на-важно, него и утвърждавайте. По такъв начин ще се оформи вашата програма. Накрая, спрете да движите ръцете и се опитайте отново да почувствувате сгъстената енергия между дланите си. Ще усетите, че е станала по-плътна. Вземете това енергийно кълбо и го втрийте с едно движение в лицето и тялото си, с движение подобно на движенията на мюсулманите.

    Сега като заредихте енергийната си обвивка, вие през целия ден ще ходите, излъчвайки в пространството своето намерение. Само не напрягайте себе си и заобикалящата ви реалност. Декларирайте намерението си решително, спокойно и непреклонно. Спомнете си как морските вълни, безстрастно и неизбежно обливат брега. Точно така неизбежно ще се реализира и вашето намерение.
  7. Розалина
    Един от дванадесетте

    Облеклото не определя човека. По външните дрехи не можем да
    съдим за културата на човека, доде са достигнали. Ако искаме да знаем
    органически до де са достигнали хората, или това, което природата е създала,
    или това, което хората са създали, трябва да изучаваме тялото на човека в
    неговия естествен строеж. Понякога рисуват голи човешки тела. Според мене голи
    тела не съществуват. Под думата гол човек разбираме някакъв дефект на човека.
    Болният човек е гол, а здравият е облечен. Сиромахът е гол, а богатият е облечен;
    невежият е гол, а ученият е облечен; грешникът е гол, а праведният, светията е
    облечен. Това са положения в света. Казваме, че и Адам, и Ева били голи. Казва
    се, че първият човек, когото Бог направил, бил гол. Той оголял, понеже, още
    като го направил Бог, той съгрешил. Адам сгреши още като пожела да има жена.
    Той имаше една жена в себе си, но пожела да има още една. И така станаха му две
    жени, вследствие на което той съгреши. Човек не може да прокопса с две жени.
    Дали това е вярно, но така говори преданието. Първата жена на Адама се казвала
    Лилита, а втората Ева. Тези две жени се разсърдили, казва Преданието. Сега да
    оставим този въпрос на страна, той е доста щекотлив, пък, ако Адам се научи
    какво говоря за него, ще се обиди, че го излагам. Той е Отец на всички, а ние
    си позволяваме да говорим за него такива работи. Пък и за старата майка да си
    говорим това-онова и то не е позволено. Трябва да бъдем внимателни към тях.
    Адам не харесвал първата си жена, тя е била много сприхава, постоянно се
    карала, намирала му недостатъци. Тя била много учена и постоянно казвала на
    Адама: Ти няма ли да се занимаваш малко с по други научни работи? Постоянно го
    учила какво да прави. Той не бил свободен, от първата си жена. Той се обърнал
    към Господа и казал: Господи, дай ми нещо по-близо до сърцето. Господ му дал
    нещо по-близо на сърцето, Той създаде Ева, която била много красива и обичала
    Адама. Първата му жена постоянно го учила, а втората – го обичала, но като
    обичала него, тя започнала да обича (и) други. Като се намерил в чудо, Адам си
    казал: Не зная дали Господ така създаде света или аз криво го разбрах.
    Най-после Адам заченал и от двете си жени, напуснал рая. Такова предание има,
    но за вероятността на това предание аз не гарантирам.

    Ако вие се намирате в равновесие, ако сте разположени,
    крайнините на носа ви ще се издигнат и слагат като физхармоника. Ако това
    разширяване (не) става правилно, това показва, че в организъма ви има някаква
    анормалност, която се дължи на някакво физическо неразположение или на това, че
    сте сънували някакъв лош сън. Щом се яви някакво смущение в човешкия ум, то се
    отразява и в дишането на носа. Това смущение се дължи главно на някаква
    неправилност в малкия мозък отзад на главата. Всичките нещастия на хората се
    дължат все в задната част на мозъка. И руснаците имат една поговорка, че човек
    бил силен в задния си ум, в задния си мозък. Всичко каквото човек чувствува и
    мисли в даден случай се отпечатва на лицето му. Ако неговите чувства и мисли са
    възвишени, всяка такава мисъл или всяко чувство се украсяват с една Божествена
    мисъл, с това, което Бог е създал. В тези форми именно днес влагаме своите
    мисли и чувства. На всяка Божествена мисъл трябва да отговаря едно Божествено
    чувство. Значи, във вашата мисъл отговаря друг един процес. Всичко онова, което
    ние създаваме с нашата мисъл, за в бъдеще на това ще отговаря едно Божествено
    чувство. Следователно, с нашите мисли ние сега ковем нашата съдба. Каквато форма
    си създадеш сега, такова съдържание ще си влееш в бъдеще. Затова се казва, че
    каквото си постелеш, това ще изпиташ.

    Някои хора казват, че трябва да намерят реалността.
    Реалността седи в това да намериш своето щастие. Щастието всеки ден го имаме.
    Щастието нито аз го търся, нито ме търси, но ние се обичаме – и то ми пише и аз
    му пиша любовни писма. Как ще разберете това? Вие писали ли сте любовни писма
    на вашето щастие. Не е въпрос да ви кажа как аз съм писал писма на своето
    щастие. Ако ви кажа: Това е вече профаниране на това нещо. Да напише едно писмо
    на своето щастие, това е най-изящното нещо, което човек може да направи. Като
    напишете едно такова писмо, то върви навсякъде с вас, никога не се губи. В този
    смисъл според мене щастието представя външния облик на Бога, външната красота.
    Псалмопевецът казва: Като видя лицето Ти, ще се зарадвам. Такова нещо е
    щастието. То е външният образ на Бога, който виждаме навсякъде. Щом срещнете
    своето щастие, нещастието моментално изчезва. Всички несрети в света изчезват
    пред щастието. Щастието е магическата пръчица. Тя е най-хубавата форма, която
    като се яви, всичко изчезва. Всички несрети в света изчезват пред щастието.
    Щастието е магическата пръчица. Тя е най-хубавата форма, която като се яви,
    всичко изчезва.

    Представете си, че ви се дава една книга, която съдържа
    всички тайни на природата, но вие не знаете да четете, носите тази книга под
    ръката си. Какво ще се ползувате от тази книга щом не можете да четете? Това
    показва, че вашето щастие е у вас, но досега сте го търсили само отвън. И като
    го намерите, вие го прегръщате, милвате, но не знаете да четете по него, не
    можете да го разгърнете, да видите в какво седи това щастие.

    Казвате, че вашите погрешки са големи. Ако искате да
    ликвидирате с тях, всяка вечер си давайте отчет какво сте правили през деня.
    Само по този начин можете да ликвидирате с погрешките си. Сега ще запитате как
    може да се постигне това. Аз ще ви кажа как може да се постигне. Сега ще ви дам
    един пример. Вчера идва при мене една млада сестра и ми казва: Учителю, искам
    да направя нещо за вас. Помислих (си) да ѝ
    кажа да си гледа работата, но казвам: Явило се в нея едно добро желание, нека
    да се прояви. Казвам ѝ да отиде горе в
    стаята ми да поизмие прозорците. Тя отива горе, но на стъпалата имало едно
    бурканче сладко. Като видяла сладкото, нещо ѝ
    казало да го отмести настрана, но си помислила, че като бъде внимателна, няма
    да го закачи. Обаче, като миела, тя забравила, че бурканчето е на стъпалото,
    бутнала го някак си, то паднало и се счупило. Помислила си тя как да ми каже
    сега, че направила такава пакост. Най-после идва при мене и ми казва, че
    направила една голяма пакост. – Каква пакост си направила? – Счупих бурканчето
    със сладкото. – Сега какво ще направиш? Гледа ме тя, не знае какво да прави. Да
    отиде да купи някъде, не може, то е домашно сладко, донесе го една сестра.
    Казвам тогава на младата сестра: Ще отидеш сега при сестрата, която донесе
    сладкото и ще се извиниш, ще разправиш как си счупила бурканчето и ако тя има
    още от същото сладко, ако иска може да даде още. Ако ти не си кажеш истината, с
    това ще ме заставиш да кажа една бяла лъжа. Аз не обичам нито белите, нито
    черните лъжи. Утре сестрата ще ме пита дали съм вкусил от сладкото. Трябва ли
    да кажа, че съм го вкусил? Трябва ли да си послужа с бяла лъжа? По-добре е ти
    да се изложиш пред сестрата и да си кажеш истината, отколкото аз да си служа с
    бели лъжи. За тебе е по-добре да кажеш истината.

    Казвам: Когато счупите буркана със сладкото, идете да се
    изповядате, но не казвайте, че сте го вкусили без да сте го още вкусили.
    Казвате: Откак съм се родил, бял ден още не съм видял. – Това е една бяла лъжа.
    Или мене хората не ме разбират, аз не мога да бъда щастлив. Това не е вярно,
    вие криво разсъждавате. Ако вашият баща не ви разбираше, ако вашата майка не ви
    обичаше, вие нямаше да се родите на земята. Щом сте се родили, те ви разбират,
    но вие не говорите истината. Най-после има и кой да ви обича. Ако не ви
    обичаха, от невидимия свят не биха ви дали разрешение да се родите на земята. А
    те ви подписаха паспорт и ви пратиха на земята. После казвате, че никой не ви
    обича на земята, че сте дошли като чужденец. Това са бели лъжи, които трябва да
    държите настрана. Аз не искам да ги държите в ума си. Силата на човека седи в
    неговата права мисъл в дадения момент.

    Казвам: Всеки трябва да познае Бога. Щом познае Бога, той ще
    познае и реалността, ще познае същината на живота. Той ще познае реалността и
    същината на живота. Без това не може да се познае Любовта. Който е познал Бога,
    неговата Любов никога не може да се измени. И в Писанието е казано: „Написах ви
    на дланта си“. Трябва да знаете тогава, че Бог никога няма да ви отхвърли.
    Някой път вие се плашите дали ще ви обичат. Кой е онзи в света, когото вие обичате?
    Онези хора, които не познават реалността, първо виждат хората, а после себе си.
    Онези, които познават реалността, те знаят, че каквато и Любов да им покаже
    някой, това е Бог, Който се проявява чрез този човек. Всеки човек, който крие
    Любов в себе си към Бога, той е верен. Всеки човек съзнава, че има нещо в него,
    което не е негово, а при това и той има малко Любов, но по отражение. Божията
    Любов се познава по това, че тя е готова на всички жертви. Когато обичаш човека
    по човешки, ти ще виждаш в него лошите страни, но ако го обичаш по Божествено,
    ти никога няма да виждаш в него нещо лошо, ще виждаш само доброто в човека.
    Всички недоразумения, всичко в живота се дължи на това, че хората вървят по
    пътя на човешката Любов, а животът по този начин не може да се поправи. Досега
    хората са вървели по пътя на човешката, на личната Любов, която е създала много
    работи в света, но тя не може да донесе щастието на хората. А човек трябва да
    дойде до така наречената космическа Любов или Любов на душата. Любовта на душата
    трябва да се прояви, за да се оправи светът. Като говоря по този въпрос, вие се
    натъквате на друго едно противоречие и казвате: Ние досега не сме познали
    Любовта? Опитвали сте я, но реално е само това, което никога не остарява и за
    което имаш възпоменание всякога. Запример ти имаш един приятел, който е жив, с
    когото постоянно можеш да се обменяш, но може да имаш един приятел, който е
    умрял. Живият приятел представя Божията Любов, а умрелият е човешката Любов. Ти
    може да обичаш един мъж и да го считаш за божество, за приятел, което всякога
    да е с тебе и да се обменяте. Казва се за Аврама, че бил приятел Божи. Това
    показва, че Бог всякога може да ви бъде приятел със Своята Любов. Следователно,
    за Бога трябва да имате съвсем ново понятие, да не считате, че Той е тъй
    изменчив, както е човекът. Ако си съставите ново понятие за Бога, първо във
    вашия личен живот ще се създаде такава промяна, каквато не сте сънували даже.
    После в семейния, в религиозния, в обществения живот, в съдопроизводството, във
    военщината, навсякъде ще настане голяма промяна. Не че в сегашния свят не
    съществува никакъв ред на нещата, но тогава ще настане пълна справедливост. В
    сегашния свят няма справедливост, съществува само една лична справедливост, в
    която има пристрастие. Засега справедливостта съществува само към богатите
    хора. Тогава ще има справедливост и към богатите, и към сиромасите. Тогава
    сиромасите ще бъдат по-щастливи от богатите. При личната Любов богатите са
    по-щастливи от сиромасите, а при Божията Любов сиромасите ще бъдат по-щастливи
    от богатите. Сега аз разглеждам въпроса от друго гледище, понеже вие искате да
    живеете на земята не като временен гост, но да живеете по-дълго време на
    земята, да строите, да оставите нещо след себе си, да оставите нещо във вас,
    след себе си, след вас. А сега вие мислите като заминете за онзи свят, дали пак
    ще живеете. Важен е този въпрос. Когато ученикът свърши университета какво ще
    прави? Ще продължава да работи в живота. Когато майката роди едно дете, нима тя
    не мисли, че трябва да му даде условия да се развива? Трябва ли да каже тя, че
    е дошла да си поживее на земята и да става каквото ще? – Не така мислят само
    глупавите хора. Разумният човек трябва да разреши в себе си въпроса за
    безсмъртието, той трябва да знае ще живее или не. Той трябва да знае ще бъде ли
    щастлив за в бъдеще или няма да бъде. Според мене щастието е постижимо само в
    Любовта. Без Любов никакво щастие в света не може да съществува. И когато някой
    път ние сме щастливи, това се дължи на онова временно проглеждане през лъчите
    на Любовта. Щом тези лъчи изчезнат, у нас настава пак същият мрак, същото нещастие.

    Казвате, опасно нещо е Любовта, огън е тя, гори сърцата на хората. –
    Никакво горение няма в Любовта. Любовта носи здраве, сили, щастие, знание,
    богатство и т. н. Като дойдете до Любовта, вие казвате: Пазете се от нея,
    защото тя увъртва умовете на хората. Според мене дето Любовта влезе, тя оправя
    умовете на хората и всичко тръгва по мед и масло. Така е в Божествената Любов.
    Щом нещата не вървят по мед и масло, ти не си в никаква Любов. Ние очакваме
    онази Любов, която сега иде в света. Тази Любов е в Словото Божие, в Неговата
    светлина. Тази Любов трябва да дойде в света. Трябва да видиш Онзи, Който те
    обича, Който е минал от смърт в живот. Единственият, Който показва Любовта си,
    това е Христос. На жената Той казва: Не се допирай до мене, защото не съм
    отишъл още при Отца си. На Тома каза да тури пръста си в раната му. Любовта.
    Любовта никого не отхвърля. Щом искате да намерите правия път, Любовта
    непременно ще ви го покаже. Защо трябва постоянно да се тревожите, че няма кой
    да ви обича? Вие по стар обичай казвате, че няма кой да ви обича, че баща ви не
    ви обича, (че) сте останали сами. Вие си въобразявате, че майка ви не ви обича,
    че баща ви не ви обича, или, че братята и сестрите не ви обичат. Не, вие
    страдате от много Любов. Вие сте растенията, които страдате от много вода,
    поливат ви повече, отколкото трябва. Трябва, обаче, да поизсъхнете малко, да се
    освободите от излишната вода. Някой от вас страдат от голяма мокрота, а някои
    страдат от голяма сухота. Какво трябва да направим? Ще вземем малко от мокрия и
    ще дадем на сухия, а после да вземем малко от сухия и ще дадем на мокрия. И като
    съберем мокрия и сухия на едно място, ще оправим света.


    29. неделна беседа от Учителя, държана на 28 априли 1935 год. София, Изгрев
    /Великден/

    Един от дванадесетте
  8. Розалина
    Единственото нещо

    (I Кор. 13)
    Размишление

    Човек трябва да бъде разумен, да има добра обхода към всички живи същества. Докато сте на земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щом замине някой за другия свят, тогава го оценявате. Бъдете внимателни към близките си, да не съжалявате някога, че не сте ги оценили. Трябва ли да постъпвате към ближните си, както стражарят към непослушните граждани? Трябва ли да постъпвате с ближните си, както говедарят със своите упорити говеда? Като не го слушат, той изважда тоягата си и ги бие едно след друго. – Какво придобива той, като ги бие? Ако нищо друго не придобие, поне става търпелив. Понеже говедата са търпеливи, чрез тоягата си, която говедарят вдига и слага на гърба им, търпението на говедата минава в него. Когато говедарят придобие нужното търпение, той напуска говедарството и започва друга работа. Всяка работа, дадена на човека, има за цел да му предаде нещо, да развие някаква черта в характера, която му липсва.

    Каквото и да се говори на хората за страданията, все ще се намери някой да пита, защо са допуснати. Отговорът е много прост: страданията идват, за да научат хората как да пасят мислите и чувствата си. В този смисъл мислите и чувствата са овцете и говедата, които човек, като пастир, трябва да пасе.

    Като ученици вие трябва да се изучавате, да знаете какво означават веждите, очите, носа, устата, ушите и т.н. Гледате носа си и казвате: „Аз имам нос“. Това не е достатъчно. Трябва да знаете колко е дълъг и широк носът ви, какво значение има дължината и широчината му и т.н. Дължината на носа показва колко мозъчна енергия се кредитира на човека. Широчината на носа пък показва, колко сърдечна енергия му се кредитира. От кредита на ума и на сърцето се определя капиталът, с който всеки човек разполага. Като знаете капитала на човека, можете точно да определите след колко време той ще го употреби и ще фалира. Щом изразходва всичкия си капитал, човек се връща вече в отечеството си, в бащиния си дом, да му отпуснат нов кредит. Ако линията на носа е изкривена, човек може да я изправи чрез мисълта си. Чрез правата мисъл той коригира линиите на носа в дължина, а чрез чувствата си, от упражнение в мирисане, носът се разширява. Малцина се замислят за носа си, да правят упражнения в мирисане. Всеки ден правете упражнения да миришете цветя на разстояние от вас. По този начин обонянието се усилва. Да се работи за усилване на обонянието и за моделиране на носа, това за някои е маловажно. Значи да мислят за къщи, за апартаменти, това е важно. На земята човек е пътник, дошъл за няколко години, след което пак ще се върне в отечеството си. Защо му е апартамент? Всеки се нуждае от една малка шатра, с която да пътува от едно място на друго. Като прекара някъде десетина дни, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на път. Животът на земята не е уседнал, не се нуждае от трайни и неподвижни жилища. От гледището на новата култура, апартаментите представляват затвори, в които човек е принуден да живее. Идете в крайните квартали на големите градове, да видите как живеят там хората. Идете и в главните улици, да видите в какви здания живеят хората. Те почти не виждат слънце. Истинският живот не се заключава в големите или малки къщи, но в правилното разбиране.

    Един професор се занимавал с астрология, но се обезверил дотолкова, че искал да се освободи от всички книги, за които дал много пари. „Не вярвам вече в тази наука“, казал той. „Намерих Христос, нищо повече не искам.“ Защо се обезверил? Причината за обезверяването не е в астрологията, но в самия него. Сърцето му се намира в стълкновение с неговия ум. Той изучавал механичната страна на астрологията, в която, наистина, има неща непроучени и непроверени. Това не значи, че астрологията е лъжлива наука. С отричането на астрологията той не разрешава въпросите на живота. Астрологията е за гениалните хора, за светиите и за пророците. И обикновените хора могат да я изучават, но ще се натъкват на противоречия. Какво означава думата „астрология“? Тя е съставена от думата „астро“ – звезда и „логос“ – слово. Значи астрологията е слово за звездите. Следователно само онзи може да изучава астрологията и да се ползва от нея, който гледа на звездите като на живи, разумни същества, които говорят. Ако не можеш да чуваш говора на Слънцето, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Луната, ти не си астролог, нищо не разбираш от астрология. Какво понятие ще имате за Карузо, ако слушате гласа му на грамофонна плоча? Голяма е разликата между гласа му, непосредствено възприет, и този, чут на плоча. Ще дойде ден, когато плочата ще се изтрие толкова много, че нищо няма да остане от гласа на Карузо.

    Вложете Любовта в сърцето, в ума, във волята си и вие ще бъдете свободни от смъртта. Дошло е време, когато всички хора, религиозни и светски, трябва да пречистят умовете и сърцата си, да отправят нагоре своите чисти мисли и чувства. Чист живот се иска от всички. Ще кажете, че не можете да живеете чисто, понеже постоянно сте изложени на обиди и огорчения. Какво лошо има в обидата? Някой ви обидил, защото минавате на пътя му. Не минавайте на пътя, където той върви. Учете се да избирате пътищата, през които трябва да минавате. Отивате в село, оплаквате се, че кучета ви лаяли. Избягвайте пътищата, където лаят кучета; избягвайте телените мрежи. Като не внимавате, вие се натъквате на груби хора, на кучета, на телени мрежи и търсите вината вън от себе си. За всичко сте виновни вие, а не окръжаващите. От вас зависи да вървите безпрепятствено по улиците и да се радвате на всичко, което срещате на пътя си.

    Като ученици, вие трябва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията с радост. Някои минават за търпеливи, но външно се показват такива. Вътрешно те роптаят, недоволни са от положението си. Това, което наричат търпение, е неволя. Те носят по неволя страданията, а не с търпение. Някой се моли, но бърза, мисли за друга работа. Това не е молитва. Човек трябва да бъде искрен в постъпките си. Затова е казано, че не можеш да слугуваш едновременно на двама господари – на Бога и на Мамона.

    Огън е нужен, за да се пречисти светът от физическата и психическа нечистота. Като знаете какво представлява нечистотата, пазете ума и сърцето си от мисли и чувства, с които са извършени престъпления. Нека всеки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално. Нека всеки се запита и си отговори такъв ли е днес, какъвто първоначално е бил създаден. Човек трябва да се преобрази, да отвори сърцето си за новото – за Любовта. Ще кажете, че първата и най-важна заповед е да възлюбим Бога с цялото си същество, да възлюбим и ближния като себе си. Как трябва да обичате Бога и кога да Го обичате? Само когато сте задоволени и когато имате радости? Когато ви сполетят страдания и нещастия, обичате ли Го? Благодарите ли Му за всичко, което ви е дал?

    Повечето хора са нетърпеливи, нямат милосърдие. Търпението и милосърдието са качества на ума. Човек трябва да развива ума си, за да придобие това, което му липсва. Непрестанно работете върху себе си, да не дойдете до това състояние, което прави човека недоволен. Като погледнете лицето на стария човек, виждате, че е набръчкано. – Защо? – От недоволство. Той не е работил съзнателно върху себе си, поради което постоянно е изпадал в недоволство и обезсърчаване. Ако не благодари за всичко, което му е дадено, човек преждевременно остарява.
    Следователно ако искате да се подмладите, благодарете за всичко – за мислите, за чувствата, за постъпките, които проявявате. Ако днес не сте постъпили, както трябва, на другия ден ще се изправите. Не се самоосъждайте, не се критикувайте. Постъпвайте, както постъпил един от синовете на Ной. Като видял баща си пиян, той покрил голотата му с една дреха и се отдалечил – не пожелал да види неговия срам и да го изобличи. Така и Бог покрива нашата голота. Като чуе, че някой сгрешил, Той го покрива с дреха, да не го гледа. Бог не иска да вижда грешките на хората, оставя ги сами да се изправят.

    Казано е за Христос, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост; доволен беше, че помагаше на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите грешки? Носете грешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. Следвайте примера на Христос, да можете един ден и вие да помагате на ближните си. Отворете очите си за красивото и великото в света. Отворете ушите си за хармоничните и чисти тонове.
    Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемате, правете го с Любов. Това е живот вечен, да позная Бога, като изявление на Любовта и Христос, като изявление на Божията Любов.
    Избягвайте нечистите пътища, всякога търсете чистите пътища. Пийте всякога чиста вода. Дишайте чист въздух. Яжте чиста, здравословна храна.
    Беседа от Учителя, държана на 14 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изг
  9. Розалина
    Възторжена сядам и пиша

    на светлата ВЯРА във плен:

    В сърцето пулсира и диша

    Мечтата за Утрешен ден!



    Децата ни, рожбите мили

    с усмихнати ведри очи,

    посрещащи изгрева, пили

    от топлото слънце лъчи;



    Растящи на воля, сърцати,

    изпълнени с чиста любов,

    поглъщащи мисли крилати

    вървящи по пътя си нов;



    Погалващи с обич и нежност

    тревичка, дръвче, живинка,

    В морето от мъдра безбрежност –

    Светулки с добра светлинка…

    Павлина

  10. Розалина
    Екоселища

    Основни екологични проблеми

    Ползвайки за модел селищата в древността, на много места по света вече се създават екоселища. В тези "зелени" градове икономиката е алтернативна на глобализираната пазарна икономика. Интересното е, че това е комуна в рамките на капиталистическа страна.

    Австралия. Пример за това са градовете Малени и Кристъл Уотърс. Кристъл Уотърс е създаден преди 13 години, простира се на територия 640 акра, населението му е около 300 човека, а частната собственост представлява 85 парцела от по 1 акър, което прави 14% от земята. 6% е делът на кооперативната собственост, като останалите 80% включват езера, язовири, пътища и земеделски райони, използвани от цялото население.

    Град Малени има значително повече жители - 9000. Есенцията на успеха му е кооперирането. Купува се и се продава в кооп, в който при желание можеш да имаш акции. Изградени са коопбанки, кооп за рециклиране на отпадъци, за опазване на природата, има кооп за изкуство, филмова асоциация, младежко списание и т.н. В Малени са построени малки и еднофамилни къщи със слънчобрани по главната улица, където не съществува опасността от превозните средства. 1/3 от населението е клиент на т. нар. коопбанка, която е създадена, за да спре изтичането на капиталите извън територията на селището. В нея лихвите са запазени стабилни и са инвестирани капитали в местни проекти и предприятия дори по време на кризата, което е присъединило и най-консервативната общественост. Това привлича и хора от други селища, създава се филмов клуб и театрална група. Тъй като с повишения интерес започват да се заселват много хора и селският характер на града започва да се губи, жителите на Малени купуват значителна по размер земя, запазвайки я по този начин от урбанизация и спекулации. Създадена е Асоциация на предприятията в града, която е с държавно и федерално финансиране за създаване и подпомагане на малкия и средния бизнес, както и нестандартно обучение. Икономиката на селището остава независима, но комуникира с икономиката на цялата страна-континент.

    Канада. За да избягат от икономическата зависимост и перманентните кризи, задължителни за индустриализираната пазарна икономика, решения търсят не само австралийците, но и канадците. В канадския град Комокс Вали след икономическата криза в региона, резултат от цялостната криза в страната, хората създават първата местна обменна парична единица, наречена ЛЕТС. Тя е система, основана на бартерния принцип и има голям успех. Участниците в нея не се разплащат помежду си за получени услуги или стоки с пари. Участват не само граждани, но и магазини. По този начин икономиката на Комокс Вали се съживява много бързо. Системата е гъвкава и може да се прилага във всички сфери на човешката дейност и взаимоотношения. Примерът, даден от Едгар Камиерс, е: ако аз направя нещо за теб, ти ще направиш нещо за мен - помагаш на приятел да пребоядиса къщата си или учиш на нещо децата му, а той ти обяснява как да работиш с компютърна програма или ти дава уроци по испански. Публикува се бюлетин, в който гражданите декларират нуждите си и това, което могат да предложат в замяна. По този начин се свързват хора, които иначе не биха се познавали. Разширяват се традиционните взаимоотношения между роднини и приятели. Разплащането става с "паричната" единица ЛЕТС. Тя съществува единствено в ЛЕТС компютъра и има централна администрация - ЛЕТС "банка", която регистрира обмена между участниците, като всеки участник има своя собствена сметка със съответните приходи и разходи (кредити и дебити).

    ЛЕТС ангажира безработните и създава устойчиви социални контакти. Медиите широко разпространяват принципите й и за няколко години идеята е популяризирана в целия свят. Вече са създадени повече от 2000 подобни системи.

    САЩ. И в Съединените щати се създават подобни екоселища със собствена икономика. През Студената война всеки намек за социализъм би бил унищожен още в зародиш.

    Пак в САЩ инерция набира пермакултурата. Комбинирайки пет компонента, някои от които имат статут на стихии в античната философия - въздух, вода, почва, енергия и организация, Бил Молисън създава пермакултурата. Тя е базирана на екологичната етика и представлява перманентно горско земеделие. Развива се в САЩ и произлиза от горското земеделие от трийсетте години, което е опит за противопоставяне на нарастващите пустини. Бил Молисън вярва, че горските екосистеми са толкова продуктивни, че е напълно неразумно да се практикува обикновено земеделие. Повечето системи се възстановяват и дори създават излишък от ресурси, като печалбата от реколтата е голяма, а в същото време има реални резултати във възстановяването на околната среда.

    Дефиницията на пермакултурата е повече хумус от предната година, повече чиста вода, повече енергия, отколкото се използва и пречистване на въздуха. Днес тя включва екология на градовете и алтернативни парични единици като системата ЛЕТС. Целта е да се прекъснат негативните връзки, с които хората са се обвързали. Пермакултурата се характеризира с различни слоеве растителност, като обикновено най-високо са плодовите дръвчета, храстите са в средата, а зеленчуците - при земята. Създадени са множество образователни програми за перманентното земеделие по целия свят.

    Китай и Индия. Градското земеделие, традиционната будистка икономика или свадеши са системи, идващи от древността и прилагани днес като опит за противопоставяне на глобализираната и индустриална пазарна икономика и планово-централизираната икономика. В Далечния Изток зеленчуци и животни се отглеждат в самите градове - покрай домовете и на свободните територии около града. Градското земеделие помага на милиони хора да избегнат крайната бедност. В Калкута повече от 20000 души са намерили работа в обработването на силно наторените земи на старите сметища. В Шанхай през 1991 г. са събрани 90% от битовите отпадъци на градското земеделие, което прави 8000 т на ден, и след обработка са били продадени на фермите в областта за наторяване. За щастие градското земеделие наистина се развива - 15% от световното производство на храна идва от 800 млн. градски стопанства. Решаването на проблемите с демографския бум (освен с програми за планиране на раждаемостта с демократични методи) е възможно и чрез градското земеделие. Програмата за развитие на Обединените нации (UNDP) с раздела си Градска земеделска мрежа финансира такива проекти. Струпването на капитали на едно място, неправилното им разпределяне на световния пазар, създаването на мощни финансови институции и корпорации определят нищетата, страданието, упадъка, финансоните и социалните кризи. За да се премахнат тези негативни явления, според природозащитните философи, икономисти и общественици трябва да се извърви обратният път - децентрализация на икономиката, експроприация на монополните отрасли, поставяне на таван, до който фирмите и компаниите, обединили капитала си, могат да печелят. За това е нужно преструктуриране на икономиката в повечето държави.

    Идеята за свят без граници е хубава, но за свят, в който хората и народите запазват своята културна идентичност и националното си самосъзнание. В същото време хората трябва, за да бъдат мотивирани да работят, да имат собственост. Обратният път на глобализиране на икономиката е в създаването на малки икономически структури - най-добри резултати се дават в общините като отделни икономически системи.

    Регионалната икономика е съществувала още от древността. Древните българи например не познават парите като обменна единица. Обикновено, както твърди проф. Петър Мутафчиев, те си произвеждали всичко сами. Единственото, което внасяли, е желязо и сол. Тъй като нямали какво да правят с излишъка, българите, както и много други народи, не се стремели към печалба и работели само по няколко часа на ден - толкова, колкото да произведат основните продукти, нобходими за живота. Това е уникален начин човекът да не се развращава, да не прави приоритетни материалните и физическите облаги. След като работи не с едничката цел да има още и още, той има значително повече свободно време, което да използва за културен и духовен подем.

    Всъщност България е загубила много, когато започнала да копира ,още по времето на Първата българска държава , икономическото и политическо статукво на Византийската империя. Тогава хората разбрали, че могат чрез излишъка да купуват скъпите и красиви вещи, които им предлагали пазарите на империята. Богатството се превърнало в самоцел. Загубили се прабългарските взаимоотношения между хората, които правели ранната ни държава непобедима. Не друго, а икономическото и социалното разложение е сред причните за падането на България под византийска власт. Всъщност днес може би се постъпва по същия начин, като се копира във всичко устройството на империята (Европейския съюз и САЩ) и се насаждат техните ценности. Хората търсят западните стоки, гледат западните филми, стремят се да имат западно мислене. Нима малките страни като нашата да нямат своите способности и механизми да изградят национална и отговорна икономика, която да е в хармония с опазването на околната среда?

    Други форми на регионална икономика в древността са полисите, на запад - икономиката на отделните села, в съвремието постулирана от Махатма Ганди като свадеши. В древния будистки свят икономиката е била регионална и свързана с природните условия на селището на съответната област. Всичко, което се е произвеждало, е ставало в рамките на селището. Излишъкът се е разменял със стоки и суровини, които не са се срещали в областта. Лидерът на малката общност е лично проявен пред нея, познава я и е заинтересован тя да бъде задоволена и да живее в незамърсена природна среда. Лидерът на една държава (а какво остава за водача на цяла група от държави, които са в икономическа зависимост една от друга) не познава хората си. За него не е усилие да построи завод за нефтопреработване, например както това е станало с компанията "Шел", която е изградила комбинат върху плодородна земя в Африка, унищожавайки я напълно с непрекъснати разливи на петрол. Местното население вече не може да лови риба, да отглежда животни и растения, а протестите му се смазват с военна сила. За Махатма Ганди духът на Индия е в селата й: "истинската Индия може да се намери не в нейните няколко града, а в 700-те й хиляди села". Ганди вярва, че само когато живеят в компактни общности, хората разчитат сами на себе си и сами създават условия за работа, позволяващи им да получат необходимите продукти и средства за живот. Системата свадеши избягва икономическата зависимост от външни пазарни сили, които правят селището нестабилно. Тя набляга на ръчния труд, който ангажира повече хора и е с високо качество и художествена стойност. Все пак развитието на науката и техниката не означава пренебрегване на всички досегашни средства за производство.

    Европа. Идеята за възникването на Екотопия идва в Германия през 1988 г. Ако се създаде "селище на мечтите", много хора от целия свят ще се събират и ще експериментират алтернативен и природосъобразен начин на живот. В лагера няма лидери и всички поемат отговорността за съществуването и поддържането му. Определя се план за работата - основна цел на Екотопия е подобряването на състоянието на местността, в която се провежда. Организират се ежедневни съвещателни кръгове, в които всеки е свободен да участва. По този начин се работи в дух на разбирателство и взаимопомощ, а не на конфликти. В селището има екотоалетни, слънчеви душове, екобар, кухня, склад и импровизирани сцени. При гласуване се предпочита консенсусът пред мнозинството. Местното население приема с интерес провеждането на срещата и дори настоява през следващото лято младите еколози отново да се съберат в тяхното селище. Дефинирайки Екотопия, трябва да кажем, че тя е социален експеримент, даващ възможност за откриване на съвместни начини на съществуване в хармония един с друг и с цялата планета.

    Изброените комунални стопанства и общности, организирани с цел опазване на природата в Европа, САЩ, Канада, Австралия и Азия са пример за успешно търсене на промяна в досегашния подход към живота и природата. Те далеч не са единствените. Опити за създаването на екоселища има и в Русия.
    Търсенето на нови варианти за обществено устройство от все повече хора по света показва, че съществува проблем, за чието решение са нужни радикални и спешни мерки.

    Екоселищата са доброволно събиране на хора в името на някаква цел. И тяхната цел е собственото усъвършенстване. А то е невъзможно без хармонията и баланса със заобикалящия свят. Тоест усъвършенстването на личността е екологичен механизъм.


    изт.Статия на -Свилен Енев, Култура и екология, Варна 1999

    Статията на Свилен Енев е доста интересен обзор на известните факти за еко селищата в света, към 1999 година.11 години по-късно, в България, има реални действия по въпроса.Опит за селище в стил Анастасия в Странджа.Множество реализирани туристически места с наименование еко-селище,най впечатляващото, сред които, лично за мен ,е селището в Троянския балкан -Азарея.
    Тук според мен въпроса е друг.Очевидно не е проблем в днешно време да се изгради и доста бързо да започне да функционира едно такова селище.А май и хората доста бързо узряват за подобни решения,преситени от градовете и бетонните пейзажи,които си направихме през втората половина на миналия век.Днес, всички виждаме безмислието на треската за строителство.Но... стореното е сторено и малката планета Земя е изпълнена с огромни мегаполиси от стъкло и бетон,които на всичко отгоре промениха чувствително климата.Нали запечатахме толкова успешно земята,та тази година в България,през месец септември, купуваме полски домати.Това е положението .
    Да се върна на въпроса,който ме гризка от вътре.Решение ли е днес хората да тръгнат и да си устройват нов бит ,на нови места,като организират еко селища?Че е решение,решение е .Но питам се .Какво се случва с вече похабените територии?Тях кой ще почиства?И има ли достатъчно място,ако желанието внезапно осени всички жители на планетата?Къде ще се изнесат от досегашните си обиталища?.Няма ли да се започнат отново конфликти за преразпределение на територии?Спирам с въпросите,защото те не ме водят наникъде.Това е минала възможност за болшинството хора според мене.Отделни опити има и ще има.Ентусиасти ще приключват с останалия свят ,забягвайки на своя обетован остров.А останалите и техните деца?Май решението все пак е другаде.И то е много ясно изразено в един надгробен надпис:

    Започни от себе си


    Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство:
    Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
    Но и тя изглеждаше непоклатима.
    В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уби, те не искаха и да чуят.
    Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
    Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.


    Анонимен автор

    Скъпи приятели,да не забравяме,че днес е важно да решим преди всичко задачата за самоусъвършенствуването на човека.А тази задача всеки я решава сам.И като започва от малките неща.Големите ще се решат ,ако ние решим успешно малките.Ако чакаме да се създадат подходящи външни условия и чак тогава да започнем да решаваме тази задача,то може да пропуснем момента и пясъкът в часовника да изтече безвъзвратно.Защото за всяка една работа си има благоприятен момент.Пропусне ли се ,трябва да се чака отново да дойде,а това понякога трае хилядолетия.Учителят Беинса Дуно,го е формулирал и многократно разяснявал по времето на своята и единствена в света Духовна школа, просъществувала 22 години -1922-1944 на миналия век.



    Ако се родите изново



    Светило на тялото



    Отмерени принципи и изявени факти
  11. Розалина
    Хубав и интересен беше този житен пост.
    Какво констатирам за себе си,след този опит.
    1.За пръв път започвам поста в понеделник.

    2.Тези очистителни процеси наистина се усетиха доста силничко и при мене,а виждам,че и други го споделиха тук.
    3.Да приемем житото като храна ,като една благословена храна е въпрос на вътрешна нагласа,която може да се постигне.Предишни години и аз съм хитрувала пред себе си ,давайки превес на другите неща-мед,орехи,ябълки.Този път ми беше вкусно да ям житото самостоятелно и да не търся вкусова компенсация.
    4.Лимецът е чудесен за поста.
    5.Интересно.Давах понякога останалото ми от вчера житце на моето куче.То яде житото с удоволствие...,а това значи много.Щом едно месоядно животно може,защо човекът да не може да изкара на жито.
    6.Щом мога да живея и то с добър тонус и енергия 10 дни с 1 кг жито,90 ореха и 30 ябълки,това е много ценен опит.
    7.Едно вирусче ме споходи ,но макар да е напористо,режима доста омекотява проявите му.
    8.Сега е важно как ще се продължи ...
    Ето тук ,някой се е погрижил да даде полезни насоки .
    Желая на всички радост и благост.

    Поздрави -Първият ден на пролетта (албум Паневритмия)
  12. Розалина
    За дишането -Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

    Сряда, 5 ч сутринта.
    (Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло.)
    „Отче наш“
    „Мога да кажа“
    Имате ли тема зададена? (– „Не.“) Пишете върху темата: „Защо човек остарява?“
    ФРЕНОЛОГИЯ
    От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не. Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления. И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават. А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.

    Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее. Всичко зависи от това как се възприемат нещата. Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито. Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе. Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.


    Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж. първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си. Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива.


    Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога. Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека. Ний трябва да се приближаваме при Бога.

    Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен. Щом стане тесен, човек става сприхав. Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“

    МУЗИКА И ДОБРОДЕТЕЛИ
    Всички тонове аз ги наричам безцветни. Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение. Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект. Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят. Умът е, който оцветява тоновете.
    Същият закон е и за добродетелите. Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро. Например искаш да отслужиш някому. Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани. Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия. Ти не знаеш как да му услужиш. Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.

    Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна? Вземете сега песента „Махар Бену“. Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва. (Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“. Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
    Щом станете сутринта и сте неразположен, изпейте тези думи:
    Днес какво ще направя,
    какво трябва аз да правя?
    Да се помоля добре,
    да се помоля добре.

    ДИШАНЕ И ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
    Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата. Всяка сутрин трябва да се гласиш. Като станеш, трябва да знаеш как да станеш. Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца? То стане, обърне се с лице към стената и плаче. Това дете, като порасне, пак ще плаче. Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
    Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.

    НОВОТО УЧЕНИЕ
    Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение?“ Новото учение е учение за любовта. Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща.

    Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите. Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света. С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене?“ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората. Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
    Тогава помисли какво нещо е Господ. Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи. Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл.

    Никаква лоша дума да не излиза от тебе. Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го. Ако говори зле, запуши ушите си. Това може да го направиш.

    Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си. Образувайте хубава линия на устата. Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание. И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе.

    Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения. Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
    Аз искам да мисля добре. (3 пъти)
    Аз искам да чувствувам добре.
    Аз искам да постъпвам добре.
    И да знаеш какво да искаш. И каквото искаш, ще бъде. Например искаш да рисуваш, искаш да пееш – вярвай във всичко това, поискай го и ще бъде така. А пък ти седиш и бързо-бързо дишаш и се задушаваш.

    УЧИМ СЕ ДА ЖИВЕЕМ
    Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи. Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим. Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее. От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете. А вие чакате да отидете в онзи свят.

    Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха!“ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
    Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време. А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
    Някой казва: „Как ще се умира?“ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно. Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
    Та, сега се учим да живеем.

    47-а лекция на Общия окултен клас,
    държана от Учителя на 11 септември 1940 г.
    София – Изгрев*.
  13. Розалина
    Тиквички пържени не употребявам, сирене не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб и нищо повече. И ще се свърши въпросът. Не е въпросът до ядене, а до Любовта. И най-пищната храна можете да имате, но ако нямате Любов, нищо не се ползвате. Когато седнем и имаме Любов, ще ядем сладко, ще се разбираме, макар да е и само бобец. С Любов ли е, то е най-красивото, нямаме ли Любов, това ядене е ненужно за мене.

    Ако пребъдете в Мене - (НБ четена в Портала на 9 октомври 2011 г)

    ====================
    Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават? В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено. Това са съчетания на тази светлина по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други по-малко. За пример, вземете черешата – в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм.Тъй, във всяка една наша дума, във всяка една наша мисъл преобладава различен цвят от цветовете на Любовта.

    Ученикът не е по горен от учителя си (Беседа, държана на 7 май 1922 г.)


    Вратата на овцете - НБ 3 септември 1922 г

    В библиотека Триъгълник -10 септември 1922 г В Търново
  14. Розалина
    Един човек взел пари и ги турил в джоба си. Джобът бил пробит, паднали парите. То е погрешка. Минава подир него друг човек, намира парите, радва се човекът, че Господ промислил заради него. Твоята слабост в дадения случай е радост за другите. Какво има, че през джоба паднали парите? Направил си погрешка. Зарадвай се, че твоята погрешка е добро за друг. Този човек, който намери твоите пари, един ден ще се върне при тебе. Той ще каже: “Едно време, благодарение на твоя скъсан джоб, ти ми направи една услуга, сега аз ти дължа”. Това, което си изгубил, то ще се върне при тебе. Няма нещо в света, което може да се изгуби. (Беинса Дуно)
  15. Розалина
    За Размисъл Днес


    Едно се иска от вас: Да приложите това, което ви говоря. Направете един опит, да приложите думите ми, без да се спъвате.Намерете специфичен метод за това. Много неща са опитвали хората, нека опитат и това, което ви говоря. Те са търсили Бога в пустините, но не са Го намерили. Спорили са за Бога, но пак не са Го намерили. Само един начин има да намериш Бога - изучаване на Словото Божие. Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи. Винаги да работи, без да роптае. Животът е велик, разумен процес. Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе. Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите. Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях. Този е пътят на истинското вътрешно разбиране. (Беинса Дуно)
  16. Розалина

    За Учението

    От Розалина,

    ''Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен. Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде нема да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, нема да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка.

    Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нема нужда от защита.

    Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене. ''
    Учителят Петър Дънов
  17. Розалина
    Хвърчащите хора -Валери Петров

    Tuk

    Те не идат от Космоса, те родени са тук,
    но сърцата им просто са по-кристални от звук,
    и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
    над калта, над сгурията в двора
    и добре, че се срещат единици поне
    от рода на хвърчащите хора.
    А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
    а ний пием коняка си в битов някакъв кът
    и говорим за глупости, важно вирейки нос
    или с израз на мъдра умора
    и изобщо - стараем се да не става въпрос
    за рода на хвърчащите хора.
    И е верно, че те не са от реалния свят,
    не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
    Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
    щом ги видим да литват в простора -
    да не би да ни спомнят, че и ний сме били
    от рода на хвърчащите хора?



  18. Розалина

    Заветът

    От Розалина,

    9. Заветът

    Беседа от Учителя, държана на 15 януари, 1928 г., София – Изгрев.
    „Господ Бог ваш направи завет с нас в Хорив." *)
    Петата глава от Второзаконието представя един скъпоценен камък, заровен дълбоко някъде в земята. Всичко, което е писано в Стария Завет, не е валидно за всички времена и епохи; обаче, в него има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.

    Аз бих желал да зная, откак светът съществува, колко от договорите между разните държави са оцеляли. Египет е правил договори, Асирия е правила договори, но де са тези държави днес? Не само договорите им са изчезнали, но и самите държави вече не съществуват. Не само Египет и Асирия, но и държавите в новите времена са правили и правят договори, които също така не са оцеляли. Обаче, установи ли се договор между Бога и човека, той непременно оцелява. Силата на еврейския народ се дължи на договора, който Бог е направил с тях в миналото. Този договор лежи дълбоко някъде в неговото подсъзнание. И ако може да се почерпи един добър пример от еврейския народ, той се заключава в това, че основата, ядката на еврейския живот се опира здраво върху принципите, които Мойсей им е дал. Тази е една от добрите черти на еврейския народ. Колкото лошо да се говори за еврейския народ, статистиката, обаче, показва, че развратът между този народ е само 5%. От друга страна, при каквито климатически условия да го поставят, той издържа. Евреите не са много напредничави, но са много издръжливи. Издръжливостта им се дължи на това, че спазват всичко онова, което Мойсей им е оставил. В това, именно, седи тяхната сила. Докато човек остава верен на идеала на своята душа, дотогава той ще запази своята издръжливост. Щом измени на този идеал, с него заедно ще изгуби и своята издръжливост. Следователно, ако еврейският народ изгуби някога своите вярвания, той ще изгуби и своята издръжливост.

    Едно трябва да се знае: има един вътрешен закон, който държи отговорни всички народи, общества и хора за техните постъпки. Има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек ще бъде съден. Един ден, когато човек напусне земята, ще дава отчет за всички свои дела. Невидимият свят е определил два вида ангели, които да посрещат хората от земята. Едните ангели са светли, а другите – тъмни, черни. Делата на човека определят, кои ангели да го посрещнат. Светлите ангели водят човека в двореца, при царя, дето му дават богато угощение. Тъмните ангели го водят в обществената безопасност. И в обществената безопасност угощават човека, но само след като го прострат на земята, с лицето надолу. Като стане от земята, той казва: Втори път, не искам да помисля за такова угощение. При всички престъпления, хората пак ще намерят нещо, с което да се оправдават. Те казват: Такава е културата! – Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е греховно състояние, в което хората са изпаднали и от което малцина могат да излязат. Ако е въпрос за култура, хиляди години преди падането на човечеството, е съществувала такава, но тя е била култура на радост и веселие. Всички живи същества са се къпели в радост и веселие, всички ангели са пеели и хвалели Господа.
    Коя е причината, че тази култура днес не съществува? В тези времена е станала някаква вътрешна катастрофа, вследствие на което, всички планети в слънчевата система са изменили своята ос. И земята е изменила оста си, наклонила се е на 23°. Числото 23 е символ на размирие. Значи, земята е място на размирие. В никоя друга планета не съществува такова размирие, каквото в нашата земя. Когато същества от други планети искат да разберат, какво нещо е размирието, те слизат на земята. Който иска да научи тия специфични разбирания, нека дойде на земята, да прекара един четиригодишен курс по правните науки. Само на земята може да се изучи размирието, във всичките му подробности и вариации. Съвременните учени констатират само, че земята е наклонила оста си на 23°, но повече нищо не казват. Как се е отразило това наклонение на земната ос върху живота на хората, по това нищо не говорят. Обаче, между наклонението на земната ос към нейната еклиптика и моралния живот на хората, съществува известна зависимост. Това наклонение на земната ос е създало един упадък в моралния живот на хората. На какво се дължи този упадък? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос, земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните космически енергии от пространството, а отблъсква положителните. Според наклона на своята ос, земята днес няма възможност да привлече положителните, възходящите космически енергии. Тази е причината, поради която, хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на космоса.

    По-разрушителна сила в човека от гнева няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работите. Обаче, като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. Ако някой човек е причина за неговия гняв, той казва: Аз ще ти дам да разбереш, кой съм! – Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. В самият него се предизвиква пожар, експлозия, след която, със седмици не може да дойде на себе си. Питам: защо тази сила, гневът – не се впрегне на работа, да извърши нещо полезно? Ако човек се гневи по един път през годината, както и да е, но ако се гневи по десет пъти на ден, този гняв не е на мястото си. Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това, те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата, нищо не помага. Казвам: ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! – Как? – Ще приложите волята си. – Не можем с воля да преодолеем себе си. – Думата „не мога" е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. Казвам някому: преплувай тази река и мини на срещния бряг. – Не мога да я преплувам. – Ще видиш, че можеш. По едно време се образува хайка срещу този човек и десетина души започват да го преследват. Той хуква да бяга, дохожда до същата река, хвърля се във водата, преплува я и веднага се намира на другия бряг. Значи, това, което в първия случай беше невъзможно, във втория случай стана възможно.

    И тъй, понеже Господ вижда, че доброволно хората няма да влязат в Царството Божие, затова е турил разбойници, да ги гонят, да ги заставят насила да влязат в Царството Божие. Днес и праведният служи на Бога, не толкова от голяма любов към Него, но защото разбойници го гонят. Като премине реката, той казва: Слава Богу, че можах да мина на другия бряг на реката. Бог ме спаси от тия разбойници. Според мене, праведният преплува реката, благодарение на разбойниците, които го гониха. Той повярва в тяхната сила и можа да преплува реката. Казвате: Без страдания, не може ли да се служи на Бога? – Без страдания не можете да преплувате реката. Страданията правят хората смели и решителни. В първо време, страданията ги правят малодушни, но като пострадат повече, те уякват и стават герои.

    Мнозина поддържат мисълта, че в света живеят същества, по-напреднали, по-културни от хората на земята. Че това е така, виждаме от ред примери в живота. Запример: за да се води разумна политика, на първо място е необходима висшата математика. А ние срещаме в живота видни, добри политици. В това отношение, хората не подозират даже, какво голямо значение играе математиката в политическия живот. Ако не е така, как ще си обясните, защо сполуката, победата във войните се движи ту към една, ту към друга страна? Вземете, например, Наполеон. Защо той, който във военно отношение беше гениален политик, изгуби своето главно сражение? Той изгуби, защото не издържа на обещанията, които беше дал пред невидимия свят. Те го изпратиха на заточение на остров Св.Елена, там да размишлява, да намери погрешката си. В този случай, англичаните бяха само изпълнителната власт, а невидимият свят – законодателната. Невидимият свят издаде закон, по силата на който, Наполеон трябваше да отиде на остров Св.Елена. Невидимият свят заповяда на англичаните, да определят такова място на Наполеона, дето той да размишлява върху неизпълненото обещание. Мислите ли, че ако дадете някакво обещание пред невидимия свят и не го изпълните, няма да се намерите на остров Св.Елена? Наполеон имаше познания за съществуването на невидимия свят и за отговорността за делата си пред него, и затова казваше: „Само прадедите ми могат да ме съдят за постъпките ми, дали правилно съм постъпил, или не." Казвате: Гениален беше Наполеон! Наполеон беше гениален, преди да отиде в Русия, но след това, той изгуби своята гениалност, след което настана голям обрат в действията. Кой човек не храни в себе си идеята, да отиде в Русия, да побеждава. Защо отиде Наполеон в Русия? Той искаше да победи цяла Европа и да застави руския цар да му се поклони. Такива и ред още неща станаха причина, войната да вземе нежелателен край. Наполеон искаше да покаже на руския цар, кой е той, и какво може да направи. Руският цар не се поклони на Наполеона, заради което последният навлезе в Русия. По този начин, Наполеон научи следния закон: когато военачалникът се отдели от базата на прехраната си, неизбежно го очаква катастрофа.
    Питам: ако и ние се отделим от Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. – Каква нужда има Бог от твоята вяра? Дали вярваш, или не, това е за тебе; ти или ще се ползваш, или ще губиш. Друг казва: Аз не искам да ям. – Твоя работа, ти ще губиш от това. Обаче, като изгладнееш, щеш не щеш, ще ядеш. Като влязоха в обществената безопасност, дето ги биха на общо основание, много материалисти, безверници, станаха вярващи. Как станаха вярващи? Като ги биха толкова много, те се обърнаха към тия хора, с молба, да ги не бият, но никой не ги послуша. Обаче, като не можаха повече да издържат боя, те се обърнаха към Бога, с молба, да заповяда на тия хора, да ги не бият. За тях, това щеше да бъде доказателство, че Бог, наистина, съществува. Те се обърнаха тогава към онези, които ги биеха, помолиха да ги не бият повече, и този път молбата им беше чута. Така повярваха те в Бога и се обърнаха към Него. Който вярва в Бога, и в обществената безопасност да попадне, и там няма да го бият. През последните години, в Русия имаме един такъв силен пример. За някаква измяна, болшевиците осъдили 250 офицери на смърт. Като дошъл определеният ден за изпълнение на присъдата, всички тия офицери, един след друг, излезли пред екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошъл ред на последния, той излязъл пред комисията, прекръстил се и казал: „В името на Господа Исуса Христа"...Те му казали: Ти ли единствен се намери да вярваш в Бога? Щом имаш такава вяра и упование в Бога, ние не можем да дигнем ръка върху тебе. Бъди свободен! Този офицер е запазил своя договор с Бога. Който пази договора си с Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намери, той благословен ще бъде. Вярата в Бога не е достояние само за богати и учени, но и за сиромаси и прости. Всички хора могат да вярват в Бога. Както слънцето еднакво грее за богати и за бедни, за учени и за прости, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са еднакво достъпни за всички.

    И тъй, който иска да се повдигне в живота, той непременно трябва да има завет с Бога. Този завет е връзка на човека с Бога. Той е тил в живота му. Българската поговорка казва; „С какъвто дружиш, такъв ще станеш." Значи, ако искаме с Бога да дружим, непременно трябва да направим завет с Него. За да направим този завет, трябва да бъдем разумни.

    Устойчив човек е онзи, който, при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии, не губи присъствието на духа си. Представете си, че някой е внесъл 500 000 лева в Банка Гирдап и както се храни, съобщават му, че тази банка е фалирала. Ако запази присъствието на духа си, благодари на Бога за станалото и продължи да яде, като че нищо не е било, той е устойчив характер – човек с велик морал.

    Беседа от Учителя, държана на 15 януари, 1928 г., София – Изгрев.
  19. Розалина
    – От какво зависи здравето на човека? – От неговите мисли, чувства и постъпки.Мозъкът е свързан с мислите на човека; дробовете и сърцето – с неговите чувства, а мускулите, мазнините и костите – с постъпките му. Ако мускулната, костната и стомашната системи не са свързани помежду си, човек не би могъл да се движи. Щом не може да се движи, той не може и да работи, няма сила в себе си. Като знаете зависимостта между различните системи в човека и проявата на неговите мисли, чувства и постъпки, вие трябва да ги пазите, да бъдат в пълна изправност. Само при това положение човек може да мисли, да чувствува, да действува, да говори, да се движи и т. н.

    Казано е в Битието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа". ( – 2 гл., ст. 7) – Значи, през носа Бог вдъхна в човека въздух, и той прие Божествения живот. Ето защо, когато се намери в затруднение, човек трябва да диша. Като диша и поема въздух през носа си, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. След мисълта идат чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: Като дишаш през носа си, ще ме намериш и ще слушаш, какво ще ти говоря. Въздухът е носител на електричество и на магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява нервната му система.

    Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха, чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето – да чувствува право и стомаха – да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. – Защо? – Не дишат правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомах, сърце, гърди и т. н. Кракът те боли, защото не дишаш правилно. Гръбначният стълб те боли, защото не дишаш правилно. Изобщо, всички болести се дължат на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води към различни болести. Дишайте спокойно, плавно, с определен ритъм. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви. С него заедно влизат Божествените мисли, които подготвят пътя на човека към Божественото. Божието благословение пък минава в човека през горната част на мозъка, слиза перпендикулярно към физическия му мозък, после през носа, отдето излиза навън.

    Правете опити, сами да се лекувате чрез дишане. Ако ви боли глава, стомах или имате общо неразположение, правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 – 19 упражнения за дишане. Ако не сте упражнени в дишането, правете по шест упражнения. Всяко вдишване, задържане и изпращане на въздуха представлява едно упражнение. Значи, шест вдишки, шест задържания и шест издишвания, правят шестте упражнения. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да бъде концентриран. Когато дишате, диафрагмата трябва да се вдига и спуща, да се свива и разширява. Диафрагмата представлява граница между духовния и физическия свят. Една от причините на сърцебиенето, задухата и някои гръдни болести се дължи на изместване на диафрагмата от естественото й положение. Ако диафрагмата се повдигне по-високо, отколкото трябва, дробовете и сърцето се притискат и не действуват правилно. Като поема човек дълбоко въздух, дробовете се напълват с въздух, натискат върху диафрагмата, и тя се връща на местото си, заема определеното си място, като граница между два свята – физически и духовен. Правили ли сте опит, като дишате дълбоко, да четете мислено някоя молитва? Ако не сте правили такъв опит, започнете да дишате и да четете мислено „Отче наш" или „Добрата молитва". Дишайте, задържайте и изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно упражнение да прочетете цялата молитва. Като правите упражненията с мислено четене на молитвата, ще усетите приятна топлина в областта на слънчевия възел. За да се убедите в силата на мисълта, трябва да правите опити.

    Всеки човек е дете на някой възвишен дух. Щом е така, задачата на хората е да учат. Ако работите им не вървят добре, ще се молят, да им дойде отнякъде помощ. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно. При всяко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислиш само за онова, което те интересува. Ако те боли стомах, ще мислиш за стомаха си; ако те боли глава – за главата си.

    Който не е упражнен в дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две-три секунди, и всеки ден да увеличава задържането с още една секунда. Като увеличава задържането на въздуха с по една секунда, в продължение на един месец, човек ще задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдна болест, стомах, парализия – всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко. Ако не знае, как да диша, той се отпуща, ляга на гърба си и казва: Да бъде волята Божия! – Да бъде волята Божия, това значи, да движи човек ръцете и краката си свободно; да мисли, да чувствува и да постъпва, както Бог мисли, чувствува и постъпва.

    Човек трябва да се освободи от заблужденията, да разбира проявите си, както и тия на своите ближни. Някой се ръкува с приятеля си и стиска силно ръката му. – Защо? – Иска да му покаже, че го обича. Друг пък се ръкува, но едва се докосва до ръката на приятеля си. Той иска да покаже, че не се интересува от тия обикновени работи. Трети се ръкува само с два пръста. Изобщо, чрез ръкуването човек предава и взима енергия. Ако не диша дълбоко, човек не може да се ръкува правилно. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, пак поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като диша дълбоко чрез носа си, човек възприема Божието благословение в себе си. Като диша правилно, човек също така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси в организма на човека стават правилно.

    И тъй, искате ли да бъдете здрави, дишайте дълбоко. Заслужава човек да плати на лекар да го научи да диша правилно, преди да се е разболял. В бъдеще лекарите ще се занимават повече със здравите, да ги научат да пазят здравето си. Лекувайте се преди да сте се разболели. Лекарствата помагат на онзи, който диша дълбоко. Ако човек не диша дълбоко, никакви лекарства не помагат. Някой се гневи, сърди се на този – на онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгневиш, преди да се караш , преди да говориш, дишай дълбоко. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Не спазваш ли това правило, думите ти нямат резултат: нито ти се ползуваш от тях, нито другите хора. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисълта ви.

    Дишайте дълбоко и вярвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вярата е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи. Като диша, човек трябва да бъде спокоен, да си припява мислено и да търси причината на болката си. Дишайте и пейте на болките си!

    Като заболеете от някаква болест, дишайте и пейте на болестта. На всяка болест пейте специална песен. Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете. И тогава, няма да умирате от задушаване, както днес умират хората, но ще излезете свободно от тялото си. Ще поканите близките и приятелите си на угощение, ще пеете, ще се разговаряте и, като наближи часа на заминаването ви, ще се сбогувате с всички и ще им кажете: Сбогом, отивам в отечеството си, между своите близки. Който диша правилно, той е добър наемател и го задържат повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 – 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха.
    Хората на земята дишат въздух. Като отидат в онзи свят, ще дишат етер, по-рядка материя от въздуха. Рибите живеят в по-гъста среда от човека – във водата, и оттам изкарват въздуха.
    Засега, единственото същество на земята, което диша съзнателно, е човекът. Затова е казано за него, че стана жива душа. И животните дишат, но несъзнателно. Като дишате, вие трябва да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човек се намира в положението на животно. Най-дълъг живот на земята имат растенията, защото дишат правилно.
    И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител и лекар. Слушайте своя вътрешен лекар, т. е. Божественото в себе си. Той ще ви отправи в добър път. Ако не слушате вътрешния лекар, вие няма да слушате и външния. Като слушате своя вътрешен лекар, вие ще изправите всичките си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили, ще го развиете.
    И тъй, ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно за онзи свят. И на онзи свят не го приемат за ученик, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свят, веднага ще го спрат пред райската врата и ще го накарат да прочете „Добрата молитва" с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, с дълбоко дишане, няма да го пуснат в рая. Онзи свят е добре организиран. Там всички хора са красиви, с отлични линии на лицето и на тялото. Там няма болести, няма страдания, няма и противоречия.
    Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън, преди да започнете, каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и на ръцете му преждевременно се набръчква. Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом започне да диша правилно, бръчките от лицето и от ръцете на човека постепенно изчезват.

    Някои избягват дълбокото дишане, защото се измъчвали. Какво от това? В човека има нещо инертно, което не обича да се измъчва. Нека се мъчи, няма защо да го жалите. Като се мъчи инертното, човек се възпитава. Същото се отнася и до малките деца. Ако не дишат правилно, те не могат да мислят и да чувствуват правилно.

    Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Значи, в една минута те взимат 20 въздушни обеди. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките, да дойде до два въздушни обеда в минута. Това се постига постепенно, в продължение на няколко години, а не изведнъж.
    Приложете дълбокото дишане и при гимнастическите упражнения. Като правите гимнастика, вие клякате на земята и се изправяте. При всяко изправяне на тялото вие поемате дълбоко въздух и го задържате в дробовете си, докато дойде време за клякане. Щом клякате към земята, издишвате въздуха. При повторно изправяне на тялото пак поемате въздух. Като правите упражненията с дишане, вие се концентрирате, а с това и упражненията се осмислят. Тогава и резултатът им е по-добър.

    24. Беседа от Учителя, държана на 4. септември, 5 ч. с. 1940 г. София. – Изгрев.
    Закони за дишането
  21. Розалина
    Знайният Бог -УС
    Намерих едно капище, на което бе написано: „Незнаемому Богу“.
    Сега и вие искате да знаете има ли бъдещ живот. Защо ви е бъдещият живот? Ако не можете да живеете добре в сегашния момент, бъдещето няма отношение към вас.
    Сегашният живот определя вашето бъдеще. Има смисъл болният да говори за бъдещ живот, но не и здравият. Болестта е противоречие за болния, и той мечтае за друг живот, в който няма болести и страдания. Тъй щото, когато хората говорят за бъдещ живот, ние разбираме желанието им да живеят спокойно, добре, без болести, страдания, мъчнотии и противоречия. Едно се иска от човека: да се освободи от заблужденията си. За тази цел, той трябва да се вглъби в себе си, да види какво е писал там Бог и на Него да уповава. Хората лесно се заблуждават, защото уповават на различни авторитети.
    Като облагородява характера си, човек постепенно подобрява живота си. Ето защо, стремете се да подобрите своя живот, но не да изменяте общия, целокупен живот.
    Съвременните хора се нуждаят от ново верую, ново разбиране на живота. За да се домогнат до новото, те трябва да изхождат от Божественото в себе си, което различава нещата и определя кои са прави, кои – криви. Вън от Божественото никакъв идеал не съществува. Без него животът на човека е подобен на животинския. Всички пороци и слабости в човека се дължат на животинското му естество. Той възприел качествата на животните, затова понякога проявява инстинктите и желанията на мечката, вълка, тигъра, заека и др. Например, двама души се скарват и се проявяват като мечка, тигър, змия и др. Единият казва за другия: „Ще изпия кръвчицата му!“ – Така постъпва и мечката. Това не е нещо ново. Друг казва: „Ще го удуша!“ – Така постъпва паякът. Човек възприел качествата на животните и за да се освободи от тях, трябва да работи съзнателно върху себе си. Не е лесно да станеш истински човек, създаден по образ и подобие на Бога. Значи човек минава от животинската фаза в човешката и от човешката в Божествената. Всички хора ходят на два крака, но не всички имат човешко сърце. Затова е казано в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско, т.е. човешко“. Съвременните хора се намират в периода на познаване на доброто и злото. Познаването на злото води към животинското царство, а познаването на доброто – в човешкото царство. Запитвате защо човек трябваше да яде от забранения плод. – Защото още не беше ликвидирал с животинското начало в себе си. Бог му забрани да яде храни, които ял в далечното минало, когато бил в животинското царство. Той му каза: „Ако ядеш от забранения плод, ще страдаш и ще умреш“. Животните минават през страдания, каквито човек не може да си представи. Те нямат съдилища, нямат никакво право, на което да разчитат. В животинското царство правото е на силния. Като дойде нещастието, животните упражняват краката си. Колкото по-бързо бяга животното, толкова по-голяма е вероятността да се спаси. Спасението му е в бягането. Достатъчно е да проникнете в живота на рибите, да видите какъв ад съществува там. Те се гълтат едни-други, без да могат да протестират, да търсят своето право. Страшно е положението на съществата, за които няма закон и справедливост. Единственото същество, което днес се ползва от закона на правото и справедливостта, е човекът. Като се натъква на низшето и висшето начало в себе си, той започва да се бори, докато едното от тези естества вземе надмощие. Божественото в него му казва: „На вълка е позволено да дави овцете, но на тебе, като човек, не е позволено. На паяка е позволено да оплете муха в мрежата си, но на тебе, като човек, не е позволено това. Нямаш право да оплетеш подобния си в своята мрежа!“ За да прояви Божественото, човек трябва да вярва в него. Ще кажете, че човек трябва да бъде добър. Въпросът не е за добрината на човека, важно е той да постави Божественото за основа на своя живот. Останалото ще дойде само по себе си. Златото съществува на земята, няма да го създаваме днес. Необходимо е само да се сложи в обръщение. Следователно не се стремете да бъдете добри. – Защо? – Защото доброто е вложено във вас. Обаче застанете на страната на доброто. Това е естественият път на човешкото развитие. Там, където доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването. С това се обяснява изчезването на човешки раси, на отделни народи, общества, семейства и индивиди. Само онези раси, народи, общества и семейства ще останат за вечни времена, които са поставили Божественото Начало за основа на живота. Иде ден, когато положението на цялото човечество ще се подобри. Как и кога ще стане това? – Когато хората тръгнат по естествения път на развитие.
    Този път се определя от закона на Любовта.
    Хората са дошли до мисълта, че съществува Божи Промисъл, но често се разколебават в него: ту вярват в съществуването му, ту се съмняват. Щом изгубят вяра в Божия Промисъл, те започват да вярват в парите. Мнозина гледат на парите като на божество и казват: „Има Бог в света“. Щом изгубят парите, и вярата в Бога изчезва. Истински вярващ е онзи, който при всички условия в живота си уповава на Бога. И като богат, и като беден той признава Бога и на Него се надява. Какво прави, обаче, онзи, който изгубва парите си, общественото си положение и остане на пътя без никаква помощ? Той се моли на Бога, но не получава отговор на молитвата си. Ако при това положение вярата му не се разколебае, той е издържал изпита си. Той влиза вече в Божествения свят и разполага с големи възможности. Не търси вече помощ и подкрепа отвън. Докато разчитате само на външна помощ, вие сте на крив път. Отвън се дават само условията на човека, а отвътре – възможностите. На земята човек е екскурзиант. Където замръкне, трябва да си запали огън, да се стопли и изсуши, ако дъжд го е валял. Дърва лесно може да намери, но кибрит трябва да си носи. Дървата и кибритът представляват условията, а възможността е в самия него. Той ще нареди добре дървата, ще сложи запалка и ще цъкне кибрита. Щом запали огъня, има право да се ползва от него. Следователно, който не носи огъня в себе си, нищо не може да направи. Съвременните хора се запитват защо съществуват противоречията в живота. Една от причините за противоречията между хората е отсъствието на огън. На всички са дадени условия и възможности, но малцина проявяват възможностите си. – Какво представляват възможностите на човека? – Вътрешният огън. Огън трябва да имате! Който носи огъня на Любовта в себе си, той е учен, силен, свободен. Където и да отиде, навсякъде ще бъде добре приет. Който няма огъня на Любовта в себе си, той е слаб и невежа. Където е Любовта, там е изобилието, светлината, свободата и знанието. С това се обяснява защо някои хора успяват и в учение, и в придобиване на богатства, а други живеят в лишения, в мъчнотии и страдания. Когато между господаря и слугата има любов, и двамата изпълняват задълженията си правилно: слугата работи добре и с усърдие, а господарят увеличава заплатата на слугата си. Където Любовта отсъства, отношенията между хората са неправилни. Едно е нужно на сегашните хора: да поставят любовта, вярата и надеждата за основа на своя живот. – Коя любов? – Христовата. – Коя вяра и надежда? – Христовата. Заради любовта си към Бога Христос се пожертва за цялото човечество.
    Спасението на човечеството зависи от Любовта. Който люби, ще бъде спасен. Любовта е мощна сила, която прониква в съзнанието на човека, за да разбере, че благата в живота са общи и достъпни за всички хора. Всеки ще се ползва от тях според нуждите си, без да ги трупа, без да се осигурява.
    Бог осигурява човека за един ден, а дяволът – за десетки години. В желанието си да се осигури за далечното бъдеще той забравя същественото, отдалечава се от него и докато се осигури и успокои, дохожда смъртта и го завлича. Защо му е това богатство? Къде остава осигуровката му? Вложете любовта и вярата си в Бога и на Него уповавайте! Съвременното общество трябва да се постави на нова, здрава основа, с нови разбирания. Старите разбирания са дали своето; новото време изисква нови разбирания.
    Христос казва: „Не противи се на злото!“ Злото в човека е неговото животинско естество. За да не пострадаш от него, ще приложиш метод, чрез който ще го укротиш. Щом се прояви това естество в тебе, ти ще стоиш далеч, няма да се свързваш с него. Ако си възседнал луд кон и не можеш да го укротиш, слез от него, извади юлара му и го пусни в гората на свобода. Останеш ли на гърба му, ще ти се случи някакво нещастие. – „Искам да го възпитам, да стане кротък.“ За да го укротиш, нужно ти е време. А сега не чакай да те хвърли коня от гърба си, ти сам слез на земята и го пусни в гората. Защо идат нещастия и страдания в живота на хората?
    Всички същества са свързани помежду си, но трябва да знаете езика им, да ги разбирате. Връзката се дължи на обичта им към човека. Щом го обичат, те се привързват към него. И тъй, изучавайте животните, да познавате качествата им. Когато искат да кажат за някого, че не постъпва добре, наричат го животно. Значи той проявява животинското си естество за сметка на човешкото, което се отличава с разумност. Животното няма представа за Бога и ако се кланя на някого и го зачита, това е незнайният Бог. Обаче истинският човек се кланя на знайния Бог, т.е. на Бога на Любовта. Хората едва сега започват да изучават Божията Любов и да я прилагат. Това, от което страдат, е човешката и животинската любов. Те създават големи мъчнотии, страдания и противоречия. Божията Любов, обаче, освобождава човека от страданията и противоречията.

    Който носи свещения огън в себе си, той е придобил Любовта в душата си. За такъв човек се отнася стихът: „И вдъхна Бог дихание в него, и той стана жива душа“. Кое е отличителното качество на човека, който носи свещения огън в себе си? – Той гори и не изгасва. Той носи нов живот в себе си. Обаче не всеки огън е Божествен. И барутът, и динамитът се запалват и горят, но тяхната запалка се отличава от запалката на свещения огън. Стремете се да запалите Божествения огън в сърцето си. Ще кажете, че познавате този огън. Не е достатъчно само да го познавате, но трябва да го имате, да гори той във вас. Не е достатъчно само да разбирате музиката, но трябва да свирите. Истинското знание е, когато човек сам може да свири, да прави нещата, да знае да живее правилно. Не е достатъчно само да разбирате своето естество, но трябва да го управлявате.

    Животинското естество трябва да се подчини на човешкото, а човешкото – на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влезете в новия живот, да бъдете ученици на Великата школа на живота. „Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днес от всички се иска съзнателна, разумна работа. Някои не успяват в живота си, защото очакват на богатството на баща си. И това е добро, но какво ще правите, ако баща ви не е оставил външно богатство? Ще се впрегнете на работа. Бог е вложил във всеки човек богатство, което трябва да се обработва. На всеки е даден най-малко по един талант, но той може да се увеличи. Не бъдете лениви, като онзи слуга, на когото господарят дал един талант, а той го заровил в земята. Ще кажете, че човек не се нуждае от много знания. Важно е, че всеки се нуждае от знание, което трябва да се прилага. Истинско, положително знание е нужно на човека. Христос казва: „Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие“. Ражда се човешкото, а животинското се преражда.

    Тъй щото, не мислете за прераждането, но за новораждането, за което говори Христос. „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.“ Роденият от Духа грях не прави и не умира. Роденото от плътта, т.е. животинското, греши и умира, затова трябва да се преражда. Роденият от Бога се въплътява, нито се ражда, нито преражда. Работете върху себе си, да се новородите от Духа и вода, вечно да живеете. Имайте вяра в Божественото, което живее във вас. Само така Бог ще бъде на ваша страна. Благословени сте, ако вярвате в онова, което Бог е вложил във вас.

    БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

    Утринно Слово от Учителя, държано на 5 януари 1936 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.
  22. Розалина
    В Китай един философ се оженил за една много красива мома, но голямото му нещастие било в това, че нямал средства. А тя била амбициозна мома. Сега вас не визирам, аз визирам ония, старите жени, от старата култура. Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята сиромашия, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи, да се оженя за някой богат“. – „На драго сърце – ѝ казал той, – свободна си и имаш всичкото мое благословение.“ Тя се оженила за един много богат търговец. Но в Китай настанала голяма криза и викат този философ да оправи Китай; станал той цар – управлява и разпорежда. Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов?“ Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята и ѝ казал: „Събери този нектар в чашата и ако можеш да го събереш тъй чист, както беше, можем да заживеем пак заедно“.

    И сега, когато Христос дойде на земята да царува, всичките свещеници ще дойдат, като тази китайка, да искат да живеят с него. Но Христос ще излее чашата и ще каже: „Съберете този нектар“. Аз не говоря за сегашните свещеници, те са праведни, аз говоря за големите грешници, които са умрели. С умрелите аз лесно се разправям, но с живите не се закачам, с тях не се разправям. То е един кошер, а пчелите имат жило и ако ги бутнеш, ще те ужилят и всичко подпухва. Не бутайте пчелите!

    И всяка моя беседа, ако не ви помогне да имате една малка придобивка – да ви придаде да израснете една сто милионна част от милиметъра на ден, няма си смисъл. Всякога и във всичко човек трябва да има една придобивка.

    Коя земя дава най-хубавия плод? Бялата или черноземът? Разбира се, черноземът. Някой казва: „Да бъдем белички“, ама ако искаме да родим житце, трябва да бъдем чернички. Следователно външната чернота не е лоша. Това са символи вътре в природата. И черното, и бялото си имат своите добри и лоши качества. Нима ако се допрете до онази електрическа жица, която е толкова малка, и се изгорите, как мислите, на място ли е тя? – Не е на място. И онова студено поточе, като си турите ръката в него, ако ви боли, ще вземе всичката ѝ топлина. То е лек. Турете малко вода в черната земя, направете от нея каша и ако ви боли ръката, наложете я, ето ви един компрес! И този компрес помага много повече от бялата пръст. И, следователно, правете си такива компреси. И слонът си прави такива компреси от тиня с хобота си. Като се нарани, турне си такава тиня и чака да заздравее раната му.

    Студено било и слугите наклали огън, и Петър бил между тях. Туй „студено“ е сега. Всичките религиозни и духовни хора са Петровци, които седят и се греят, и чакат да видят какво ще стане сега с религията. Днес християнството е на изпит, светът го съди, какво ще кажем пред външния свят? Тия хора ще ни възразят тъй: „Ако туй учение, от 2,000 години насам, можеше да се приложи в живота, то щеше да даде един резултат; резултат обаче няма, следователно туй учение е неприложимо“. Прави са. Но туй учение Христово минава сега в една нова фаза. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще проповядва тъй, както едно време? – Не, другояче ще проповядва Христос. И какво ще проповядва днес? – Ако дойде днес, Христос ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство. Защо? – Защото сега еволюцията на човечеството така изисква. Този закон сега е необходим. Няма друга сила, която да може да свързва хората, не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта. Но не тази любов на чувствата: тя не е достатъчна; не туй временно настроение, това не е Любов. Любовта е една съзнателна сила, която всякога може да те стопли и да снеме тежестта от сърцето ти. Любовта няма да те държи гладен: Любовта е онази сила, която дава на хората всички блага. Тя е вътрешен стремеж. Сега всички искате все богати да бъдете. Любовта, ако дойде днес, няма да ви каже: „Бъдете сиромаси, раби и слуги“; не, тя ще каже: „Бъдете братя и сестри“, а такива слуги – навънка, тя ще изпъди и слуги, и господари, и ще каже: „Само братята ще приемем!“ Братство и равенство проповядва тази Любов. Нашите души са излезли от Бога. Каква разлика може да има? – Разликата е само в нашите дрехи: твоите дрехи са нечисти, а душата ти е чиста. Снеми си дрехите, аз ще ти дам други, а твоите ще оперем, измий си тялото, и тогава можем да се разхождаме. Следователно външните условия трябва да се подобрят днес, а не да говорим: „Тъй е казал Господ“. Не, не е казал тъй Господ. И каквото има да каже Господ, аз ще го замълча, защото Той скоро ще го каже и целият свят ще разбере – няма да остане нито една глава, която да не разбере какво ще каже Той. И пред тази велика истина ще мълчим. Туй, което Той има да каже, всички умове ще го възприемат. Защото то е тъй необходимо, както слънчевата светлина е необходима, както храната, която възприемаме, както мисълта, която ни е потребна за нашия живот, и както чувствата, които са необходими да стоплят сърцата ни.

    Ако в нашата душа не се зароди новият живот, ако в нас не се пробуди туй съзнание, да можем тази материя да я използваме, нищо няма да излезе от нас. И следователно тия наши тела ние трябва да ги изменим. Сега някои, които ме слушат, разсъждават така: „Какво мисли този?“ Аз ще ви кажа какво мисля. Аз не говоря скрито покрито. Аз мисля: Ти, който си болен, да станеш здрав; който е глупав, да стане умен, и ако лъжеш, да не лъжеш вече. Ако ти не работиш, да се научиш да работиш; ти си жена, помятала си децата – да не ги помяташ. И бих ви наредил цял поменик още. Това уча ясно, това има практическо приложение. И ако съвременното човечество не вземе поука от това, ще иде... Ще замълча къде ще иде.

    Обръщайте внимание на добрата страна на живота. В какво седи тази философия? Сега малко ще поразгледам свети Петър по характера му. Той хубаво е направил, защото изказал своя характер, за да го изправи: „Аз изказах своята безхарактерност, аз сам себе си не познавах“. Туй е доблест! Две противоречиви състояния трябва да има във философията, за да почнат хората да мислят.

    Ако твоят мъж – моите думи се вземат някой път в изопачена форма – имате мъж, който обикаля някоя жена, по-умна от тебе, тя знае да свири, а ти не можеш да свириш, и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“, – ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта. Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“. А сега тя е в стаята ви вътре: „Нямам вяра в него“. Не, не, имай вяра и в твоята сестра, и в твоя мъж. Туй е то характер! Вложи добрите си мисли, тогава и тя, и той ще се издигнат. Жената отива при някой мъж, тя му казва: „Ти издигна моя мъж в моите очи“. Ако тя не е с този мъж, ще бъде с друг, с трети, има хиляди мъже в този свят. Тъй трябва да гледат хората на новото учение. Абсолютна свобода трябва да дадем. Ако аз извърша едно престъпление, де ще ме хванат хората? Ревнивост имаме, това-онова. А щом едно нещо се върши в името на Любовта и Мъдростта, в него престъпление няма. Когато ние прилагаме Божията Любов, и Бог е в нас; когато аз съм в Бога, и Бог е в мене, и той свърши известна работа, тогава човек се издига. Ще дойдат изкушения: но без Бога и без Любовта е най-лошо, а с Бога и с Любовта ще извършим най-доброто дело.

    Бог всичко може да извърши. Без Любов ще извършим най-лошото, а с Любов ще извършим най-доброто. И всички трябва така да мислят. И щом влезе тази Любов вътре във вас, да не се греете само. Христос, живата Любов, не се грееше, а седеше вързан. Любовта не е Петър в света. Ти си жена или мъж и взаимно се подозирате. Че ти, ако подозираш мъжа си, Христос в твоето сърце ли е? Христос е при Пилата – горе, а Петър е долу, при слугите. Ти от кои си? Ето приложението, на което искам да обърна внимание на всинца ви – на млади и стари. Да вложим този велик принцип на Любовта. „Мъчно е, много е мъчно.“ Зная, че е мъчно, то е един от най-трудните изпити: да пуснеш Любовта в сърцето си. Не мислете, че ние трябва да пуснем злото вкъщи, но това зло можем да го заместим.

    Аз ще ви питам, от кои сте? Не бързайте, нищо не ми казвайте, от кои сте. Отговорете на себе си. Аз зная какво ще кажете, но то не е правилен отговор, няма да ми дадете отговор. А утре ще пратя твоя мъж при някоя жена и ще видим как ще издържиш изпита си и какъв отговор ще дадеш. Човешката душа е благородна и тази душа е в състояние да се издигне и да се преобрази, и в една минута да стане като диамант. Грешникът в една минута може да стане праведник, но трябва едно абсолютно решение. Ние можем да живеем за Бога, но за кой Бог? – За Бога на Любовта. Следователно този свят можем да го трансформираме и да го направим свят на ред и порядък.

    Слушам една жена да се моли: „Господи, защо си ми дал този мъж?“ Моли се тази жена, и аз ѝ отговарям в молитвата: „Ти сама си го взела; аз 4–5 пъти ти внушавах да не го взимаш, но ти го взе, той е твоят избраник, твой, а не Божи“. На друга страна гледам – мъж се моли: „О, Господи, защо ми даде тази жена?“ Някой има сестра: „Господи, защо ми даде такава сестра?“ Търговецът, съдията, всички се молят на Господа. Аз казвам: Спрете! И Господ казва: „Затворете църквите, доста тия глупави молитви, сит съм вече на молитвите“. И той казва още: „Какво искаш ти?“ – „Добър мъж.“ – „Ще го имаш.“ – „Кога?“ – „Когато умрете и двамата.“ Братът казва: „Тази сестра не я искам“. – „Какво искаш?“ – „Нова сестра.“ – „Може да я имаш.“ – „Кога?“ – „Когато умрете и двамата.“ Трябва да умрете за този, стария свят, и да възприемете Любовта, не на миналото, тази изменчива любов, а Любовта на брата. И аз вярвам във вас.

    Вие сте си наточили ножовете, напред всички в света, воюване трябва! Всинца можете да воювате. И трябва да се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по новия – на Любовта. И този Господ на Любовта, Който е в нас, да живее във всички сърца. Няма вече безверници, прави и криви няма; само че Господ отделя едните отляво, другите отдясно. Левите, като си поплачат като Петра, ще идат в дясно – Господ ще ги тури при десните, а ония, които си поплачат отдясно, Господ ще ги тури отляво. Ляво и дясно, ляво и дясно, то е хубаво в света. И тъй, вложете сега тази Любов във вашия живот, във вашите домове, в сърцата, в цялото общество.

    Да дадем един подтик навсякъде, и всички да бъдете бодри и весели! Този Господ е жив, Той не е на небето и на звездите, Той е навсякъде, Той е в нас, и ние живеем в Него, и всичко можем да направим чрез Него. И аз ви казвам: Турете си сега ръцете и грейте се на този огън на новия живот! Е-е, вие в двора си издържахте изпита, не се отказахте. Сега аз ви изпитвам.
  23. Розалина
    Утринно Слово: Път към изгубената дума - 26 ноември 1939 г.
    Миналото и бъдещето събрани заедно, това е настоящето.

    Онези хора, които са учени, по-голяма беля им идва до главата. Белята, това е една неразрешена задача. На силните хора им дават силни работи, непоносими за слабите. Като видят някого силен и умен, казват: „Стига му умът“ и му дават трудна работа. Сега мислят, че на добрите и на умните хора не им дават никаква работа.

    Та казвам: Засега, всичките повечето проповядват, че ако не живееш добре, ще страдаш. Всички проповядват учението на страха. И от страха, ние искаме да станем свети хора. Било е това време. Това е било учението за децата. Най-напред майките са възпитавали децата с пръчката. Казвали са им: „Ще има наказание ако не слушаш.“ Но това не трябва да бъде бъдещият идеал за човечеството, когато детето стане голямо и умно. Трябва да се проповядва любовта.

    Сега имаме просяци на любовта. Щом проси човек, то е безлюбие. Просията е безлюбие. Христос казва: „Просете, търсете и хлопайте“. Три неща трябва да направиш. Христос свързва първата дума с човешкия ум, втората с човешкото сърце, а пък третата с човешката воля. Ти в една работа ако не впрегнеш своя ум да мисли правилно, ако не впрегнеш сърцето си да чувствува правилно и ако не впрегнеш волята си да има сила, ти не можеш да имаш резултати. Волята, когато действа без сила и сърцето, което действа без да чувствува, не дава резултати. Чувствуването иде от истинското ухо, т.е. от слушането. Който слуша, има чувства. Който не слуша, няма чувства, той има усети. Глухият има усети, а пък който не е глух, има чувствувания. Сърцето отговаря на слушането, а пък умът на гледането.

    В малките работи се проявява любовта. Всеки един човек носи мярката. Писанието казва: Люби ближния си като себе си. Някой казва: „Ти нали ме обичаш?“ – „Като себе си те обичам. Всичко, което мога да направя за себе си, мога да направя и за тебе. Но всичко, което не мога да направя за себе си, не мога да направя и за тебе.“


     
    Някой идва и иска да направя за него нещо, което и за себе си не мога да направя. Не мога да те обичам повече от себе си. Не изисквайте от хората да правят за вас повече, отколкото правят за себе си. Никога не прави за другите повече отколкото можеш да направиш за себе си. Казано е: Да любиш ближния си като себе си, а пък да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. В какво седи различието. Не казва да възлюбиш Бога като себе си, понеже Бог те е възлюбил с пълнотата, с четири неща и ти само като любиш Бога с ума си, сърцето си, душата си и духа си, Бог счита, че го обичаш. И ако не любиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух, Бог не счита, че ти го обичаш. Бог, който те обича, те е направил свободен и те е турил на земята. И от хиляди години не е дошъл никой да иска нещо от тебе. Хората са искали нещо от вас. Господ за светлината, която ви е дал, за топлината и пр. пратил ли е някой с квитанция да му платите? И въпрос не прави. Той не прави въпрос, а пък вие правите въпрос. Вие сте му запалили една свещ, направили сте една малка милостиня и казвате: „Аз се моля на Бога. Направил съм една малка милостиня. Как Той да не вземе това предвид!“

    Вашето минало е хубаво. То си е изиграло ролята. Няма нищо лошо. С миналото трябва да се опростите. Христос е много взискателен. Той казва: „Ако не се отречеш от всичкото си минало, от миналото на баща си, майка си, сестра си, жена си и от миналото на своя си живот, ти не можеш да бъдеш мой ученик, не можеш да бъдеш ученик на новото и не можеш да бъдеш ученик, който може да изучава любовта.“

    Любовта е един велик свят. Той не е свят на сълзи.

    Някой път ти си недоволен. Най-напред, вие не сте пратени на земята за да бъдете доволни. Ти ще бъдеш доволен само при едно условие: Ти можеш да бъдеш доволен, когато те обичат. Ти можеш да бъдеш доволен и само, когато обичаш. Щом не те обичат и щом не обичаш, не можеш да бъдеш доволен. И щастието на човека зависи от любовта, която ти показваш към него и от любовта, която те показват към тебе. Светът е създаден по единствената причина, че в онова, което Бог е създал, Той е излял своята любов! Затова слънцето грее и всичко расте на земята, понеже Бог е излял своята любов! В Божествената Любов е реалността. И ние живеем, понеже Бог е излял своята Любов в нас.

    Но сега зависи от нас. Нашите страдания произтичат от това, че нашата любов не е като Божията Любов. И ние трябва да започнем да обичаме ближния си като себе си. Три неща са необходими: ще обичаш Бога с всичкия си ум, душа, сърце и сила. Ще обичаш ближния си като себе си. После ще се научиш да обичаш и себе си. Докато не се научиш да обичаш както трябва Бога, ближния си и себе си, ти не можеш да разбереш света в който живееш. Като обичаш Бога, като се научиш да обичаш Бога, ближния си и себе си, както трябва, тогава става верен законът: „Всичко каквото попросите, ще ви бъде“. Казано е: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи“. Но тези неща са постижими само при любовта.

    Ако ти имаш в себе си тази Божествена Любов, ако имаш любов към Бога, към себе си и към ближния си, тогава нещата са постижими. Че ние не обичаме себе си! Ако ти обичаш тялото и му даваш за ядене и пиене, каква е обичта ти спрямо сърцето ти? Тялото е нашият ближен. За него доста вършим. Почти всичко вършим за него. Гледаме да му е удо но, да си има юрган, ризи, сладкиши, баници, какво ли не. Като дойдем до сърцето, ума и душата си, работите ни не са уредени. Ние не сме се научили да обичаме ума си, сърцето си и душата си. И добрината, която правим за другите, правим за техните тела. Тялото му страда и ти му помагаш. Ти още не обичаш душата на ближния както трябва. И своята душа не обичаш както трябва. Ти като обичаш душата си, ще гледаш да не създаваш на себе си излишни страдания. Всеки, който създава на себе си излишни страдания, той не обича душата си, а я измъчва. И след като направиш една погрешка, несъзнаваш погрешката си и търсиш причините отвън. Казваш: Този или онзи е станал причина. Но главната причина сме ние. В рая Ева стана причина. Най-първо дяволът стана причина, а след това втората причина е Ева. А Адам е третата причина. Три причини, три погрешки има: дяволът е първата причина, Ева е втората, а пък Адам третата.

    За доброто е пак същия закон. Причината за доброто е Бог, причината за доброто е Ева, причината за доброто е Адам. Трима души.


     
    Та казвам: Ако в твоята любов Бог не взема участие, твоят ближен не участва и ти сам не участваш, то с тази любов нищо не може да постигнеш. В любовта ти, като участва Бог, ближния ти и ти, тази Любов е магическата тояжка. Всичко е възможно тогаз. Тогава имате всичко на разположение. И ако Бог участва в твоята любов, ти ще разбираш нещата правилно. В твоята любов трябва да участва и ближния. Под ближния разбирам онзи, който те обича. И ти трябва да участваш в своята любов. Под тебе, тук разбирам разумното, божественото в тебе. Във всяка една работа в която участват Бог, ближния и ние, с тази любов всичко е възможно. Това е донякъде изгубената дума.
    Това, което обединява всичко в света, това е Божественото! А пък онези неща, които се обединяват, това съм аз и ближния. Това са страни, които се обединяваме чрез Божията Любов. Така че, аз и ближния трябва да се обединим чрез Божията Любов. Бог трябва да ни обедини. Другояче не може да ни се изяви в света. Писанието казва: „Ако любите ще бъдете възлюбени“. Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас“.


     
    Значи, ако вие обичате Бога и вашия ближен, Бог ще ви обикне. И щом ви обикне, всичко за вас ще се уреди. Та казвам: Обикнете Бога за да ви се уредят нещата. Ти казваш: „Ние Го обичаме.“ Щом плачеш, не го обичаш. Обичаш го и си сиромах. Не си го обичал. Щом го обичаш, няма да бъдеш сиромах. Обичаш Бога и боледуваш. Щом боледуваш, не го обичаш. Бог ще ви освободи от всички страдания и те ще бъдат неща на миналото. Божествената любов трябва да ви очисти. Трябва да се измените.

     
  24. Розалина
    Излишък и недоимък в живота
    Злото е излишък в Природата. Ако известна енергия, която възприемате, не може да се асимилира от вашия организъм, тя ще създаде едно дисхармонично състояние в организма ви.

    Сега физиологически, ако вие приемете известна храна, която не може да се асимилира от вашия стомах, набират се такива енергии, които раждат болести и Природата трябва да ги лекува. Болестите в света са един метод на Природата за лекуване на тия излишни енергии.

    Природата не търпи абсолютно никакъв излишък. Там, дето има излишък, всякога се заражда едно лошо състояние. Сега например съвременните хора, като ядат много, страдат. Само една микроскопическа част от храната се асимилира, а другата е излишък. Този излишък трябва да се изхвърли навън. И всички болести днес се дължат на този излишък, а въпреки това всички проповядват, че трябва повече храна. Не, по-малко храна е нужна за човека и тя трябва да се приеме и асимилира така, че от нея да остане по възможност най-малък излишък. Щом имате известен излишък, вие ще си съградите от него един хамбар. Този излишък в тялото се изразява в известни натрупвания като мазнини, мускули и човек започва да надебелява. Казвате: „Този човек се е поправил.“ Да, лицето му подпухва, страните му стават по-дебелички и той върви и се радва, че има един излишък. Излишъкът вътре в Природата се изразява по два начина: в тлъстина и в сухота. И тлъстината, и сухотата са излишък, само че затлъстяването е излишък в материални неща. Този, който e напълнял, е забогатял и има много ниви, хамбари, къщи, говеда и други подобни; а този, който е изтънял, е продал всичко, всичко е вложил в звонкови пари. Той е изтънял много, но джобовете му са пълни. Той нищо няма, но касата му е пълна. Тъй че и пълните, и сухите хора имат излишък.

    Сега Природата на първо място иска да ни лекува. От какво? – Човек не трябва да има никакъв излишък, а във всяко отношение трябва да има толкова, колкото е потребно за неговия живот. Природата абсолютно не търпи излишък! Природата е приготвила за всеки един човек потребното. Излишък в Природата няма и недоимък няма. Излишъкът ние го създаваме. Затова някой път вие се разболеете и не можете да оздравеете.
    И тъй, ще знаете закона: в Природата излишък няма и недоимък няма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употребите разумно.

    Жертва може да направи само онзи, който е проучил великия закон на Любовта. Без Любов Жертва не може да има в света. И единствената сила в света, в която има един малък плюс, това е Любовта. Не в Природата, но в Любовта има един плюс. То не е излишък, а изобилие. Тъй че в Любовта има изобилие. И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже то спада не в границите на ограниченото битие, но в безграничното Битие. Следователно от този излишък малцина могат да се ползват. И затуй, за да може човек да се ползва от това изобилие, трябва да възприеме Любовта.

    Човек, който дълго време, с години се моли, той събира енергия да му се помогне. Имаме пример от онзи болен при къпалнята. Този човек се молил 38 години! Но при все това всякога, когато се приближавал при тази къпалня, някой друг го изпреварвал и той се връщал с една дълбока въздишка, но с вяра, че идущата година ще може да влезе. Обаче и на следната година пак го изпреварвали. Цели 38 години той се молил, докато най-после Христос дошъл при него и го запитал: „Ти 38 години се молиш, няма ли някой да те тури в къпалнята?“ – „Няма.“ – „Искаш ли да бъдеш здрав?“ – „Искам, Господи.“ – „Тогава стани, вземи одъра си и ходи!“ Цели 38 години е трябвало той да се моли, за да дойде Любовта, да дойде Христос и да му даде от своето изобилие.

    И тъй, излишък в Природата няма, и недоимък няма, но пълнота има. Следователно излишъкът, който ние искаме да натрупаме, всякога ще ни създаде някакво нещастие… Такава мисъл даже не трябва да влиза във вашия ум. И забележете факта, че всеки, който, като съгради една къща, мисли, че тази къща е негова, непременно някой от тази къща трябва да умре. Защо? Понеже камъните са от един по-нисш живот, то като помисли човек, че те са негови, те казват: „Понеже сме твои, дай ни живот да живеем в тебе.“ И не е имало случай на изключение… Въобще всички големи здания, които се правят, все ще дадат някоя жертва. Това произтича от факта, дето казваме, че ние сме господари… Щом внесеш в ума си една мисъл, която е в разрез с Божествените закони, ще пострадаш. Ти може да имаш сто милиона зрънца, но ще кажеш: „Тия зрънца не са мои, аз съм просто един техен настойник.“

    Съвременната култура страда от излишък.

    Сега, като се проповядва тази велика Истина, казвате: „Колко е строго! Нямаме ли право да ядем, както си искаме?“ – Нямаме право. Следователно тия излишъци понякога се натрупват и в желанията ни. Съвременните хора имат чрезмерно много желания, но не всички желания трябва да живеят. Тия обаче, които трябва да живеят, на които трябва да дадем живот, се нуждаят от известна храна. Да кажем, имаш десет души приятели. Обичаш ги, но ако те се нагласят някой ден да ти дойдат един подир друг на гости, ти непременно трябва да им сложиш трапеза. Ако не им сложиш, ще кажат: „Толкова време мина и той нищо не ни нагости.“ Затуй умният ще извика всичките десет души приятели заедно и ще им сложи една обща трапеза, а не поотделно – десет трапези няма да им сложи. И Природата не търпи много угощения, защото нашите угощения често служат за спънка в еволюцията на други същества. Ето защо във всичките религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото малко и да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога, че си можал да използваш туй, което Бог ти е дал.

    И тъй, вие трябва да изпъдите от вашия ум всяка мисъл на недоволство, всяка мисъл, която внася дисхармония в живота ви, и да бъдете в хармония с великата Любов. Вие трябва да знаете, че ако живеете по Бога, Той ще ви помогне чрез хората. Като казвам да живеем по Бога, някои ме разбират криво. При сегашните ваши разбирания вие не можете да живеете по Бога тъй, както трябва. Да живеем по Бога значи да разбираме законите Му, да ходим в Неговата воля и в основата на живота ни да легне Любовта. Казвате: „По Любов не се живее. Ако аз живея по Любов, всеки ще ме използва.“ При сегашните условия е така, но ние говорим за един разумен живот. Вие искате да влезете в Новия живот, нали? Едно от качествата на Новия живот е, че той не търпи никакъв излишък и никакъв недоимък. Излишъкът ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкът ще породи във вашата душа недоволство, неблагодарност, роптание, завист, че другите имат. Значи трябва да имаш толкова, колкото ти е потребно. Тия излишни енергии в Природата създават злото. Никога не дружете с човек, който има излишък – нищо повече! Аз не разбирам това само физически, но и духовно. Никога не дружете с такъв човек. Като го срещнете, не го поздравявайте в душата си.
    Някой път вие се страхувате дали сте на правия път, или не сте. Питам ви аз: може ли човек да се съмнява дали е на правия път, или не е? Или казвам тъй: може ли Светлината да пита: „Дали съм Светлина, или не съм?“ – Никога! Може ли Доброто да пита: „Дали съм Добро, или не съм?“ – Не може. Само злото пита: „Аз добро ли съм?“

    Аз съм ви казвал, че като ученици вие трябва да бъдете мъртви и когато ви хвалят, и когато ви укоряват, и да бъдете слепи и глухи за погрешките на другите хора. Сега, като привеждам това, казвате: „Тъй е, тъй е.“ – Не, според тоя принцип в дадения момент за мен е важно какви са отношенията ми към Бога най-първо. А тъй, критикувам ли другите хора, връзките ми с Бога са слаби и тогава всеки растеж у мене спира. Искате ли доказателства? Скарате ли се с някого, вие не можете да се молите. В Америка един християнин, след като живял един беден живот, задлъжнял много. Молил се тук, молил се там – отникъде няма помощ, а кредиторът си иска парите. Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо – торба със злато. Вътре – светло, обаче никой няма. Дръпва той торбата и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер. Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори. Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му. Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му. Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу. Знаеш ли защо взех торбата ти? Имам много дългове да плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази торба и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош. Дългът е зло, но има и друго зло. Ти може да платиш дълговете си на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема. И на Него имаш да даваш нещо. Кое е по-добре: да уредиш сметките си с хората или да уредиш сметките си с Бога? – По-добре е сметките ни с Бога да са уредени. По-добре е да дължим на хората, отколкото на Бога. В какъв смисъл да бъдем изправни? – Каквото Господ ни каже, да го направим. Всяка вечер да знаем, че сме извършили Неговата воля, каквато и да е тя.

    Казват: „Да завършим едно богословско училище, да бъдем учени!“ И след като изучат нещо по богословие, третират въпроса: как дошъл Христос, как живял и т. н. Не, силата не е там. Богословът трябва да е преживял тия неща. Той трябва да е почувствал Любовта в душата си и тя да е разтърсила от дъно сърцето му.

    Нямаш ли обаче Светлината на съзнанието, Природата държи всичките свои врати затворени.

    От лекция от Учителя пред ООК, държана на 14 ноември 1923 г.
  25. Розалина
    6. Искайте, търсете, хлопайте! ( Резюме )
    Беседа, държана на 19 февруари 1922 г. в София.

    Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. (Ев. Лука 11:9)

    1 Искането е задача за ума

    Сега, Христос казва: „Искайте и ще ви се даде“, но искайте разумно, съобразно с ония велики закони, на които почива животът. Тъй както детето, което познава майка си, иска хляб и тя ще му даде. Обаче ако това дете поиска отрова от майка си, тя ще откаже да му даде. Искайте разумни неща! Следователно искането определя степента на онази култура, до която е достигнал умът. Защо да иска? Човек трябва да е много умен, за да иска.

    2 Търсенето –задача за сърцето

    Второто положение – Христос казва: „Търсете и ще намерите“. Аз отнасям търсенето към сърцето: то е един процес на сърцето. Само жадният човек в пустинята търси хубавите извори. Само онзи, който е ожаднял, търси в планинските места някъде да намери вода, неговите очи са насочени към някое изворче или малка рекичка, той търси. Значи у него има пробуждане на едно желание, на една нужда. Но и пияницата търси кръчмите, търси хубавото вино. Има обаче грамадна разлика между онези хубави планински извори и извора на онази бъчва. Ако пиете от онези извори, вашият ум ще се освежи, ще се избистри, а в кръчмите ако пиете от тези извори, вашият ум ще се замъгли. И тогава някои питат: „По какво ще познаем истината?“ Истината мяза на ясен ден, без мъгла, когато цялата природа цъфти и расте, тогава и умът се прояснява. А там, дето няма истина, умовете на хората се помрачават. И от това гледище, всякога, когато вашият ум се помрачава, това е един признак, че вие не пиете от онзи балкански извор, а от кръчмата, от бъчвата.

    3 Хлопането –задача на волята

    Третото положение, за което говори Христос, е: „Хлопайте и ще ви се отвори“. Отварянето е завършване. Аз свързвам хлопането с човешката воля. Може да хлопа само онзи, който има здрави мишци. Ще каже някой: „Как да хлопаме?“ Много лесно, аз ще ви дам един пример: когато някой е закъснял вечерно време и времето е топло, той хлопа, но ако няма кой да му отвори, може да спи и отвън, а когато е студено и има виелица, той усилва хлопането. Тъй че хлопането може да е силно. Но има и друго хлопане на света. Хлопане е: като вземеш мотиката и почнеш да хлопаш от долния край до другия, та охлопаш цялото лозе и после идещата година гроздето ще каже: „Добре дошъл, защото много хлопа и грозде ще имаш“. А сегашните хора са научили да хлопат по банките, по кафенетата и по бирариите. Не, трябва хлопане в природата. Ние трябва да имаме една ясна представа за онези велики закони в природата, за живия закон, който може да проверим всеки ден, да го проверяваме и прилагаме в даден момент.

    Да определим сега: Само онзи човек може да иска, да търси и да хлопа, у когото има един просветен ум и добри разбирания, той не е човек на случайностите, на щастието, защото ние на земята търсим само щастие. Казваш: „Дано някой дядо да умре, че да ми се падне наследството му“. Да, може да умре, но може и да не умре. Не мислете, че вашата молитва може да се случи, може малко по-другояче да ви се отговори на молитвата. Покойният Михалаки Георгиев разправяше един пример за един шоп, който живеел в Цариград. Живеел при един турски паша, и искал много да си дойде за малко при своите. Той му позволил, но му казал: „Ако след 30 дена не се върнеш, ще те обеся“. Той дошъл в софийско, но закъснял. Тръгнал и казал: „Ще ме обеси този човек, но дано дойде един кон да се избавя“. Този човек помолил се и гледа един турски бирник иде на кон и води едно малко конче, и си казал: „Хубаво, той ще ми даде коня си и ще стигна навреме“. Но като го настигнал, бирникът му казал: „Я вземи кончето и го носи“. И той го турил на гърба си и казал: „Господи, аз ли криво се молих, или ти не ме разбра“.
    Не, не, молитвата трябва да бъде нещо разбрано. Нещо разбрано трябва да бъде! Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата. Има едно прозвище: „Той е глупак, той само се моли“. А те не знаят, че молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора според първоначалния език какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И казва Христос: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“. Т.е. Христос казва: „Развивайте онова благо, което Бог ви е дал“. Искането ще провери дали вашият ум върви в правилния път на своето развитие, търсенето ще определи дали вашето сърце върви правилно в своя път, а хлопането – дали вашата воля се развива правилно.

    И тъй, ние трябва всеки ден да упражняваме ума си. Трябва да има упражнения. Умът трябва да се упражнява, тъй както българинът упражнява своето рало. То всякога е гладко, и не само гладко, но и светло, а когато остане без работа, то ръждясва. И българите казват: „Много не трябва да се мисли, защото от много мислене човек може да изгуби ума си“. От грижи и тревоги, да, но мисълта укрепява и освежава човека. Българите казват: „Много мислене не му трябва“. Ако българите разбирате: „Много тревоги не трябват“, така е, то е правото. Но трябва да се преведе: „Много тревоги не трябват“, а не: „Много мисли не трябват“. И прави са, от много тревоги човек си изгубва ума. И много от българските поговорки са криво преведени, например: „Бог дава, но в кошара не вкарва“. „Лозето не иска молитва, а мотика“. Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая лозето, но ако аз не работя, а само се моля, не може да има резултат. Всякога молитвата подразбира закон на работа.

    „Искайте, и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“ Нашите искания трябва да бъдат разумни. Туй трябва да се тури като закон. И всеки един от нас трябва да проверява всеки ден, разумно ли е това, което искаме, в съгласие ли е със закона, в който живеем, не законът на хората, но законите, които са поставени в нашето битие, които ние наричаме Божествени. И всички трябва да се стремим да дойдем до туй съгласие.

    Христос определя: Нашите искания трябва да бъдат разумни. Какво трябва да искаме? – Искане на един разумен живот. Първо, в света трябва да има ред. И следователно за какво трябва да хлопаме? Туй искане трябва да бъде за всички и търсенето трябва да бъде за всички. Постави ли се така, хармония ще има, щом в света има правда. Право казва един българин: „Трябва днес правда и истина“. Всички български партии трябва да имат написано какво трябва да искаме днес – правда и истина. И във всеки един дом да бъде тъй написано, или Христовите думи: „искайте, търсете и хлопайте“. Но за да искаме, търсим и хлопаме, трябва да има философия. А сега казвате: „Какво ли искал да каже Христос: искайте, търсете и хлопайте?“ Ако Христос би изяснил своята мисъл, още на първия ден щяха да го разпнат на кръста. И даже след 2000 години хората не могат да търпят истината. А те не знаят, но ще се убедят, че всички нещастия в света идат от това, че не разбират Неговата мисъл. Тази истина трябва да бъде жива, да засяга всинца ни еднакво. Тя трябва да ни засяга както слънчевата светлина, само тогава тя ще внесе живот. Не засягане по друг начин, а както слънчевата светлина ни засяга. Тъй и искането, търсенето и хлопането или знанието, чувството и волята трябва да ни засегнат по един разумен начин.

    И тъй, аз ви моля да мислите здраво, да чувствате здраво, да въздържате вашите желания. И тогава хлопането: вашата воля да бъде силна, да имате онова постоянство на онази мравя, която е наблюдавал Мохамед. Воля се казва това. Когато се обезсърчил Мохамед за своето учение и мислил, че е невъзможно да го прокара, затворил се в една пещера. Умът му се насочил в една мравя, която носила един товар, 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Тя е искала да го пренесе от едно място на друго, издигала го донейде, и товарът падал, и тя пак наново започвала да го дига, 99 пъти товарът все падал, но на стотния път тя го изнесла на другата страна. И той си казал: „Брей, ако една мравя може 99 пъти да слиза и се качва – разбрах тайната“. И аз казвам: Това е истината в живота. Господ ще те опита 99 пъти и на стотния път ще каже: „Ти заслужаваш да ти помогна, да минеш на другата страна“. Но две деветорки трябва да има, мъже и жени. Жената е една деветорка, а мъжът е друга деветорка. А всяка деветорка от какво е създадена? 3 по 3 колко прави? – 9. Значи в една деветорка Божественото влиза 3 пъти. Т.е. три пъти ще влязат: искането, търсенето и хлопането. Така ще се образува деветорката.

    И тъй, Христос казва: „Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно“. Това е то великата философия на живота. Не търсете друго щастие.

    Беседа, държана на 19 февруари 1922 г. в София.
×
×
  • Добави...